Турчин наказа непослушния си син, като за го прикова в продължение на два дни с вериги към дърво. На врата на детето била окачена и 12-килограмова бетонна тежест, предаде местната телевизия СиЕнЕн-Тюрк, предаде АСН.

Случаят е станал в село в окръг Мерсин, Южна Турция.

Бащата - местният фермер Исмаил Ат, бил задържан от жандармерията. Органите на реда действали по получен сигнал, в резултат на който намерили прикования към дървото 11-годишен Мурат Ат.

Детето е настанено в болница, където били проведени и консултации с психолог.

След като бъде изписано, момчето ще бъде предадено на социална служба.

Редактор: Десислава Ушатова

Екзекутирането на Муамар Кадафи без съд би било противозаконно, заяви днес Върховният комисар на ООН за правата на човека, цитиран от Асошиейтед прес.

Ръководството на бунта предложи награда от 2 млн. долара за главата на укриващия се либийски лидер. Екзекуции по бързата процедура са недопустими както в мирно, така и във военно време, заяви пред журналисти в Женева говорителят на Върховния комисар за правата на човека Нави Пилай, Рупърт Колвил.

Най-доброто решение е Кадафи да бъде заловен жив и да бъде предаден на Международния наказателен съд, издал заповед за ареста му, каза Колвил.

Той каза, че представляваната от него организация не може да провери данните за броя на жертвите и информацията за злоупотреби от страна на бунтовниците и преданите на Кадафи сили в Либия.

Колвил призова всички "либийци на ръководни постове, включително в армията, да направят всичко възможно за предотвратяване на престъпления и всякакви актове на отмъщение", отбелязва Франс прес. БТА

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

• Вандали вилнеят в Триполи

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заяви днес, че Холокоста е голяма лъжа, използвана, за да се оправдае създаването на държавата Израел, предаде ДПА.

"Създаването на ционисткия режим се основава на множество заблуди и лъжи, а една от най-големите лъжи е Холокостът", каза Ахмадинеджад в реч на антиизраелски митинг по повод Деня на Ерусалим, отбелязан в Техеран и други ирански градове.

От една страна имаме ционисткия режим като глобална опора на крадци и убийци, а от друга - Денят на Ерусалим, стълб за онези, които се стремят към свобода, справедливост и край на подтисничеството, отбеляза президентът в реч в Техеранския университет.

За Израел няма да има място в района след създаването на палестинска държава, заяви Ахмадинеджад, цитиран от Асошиейтед прес.

Коментарите на иранският президент са в типичната му антиизраелска реторика. Ахмадинеджад си навлече възмущението на международната общност през 2005 г., след като каза, че Израел трябва да бъде изтрит от картата.

Според иранската телевизия в днешните манифестации в подкрепа на палестинската кауза в цял Иран са участвали милиони хора.

Денят на Ерусалим (Яум ал Кудс) е въведен през 1979 г. от имам Рухола Мусави Хомейни и се отбелязва от иранските власти всяка година в последния петък от свещения за мюсюлманите месец рамазан в знак на солидарност с палестинския народ. БТА

Редактор: Десислава Ушатова

Непосредствено след атаките в Южен Израел, отношенията между доскорошните съюзници – Египет на Мубарак и Израел – се обтегнаха.

Днес Египет има цена, както и кръвта на всеки един египтянин – се чуха гласове от египетското политическо пространство, загатвайки, че след падането на Хосни Мубарак, изкуствено поддържаните близки отношения между Тел Авив и Кайро са поставени пред нови реалности.

Причина за острите изказвания стана инцидент на израелско – египетската граница, където трима египетски войници бяха убити от израелските окупационни сили, патрулиращи по протежение на границата с Египет, в близост до Ивицата Газа. Тези събития идват пък след атаки в Южен Израел, по – специално град Ейлат, където загинаха няколко души при атака върху автобус и кола.

Египет изтегли посланика си от Израел, а посолството на Израел в Кайро бе нападнато и оградата бутната. Премиерът Есам Шараф свика извънредно заседание на кабинета заради обтягащите се отношения между Израел и Египет, като призова израелският посланик в Кайро да даде отговор на това как израелски хеликоптер е убил случайно трима души от египетската гранична полиция, докато преследвал въоръжени мъже, за които Израел предполагал, че са свързани с атаките в Ейлат по – рано същият ден. Бившият посланик на Израел в Египет, Шалом Коен, пристигна днес в Кайро, за да помогне за изглаждането на отношенията, в качеството си на дипломат, имащ опит в Египет.

Докато Есам Шараф призоваваше за компенсация и извинение от Израел за убитите трима служители на гранична полиция, пред израелското посолство в Кайро се събира тълпа, която отправи искания да бъде експулсиран израелският посланик в Египет. Друго искане бе за по – голямо военно присъствие в Синай, за да бъде защитено населението. Демонстрантите събориха метални и бетонни бариери около посолството, съобщава кореспондентът на Al Jazeera Рауя Рагех.

Според израелското разузнаване, мъжете, атакували в Южен Израел, са преминали през Синай, и през Ивицата Газа са преминали от другата страна. Това пък даде “зелена светлина” на израелските сили да атакуват Ивицата Газа, като загинаха няколко души, а десетки са ранени. Ударите над Ивицата продължават, въпреки, че Хамас заявиха, че нямат нищо общо с атаките в Ейлат. Всъщност досега не се разбра кой е виновен. Въпреки реакцията на Хамас, ”Бригадите Изедин ал Касам”, заявиха, че заради ударите по Газа прекратяват временното спиране на огъня с Израел.

Интересно е, че два дни преди атаките в Ейлат, израелските военновъздушни сили започват серия от нощни нападения над Рафа, Хан Юнис и град Газа – три от петте най – големи града в Ивицата Газа. Шест палестинци са убити. При продължаващите сега удари, които Израел твърди, че са в отговор на атаките в Ейлат, четиринадесет души са убити, като сред има и деца. Каква вина носят тези същества за станалото в Ейлат, никой досега не може да обясни. Най – вероятно ще бъдат разглеждани, като “съпътстващи жертви” и толкова.

Ударите по Газа идват след атаки по Ейлат, които са следствие на продължаващи удари по Газа. Кръгът от омраза и гняв се затваря в последователност, която води единствено към ескалация на напрежението. Ударите по Газа са ненужни и анти-хуманни. Израел излива гневът си за атаките на своя територия върху обичайният заподозрян – Ивицата Газа – без да има разследване. Работи се единствено с предположения, които виждаме до какъв резултат водят. Така до никъде няма да се стигне, освен до нова война.

Сблъсъци между палестинци и израелски военни части продължават и в момента на писането на този постинг. Арабската лига ще има извънредно заседание.

© ЕПА

Египетски военни охраняват израелското посолство в Кайро от протестиращи

Египетското Министерство на нефта и природните ресурси прекрати преговорите с Израел за възобновяване на доставките на газ.

Източник от министерството съобщава, цитиран от „Новости", че причината е последните събития по израело-египетската граница, влошили двустранните отношения.

Припомняме, в четвъртък в южната част на Израел терористи (Читателите на този блог, нека разбират под това БОРЦИ ЗА СВОБОДА НА ПАЛЕСТИНА, защото и според Османската империя - БРЦК е бил "терористична организация", а според Хитлер - френската освободителна съпротива и съветските партизани! Според вас, такива ли са?) извършиха три нападения. Тел Авив обвини египетските власти в слаба охрана на границата с Израел, откъдето атентаторите са успели да проникнат на израелска територия.

В последствие при въздушен обстрел от хеликоптер, който е преследвал заподозрени терористи на Синайския полуостров, загинаха трима египетски граничари.

Военният министър на Израел Ехуд Барак изрази съжалението си за инцидента, като заяви, че е наредил разследване на случилото се.

Израел внася египетски газ от 2005 година по силата на сключен 20-годишен договор с режима на бившия президент Хосни Мубарак, като Египет е източникът на 45 процента от газа, необходим за Израел.

След оставката на Мубарак бяха извършени няколко диверсии срещу газопровода към Израел, след което Египет спря доставките и започнаха преговори за нов договор и нова, по-висока, цена.

Междувременно част от обвиненията, по които започна съдебният процес срещу Мубарак, са именно неизгодните за Египет условия по газовия договор с Израел.

Източникът от Министерството на нефта изтъква в същото време, че преговорите по новия договор са протичали доста успешно през последните месеци.

Историците-ревизионисти от “свободния свят” са принудени да работят при неимоверно жестоки условия.
Германският учен Тис Кристоферсен, автор на книгата “Лъжата за Освиенцим” бе принуден да бяга в Дания. Но и там подпалиха дома му и го принудиха да премине в нелегалност. Манфред Рьодер, който написа предговора към неговата книга, го пратиха в затвора.
Ернст Цюндел е осъден в Канада на 15 месеца затвор за разпространяване на брошурата на Ричард Харууд “Действително ли са умрели шест милиона?” Френския професор Робер Форисон го лишиха от катедра в Лионския университет, а по-късно при нападение му счупиха челюстта и няколко ребра. На Мишел Кение плиснаха в лицето сярна киселина.






ЖЕРТВИТЕ НА ЦИОН

http://www.radioislam.org/victims/index.htm

http://perry-smith.livejournal.com/2039.html

Стотици хора залагат живота, репутацията и свободата си за да кажат истината на света.



 

Ернст Цюндел

Три документирани опита за убийство с различни видове бомби. Безкрайни съдебни преследвания, няколко пъти вкарван в затвора. Бизнеса му с графично изкуство е доведен до банкрут.


 
 
Отново в затвора

Наречен „Ревизионисткото динамо” и “Човека на ревизионисткия ренесанс”, заради неуморните си кампании в търсене на истината. Цюндел повече от всеки друг в света е допринесъл за това митът за Холокоста да стане тема на обществени дебати.



Илюстрация от сайта на Ернст Цюндел





Последна информация:

През 2003-та година е арестуван в Канада и прекарава близо две години в затвор за нелегални емигранти. През март 2005-та е екстрадиран в Германия и лежи в следствен арест. На 15-ти февруари в Манхайм, Германия, му е наложна присъда от пет години затвор. Лишен е от права да се самозащитава, чрез документни и юридически доказателства.

"Шест милиона изгубени и намерени" - книгата онлайн на български
Ернст Цюндел




Освободен през 2010 след седем години затвор.
 

Йозеф Бург /Йосиф Гинцбург/

Евреин. Преследван и пребит до смърт - убит - от главорезите от Еврейската Лига за Защита. Отказано е да бъде погребан в еврейските гробища в Мюнхен.


Ернст Цюндел и Йосиф Гинцбург

Главен еврейски консултант и свидетел в “Големият Холокост процес през 1988 г.” Автор на много книги ("Вина и съдба", "Дневникът на Ане Франк", "Аушвиц във вечността"), много брошури и интервюта с Ернст Цюндел.
 

Доктор Робер Форисон

Десетина пъти е жертва на физическо насилие от защитниците на Холокоста, няколко пъти е пребиван почти до смърт. Счупена челюст. Избити зъби. Лежи в болница седмици. Безпощадно наказателно преследван в безкрайни съдебни дела.



http://www.tellingfilms.co.uk/faurisson1.htm

Французин, преподавател по френска литература в Университета в Лион. Научните му титли са отнети, заради изследвания за холокоста.
Известен като „ Доайена на световното Ревизионистко движение” и учител на Ернст Цюндел.


Д-р Форисон след едно от нападенията


Доктор Форисон първи открива техническите и архитектските чертежи на „газовите камери” от Аушвиц, крематориумите и други инсталации. Той е първия, който твърдо заявява, че дори само един американски експерт по газовите камери може да разкрие невъзможността на легендата на смъртоносното газово обгазяване в Аушвиц – лъжливо разказвано на широката общественост вече шейсет години.



Робер Форисон и Мишел Ренуф, сътрудничка на световно известния английски историк Дейвид Ървинг, също преследван за опровергаване на Холокоста

Наставник, съветник и свидетел на Цюндел през 1984 и 1985 г. на Големият Холокост процес през 1988 г. Определен за „експерт-свидетел” за делото на Ернст Цюндел в Мюнхен през 1991г. Съдът оттегля частта от обвинението, която се основава на „Дневника на Ане Франк” след като научава, че д-р Форисон ще свидетелства по този въпрос.

 

Съдия Вилхелм Щеглих и неговата забранена книга

Обвиняван и осъждан от следвоенните съдилища в Германия. Отнети са му доктората и правото на пенсия, заради това, че изразява мнението си.


 
Съдия Щеглих, който по време на войната е служел в противовъздушно поделение в района на Аушвиц, публикува книгата “Митът за Аушвиц”, която е конфискувана, забранена и унищожена от западногерманските съдебни власти.






Франсоа Дюпра

Убит с взрив.


 
Френски писател, историк и педагог, Дюпра публикува превод на френски на брошурата „Наистина ли умряха шест милиона?”
Той е убит едва 38 годишен - колата му е взривена с бомба на 18 март, 1978 г. Съпругата му, която е с него в колата, загубва и двата си крака.
Две еврейски групировки поемат отговорност за атентата: „Командоси на еврейското възпоменание” и „Еврейска революционна група”. Убийците не са разкрити.





http://xxvivencias.blogspot.com/2008/01/vii-franois-duprat-1941-1978.html


 

Хави Шибер - евреин избягал от Израел

Доведен до опит за самоубийство.


 
Полски евреин и бивш кмет на Бер Шееба. Еврейски ревизионист, желаещ да преразгледа израелския начин на мислене, законова система и държавни граници. Бяга от Израел, за да намери сигурност в САЩ, но там му е отказано политическо убежище. Прави опит за самоубийство на летището във Вашингтон в деня в който трябва да бъде депортиран. В началото на 70-те, най-накрая му е разрешено да емигрира от Израел.
 

Тис Кристоферсен - очевидец от Аушвиц

Принуден да бяга от държава в държава. Преследван до смърт. Подложен на серия от атаки със сярна киселина, палежи и други нападения.


 
Немски аграрен експерт, разквартируван в Аушвиц през критичния период 1943-44 г. Като експерт е имал достъп до целия лагер. През това време е заснел доста ценни фотографии. Той е първия ревизионистки очевидец, който категорично заявява, че не е имало газови камери за убийство на хора в Аушвиц. Той е автор на известната брошура “Лъжата за Аушвиц” преведена на много езици. Свидетел на Цюндел през 1985 г. и в Големият Холокост процес през 1988 г.
 

Американския конструктор на газови камери Фред Лойхтер и неговите "Доклади"

Американец арестуван и хвърлен в затвора в Германия. Финансово разорен.


 
http://www.revisionists.com/leuchter/

Американски експерт по екзекуциите, Лойхтер проектира и поддържа газови камери за няколко американски наказателни институции.
Той е изпратен от Ернст Цюндел да изследва Аушвиц, Майданек, Дахау, Хартхайм и други предполагаеми “нацистки лагери на смъртта” и “обгазяващи съоръжения”. Автор на смайващата серия от “Доклади на Лойхтер”.
В резултат на дейността му, попада в “списъка със съмнителни лица” в САЩ и е преследван от ционисткото лоби и оплюван от световните медии. Той е арестуван и лежи в затвора в Германия за това, че е дал на Гюнтер Декер (известен политически лидер) лекция опровергаваща Холокоста. Пуснат под гаранция, Лойхтер се прибира в САЩ и избира да не се връща в Германия, за да се изправи пред съда. В резултат на всичко изгубва средствата си за препитание. Сензационен свидетел в защита на Цюндел в Големият Холокост процес. Въпреки, че Лойхтер присъства в съдебната зала в Мюнхен (делото през 1991 г.), на него не му е позволено да свидетелства.
 

Джидар Рудолф - инспектор от Червения кръст

Хвърлен в затвора в Германия за многократно “обсъждане на Холокоста”, въпреки че е на 85 години.

Рудолф е организатор на инспекциите на Червения кръст в Аушвиц и други лагери. Автор е на многобройни ревизионистки статии. Той придружава Фред Лойхтер, като преводач в посещенията при проучването на Аушвиц и Майданек през 1988 г. Изправен пред съда и признат за виновен заради публикуването на бюлетин оспорващ историята за “Шестте милиона”.

 

Гюнтер Декерт

Пет години затвор в Германия.


 
Немски педагог, партиен лидер, писател, оратор и публицист, Декерт е осъден защото превежда от английски на немски лекция на Фред Лойхтер. Първоначално е намерен за невинен от немски съдия, който го определя като честен и почтен патриот, след това е повторно обвинен и осъден от друг съдия, след изкуствено вдигнат шум от международните медии. Немските прокурори продължават да водят дело след дело срещу него докато той е в затвора. Той храбро продължава да се бори.
 

Дейвид Ървинг, наносредновековието и "избраните"

Най-видният британски историк на Втората световна война.
Осъждан, затварян, глобяван, депортиран и недопускан до територията на много страни. Непрестанно преследван от ционистите.

http://www.fpp.co.uk/

Световно известния английски историк Дейвид Ървинг е приемал стандартната версия за Холокоста и е вярвал в нея – докато не прочита “Докладите на Лойхтер”.
Съгласява се да свидетелства в защита на Цюндел през 1988 г. Появяването му в съда предизвиква сензация, защото името му е признато сред академичната общност и е многократно публикуван и приеман с одобрение на лекционни курсове в Англия, САЩ, Канада.
Впоследствие - вече станал ревизионист - ученият пътува и изнася лекции в много европейски държави, попада в големите заглавия на медиите и предизвиква бурни спорове във всяка страна, която посещава.
Дейността му разгневява до крайна степен Холокост-лобито и то реагира със злостни клеветнически кампании, които водят до арестуването на Ървинг и присъда в Мюнхен, за “опозоряване на загиналите”. Тя струва на Ървинг незабавна забрана за посещение на Канада, Австралия, Италия, Нова Зеландия и ЮАР.
Той е депортиран окован с белезници от щата Онтарио, Канада заради един абсурден сигнал в Комисията за нелегална емиграция и е пратен за седмици в затвора, като престъпник. Ървинг преминава в контра-атака и съди Борда на британските еврейски представители.



 
Последна информация:

През ноември 2006 британският историк отива в Австрия, където го канят да изнесе лекция пред студенти. Примамен е чрез операция на спецслужбите във Виена и е арестуван по обвинение в "отричане на "холокоста" - заради две негови лекции в Австрия  отпреди 7 години. Възмутителното арестуване предизвика бурно негодувание в Англия. В поддръжка на учения и осъждане на разправата с него излязоха видни политици, културни и научни дейци, даже и проповедници на холокоста. На процеса има представители на почти цялата световна преса. Целият район е отцепен от "антитерористи". Пред съда се събира огромна тълпа съчувстващи на Ървинг, не само австрийци, а и англичани, специално пътували от Англия.




 
Осъден е на три години затвор. През декември 2007 г. е освободен. Връща се в Англия и отново критикува евреите и ционизма, за което пак става обект на нападки от местната еврейска общност.
 

Хорст Малер - основателя на ФРАКЦИЯ ЧЕРВЕНА АРМИЯ - отново в затвора




Шест години затвор за Хорст Малер за изразяване на съмнение в Холокоста
2009

Съдът в Мюнхен осъди бившият адвокат на “Националдемократичеката партия на Германия” на 6 години затвор. Съден е, че във видео клип е нарекъл холокоста: “Най-голямата и брутална лъжа в световната история”. Освен това разпраща на свои познати книга с диск на един друг осъден дисидент и ревизионист - Гермар Рудолф.  С това се достига до един от върховете на фарса във федералната република, която обаче продължава гордо да бъде наричана от тамошните политици: “Най-свободната държава, която е имало на германска почва”. За каква свобода става въпрос, когато един дисидент бива осъждан заради “престъпление на мисълта” на 6 години.

С тази присъда и имайки предвид напредналата възраст на осъдения - 72 г. - доста е възможно съдиите, които произнесоха тази срамна присъда да са и палачи на Хорст Малер, защото той надали ще излезне жив от затвора.

Още пет години затвор за Хорст Малер

Последният съдебен ден в засега последния съдебен процес срещу Малер му донесе 5 години затвор.
При влизането си в затворническия комплекс в Котбус той се сбогува с 35-мата негови привърженици, които го изпращат, с вдигната дясна ръка и възгласа „Хайл”. За това си „престъпление” е осъден в последствие на още 11 месеца затвор.
Така общата присъда от трите процеса става 11 години и 10 месеца.


Бруно Голниш пред Европарламента относно присъдите на Хорст Малер

"Госпожо президент,
научихме за несправедливата присъда от двете съдебни инстанции срещу Хорст Малер и Силвия Щолц.

Тази присъда е мотивирана от изразеното от осъдените лично мнение и позиция, които се различават от общоприетите по отношение на ситуацията в концентрационните лагери по време на Втората Световна Война.
Ужасяващо е, че граждани на Европейския съюз, дори съдии, са несправедливо осъдени само защото са изразили лична позиция по отношение на историческо събитие."


Основателят на Фракция Червена Армия днес е идеен водач на германските националисти






Малер в годините на революционната организация


72-годишният Хорст Малер има дълга и пъстра политическа кариера. Завършва право в Берлин и като адвокат защитава редица водачи на лявото младежко движение в Германия от 60-те и 70-те години (самият той е един от тях), между които Руди Дучке, Андреас Бадер (Неформален водач на въоражената революционна група Бадер-Майнфох) и Гудрун Енслин. През 1970 година е един от основателите на RAF (Фракция червена армия).

На 8-ми октомври 1970 година е арестуван в Берлин и осъден на 14 години затвор по обвинение в банков обир и помощ за бягство от затвор. Негов адвокат в този процес е бъдещия вътрешен министър на Германия Ото Шили. През 1980 година е освободен от затвора, не и без помощта на тогаващния му адвокат, бъдещия федерален канцлер Герхард Шрьодер. Още по време на престоя си в затвора Малер започва да променя политическите са възгледи. След освобождаването му от ляв антисистемен активист преминава в националния лагер, като осъзнава, че националната опозиция е единствената алтернатива на либерално-демократичната политическа система, която е наложена в Германия от окупаторите след 1945 г.

През 2003 г. основава „Съюза за рехабилитация на преследваните за отричане на холокоста”, в който членуват много ревизионисти. През 2008 г. съюза е забранен. През 2004 г. му е отнето правото да практикува като адвокат, а през 2006 г. му е отнет задграничния паспорт за 6 месеца, за да не може да присъства на конференцията за холокауста в Техеран.

http://www.honestmediatoday.com/sylvia_stolz_and_an_H_breakthrough.htm




През март 2009 г. съпругата му Силвия Щолц, бивша университетска преподавателка и адвокат, също бе хвърлена в затвора за "отричане на холокоста".


 
Хорст Малер и съпругата му Силвия Щолц

Заветът на Хорст Малер

 

Ото Ернст Ремер - герой от войната

Хвърлен в затвора на над 80-годишна възраст за повече от година, въпреки, че е в лошо здраве.


 
Германски герой от войната. Той успешно осуетява опита за покушение срещу Хитлер на 20 юли 1944 г.
Ремер се възползва от политическата възможност, създадена от разкриването на “Докладите на Лойхтер”. Той ги прави достояние на милиони хора, чрез масово разпространение на вестник, който издава сам - “Известия на Ремер”. Германския васален режим се отнася тежко с него и го хвърля в затвора.





Заминава като изгнаник в Испания, в инвалидна количка и по-късно умира там. Вдовицата му трябва да води дело за неговата пенсия. Тя отказва да върне урната с пепелта му в Германия, докато не дойде времето, когато тя ще може да бъде върната с тържествена церемония.
 

Гермар Рудолф и последния пирон в мита за Аушвиц

Осъден в демократична Германия за проучвания и изказвания противоречащи на официалната "историческа истина”. Кариерата му и докторската му дисертация са провалени. Принуден да живее в изгнание.



 
http://www.germarrudolf.com/

Химик, който прави проучване на Аушвиц, Биркенау и други инсталации и сгради, взема проби от скали, почва и други - за следи от Циклон Б. Последовател на пионерската дейност на Фред Лойхтер, той забива последния пирон в ковчега на мита за Аушвиц. Като учен, той намира твърденията за “обгазяване” за несъстоятелни и абсурдни. Като модерен Галилео Галилей, Рудолф е признат за виновен, защото отказва да се отрече от фактите от своите научни проучвания. Заминава в изгнание със съпругата си и двете си деца, пред угрозата да лежи в затвора.
Днес е редактор и издател на списание опровергаващо масовата пропаганда. Защитниците на Холокоста следват всяка негова стъпка и той е подложен на многобройни преследвания и съдебни дела, дело на “германските” васални власти. В качеството си на химик – експерт, той е свидетел в полза на Цюндел по дело в Мюнхен през 1991 г. Съдията му забранява да свидетелства - по искане на обвинението.
 

Адвокатът Юрген Ригер

Атакуван и пребит до безсъзнание. Колата му е взривена. Професионалната му кариера е провалена.




 
Ригер е защитник на германските патриоти още от дните, когато е студент по право. Адвокат на Цюндел. Вбесява защитниците на Холокоста, защото печели дело срещу Цюндел в Щутгарт, по фалшиво обвинение, че е публикувал „литература проповядваща омраза”. Успява да спечели и няколко дела срещу васалния немски режим, който е запорирал банковите сметки на Ернст Цюндел с над 30 000 марки. Успява да върне на Цюндел и конфискуваният му германски паспорт – след шест години правна битка.
Ригер е атакуван и пребит до безсъзнание посред бял ден на излизане от сградата на съда в Хамбург и е превозен полумъртъв с хеликоптер до местната Университетска болница, където лежи безжизнен няколко дни. Немската полиция залавя само един от нападателите – турски гастарбайтер, който е изправен пред съда и ... веднага освободен. Другите нападатели никога не са открити.
 

Дейвид Коул - евреин, преследван от своите

Жертва на Еврейската лигата за защита. Пребит и многократно заплашван с убийство.

Eврейски ревизионист и кинорежисьор. Цюндел и Коул заснемат филм в Аушвиц, където Коул посочва грешно представяните факти, които пораждат омраза към германците и до наши дни. Той заминава за Канада, където заедно с Дейвид Ървинг пред широка аудитория изнася лекция за Аушвиц. Появява се и в Мюнхен, пропагандирайки ревизионизъм пред зоркия поглед на немската политическа полиция. В зловещо писмо, публикувано в Интернет, Еврейската лига за защита го заплашва със смърт. Раздвоен между собствената си съвест и верността към семейството си, той не устоява на напрежението и се отказва. Този акт на публично отричане е по принуда и благодарение на него Дейвид Коул оцелява.
 

Юрген Граф

Обвиняван, преследван и осъден в Швейцария. Уволнен от преподавателският си пост.

 
Швейцарски преподавател и полиглот. Автор на няколко книги сред които „Холакоуст - измамата на столетието”.
Заминава за Русия, където с месеци проучва местните архиви. Швейцарското правителство го изправя пред съда и го осъжда на 15 месеца затвор през 1998 г. въз основа на закон против Ревизионизма приет през 1994 г. Неговият издател, 80-годишен германец, подобно на него е осъден на 1 година затвор.




Юрген Граф - Митът за холокоста
Книгата на представителя на ревизионистката школа на историците не е първата му творба на тази тема, но тя е най-сбитата и в същото време най-информативната.

Днес Юрген Граф живее като политически бежанец в Беларус.
 

Д-р Фредрик Тьобен – поредната жертва

 
Австралиецът д-р Фредрик Тьобен е основател на Института Аделаида - ревизионистична организация. Той провежда редовно диалог и срещи с екстерминистите (поддръжниците на Холокоста) и не очаква, че ще го арерстуват за това. Но в Манхайм, Германия, по време на дискусия при затворени врати за закона за Холокоста се случва точно това. Този закон прави задължително приемането на цялата история за Холокоста.
През април 1999 г., той е арестуван в Манхайм и прекарва 7 месеца в очакване на съдебното дело, в което ще бъде обвинен като „отрицател на Холокоста”. Осъден е на 10 месеца затвор, но е освободен по време на обжалване. Напуска Германия и не се връща за обжалването пред съда.





 
Тобен изследва в Аушвиц останките от предполагаемите „газови камери” и не открива "четирите дупки в покрива", които по общото мнение са били използвани, за да бъдат хвърляни газовите гранули.


д-р Тьобен на конференцията за холокоста в Иран

 
Април 2009 - Три месеца затвор за австралийски ревизионист



"Защо трябва да бъда задължен със закон да вярвам в нещо, което не вярвам, че се е случило? Това битка на волите ли е или умствено изнасилване, ако бъда принуждаван да вярвам в "холокоста"?"
Фредрик Тьобен



http://www.adelaideinstitute.org/

Ханс Шмит - „В затвора в демократична Германия”

Арестуван и пратен в затвора в Германия, въпреки че има американско гражданство.




 
Американец от немски произход, автор и издател на информационни бюлетини. През 1995 г. е арестуван за това, че е писал за „еврейската и масонска върхушка”, която напълно контролира медиите в Германия в наши дни. Прекарва 5 месеца в затвора, само заради няколко написани от него думи. Пуснат под гаранция, заради разклатеното си здраве, Шмит се връща в САЩ, където пише книга за своите преживявания, издадена под името „В затвора в демократична Германия”. Той е трън в очите на немските власти от години.



 

Професор Артър Бутц

Жертва на клевети и съдебни преследвания почти три десетилетия.



Американски електроинженер и университетски професор, написал „Библията” на модерния ревизионизъм наречена „Измамата на 20-ти век”. Тази книга се занимава с повечето подробности от Холокоста - от „еврейския сапун” до твърденията за „обгазяване”, повече от всеки друг повлиял на Цюндел за неговите ревизионистки изследвания.
 

Ингрид Векерт

Преследвана, осъдена и глобена.




Една от най-известните немски исторически изследователки и писателки. Позната е с книгата си ”Огнен знак” (Feuerzeichen) за събитията довели до Кристалната нощ. Обект на полицейски обиски при един от които Ернст Цюндел е арестуван в апартамента й в Мюнхен. Бивш туристически екскурзовод, тя познава лично Менахим Бегин и други еврейски лидери от редовните си посещения в Израел. През 1998 е осъдена на глоба от 3 500 марки, за ревизионистка статия.
Днес живее на ръба на мизерията с малката си пенсия.
 

Адвокат Дъг Кристи

Мишена на многобройни лъжливи обвинения.




 
Най-добрия адвокат по конституционно и гражданско право от неговото поколение в Канада, Кристи е известен с изключителната си защита на Ернст Цюндел, Малкъм Рос, Имре Финта и много други дисиденти в Канада.

http://www.douglaschristie.com/

Съпровождант го непрекъснати заплахи от различни интриги от правните кръгове, обичайна мишена е на недоволството на местното Холокост-лоби. Кристи редовно е заплашван от съдии, заради “неуважение към съда”, защото поставя техните съдебни решения под въпрос. Той е мразен от всички врагове на свободата на словото, от много политици и от канадските “демократични медии”. Кристи оглавява екипа за юридическа защита на Цюндел около 15 години.
 

Удо Валенди

Осъден на 15 месеца затвор в Германия, въпреки че е над 70 годишен и здравословното му състояние е лошо, поради сериозни кардиологични проблеми.



Плодовит немски изследовател, писател и автор на многобройни книги и популярни брошури наречени "Historische Tatsachen" - “Исторически истини”, включително и немската версия на “Лъжата за шестте милиона” и немската версия на Доклад №1 на Лойхтер – Валенди е изправян пред съда много пъти. Неговият дом и офис редовно биват претърсвани от полицията. Документи свързани с бизнеса му и компютри биват конфискувани. Свидетел и съветник на Цюндел през 1985 г. и на Големият Холокост процес.
 

Ахмед Рами

Обвиняван, преследван и осъден в Швеция. Лежи в затвора 9 месеца.



Рами е бивш марокански военен офицер, живеещ в изгнание в Швеция. Водещ в “Радио Ислям”, което е закрито под натиска на ционисткото лоби.



Автор на дисидентския сайт РАДИО ИСЛЯМ - една от трибуните на ревизионизма. Той е обвинен и осъден в Швеция заради ревизионистките си виждания и излежава девет месечна присъда в затвора.
 

Герд Хонзик

Осъждан, глобяван и принуден да живее в изгнание.



Австрийски писател и поет е автор на няколко чудесни книги – една разобличаваща Симон Визентал, една наречена “Присъда “невинен” за Хитлер“ и третата наречена “33 свидетели против лъжата за газовите камери”. Той е осъден в Австрия и Германия на глоби в размер на 50 000 германски марки и е принуден да се пресели като изгнаник в Испания, където живее и до момента.


http://www.adelaideinstitute.org/HomePage28April2009/articles_mar_apr_2011.htm

Герд Хонзик списва ревизионисткото месечно списание "Halt!" (“Стоп”) – “Спрете с омразата и лъжите”.
 

Емил Лахоут

Безмилостно преследван от австрийските власти и от “независимите” медии в продължение на десетилетие. Принуден да понася оскърбителни психиатрични оценки.



Австрийски училищен преподавател, бивш военен полицай и лидер на бой-скаутите. Печели делото в Европейския съд за Човешки права. Австрия трябва да му изплати компенсации, което до момента не е направила. Той настоява за официално извинение от австрийската държава. Свидетел в защита на Цюндел на Големият Холокост процес през 1988 г.
 

Педро Варела

Обвинен в „геноцид” за това, че е продавал книги.



Испански книжар известен и като лидер на испанската младежка организация "Cedade", Варела е изправен пред съда за „геноцид” защото е продавал историческа, ревизионистка и национал-социалистическа литература. Еврейското лоби настоява за ефективна 24 годишна присъда.



 

Ник Грифин

Преследван и съден в Англия.



Известен със свето неотдавнашно съдебно дело заради снимки и изявления публикувани в списание "The Rune", Грифин, който е известен британски политически активист е обвиняван, преследван и осъден като изкупителна жертва след предизборните обещания на Тони Блеър да бъде „ безпощаден към Ревизионистите и расистите”.



Двама чернокожи сепаратиски лидери свидетелстват в съда в полза на Грифин, но въпреки това той е осъден на глоба в размер на 3 000 паунда. ( Експерт-свидетелят на защитата е доктор Робер Форисон). Въпреки това Грифин не се смята за победен в това дело.


http://www.thebnp.org/bnphistory1932-1982.htm

Последна информация:

В началото на 2006 г. към него са предявени множество обвинения в проповядване на расова нетолерантност, заради негови речи произнесени на сбирки на Британската Национална Партия. Малко по-късно е обявен за невинен по половината от обвиненията, а за останалите съдът решава, че няма достатъчно данни.
 

Роже Гароди - идеолог на Френската комунистическа партия, преследван за отричане на холокоста



Френски писател и философ. Участник в Съпротивата (през Втората св. война). От 1945 г. член на ЦК, от 1956 г. член на Политбюро на Френската комунистическа партия. През 1970 г. изключен от ФКП като ревизионист. Излязъл с остра критика за извращенията на марксизма и социализма. Издигнал идеята за диалог на марксизма с християнството. Антифашистки роман-дневник "Антей" (1946), роман "Осмият ден на творението" (1947), пиеси, естетически творби ("За реализма без брегове", 1963).


Гароди пред постсъвременна модерна Темида

През 1995 г. във Франция излиза книгата на Роже Гароди "Основополагащи митове на израелската политика", разобличаваща мита за "Холокоста", която буквално взривява френското обществено мнение разделяйки го крайно дуалистично по повод изнесената в книгата теза от автора. Излизането на книгата предизвика диво и невиждано озлобление в ционистките кръгове, защото Роже Гароди е крайноляв политик. Подобно на Пол Расине, той също като него е освен пионер на историческия ревизионизъм, но и участник в Съпротивата и бивш затворник в хитлеристките концлагери.
Гароди попада под ударите на френската прокуратура и правосъдие за отричане на Холокоста. След осъждането му, оспорва решението на френския съд в Европейския съд по правата на човека.
ЕСПЧ разглежда делото на Гароди срещу Франция, заключавайки в мотивите към едно твърде оспорвано решение, че "значителна част от съдържанието и основната цел на книгата е в противоречие с основните ценности на конвенцията, изразени в уводната ѝ част, а именно - справедливост и мир", поради което съдът приема, че Гароди е действал недобросъвестно пишейки книгата, която била насочена към унищожаване на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията и следователно жалбата му е неоснователна и оставена без уважение.




От концлагерист - до баща на ревизионизма:
Пол Расение


 
Роден през 1906 г., Расиние, който е училищен преподавател е смятан за баща на Европейския ревизионизъм.
Боец на френската съпротива и приятел на евреите, той е пратен от германците в Бухенвалд и Дора, където е работел в подземните ракетни фабрики. След войната е избран във френския Парламент от листата на Социалистическата партия.
Расиние е автор на ревизионистки книги, заради което е обявяван за „нацист”.
Забранен му е достъпът до Германия, защото се е опитал да свидетелства в защита на обвиняеми в политически съдебни процеси.

 

След тези примери не можем да отречем, че България все още е по-свободна страна в сравнение с демократичния Запад.

http://www.antisemitism.org.il/eng/Notable%20Holocaust%20deniers

РЕВИЗИОНИСТЫ
Восстановлением справедливости занимаются РЕВИЗИОНИСТЫ, подвергающиеся за это неимоверным гонениям со стороны как сионистов, так и подконтрольных им гойских властей.
Вот имена менее известных, но не менее героических уничтожителей величайшей исторической лжи и перечисление их преследований:

Судья Вильгелм Стаглич – лишён докторской степени, снижена пенсия.
Профессор Артур Бутц - преследуем, запрет на профессию.
Дитлиб Фелдерер – тюрьма.
Педро Вейла - тюрьма.
Ахмед Рами – тюрьма.
Джим Кигстра - поджог, разорён.
Франк Уолс – многократные нападения, в том числе с кислотой.
Анри Рока – лишён докторской степени.
Удо Валенди – тюрьма.
Джоэль Хэйвард - лишён докторской степени.
Эмиль Лагнут – преследуем.
Иван Лагас - уволен, преследуем.
Джед Хонсик - оштрафован и выслан.
Имре Финта – разорён.
Джером Брентар – разорён.
Юрген Райджер - нападение, взрыв автомобиля, разорён.
Мишель Хоффман - шантажирован угрозой убийства.
Эрхард Кемпер – преследуем.
Гюнтер Декерт – тюрьма.
Майкл Хоффман - шантажирован угрозой убийства.
Ганс Шмидт – тюрьма.
Малколм Росс - уволен и оштрафован.
Ник Гриффин – оштрафован.
Дуг Коллинз – измотан и оштрафован.
Доктор Роберта Коунтесс – преследуем.
Роберт Эдвардс - тюрьма.
Тони Джадт – преследуем.
Эдвард Сэйд – преследуем в академических кругах, подвергся нападению.
Жан Плантин – лишён докторской степени.

и много други...

Автор: balkanec

По-добре не яжте нищо, докато четете, защото аз се задавих от смях. Подборката са се позабавлявали да направят тук: Кое е най-идиотското вестникарско заглавие което сте срещали?
Сигурен съм обаче, че вие ще продължите списъка.

Помните ли онзи български литературен герой, който, щом видеше вестник, го хващаше с машата и го изхвърляше, за да не си цапа ръцете?


Старо, но класическо:
"Овцата Пепа се обеси нелепо"
(Не съм сигурен, дали беше Пепа и дали беше овца или коза, не помня и вестника.)
Става въпрос, че животното е било оставено вързано за дърво, оплело се в храсталаци и се удушило.


"Наркоман застреля камила"


"Дете отряза ухото на домашното си куче"


Това, на което се задавих:
"Бебе гони и бие мухи в кафене"


Умопомрачително:
"Омъжена коза се самоуби с найлон"

"Ахахаха ... отначало прочетох Нилион и гледам някво така -> и чааак тогава видях истината"





"Жена ухапа куче"
"В крайна сметка стана ясно че кучето ухапало жената и това го видях не каде да е - в Труд "


"Лили Иванова бременна"


"Като ме питат за смешно заглавие във вестник или защо мразя цигани, винаги се сещам за една статия:
"Българи изядоха гълъбите в Амстердам"
С подзаглавие :
"Мургавите ни събратя ......"


"Баба бутна влак" (!) - "Истина е. Виждал съм такова."














"Турчин изнасили кокошка" - вестник "Труд" в началото на 90-те..
със снимки на пострадалата и нейния собственик...


"Диария заля Рио Де Жанейро"


"Хуй вдигна 348 кг и се окичи със златото в категория 69"


"Педал във всяка аптека" - Телеграф


"Борат си приземи задника върху лицето на Еминем"


Вестник Телеграф с огромни букви на първа страница:
"УЧЕНИЦИ СЕ КОЛЯТ"
и от долу с малки:
"благотворително"
 

    Подобно на евреите (Навярно, автора визира старозаветните юдеи - истински "семити", днес повечето от които палестинци, приели Исляма и различните деноминации на Християнството, предимно Православие, а не талмудизираните харази, които предендират понастоящем да са "евреи", представляващи така нареченото днешно интернационално еврейсство и които тогава са нямали и "хабер" още, че ще бъдат някога "евреи", както и българите от Македония - "македонци" по народност, а още по - малко да са били някакви си стотин години, под каквото и да е робство, дори в чужда земя, а евреите, пък още по - малко хазарите - все скитници, няма данни да са имали своя - когато и да е...), и българите бяха повече от четиристотин години в робство, но не в чужда, а в собствената си земя. Затвориха се те през тези векове в себе си, оградиха дворовете си с каменни зидове, а челядта си държаха в една покъщнина. Нивите си обичаха, сякаш са божии ниви и се трудеха с песен, така че и данък на султана плащаха и в ръцете си имаха преизобилно. Родът се крепеше на мъжката челяд и жените раждаха много. Не оставаше род, без мъжко. Не забравяха да отделят и за църквите. Нямаше църква, която да не грее. Нямаше икона, която да е забравена. И понеже времената бяха робски, а поробителя изповядваше друга вяра, българите пренесоха част от иконите в домовете си, отделиха им иконостасно място и там, в скришното се кръстеха, за да не съблазняват иноверците. А съседите си по домове, независимо от коя вяра бяха, уважаваха като братя и сестри. Първите овощни плодове и първата кошница от гроздето, на тях даваха. Такива бяха българите: чисти, разумни, усмихнати и доверчиви. По врачки не ходеха, циганите отбягваха, а с турците се разбираха по отоманските закони и отдаваха последната дума да е на кадията.

    Вкъщи синовете отстъпваха пред бащината воля. Тя тежеше, като благослов. И върху нея родовете процъфтяваха, понеже бяха стъпили върху твърда скала. Жените се покоряваха на съпрузите си, отстъпваха пред свекър и свекърва и по свой начин, с благост, постигаха всичко, за добруването на семейството.

    Българската жена въртеше къщната работа, а за нея се знае, че край няма. Тя обаче не оставаше нищо за утре, а даже намираше и време, за да поприказва през комшулука със съседката, да научи всичко вехто и ново, и вечер, още от портата разговаряше със стопанина. Турците се чудеха на българките как хем ръцете си движат и работят, хем устата им не млъква. Ако не говореха, пееха. Едни такива извити, сякаш чак до върлото на планините, звуци се разнасяха. И от тях бликаше, като жива вода, някаква далечна памет и някакво космическо очакване. Мъниста сякаш се изсипваха по земята, когато песента клокочеше в сподавените припеви.

    В Розовата долина открай време имаше и други наредби. Турците назначаваха българите за войнигани и те се грижеха за балканските проходи на Стара планина. Земята не бе равнинна и затова хората се ориентираха към занаятите, а земеделието бе слабо. Но по едно време, сякаш стана чудо. Някой бе донесъл, чак от персийските предели, гюлови, т. е. розови маслодайни храсти. И се оказа, че те, в тази котловина между Стара планина и отсрещната планина, на която й викаха Средна гора, виреят досущ като в персийско. Още в началото на май въздухът, който носеше от билото на планината дъхът на крин, се омесваше с дъхът от долината, който отделяха розите. Людете сякаш бяха в рая. След като съберяха розите и бе в завършък гюловата манифактура, почти нямаха време за почивка, ами се стягаха за гроздобер на мискетовите лозя и съвсем, като личба от апостол, правеха от червеното грозде, бяло мискетово вино.

    Очевидно хората от Розовата долина бяха доста напредничави, защото по едно време, когато след наполеоновите войни, начна националното самоосъзнаване у народите, българите от този край, вече бяха създали културни и занаятчийски средища, както за гурбетчиите в Цариград, Букурещ и Одеса, така и читалищни домове и училища за поместните, където се учеха на четмо и писмо, първо момчетата, а после и момичетата.

    Жажда за просвещение бе обхванала българите. Нещо се възраждаше в душите на българите и от този розов райски край тръгнаха първите нови българи: те бяха революционери, поети и писатели, крупни търговци, екзарси за църковна независимост. И заляха с идеите си за нова култура и просвета, нова църква, нова държава всички родове български, пръснати от Черно море до Охридското езеро, от р. Дунав до Бяло море.

         Според легендата, Александър Македонски имал двама воини Бун и Гар, които участвали в походът му в непознатите земи на север, но двамата се разболяли от неизлечима болест и за да не заразят останалата армията били изоставени в една пещера. В нея те по чудо оцеляли, благодарение на някаква черна течност или кал. Пещерата се наричала „Балгар” и двамата решили отсега нататък да се казват „българи”, по името на пещерата.

         Най-интересното в тази легенда е, че „Бун” и „Гар” са всъщност етноними.

         Както знаем от Птоломей, цитиран от „Арменската география от VІІ в.”, земите на север от Дербент стават известни като земи на народа „геруа” (Гур, Гар).
                Благодарение на Иванчик (Les Cimmйriens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Gцttingen, 1993.) стана ясно, че земите на север от Урарту в Задкавказието, не само са били автохтонни за кимерийците, но и са именувани в урартските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Ако това е така, преносът на това име от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).

         Какво можем да прочетем за Бун (бундурки) в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”?

         Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.): „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

         За Бунд сведения дава и късно-античния арменски историк Мовсес Хоренаци.

         Езерото Ван дори през Х в. пр.н.е. е било наричано „морето Наири” в асирийските клинописи, но благодарение на самоназванието на урарите, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.

         Цялата земя нагоре до Шара, както пише през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от древните „Баоенан”: Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

         Очевидно е, че още в латинският превод от ІХ в. на Анастасий Библиотекар е преписано грешното име „уногундури”, то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век.

         Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от края на VІІ в., от който изобщо преписва историческото сведение за древна Велика България, именно името „уновундобългари”.