НЕ ЗА СЛАБИ НЕРВИ!

ЗА ТЕЗИ ЖЕРТВИ НЯМА ПОЧИТ!

„ТОВА” СВЕТЪТ НЕ ЗНАЕ – И В ГЕРМАНИЯ НЕ СЕ УЧИ!  

Отделни пасажи/маркери, автора е положил достоен труд, но съжалявам, че "маниера" или стила му не е експресивен!

2. ТЕМПЕРАТУРАТА В ОГНЕНИЯ СМЕРЧ, КОЙТО ИЗТРЕБВА ДРЕЗДЕН Е СТИГАЛА ОТ 800 ДО 1000 ГРАДУЗА ПО ЦЕЛЗИЙ!

3. ОГНЕНО ТОРАНДО ПОДХВАЩА ЦЕЛИ ТЪЛПИ ОТХОРА И ГИ ВДИГА ГОРЯЩИ ВЪВ ВЪЗДУХА!

4. ОТ СПАСИТЕЛИТЕ НЕ ОЖИВЯВА ПОЧТИ НИКОЙ – ПОЖАРНИЯ ОТРЯД ОТ БАД-ШАНДАУ ПРАТЕН ДА ПОМАГА В ДРЕЗДЕН Е ЗАСТИГНАТ ОТ ВТОРАТА ИЛИ ТРЕТАТА АТАКА – ОТ ЦЯЛАТА КОМАНДА НЕ ОЦЕЛЯВА НИКОЙ!

5. ЖЕНИ С ДЕТСКИ КОЛИЧКИ ИЗГАРЯТ В 15 МЕТРОВИ ОГНЕНИ ВИХРИ!

6. УМИРАТ ЦЕЛИ КОЛЕКТИВИ – ЗА СЕКУНДА 13 ДЕВОЙКИ ТЕЛЕФОНИСТКИ СА ПОГРЕБАНИ ПОД СРУТИЛА СЕ СГРАДА – ЧЕТИРИНАЙСТАТА СТАВА СВИДЕТЕЛ И САМО ТЯ ОЦЕЛЯВА!

7. ИЗГАРЯТ И СЕ ЗАДУШАВАТ ПОЧТИ САМО ДЕЦА И ЖЕНИ – БЯГАЩИ ОТ ИЗТОК ДВА ВЛАКА С ДЕЦА ОТ КЬОНИГСБРЮК СЕ СПАСЯВАТ ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ЗА ДА УМРАТ В ПЛАМЪЦИТЕ НА СЪЮЗНИЦИТЕ!

8. ПРИ ТРЕТАТА АТАКА ВЕЧЕ ПО СВЕТЛО АМЕРИКАНСКИ МУСТАНГИ ОБСТРЕЛВАТ НА „БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ” ХОРА, КАРУЦИ, КУЧЕТА ДОРИ......

9. ИЗТРЕБЕНА В ОГЪН Е ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА И РОДИЛЕН ДОМ – ДВЕ РОДИЛНИ ПАЛАТИ, ОПЕРАЦИОННА, ДВЕ РОДИЛНИ ОТДЕЛЕНИЯ И ГИНЕКОЛОГИЧНА ХИРУРГИЯ!!!

10. МАЙКА ПРЕГЪРНАЛА ДЕТЕТО СИ СЕ ВПИЧА ЗАЕДНО С НЕГО И СЕ ЗАПЕЧАТВА В АСВАЛТА, ОТКЪСНАТИ КРАЙНИЦИ, ОГЛЕНИ КОСТИ, ГЛАВИ БЕЗ ТЕЛА И СПЕЧЕНО МЕСО!!!!!!

11. НА ПЛОЩАДА В АЛТМАРК Е ИМАЛО РЕЗЕРВОАРИ С ВОДА НА 80 САНТИМЕТРА ПЪЛНИ – СЛЕД ИЗГАРЯНЕТО НА ГРАДА ВОДАТА В ТЯХ БИЛА ИЗПАРЕНА, А ВСИЧКИ ОПИТАЛИ СЕ ТАМ ДА НАМЕРЯТ СПАСЕНИЕ ИЗМРЕЛИ!

12. В ДОМ НА ПИРНАЙШЕРПЛАТЦ В МАЗАТА Е НАМЕРЕН СЛОЙ 20-30 САНТИМЕТРА ОТ МЕСО, МАС И КОСТИ – ХОРАТА СА БУКВАЛНО КРЕМИРАНИ ОТ ОГНЕНИЯ СМЕРЧ!!!

13. ДОКТОР ГЬОББЕЛС ПРЕДЛАГА ОТМЪЩЕНИЕ ЗА ДРЕЗДЕН С РАКТЕТИТЕ ФАУ И С ГАЗ, КОЙТО ГЕРМАНЦИТЕ ИМАТ РАЗРАБОТЕН И ИЗПИТАН – ПРОНИКВАЩ ПРЕЗ СТАНДАРТНИТЕ АНГЛИЙСКИ ПРОТИВОГАЗИ! ГЕРМАНСКИТЕ ВОЕННИ НЕ ПРИВЕЖДАТ В ДЕЙСТВИЕ „ИДЕЯТА”!

14. ЗАГУБИТЕ СА НАЙ-МАЛКО 135 000 ДУШИ (ГЬОББЕЛС ПРОПАГАНДИРА ЗА 300 000-400 000-500000 ДОРИ) тези 135 000 са ПОВЕЧЕ ОТ ХИРОШИМА, ПОВЕЧЕ ОТ НАГАЗАКИ! За сравнение в най-мащабната бомбардировка на Токио по японски съобщения загиват 83 793 човека, а в Хирошима 71 379.

15. ПЪРВАТА АТАКА Е С 1 400 АНГЛИЙСКИ САМОЛЕТА, ВТОРАТА С 1 350 АМЕРИАКСНКИ... НО ТОВА НЕ Е ВСИЧКО – НА 17 АПРИЛ САМО АМЕРИКАНЦИТЕ ПРОВЕЖДАТ СВОЯ АТАКА ПО ДРЕЗДЕН С 572 САМОЛЕТА...    

16. ХОРАТА СА СПАСЯВАНИ С „ВОДНИ АЛЕИ” – НЕПРЕКЪСНАТИ ЗАВЕСИ В ВОДА МЕЖДУ КОИТО УСПЯВАТ ДА СЕ ЕВАКУИРАТ БЕЛЯЗАНИТЕ ОТ СЪДБАТА „ЩАСТЛИВЦИ”.

Единствения човек с достъп до американските архиви за бомбардировката на Дрезден е бил Джоузеф Уорнър-Ейнджъл младши от историческия отдел на ВВС на САЩ. До момента написаното му в 60-те години изследване е засекретено и не е „видяло бял свят”!

В началото на 1943г. Англичани създават към Парламента си Комитет за ограничение на бомбардировките с цел атаките срещу цивилни германски обекти и градове да се намалят. Лейбъристите се опитват по всякакъв начин да закрият или „заглушат” комитета, който оцелява, макар и без реални успехи в неговата борба и цел.

ДРЕЗДЕН – АД:

Много от хората умират всъщност от отравяне, телата им придобиват един специфичен син, оранжев или зелен оттенък, което в начало кара германските власти да предположат, че съюзниците са използвали химическо оръжие/бомби с отровен газ при бомбардировката!

Сред жителите на Дрезден били популярни наивни слухове, например – Дрезден ще бъде пощаден както германците не докосват Оксфорд, или че край града живеят далечни родственици на британския премиер-министър или дори, че след войната столицата на Саксония ще се превърне в столица на Германия по заповед на победителите!

Дрезденските деца умират не само в горящиа Ад на бомбардировката, а дори далеч от своя град – такъв е случая с противотанкова батарея защитаваща Хамма съставена от МОМЧЕТА - ДРЕЗДЕНСКИ УЧЕНИЦИ И МЛАДЕЖИ ОТ ХИТЛЕРЮГЕНД... половината от тях загиват в бой срещу американците!

Преди бомбардировката на града в него има много пленници от различни националности, но най-много са англичаните. Смъртта и погребението на един от тях е съпроводено с германски военни почести, а самите британци са имали възможност не само да работят в града, но дори да се разхождат в него, да разглеждат зоопарка и въобще парковете и местата за отдих, както и историческите и архитектурни забележителности.

Отново преди бомбардировката още на 26 януари в Дрезден над 1 000 МОМИЧЕТА от организацията TOD очаква на централната гара хиляди бежанци, почти всички от тях жени и деца. По-късно това ще направи впечатление на „статистиците” – огромното множество или дял или процент сред жертвите всъщност ще са жени и децата им! Бежанците идват с хиляди, стават стотици хиляди от Изток гонени от преследващата ги Съветска армия, а в процеса на наставябнето, лечението и помоща за тях се включват още хиляди млади момичета от ЛИГАТА НА ГЕРМАНСКИТЕ ДЕВОЙКИ и жени от различни женски асоциации.

Много училища са затворени, превърнати в приюти за настаняване на бежанците в окаяно състояние, УЧЕНИЦИТЕ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ЗАНЯТИЯ, НО ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПОМАГАТ НА БЕЖАНЦИТЕ НА ГАРАТА И В УЧИЛИЩАТА! МОМЧЕТАТА СТАРША ВЪЗРАСТ Е ТРЯБВАЛО ДА РАБОТЯТ ОТ 19.55 ВЕЧЕРТА ДО 8.00 СУТРИНТА С БОЛНИТЕ БЕЖАНЦИ!

По време на бомбардмънта са унищожени 158 картини шедьоври от световни художници!

АНГЛИЧАНИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ:

Артър Харрис пише в писмо до Чарлз Портъл, че за 18 месеца са ликвидирани 45 от всички 60 главни германски градове! Примерно в периода от октомври до декември вкл. 58% от операциите са срещу германски градове, само 14% процента примерно са срещу предприятия за преработка нефт или синтетичен бензин. ХАРРИС ПИШЕ, ЧЕ ЖЕЛАЕ И ГО ЗАЯВЯВА В ПИСМОТО ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА ДА БЪДАТ ИЗТРИТИ МАГДЕБУРГ, ЛАЙПЦИХ, КЕМНИЦ, ДРЕЗДЕН, БРЕСЛАУ, ПОЗЕН, ХАЛЛЕ, ЕРФУРТ, ГОТА, ВАЙМАР И ОСТАНАЛОТО ОТ БЕРЛИН...

ОТНОВО „КЪМ” ДРЕЗДЕН:

В града живеят 630 хил. души, с придошлите бежанци обаче те стават 1 200 000, други изчисляват 1 400 000 !!! Прогонените от родните си места силезийци, судетски германци всъщност са основния брой от тези бягащи. Основна част от тези хора-жертви са селяни, фермерски работници, които никога в живота си не са чували предупредителен сигнал или сирена за въздушно нападение, никой никога не ги е инструктирал как да реагират или къде да се прикрият или да се евакуират...

 „ДЕМОКРАТИЧНИЯ СВЯТ” АТАКУВА:

ЛЪЖАТА – при инструктажа на 5 –а бомбардировъчна група е казано, че пилотите ще атакуват железопътните комуникации в Дрезден, без въобще в нейния сектор за атака да е имало такива! В същия сектор не се намира нито една от 18 пасажерски  или товарни станции! На 3-а група е казано – „Вашата група атакува щаб на германската армия в Дрезден”. На други е казано, че ще атакуват щаб на Гещапо, заовд за отровни вещества...

Лидера на маркировачите или патфайндърите не регистрира нито един лъч, сноп светлина от пробжентори и нито веднъж изстрел от германска занитка – това показва, че града всъщност е беззащитен!

Удара започва в 22.13......

ПЪРВИЯ АМПУЛЕН ПАТРОН С МАРКИРАЩА СМЕС СРАБОТВА КОГАТО КАМЕРАТА НА АНГЛИЙСКИЯ „МОСКИТО” ЗАСНЕМА БОЛНИЦАТА В ДРЕЗДЕН-ФРИДРИХЩЕДТЕ – ТЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ БОЛНИЧЕН КОМПЛЕКС В ЦЕНТРАЛНА ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ ВОЙНАТА И ТЯ Е ЦЕЛ !!!!!

ТРЕТИЯ МАРКЕР Е В МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ РАЗТОВАРВАТ САНИТАРНИТЕ ЕШЕЛОНИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ – РАНЕНИТЕ И ИНВАЛИДИТЕ !!!

АТАКАТА ЗАПОЧВА С 2 000 И 1 000 КИЛОГРАМОВИ ФУГАСНИ „БЛОКБЪСТЪРИ” ПО СТАРИЯ ГРАД – ТОЗИ В КОЙТО ИМА СГРАДИ НА 1 000 ГОДИНИ !!!!!!

При втората атака в 1.30 през ноща австралиеца Льо Гуд – командир на авиокрило, записва в дневника” „13-14 февруари 1945 година. Дрезден. Над целта е чисто, практически целия град е в огън. Никакви зенитки.”

Пилот от 3 – а гфрупа пише в дневника си:

„ФАНТАСТИЧНА СВЕТЛИНА НА 300 КИЛОМЕТРА ПРЕДИ ЦЕЛТА ПРИ ПРИБЛИЖАВАНЕ. НА ВИСОЧИНА 6 000 М НИЕ МОЖЕХМЕ ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ДЕТАЙЛИ НА МЕСТНОСТТА НАД КОЯТО ЛЕТИМ ОТ НАЗЕМНОТО ЯРКО СИЯНИЕ...” Дрезден гори!

Бортинженер от 1 – а група пише, че МОЖЕ ДА ПИШЕ В БОРТОВИЯ ЖУРНАЛ ПРИ ЗАРЕВОТО КОЕТО ПРОНИКВА ПРЕЗ ФЮЗЕЛАЖА В КАБИНАТА!

А пропо, кинолентата предадена в Кралския военен музей представлява окончателно и категорично свидетелство, че града не е бил защитен – никакви прожектори, никакви следи или взривове, разриви от зенитна стрелба на попадат в полезрението след нейното преглеждане!

Спомените на пилот управляващ своя „Ланкастър” над града:

„БЕШЕ МОРЕ ОГЪН, КОЕТО ПО МОЯ ОЦЕНКА ПОКРИВАШЕ 100 КВАДРАТНИ КИЛОМЕТРА... ЖАРТА СЕ УСЕЩАШЕ ДАЖЕ В МОЯТА КАБИНА... А СМАОЛЕТА БЕ ОСВЕТЕН ВЪТРЕ КАТО ОТ ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ ЕСЕНТА...”

Друг пилот от 3 – а група си спомня, че ЧЕРВЕНИЯ ОГНЕН АД СЕ ВИЖДАЛ НА ВРЪЩАНЕ ДОРИ НА 240 КИЛОМЕТРА ОТ ЦЕЛТА – ДРЕЗДЕН И НАПИСВА:

МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОВТАРЯ.”

ДРЕЗДЕН Е СМАЗАН И С 4 000 КИЛОГРАМОВИ БОМБИ !!! Англичаните губят само 6 самолета вкл. Тези по пътя към целта и при връщането им. АТАКИТЕ (първа и втора) СА С 1 400 АНГЛИЙСКИ САМОЛЕТА !

...

НА ПЪТ КЪМ ДРЕЗДЕН СА ВЕЧЕ 1 350 АМЕРИКАНСКИ „ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ” и изстребители ЗА ТРЕТА АТАКА.......... !!!!!!!

Ако целта на първата атака е била самия град, на втората пак града ивече включените в гасенето на пожари и дошлите в помощ, то в третата са колоните с продоволствие, пожарните отряди идващи в помощот вътрешността на Германия, БЯГАЩИТЕ И СПАСИЛИ СЕ ОТ ТОЗИ АД И ЕВАКУИРАЩИ СЕ ОТ ДРЕЗДЕН!!!

ЕДИН ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ P51s ЛЕТИ ТОЛКОВА НИЗКО И ОБСТРЕЛВА ГЕРМАНСКИТЕ КОЛОНИ, ЧЕ СЕ ВРЯЗВА В АВТОМАШИНА И СЕ ВЗРИВЯВА!

Потопен е парахода „Лайпцих”, който всъщност е плаваща болница – това се отчита като... успех?!

ЕДИН БРИТАНСКИ ВОЕННОПЛЕННИК СПОМЕНАВА, ЧЕ ДРЕЗДЕН ГОРЯЛ 8 НОЩИ И 7 ДНИ......

След месеци руснаците заемат Дрезден – отнасят в СССР „Сикстинската Мадона” и я връщат едва 1956г. В ГДР.

......

ОЦЕЛЯВА КАТО ПО ЧУДО 100-МЕТРОВИ КУПОЛ НА ГЕОРГ БЕР АРХИТЕКТУРЕН ШЕДЬОВЪР НА ФРАУЕНКИРХЕ. ТУК СЕ Е РАЗХОЖДАЛ И ЖИВЯЛ ГЬОТЕ ОЩЕ В 1768Г......

МОИТЕ ПРЕВОДИ ЗА СЪВЕТСКИТЕ УБИЙЦИ И ИЗНАСИЛВАЧИ

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/12/genocid-dyshterite-na-germaniia-2.727897

http://germantiger.blog.bg/history/2011/07/21/genocid-dyshterite-na-germaniia-3.787406

http://germantiger.blog.bg/history/2011/10/13/genocid-dyshterite-na-germaniia-4.834492



Преди време написах в мой постинг:
 

Простичко е:
Искам "равен" критерий, не желая двоен стандарт.
Искам еднакво уважение към всички жертви - за германските няма!
Не приемам пропагандни филми и реплики от типа - Ние сме освободители, а Германия е само зло и война!

НИКЪДЕ НЕ ИСКАМ СЪД ИЛИ РЕВАНШ!
НИКЪДЕ НЕ ИСКАМ СМЪРТ ЗА РУСНАЦИ!
ВСИЧКИ СА ВЪРШИЛИ "СВОИТЕ" ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ТАЗИ ВОЙНА, НО САМО ЕДНИ ПЛАЩАТ И ИМАТ ЧУВСТВО ЗА ВИНА!

1. НЕ ПИША ЗА ИДЕОЛОГИИ!
2. НЕ ОНЕВИНЯВАМ ГЕРМАНСКО НАСИЛИЕ!
3. ИСКАМ ПРИЗНАНИЕ ЗА НАСИЛИЕТО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ ВЪРХУ ГЕРМАНИЯ!
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВОСТ И СПОМЕН ЗА ГЕРМАНСКИТЕ ЖЕРТВИ НЯМА ЛИ?

КОЙ - РУСНАЦИ, ПОЛЯЦИ, ЧЕХИ, СЪРБИ, РУМЪНЦИ...
КАКВО - ИЗБИВАХА И ИЗСЕЛВАХА ГЕРМАНСКИ ЖЕНИ И ДЕЦА
КЪДЕ - В ТЕРИТОРИИ, КОИТО ВЕКОВЕ СА ОБИТАВАЛИ "НЕМЦИ"
КОГА - СЛЕД ВСВ, НО И СЛЕД ПСВ, ПО ВРЕМЕТО НА ГРОЗНИ, НЕВСКИ...
ЗАЩО - НЕ СЪМ ГИ ПИТАЛ...
КАКВО СЛЕДВА - НИЩО, ПРОСТО ЛИЦЕМЕРИЕ!

ВСЯКА ГОДИНА ПРЕДАТЕЛИ С ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ ПРЕЧАТ НА МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА КАТО ТОВА НА СНИМКАТА С МАРШ ДА ПОЧЕТАТ ГЕРМАСНКИТЕ ЖЕРТВИ!

Успение на св. Иван Рилски Dormition of st. John of Rila Преставление преподобного Иоанна Рыльского 18 август 946 година

По-долу:

• Тропар на св. Иван Рилски
• Успение на преподобни Иван Рилски
• Успение на свети Иван Рилски
• В коя година е починал св. Иван Рилски Смоленски епископ Нестор
• Преставление преподобного Иоанна Рыльского Святитель Феодосий, архиепископ Черниговский (†1696)

Виж също:

• Житие и икони на св. преподобни Йоан Рилски чудотворец († 946)
• Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител (1195)
• Смъртта и успението Ангел Величков

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението,
образ на утешението от духовното съвършенство,
твоето житие бе равноангелно, преподобни;
пребивавал в молитви, пост и сълзи,
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

По онова време в София дойде благочестивият български цар Петър. Като чу за светеца, той изпрати в оная пустиня девет души ловци, за да го намерят. Те го откриха едва след пет дни и се благословиха от него. После му разказаха за желанието на царя, да го види и да му се нарадва. И понеже ловците бяха изгладнели, преподобният ги нагости с хляб, който му беше донесен от ангела. От този хляб ядоха деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. След това, поразени от чудото, те се върнаха при царя и му разказаха за станалото.

Царят като научи това, сам отиде в планината, заедно със своите велможи, за да види светеца. Тъй като не можа да стигне по-нататък, защото мястото беше дълбоко нарязано и стръмно, видя само отдалеч високата скала и пещерата, където живееше преподобният. И втори път изпрати при него двама души, за да го поканят да дойде и да благослови царя. Но преподобният не се съгласи да наруши своето безмълвие, а само похвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един друг в царството Божие, ако извършат плодове, достойни за покаяние.

Царят се върна в града опечален, задето не сполучи с молбата си. Но по-късно изпрати на преподобния злато и разни дарове и му написа следното писмо:

"До моя почитаем отец Иоан, пустинножител Рилски, цар Петър.

Чух за боголюбезния нрав на светиня ти и за ангелското ти житие. Затова пожелах да видя твое преподобие, надявайки се да получа голяма полза от един разговор с тебе, тъй като суетната слава на този свят и удоволствията, и богатството ни потопяват като морски вълни. Помрачени от вълнения и грижи, не можем да се насочим към светлината на чистото покаяние. Затова и пожелахме да се насладим на някое малко просветление от светиня ти, преподобни Отче. Но понеже бях лишен и от тази благодат поради множеството ми грехове, затова моля да ми изпратиш някакво утешение и словесна разтуха, за да охладя жегата на моята си скръб! Защото известно е на светиня ти, честний Отче, какъв вихър изкушения и какви вълнения нападат сърцата на царете!"

Блаженият Иоан склони към тази молба и към постническите храни, за да смири гордостта, но към златото никак, и му отговори така (1):

"Бедният Иоан до благочестивия самодържец на българския скиптър, цар Петър.

Да изпълня цялата твоя молба, няма да ми бъде полезно. Но заради твоята вяра и усърдие към мене приемам постническите храни, а златото пази за себе си, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места. И защо ли му трябва злато на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода за утоляване на жаждата си? Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка (Фил. 1:21). А на твоята държава то е потребно. Но и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: "Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него" (Пс. 61:11)! И макар да е писано: "Държавата на царя е богатството", но то е да го употребява за оръжие и войнство, а не за свои сладости - а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните.

Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство (Пс. 61:11)! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички! Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що върши дясната (Мат. 6:3)! Бедните да излизат радостни от твоята палата! Твоите князе да носят похвали на езиците си! Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти (2)! Твоята мисъл безленостно да мечтае за въжделеното царство!

Валяй се в нозете на твоята майка - Църквата, усърдно припадай и върха си прекланяй пред нейните първопрестолници, та Царят на царете и Господ на господарите като види това твое усърдие, да ти даде благата, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали, и които Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1Кор. 2:9).

Като прочете това, царят смяташе, че е получил нещо велико и с любов целуна това писмо, го носеше в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочиташе честичко, прогонваше от себе си тъмата на светския шум.

Блаженият Иоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, казано с една дума - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха. Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и направиха манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той водеше добре своето стадо, мнозина доведе при Господа, големи и преславни чудеса извърши и стигна до дълбока старост.

Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята, казваше:

"Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Затова моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!"

Повика и своите ученици, и много ги поучи, като им заповяда неотстъпно да пазят устава:

"И след моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!"

Заповяда им да бъдат прилежни в постническите трудове, разцелува всички подред, причасти се с божествените Христови Тайни, легна просто на земята, вдигна ръце към небето (3) и рече:

"Господи, в Твоите ръце предавам духа си" (Пс. 30:6; Лук. 23:46).

И веднага предаде духа си в Божиите ръце; след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплъщението на Бога Слово, на 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците обливаха нозете му с много сълзи, обвиха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести.

След като изминаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра (4).

Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам той се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София) (5). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпускаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност.

Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага, в 980 година. По-късно един благочестив човек от Пеонските планини, наречен Грудас, съгради църква на негово име, в която бяха пренесени честните мощи, продължаващи да вършат дивни и преславни чудеса.

Георги Скилица например, който беше грък по рождение и управител на град Средец, понеже тогава цяла България се намираше под византийско робство, и който впоследствие написа житие на преподобния, с вода от честните мощи получи изцеление на своята нетърпима болест, която крайно беше изтощила естествената му сила. Но и самият византийски император Мануил Комнин, който по същото време се намираше в град Средец заради някои държавни дела, чрез помазване с елей от кандилото пред ковчега на преподобния получи съвършено изцеление от болестта, която му се появи в мишцата, сгърчи жилите му и го мъчеше, като не му даваше и нощно време да затвори очи за сън.

При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Бела III чак до град Средец плениха българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест (Мат. 10:1).

След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобният, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре познавам всички светци и не намирам този със светците!" И веднага Божият праведен съд сложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори.

Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захарий (Лук. 1:22). Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега му и като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иоан не пожела дълго да го измъчва, но скоро развърза връзките на езика му и му върна говора.

Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, обхвана го страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пак в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

Малко време след това, когато Бог благоволи да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния (Ам. 9:11; Деян. 15:16), която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иоан. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови, и като препаса оръжието си против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села.

Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище.

Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търново за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество.

С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иоан, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост.

Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

Като чу това, божественият светител се възрадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да грабнат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха. Благочестивият цар Иван Асен I с голямо внимание приготви всичко за изпращане на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото, наречено Трапезица.

Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и всички негови монаси.

Царят, като узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И така, като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където лежат и раздават различни изцеления, когато с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговарят, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито и болести да са били обхванати.

Но, о, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.

А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)!

Защото Нему подобава слава, чест и могъщество в безкрайни векове. Амин.

В този ден се чества и паметта на светите Константинополски патриарси Иоан и Георгий. Иоан патриаршествал от 669 г. до 674 г., а Георгий - от 678 г. до 683 година - и двамата при император Константин Погонат (668-685).

© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година

Извори за живота и първите чудеса на св. Иван Рилски са житията му. В неговото Народно (Безименно) житие, рилска редакция с текст от ХІV в., за Успението на св. Иван Рилски четем следното:

"Дойде Йоан Богослов и каза на светеца: "Пратен съм от Бога да ти възвестя радост. Радвай се, служителю Господен! Приготви ти се венецът…"

И Преподобният наш отец Йоан пустинножител почина в 18 ден на месец август...  По-късно по царска заповед нетленното тяло на свети Иван беше пренесено в Средец, град български, и там му се издигна храм..."

Житиеписецът не съобщава годината на св. Ивановата кончина. Любопитно е да се отбележи, че само в това житие на Рилския светец са отбелязани денят и месецът на неговото успение.

В Скилицовото житие на св. Иван Рилски, написано от византийския сановник Георги Скилица (ХІІ в.), дошло до нас в преписи от ХІV-ХV в., за смъртта на св. Иван Рилски четем:

"Преподобният отец Йоан, без да изостави обикновеното си въздържание, почина достигнал до 70 години.Учениците му със сълзи умиха нозете на преподобния, обвиха свещеното му тяло, положиха го в дървен ковчег и го погребаха."

В Първото Проложно житие на св. Иван Рилски, съставено от неизвестен автор през ХІІІ-ХІV век, известно по преписи от ХІV в., за смъртта на св. Иван четем:

"И като достигна до дълбока старост, с мир си отиде от тоя свят, получавайки вечно блаженство... След известно време св. Иван се яви на учениците си и им заповяда да пренесат нетленните му мощи в град Средец и ги положат в църквата "Свети Лука".

В житието на св. Иван Рилски, съставено от св. патриарх Евтимий Търновски, срещаме следното известие за кончината на св. Иван:

"Господи, в Твоите ръце предавам духа си! И предаде духа си на Бога, като живя някъде около 70 години."

Години наред руският Мазурински летописец събирал из руските манастири и старинни църковни хроники и летописни бележки. Той попада и на една древна българска хроника, в която за първи път се среща следното летописно известие за годината на св. Ивановата смърт:

"В лето 6454 от сътворението на света се престави Преподобният наш отец Йоан Рилски..."
(ПСРЛ, т. ХХХІ, Мазуринский летописец, Москва, 1968, с. 39;
Смоленски епископ Нестор. В кой ден, в кой месец и в коя година е починал св. Иван Рилски, Сборник "Светогорска обител Зограф", т. ІІІ, София, 1999, с. 66-71;
Кога е починал свети Иван Рилски, Духовна култура 2003, кн. 8, с 1-6;
Н. Н. Чалых, Рыльск, История с древнейших времен до конца ХХ века, Курск, 2006, с. 47 и сл.)

Това летописно известие руският историк Николай Николаевич Чалих свързва с донесените ръкописни книги от монаси-бежанци из българския Рилски манастир, заселили се по десния бряг на руската река Сейм. По-късно с въвеждането на книгопечатането в Русия (1563 г.) в редица печатни жития на св. Иван Рилски редом с датата 18 август срещаме вече и годината - 946 г. по летоброенето от Рождество Христово.

Смоленски епископ Нестор
По житийни повести и летописни известия

Память 18 августа.

Преподобный отец наш Иоанн, великий между подвижниками, был из пределов города Средца, из села называемого Скрином. Родители его были люди благочестивые и не очень богатые, из племени Болгарского. Когда они умерли, а он с юности возлюбил Господа: то оставшееся ему имущество роздал он бедным и больным; а сам, приняв монашество, вышел из родины своей, нося на теле своем одну кожаную одежду. Взойдя на высокую и голую гору, стал тут подвизаться, питаясь лишь диким растением. - Хижина его была сплетена тут из хвороста. Спустя недолгое время разбойники напали на него ночью и, избив, прогнали отсюда. - Он нашел глубокую пещеру и поселился в ней. Сюда пришел к нему молодой племянник Лука, который, скрывшись от отца, едва нашел дядю в скалах диких. Так трудно было найти тут отшельника, что сам он, увидав издали отрока, счел появление его за мечту. С любовью принял Иоанн юного племянника и особенно обрадовался, когда услышал, что тот жаждет душевного спасения. Они стали подвизаться вместе. - Брат, узнав, что сын его скрывается у дяди, закипел гневом и злобою на Иоанна. Найдя его в пещере, он ругал его всячески и даже поднимал на него камень. - Преподобный молчал. Отец, ухватив сына, потащил его за собою. Иоанн пал на землю и со слезами молил Господа, дабы устроил Он Сам нужное для вечного спасения человека молодого. - Помолясь, сел он в своей пещере, с тугою об опасностях мирской жизни. Что же случилось с отроком? Дорогою змей укусил его и он умер. Отец, так неожиданно потерявший сына, почувствовал свою виновность. Он возвратился к брату и сказал о несчастии. Пустынник велел ему похоронить умершего; впоследствии преподобный хаживал на могилу праведного отрока и здесь было любимое место отдыха его. Крепки были подвиги его и против мечтаний духов и против немощей плоти. Двенадцать лет пробыл Иоанн в дикой своей пещере.

Из пещеры перешел он “в пустыню Рыльскую и, поселясь в дупле дерева, твердо подвизался, постился, молился и плакал постоянно; питался он только травою; не видел здесь и лица человеческого, но пребывал с зверьми; Бог, видя великое терпение его, повелел, да произрастает для него слануток - (бобы), и блаженный питался тем долгое время. Пастухи увидели его и чрез них узнали о нем везде”. Это было так: овцы внезапно от какого-то страха побежали и летели по стремнинам дотоле, пока не добежали до места, где жил отшельник. Пастухи, бежав за ними, с изумлением увидели пустынника. “Вы пришли сюда голодные, - рвите себе слонутки мои - и кушайте”, сказал отшельник. Они ели и насытились; только один напрятал себе много бобов в запас, без благословения пустынника, и когда на дороге дал товарищам, то в украденных стручьях не оказалось ни зерна. Они воротились к доброму старцу с раскаянием. Старец простил их и с улыбкою сказал: “видите, дети, эти плоды назначены Богом для пропитания пустынного”. Понятно, как много говорили после того пастухи о дивном отшельнике. Но известие их породило разные толки, в том числе, как бывает у мирских людей, и невыгодные. Знавшие его в Миру называли его исступленным, чуть не пустым человеком. Отчего стал жить, как не они. Но другие и “многие приходили к нему и, принося своих больных, получали здравие молитвами святого”. Человек несколько лет одержимый нечистым духом, увидя шедших в Иоаннову пустыню, последовал за ними. Не дошел он еще версты до Рыльской пустыни, как упал на землю и стал кричать: “не могу идти далее, палит меня огонь”. Спутники, связав несчастного, приволокли его к преподобному и просили исцелить его. “Дети мои, сказал он, - это - не по силам моим, - я немощный человек, как и вы; один Бог может исцелить его”. Те неотступно просили его и отшельник помолился о нем, больной внезапно стал здоровым и все прославили Бога.

Избегая известности человеческой, подвижник скрылся из любимого дуба и, найдя весьма высокую и едва доступную скалу, поселился тут. Здесь он провел более 7 лет, под открытым небом, перенося все воздушные перемены, молитвы совершая то стоя на ногах, то коленопреклоненный. Дошел слух о великом пустыннике до Болгарского царя Петра. Благочестивый царь сильно желал видеться с ним; но смиренный отшельник отклонил свидание и только в письме сказал доброму царю нужное для него. “Многие, возревновав о жизни добродетельной святого, пожелали жить около него и устроили монастырь, имея начальником и пастырем преподобного. Он пас свое стадо мудро”. Храм устроен в пещере, где прежде жил преподобный. Достигнув глубокой старости, преподобный предал дух свой Богу августа 18-го 946 года на 70 году своей жизни.

Спустя немалое время преподобный явился ученикам своим и повелел перенести мощи его в город Средец (Софию). Открыв гроб, они нашли нетленное и благоуханное тело и прославили Бога, перенесли с честью св. тело, поставили его в храме св. Евангелиста Луки. Когда же построен был в его же имя прекрасный храм, то положили его здесь и многие подавались пособия страдальцам всякого рода.

После долгого времени, Венгерский король приходил войной и взял многие места, в том числе и Средец. Взяв мощи преподобного, с великою честью перенес их в свою страну, где положены они были в храме, так как слышал он о чудесах его. Остригомский бискуп, тогда как слышал, что велик он пред Богом, сказал: “не знаю я этого святого, в древних писаниях не поминается он”. И внезапно онемел язык его. Несчастный поспешил к раке преподобного, просил прощения, и угодник Божий, услышав молитву его, разрешил его тотчас. Много и других чудес совершил преподобный в земле Венгерской. Король, услышав о том, украсил раку золотом и возвратил ее в Средец в 1093 году.

При Болгарском царе Иоанне Ясене и при п. Василии мощи преп. Иоанна перенесены были в Тернов и положены были в храме, посвященном его имени. Это было в 6746 (1238) году.

Ныне мощи преп. Иоанна почивают в его Рыльской обители, которая составляет питомник благочестия и просвещения для всего народа Болгарского.

ИЗБРАННЫЕ ЖИТИЯ СВЯТЫХ по изложению Феодосия Черниговского (жития тех святых, которых нет у свт. Димитрия Ростовского)
Издательство прп. Максима Исповедника, Барнаул, 2005, www.ispovednik.ru

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Българска църковна история
• Манастирите на Св. Гора и в България
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

„Да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище”, е пример за политически некоректен израз, тъй като внушава негативно отношение спрямо турците и ги представя като поробители и насилници. Поне така е според логиката на чиновниците от Комисията на защита от дискриминацията, която разкритикува остро начина, по който се представят турците в учебниците ни. В такъв случай какво да правим – да изхвърлим Ботев от програмата ли, пита в отговор директорът на издателство „Просвета” Йоана Томова.

Не само турците обаче би следвало да се чувстват дискриминирани според умовете от Комисията. Жената също има от какво да се засегне, ако види начина, по който е представена в родните учебници. А именно – или като сексуален обект, или като домакиня. Всяка жена може сама да си избере кое от двете повече я обижда. Издателите контрират, че няма как със задна дата да се направят народните приказки и песни с по-феминистично звучене. Примерно изразът „мома за женене” няма как да се махне, колкото и обидно да звучи той в ушите на феминистките, пише "Преса".

Действително до края на Деветнайсети век жените са били „разменна монета” – при династически бракове, политически съюзи, дори и сред обикновените фамилии, признават от издателството. Но по тази логика не би трябвало да се преподава и творчеството на Вирджиния Улф, която иначе е една от първите феминистки. Историята, езикът и литературата не могат да бъдат „мръсни тайни” - те са такива, каквито са, твърдят издателите.

Според Комисията трябва да се ревизира и отношението към хомосексуализма, за който са забелязали, че се представя в учебниците ни в отрицателна светлина. Също така в текстове се срещали недопустими според тях думи като „манго” и „негър”. Засега те нямат отговор на позицията на издателите и тепърва ще се решава дали Ботев ще остане в учебниците, или робството пак ще стане присъствие, жените няма да са „моми за женене”, негрите ще станат афроамериканци, а хомосексуализмът ще е нещо прекрасно.

Аз лично съм възмутен от това, което се пише във Фейсбук, че Христо Ботев имал проблем да бъде изучаван, заяви Сергей Игнатов. Снимка: БГНЕС

Христо Ботев остава в българските учебници нецензуриран, обяви министърът на образованието Сергей Игнатов на извънредна пресконференция.

Той бе провокиран от разпространена в понеделник информация за отворено писмо до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от директора на издателство „Просвета" Йоана Томова.

„Да изхвърлим ли Христо Ботев от учебните програми?" пита Йоана Томова, цитирана от вестник „Преса" по повод доклад на комисията, който разкритикува остро представянето на турците като поробители и насилници.

На мушка на КЗД бе попаднало представянето на жената само като сексуален обект и домакиня в учебниците, обиди като манго и негър и възприемането на хомосексуализма само в отрицателна светлина.

Новината предизвика огромна вълна от протести и възмущение в социалните мрежи.

„Аз лично съм възмутен от това, което се пише във Фейсбук, че Христо Ботев имал проблем да бъде изучаван", заяви министърът на образованието Сергей Игнатов, цитиран от БГНЕС.

Според него няма български политик, учител и обикновен гражданин, който да не се съгласи, че децата и младите трябва да познават историческите факти, както са написани от съвременниците през XIX век.

„Ботев ще се изучава такъв, какъвто е", повтори Сергей Игнатов и риторично попита дали ще се намери „някой смел, дори учен, който да подмени текстовете му, така че да звучали по-добре днес на български език".

Образователният министър посочи, че изразява както личната си позиция, така и тази на кабинета „Борисов".

Той допълни, че в учебниците за 2012/2013 г. ще фигурира периодът на управление на ГЕРБ, както през 2006 г. е било включено управлението на Тройната коалиция.

„Учебникът по съвременна история ни задължава да се включат имената на министър-председателя, на президента, имаме еврокомисари. Ако анализирате текстовете, ще видите, че няма исторически оценки и анализи, добави той. Координатната система на историята са имена и дати, казвал съм го, анализите са друго нещо", посочи Сергей Игнатов.

Зам.-министърът на образованието Милена Дамянова пък посочи, че информацията в медиите се основава на предварителен анализ по проект на Комисията за защита от дискриминацията, с участието на експерти от Министерството на труда и социалната политика и на Института „Отворено общество".

„Смятам за некоректно цитирането, което се появи в медиите - извадени изречения от контекста, с които се хвърля съмнение върху българското образование," отбеляза отново Сергей Игнатов.

• Кемал Еюп (председател)
• Лало Каменов (зам. председател)
• Хари Алексиев
• Доц. Ирина Мулешкова
• Есен Фикри Мустафа
• Росица Георгиева
• Доц. Благой Видин
• Зора Генчева
• Анели Чобанова

С Решение на 41-то Народно събрание от 12 юли 2012 г. и укази № 272-275 вкл. от 13 юли 2012 г. на президента на Република България, за членове на КЗД са назначени:

• Ана Владимирова Страшимирова (председател)
• Баки Хасанов Хюсеинов (зам. председател)
• Атанас Георгиев Мусорлиев
• Кемал Еюп Адил
• Сабри Салиев Ахмедов.
• Ивайло Стефанов Савов
• Златина Манолова Касърова-Дукова
• София Кирилова Йовчева
• Лало Пацев Каменов

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!

През август се навършват 135 г. от тези паметни събития, мисълта за които кара всеки българин да настръхне. Битката за върха е само едно действие от Руско-турската война, но в него българите показват своя героизъм и всеотдайност.

Въпреки численото превъзходство на врага, атаките са отблъснати. Този отпор дава друга насока на военните действия. Битката при Шипка се е състояла в периода 21 - 26 август 1877 година.

Ръководител на отряда, в който се бият и пет български опълченски дружини, е генерал Столетов, който успява да съхрани върха от нападенията на отрядите на Сюлейман паша. Турската войска изненадва своите противници и в този момент на връх Шипка са само един руски отряд и петте български дружини.

Целта на войниците е да удържат турските войски, докато дойдат подкрепленията. И те успяват, дори и в най-тежките дни - след като турските войски обсаждат върха и прекратяват достъпа на защитниците на върха до припаси - амуниции, храна и вода.

Когато привършват амунициите, опълченците "грабват телата" на своите убити другари и тръгват напред. В боя участват дори и тежкоранените. Историята разказва, че в този момент турците изпадат в суеверен страх и отстъпват. Това е достатъчно, за да бъде спечелено още малко време за подкрепленията, водени от генерал Радецки.

Тържествата започват още от днес, 14 август. На историческия връх ще се качи президентът Росен Плевнелиев, който ще участва в церемонията по издигането на знамето и ще държи кратка реч.

Преди това Плевнелиев ще награди участниците в традиционното състезание по скоростно изкачване на стълбите към Паметника на свободата. 

Дни по-късно, на 25 август, отново на върха ще бъде отслужена заупокойна панахида за падналите в боя на Шипка.

Източник: iNews.bg

http://tv7.bg

Плевнелиев отбеляза ролята на опълченците за решителния щурм на руската армия Снимка: БГНЕС

Вечният огън на връх Шипка бе запален отново след близо 35-годишна пауза. На историческото място националният флаг беше издигнат на 22-метров пилон. Церемониите са част от отбелязването на 135-ата годишнина от Шипченската епопея по време на Руско-турската освободителна война.
Директорът на националния парк-музей Шипка Данчо Данчев обясни, че вечният огън не е горял досега по технически причини.
"Знаете, че тук е планина, огънят гаснеше, той беше на нафта, след това на газ и имаше реална опасност от взривяване. Сега техниката е доста по-напред - с електронни датчици се регулира и се надяваме наистина да бъде вечен огън", добави той.
Пламъкът ще се пали автоматично. Държавният глава Росен Плевнелиев, който е патрон на честванията, изкачи стълбите на Паметника на свободата на Шипка и награди първенците в състезанието за скоростно изкачване, съобщи "Фокус".
Президентът поднесе цветя и произнесе слово. "През следващите дни по един достоен начин ние ще отдадем почит на подвига на нашите деди. Защото за всеки българин Шипка е свято място. Тук ние заставаме смирени и горди. Изпълнени с благоговение пред саможертвата на опълченците, които промениха хода на историята и донесоха така жадуваната свобода. В този подвиг са вградени надеждите за достоен живот на не едно поколение българи. С множество въстания през петте робски века нашият народ доказа, че ние не се примиряваме с липсата на духовна, политическа и човешка свобода, че е готов на всякакви жертви за нейното възстановяване. Десетки са опитите на българите да отхвърлят ярема на робството, всички, от които с огромно значение за формирането и поддържането на волята на нашите сънародници да живеят в една свободна и независима държава", заяви държавният глава, предаде БГНЕС. Той посочи, че в подвига на опълченците са вградени усилията на редица български книжовници и просветители, на възрожденските апостоли, будители. Президентът припомни славната история около връх Шипка. "В славната епопея опълченските дружини доказаха, че са истински и успешен продължител на националноосвободителните борби. Със своето родолюбие, героизъм и себеотрицание опълченците зададоха примера, върху който се изгради младата Българската армия."
Президентът припомни, че в боевете немногобройните и недобре въоръжени опълченски дружини са се сражавали героично заедно с руските отряди и подкрепленията от армията на генерал Радецки, съобщава вести.бг.
"Те издържаха на непоносимата августовска жега, давайки свидни жертви, но не позволиха на над 30-хилядната армия на Сюлейман паша, подпомогнат и от башибозука, да отиде на помощ на обсадената в Плевен вражеска армия. Българските опълченци взеха равноправно и решително участие в отстояването на Шипченския проход и осигуриха възможността за решителен щурм на руската армия. Примерът, в чиято основа лежаха многобройните победи в последвалите войни за Освобождението и обединението на българския народ и държава. Така Шипка се превърна във върховен символ на българската сила и достойнство. Тя зададе онази висока мярка на родолюбие и жертвоготовност, която ще остане завинаги в основата на българския национален дух. Поклон пред паметта на героите".
На въпрос по-рано за идеята за връщане на старото име на връх Шипка - Св. Никола, президентът отговори, че има процедури, които трябва да се спазват. Нека обосновката да бъде предоставена на съответната комисия в президентството и тя ще се произнесе, каза той.
"Връх Шипка с Паметника на свободата носи неправилно това име вместо собственото си - връх "Свети Никола". Истинският Шипка е на километър встрани", заявиха преди време от инициативен комитет от 18 историци, юристи, университетски преподаватели и общественици от Стара Загора и Казанлък.
Кулминацията на честванията на 135-ата годишнина от Шипченската епопея ще бъде от 21 до 26 август - дните, в които са се състояли сраженията на Шипка и отбраната на прохода.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2004, № 6 (55)

Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.

ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава http://www.imenata.com .

Успение на Пресвета Богородица Dormition of the Theotokos Успение Божией Матери (Успение Богородицы) 15 август (28 август ст. стил) Разрешава се риба

 www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

     Наричани гальовно-подигравателно СВИНИ (на английски PIGS, акроним от първите букви на Portugal, Italy, Greece и Spain) задлъжнялостта, постоянните големи дефицити в бюджетите им, корупцията, кражбите, лъжите и измамите в тези средиземноморски страни дълго време не правеха впечатление на останалата и сравнително по-чиста Европа.

     Облагодетелствани от стотици милиарди евро, но и от милиарди долари от САЩ (военни помощи и редовни годишни дажби), гърците забогатяха. По последни данни Гърция заема 3-то място в света с 340 милиарда долара БВП (бруто вътрешен продукт по покупателна способност). България с три милиона по-малко жители има около една четвърт от БВП на Гърция. Средният доход на един грък е 32,100 долара годишно, а нашият - 12,600. Сърбинът има 10,400 долара годишно, македонецът - 9,000, румънецът 11,500 и турчинът 11,200. Не е за чудене, че Гърция привлича икономически емигранти (повече от 1,000,000!) и то не само от балканските страни, но и от другаде. На нейните граждани даже не им се и работи.

     „Икономическо чудо”! И как става това? По балкански: с измами, корупция, лъжи и кражби.

      Още преди седем години европейците усетиха, че нещо не е наред, взряха се в счетоводството и откриха, че гърците лъжат и то здраво. По Маастрихтските споразумения на членовете на еврозоната им е забранено да допускат годишни дефицити над 3% от бюджетите си. Този показател се спазва много трудно и в действителност даже страни като Франция и Италия бяха уличени в дребни измами. Но гръцките бяха прекалени. Установи се, че години наред Гърция е спазвала условията само на книга, отчитала е 3-4%. В действителност нейните дефицити са били двойни, а напоследък и тройни. За миналата година дефицитът беше около 13%! По същите споразумения не се допускат дългове в размер на повече от 60% от БВП, а гръцките задължения надхвърлят 110%.

     Ако не беше настъпила световната стопанска и финансова криза Гърция вероятно щеше да продължава да мами и да живее на кредит. Но лесните и евтини пари секнаха тъй като рейтингът на страната падна и средства се намират само на световните капиталови пазари, а там парите са скъпи. Европа отказва заеми понеже не само Гърция има проблеми. Богата Германия също има нужда от средства. Франция обещава, че до две-три години ще бъде в състояние да спази 3%-вото изискване (значи и тя не го спазва). Англия има годишен дефицит близък до гръцкия, но тя не е в еврозоната и се спасява сама. Освен "СВИНИ-те" закъсали са също Ирландия и Австрия. И кранчето, което пускаше парите на Гърция почна да се затваря, докато се стегна напълно тази зима.

     Сега вече се говори сериозно за финансов фалит. Гърция дължи около 600 милиарда долари и не е в състояние да ги плати. Не може даже да плаща само лихвите по външния си дълг. Големият проблем е не толкова липсата на пари на световните пазари (във всеки даден момент има около 1 трилион долара, които се въртят, търсят печалби, но и са в състояние да съборят почти всяка второкласна икономика), а нежеланието да се кредитира пропадаща страна. Нещо по-лошо: крупни инвеститори и световни фондове залагат на фалита на Гърция, за да играят против еврото. Говори се, че за тази цел са заангажирани 42 милиарди долара, а по други сведения - и над 100 милиарди. Страхът е, че Гърция може да повлече ЕС и даже световната финансова система. Нещо трябва да се направи.

     Гърция трескаво търси пари. Докрая на април са й необходими 30 милиарди долара само за текущи разходи, а до края на годината 80 милиарди долара. Откъде?

     След като в края на февруари събралите се глави на 27-те европейски държави изслушаха Гърция и поклатиха неодобрително глави, гръцкият министър-председател тръгна да пътешества. Първата столица, която Папандреу посети беше Москва. Медведев го изслуша с разбиране, а Путин му предложи да се обърне към МВФ и Световната банка, нещо което нито Гърция иска, нито ЕС може да допусне.

      Саркози също беше много внимателен и обеща съдействие, но не и пари. Меркел заяви в прав текст, че Гърция трябва да се оправя сама. Немски депутати и медии предложиха на Папандреу да продаде гръцки острови, даже Партенона, Акропола и други забележителности. Прибави се обида върху унижението. На 9 март Папандреу посети Вашингтон. Президентът Обама великодушно отмени визите за гръцките граждани, но вместо да обещае пари напомни за неизпълненото обещание на Гърция да изпрати военни части в Афганистан.

     Най-лесното, а за някои и много приятно нещо в подобно положение е да се присмиваме, да се подиграваме и да злорадстваме. При дадените обстоятелства - когато европейските страни, към които сме и ние - са абсолютно и фатално оплетени една с друга финансово и икономически (а бюрократите от Брюксел искат да ги оплетат и политически и военно), на Гърция няма да й бъде разрешено да падне. Колкото това и да се желае от някои кръгове в Германия, Англия и другаде.

     Страната не може и няма да бъде изключена от ЕС, нито от еврозоната, макар че се чуват гласове за отпадането й. Изход за Германия, която знае, че пак тя ще трябва да поеме финансовото бреме за спасението на "мързеливите и корумпирани гърци", е тя самата да се оттегли от еврозоната и да се върне към марката. Да не забравяме, че за разлика от всички други европейски страни, които въведоха еврото, немската марка остава като платежен инструмент не само досега но и в бъдеще. Но и това няма да се случи. Гърция по някакъв начин ще бъде спасена. Тя е достатъчно компрометирана за да си мислим, че това ще се случи поради някаква остатъчна симпатия.