Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) Всемирное воздвижение честнаго и животворящаго Креста (Крестовоздвижение) The Universal Exaltation of the Precious and Life-Giving Cross (Elevation of the Cross) 14 септември (27 септември стар стил) Празник и строг пост

Кръстовъздвижение - икона от XVII в. от Белово. Тревненска иконописна школа.

Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.

На 14 септември 407 г. Св. Йоан Златоуст предал Богу дух, но заради празника Кръстовъздвижение Църквата почита паметта му един ден по-рано - на 13 ноември.

По-долу:

• Празнични песнопения
• Кратко описание на празника
• Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен
• Какво разказва Св. Предание
• Въздвижение на св. Кръст Господен св. Димитрий Ростовски

Виж също:

• Светият Кръст Господен светоотечески слова и проповеди
• Свв. Константин и Елена
• Явяване на честния и животворящ Кръст Господен (преди IХ век)
• Неделя след Въздвижение

На други езици:

• Всемирное воздвижение честнаго и животворящаго Креста - Особенности Богослужения и текст службы праздника Воздвижения

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы на сопротивныя даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство.

Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови достоянието Си, победи на благоверния наш народ, цар над съпротивещите дарувай  и съхранявай с Твоя кръст Твоето наследие.

Друг превод:
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.

Вознесыйся на крест волею, тезоименитому твоему новому жительству,
щедроты Твоя даруй Христе Боже:
возвесели силою Твоею благоверного императора нашего,
победы дая ему на сопостаты,
пособие имущу твое оружие мира, непобедимую победу.

Издигнал се на кръст волно на същоименитото Твое жителство,
Твоите щедрости дарувай, Христе Боже;
возвесели победи над съпротивещите се
като имаме Твоето оръжие за пособие на непобедима победа.

Друг превод:
Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.

Величаем тя, Живодавче Христе,
и чтим Крест Твой Святый,
имже нас спасл еси от работы вражия.

Дванадесетте празника отбелязват събития, които не излизат от пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време.

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

На Кръстовден се спазва строг пост.

Pravoslavieto.com

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

- Господи, помилуй!...

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието за наказание от тоя вид - кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Тъй на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници.

След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.

Празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква:

Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики;

Намирането на Светия Кръст на Голгота;

Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. На същото място наредила да се построи Божия храм "Въздвижение".

През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.

Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

 - Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:

 -  Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.

По "Пространен православен месецослов" от † Траянополский епископ Иларион, изд. Тавор. Тук с допълнения.

Когато в Рим царуваше злочестивият мъчител Максентий (Максентий управлявал западната част на Римската империя от 306 до 312 г.), той причиняваше на народа много злини, като не само преследваше и мъчеше християните, но убиваше и езичниците, заграбваше имуществата им и живееше порочно, безчестейки много благородни семейства. Заради своята жестокост и нечистия си живот той стана тягостен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпратиха до цар Константин, живеещ тогава заедно с майка си Елена в Британия, молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написа писмо до Максентий, като дружески го увещаваше да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послуша, но още повече се озлоби. Скоро вдигна оръжие и срещу самия цар Константин, не желаейки той да царува наравно с него, въпреки че Константин беше избран за цар от цялото римско войнство, а Максентий се възкачи на престола самовластно. Народът не го искаше, а само няколко боляри, на които той обеща много дарове и почести, бяха съгласни той да стане цар, докато Константин беше избран единодушно от всички.

Когато Константин чу, че Максентий не се е вразумил, но е станал още по-зъл, вдигна се срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска и като си помисли за злите магии, които прави Максентий, той започна да се смущава. Защото знаеше, че Максентий беше пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени закла в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надяваше. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започна да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитат християните, да му дарува победа над мъчителя. Един ден като се молеше усърдно, яви му се на пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него бяха написани думите: "С него побеждавай!" Това небесно знамение видяха всички войници, между които беше и Артемий дукс (Св. Артемий дукс пострадал мъченически за Христа през ЗбЗ година. Паметта му се празнува на 20 октомври (църк.кал.) (по-късно той прие мъченическа смърт за Христа при Юлиан Отстъпник) и всички се удивляваха. Повечето от тях се изплашиха, защото за езичниците изображението на кръста беше знак за нещастие и смърт: често осъдените разбойници и злодеи бяха наказвани с кръстна смърт. И тъй, войниците се бояха да не бъде войната злополучна за тях, а и самият цар Константин беше в голямо недоумение. Но през нощта, както спеше, му се яви Сам Господ Иисус Христос и пак му показа изображението на Честния Кръст с думите: "Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Когато стана, царят разказа на своите велможи за видението си и като повика изкусни златари, заповяда им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповяда също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.

Злочестивият Максентий, като разбра, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост изведе римските войски и се опълчи срещу него. Константин пък заповяда да носят пред неговата войска Честния Кръст. Когато влязоха в бой, Максентий със силата на Кръста беше победен и много от неговите войници бяха избити, а самият той побягна. Когато го гонеше цар Константин, а той бягаше по моста на р.Тибър, който сам беше заповядал да построят, с Божията сила мостът се срути и окаяният мъчител потъна в реката заедно със своите войници подобно на древния фараон, и цялата река се изпълни с конници, коне и оръжия. Великият Константин победоносно влезе в Рим и всички хора го посрещнаха с почит и преголяма радост. А той въздаваше гореща благодарност на Бога, Който му дарува победа над мъчителя със силата на Честния и Животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той постави сред град Рим кръст на висока каменна колона, като написа: С това спасително изображение градът беше освободен от мъчителското иго".

Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион* беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.

* Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.

И трети път, когато цар Константин трябваше да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появи като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарува победа.

Като се увери от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос и повярва, че Той е Единственият истински Бог, императорът се покръсти в Неговото име заедно с достохвалната си майка, царица Елена. И тъй като тя беше много боголюбива, той я изпрати с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигна в Йерусалим, обиколи Светите места, очисти ги от скверните идоли и откри за поклонение честните мощи на много различни светци.

Тогава патриарх на Йерусалим беше Макарий, който посрещна царицата с подобаваща чест. А блажената царица Елена, търсейки скрития някога от юдеите Животворящ Кръст Господен, повика всички юдеи от светия град и започна да ги разпитва, като искаше да й покажат мястото където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказваха да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплаши с мъчения и смърт.

Тогава те доведоха при нея един стар мъж на име Иуда и й казаха: "Той може да ти покаже мястото, което търсиш". След като Иуда беше дълго разпитван и отказваше да открие тайната, царицата заповяда да го хвърлят в дълбок ров. Като прекара там известно време, той обеща да каже къде е скрит Христовият Кръст. Изведоха го от рова и отидоха с него на едно място, където се издигаше висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан беше заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочи, че е скрит Господният Кръст.

Царица Елена заповяда веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помоли на посоченото място, неочаквано се разнесе силно благоухание и веднага след това на изток се откриха Гроба Господен и Голгота. Близо до тях бяха намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

Когато всички недоумяваха кой е Христовият Кръст, случи се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнаха да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложиха върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръсна и се изправи жив.  Царицата с радост пое Честния Кръст, поклони му се и го целуна, а с нея и целият царски синклит, който я придружаваше. Мнозина не можеха да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнаха да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачи на едно високо място, издигна нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викаше "Господи помилуй".

Така започна да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взе със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповяда да поставят в сребърен ковчег и го предаде на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

Тогава старият Иуда (за когото се каза по-горе) заедно с множество евреи повярва в Христа и се кръсти, като беше наречен в св. Кръщение Кириак. По-късно той стана Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострада мъченически за Христа. (Виж Св. Кириак Иерусалимски, pravoslavieto.com).

Св. царица Елена заповяда на всички святи места в Йерусалим да бъдат съградени църкви. Най-напред нареди да се построи църква в чест на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, там където се намира Гроба Господен и дето беше намерен Честният Кръст. Тя заповяда също да построят в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, храм посветен на честното Й Успение. Съгради и други 18 църкви и като ги украси и надари богато, се завърна във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които бе прободено тялото Христово.

Блаженият цар Константин заповяда донесената част от Животворящото кръстно дърво да бъде поставена в златен ковчег. А от гвоздеите, единият бе хвърлен от царица Елена в Адриатическо море, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигна силна буря, за да утихне морското вълнение. Вторият гвоздей цар Константин заповяда да вковат в шлема му, третият - да приковат към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: "В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя" (Зах.14:20, по слав.превод). Четвъртият гвоздей св.царица Елена предаде за съхранение на най-близките царски съветници.

След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповяда да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопи Максентий, второ във Византия, когато завзе града и трето, когато победи скитите на р. Дунав. За възпоменание на тези три събития царят заповяда да направят три кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви: "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава" .

Свидетелстувайки пред всички за своята ревност по благочестието и показвайки, че е победил враговете си със силата на Кръста, той постави единия от тях високо на изток при пазара, втория - върху пурпурната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигна върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар, където се извършваха много знамения и чудеса заради Христа.

Разказваше се от мнозина, че Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизаше нощем на това място и го обикаляше, като кадеше Честния Кръст и пееше сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигаше на небето. Това се случваше три пъти в годината: веднъж през месец септември на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път - по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните люде, живеещи праведно и свято, виждаха слизането на Ангела, чуваха неговата песен и разказваха за това чудо на другите.

Тук подобава да припомним и това, как Честният и Животворящ Кръст Господен, пленен някога от персите, бе отново върнат в Йерусалим за голяма радост на верните.

При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладя цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзе Йерусалим, като изби много християни. Хозрой заграби много църковни утвари и скъпоценности, като дръзна да вземе и това многоценно съкровище - Животворящия Кръст Господен, и го отнесе в Персия.

След като умря император Фока, на престола се възкачи Ираклий. Той се опитваше да победи Хозрой, но сам беше побеждаван много пъти от него и молеше за мир, ала не го получаваше от гордия си враг. Тогава, бидейки в голяма скръб, започна да търси помощ от Бога, като заповяда на всички верни да бодърствуват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от оногова, който в своята гордост се хвалеше, че ще погуби всички християни и хулеше Христовото име, та да не рекат враговете: "Нашата ръка е могъща и боговете ни са силни", но да разберат, че Един е истинският Бог, на крепката сила на Когото никой не може да се противи. Сам царят също постеше и се молеше със сълзи.

След това той събра цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгна на война срещу персите и като се срази с Хозрой, победи го и го прогони. Той воюва на персийска земя седем години, завземаше градове и села и побеждаваше войските на Хозрой.

Най-сетне персийският цар, който не можеше да се противи повече на силата на гръцката войска, избяга от страната си и като премина отвъд р.Тигър, направи своя по-малък син Медарс владетел на царството заедно с него. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, намисли да убие едновременно баща си и брат си, което и направи скоро. След като ги уби и стана владетел на персийското царство, Сироес изпрати с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да пленява земята му. Тогава Ираклий сключи с персийския цар мир и върна от Персия Животворящия Кръст Господен, заграбен от Хозрой в Йерусалим, и който вече 14 години беше в плен у персийците. Така гръцкият цар се завръщаше в страната си с голяма победа, като се радваше и славеше Бога за Неговата чудна помощ.

Когато стигна до Йерусалим, царят възложи Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място (той бе облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни и носеше на главата си царска корона). Тогава се случи дивно чудо: пред вратите, които водеха към Голгота царят неочаквано спря и не можеше да пристъпи напред, възспиран от Божията сила. Всички бяха поразени от станалото.

Иерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ беше излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървеше редом с него. И като вдигна очи, изведнъж той видя пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречваше пътя и казваше: "Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!" Като видя и чу това патриархът, изпълнен с трепет, се обърна към императора и му каза: "Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, обеднял заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му." Тогава царят сне от себе си багреницата и короната, облече се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесе Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го постави в св. храм, на мястото, отдето беше взет от персийския цар Хозрой. На това място благочестивият цар Ираклий отново постави Честния Кръст. Тогава верните се зарадваха с голяма радост и веселие за възвръщането на Господния Кръст и ликуваха, хвалейки разпнатия на него Цар на славата Христос, като се покланяха на подножието на Неговия свят Кръст. На Него и ние да въздаваме слава, чест и поклонение, сега и винаги във вечни векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж също:

• Основи на православието: Нашата вяра: За Кръста Господен
• Православен календар за текущата година
• Неделя Кръстопоклонна, трета от Великия пост

    www.Pravoslavieto.com

Автор: bogomil

СЛАВНАТА И ГЕРОИЧНА ТУТРАКАНСКА ЕПОПЕЯ

(100 години от началото на Балканските войни и 96 години от битката при Тутракан)

             На 5 и 6 септември се навършват 96 години от паметната битка при Тутракан между румънските и българските войскови части. По този повод всяка година в мемориалния комплекс ”Военна гробница -1916г. отстоящ на 8 км от град Тутракан се извършва поклонение пред падналите в битката за модерно и силно укрепената румънска крепост ”Тет де пон”, донесла неувяхваща бойна слава на българската армия. 
                            http://www.youtube.com/watch?v=8z2qG7ql_5Q&feature=related      

             Ако Тутраканската битка е знаменателно кръвопролитно събитие от Първата световна война, то съгласно Крайовската спогодба, Южна Добруджа бе върната на България по един безпрецедентен мирен договор подписан на 7 септември 1940 г. в разгара на най-кръвополитната война на Човечеството - Втората световна война. Съгласно член втори от Крайовската спогодба, България и Румъния декларират, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции помежду си. И това те доказаха като членове на вече единното европейско семейство, участвайки във възпроизвеждането на тези незабравими кървави героични събития от историята и на двата народа. Прави чест на румънските съседи, за тяхното участие във възстановката на тази битка (преди няколко години), макар че те са били губещата страна през септемврийскaтa война на 1916

          На Балканите се преплитат интересите на Великите сили. Балканските държави вместо да се радват на успехите от Балканската война започват да предявяват свои териториални претенции. През есента на 1912 г. Румъния предевява претенции към Южна Добруджа под претекс, че България разширила много територията си по време на Балканската война. Сърбия и Гърция също увеличават териториалните си претенции за сметка на България. През 1913 г. Сърбия и Гърция сключват тайно договор срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния и Турция ги подкрепят и по този начин се подготвя нова война - Междусъюзническата. Именно по време на Междусъюзническата война Румъния нахлува в България. Впрочем още след освобождението на България през 1878 г на Берлинския конгрес пред страха, че на Балканите се създава една мощна славянска държава, под влияние най-вече на  Англия и Авструнгария България е разделена на части. Още тогава Румъния получава Северна Добруджа.. След Съединението на България и Сърбия проявява апетити и бива бита през 1885 г. по време на сръбско-българската война.

           Съгласно източници, след т.н. Букурещки мир от 1913 г. Южна Добруджа е окупирана от Румъния. Добруджанската армия окупира българските земи до линията Тутракан-Балчик. България е победена, без нейната армия да е бита след освобождението през 1878 г. в нито едно сражение на бойното поле. Едва настанили се в българската територия, Румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват да строят Тутраканската крепост. Започва активно строителство под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти на т.н. Тутракански „Тет-де-пон”. Това е уникално, мощно и много модерно за времето си военно полево съоръжение за отбрана на Тутракан като предмостова крепост. Крепостта е строена в продължение почти на 3 години като са използвани върхови постижения на военната теория и практика, макар че тя остава ненапълно завършена за предстоящата битка. Местността върху която е строена представлява ниско плато, което е с форма на полукръг, в чиито център е град Тутракан. Платото е обградено от една не много дълбока долина. По него има 13-14 издатини  върху които са построени фортове. Те от своя страна представляват по една малка крепост. Форт No 1 е построен на южния бряг на Дунава, а форт 13 опира на северната страна на реката. Съгласно източници, крепостта е построена по следния най-общ план. Най-напред пред всеки форт са построени хиляди т.н. ”вълчи ями” дълбоки 1,5 м. с остри колове в центъра, разположени една до друга така, че да се препятства всяко движение на противника. Коловете са свързани с бодлива тел. Около 20-30 м . зад пояса от вълчи ями под самия скат е изграден първият пояс от телени мрежи. На около 20 метра са построени първата линия окопи, които са доста дълбоки и много добре укрепени против разрушение. Макар и добре да защитават боеца, те са били крайно неудобни при отстъпление, тъй като не са осигурявали бързото им напускане. В пространството между телените мрежи и окопите са маскирани хиляди бомби, чиито взриватели са свързани с телени жици, завързани за плета в окопите. При настъпление противниковите войници закачат с краката си маскираните жици. Бомбите избухват и нанасят голем поражения на живата сила. Следва нов пояс от телени мрежи и нови окопи. По назад почти на самия връх са построени циментови бункери, в които има по едно малокалибрено скорострелно куполно оръдие, заобиколено откъм фронта с пояс бодлива тел. Много от фортовете са с бетонни окопи и бетонирани бойници,  в които са монтирани оръдия с голям калибър. Те са свързани с теснолинейни железопътни линии, по които става превозването и снабдяването с боеприпаси, продоволствие и други материали. По този начин около град Тутракан са изградени две отбранителни линии. На първия пояс с форма на полукръг са изградени 15 форта. Във фортовете са построени по 2 заслона за 60-70 войника. Между всеки два форта отстоящи на разстояние 1-2 км един от друг са устроени артилерийски батареи. Има допълнителни опорни пунктове, множество картечни гнезда и много други отбранителни съоръжения. На около 5 км от основната отбранителна линия следва втора такава укрепителна линия, устроена по приблизително същия начин.
       
                                             Славният приятелски и боен тандем
                         Генерал Стефан Тошев( ляво) и Генерал Пантелей Киселов

           Пред такава отбранителна свръхмодерна за времето крепост се изправя Преславската пехотна дивизия командвана от опитния и прославен  в предходните войни генерал – майор Пантелей Киселов.  Съгласно източници,  в 10 часа на 27 август 1916 г. започва заседание на Коронния съвет на Румъния. В 21 часа същия ден е обявена война на Австроунгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния. През това време румънците предизвикателно и провокиращо изстрелват няколко снаряда срещу град Русе. Прославеният от Балканската война Генерал Стефан Тошев - командващ 3-та армия взема всички мерки и привежда частите в пълна бойна готовност. На 1 септември 1916 г. царят и всички министри подписват манифест, съгласно който България обявява война на Румъния, целта на която е да си върне несправедливо отнетите й територии на Южна Добруджа. Към границата се съсредоточава Трета българска армия, в чиито състав са включени-четвърта Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления. Генерал Стефан Тошев назначава за командващ тези войскови части своя приятел и боен другар генерал Пантелей Киселов. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55000 души. Те разполагат с 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Тошев начертава общия план на предстоящата битка, именно за крепостта, пренебрегвайки плана на командващия немските войски фелдмаршал Маккензен. За отбелязване е, че до този момент никой български генерал не се е осмелявал да спори и да се противопоставя на фелдмаршал Макензен. Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, генерал Тошев взема правилното решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. Без да срещнат сериозна съпротива, на втория ден от войната, българските войски достигат на разстояние далечен изстрел от външната укрепителна линия на крепостта-бастиона на румънските войски. На третия и четвъртия ден генерал Тошев уточнява окончателно плана за атаката. Предните румънски част вече са изтласкани назад. 

                                 http://www.youtube.com/watch?v=GJ3KYW4tklQ
         

               Решителните сражения по целия фронт започват на 5 септември 1916 г.. Генерал Тошев гласува пълно доверие на своя приятел ген. Киселов, предоставяйки му възможността да ръководи битката и да взема самостоятелни решения в хода на сраженията, в зависимост от създалата се обстановка. Генерал Киселов остава изненадан, но оправдава гласуваното му високо доверие. Той ръководи битката в непосредствена близост до мястото на сраженята. Често слиза между бойците да ги окуражава. Точно в 6,30 часа започва артилерийската подготовка на полка командван от полковник Ангелов. И в 7,30 часа след кратко коригиране на огъня, целта е захваната в т.н ”Тясна вилка”, при която  всички оръдия преминават на стрелба с команда ”унищожение”. Канонадата от 100 български тежки оръдия засипва като огнена градушка укрепените румънски части в крепостта. Районът на битката е покрит с гъст пушечен дим, стълбове пръст, хвърчащи части от тела на противника и други предмети. Зямята се тресе и ври. Съгласно заповедта на генерал Киселов артилерийският огън трябва да продължи до 16,30 часа. Но попаденията са невероятно точни, спасение от захванатите в „ тясна вилка” няма. В този страшен ад румънските войски изпадат в ужас и обезумели от страх те започват паническо бягство. Следва началото на най-страшния момент от битката. Пионерни авангардни части започват рязането на мрежите с ножици. Те са посрещнати с ураганен картечен огън от противника. Неустрашимите български юнаци тръгват в атака, когато по заповед на генерал Киселов българската артилерия пренася огъня си в тила на противника. Предвождани от своите командири (съгласно заповедта офицерите са най-отпред) с развети знамена, под звуците на българския химн ”Шуми Марица” и мощното прословуто българско; „Ура! Напред, братя!”, потомците на героите от Шипка като лъвина връхлитат срещу укрепената по последна дума на военната техниката Тутраканска крепост. Артилерийският и картечен огън и от двете страни превръщат бойното поле на истински ад – страшна кървава драма. Противниковият огън поваля стотици български войници и много офицери. След падналите български храбреци прииждат като ято орли нови и нови лавини от славните ни войни. Почти всички офицери са убити. Тяхното място заемат подофицерите. Обезумелите румънски войници разбирт какво ги очаква, панически напускат добре укрепените окопи и побягват към втората отбранителна линия. Атаката на българите водещи една справедлива битка за родната земя е неописуема, граничеща с невроятното, с безумието. Героизьмът, патриотъзмът и  себеотрицанието са затрогващи и завидни в съкровеното им желание да си върнат земята българска и войнска чест. Те се спускат в самите ровове, секат и преодоляват телените заграждения, преминават непреодолимите до артилерийската канонада „вълчи ями” вече сринатите и заровени. Една част от противниковите войници са настигнати при бягството, друга част успява да се укрие в галериите, но не след дълго са открити и пленени. Малко след обяд на 5 септември, въпреки ураганния огън на противника първа отбранителна линия е превзета от славните български войни. Рано сутринта на следващия ден 6 септември, след само за 33 часа с непозната за най-новата военна история атака до момента, те превземат по блестящ начин най-модерната за времето румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Много от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят. Съгласно източници пленени са около 28000 румънски войници, повече около 450 офицери,150 оръдия, всичкото пехотно оръжиев, муниции, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Вечерта на 6 септември прославеният генерал Киселов влиза победоносно в отново върнатия на България град Тутракан. Свободата на Тутракан е извоювана с цената на 1764 загинали български юначни бойци. В Тутраканската епопея оставят костите си общо 8000 войници от двете воюващи страни. Това сражение се превръща в един от върховете на българската бойна слава с отблъскването на упоритите опити на румънските войски за контраатаки преславските и софийските бойни части.
    
    Нац. мемориал "Военно гробище".       Паметник на загиналите български войни 
                      http://www.youtube.com/watch?v=U8gKNsiLxPs&feature=related
            Съгласно източници, мемориалът „Военна гробница 1916 г.” започва да се строи непосредствено след битката за Тутракан. По инициатива на „Тутраканския благотворителен комитет е издигната „Братска могила”. Щабът на четвърта Преславска дивизия решава да се изгради Национален парк –костница в памет на загиналите войни. Първото честване на годишнината от Тутраканската епопея е на 6 септември 1917 г. След освобождението на Южна Добруджа на 7 септември 1940 г.,  съгласно безпрецедентното мирно споразумение в град Крайова по време на Втората световна война,  всяка година в първата неделя на месец септември на военната гробница Мемориал се провеждат възпоменателни тържества в памет на загиналите. От 1986 г. започва благоустрояването на Мемориалния комплекс. Изградени са Алея на славата с изписаните имена на загиналите в битката, парк, сцена за официални чествания, монтирани с две гаубици ”Круп”. През 2007 г. при тържественото честване е осветен и открит параклиса „Свети Георги Победоносец”.

         Интересно е да се отбележи, че тук след влизането на България и Румъния в Европейския съюз (неотдавно преди няколко години) бе извършвано възпроизвеждане на паметната битка с участието на български и румънски бойци. Мемориалният комплекс край Тутракан е определен за един от стоте национални туристически обекта. Той е паметник както с национално, така и със световно значение. Това свято място заклеймява войната и напомня на поколенията за нейните страшни ужаси. Затова на него се покланят потомци на българските и румънските войни, участвали в тази героична епопея..
              http://www.youtube.com/watch?v=N88OLUaIlWs
       96-тата годишнина на Тутраканската епопея е отбелязана в мемориала “Военна гробница - 1916 година” край тутраканското село Шуменци. 
 

Забеежка; Материалът е подготвен  като са ползвани и обработени различни източници, на книжен носител.

                     Подготвил о з. д-р Богомил Великов Колев

                                                                                   Гр.Силистра

                                                        Д О З Н А Н И Е  *

     “Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна. В качеството си на искрена комунистка и революционерка аз преценявам досегашната ми дейност в партията така:

     Първо: Дейността на нелегалната компартия след Септемврийските събития (работническо-селското въстание през 1923 г.) се изрази не в просветна дейност сред масите, а в бърза военна подготовка. На някои места в страната поради гористата местност и близост до границата тази дейност даваше вид на най-подходяща. А социалните условия идеха да насърчат една авантюристична тактика.
     Второ: Зачестилите убийства както от наша страна, така и от тая на властимащите внесоха в борбата разярение, помрачиха разума. Капка морал в борбата не остана, дори се стигна до взаимно изтребление.
     Трето: Понятието за революцията изгуби своята чистота поради изнасилването на събитията и преголямото желание на земеделците в единния ни фронт да завземат час по-скоро властта.
     Четвърто: С нашата тактика ние заздравихме позициите на противника.
     Пето: Четническото ни движение има големи отрицателни черти. В неговите среди често се вмъкваха криминални престъпници и вършеха деяния, които подриваха авторитета на партията.
     Шесто: Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния. Ето защо досега следваният път от Партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище.”

     Това са първите редове от един протокол за разпит, останал скрит в архивите на МВР досега. Пожълтелите страници, изписани на машина, са 48 на брой и носят датата 17 май 1925 г. Цола Драгойчева току-що е арестувана по обвинение, че е член на пловдивското ръководство на БКП, което готви въоръжен преврат. Неочаквано пред военния полеви следовател тя прави пълни самопризнания, разкайва се и посочва поименно другарите си, паролите, явките. Изследователи на биографията й изтъкват, че тя е била бременна тогава. След 7-8 месеца на 25 декември 1925 г. в затвора се ражда синът й Миро, прекръстен после на Чавдар. Може би мисълта за детето, което носи под сърцето си, я е подтикнала към равносметка или пък просто я е накарала да направи опит с предателство да се спаси от смъртно наказание.
     Ето какво разказва тя, като осъжда политиката на своята партия и издава съратниците си:

     “Родом съм от Бяла Слатина, завърших гимназия във Враца и Педагогически курс в София. Учителствах 2 г. Септемврийските събития ме свариха директорка на училище в с. Соколаре. Имаше нареждане всички взели участие в преврата да бъдат уволнени. Същото сториха и с мен. И ме задържаха. От затвора излязох през април 1924 г. като амнистирана. У дома стоях до юли и по покана на другарката ми Вела Пискова й отидох на гости. Поканата се оказа претекст да бъда ангажирана в партийна работа. Вела ме изпрати с парола при Боян Българанов, който ме посрещна на гарата в Пловдив. Той ми обясни в какво се състои моята работа и тая на другите в областния щаб на БКП. Аз бях изпървом куриерка до центъра, а после станах заведущ връзките. Длъжността ми се изразяваше в това да уредя явки, кореспонденция и да намеря квартири за постоянно живеещите в областта комунистически функционери и за куриерите.
     Най-лесно си уредих връзки с центъра в София. Знаех адреса на явката: Рафаел Юлзари, ул. “Три уши” № 16. Друга явка: Книжарница на Петко Напетов до Централната поща с парола:“Много здраве от Николинка”, отговор “Николова ли?”
     В Пловдив наредихме явка при д-р В. Костов с парола “Страдам от менингит”,отговор “Епидемически ли?”
     Явката за окръзите бе: Колониален магазин “Петров-Бояджиев” с парола “Много здраве от Паун”, отговор “Говедаров ли?”
     Аз и Жорж - Неделчо Димитров, който дойде с мен от Центъра в Пловдив, се срещнахме със старозагорския окръжен Стефанов. Той ни остави 15 хил. лева и замина зад граница... Адресът за писма беше до Господин Папазов, кръчмар от Ст. Загора. Него го арестуваха. Ниес Жорж поехме работата в Пловдив, областният Христо Гюлеметов бил подгонен. Него го убиха.
      Изпратиха ни от Стара Загора миноподривник. Казваше се Маслинков. Явката в Ст. Загора беше: Паун Канев, кв. “Гебран”, парола: “ Как вървят хамсиите?” - “Горе-долу.”
     За Хасково ми казаха да пиша писма до обущарница “Идеал”. Заведущ връзките там е Васил Хаджитанев, парола: “Тука ли е Васко?” - “Ще го намерим.”

     В Пловдив заведущ връзките беше Иван Сербезов. Той правеше опущения, ето защо Стефан Казаков пое тая работа. До Центъра ходеше куриерката Мара Душева, а по окръзите - Сербезов. Куриери намерих посредством Сербезов - неподозирани от властта лица.”

     В протокола от разпита следват имена на куриери - Мара Русева, Георги Иванов... След като ги изрежда, Цола разкрива пред военния следовател тайнописа на нелегалите.

     “Закритият текст в писмата се пише с особено мастило между редовете на срещната чиста страница. За да се изгуби смисълът в писмото, се вмъкват шифровани думи. Шифърът е следният: вместо Б пишем А, вместо В - Б, вместо Г - В. Например София я пишем Рнузю.”

     Цола изрежда за протокола също така щатовете в областните и окръжните организации на БКП и назначените на тях хора.

     “Пловдив: Областен шеф на щаба - Христо Михайлов, пом. областен - Христо Иванов, заведущ въоръжение - Неделчо Димитров. Ст. Загора: Гарасим Папазов е окръжен военен ръководител. Хасково: Заведущ връзки - Васил Хаджитанев...”

      По онова време страната е разделена на 5 революционни области - Софийска, Плавдивска, Варненска, Врачанска, Бургаска. Всеки от тях си има разузнаване, разкрива Цола:

     “Разузнаването има 3 подразделения: военно, политическо и контраразузнаване. Военното има цел да разбере във всеки населен пункт каква войска има. Политическото - да се проучат другите партии и настроението в редовете им. А контраразведката да влезе във връзки с Обществената безопасност и правителствени организации, да вербува хора в тях.”

      Цола успяла да вербува агент от Обществената безопасност - страшилището за комунистите. Но се усъмнила, че той е провокатор, и скъсала с него. Тъй или инак тя го издава:

     “Ганчо Георгиев ми каза, че имал приятел в Обществената безопасност - агента Донов. Предложихме на Донов да ни даде списъка на другите агенти и да ни предупреждава за арести. Той отговори, че списъкът е заключен, а второто не обещавал, че към него се отнасяли недоверчиво. Помислих, че не е искрен, защото иска парично възнаграждение, затова му предложих, но той отказа. Прекалено полюбопитства за нашите работи. А веднъж ни предупреди, че едно лице на длъжност в софийската нелегална организация е усилено търсено от властта. Запитах има ли такъв функционер, отговориха ми с “не”. Тогава изолирахме агента.”

     Относно комунистическите чети, въоръжението и терористичната им дейност Цола е пестелива на думи при разпита. Може би защото знае, че признанието за съпричастие към тях би й донесло по-тежко наказание.

     “Предназначението на четите бе да всяват смут у противника. Бразиговската чета избяга в чужбина. Стрелчанската сега е около Ихтиман. Хасковската не ни е търсила и ние нея...
    
      За терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи - за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на трима терористи. Жорж ще каже какво е свършил... Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и сгради. Но аз не съм уреждала канали за оръжие и взривове. Жорж го правеше... Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен терор в дните, когато се разплиташе нашата организация. А партийният отдел ни пращаше окръжни внимателно да организираме работниците. От една страна, терор, от друга - внимателност. Имаше явен конфликт в ЦК.”

     Цола завеждала финансите на комунистическите организации в Пловдивско, Старазагорско и Хасковско. Многозначителен е разказът й за тях:

      “Имах месечен бюджет. За Пловдивска област - по 3000 лв. за 4 души от областния щаб, 2000 куриерски, 3000 квартирни и 10 000 непредвидени. (Виж ти! А със заповед от 25 май 1925 г. суперполицаят Никола Гешев е назначен в Обществената безопасност с 80 лв. дневно възнаграждение, т.е. с около 2000 лв. месечно! - бел. авт.). За Пловдивски окръг, Ст. Загора и Хасково имах по 9000 за щаба плюс куриерски и квартирни. За организационни тройки се даваха по 1000 лв. на човек. Хасково имаше 4 тройки - 12 000 лв., Стара Загора - 4 тройки, пак 12 000 лв. Тези суми редовно ни се даваха и като имаше извънредна работа искахме допълнително пари.”

     А 45 г. ни уверяваха, че комунистите били безкористни идеалисти!

     Ето оценката на Цола за тях:

      “Аз се взирам в делата си и тези на другарите ми и си казвам: Защо бе всичко това? Нима ние тръгнахме по пътя на неравната борба, като жадувахме потоци кръв? Не. Ние започнахме с крепката вяра, че ще задържам напуканата ръка на работника и с нея ще изградим утрешен ден. Но уви. Изгревът на работничеството не дойде. И ако още мислим, че сме на прав път, още потоци кръв ще изцедим от народа. С авантюристичните наклонности на няколко луди глави!... Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме. Мнозина мислеха като мен, но изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентатът в “Света Неделя”! Аз прогледнах... Какво сме криви ние, слепите идеалисти, да плащаме греховете на безумни атентатори?... Аз не пиша това да оплаквам своята участ. Пиша го за ония, на които обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия. За ония бащи и братя, които от сляпо доверие към някаква магическа сила се хвърлиха във вихъра на борбата. Моята последна дума е, че за стореното от мен е недостойно да прося милост. Чакам присъда, каквато ми се полага като престъпница спрямо буржоазната държава.”

     За терористичната си дейност Цола Драгойчева е осъдена на смърт чрез обесване. Изпълнението на присъдата й се отлага, защото е бременна. По-късно, след като ражда в затвора син, тя е помилвана от цар Борис.
......................................
* Документите са цитирани със съкращения, които не променят смисъла.

        

Росен Плевнелиев Снимка: архив, БТА

България и Великобритания ще постигнат още по-тясно сътрудничество в сферата на сигурността, а британски експерти ще подпомогнат изработването на законите, регламентиращи дейността на българските служби за сигурност. Това съобщи пред български медии в Лондон президентът Росен Плевнелиев, след като се срещна с министъра на външните работи на Великобритания Уилям Хейг.
 
“Гордея се, че съм президентът, който успя да постигне пълен политически консенсус по отношение на реформата в сектор “Сигурност” и това, което не беше свършено до момента, ще бъде направено до края на 2012 г.”, заяви Росен Плевнелиев.

Държавният глава добави, че очаква новите закони, регламентиращи дейността на Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и Служба “Военна информация” да бъдат приети от Народното събрание до месец април следващата година.
 
Президентът благодари на министър Хейг за оказваната от британските служби подкрепа на българските власти за разкриването на извършителите на атентата на летище “Сарафово” в Бургас. “Все още е рано да се изнася информация по случая, но разследването е на прав път и с подкрепата на нашите партньори той ще бъде разрешен, а виновните - наказани”, отново подчерта държавният глава.
 
Росен Плевнелиев информира, че водещ акцент по време на срещата му с Уилям Хейг са били възможностите за разширяване на икономическото сътрудничество между България и Обединеното кралство. Според държавния глава, страната ни трябва да използва добрите и работещи модели за създаването на публично-частни партньорства, които съществуват във Великобритания.

“Имаме законовата база, но трябват успешни проекти. В България тепърва ще създадем подобни механизми и ако успеем да направим това, ще привлечем значителни инвестиции във водния сектор, които се очаква да достигнат 10-12 млрд. лева. Същото може да бъде постигнато и по отношение на транспортната инфраструктура”, заяви президентът.

В отговор на въпрос за възможностите на България да възстанови своя имидж на добър партньор пред британските инвеститори президентът бе категоричен, че репутацията се гради върху добре свършена работа. “Затова осъществяването на административната реформа и създаването на електронното правителство са задължителни”, подчерта Росен Плевнелиев.

Снимка: архив, Булфото

Редица руски издания коментират претенциите на държавната корпорация "Росатом" към българската Национална електрическа компания (НЕК). Според "Ведомости" например отказът от строежа на АЕЦ "Белене", видял се твърде скъп на България, може да струва на страната 1 милиард евро, информира Би Би Си.

Руската компания "Атомстройекспорт", филиал на "Росатом", увеличи до един милиард евро своя иск срещу НЕК, съобщиха вчера агенциите. Миналия юли "Атомстройекспорт" започна процедура срещу НЕК в Международния арбитражен съд към Международната търговска камара в Париж, за да получи неизплатени 58 милиона евро.

Сумата нарасна над 20 пъти. Новият иск е подаден в същия съд на 10 септември, отбелязва пред "Ведомости" Сергей Новиков от "Росатом". Първоначалните искания на руската страна включваха само задължения за дейности, одобрени вече от възложителя, но "сега проектът не се осъществява и няма надежда да бъде
подновен, искаме да съберем вече разноските по него", пояснява той.

Преди известно време, световните медии "гръмнаха" и  направиха новина от първостепенна важност, изцепките на едни изкукуригали руски "пусита". Както винаги в такива моменти, имаше трезвомислещи хора които си зададоха въпроса - Какво искаха от "елита",  да прикрият с тази преексонация? Появиха се догатки, че се прикрива нещо свързано с основателя на Уйкилийкс - Джулиан Асанж. И наистина се оказахме прави, но просто не предполагахме, че има нещо още по-дълбоко. Нещо което не искаха да научим!
А то е, че все по-често "елита" губи битки. 

Четете и се наслаждавайте. Такива трябва да бъдат хората които наистина проглеждат.

Искрени благодарности на Даниела Пенкова за труда които полага в предоставяне на истините. Материалът е копиран от блога на Даниела Пенкова
 http://dokumentalni.blog.bg/profile.php

АТАКАТА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ЕКВАДОР. КАКВО СТАВА В ЛОНДОН И ЗАЩО?
от Серджо ди Кори Модилиани
превод Даниела Пенкова

Сега ще говорим за геополитика и за свободната информация в мрежата.

Всичко, случващо се днес, технически (в смисъл „политически”) започва на 12 декември 2008 г. Според някои, започва през септември същата година. Но бяха нужни 4 години преди вълната да удари Европа и САЩ.

Може би е по-добре да започнем от самото начало, за да обясним случващото се.
Всъщност е по-добре да започнем от края.
С някой конкретен въпрос, който – доста е възможно – малко хора в Европа си задават.

Имам предвид случая с Джулиан Асанж, Уикилийкс и Република Еквадор.
Защо случаят избухна днес?
Защо Джулиан Асанж избра една малка, тиха южноамериканска държавица с почти никакво значение?
Как така короната на британската империя побесня и бе ошамаросана пред целия свят от някакъв си г-н Патино, външен министър на Еквадор, според европейците и американците един истински Господин Никой, позволил си да отговори на световния суперелит (тоест на Foreign Office на Нейно Величество) по начин, който допреди 5 години би предизвикал само насмешка със съжаление и презрение, а днес ги принуждава да се отдръпнат и извинят пред целия свят?

Защо Еквадор? И защо сега?

Всичко бе предвидимо и повече от ясно.

Да уточня: бе ясно за целия американски континент, за Австралия, Нова Зеландия, Дания, скандинавските страни. Но Европа и Вашингтон мислеха, че светът е същият като преди 10 години. Защото Европа – и, естествено, Италия – е 100%  евроцентристка (1), живее под постоянни медийни полудиктаторски бомбардировки, няма никаква представа какво се случва в останалия свят, но – и това е най-важното – мисли още като в 1812 година, тоест: „ако Европа се срине, ще се срине целият свят; ако еврото се срине и Европа се разпадне, ще изчезне световната цивилизация” и продължава с колониалното си мислене. Но в света съвсем не е така. В Италия, например, никой не знае за битката (която скоро ще се превърне в открит бой) между Бразилия и ООН, зле водена от Кристин Лагард, президентката на Международния валутен фонд, относно една формална, банална, почти глупава концепция, но която би могла да има огромни психо-символични последствия: Италия официално е изпаднала. Вече не е осмата сила в света, а девета. Подмината е от Бразилия. Затова на следващата среща на групата Г8 Италия няма да бъде поканена, а ще отиде Бразилия. Оттук и решението да се премахне Г8 и да бъде превърната в Г10. Хванали са се за гърлата.

Първата Истинска новина (за който иска да получи истинска информация за истинския свят) е следната:

Европа, водена от Англия и Германия, не може (не иска) да признае триумфа на кейнсианството (2) в южноамериканските държави и тяхната поява на историческата сцена като автономни политически герои. За Европа важи принципът „да си стоят у тях, да не ни притесняват и да ни благодарят, че сме ги оставили да преживяват, както правим с африканските държави. В противен случай там един след друг ще свършат като Кадафи”. В общи линии, идеята е тази.

В последните 40 дни от Южна Америка пристигнаха три силни отговора: а в Европа нищо не се каза. Най-малко за последния (най-важния) от 3-ти август, макар че бе излъчен директно от нюйоркското седалище на Международния валутен фонд. Никой не го излъчи в Европа, с изключение на Кралство Дания. И така, давайки си сметка, че съществува всеобща световна медийна цензура, и давайки си сметка, че ако телевизията не го излъчи, не се намира в интернет и по въпроса не пише нищо в Уикипедия, то това значи, че не съществува, Южна Америка избра възможно най-интелигентно следната световна медийна сцена: сърцето на олигархичния финансов сектор на планетата - лондонското Сити.

Сега, нека да пристъпим към фактите.

Джулиан Асанж на 15 юни 2012 г. разбира, че за него е свършено. Намира се в Лондон. Английските агенти ще го арестуват следващата седмица, ще го отведат в Стокхолм, където на летището няма да го посрещне полицията на Нейно Величество шведската кралица, а двама офицери от ЦРУ и един американски дипломат, които на базата на специални официални договори, подписани от двете страни, ще приложат „правото за военна опция в случай на деклариран военен конфликт”, твърдейки, че Джулиан Асанж „активно се е намесил” във войната НАТО-Ирак, докато войната е била в ход.

Ще го отведат директно в САЩ, в щата Тексас, където ще бъде изправен пред съд за терористичните си действия, и ще апелират за смъртна присъда на базата на закона Патриот акт. Асанж се консултира с групата си и взимат правилното решение след 3 дни трескава размяна на съобщения из цялата планета. „Отивай в посолството на Еквадор, пеша, с метрото, и остани там”. В 9 сутринта на 19 юни влиза в посолството на Еквадор. Никакви новини, никой не го знае. Групата му започва преговори с английските агенти в Лондон, с шведите в Стокхолм и с американските дипломати в Рио де Жанейро. Уговарят се: „да избегнем риска от атентати и да изчакаме да мине Олимпиадата, на 13-ти август ще може да замине за Южна Америка, ще направим всичко тихомълком, само да не се разчуе”. Неговите хора се съгласяват, но в същото време не вярват (и с право) на англо-американците. Разтичват се и правят два страхотни удара. Първият на 3-ти, вторият на 4-ти август.

На 3 август 2012 г., 16 месеца по-рано от очакваното, президентката на Република Аржентина Кристина Киршнер, се представя във филиала на Международния валутен фонд в Манхатън, акомпанирана от своя икономически министър и от външния министър на Еквадор, Патино, като представители на ALBA (акроним на Боливарския алианс на Америките) -  икономически съюз, включващ Еквадор, Боливия и Венецуела. Възползвайки се от случая, Киршнер се оставя да бъде фотографирана и заснета от телевизиите с един огромен плакат, на който е изобразен чек за 12 милиарда евро за Международния валутен фонд, с дата за осребряване 31 декември 2013 година, няколко часа по-рано издаден от аржентинското правителство.

„С тази вноска Република Аржентина доказа, че е способна да плати, че е отговорна и надеждна държава за всеки, желаещ да инвестира парите си. През 2003-та година обявихме фалит, но отказахме да поискаме изтриване на дълга: просто избрахме да обявим официално банкрут и поискахме 10-годишна отсрочка, за да върнем парите на всички, включително и лихвите. 10 дълги години живяхме в изолация. 10 дълги години протестирахме, оспорвахме и се борихме срещу решенията на Международния валутен фонд, който искаше да ни наложи рестриктивни икономически мерки, твърдейки, че това е единственият път. Ние последвахме един различен път, точно противоположния: този на кейнсианството, базиращо се върху социални разходи, върху честна и устойчива подкрепа за населението. И върху инвестиции в инфраструктурата, изследванията, иновациите, инвестирайки, вместо орязвайки бюджета. Разрешихме своите проблеми. Оправихме се. Не само. Днес сме способни да обявим плащането на последната вноска 16 месеца предварително. Идеите на Международния валутен фонд и на Световната банка по икономическите въпроси са грешни, неправилни. И тогава бяха такива, и сега. Който иска да работи, да създава работни места и богатство, е добре дошъл в Аржентина: ние сме нация, която доказа, че е надеждна, затова претендираме уважение и спазване на принципите и правилата от страна на всички, имайки предвид, че ние първи демонстрирахме, че спазваме международните закони...”

Веднага след това (15 минути по-късно) Киршнер представя официална жалба срещу Великобритания и САЩ пред СТО (Световната търговска организация), най-важната асоциация на планетата за търговски отношения, включвайки в жалбата и Международния валутен фонд, благодарение на файловете, предоставени от Уикилийкс, ще рече, от Асанж. Аржентина връща дълга си, но сега иска да й бъдат заплатени щетите. Със съответните лихви. „Искаха това, добре, получиха го. Време е да си платят”. Това е битка между Киршнер и Лагард. Двете Кристини се дуелират безпощадно от година. Благодарение (или по вина) на Асанж, чиято група държи всички записи от редица разговори между различни правителства на планетата, включващи САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Ватикана, в които се говори предимно за икономика. Осама бин Ладен е изпратен в небитието и сега е заменен от Джон Мейнард Кейнс – той се е превърнал във враг номер едно на големите сили. В тези дълги записи се говори как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на Испания, Италия и Германия чрез английски капитали. Голяма част от файловете вече са публикувани в интернет. Голяма част са предоставени с удоволствие от Асанж на посланика във Великобритания на държавата Еквадор, която – все още говорим за случващото се на 3-ти август в Ню Йорк – напомня коя е и какво е направила.

По-точно, тя е първата страна от южноамериканския континент, и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” (3) и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”. На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.

Дългът е 11 милиарда евро.  Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка с цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никой. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на валутния фонд. Страната е на колене. На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години. Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предостави гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната не си стъпи на краката. Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението. На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски. Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу Юнайтед фрут къмпани (Чикита) и Дел Монте за „робовладелчество и престъпления срещу човечеството”, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие. Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евро-валута на Чикагската търговска борса.
На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на Юнайтед фрут къмпани, президентът Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на страната от ООН: „готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”. На следващата сутрин мощното адвокатско студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент. Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието за „омразен дълг”. Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е „мултинационална компания, систематично прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Да, точно. Случва се в Ирак, който тогава „технически” е американско владение, тъй като е окупиран от пехотинците и е с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарак Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и по този начин създавайки исторически пресен прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

Тогава се ражда модерната Южна Америка.

И легендата за Рафаел Кореа, избраният президент в Еквадор, расте и се разпространява. Не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлизащ от семейство на висшата карибска аристокрация, е католик- интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, се самоопределя като „християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите и страдащите”. Първото му официално действие се състои в замразяването на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве. Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим.

Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи. Кореа изпраща писмо на папа Рацингер, и обявявайки се за „ винаги  покорен слуга на Негово Светейшество”   официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни с дълбока духовност и желаещи да помагат на нуждаещите се, избягвайки избягвайки търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

Всичко това днес можем да го разкажем, благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за „омразния дълг”, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американските мултинационални корпорации.

В Италия го правя аз, надявайки се да бъда един от многото.

Дотук обяснихме „защо Еквадор”.

Един ясен сигнал, изпратен от групата на Асанж към тези, които искат да видят и да осъзнаят, че НяНА (Няма Никаква Алтернатива) е просто лъжа. Не е вярно, че няма никаква алтернатива. От 400 години, откакто европейците откриват богатите на калий банани, еквадорците живеят в бедност, експлоатация, мизерия, докато стотици години наред една група брутални олигарси богатее на техен гръб. Вече не е така. И никога вече няма да е така. Освен, ако не победят Мит Ромни, Марио Драги, Марио Монти, Дейвид Камерън и финансовата олигархия. Примерът на Еквадор е жив и може да бъде повторен във всяка африканска или азиатска нация в света.
Дори и в Европа.

Затова Джулиан Асанж избра Еквадор.

Но историята не свършва тук.

Решаващият удар срещу системата идва от една новина, разпространена (не случайно) на 4 август 2012 г. „Джулиан Асанж упълномощява испанския съдия Балдасар Гарсон, за да го представлява пред закона във всяка страна на планетата”.

Но кой е Гарсон?
Той е обществен враг номер едно на организираната престъпност.
Той е обществен враг номер едно на Опус дей.
Той е най-жестокият противник на Берлускони.
Той е безспорно най-опасният враг на световната банкова система.

Испанският съдия с 35-годишна практика и опит зад гърба си, е водил най-важните испански процеси през последните 25 години. Експерт по „медии и финанси” и най-вече експерт по проследяване на акции и финансови сделки, през 1993 г. излиза на международната сцена, представяйки жалба срещу Силвио Берлускони и Феделе Конфалониери (с искане да бъдат арестувани), заради аферите им с Телесинко, Пентафилм, Фининвест, Рете Италия и Ле синя, от които става ясно, че Пентафилм (съсобственост на Берлускони и Чеки Гори, тоест на десницата и левицата заедно) купува за 100 долара правата върху един филм от Колумбия Пикчърс например, продава ги за 500 долара на Телесинко, която ги препродава за 1000 на Рете Италия и накрая ги продава на Рай в 142 случая по три пъти: на RAI1, RAI2 и RAI3. Един и същи филм. Тоест RAI (ще рече - ние!) плаща правата на един филм 20 пъти над тяхната пазарна стойност и го купува 3 пъти, и в това са замесени всички партии. Когато в крайна сметка се стига до ядрото на тази история, Берлускони е министър-председател, затова Гарсон е спрян от Европейския съюз. Постига само половин победа. Затваря Телесинко и изпраща в затвора испанските й мениджъри. Но Берлускони през 2003 г.а пак се появява чрез Медиасет. Битката се подновява, Гарсон чака в засада. През 2006-та смята, че най-накрая е успял, но тогавашното италианско правителство (на Проди) помага на Берлускони да се измъкне.

През 2004 г. Гарсон започва разследване срещу папа Войтила и срещу управителите на ватиканската банкаIOR в Испания и Аржентина, свързано с финансирането и подкрепата от страна на Ватикана на военните хунти на Пиночет и Видела в Южна Америка. През 2010 г. Гарсон отваря студио по международно право, посветено специално на дела, свързани с „медии и финанси” със седалище в Хага, Холандия. Той е съдията, завирал носа си в най-парещите случаи от медийната сфера на Европа през последните 20 години. Като официален адвокат на Асанж, съдия Гарсон има достъп до 145 000 файла в ръцете на Асанж, които все още не са публикувани. Вече обяви, че неговото студио е готово да подведе под отговорност различни държавни глави на западни държави пред Международния съд в Хага. Обвиненията ще бъдат „престъпления срещу човечеството, престъпления срещу личността”.

Битката продължава.
И е от основно значение преди всичко за бъдещето на свободата в интернет.

САЩ не крият, че искат смъртта му. Англичаните също.
Но ще имат доста проблеми, защото в същото време, въпреки че е твърде параноичен (и има пълното право да е такъв), Асанж успя да създаде група, разпръсната из цялата планета, която се занимава с контра-информация (истинска, не като италианската). Нейните членове са анонимни. Никой не знае кои са. Нямат сайт, който да ги идентифицира. Просто публикуват в мрежата данни, новини, информация, събития. После, който иска да види, знае къде да ги търси и който иска да разбере, разбира.

Когато температурата се покачва, всичко излиза на повърхността.
И тогава всички подскачат.
В Южна Америка го наричат „Английски танц”.
Да се надяваме само, че няма да има болезнени и кървави последствия.

Ето защо Асанж е в посолството на Еквадор.
Ето защо Гарсон го защитава.
Ето защо тази история за Южна Америка трябва да бъде разказана.
Ето защо Британската империя е полудяла и го иска мъртъв.
Защото Асанж има достъп до материали от директен източник.

И само фактът, че ги казва и разпространява, изкарва наяве картите на управляващите и напомня на хората, че живеем в Невидима Медийна Война.
Не знаят какво да направят, за да спрат това разпространение на информация за случващото се в света.
Досега нямаха никакви проблеми, затъпявайки и успивайки човечеството.
Но в случай, че то се събуди, властта ще изпадне в неудобно положение.

Уикилийкс не бива да се чете като жълто вестниче.
Не е такова.
Има хора, които, за да публикуват една информация от интернет клуб в Канбера, Богота или Сен Тропе, рискува кожата си.
Тези анонимни заслужават нашето уважение.
И освен това ни напомнят, че утре не можем да кажем „Ама ние не знаехме”.

Днес, който иска да знае, всичко му е поднесено. Стига да потърси.

Ако после, с цялото това Знание, един сърфиращ из нета, не направи нищо, е негов личен избор.
Което ще рече: докато не изгоним вонящата политическа класа, която не представлява нашите интереси, просто плямпаме напразно. Защото вече всички знаем как стоят нещата.

Не можем да се оплакваме и учудваме, че в Италия никой никога не е говорил за Еквадор, за Рафаел Кореа, за случващото се в Южна Америка, за страшната битка, която се води между аржентинската и бразилската президентки от една страна,  и Кристин Лагард и Меркел, от друга.

Защо се учудваме тогава, че англичаните искат да нападнат посолството на Еквадор в Лондон?
Не се е случвало дори и в най-горещите периоди на Студената война.

Какво казват в Южна Америка, когато някой попита, „ама какво става в Европа, какво се случва там?”
Вече навсякъде отговорът е един и същ: „В Европа спят. Не знаят, че животът съществува”.

(1)   Евроцентризмът е геополитическа доктрина, според която Европа е „центърът“ на света.Бел.прев.

(2)   Кейнсианство – икономическа доктрина от смесен тип. По името на създателя й Джон Мейнард Кейнс, английски икономист. Предвижда капиталистически начин на производство, придружен от силно държавно участие в икономиката с цел смекчаване на крайностите на капитализма. Предвижда социалистически тип образование, здравеопазване и социална политика, както и контрол върху основните отрасли на икономиката. Кейнсианството е икономическата доктрина, приложена в света след срива на чистата капиталистическа икономика през 30-те години и води до превръщането на западните държави в социални. От 70-те години кейнсианството бива постепенно измествано от неолиберализма – завръщане към доктрината на чистия капитализъм, която днес е основната икономическа доктрина в западните държави, както и в страните от бившия социалистически блок. За допълнителна информация, виж книгата „Шоковата доктрина” на Нейоми Клайн, изд. Изток-запад, 2011 г. бел.прев.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=39440&format=html

Севастийският архиепископ Теодосий  от Православната църква на Йерусалим е роден през 1965 г. в Раме (Горна Галилея) със светското име Атала Хана. Изучава теология в Йерусалим и Гърция. През 2001 г. става говорител на Православната патриаршия на Йерусалим. Международно известен с активната си защита на палестинската кауза, заради която е бил арестуван от израелската окупационна власт. Той е доктор хонорис кауза на Богословския институт в София.

-  Ваше Високопреосвещенство, какво ви накара да дойдете чак от Светите места за конференцията "Междурелигиозният диалог - настояще и бъдеще", организирана от Центъра за близкоизточни изследвания в София?

-  Дойдохме, защото вярваме, че представителите на различни религии трябва да общуват помежду си, за да утвърждават нравствените ценности сред хората.
-  Какъв е приносът на палестинските араби-християни в междуконфесионалния опит на човечеството?
-  Ние имаме древен опит. Палестинците -  мюсюлмани и християни, живеят заедно от VII век. Тяхното съвместно съжителство започва, когато ислямският халиф Омар ибн ал-Хатаб пристига в палестинските земи и бива посрещнат от православния патриарх Софроний. Дългото ни съжителство не означава, че не са били допускани грешки - най-вече от хора, които са твърдели, че действат от името на религията, но в действителност не са представлявали религията. Затова ние постоянно се срещаме както в Палестина, така и на други места, в името на мирното съжителство на хората. 
-  Може би знаете, че в Европа, от България до Скандинавия, каузата за независима палестинска държава има много привърженици...
-  Благодаря ви много за съпричастността към борбата на палестинския народ! Всеки разумен човек, който вярва в Бог, в справедливостта, в мира, в правата на човека, вярва и в палестинската кауза. Ние не сме против евреите и израелците. Ние сме против окупацията, расизма, дискриминацията, която израелското политическо ръководство упражнява върху палестинския народ. Искаме мир между Израел и арабите. Но мир справедлив, който да премахне окупацията, да възстанови правата на палестинците и тяхната пълна свобода. Очакваме от Европа да окаже натиск върху Израел да бъдат освободени затворниците ни и да бъдат върнати земите ни отпреди 1967 г.
-  Но веднага щом спечели изборите през януари 2006 г., Хамас заговори за халифат. Това доста смути европейците...
-  Аз съм палестински арабин, православен християнин. Не принадлежа към никаква политическа партия. Не подкрепям ни Фатах, ни Хамас. Подкрепям справедливата кауза на моя народ. Нашата църква поддържа добри отношения с всички палестински партии, но припознаваме като официално и легитимно палестинско ръководство Организацията за освобождение на Палестина, оглавявана от президента Махмуд Абас. Като църква поддържаме добри отношения с всички политически лидери, включително и с лидерите на Хамас. За да поддържаш добри отношения с някого, не е нужно да бъдеш в пълно съгласие с него. Може да имаме различия. Но като патриоти ние заедно вярваме в справедливата палестинската кауза.
-  Имах предвид депутатката г-жа Ум Нидал, майка на трима сина, загинали като мъченици-камикадзе, която заяви, че "изборната победа на Хамас е първата крачка към световния халифат, който Пророкът Мохамед ни обеща".
-  Разбира се, палестинският народ има право да оказва съпротива на окупацията! Ние отхвърляме тероризма, насилието. Възприемаме мирната, цивилизована съпротива. Не вярвам, че насилието може да бъде премахнато чрез насилие. Ако са правени грешки, те трябва да бъдат поправени в рамките на голямото палестинско семейство. Държим на добрите отношения с Хамас, за да можем да чуваме тяхното становище и те да чуват нашето, за да си изясняваме възгледите по редица въпроси, сред които и въпросът за мъченичеството, който поставихте. Освен това, бих искал да ви помоля да вземете предвид, че не всичко писано в медиите за Хамас е вярно и точно. Някои разпространяват невярна информация по внушение на ционистките кръгове. Те представят жертвата като убиец и убиеца като жертва. Аз обаче вярвам, че всеки разумен човек е в състояние да разбере, че жертва е палестинският народ, а убиец е израелската окупация.
-  Някои смятат, че когато тя свърши, палестинците ще изградят ислямска държава. Вие, като църква, чувствате ли се застрашени от групи като "Ислямски джихад", свободно ли изповядвате християнството? 
-  Ние, арабите-християни, сме напълно свободни да изпълняваме своите обреди. Нямаме никакви проблеми с ислямските движения - които и да са те. Защото арабските християни са били в Палестина преди исляма. Покойният президент Ясер Арафат винаги подчертаваше този исторически факт. Той винаги говореше, че светините в Палестина са както християнски, така и ислямски. Мюсюлманите много добре разбират, че Йерусалим е най-святото място на света за всеки християнин. Искам да уточня нещо важно. Пророкът Мохамед е роден в Мека и починал в Медина. Пророкът Мойсей никога не е влизал в Йерусалим, гледал го е отдалеч. Единственият, който се роди в Палестина и беше погребан там, е Иисус Христос. И ако някой вземе да отрича правото на арабина-християнин да живее в родината си, значи преживява много сериозна нравствена, имперска криза.
-  Ако сега, или след година, в края на мандата на Буш, се пристъпи към създаване на държава Палестина, готови ли сте да поемете управлението й?
-  Чувам, че Израел се бил съгласил да бъде създадена такава държава. Но каква ще бъде тя? Нямаме доверие в онова, което Израел говори. Защото в израелските затвори има над 10 000 палестински затворници и сред тях са наши висши политически лидери, например председателят на националното събрание, бивши министри. Издигната беше една дискриминационна стена. Ние искаме пълноценна държавност върху територия, която включва всички наши земи, окупирани през 1967 г. включително и град Йерусалим. Искаме демократична държава, в която ще има свобода на словото, на вероизповеданията, на съвестта, защото палестинците заслужават това.
-  Означава ли това, че Православната църква на Йерусалим е за светска палестинска държава?
-  Очакваме и настояваме тази бъдеща държава да уважава всички религии. Палестина е забележителна страна, която пази светините както на християните, така и на мюсюлманите. Склонен съм да вярвам, че светската държава е по-добрият избор за всички религии.

Human Rights Watch: ЦРУ е измъчвало врагове на Кадафи преди да му ги предаде - 07 сеп

Хилари Клинтън призова МОК да почете израелските жертви от Мюнхен 1972 - 26 юли

Spiegel: Германия е крила грешките на службите при атентата на Олимпийските игри в Мюнхен - 23 юли

Израелският вицепремиер Силван Шалом почита паметта на загиналите израелски спортисти и германския полицай в Мюнхен.

Diva Рейтинг: 2063 Неутрално 1 16:36 05 сеп, 2012

Германия поддържала тайни контакти с палестински терористи след атентата в Мюнхен от 1972 г. =================== Ега ти Германията. Пък в същото време трошила реални милиарди марки за еврейски"холокост" да изплаща. Изчезващ вид под опеката на БКХ. Гледаш и не бараш :)

Опитни финансисти съветват обикновените българи да затягат коланите, защото по вяска вероятност в най – скоро време отново ще ни изгърбят за пореден път с огромно повишение в цената на тока и парното. Причина за поредната тъжна прогноза е изказване на шефа на комисията по енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев който преди ден заяви, че тарифите категорично нямало да се вдигат благодарение на чиновнически умения.

Семерджиев дори демонстрира завидна смелост и заяви още, че е напълно възможно даже да се очакват намаления в цените, но все още било твърде рано да се говори със сигурност.

Увереност му давал факта, че вече подписахме с Руската федерация договор за по – евтин с единадесет процента газ, която отстъпка била извоювана след много тежки и драматични преговори. До 15 ноември пък ще трябва да се подпише и новият контракт за доставка на газ, което трябва да се случи до 15 ноември.

Политическите наблюдатели обаче са категорични, че щом някой висш чиновник започне да разправя как ще намалят цените или най – малкото ще ги запазят на досегашните нива, това на практика значи, че ще последва жестоко увеличение. Това е доказано от практиката през последните 15 години. Дори и действително да постигнат по – ниски цени за внос, големците ще намерят начин да ги повишат за крайния потребител.

ШРИФТ

ПЕЧАТ

България днес отбелязва паметта на жертвите от комунистическия терор.

Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започват саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията. По неофициални данни, без съд и присъда са избити между 20 000 и 40 000 души. Незаконният Народен съд произнася 2618 смъртни присъди(По други данни - 2730 души - бел.ред.). Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.

На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Така на практика комунистическата партия унищожава политическия, икономическия и културния елит на България. Народният съд произнася и 1226 доживотни присъди, а 946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите, коментира телевизия Европа.

За сравнение - на Нюрнбергския процес, който изправя пред съда ръководителите на нацистка Германия, на смърт са осъдени 12 души, а трима са осъдени на доживотен затвор. След деветосептемврийският преврат в България се установява сталинистки режим, който откъсва за 45 години страната от европейските демокрации. (Автора на блога, оставя без коментар мнението на авторката на статията, че в Европа днес има "демокрация"...)

Тоталитарната власт изгражда десетки концлагери, в които комунистическата партия изпраща своите опоненти. Близо 300 000 българи намират смъртта си по време на режима, подчинил България на волята на Съветския съюз. Тяхната памет ще бъде почетена от Съюза на репресираните пред мемориала до НДК. На монумента са изписани имената на 8000 жертви на комунистическия терор.