3. Много болници не разполагат с 13-та зала, както и в много високи сгради – няма 13-ти етаж.

4. Страхът от петък 13-ти е наречен параскаведекатриафобия или фригатрискаидекафобия. Страхът от числото 13 се нарича трискайдекафобия.

5. Куотърбекът Дан Мартино играе  номер 13 в цялата си кариера с Делфините на Маями . Въпреки факта, че той е един от най-добрите защитници в историята на Супербоул, той попада в турнира за суперкупата само веднъж, през 1985 г., когато екипът му е разбит .

6. Бъч Касиди, известен  обирджия на банки и влакове, е роден в  петък 13-ти,  Април 1866 год..

7. Фидел Кастро е роден в петък 13-ти август 1926 год..

8. U. S. президентyt Франклин Рузвелт никога не пътувал na 13-ти и не давал обяд  за 13 души. Също така, страх от 13-ти са имали Наполеон  и Хърбърт Хувър.

9. Суеверните хора в Париж са можели да   наемат специален човек, който ще е 14-тият гост.

10. Веднъж Марк Твен бил 13-ият поканен гост. Един приятел го посъветвал да не  ходи, но Твен отишъл. По-късно писателят казва: „Не ми провървя. Храната е била изчислена само за 12 души.

11. Удроу Уилсън смята, че 13 за свое щастливо число, въпреки че статистическите данни не са били на негова страна. Той пристигна в Нормандия (Франция) за мирни преговори на 13-ти декември, 1918 година, но когато   се връща в САЩ Конгресът отказва да подпише документа. По време на обиколка на САЩ за поддръжка на мирния договор, Уилсън едва не умира от сърдечен удар.

12. Числото 13 страда от факта, че е непосредствено след 12, което се смята за идеалното: 12 месеца в годината, 12 знака, 12 олимпийски богове, 12 подвига на Херкулес, 12 племена на Израел, 12 апостоли на Исус Христос и 12  Коледни дни…

13. Знакът на гърба на доларовата банкнота включва 13 нива на пирамидата, 13 звезди над главата на орела, 13 стрели на ноктите на орела, 13 листа в маслинова клонка.

   Селото се намира в центъра  на вътрешната част на една красива природна гънка към планиниски рид с форма на дъга,която започва от село Паничково,издига се и достига най-високата си точка при връх Сини връх,наричан някога Кокез.Турската дума кокез означава билка.Върхът е бил наречен така,защото плоското му теме е осеяно с цветя и билки през пролетта.Така на гъсто един до друг аз не съм виждал другаде минзухари и пролетни цветя.След Сини връх почти по билото минава римски път,който започва от с.Тополово и се губи чак над Смолян.Седловината,от която започва пътя по билото се казва Инкая и означава камък,който прави сянка.Хората от Смолян наричат този превал Арпагидик заради падналата от конския товар при почивката там арпа /ръж/,която пониквала.Мекото и спокойно гористо или покрито с ливади било след извора на реката Сушица,каптиран в хубава зидана чешма,става скалисто и страховито.Първият скалист връх по билото се нарича Къзкая,в превод Момин камък.От определен ъгъл разцепената скала на върха наподобява забулено момиче.В цепката на скалата растат много видове пролетни цветя.В дясно на страничен рид се извисява връх Караджакая,отвесен исполин с пещери по стените му.В тях се е крил хайдутинът Караджа.Зад Караджакая се вижда друг скалист феномен,светилището на Дионисий,Беланташ.До светилището по настояване на Николай Хайтов бе докарана вода по гравитачен път от извора на река Сушица.

              Скалите продължават по билото,римският път ги заобикаля от юг.Едни скали са наречени Трионите,други Зъберите.А един връх е с турско-латинско име,Акватепе.По билото има прекрасни борови гори и ливади тук и там като отдушници сред тъмната гора.След тази гора в района,наречен Кормисош,а също и Карамуш,ловен резерват,където Правешката Тиква отстреля най-голямата мечка и най-голямото диво прасе в България,започва спускане към скалист превал,наречен Прелеза.Долу в ляво бе махалата Хамбардере,която изселиха,защото остана в района на развъдника за диви животни,предназначени за отстрелване от най-Първите до 1989 г.Тази седловина е доста ниско,а след нея има дълго изкачване до махала Планината.На първо място по красота в Родопите по местоположение поставям махалата Чамла,която е с надморска височина 1750 м,а на второ поставям махала Планината,която гони 1400 м.н.в.Такава преценка правя като турист,който е посещавал почти всичко,което се вижда от тези махали и от тях се ориентирам по околностите им.След махала Планината билото завива в ляво,като минава над две прекрасни долини,тези на реките Хамбардере в ляво и Балъкдере / Рибен дол/ в дясно.Както и да криволичи билото,този път придлага сигурен ориентир,връх Чилякая,през който трябва да се премине.Върхът е наречен така,защото е скалист /кая/,а също,защото в горите му е имало диви петли /чил/.Върхът си е направо наблюдателен пункт за туристите,упознали този район.Виждат се върховете Свобода /Ениханбаба/,Преспа /Чилтепе/,Снежанка /Смолянският Карлък,като карлък означава снежен връх/. Село Безводно-център е наблизо,но не съвсем,защото до него има дълго спускане.Билото продължава,като достига най-високата махала на Безводно,тя се казва Бозова,на около 1200 м.н.в.След тази махала картината се променя.От билото започват малки рекички,като в горната им част има самотни каменни къщи,днес изоставени.Къщата е една,може да са и две,а гробището до тях е няколко декара.Причината за тази голяма площ е обстоятелството,че турците не погребват втори път в гроба на починал,но не е само тя.Много хора са живяли тук,много са се раждали или са умирали млади.Един апендикс,един тетанус,тежко раждане,следва гроб и камък на него.Някои от къщите са прясно напуснати в резултат на „културната” революция на Правешката Тиква,наречена възродителен процес,който вилня по тези места в годините 1975 – 1989.Ужасно мъчително е да видиш изоставени детски играчки,детски обувчици,вероятно първите на детето след прохождането му,захвърлени поради невъзможност да бъдат натоварени на мулетата с другите неща при изгонването на хората от домовете им.А резултатът бе,че тези пустини,които бяха превърнати в земя за обитаване,днес отново станаха пустини.На тези добри,почтенни,работливи хора,които си живееха тук в епохата на феодализма при крайно тежки услови,но првикнали към тях и щастливи,защото според тяхната вяра те живеят по Божия закон,мафията,която тогава бе в политбюро /сега е в парламанета/ ги отгърмя в неизвестното.Прогонените от родните им места неграмотни животновъди,живеещи с векове назад от нас,пригодили се към планинските условия - студ и горещина,как ли ще да са се почувствали по градовете,където всичко е различно.И езикът им е доста различен.

          Самотните къщички са разположени до водоизточници,а те едни водоизточници,през лятото повечето пресъхват.Първото село,което се появява почти на билото е Песнопой.През 1989 г.хората от селото се преселиха в Турция.Следва голяма по площ заравненост,обградена с планини,от които се стичат малки реки и скачат водопадчета.Това е село Русалско,старо пазарно място за живеещите наоколо хора по махалите.Днес от него е останала джамията,една почти срутена църква и каменни къщи – призраци.Колкото пъти съм посещавал това място,все съм си мислел,че това е кътче,откъснато от страната,оставено само на себе си,съществуващо по свои си закони.То не влиза в никакви норми.Калдъръмени улици,каменни къщи с високи каменни огради,пресъхнали чешми,разрушени сгради,днес наподобяващи купища камъни.А е толкова красиво!Съжалявам за тези,които се мислят за туристи,ако не са хвърлили през пролетта един поглед от Русалско към заобикалящите го планини,от които скачат водопадчета,а много от карстовите му скатовете са покрити с люляк.Или не са се разходили сред тези люляци.

            Билото пак се надига към  един връх,покрит и той с люляк,наречен Бездювен.Хората не можаха да ми преведат какво означава името му на български.От двете страни на билото,което се заформя като полуостов на яз.Кърджали се виждат вече ръкавите на язовира,образувани от долините на реките Боровица и Арда.Следва още едни невисок остър връх,Патмос,с останки от крепост и билото достига язовира.То става полуостров,по който са останали няколко селца над водата на язовира,като най-голямото село е Аврамово.От тук до Кърджали се пътува с моторна лодка.Има и друга възможност за достигане на град Кърджали,като се достигне до пътя от селата Русалско и Сполука за Кърджали,който по мост,крепящ се на магия пресича река Арда.

          Дъгата се затвори.От с.Паничково тя бе с посока югоизток,при язовира сега е с посока югозапад.Егати дъгата!!!А какво крие тя в благодатната си гънка?Ще се опитам да го опиша,защото няколко лета под ред по малко изпълнявах програма за проникване в тази огромна по площ прелестна гънка.Успях да я упозная след много трудности и с много упоритост.Но и благодарение на помощта на турците от този край,които ме канеха по къщите си и ми даваха храна.

               Започвам с реките.Външните за дъгата реки са Яйлъдере / в превод,река в долина,чиито брегове са пасища/ и Балъкдере,това пък означава Рибен дол,както и малка част от доста голямата Давидковска река.По долините им има махали от каменни къщи на стотици години,до които се достига по кози пътеки или по примитивни пътища.До село Рибен дол има път горе от към Загражден,но той е подходящ по-скоро за мутрешки джипове.До селата по долината на Яйлъдере пътища няма,има само пътеки.

           Реките обаче,които извират от  гънката и текат на юг са  доста,но само две от тях  са големи: Саръярдере /река с  жълтоземни брегове/ и Хамбардере.Те отводняват много голяма площ при снеготопене и след дъжд и чрез тях постъпва много вода в река Арда.Днес тези две реки са основните за запълване на обема на яз.Боровица,който бе изграден за нуждите от питейна вода за Кърджали.Язовир се направи,а водопровод – не!Повредите по него са ежедневие.

           В дъгата,която описах и около нея има доста села,ще спомена някои от тях.От външната страна на дъгата е село Врата,с великолепен изглед към Балкана.Там има и една махала,наречена Прозорец.От външната страна на дъгата има и други интересни села.Едното е Чоторова махала,която е на ската на светилището Беланташ.По-ниско в гънката на горното течение на река Сушица има още една прекрасна махала,точно под скалите на светилището.Под тази махала е известното село Мостово,получило името си от естествения земен мост над реката Сушица,на турски – Еркюпрю,така е било и старото име на селото.

            Тук има някакво разделение на етносите.При изворите на реките,вливащи се в Арда живеят турци,а при изворите на реките към Марица – помаци.Единственото изключение бе махалата Хамбардере.

           От вътрешната страна на дъгата безспорно най-нтересното село е Безводно,но има и други интересни и не по-малко красиви като местоположение.Напр.селото Три могили,което е разположено на рида между реките Саръярдере и Хамбардере.До него има път от Асеновград,който обслужва и други населени места,включително хижа Марциганица,селата Добростан,Орешец,Мостово и други по-малки.В село Орешец е известна скалата,от която са хвърляли насилниците на жени по нивите.Този път минава прокрай едни скали в ляво от него,където на времето са гнездили орли.Скалите са видни от Пловдивското поле и са един от моите репери за ориентиране,когато пътувам по него.

           А сега малко повече за село  Безводно.Старото му име бе  Сусусдере,което означава безводно  дере.До 1989 г.то бе едно голямо село,пълно с деца и домашни животни.Селото имаше връзка с Кърджали,шосе и автобусна връзка с  него и останалите села,а хората му не живееха в средновековието както другите турци тук наоколо в самотните си каменни къщи по планината.След педерастията,наречена възродителен процес,хората от това село го напуснаха и то запустя.А възродителите не се шегуваха.Стреляли са по непокорните с дебалансирани куршуми.Отпред на гърдите им се появявала микродупка,на гърба отзад – дупка колкото юмрук.На тия работливи и добри хорица им разказаха играта.В периода 1984-1989 г.аз пътувах доста натам,но нито веднаж не получих упрек срещу мен затова,че съм българин и съм виновен за тези неща.Турците от каменните си средновековни къщи осъзнаваха,че други организират и извършват това престъпление,а не обикновените хора като мен,които с най-добри чувства към тях посещават поради интерес местата,по-точно пустините,превърнали с труда си в градини.И навсякъде ми оказваха внимание.А как се радват да видят в махалата си,където никой не стъпва,човек.Тук ще допълня,че хората по някои села останаха въпреки терора,но те са много малка част от турците,които обитаваха тук тези пустини и полупустини.

         Сега искам да опиша няколко  туристически прехода в района на с.Безводно,които наричам върхови.Те обаче са за истински турисити.Педераски и лезбийци в тоя район не вървят.Ако видят те един скачащ смок или полудива мечка,която им се усуква да получи нещо за ядене или пък стадо якове,муфлони или прасета,ще побегнат към първото населено място.А е напълно възможно и да се пренощува до някоя река поради безкраен преход или загубване.Голямо чупене на клечки пада от преминаващите животни през нощта.

         Дъгата,затваряща с.Безводно я описах,селото е почти в центъра й и затова от него се тръгва към нея по два стари пътя,които могат да се ползват и днес.На мегдана на Безводно – център има чешма,от която започват два пътя към планината.Десният катери към известната поляна Леканя,където има карстов извор и вероятно е имало теке /свято място за турците/.Това е било първото пасище на селото през пролетта.Педераси-залесители са насяли бор по ливадата и тя изчезва под растящите дървета.Ливадата е на една карстова тераса и е връх на красотата.Целият десен бряг на Безводно е на тераси и по стръмните им части на мястото на изсечените дъбови и букови гори е засят черен бор.Някои от масивите са вече с много големи дърветаМакар и подменена гората тук,тя стои прекрасно на местността.Селото е много красиво.След поляната пътеката навлиза в горски пояс от обезобразена от сеч гора и набира височина към връх Чилякая.До върха природата е много наранена и не е възстановена.Преобладават камъни,храсти и смоци.За Чилякая вече писах,за мен той остава емоционален спомен.По билото в посока към с.Загражден през дъбовата гора,която не е сечена,върти път,осеян с цветя през пролетта.По това направление може да се достигне долу в дълбоката долина с.Рибен дол,което не се изсели по време на възродителния процес.Вероятната причина да останат хората в него е,че селото е пъхнато на кучето под опашката и възродителните джелати не са го намерили или са счели,че не си струва да се хабят да се спускат в тая долина,битът на която и ДНЕС напомня за ранното средновековие.В Рибен дол времето е спряло.Селото си е направо архитектурен резерват.Имат си и воденица,която работи и където мелят боб и жито.Водата в реката е като кристал.Пак по този изходен маршрут може да се достигне махала Планината,с.Загражден,резервата Кормисош и с.Белица.При по-големи възможности на туристите може да се достигне Кръстовата гора,махала Чоторова или село Мостово.Аз обаче слизам винаги в Хамбардере и нощувам там.Какво ме привлича там не знам,но кагато си тръгвам от Родопите си пожелавам така да стане,че отново да посетя една от махалите Чамла или Хамбардере.

           Втори път от чешмата на мегдана на Безводно продължава нагоре по рекичката на селото,наречена Сусусдере.Десният скат е слънчев и по него има останали хора по каменните къщи.По левия скат къщите са напуснати.Тук веднаж видях от високото една млада разкошна туркиня в двора си,която се бе разголила и си боядисваше ноктите на краката вероятно с пигмент от орехови шлупки.Момичето бе толково красиво,че си спомних за поемата на Вазов,Зихра.Друг спомен имам от долината на Балъкдере,където едно момче оправяше едно друго,при един водопад гола туркиня с прах за пране си къпеше децата.Нещо като останалите до днес първобитни селца по джунглите на Амазонка,на това прилича селото Балъкдере.То е достижимо при определени условия: Ако река Давидковска не е голяма,защото се върви по камъните й от долната страна на селото,или ако няма сняг,защото пътят до него от височините над с.Загражден е половината година заснежен.А той един път!

          Връщам се на темата.Най-високата махала на селото се казва Бозова,не знам какво означава това,но в махалата вода няма!Хората си събират вода от дъжда или си носят.Има останали стари туркини,които вече сигурно са починали,не съм ходил скоро натам,но това лято може и да отида.В дясно по билото се достига връх Чилякая,който маршрут описах.В ляво по билото се минава през огромен комплекс от махали,повечето с по една къща и гробищна,площите на които надминават многократно Орландовци.В дясно долу се вижда в началото долината на река Рибен дол,после – долината на доста голямата река Давидковска.Освен ливади и оглозгана до скалата планина,има и хубава земя за обработване.Появат се села,за жалост изселени.Един думнат с дебалансиран куршум е бил достатъчен за да ичзене всичко живо от каменните къщи.Първото село е Песнопой,днес пълна скръб.Само каменни къщи без хора са останали,но някои от къщите са архитектурни паметници като тези в с.Ковачевица,Лещен,Долен и др.Второто е с.Русалско,което описах.От с.Русалско има път надолу към долината на Арда през селата Горна и Долна Сполука,който минава покрай естествен хладилник - една дупка в скала до реката Арда,от която постоянно духа леден повей.По течението на Арда има останки от огромен римски мост.

       След Русалско преходът по билото през връх Бездювен и покрай останките от крепостта Патмос описах.Имам спомен за още едно село в района там,Кадиево,разположено сред едни бели скали,където през лятото сигурно става 40 градуса.Като камъка да излъчва топлина,а новонасадените борове да поемат всичката влага от въздуха.В Русе било най-топло,да дойде тук някоя метеУроложка,дето прогнозира времето и да измери температурата през лятото.Ако не пукяса от жега,до тук път няма,метеуроложката ще регистрира нов рекорд за България.

       Още три прехода започват от  района на селото,но днес е  малко по-трудно в началото им,защото яз Боровица ги заля.Някога долу имаше едно село Кадънка,което е било свърталище на Емин ага Кърджалията,наричан още Емин ага Секирджията,а турците са го наричали Емил ага Балтълъ.

      Единият преход започва по долината на река Саръярдере и достига до село Три могили.Долината е типична за района тук,сипейно-каменна пустиня,изпъстрена с оазиси.В ляво и в дясно започват пътеки до изоставени самотни къщи.Тази река извира от връх Сини връх и на едни тераси над нея на левия бряг се намира дивното село Три могили.Наблизо е и бившият почивен комплекс,извесетен като ТВК Васил Коларов,днес събственост на мутри.

       Вторият преход е върхът на красотата от всички преходи тук по долини на реките,това е любимият ми преход в района на Безводно.Поставям го дори над този по долината на река Давидковска.Той преминава по долината на река Хамбардере,но какво се вижда в посока на скалистите му скатове в дясно,над които се извисяват Къзкая,Трионите,Зъберите и накрая огромното свлачище,по точно е да кажа срутище,над махалата Хамбардере?От двете страни на реката от ридовете се спускат стотици долчинки с временни поточета.Който е бил там,знае за какво пиша,но дали има такъв?В ранна пролет този преход е върхов от всичките които описвам,дори надминава този,който минава горе по римския път.Да се достигне махалата Хамбардере,да се пренощува в този приказен район,за мен е вдъхновние.От едната страна,срутище,повлякло със себе си дори римския път,долу - река скриваща се и излизаща от пясъка или камъните,от другата страна – непокътната гора.Място,което да напомня какво става слред унищожаването на гората.Днес,комбинация оазис -  пустиня.И каменни къщи,построени на скали,за да не се похабява земя,която става за ниви и градини.

        Още един преход има към с.Три могили,който преминава по рида между реките Хамбардере и Саръярдере.По него има много каменни къщи,днес изоставени.Живот е кипял тук.Пътят преминава все през дъбови гори и има отклонения по долините до стотици къщи с гробища до тях.

        Районът на Безводно обаче има още една особеност.Тук преди около 8000 години яко са се развъртяли траките,които с кремъци са издълбали много култови ниши,а една пешера,Утробата /Вулвата,Амджиккая/ са я преобразили в свое светилище.В по-новата история под с.Безводно са се сбирали през зимата мутрите на Емин ага Балтълъ,тогава известни като кърджалии.Доказано  е от Николай Хайтов,че те са се сбирали през зимния период в района на днешнто село Соколите.Докато ядяли и пиели са им пяли чалгаджийки,пардон,тогава са се наричали гювендии,което означава певица,която пее и танцува.Кърджалите имали специален подход към гювендиите,изразяващ се в това,че на тази,която най-ниско скачала,връзвали двата крака за два коня и ги подгонвали в различни посоки.След това другите до тавана почвали за скачат.Днес критериите са други.Която гювендия е с най-много силикон на циците и в двата комплекна устни,скача й мутри и я запложда.А тя почва да му източва мангизите.С толкоз силикон вече се не скача,само се разтриса пред мутрите или които плащат.Светът вече е станал по-добър,не разчекват с джипове чалгаджийките,но простотията му си остава същата.

         И римляните са ставили тук нещо,това са пътищата и мостовете,строени в началото на нашето летоброене.Останки от пътища има на случайни места,защото реките са ужасни като придойдат,но където пътищата са изсечени в скали или са с настлани камъни по високи места,те не са мръднали.

        Тракийските ниши са навсякъде,не  е необходимо да се търсят  специално.Спираш някъде,поглеждаш към някои скали и ги виждаш.Има обаче тук една суха долина,нарича се Дъждовница,там е най-голямата концентрация на ниши въобще.

       В района тук се намира пещерата Вулвата,аз съм писал за нея.Специалистът,когато проникне в нея ще забележи някои специфични особености,спекулум му не трябва.Отворът й,по точно цепката,е дооформяна от кремъците на траките.Вътрешността е гофрирана,което доказва,че макар днес жените да са два пъти по едри от тракийките,за       8 000 години родовото им отверстие си остава същото.За по-големите специалисти пък е видно,че „влагалището„ звършва неестествено,като да е било оперирано и зашито на определена дълбочна,защото липсва маточната му шийка.Нищо чудно да са свършили траките кремъците в района и да са се откалаза да дооформят пещерата,както и да дълбаят повече ниши.И тия,дето са оставили са много.

       Казаха ми,че днес до пещерата  не е възможно да се изкачват туристи,защо по стълбата към нея решила да се изкачи някаква си Искра Фидосова и стълбата станала на трески.Ще правят желязна стълба,която да може да удържи планината й  от плът,но и за туристите ще стане по-сигурно.Има хипотетична опастност обаче Фидоската ако се изкачи по нея да се заклини в устните на пещерата и да ги ги сцепи,като ще развали труда на траките,които са ги оформяли вероятно години с кремъците си.

       В Искърския пролом до водопадите  под с.Бов има една скала,която местните шопи наричат Фалоса /само че на звучен български език/.Аз скоро ще поместя в блога се тази скала.Снимах я от няколко места,така ,че да се виждат самия фалос,който е отвесен,скротума му с двата тестеса в него и епидиумите на тестесите.Няколко храсталака имитират окосмяване в основата на тоя скален комплект от варовик.Страхотен е.Но не е свързан с траките,а с царя ни Калоян и плененият и заселен там принудително френски маркиз Сен дьо Бов,дал име на селото преди 800 години.

           Малко повече внимание ще отделя  на долината Дъждовница,която  е уникална с нишите и растителността си.Тук има вечно зелени средиземноморски храсти и дървета.Желателно е посещението в този район да не става след месец юни,много е топло.

           Някога е имало път директно  от Комунига за Кърджали покрай  река Боровица,но след построяването  на язовира е построено ново  трасе,което прехвърля рида между  реките Боровица /Чамдере/ и Яйлъдере.След построяването на това отклонение обектите Вулвата и долината на Дъждовница станаха доста по-близо,но пак си трябва ходене.Който се е изкачвал към Вулвата и след това по стълбата е прониквал в нея,знае каква денивелация се преодолява.А там температурите са по 40 градуса,вода за пиене няма.

           Маршрутите,който предлагам са само една идея.Не посочвам точни данни,давам само ориентири.Другото е невъзможно.Родопа е нещо огромно,на съветски език необятно.Пътищата между отделните махали още могат да се ползват,голяма част от пътеките са непреодолими на места поради подраст,но може да им се излезе на тези трудни места с един много хитър пенис: Вместо през подраста върху пътекага или пътя,вървиш в страни през гората.Колко пъти съм прилагал тоя номер по планините ни и все минава.И по Врачанската планина,и по Копрен...

            Има в този район и около  него места,които ако не по  красота,по оригиналност са единствени за страната.Това са Кръстогорието,Сини Връх,Тополовски проход /Инкаята/,долините на реките Саръярдере и Хамбардере,околностите на Безводно,на Русалско,върхът,покрит с люляк - Бездювен,”наблюдатеницата” Чилякая,полуострова с крепостта Патмос,тракийските останки,които започват още от село Женда и нямат край.Това са красоти,трудни за побиране в главата,защото са част от един мегакомплекс и са доста сложни.Необходим е интерес по тази тема, познания,които могат да бъдат придобити с посещения из този район.Иначе там просто яма защо да се ходи.Чалга,рака-трака,там такива работи няма.Сега ще допълня,че яз.Кърджали,който е втори по големина след яз.Искър е обект за посещения,за които една лятна ваканция няма да е достатъчна.Всичко около него е история!

         Като казах,че този маршрут не е за всеки,ще дам пример от музиката.Каква музика допада на повечето хората е ясно,но защо напр.соловите сонати и партити на Бах за соло цигулка или пък струнните квартети остават неразбрани не само за голяма част от хората,но и от музикантите,е ясно само на тези,които в пътя си на развитие в тази област стоят над тях.Тези разсъждения важат и за Родопите,особено Източните.Като техен символ бих пособил две неща.Едното ще бъде Ардинският Шейтан,а другото – Вярата.Вярата присъства навсякъде тук,за нея се е водила хилядолетия борба,тя не е завършила и днес.Дори тази насилствено обезлюдена зона с изоставените каменни къщи и безбройните камъни върху безименните гробове е свидетелство за това.Последните вълни тук след 1975 г.според мен са били насилието,грабежа,запустяването.Но аз имам предположение и за следваща вълна.Ако продължаваме да изчезваме за сметка на циганите,турците ще се върнат тук и пак ще се заселят по тези места,но това ще стане част от тяхната държава.А с ченгенетата /циганин на турски език/ ще се оправят за отрицателно време.

         В последно време има тенденция  да се посещават повече Източните Родопи,но посетителите си остават малко.Само за Перперикон се говори,а интересните места са много.Дано написаното в това писание привлече няколко истински туриста да посетят района на Безводно.Наградата им ще е голяма,а аз ще счета,че имам вклад в тяхното посещение,ползвайки в края на постинга си дума от богатия съветски език.Вмъкнах тук и там разни странични теми по смешен начин,но те си остават сериозни.Йок майтап!

        А пролетта идва.Време за Източните  Родопи,защото после става много топло.Река Арда и безбройните й притоци,река Бяла,историческите паметници и красивата природа,сега е време те да бъдат посетени.Месеците април май и юни са най-подходящи.  

                                                                                                         Товарищ   Пропойцев