Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заяви, че ако Западът предприеме военна интервенция в Сирия, страната му „ще предприеме всякакви мерки“ за защита на режима на Асад.

Според ливанския вестник Al-Diyar, заявлението  на Ахмадинеджад е направено по време на срещата му  с емира на Катар шейх Хамад Бин Халифа.

Според вестника, мисията на емира е била   да се опита да убеди  на Ахмадинеджад в необходимостта да се откаже от опитите за спасяване на обречения   режима на Асад. Мисията се е провалила.
Ахмадинеджад еобявил: „Всяка агресия на Запада в Сирия  ще доведе до това, че всеки мюсюлманин ще тръгне в нейна  защита. Именно така ще постъпи Иран. „

• Ахмадинеджад: Иран е „ядрена държава“ Махмуд Ахмадинеджад обяви  Иран за  "ядрена държава". Иранският президент каза още, че ...
• Русия се бои от атака на НАТО срещу Сирия и Иран Представителят на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин разказа  за плановете на Алианс ...
• Иран демонстрира военна мощ Иранската осведомителна агенция Mehr публикува снимки на военен парад по повод на ...
• Аятоласите пращат президента Ахмадинеджад в оставка Арабски медии твърдят, че върховният лидер и духовен водач аятолах Али Хосейни ...
• Изчезна иранският президент Махмуд Ахмадинеджад Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад  повече от три дни не се е появявал ...
• Санкциите на ООН против Иран-подарък за режима на Ахмадинеджад С новия пакет от санкции на СС на ООН срещу Иран, САЩ ...
• Иран: АЕЦ „Бушер“ започна работа Първата иранска атомна електроцентрала "Бушер"  частично e въведена в експлоатация. Според представители на ...
• Турция заплаши Сирия с военни действия Турция може да разгледа въпроса за сътрудничество  с международните сили в случай, ...
• Испания предложи на Башар Асад политическо убежище ако се откаже от властта Испанското правителство предложи на сирийския президент Башар Асад политическо убежище ако се ...
• След драстичен скок на дизела, Иран е парализиран В резултат на частичното премахване на субсидиите за гориво, цената на дизеловото ...

• Кадафи към либийците: Изчистете страната от плъхове Либийският лидер Муамар Кадафи се обърна към привържениците си с призива да ...
• И живите завидяха на мъртвите… Организацията на обединените нации бие тревога за  дивото  повишаване  на цените на ...
• Иран демонстрира военна мощ Ислямската революционна гвардия на Иран провежда мащабни учения с изстрелване на балистични ...
• Изчезна иранският президент Махмуд Ахмадинеджад Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад  повече от три дни не се е появявал ...
• Тайни микроизлъчвания поразяват телевизионни водещи? Съдия Джуди Шейдлин Странна вълна от превръщането на речите на тв коментатори ...
• В Сирия са прехвърлени ирански специални части Според избягал член на силите за сигурност на Сирия, в потушаването на ...
• В Лондон въведоха шериат Британски ислямисти въплъщават дългогодишната си идея в реалност и създадоха зона, където ...
• 2011. Русия нанесе тектоничен удар върху Япония Президентът на Русия изведнъж посети Курилските острови - това бе сигнал. Япония ...
• Санкциите на ООН против Иран-подарък за режима на Ахмадинеджад С новия пакет от санкции на СС на ООН срещу Иран, САЩ ...
• Аятоласите пращат президента Ахмадинеджад в оставка Арабски медии твърдят, че върховният лидер и духовен водач аятолах Али Хосейни ...
• iran

Венецуелският президент Уго Чавес изрази подозрения, че американски астронавти наистина са били на Луната, твърди ИТАР-ТАСС. По време на вчерашното заседание на правителството Чавес си спомни как на младини се възхищавал на постижението на астронавта Нийл Армстронг, който през 1969 г. стана първият човек, стъпил на Луната.

Но според думите му след време в душата му се прокраднали съмнения относно достоверността на кадрите, на което е показано покоряването на небесното тяло. „Има изследвания, публикувани в сериозни списания, които поставят под съмнение всички това. Всички си спомнят развяващия се американски флаг и неволно си задават въпроса: „наистина ли има вятър на Луната? Трябва внимателно да се отнасяме към това, което предават световните медии“, заключи лидерът на боливарската революция.

Както е известно, самият Чавес обяви, че третата серия по химиотерапия ще проведе в страната си, а не в Куба, както бе при предишните два курса от борбата му срещу рака.

Последна актуализация: 29 август 2011 15:13

Венецуелският президент Уго Чавес заяви, че опозицията няма да успее да реализира "либийския модел" в страната.

На площада пред президентския дворец "Мирафлорес", където се бяха събрали негови поддръжници, той заяви: "Някои плиткоумници (така Чавес нарича опозиционерите) казват, че у нас ще стане същото, каквото и в Либия. И работят в тази насока. Те смятат, че Чавес е Кадафи, нали и двамата са полковници". Напомняйки, че е главнокомандващ въоръжените сили, Чавес заяви, че при никакви обстоятелства няма да допусне либийския сценарий в родината си.
Президентът каза още, че завършилият трети курс по химиотерапия е имал изключително превантивен характер, защото лекарите не открили в организма му злокачествени клетки. Въпреки това той не изключи четвърти курс химиотерапия, ако лекарите му го предпишат. "С всеки ден се чувствам по-добре, благодаря на лекарите", каза Чавес. В потвърждение на думите си той с изпя няколко фолклорни песни с китара. /БГНЕС
/

Венецуелският президент Уго Чавес призова за преговори по неговото "мирно предложение" за Либия, като заяви, че то ще "спре лудостта" в страната.

Чавес, смятан за един от основните съюзници на сваления либийски ръководител Муамар Кадафи, заяви, че очаква продължителен конфликт след призив на Кадафи за продължаване на съпротивата. "Мирното предложение на Венецуела, Африканския съюз и много други страни може да спре тази лудост на империята и нейните съюзници", заяви Чавес пред медиите. Венецуелският президент защитава Кадафи от началото на въстанието и се противопоставяше на икономическите санкции и намесата на НАТО. Мирното предложение на Чавес предвижда преговори за решаване на кризата, но не и сваляне на неговия съюзник. В същото време Кадафи призова за продължаване на съпротивата чрез "партизанска и гангстерска война, бойни действия в градовете и народна съпротива" в запис, излъчен по телевизията. /АФП /

Чавес е син на Уго де лос Райес Чавес (бивш регионален директор на образованието и бивш член на консервативната Социално-християнска партия, който в момента е управител на щата Баринас) и Елена Фриас де Чавес. Самият Уго Чавес има четири деца: Роза Вирджиния, Мария Габриела, Уго Рафаел и Росинес. Женен е два пъти и в момента е разведен с втората си жена. Той е вярващ християнин, въпреки че има леви убеждения.

Чавес завършва Венецуелската академия по военна наука на 5 юли 1975 след защита на магистърска степен по военна наука и техника. Продължава своето образование в магистърската програма по политическа наука в университета "Симон Боливар", който не успява да завърши.

Бивш парашутист, Чавес изпъква след като оглавява неуспешно войнишко въстание на 4 февруари 1992 срещу президента Карлос Андре Перес, в което стотици са убити. Перес въвежда непопулярните мерки на МВФ, довели до протести през 1989, които са брутално потушени, оставяйки след себе си хиляди убити. След като прекарва две години в затвора Чавес е амнистиран от бившия президент Рафаел Калдера и започва политическа кариера като създава нова политическа партия, наречена Движението на петата република. Президентът Чавес обича публичните изяви и контакта си с обикновените хора и заради това има и свое телевизионно предаване по една от венецуелските телевизии, което се нарича "Alo presidente" и е много популярно сред неговите симпатизанти.

Самият Чавес се определя като социалист и социалдемократ.

Вътрешната политика на Чавес се характеризира с незачитане на неолибералното разбиране за правото на неприкосновена частна собственост като често срещано явление е национализацията на предприятия и природни ресурси, които не се експлоатират или са изоставени от бившите си собственици. Има закони, затрудняващи неексплоатирането на ресурсите, вследствие на които стотици хиляди акри земя са подарени на местните общности от крупни капиталисти. Демокрация на участието стои в основата на политикономическата визия на правителството на Чавес за развитието на Венецуела. По различни начини подобщностите биват стимулирани да вземат участие в управлението на държавата и на икономическите субекти, в които участват.

Външната политика е насочена основно срещу империализма и в посока на увеличаване на сътрудничеството с останалите развиващи се страни за сметка на работата с транснационалните корпорации от САЩ и Западна Европа. Твърде близки са отношенията с Боливия на Ево Моралес, Екуадор на Рафаел Кореа и Куба. През 2008 г. президентът Чавес посещава редица страни като Русия, Китай и Виетнам, но също така и Испания, Аржентина и Бразилия. Руският президент Дмитрий Медведев посещава официално Венецуела през същата година и двете страни подписват редица договори в областта на газо-нефтената промишленост, отбраната и ядрената енергетика на стойност милиарди долари. По същото време се провежда и съвместно военно учение между военноморските сили на Венецуела и Русия. Венецуела има и отлични дипломатически отношения с Иран и арабските страни от Персийския залив. В последните свои политически изявления и речи Уго Чавес заявява, че неговата държавна политика във външнополитически план се стреми към създаването на един многополюсен свят, а не на еднополюсен с център САЩ, както това е днес.

Чавес печели президентските избори на 6 декември 1998 с най-голям процент гласоподаватели (56,2 %), с платформа насочена срещу корупцията и бедността и осъждане на двете големи партии, които са доминирали венецуелската политика от 1958.

Чавес стартира бързи поземлени и образователни реформи като път за промяна на границите между елита на страната и масите, от които 80 % от населението живее в бедност. Скоро след поемането на управлението например президентът обърна част от своя президентски дворец в гимназия за бездомни деца - ход, за който неговите критици казват, че е съгласие с неговия дневен ред. Той също така създава широки програми за имунизациране и хранително обезпечаване на децата, каквито на практика не са съществували при предишните президенти. Тези програми биват критикувани като неефикасни и непълни от опозиционни фигури, но са широко приветствани и одобрявани сред неговите поддръжници - потърпевшите от програмите. "Големият бизнес", който не е плащал данъци дотогава, сега е принуден да го прави. По време на този процес страната става дълбоко поляризирана в политическо отношение, тъй като Чавес - описващ сам себе си като "Робин Худ" - се опитва да създаде идеалният икономически баланс като преразглежда имотното състояние и по-конкретно като взема от богатите и разпределя между бедните.

Скоро след като идва на власт на 2 февруари 1999 Чавес започва серия от скоростни промени във венецуелското правителство. Организира серия от референдуми; първият за пренаписване на венецуелската конституция. Вторият избира делегати за ново Конституционно събрание различно от законодателното, за да извърши пренаписването. Широката популярност на Чавес позволява на поддръжниците му да спечелят 120 от 131 парламентарни места.

Новата констутиция преименува страната на "Боливарска Репубилка Венецуела" по името на южноамериканския борец за независимост Симон Боливар. Увеличи президентския мандат на шест години докато за сметка на това промени процедурата за преизбиране и ограничи президенстките мандати до два. Тя е одобрена на народен референдум през декември 1999. Изборите за нов еднокамерен законодателен орган бяха през юли 2000. По време на тези избори Чавес подлежи на преизбиране. Неговите поддръжници печелят около 60 % от местата в новия еднокамерен парламент и самият Чавес е преизбран.

През декември 2000 има други избори - за местна власт. Заедно с тях Чавес провежда референдум за разпускане на венецуелските работнически организации. Той се опитва да обедини всички венецуелски работнически синдикати в създадените от държавата Боливарски работнически отряди.

През ноември 2001 Чавес изнесе 49 закона. Един от най-спорните е Ley de Tierras ("Поземленият закон"), който създаде план "Замора" за да осъществи поземлена реформа във венецуелското земеделие: облагане на неизползвани площи, отчуждаване на неизползвани частни земи (с компенсация) и даване на наследствени, но непродаваеми права на малки фермери и фермерски колективи. Някои от най-богатите хора във Венецуела притежават огромни ранчо или имения, които обикновено са неизползвани. Докато фермерите и бедните трябва да използват малко собственост за да преживяват. Fedecбmaras силно се противопостави на 49-те закона и призова за генерален бизнес-удар на 10 декември 2001.

Чавес е предаден и арестуван на 12 април 2002. След като командирът на армията Lucas Rincon Romero обявява на нацията, че Чавес се е оттеглил, президентът на Fedecбmaras Педро Кармона е издигнат от военните (по-конкретно "Junta Militar") като временен президент. Това събитие създава широкоразрастаща се поддръжка за Чавес, която е потъпкана от столичната полиция. Призив от пленарната зала на венецуелския Върховен трибунал на правосъдието оправдава генералите отговорни за обявения преврат като постановява, че събитието не е преврат, а "вакуум във властта", който е генериран от обявяването на оттеглянето на Чавес. Според вестта за ареста Чавес е задържан във Форт Тюна. Неконституционните действия на Педро Кармона, разкритието за заблудата на военните и натискът на цивилното население карат същите тези военни да го премахнат и да върнат властта на Чавес. Ключова роля в освобождаването му изиграват армейските командоси; самият Чавес навремето е бил един от тях.

Чавес вярва, че администрацията на Буш и ЦРУ са организирали преврата. През септември 2003 той отказва да пътува до Съединените щати под предлог, че е получил разузнавателна информация, че американското правителство подготвя опит за убийство срещу него. На 23 ноември 2004 по време на посещението си в Испания той обвинява бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, че е поддържал преврата заедно със САЩ. Настоящият министър на отбраната на Испания Мигел Ахел Моратиньос потвърди това в бюлетин през ноември 2004. Членовете на отхвърлената партия на Аснар Народна партия отхвърлят тези обвинения и искат от премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро да ги оттегли.

Документи на ЦРУ оповестени през ноември 2004 показват, че администрацията на Буш е знаела, че предстои преврат във Венецуела, противно на дотогавашните твърдения на щатските власти [1]. Обаче няма доказателство за директна поддръжка на преврата от страна на ЦРУ.

На 18 ноември 2004 водещият държавен прокурор на Венецуела Данило Андерсън бе убит тъкмо преди да започне плануваното разследване срещу 400 души участвали в организирането на преврата [2].

За два месеца от 2 декември 2002 правителството на Чавес е изправено пред стачка от страна на крупния бизнес, воден от нефтената индустрия. Като следствие Венецуела спря да изнася дневния размер от 2 800 000 барела нефт и производни и започна да търси начини за внос за вътрешна употреба. Чавес се бори със стачката като уволнява около 18 000 работещи в сферата на нефтодобива и възстановява продукцията в рамките на международните договорености.

В отговор на преврата срещу президента на Хаити Жан-Бертранд Аристид през февруари 2004, извършен с помощта на САЩ, Чавес нарече американския президент Джордж Буш pendejo (на испански: "льохман") и заплаши да спре всички доставки на нефт за Съединените щати, ако предприемат още действия срещу страната. [3]

Нефтената политика на Чавес и публичната му подкрепа за Куба обуславят лошите му отношения със САЩ. Чавес демонстрира близки отношения с Фидел Кастро като Венецуела става един от основните източници на финансиране на кубинското правителство след разпадането на Съветския съюз. Венецуела доставя 53 000 барела нефт на ден в замяна на услугите на стотици лекари, учители и други професионалисти, което довежда до съживяване на кубинската икономика и подобряване на здравеопазването и образованието във Венецуела. (BBC)

Той също е първият демократично избран президент, който посещава Саддам Хюсеин от 1991 - 11 август 2000. Чавес силно се възпротивява срещу инвазията в Ирак.

През август 2003 опозиционните лидери започват процес на отзоваване на Чавес - процедура, позволена във Венецуела с конституцията на Чавес от 1999. Поради нередности в процедурата по събиране на подписи опозицията събира втори път 3 милиона подписа, за да свика референдум.

Вотът по отзоваване е на 15 август 2004. Рекорден брой гласоподаватели се явяват и изборният ден се удължава до повече от 8 часа. 59,25 % от гласоподавателите са срещу отзоваването и за оставане на Чавес на власт.

Наблюдателите на изборите от центъра "Картър" и секретарят на Организацията на американските държави генерал Цезар Гавирия признават резултатите от изборния референдум. Правейки забележки на опозиционните фигури, които предявяват обвинения за "огромни измами" в гласуването, Картър призова всички венецуелци да приемат гласуването. "Сега е отговорност на всички венецуелци да приемат резултатите и да работят заедно за бъдещето" - казва Картър.

Обаче месец по-късно Картър обявява, че по време на референдума е имало различни нередности и резултатите не са напълно доверителни. Появяват се също спекулации с венецуелските закони в опит за обявяване на резултатите за невалидни. Все пак победата на Чавес на този референдум се счита от международната общественост за признание от страна на собствения му народ.

През май 2004 венецуелската армия залавя 126 колумбийци близо до именията на лидери на опозицията, част от които са заподозрени за членове на паравоенни формирования, участващи в подготовката на нов преврат, тъй като носят униформи на венецуелската армия и оръжие. Част от тях са селяни, жени и деца, наети да работят във венецуелските имения и предадени по-късно. Тези, за които се доказва, че не са замесени в опит за преврат, биват бързо освободени от властите и върнати в Колумбия. Между аргументите на опозицията стои твърдението, че подобна малка група не може да направи нищо на добре защитения президентски дворец. От своя страна правителството предполага наличието на други подобни групи достигащи общ брой от около 3000 души. През юни 2004 организацията "Командос F4" обявява, че е подготвена да нападне кубинското правителство. По-късно бившият капитан от венецуелската армия Едуардо Гарсия твърди, че е получил помощ от организацията "Командос F4", за да организира насилие срещу правителството на Чавес. Според телевизионния журналист Ранди Алонсо правителството на САЩ е похарчило 36 милиона долара за поддръжка на такива паравоенни формирования. Правителството на САЩ и венецуелската опозиция разбира се отричат тези обвинения.

Куриозът на годината по отношение на Чавес е изказването на известния американски евангелист Пат Робъртсън, че би било по-евтино ЦРУ да убие Чавес, вместо да го сваля (не)демократично. По-късно Робъртсън се извини за изявлението си.

През декември 2005 във Венецуела се проведоха избори за парламент, срещу които международните наблюдатели нямаха възражения. Коалиционните партии стоящи зад Чавес спечелиха всички места в парламента при положение, че трите основни опозиционни партии официално се оттеглиха от изборите. Въпреки това избирателната активност от около 25 процента е по-висока от тази на предишните парламентарни избори. През тази година венецуелската икономика отбелязва ръст от 9,4 % при положение, че ръстът в петролната индустрия е едва 1,2 %, което освен другото говори за нарастващата стабилност на икономиката и растяща независимост по отношение на основния природен ресурс на страната.

Външната политика на Венецуела се определя от отрицателното отношение на правителството към политиката на САЩ по света и по-конкретно в Близкия изток. Чавес прави обиколка в Евразия, по време на която остро се изказва срещу САЩ и подкрепя страните като Иран и Сирия, които официално са обявени от САЩ за терористични държави. В същото време Венецуела се готви за отбрана като прави сделки за закупуване на руски самолети и автомати "Калашников" след като военните промишлености под опеката на САЩ отказват да поддържат американската военна техника, с която страната разполага в момента. Чавес се намесва и във вътрешната политика на държави от региона като открито подкрепя неуспешната кандидатура на Оянта Умала за президент на Перу.

На 20 септември Чавес изнася театрална реч пред Общото събрание на ООН, в която обявява Джордж Буш за въплъщение на Сатаната и препоръчва книгата на Ноам Чомски Хегемония или оцеляване.

В края на годината се провеждат избори за президент, на които се състезават 28 кандидати. Общо 82 организации подкрепят някого от кандидатите; Чавес е подкрепян от 24 от тях. Уго Чавес печели убедително с около 75 % от гласовете.

На базата на убедителната победа на изборите за президент (с над 3/4 от гласовете) в края на миналата година Чавес утвърди курса си към нов вид социализъм в Латинска Америка. При встъпването си в длъжност той поиска от парламента временно право за еднолично издаване на нови закони в различни области - национализиране, образование и др. Това не е прецедент във Венецуелската политика - самият Чавес вече веднъж се е ползвал с подобни временни права. Последва обявяване на национализацията на ключови промишлени отрасли и на една телевизионна компания, която е била приватизирана през 90-те.

В същото време на друга телевизионна компания бе отказано подновяване на лиценза поради изопаченото отразяване на събитията след преврата от 2002.

На 1 април 2007 започна изграждането на нова социалистическа партия, която да обедини движението, което стои в момента зад управлението на Чавес. При 7,3 милиона души гласували за Чавес през декември 2006, до края на юни 2007 членовете на новата партия са около 5,7 милиона ^[1]. Партията се нарича Обединена социалистическа партия на Венецуела. Друга реформа, която Чавес спомена в началото на третия си мандат и която пропагандира в момента, е позволяването президентът да бъде избиран неограничен брой пъти. За тази цел той трябва да убеди народа на Венецуела да одобри промяна в съществуващата конституция, одобрена с референдум по време на първият му мандат.

На 3 декември се проведе референдум за промяна на Венецуелската конституция по искане на президента Чавес. Предложението включваше близо 70 члена, сред които премахване на ограничението за броя на президентските мандати, разширяване на правомощията на властта и установяване на нови социални придобивки^[2]. Предложението беше отхвърлено с 50,7 % против срещу 49,3 % за при 56 % избирателна активност^[3]. Той заяви, че промяната е отхвърлена „засега“ и Венецуела не е готова за социализъм.

С 54,4 % срещу 45,6 % (при 33 % избирателна активност) венецуелският народ премахна на референдум ограничението за двукратен президентски мандат^[4]. По този начин на Чавес се предоставя възможността да бъде преизбиран неограничен брой пъти.

Президент Венесуэлы Уго Чавес – один из немногих в новейшей истории Латинской Америки руководителей, бросивших вызов США в области как внешней, так и внутренней политики. При этом Чавес смог сохранить свою власть, несмотря на организованную американскими спецслужбами попытку государственного переворота. Четыре десятилетия назад Фиделю Кастро тоже удалось сорвать акцию по свержению режима, спланированную всё теми же янки. Но за спиной Фиделя тогда стоял СССР, находившийся в зените своего могущества. А Чавес смог выдержать удар нанесённый «тихими американцами», не имея никакой внешней поддержки.

Уго Рафаэль Чавес Фриас родился 28 июля 1954 г. в многодетной семье школьного учителя в местечке Сабанета в штате Баринас на юго-востоке страны в степной зоне Льянос. Ее обитатели всегда считались людьми драчливыми. Этническая принадлежность Чавеса – индеец с примесью негритянской крови. Его прадед по материнской линии был активным участником Гражданской войны 1859-1863 годов. Выступал на стороне либералов, сражался под руководством народного вождя Эсекиеля Саморы. Он прославился тем, что в 1914 году поднял антидиктаторское восстание. Рассказы и легенды об этих событиях передавались из поколения в поколение и оказали сильное влияние на формирование будущего лидера "боливарианской революции".

Детство и юность Уго Чавес провел в родных краях. Увлекался спортом и мечтал стать профессиональным бейсболистом. С раннего возраста он читал запоем, из литературы он предпочитает книги по истории, философии и поэзию, причем сам пишет стихи. Также необходимо упомянуть, что Чавес является практикующим католиком, и Библия наложила большой отпечаток на его мировоззрение.

После школы поступил в военное училище, которое окончил в 1975 г. в звании младшего лейтенанта. Важно отметить, что в отличие от Чили, например, структура венесуэльских вооруженных сил не классовая, и у каждого есть шанс профессионального роста, исходя из личных способностей и заслуг. Молодой и способный офицер Чавес быстро продвигался по служебной лестнице.

К 1990 г. Чавес стал подполковником, хотя в это время он уже занимался нелегальной деятельностью. Она началась в 1982 году в рамках глубоко законспирированной организации под названием КОМАКАТЕ (испанская аббревиатура из первых двух букв воинских званий средних и младших офицеров - команданте, майор, капитан, теньенте, то есть лейтенант). Ее ядро составила группа однокашников по училищу сухопутных войск выпуска 1975 г. Тогда им было по двадцать с лишним лет. А лидером стал Уго Чавес. Поначалу будущие бунтари не имели сколько-нибудь ясных идеологических ориентиров, ограничивались обсуждением социально-экономических проблем страны, критически оценивая действительность и усматривая в ней множество пороков.

Важнейшей вехой в самоидентификации участников этой организации стало празднование в 1983 г. 200-летия со дня рождения Симона Боливара, главного героя борьбы народов Южной Америки против испанских колонизаторов в первой трети ХIX в. Боливар сделался кумиром для молодых конспираторов, почитаемым и непререкаемым авторитетом. Они мечтали воплотить в жизнь идеалы братства и равенства людей, за которые когда-то сражался властитель их дум.

В итоге, КОМАКАТЕ трансформируется в Революционное боливарийское движение ("РБД-200"), которое в течение последующего десятилетия распространилось по казармам страны в среде младшего и среднего офицерства.

На знаменах движения рядом с именем Боливара соседствовали имена его наставника Симона Родригеса, а также деятеля Федеральной (гражданской) войны середины XIX в. Эсекиеля Саморы, с оружием в руках боровшегося за социальную справедливость и ликвидацию олигархического правления. Тем самым руководители РБД-200 апеллировали к героическим эпизодам отечественной истории. Основой идеологии движения стали национализм и боливаризм.

Поводом для резкой активизации деятельности РБД-200 послужили февральские события 1989 г. - стихийный бунт жителей трущобных кварталов венесуэльской столицы против жестких мер в социально-экономической сфере, согласованных с Международным валютным фондом. В те годы в Латинской Америке и мире входила в моду новая экономическая школа, именуемая сегодня неолиберализмом. Ее основные характеристики - всеобщая приватизация всего, что может и не может быть приватизировано, постоянное «уменьшение роли государства и отдача целых стран на волю рыночных стихий».

Когда в обстановке стремительной и постоянной экономической депрессии только что избранный президент Карлос Андрес Перес в 1989 г. попытался применить в стране пакет мер, рекомендуемый Международным валютным фондом (это примерно те же рекомендации, которые всего через 10 лет разорят Аргентину), произошел стихийный социальный взрыв, сопровождавшийся многочисленными актами вандализма и грабежами. Ответом правительства были пули. На окраинах Каракаса жгли трупы и рыли братские могилы. До сих пор не существует достоверной статистики. Единственное достоверное в этой истории - то, что число жертв измеряется тысячами, и все они, как это обычно бывает в истории Латинской Америки, бедняки. Выжившие затянули пояса, и все вернулось на свои места - гарантированная нищета и тюрьмы для одних и ничем не ограниченная роскошь и никем не контролируемая коррупция для других.

Подавление бунта силами жандармерии и воинскими подразделениями, приведшее к гибели тысяч людей, возмутило молодых офицеров. Дальнейшее обострение политической ситуации, когда радикальная оппозиция требовала немедленной отставки президента, побудило боливарийцев к открытому выступлению.

4 февраля 1992 г. армейские колонны под командованием Уго Чавеса вышли на улицы столичного Каракаса. Офицеры добивались отставки президента и правительства с целью "положить конец коррупции, неолиберальным реформам и использованию вооруженных сил против народа Венесуэлы". Предполагалось образование военно-гражданской хунты из числа людей, не запятнанных коррупцией, и созыв ассамблеи для разработки новой Конституции. Повстанцы заявляли, что планируют не захват власти, а ее реорганизацию и создание Учредительной Ассамблеи, где были бы реально представлены все группы венесуэльского общества, вместо традиционного двухпалатного парламента, отражавшего интересы только коррумпированных правящих групп.

Мятеж поддержала часть среднего офицерства и солдат. В заговоре участвовало 133 офицера и почти тысяча солдат, не считая множества гражданских. Верховное командование поспешило заявить о поддержке президента и отдало приказ о подавлении мятежа. Столкновения продолжались до полудня 4 февраля. В результате боев, согласно официальным цифрам, погибло 17 солдат, более 50 военных и гражданских получили ранения.

В полдень 4 февраля Уго Чавес сдался властям, призвал своих сторонников сложить оружие и взял на себя всю ответственность за подготовку и организацию этой операции. В момент ареста, транслировавшегося в прямом эфире, подполковник Чавес заявил, что он и его товарищи складывают оружие исключительно из-за того, что на этот раз им не удалось добиться поставленной цели и чтобы избежать продолжения кровопролития, но их борьба будет продолжена. Чавес и ряд его сторонников оказались в тюрьме.

Попытка февральского путча потерпела неудачу в значительной степени из-за просчетов в планировании и организации, но оказалась достаточной для пропаганды идей боливарийцев. Выступления 4 февраля взбудоражили все общество, вызвав широкий резонанс. Гражданское население, сочувствуя и симпатизируя Чавесу, ставшему в одночасье чуть ли не национальным героем, тем не менее, не поддержало мятежников активными действиями. Однако неудавшийся мятеж явился поворотным пунктом в современной политической истории Венесуэлы.

После нескольких лет, проведенных в тюрьмах и ссылке, размышляя о перспективах дальнейшего развития РБД-200, Уго Чавес и его соратники пришли к выводу о необходимости пересмотра тактики действий и перехода к ненасильственным, легальным, парламентским формам и методам борьбы.

Подпав под амнистию, объявленную новым президентом Кальдерой, Чавес и его соратники выходят из заключения и возобновляют политическую деятельность, но теперь в ненасильственных формах.

Незадолго до выборов 1998 г. руководство РБД-200 приняло решение о выдвижении своего лидера кандидатом на пост президента и об официальной регистрации организации как Движения V Республики (МКР). Это название подразумевает, что все без исключения режимы, установившиеся в стране после кончины Боливара в 1830 г. (в совокупности они именуются IV Республикой), независимо от их характера и сущности, являлись олигархическими, и на смену им должна прийти "боливарианская V Республика" для народа.

За сравнительно короткий срок бывшим военным удалось создать дееспособную, массовую партию современного типа. Впервые участвуя в выборах в Национальный конгресс, МКР добилась впечатляющего результата, заняв второе место вслед за социал-демократической партией "Демократическое действие". Образовавшийся в ходе подготовки к выборам вокруг МКР альянс левых и левоцентристских партий - "Патриотический полюс" - по совокупности мест вышел на первые позиции. После этого Уго Чавес победил на президентских выборах. Так, легитимным путем, он вошел в президентский дворец "Мирафлорес".

Следует отметить, что ещё до своего президентства Чавес уже сформировался как бесспорный лидер, выделявшийся широтой общественно-политического кругозора и эрудицией. Помимо военного, он получил и гражданское образование, углубленно изучая социальные дисциплины на специальных курсах престижного частного Университета Симона Боливара. Природа наделила его организаторскими талантами, способностью убеждать людей в своей правоте. Он цитирует по памяти Библию, работы Боливара и различные произведения мировой литературы. Философские взгляды католика Чавеса весьма эклектичны. Он не чужд так называемой «теологии освобождения», пытающейся соединить Христианство с революционностью и социализмом. А также включил в свой идейный багаж элементы экзотической для большинства латиноамериканцев философии дзэн-буддизма. Он почерпнул их в эзотерической книге чилийца Лукаса Эстрельи "Глашатай войны". Президент никогда не расстается с ней и тоже постоянно цитирует.

Встав во главе государства и сформировав дееспособную правительственную команду из бывших путчистов и гражданских политиков - представителей партий, входящих в "Патриотический полюс", Уго Чавес стал претворять в жизнь давно вынашиваемые планы.

Была разработана и в 1999 году принята новая Конституция, в которой, в частности, объявлялось равенство всех форм собственности перед законом, которое должно гарантировать реальное существование смешанной экономики и действительно свободной конкуренции внутри его частного сектора. По Конституции все стратегические отрасли и ресурсы экономики, а также сфера образования и здравоохранения принадлежат государству и не могут быть приватизированы. Приоритетной объявлена защита интересов наименее защищенных слоев населения - детей, молодежи, пенсионеров, инвалидов.

Кроме того, благодаря новой Конституции, Чавес обеспечил себе возможность для продления президентских полномочий. Он не скрывает стремления оставаться на этом посту вплоть до 2013 г., после чего намеревается передать своему преемнику бразды правления страной, которая к тому времени "освободится от гнета бедности и коррупции".

Венесуэла, как известно, занимает одно из ведущих мест в мире по запасам и добыче нефти. Уго Чавес установил жесткий контроль над государственной нефтяной компанией Petroleos de Venezuela. Она является четвертой в мире по величине нефтеперерабатывающей компанией, оставшейся под контролем государства. Это предприятие является одним из самых богатых и рентабельных предприятий американского континента. Президент запретил планировавшуюся ранее приватизацию Petroleos de Venezuela, в которой должны был участвовать американцы. Сверхдоходы компании Чавес направляет на строительство больниц и школ, реализацию аграрной реформы, ликвидацию безграмотности и прочие социальные программы. Все это способствует массовой популярности нового лидера среди бедного большинства. Опираясь на его поддержку, Чавес приступил к национализации некоторых предприятий в различных отраслях промышленности.

Налажены хорошие отношения с Кубой. По договорённости с Фиделем Кастро, которого Чавес весьма почитает, Венесуэла, не взирая на антикубинские санкции США, стала поставлять на Кубу нефтепродукты (по умеренным ценам). Обратно Венесуэла «импортирует» высококвалифицированных кубинских врачей, что позволяет наладить медицинское обслуживание миллионов венесуэльских бедняков.

В личном плане Чавес прибегает к некоторым жестам и приемам, рассчитанным на мгновенный демонстрационный эффект и немедленный положительный отклик широких масс. Так, он отказался от президентского жалованья, составляющего 1,2 тыс. долл. в месяц (оставив себе лишь военную пенсию), аргументировав это тем, что находится на полном государственном обеспечении, и передал высвободившиеся средства в качестве стипендий для поощрения трех студентов высших учебных заведений. Кроме того, одна из его официальных резиденций была отдана под школу.

Получив поддержку большинства венесуэльского народа, Уго Чавес открыто солидаризируется с Кубой и уже не скрывает своих левых взглядов.

"Я уверен, что путь в новый, лучший и возможный мир лежит отнюдь не через капитализм, а через социализм. Капитализм ведёт нас прямо в ад. Капитализм хочет уничтожить рабочих". Такого рода заявления, постоянно звучат в еженедельной популярной телепрограммы "Aлло, президент" и раскрывают политические взгляды лидера нефтяной Венесуэлы.

Перефразируя Ленина, Чавес говорит: "Неолиберальный капитализм - высшая стадия капиталистического безумия".

Однако, несмотря на левую риторику, Уго Чавес весьма далёк от экспериментов в стиле Ленина, Сталина или Пол Пота. В сущности, Чавес проводит весьма умеренную экономическую политику в духе современных европейских социалистов – при помощи налогообложения изымает у сверхбогачей часть доходов и направляет для решения различных социальных вопросов.

Используя благоприятную конъюнктуру на мировом рынке энергоносителей, а также определённую зависимость США от поставок венесуэльской нефти, Чавес изменил внешнеполитический курс. За считанные годы Венесуэла превратилась в авторитетного регионального лидера и фактически возглавила движение против неолиберализма в Западном полушарии.

Резкая критика политики США, МВФ и ВТО, попытки сплотить вокруг себя на почве антиамериканизма другие латиноамериканские страны привели к острой конфронтации Венесуэлы с Соединенными Штатами. В частности Чавес запретил использовать воздушное пространство Венесуэлы для пролёта военных самолётов США, участвовавших в агрессии против Афганистана в 2001 году.

Вскоре американские спецслужбы, опираясь на оппозиционные Чавесу силы – венесуэльских олигархов, значительную часть генералитета, проамериканских политиков, коррумпированных чиновников и профсоюзных деятелей, крупных латифундистов и владельцев частных СМИ - организовали заговор против венесуэльского президе

• Препоръчване (23)
•  
•  
•  
•  
•  

Беларус ще освободи девет осъдени опозиционери - 14 авг

Беларус получи $3 млрд. помощ от страни от бившия СССР - 04 юни

Беларус замрази цените на основните храни - 31 май

В икономиката Лукашенко се застъпва за курс без обичайните за другите европейски държави либерални реформи (въвежда минимално възнаграждение). През 1996 година страната успява да излезе от продължителната икономическа рецесия, като за пръв път отбелязва ръст на БВП. През следващите години ръстът се запазва на нива около 5% годишно, а след 2004 година - около 10%. Правителствената политика се опира на държавна намеса в стопанството.

Поддръжниците на Лукашенко считат, че неговата политика е позволила да се спестят на страната най-лошите последствия от налагането на капитализма от постсъветската ера. През 1995 г. Световната банка и МВФ прекратяват финансовите траншове към Беларус поради "липса на икономически реформи".

През 2005 г. доклад на Световната банка отсъжда, че икономиката на Беларус е "реална и крепка" ("rйelle et robuste") и че приходите се разпределят широко и равномерно сред населението^[6]. При президентството на Лукашенко безработицата е под 2%, бедността е снижена и средният месечен доход има много по-голям приоритет отколкото сред други страни от бившия СССР, включително Украйна.

Една от неговите първи мерки е да удвои минималната заплата. Той въвежда контрол на цените и отменя малкото проведени икономически реформи. Александър Лукашенко се сблъсква с огромния проблем да съживи една комунистическа икономика в държава с 10,4 млн. души население, обкръжена от възникващи капиталистически страни.

В началото на 1998 г. централната банка на Русия прекратява търговията в беларуски рубли, което предизвиква силната ѝ обезценка на пазара на валута. Лукашенко незабавно взима контрол над централната белоруска банка и нарежда нивата на обмяна да бъдат върнати към предишните, замразявайки банковите сметки и съкращавайки активността на търговските банки. Това поражда паника, но Лукашенко обвинява за проблемите на страната "икономически саботьори", както във вътрешността на страната, така и в чужбина.

В своята икономическа политика Европейският съюз, според Лукашенко ,не трябва да се оставя на САЩ да го държи сякаш в попечителство и да превръща политиката си спрямо Белорусия в по-твърдолинейна.

Своите постижения в икономиката Лукашенко оценява така:

Днешната сравнително висока цена на енергийните носители Белорусия заплаща с руски кредит. Било също така грешно да се мисли, че финансовата независимост щяла да се увенчава с преминаването на беларуски активи в руски предприятия, защото Русия знаела най-добре, че високото задлъжняване на суверенна държава е най-често проблем за донора отколкото за длъжника.

Въпреки че мнозина се опасяват, че съюзната държава Русия-Белорусия съществува само на хартия, в едно свое изказване пред парламента той заявява: "Когато казвам, че ние и Русия сме готови да изградим съюзна държава, значи наистина е така. Това не е преструване".

Също така той се надява да осъществи своята мечта и да застане на ръководното място в съюза Русия-Белорусия, нещо, което е обяснил на Елцин. Лукашенко прави впечатлението, че ще управлява руските богатства много по-добре от настоящия елит на съседната държава.

Леонид Сайко, шеф на беларуския център "Стратегия", заявява: "Ако му се дадат медийни възможности в Русия, той би израснал тук бързо. Ако Медведев пожелае да управлява страната без помощта на Путин, би се оказало, че Лукашенко го превъзхожда във всички отношения." ^[28]

Според президента Лукашенко всяка страна притежава идеология или система от ценности, която е длъжна да предаде на своите граждани без изключение. По причина на скорошното възникване на Белорусия тя трябва да придобие национална идеология. През март 2003 г. на семинара "подобряване на идеологическата дейност" президентът заявява: "Идеологията е за държавата това, което е имунната система за живия организъм. Ако нашето въжделение е Белорусия да се превърне в могъща и заслепителна страна, сме длъжни да мислим, преди всичко останало, за идеологическата основа на белоруското общество." Според президента идеологията на белоруската държава не може да бъде бледо копие на една от трите съществуващи идеологии ("марксизъм, либерализъм и конерватизъм"), а трябва да е отражение на беларуските обичаи. Заемайки от комунизма някои приоритети("колективизъм, патриотизъм и социална справедливост") и от консерватизма продължението на определени черти на истински беларуския характер("добронамереност, помиряването, толерантността, добрият вкус") тя трябва да се издигне срещу либерализма, определен като "агресивна идеология", символ на "социалното неравенство сред хората, на печалбарството и индивидуализма."

Идеологическата работа е необходима, защото, според словата на президента, позволява да "се формират хората": "събирайки людете в колективи, ние ги поддържаме морално, допринасяме за задълбочаването на техните познания, доставяме им необходимата информация". Групите за информация и пропаганда се утвърждават чрез декрет №254 от юни 2003 г. На национално ниво има седем на брой(една за регион и една за град Минск). През май 2003 г. Лукашенко обяснява важността на дейността на тези организации: "кадрите от всички нива са длъжни да се посветят на идеологическа дейност: от президента до Селските Съвети, от министъра до художника.", "Необходимо е да се интегрират в системата по идеологическа вертикала".

Изучаването на националната идеология започва от втория семестър на учебната 2003-2004 г. Това изучаване от 24 ч.(12 блока часове) е предвидено за всички студенти от първи курс в университетите и се нарича "Основите на белоруската държавна идеология". През 2003 г. министърът на образованието издава брошура на своите подчинени за аналогична дейност и в средното образование, чиято цел е: "внедряването в сърцето на подрастващото поколение на ценности, идеи и основни убеждения, представляващи същността на белоруската държава, образуването на гражданско отношение и лична активност в сърцето на младежта с цел консолидация на могъща и самодържавна страна". През есента на 2002 г. две младежки организации, едната от които е образувана от самия Лукашенко, се сливат, за да възникне Беларуски републикански съюз на младежта, предвождан от Михаил Орда, член на идеологическата група в Гродно. Съюзът е представен в университетите, техническите институти, училищата, съдействува на младежта при търсене на работа.^[29]

На заседанието на Съвета по безопасност на ООН през 2005 г. беларуският президент разкрива, че в последното десетилетие всички военни конфликти, провокирани в света от САЩ и техните сателити, са започвали именно с информационни атаки, с масирани пропагандни кампании против тази или друга страна, набелязана за военен удар.

По словата на президента, "водещата западна страна активно използва информационната инфраструктура и ресурси като инструменти за едностранно настъпление на своите геополитически интереси. Те се стараят с помощта на СМИ и Интернет да манипулират масовото съзнание, да дискредитират неугодните за тях страни и тяхното ръководство, изкуствено да създават в тях предпоставки за изостряне на социалното напрежение, в това число с цел смяна на властта".

Глава на държавата отбелязва, че граничещите с Беларус Полша и балтийски страни "отдавна са се превърнали в плацдарм, където са разположени не само НАТОвските средства за радиоелектронна борба и разузнаване. Вече е заявена и разрекламирана програма за широкомащабно излъчване на СМИ над Беларус".^[19]

Вместо писар в някоя легация, остани поет на своята нация, пише Александър Стамболийски до младия поет

През тази година се навършват 85 години от гибелта на големия родолюбец и революционен поет Сергей Румянцев.
Както е известно, 1925 година остава в българската историческа и политическа летопис с хилядите убийства след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание. Между убитите български патриоти от средите на интелигенцията са имената на поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев (За жалост обаче, попаднали в неправилната за същността им партия, която по - късно ще избива в още по - големи размери, техни колеги, ще предаде интересите и изконните земи на България и ще обяви война на същия този народ, на интелигиенцията, работниците и най - вече - на нашите поети и писатели!). 
Димитър Диловски, записан в регистрите с името "Д.Д" (с псевдоним Сергей Румянцев), е роден на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, Луковитско. Баща му Дидо Митов Тихолов е гонен и преследван от османлиите. Това го е принудило да се пресели от с. Брусен, Тетевенско. Бащата мразел чорбаджиите и властващите. Тази омраза се предала и на малкия Диловски. Като дете той живеел в оскъдица, пасял биволите.

В пастирската си торбичка обаче винаги носел книжка

Когато станал на 7 години, тръгнал на училище. Съобщава се, че бил единственото дете, което можело да чете, нещо, което много рядко се е срещало в ония времена. Завършва четвърто отделение с отличен и поради недоимък родителите му не могли да го издържат по нататък, за да продължи образованието си. С настояването си пред родителите един учител от Златарица, който издирвал любознателни деца със заложби, Димитър продължава образованието си в прогимназията в Луковит. След завършване на прогимназията той отива на село, където се занимава със земеделска работа. Мечтата му е да продължи образованието си. Заминава за Враца, но тук не успява да се запише в гимназията пак поради липса на финасови средства. Това го принуждава да отиде в Плевен, където с помощта на началника на прехраната на 7-ми Доростолски полк Иван Вълков, станал по-късно известен земеделски деец, Димитър Диловски е

зачислен на храна и квартира в полка

По този начин той успява да учи в Плевенската гимназия. В казармата бъдещият поет се запознава с творчеството на Толстой, Пушкин, Лермонтов, Некрасов, на руските революционери демократи Херцен и Чернишевски. Започва дори да пише писма до близки и познати в стихотворна форма, продължава да се рови в книгите на богатата казармена библиотека. 
Димитър Диловски взема участие в Балканската война. След гимназията постъпва във военното училище и завършва Школата за запасни офицери в Княжево, участва и в Първата световна война на Дойранския фронт - като офицерски кандидат. Служи като адютант на дружина и ротен командир. Тук Диловски става любимец на войниците, държи се много близко, приятелски с тях. В боевете дава личен пример и се проявява като много добър, храбър воин и командир. Младият командир вижда безсмислието на войната, жестокото изтребление на хора и става не само неин противник, но се обявява

против потисничеството, в защита на обикновените хора

до края на живота си. След войната Диловски става учител в Златна Панега, а след година - учител в Блъсничево. Проявява се като добър организатор на младежта, бори се за откриване на прогимназия, където преподава български език, краснопис и френски език. Всички го обикват: ученици, връстници и възрастни. Пише стихове, в които отразява техния живот, но започва да пише и парливи епиграми, които посказват, че на литературния фронт се появява името на

бъдещия изтъкнат сатирик под псевдонима Сергей Румянцев

Негови съвременици от селото в спомените си съобщават; "Той беше сладкодумен, да го слушаш, да му се ненаслушаш." Бил е голям шегобиец, контактен и разговорлив човек със силно развито чувство на хумор.
През 1921 г. Димитър Диловски участва със своите ученици и колеги учители под червени знамена в първомайска манифестация. Във връзка с това се води анкета. Диловски дава показания в стихове, които достигат до тогавашния министър на просветата Омарчевски, който не само че не го наказва, но го извиква в София, за да го назначи на работа в Народния театър. После работи като коректор във в. "Земеделско знаме", ориентира се към земеделското движение, публикува стихотворения и "народии" из всички земеделски издания. Вече под псевдонима Сергей.Р. той публикува и в редактираното от него списание "Див дядо", но и в някои други списания и вестници. Става близък с много земеделски дейци, и най-вече с Александър Стамболийски и Цанко Церковски, който го прави свой частен секретар. През 1922 г. заедно с Александър Стамболийски С.Румянцев взема участие в

Световната конференция в Генуа

посещава Париж и други европейски градове. Съгласно източници, отразяващи спомени на негови приятели, много от тетрадките му, пълни със стихотворения, не са намерени. Бил твърде нехаен към творческата си дейност. Когато се обръща към Стамболийски в стихотворна форма с молба да го назначи за писар в някоя легация, големият политик, държавник и негов приятел също в стихотворна форма го окуражава и стимулира към творческа дейност, като му отвръща
"Вместо писар в някоя легация, 
остани поет на свойта нация!"
По повод насроченото от земеделското правителство на 19 ноември 1922 г. допитване за съдене на виновниците за националните катастрофи, завършило с невероятен смазващ резултат за реакцията, С. Румянцев написва с вдъхновение пламенното и паметно стихотворение "Референдумът". В навечерието на 9 юни С. Румянцев е гост на Ал. Стамболийски в с. Славовица, след това заминава на сватба в Горна Оряховица. Когато на другата сутрин се връща в София - в деня на преврата, е арестуван още на гарата и е отведен в Обществената безопасност.  Прозрял опасността от явни врагове и някои близки хора на министър-председателя Ал. Стамболийски, Румянцев в стихотворна форма предупреждава държавника и свой приятел да се пази. 
Много от най-дейните, най-смелите и изявени деятели на земеделското движение и приятели на поета "изчезват". Самият Румянцев е откаран на края на града, за да бъде убит от придружаващ го негов съученик, който обаче го разпознава и освобождава. Залавят поета в Съюзния дом и го интернират в родното му село. Селските му приятели го обграждат с голяма любов, правят опит да го укрият, но властта го задължава всеки ден да се разписва в общината. Румянцев е извикан в София от Петко Д. Петков, ръководител и лидер на БЗНС. Следват тежките 1923-1924 г., прекарани в глад и мизерия. Петко Д. Петков е убит. Борбата на земеделците се ръководи от Димитър Грънчаров и Николай Петрини. На базата на съюза между работници и селяни се създава

единен фронт на борба срещу правителството на Цанков

В тази борба с перо активно участва и Сергей Румянцев. През 1925 г. той пише "Конспиративните си песни" по П. Яворов, от която, съгласно източници, до наше време достига само един брой. След Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание Румянцев застава открито срещу режима на Цанков.
Следват дни на нелегалност в родното му село, в Плевен, София, Стара Загора. Тогава става атентатът в църквата "Св. Неделя", започват арести. В момент, когато се подготвя бягството му за Турция, той е арестуван и откаран в Обществената безопасност. Съобщава се в източниците, че "оттук нататък следите му се губят".

Сергей Румянцев загива едва тридесетгодишен

Творчеството му отразява времето, когато Стамболийски създава земеделското движение и управлява страната, въвеждайки някои реформи, когато народните синове и дъщери се готвят за борба срещу силите на зараждащия се у нас фашизъм. Литературната критика го определя като революционен поет, безстрашен и правдив, непоколебим в устрема си да служи всеотдайно на народа си. Към края на своя живот той достига в поетичните си творби до

необходимостта от съюз между работници и селяни в борбата

срещу реакционните сили. Критиците определят поезията му като политическа и гражданска. Сатиричните му произведения са насочени срещу водачите на буржоазните партии, срещу техните нечисти сделки, срещу борбата за власт, алчността, раболепието, лицемерието, ограбването на народа...
Името на Серегей Румянцев остава завинаги в нашата литературна съкровищница - заедно с имената на най-изявените ни поети и революционери.

вестник "ДУМА"

Взето от: rmsbulgaria.blog.bg