IN MEMORY

( на ГЕРБ )

Кучетата си лаят,

Кервана си върви….

Но не остават след него

НИКАКВИ СЛЕДИ …..

Вятърът отнася

И тоз лелеян блян

По пътя ни демократичен

Съсипан от скандал.

   Не съм силен в поезията, но напоследък единствения довод на твърдия електорат на ГЕРБ е, че каквото и да говори, мисли и иска обществото (народа), те ще правят каквото им хрумне, защото видите ли нямали алтернатива.

   В интерес на истината са прави, защото продължим ли да сме като стадо забутано в скотобойната на полицейщината, СРС, тоталния контрол над личния ни живот то, алтернативата им е ДИКТАТУРА и  неодимократо-фашизъм, реализиран пак от същите политически субекти. Е тогава ще бъдем живи участници в трилър на ужасите.

    Признавам си, аз също бях активен участник в предизборната и изборна кампания на ГЕРБ. Разнасях и лепях предизборните плакати на кандидатите на ГЕРБ, агитирах приятели и близки че това са хората който ще ни изведат на верния път и т.н. Сега не искам и враговете ми да са на мое място. Как да обясня че и аз бях измамен, пък и кой ли ще ми повярва? Не мислете че съм обиден защото не са ми дали „сладка” длъжност, напротив! Само че за разлика от много други, аз мразя да съм подлога и да върша мръсната работа на нискочели и „всеотдайни” 25-30 годишни измислени политици и съветничките им. Моите  уважения към ген. Ваньо Танов – достоен човек, поне в днешното интервю по БНТ. Не трябва на всяка цена да се покриват мижитурките ламтящи за власт и пари. Това са малкото хора които могат да извадят страната ни от тинята на безразличието и корупцията ( въобще не го познавам, както надявам се и той мен).

     Горещо препоръчвам на вярващите, че каквото и да стане, тях не ги засяга защото са далеч от политическите боричкания да гледат Английския филм „Смъртта на Президента”. Когато правото премине от принципа „Невинен до доказване …” във „Виновен по презумпция (винаги виновен докато сам не докаже невинността си)” всички са в страшна опасност – виж Закона Кушлев.

    Наскоро имах упрек от мой опонент, че такива като мене само лаят, а не дават решения. Честно казано не знам заслужава ли си да влизаме в полемика, не заради друго, а едно че няма кой да ме чуе, второ не съм се натискал да вземам властта и управлявам. Това е и големият проблем на болшинството политици, вземат се толкова много на сериозно че, не искат акъл от никого, а после дълго време не могат да разберат защо избирателите са ги изхвърлили от политиката. Но тъй като все пак искам държавата ни да проспирира ще се опитам да подскажа:

1.      Икономията е майка на мизерията;

2.      Държавата не е счетоводна кантора;

3.      Държавата има контролно-разпределителни функции;

4.      Никой не е по голям от ЗАКОНА;

5.      Закона защитава интересите на обществото, а не на ОТДЕЛНА личност;

6.      Властта не е средата в която да покажеш ПОСРЕДСТВЕНОСТА СИ;

7.      НАРОДА е СУВЕРЕНА, а не пасмината която пречи на „богоизбраните”;

8.      И ПРОЧЕТЕТЕ още веднъж за „СТЪЛБАТА”, дори и на ХРИСТОС му се е наложило да слезе от небесата за да се види с апостолите, а Вие както сте я подкарали няма да слизате а ще ПАДАТЕ!

9. БОГ (и всеки който може) ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!!! АМИН!!!

Една страшно интересна статия.Задължителна за всички Православни родолюбци и за тези, които се съмняват, че е добре да си националист.
Текстът "Основи на християнската култура" е издаден в Женева през 1937 г. След Втората световна война книгата е преиздавана, наред с други произведения на Иван Александрович Ильин в типографията на преп. Иов в Мюнхен. Поради изчерпването на всички книги, както сред руската емиграция, така и в Русия, братята на св. Иов Почаевски в Мюнхен предприемат ново издание на „Основи на християнската култура”. В книгата си И. А. Ильин разкрива основните елементи на християнския светоглед и неговото влияние върху човешката култура.
За особено важна смятаме главата за християнския национализъм.

Културата не се създава от един човек. Тя е достояние на много хора, духовно обединени помежду си. В общението си всяка една двойка приятели образува известно културно ниво и създава известни културни съдържания. Така е и във всяко семейство, във всяко общество, във всяка организация, във всяко съсловие и при всеки народ. Хората не се обединяват случайно помежду си: привлича ги сходството в материалните и духовните интереси; от това сходство възниква общение; продължителното общение увеличава взаимното подобие и ако общението носи творчески характер, тогава расте и взаимното влечение, укрепва взаимната връзка. Тази връзка утвърждава традициите, предавани от поколение на поколение. Така постепенно възниква единната и обща за всички култура. Най-дълбоко единство между хората възниква на основата на духовното сродство, на сходното душевно-духовно устройство, на сходна любов към единното и общото, на основата на общата съдба, свързваща хората в живота и смъртта, на еднаквото съзерцание, общия език, сродната вяра и съвместна молитва. Това именно представлява националното единство между хората. Националното чувство не само не противоречи на християнството, но от него черпи своя висш смисъл и основание; защото то създава единство между хората в дух и любов и привързва сърцата към най-висшето на земята – към даровете на Светия Дух, дарени на всеки народ и по собствен начин претворени от всеки един от тях в историята и в културното творчество. Ето защо християнската култура се осъществява на земята, именно като национална култура и национализмът не подлежи на осъждане, а по-скоро на радостно и творческо възприемане. Всеки народ има инстинкт, получен от природата (от Бога) и дарове на Духа, изливани в него от Твореца на всичко. Инстинктът и духът у всеки народ съжителстват по различен начин и създават драгоценно своеобразие. Така всеки народ по свой начин встъпва в брак, ражда, боледува и умира; по свой начин мързелува, труди се, стопанисва и отдъхва; по собствен начин скърби, плаче и се отчайва, по свой начин се усмихва, смее се и се радва; по свой начин ходи и танцува; по собствен начин пее и създава музика, по собствен начин говори, декламира, спори и ораторства; по свой начин наблюдава, съзерцава и твори живопис; по свой начин изследва, опознава, разсъждава и доказва; по свой начин мизерства, проявява милосърдие и гостоприемство; по собствен начин строи домове и храмове; по свой начин се моли и проявява героизъм; по свой начин воюва…По своему се издига и пада духом; по свой начин се организира. Всеки народ има различно собствено чувство за права и справедливост; различен характер, различна дисциплина; различна представа за нравствен идеал; различна политическа мечта; различен държавнически инстинкт. С други думи: всеки народ има различно и специфично душевно устройство и духовно-творчески акт. И у всеки има специфична национално-зачената, национално-износена и изстрадана култура. Така е и в природата и в историята. Също така е и при инстинкта, духа, и цялото културно творчество. Всичко ни е дадено от Бога. И това е хубаво. Това е прекрасно. И никога не е осъждано в Писанията. Различни са тревите и цветята в полето. Различни са дърветата, водите и облаците. „Един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък” (1 Кор. 15:41). Богата и прекрасна е Божията градина: изобилие на видове, блести с форми, сияе и радва с многообразие. И всеки народ заслужава да съществува, да процъфтява и да слави Бога по-своему. И именно в това си многообразие (творението) пее и възнася хвала на Твореца. И трябва да си духовно сляп и глух, за да не го проумееш. Мисълта да угасиш това многообразие на славословието, да изпразниш това богатство на историческата Божия градина, да сведеш всичко до мъртва еднообразна щампа, до униформа, до еднаквостта на песъчинките, до безличие след вече просиялото в света духовно различие – подобна мисъл може да роди само болна душа, в злобна, завистлива конвулсия, или в мъртъв и сляп разум. Подобна плоска и пошла, антикултурна и разрушаваща всичко идея би била истинско проявление на безбожието. Абсолютно невъзможно е да почерпиш такава идея от християнството, от Евангелието, от Православието.Защото християнството е подарило на света идеята за личната, безсмъртна душа, индивидуална по своя дар и отговорност, особена в греха, самостоятелна в покаянието и любовта, т. е. идеята за метафизическото своеобразие на народа. Според което, идеята за метафизическото своеобразие на народите е единствено вярното и последователно развитие на християнското разбиране.

Преп. Серафим Саровский казва, че Бог оставя отпечатък във всеки човек, като че всеки за Него е единствен... Това се отнася за личността. А за индивидуалния народ? Нима в него Бог съвсем не е оставил отпечатък? Нима го отхвърля, осъжда и обрича? Нима ще облича всяка лилия в особена и прекрасна одежда, всяка отделна небесна птица ще знае и храни, всеки косъм на главата на човека ще преброи, а ще проклина своеобразието в живота на народа, като да е начало на злото, и ще го отхвърля като грях и мерзост? Възможно ли е християнин да поддържа подобно схващане? Всеки народ служи на Бога както умее – със своята история, с цялата си култура, с целия си труд и пеене. Един народ служи творчески и разцъфва духовно, а друг – нетворчески и вехне духовно. Има такива народи, които престават да служат и се превръщат в отпадъци в историята, има и такива, които в своето нищожно и скотско, безпомощно състояние угасват и не достигат въобще до разцвет. А има и такива, които могат да осъществят своето служение само предвождани от друг духовно по-силен народ..
Национализмът е уверено и страстно чувство,

* че моят народ е получил даровете на Светия Дух;

* че ги е приел с инстинктивния си усет и творчески ги е претворил по своеобразен начин;

* че вследствие на това неговата сила нараства и го призовава към велики, творчески дела;

* че затова на моя народ се полага културна „самостойност”, като залог на величието (Пушкин!), и независимост в съществуването му като нация и държава.
И в това свое чувство, истинско и дълбоко, християнинът е прав и не подлежи на осъждане. Това чувство изпълва цялата му душа и оплодява неговата култура. Националното чувство е любов към изградения исторически и духовен образ, и към творческия акт на своя народ. Национализмът е вяра в богодаруваната благодатна сила на народа и в неговото призвание. Национализмът е воля за неговия творчески разцвет с даровете на Светия Дух. Национализмът съзерцава своя народ пред Божието лице, съзерцава неговата душа, неговите таланти, неговите недостатъци, неговата историческа проблематика, неговите заплахи и неговите изкушения. Национализмът е система от действия, произтичащи именно от такава любов, от такава вяра, от такава воля и от такова съзерцание. Ето защо истинският национализъм не е тъмна, антихристиянска страст, а е духовен огън, водещ човека към жертвено служение, а народа към духовен разцвет.
Християнският национализъм е възторг от съзерцанието на своя народ в Божия план, в даровете на Неговата благодат, в пътя към Неговото царство. Това е благодарене на Бога за тези дарове, но това е и скръб за своя народ, ако той не е на висотата на тези дарове.

В националното чувство е източникът на духовното достоинство, а чрез него и на собственото, личното. В него е източникът на единството, защото няма по-дълбоко и по-трайно единство, от осъществяваното в духа и пред лицето Божие. В него е източникът на правосъзнанието – тази увереност в истинността, в най-дълбокото й измерение, в чувството за своята безусловна привързаност и връзка, собствен дом и истинско лично дръзновение.
Национализмът учи и на смирение – в съзерцание на слабостта и краха на своя народ (да си припомним покайните стихотворения на Хомяков към Русия). Национализмът отваря очите на човека и за националното своеобразие на другите народи; той учи да не се презират другите народи, да се признават духовните им постижения и тяхното национално чувство; защото и те са съпричастни към даровете Божии и ги претворяват по своему.

Така осмислен, национализмът учи човека, че безнационалността е духовна безпочвеност и безплодие; че интернационализмът е духовна болест и източник на съблазън. Защото да създаде нещо прекрасно за всички народи, може само този, който се е утвърдил в творческия акт на своя народ. „Световният гений” е винаги и преди всичко национален гений; а опитът да станеш „велик” чрез интернационализма и да пребиваваш в неговата атмосфера, дава и винаги ще дава само мними, екранни „знаменитости” или световни злодеи. Истинското величие има своя почва. Истинският гений е национален. Неоснователно е твърдението, че националистът „ненавижда и презира другите народи”. Същността на национализма съвсем не включва ненавист и презрение. Тези чувства могат да се изявяват във всичко, ако душата на човека е зла и завистлива. Действително има националисти, отдаващи се на подобни чувства. Но всичко може да бъде извратено и с всичко може да се злоупотреби. Можеш да злоупотребиш и с гимнастиката, храната, свободата, властта, знанието, словото. Може да се изврати и любовта, изкуството, съдът, политиката и дори молитвата. И никой и не мисли да забрани и изкорени всичко това, само защото някои хора приемат извратените форми за единствено възможни, а здравите форми не им правят никакво впечатление. Възможно ли е да обичаш своята църква и да не презираш другите изповедания? Разбира се, че е възможно. Този християнски благороден дух е приложим и в национализма. Може ли да обичаш своето семейство, без да изпитваш ненавист и презрение към другите семейства? Оказва се, че този християнски братски дух е приложим и от национално мислещите хора. Именно този дух лежи в основата на християнския национализъм. При правилно разбиране на национализма – религиозното чувство и националното чувство не са отделени, не влизат в противоречие помежду си, но се сливат и образуват жизнено творческо единство, в лоното на което израства националната култура. Това не означава, че народът става предмет на религиозно обожание, а идеята за Бога се свежда до нивото на земната нация. Народът не е Бог и неговото обожествяване е кощунствено и греховно. Бог е над земните разделения – расови, езикови, душевни и исторически. Но народът трябва да бъде поставен пред лицето Божие и неговите сили трябва да бъдат облагодатени свише. И ако това е извършено, и ако е признато, тогава неговия живот получава религиозен смисъл, а религията намира достойно жилище в националния дух. Цялото битие и цялата история на народа се осмисля като самостоятелно и своеобразно служение на Бога: приемане на даровете на Светия Дух и въвеждането им в националната култура.

И така: народът не е Бог, но неговите сили са от Бога. Пътят на неговата историческа борба и страдание е път на издигането му към Бога. И този път е скъп и свещен за националиста. И чувствайки това той изповядва, че родината е свещена, че тя трябва да живее, че за нея си струва да се бориш пред лицето Божие и ако трябва да умреш. Християнският национализъм измерва живота и достойнството на своя народ с религиозна мярка: идеята за Бога и Христос, Сина Божий. Този критерий именно изисква от християнския националист безусловна преданост и безусловна вярност; той също го учи на наднационално съзерцание на човешката вселена и на вселенското братство между хората. Истинската съборност не само не отрича национализма, но израства от него и го укрепва, така че истинският националист да може да встъпи във вселенско братство, само като жив представител на своя народ и неговия национален дух. Този духовен акт, чрез който народът твори своята култура е национален акт. Той възниква в националната история, той има особено национално развитие, той налага своя печат на съдържанието на националната култура. Човек може да не забележи това; народът може да не го съзнава. Но то остава и пребъдва. Всеки народ има известна степен на духовна зрялост, на основата на която той осъзнава особеностите на своя национален дух и своята национална култура, и разбира, че са му дадени Дарове свише и че той ги възприема, усвоява и въплъщава своеобразно. Тогава нацията постига своя религиозен смисъл, а националната култура се утвърждава на два религиозни корена. Религиозната вяра осмисля национализма, а национализмът се въздига към Бога.
Това са основите на християнския национализъм.

Трима пияни младежи пребиха ватман на трамвай №5 в събота вечерта. Мъжете се качили около 22 часа на спирка "Павлово". Ватманът забелязал, че с поведението си смущават останалите четирима пътници и на спирката им направил забележка, като ги помолил да слязат от трамвая и се прибрал във ватманската кабина. Вместо да слязат, пияните младежи започнали да удрят по стъклото на кабината, нахвърлили се върху ватмана и го ударили. Останалите четирима пътници не се намесили, но подали сигнал в полицията. На мястото на инцидента пристигнали полицаи и задържали младежите. Ватманът е бил транспортиран до "Пирогов" със сътресение на мозъка, хематом на лицето и счупен пръст на лявата ръка. След преглед той е освободен за домашно лечение.

20-годишните младежи са стари познайници на полицията с хулигански прояви.

Видео МВР

След засичане на бул. "В. Левски" в София лекарят в МВР болница Васил Лингорски простреля таксиджия, рецидивист на пътя, който преди това му налетял с юмруци и блъснал жена му на земята.

Около 100 жълти коли се събраха рано сутринта пред Народното събрание на простест, но след като постояха около час, се разотидоха мирно и тихо.

Екшън се разигра в нощта срещу събота на кръстовището с бул. "Дондуков", където двете коли спрели на червен светофар. Сигнал за прострелян в гърдите мъж е бил подаден в полицията в 0,45 ч. Раненият Емил Денев, (25 г.) който е служител на "ОК Супертранс", е бил откаран в "Пирогов". Няма опасност за живота му, не са засегнати органи.

Проверка показала, че 25-годишният Емил Денев има 62 акта и 128 отнети контролни точки. Книжката му била обявена за отнемане. Според данни на КАТ още през 2008 г. той е загубил всичките си 39 точки и не е имал право да сяда зад волана. Денев обаче продължил да кара и да гази закона.

Стрелецът Лингорски е задържан за 72 ч, ще му бъде повдигнато обвинение за опит за убийство. Съпругата му Росица, която е медицинска сестра също в МВР болница, е била разпитана като свидетел и освободена. Освен с агресивното си поведение на пътя таксиджията Денев бил известен на полицията и с това, че е регистриран за кражба през 2003 г. и незаконна таксиметрова дейност през 2010 г.

Д-р Васил Лингорски и съпругата му Росица работели в МВР болница от повече от 10 г. Те не били конфликтни, а напротив - много спокойни и мили хора, твърдели техни колеги.

Среднощният конфликт се разразил, тъй като жълтата кола засякла белия "Фолксваген Поло" на светофара на ул. "Оборище".

Немската кола карала Росица. До нея седял съпругът й Васил. Денев пък возел клиентка.

На следващия светофар на бул. "Дондуков" червено хванало и двете коли. На записите, разпространени от МВР, севижда как Денев слиза и отива към фолксвагена. За секунди става сбиване. Лингорски е повален на земята. Таксиджията налага лекаря с юмруци. В същия момент съпругата на лекаря слиза и се опитва да ги разтърве.

Денев блъска и нея на асфалта. Мъжът й успява да се върне до колата, да вземе пистолета и да стреля.

Предстои експертиза на модела, марката и калибъра на оръжието, с което стрелял Лингорски. Криминалисти поясниха, че най-вероятно не е ползвал пистолета, за който има разрешение. Лекарят имал разрешително и за пистолет, и за пушка.

Уплаших се за живота на съпругата си и затова реших да стрелям, разказал пред полицаите Лингорски.

Вчера главният секретар на МВР Калин Георгиев се е срещнал с изпълнителния директор на таксиметровата компания. Обсъдени са мерки срещу бъдещи подобни инциденти, съобщиха от МВР. (24часа)

- Комисар Йорданов, как се стига до инцидента?

- На камерите от нашия сектор "Видеонаблюдение" ясно се вижда как таксито започва да засича и да преследва бяла кола "Фолксваген Поло", шофирана от жена. На светофара на кръстовището на булевардите "Васил Левски" и "Дондуков" полото спира на червен светофар и тогава другата кола го настига и спира отзад. От автомобила на фирма "ОК Супертранс" слиза водачът, изтичва до дясната страна на колата отпред и се нахвърля с юмруци върху мъжа, който дори не е успял да излезе от автомобила.

Жената, която седи на шофьорското място, излиза от своята страна и опитва да ги разтърве, но таксиметровият шофьор я поваля с няколко удара. Тогава съпругът й вади оръжието и стреля.

- Ясно ли е дали д-р Лингорски е стрелял с оръжието, за което има разрешение?

- Това в момента се изяснява. Има назначена експертиза.

- Д-р Лингорски ще остане ли в ареста, след като се вижда, че е действал при самозащита?

- Към момента да. Чакаме прокуратурата да вземе решение за какво ще му бъде повдигнато обвинение, най-вероятно ще остане в ареста за 72 часа.

- Бил ли е пиян някой от участниците в инцидента, взети ли са кръвни проби?

- Нямаме данни някой да е употребил алкохол, взети са кръвни проби.

- Имаше ли опасност от други инциденти и сблъсъци при събирането на таксиметровите шофьори пред Народното събрание?

- Не, през цялото време дежурните полицейски екипи са си свършили перфектно работата. Явно хората не са били достатъчно информирани какво точно се е случило. Около час е продължило това събиране и след това са се разотишли. Нормално е, след като са получили сигнал за инцидент с техен колега, да реагират по този начин.

БЛАГА ГЕОРГИЕВА

Система, чрез която всички таксиметрови фирми ще получават информация от КАТ за „досиетата" на шофьорите си, ще бъде изградена скоро. Това съобщи след инцидента шефът на "ОК Супертранс" Людмил Лазаров.

В момента фирмите нямали такава информация и затова било възможно при тях да работят хора с отнети книжки и множество нарушения. Обещанието било дадено след инцидента на среща в МВР. Идната седмица ще има втори разговор по темата, каза Лазаров. Причината досега това да не се прави била, че данните са класифицирана информация, обясни Лазаров.

По повод инцидента той смята, че става дума за ”чист битов спор". Явяването на 100-ината коли пред парламента било първата реакция при съобщението, че е прострелян колега.

“Не сме ги накарали ние, сами си отидоха”, категоричен бе Лазаров. Според него ”скандали по улиците в София имало всеки ден, някой някого засича, някой някого ругае", така че, когато таксиджиите пред парламента разбрали, че не става въпрос за безопасността им по време на работа, палнали колите и напуснали терена пред Народното събрание”.

Простреляният шофьор не е криминално проявен, каза още Лазаров. Той имал актове за нарушения на Закона за движение по пътищата, което не било престъпление. Не му била отнета и книжката. Сигурно сега ще му я вземат, смята шефът на "ОК Супертранс".

"Не може да сме по 12 часа на ден на пътя и да не правим нарушения", заяви пред "24 часа" таксиметровият шофьор Владимир Стоянов от "ОК Супертранс". Ортакът му е бил на смяна в петък вечер, той самият не познава Емил Денев. Таксиджията разказа, че според колегите му, които следили скандала по станциите, свадата станала, тъй като

Лингорски искал да се направи на мъж пред жена си. По думите му именно лекарят започнал да обижда шофьора и да го вика с думите "Ела, бе. На какъв се правиш?"

Стоянов призна, че ако се явят в КАТ, вероятно ще бъдат отнети книжките на много от колегите му. "Не е реално бай Петко, който веднъж в месеца излиза за 1 ч с колата, да е най-примерният шофьор", коментира той. Според него водачите на жълтите коли имат само задължения, но не и права.

"Един колега го наръгаха заради сметка от 1,80 лв.", спомни си той. "Наредбите за таксиметровите превози са писани от лумпени, които едва ли имат шофьорски книжки. Никъде не са регламентирани като хората междуселските и междуградските превози", добави той.

РУМЯНА ДЕНЧЕВА, ИВА ГРИГОРОВА

Бандити опитаха да оберат таксист от пловдивска фирма и срязаха сухожилието на пръста на едната му ръка. Шофьорът е и с нарязано лице и глава.

Инцидентът станал около 2 ч миналата нощ в район "Тракия". Пострадалият 32-годишен шофьор от фирма "Елма такси" качил клиенти близо до 8-и блок, които поискали да ги закара до 249-и блок. Когато пристигнали, единият пътник извадил нож и поискал оборота. Таксистът отказал и се стигнало до сборичкване. Водачът все пак успял да извика колегите си по радиостанцията, а обирджиите избягали.

ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА

На 4 ноември 1999 г. 10-ина таксиджии пребиват зам. отговорния секретар на "Нощен Труд" Георги Вихрийски на бул. "Данаил Николаев".

На 31 март 2001 г. в кв. Свобода е намерен застрелян в колата си шофьорът Николай Тодоров.

На 1 октомври 2001 г. в кв. Княжево в София е убит таксиджията Румен Димов от фирма "Такси С експрес".

На 12 ноември 2002. таксиджията Иван Михов е прострелян от друг шофьор, защото го засякъл.

На 1 февруари 2003 г. шофьор на "Експрес такси" е прострелян в ръката след скандал с клиенти на ул. "Хемус".

На 9 февруари 2007 г. Емил Емилов е заклан в колата си от клиента си Георги Пейков. Той е наркоман, нямал пари да си плати сметката.

На 14 юли 2010 г. 33-годишният таксиметров шофьор Ивайло Николов убива с лопата колега на стоянка в кв. Младост.

Прокуратурата трябва да реши дали да иска постоянен арест на лекаря, стрелял по таксиметров шофьор. Докторът от МВР - болницата Васил Лингорски бе задържан, след като простреля в дясното рамо 25-годишният Емил Денев, който карал такси.

Инцидентът стана в нощта срещу 08.01 в центъра на София. Пререканията между мъжете са заради засичане с автомобилите. Медикът е използвал огнестрелното оръжие, след като водачът на таксиметровата кола му налетял с юмруци и блъснал жена му на земята.

Проверка показала, че 25-годишният Емил Денев има 62 акта и 128 отнети контролни точки. Книжката му била обявена за отнемане. Освен с агресивното си поведение на пътя таксиджията бил известен на полицията и с това, че е регистриран за кражба през 2003 г. и незаконна таксиметрова дейност през 2010 г. Заради случилото се от МВР изразиха готовност да "отворят досиетата" на таксиметровите шофьори пред фирмите, за които работят те.

Коментар на автора на блога:

Отново нашето "законодателство" - недаващо ни право да защитаваме правото си на живот (Дадено от Бога!), при желание на някоя криминална отрепка да ни го отнеме...

Шопските бакшиши и техната "националноотговорна" поредна реакция, нема смисъл да я коментирам...