Радикалната шиитска групировка „Хизбула” отхвърли отговорността за терористичната атака срещу автобус с израелски туристи на летище „Сарафово” в Бургас.

Представител на „Хизбула” определи твърдението, че групировката е свързана с атаката, като „смехотворно”, като посочи, че „Хизбула” не е във война с туристи”, предаде „Интерфакс”, позовавайки се на ливанската информационна агенция „Анашра”.

Министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак заяви, че атентатът вероятно е дело на групировка под покровителството „или на Иран, или на някоя радикална мюсюлманска група”, като посочи „Хизбула” и „Хамас” сред вероятните заподозрени.

По официални данни шестима души са загинали при атентата на летището в Бургас, а 33 ранени са настанени в болница.

Според информация на Министерството на вътрешните работи, взривът е квалифициран като терористична атака.

12

2402

29

2254

7

2269

48

3244

„Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!”

„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате!”

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи!”

„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. „

„Ако допуснете да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.”

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност!”

„Всекиму ще се държи сметка за делата!”

„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, САМО, АКО ПРИПОЗНАЯТ ЗАКОНИТЕ РАВНО С БЪЛГАРИНА! Така ще е в наша България!”

„Всичко се състои в нашите задружни сили.”

„За враговете на демокрацията и републиката — смърт!”

„Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.”

„Народната работа стои над всичко.”

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.”

„Отговорност към обществените средства.”

„Предателите трябва да се убиват.”

„Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!”

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“!”

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

„С МОЯТА КОНЧИНА НЕ СВЪРШВА ПЪТЯТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРВИТЕ!”

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „Демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна ( в смисъл конституционна монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

Както “Посредник” вече писа, най-голямата изненада, която един от дългогодишните участници в националния поход “По стъпките на Васил Левски” – д-р Галя Цветкова, поднесе е паметна плоча по повод 175-ата годишнина от рождението на Апостола. Идеята, реализирана от д-р Цветкова и съпруга й, стана мисия и на целия трети лъч на похода, лекар на който е Галя Цветкова. Близо 8-килограмовата паметна плоча, която в навечерието на годишнината походниците монтираха на връх Васил Левски, беше изнесена от участниците в този лъч – повечето са бивши мегейци, сега студенти в различни университети, както и преподаватели в Медицинския университет в Плевен. Вчера, когато д-р Цветкова ни съобщи новината, че паметната плоча не само успешно е качена на 2 160 метра височина, но и вече е монтирана, случайно научихме, че самата лекарка е бивша мегейка. И се гордее с това.
Трети лъч от националния поход “По стъпките на Апостола” е с ръководител Галя Петрова. Тръгна на 14 юли и прекосиха Балкана по класическия маршрут – от хижа “Амбарица” през връх Купена и Левски, хижа “Добрила” до Сопот, а днес вече ще са в Карлово. Както и всички останали лъчове, защото тази вечер в родния град на Васил Левски ще е кулминацията на тържествата, посветени на годишнината от рождението му.

В разговора с д-р Цветкова научихме, че всички походници успешно са се справили по маршрутите, определени за всеки от лъчовете. Любопитното е, че първоначалната идея всички участници в трети лъч да си поделят носенето на паметната плоча, буквално се е провалила. Не за друго, а защото един от походниците – Стоян, е поел “цялата отговорност”, тоест и в двата дни е поел тежест от плюс 8 килограма.
Иначе всички от лъча дружно са участвали в почистването на мястото на връх Васил Левски, където преди доста години е имало метална паметна плоча – за съжаление, открадната. Походниците са се справили и нелеката задача по бъркането на бетона, необходим за постамент. А след последния детайл групата (а и всички туристи, които по това време били на върха) свела глава пред паметта на Апостола с развят трибагреник.

Написано от Ваня КЮРЧЕВА

http://www.posredniknews.com/

Шефът на Софийския апелативен съд бе категоричен, че няма нищо лично към съдия Тодорова

Всеки съдия трябва да си направи така работата, че да не забавя делата, заяви в сутрешния блок на БТВ Владимир Вълков, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България.

Той призна, че действително има голям проблем със забавените дела.  По думите му, трябва да стане ясно какъв е разумният срок за разглеждането на едно дело от съдия.

Веселин Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд, от своя страна заяви пред БТВ, че по никакъв начин не се радва, че е наказан съдия от Софийски апелативен съд. Пенгезов, припомни, че още със стъпването му в длъжност той е поискал да се направи проверка на делата и съдиите и тогава още е станало ясно, че съдия Мирослава Тодорова е имала десетки забавени дела. Пенгезов информира, че при въпросната проверка е установено, че има още един съдия, който също е имал много забавени дела. По думите му, той е предложил на Георги Колев съдия Тодорова да бъде глобена, но това така и не е станало.

Веселин Пенгезов бе категоричен, че няма нищо лично към Мирослава Тодорова. Той поясни, че е длъжен да подаде сигнал за нарушения и го е направил и уточни, че иначе той е щял да бъде глобен.

Според Пенгезов, извънкласните дейности на съдия Тодорова са й дошли в повече.

Председателят на САС каза, че единственият недостатък на цялото решение за дисциплинарно уволнение на съдия Тодорова е, че ВСС не е публикувал мотивите за действията си.

http://www.novini.bg/

Мъжът не е чувал семейството си от половин година

Поредният българин - бял роб се завърна от Гърция.

Ибрахим Рефик работил в животновъдството, на за 6-месечния си труд не получил нито едно евро. В България се прибрал пеша, съобщи БТВ.

Ибрахим заминал на гурбет в село до Солун през февруари. След като работодателят му всеки месец го лъжел, че ще му плати, мъжът решил да се върне в родината си. Нямал никакви пари и затова тръгнал пеша. Изминал 270 километра, като на няколко пъти обърквал пътя. В момента мъжът е в Благоевград и чака ред пред Кръвния център, за да продаде кръв, а с парите да си купи билет за родното си село в Силистренско.

Мъжът не е чувал семейството си от половин година.

В крайна сметка, бъдещият епископ постъпил в киевския медицински факултет. Скоро станал най-добрият студент на факултета. Младият лекар Войно-Ясенецки завършил медицина с отличие.

След завършването си Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Тук се венчава за Анна Ланска и за първи път започва да оперира, но жена му заболяла от туберкулоза. През април 1917 година семейството и четирите им деца се преместили на юг - в Ташкент. През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в Ташкент. През 1919 година починала съпругата му.

"Докторе, вие трябва да станете свещеник!"

Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност.

Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител", пише архиепископ Лука в своите мемоари.

- Аз "режа" хората в името на тяхното спасение - отвърнал свещеникът. - А в името на какво ги режете (на руски глаголът означава и "коля" - б.р.) вие?

- Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?

- Не, не съм Го виждал. Правил съм много мозъчни операции, господине. И когато отворя черепната кутия - не виждам къде е умът, съвестта също. Значи ли това, че ги няма?

Но още след първите му изяви като архиерей започнали изпитанията. Ставало все по-трудно да работи - да бъде активен хирург и активен църковен деятел ставало невъзможно. През 1923 г. епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.

И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислените "Очерци по гнойна хирургия". След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се върнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата "Преподобни Сергий Радонежки", недалеч от своя кабинет. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск - до 1933 г. През 1934 година излязло първото издание на неговите "Очерци по гнойна хирургия". За кратко книгата предизвикала огромен интерес и се изчерпила.

Отново в Сибир

Спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен... в шпионаж.

В неимоверно тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката започнал гладна стачка. Бил вече на 60 години. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.

Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси...

Телеграмата до Калинин

Когато започнала войната, пристигнала телеграма в Москва от епископ Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, Председател на президиума на Върховния съвет на СССР (формалния държавен глава на СССР - б.р.). Ето нейното съдържание: "Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на фронта или в тила. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда изпратен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука."

Искането било удовлетворено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и извършвал операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал. Но това не попречило на властите да продължат неговото заточение - трябвало да се върне в лагера.

Епископ Лука носел своя кръст с чест и достойнство. Той пише: "Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко."

Единадесет години през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Можел да получи свобода, известност, предлагали му да възглави институт, но в замяна искали от него да се отрече от Бога. Той предпочел да не предава вярата. През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ.

"Смятам за своя главна задача навсякъде и винаги да проповядвам за Христос" - говорил той на своите духовни чеда.

През 2000 година Руската православна църква официално причислява светител Лука Войно-Ясенецки към лика на светиите. Но хората го смятали за светец много по-рано. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната църква "Света Троица" в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на града.

Дария Захариева

Вестник "Монитор", 30 Януари 2009

Архиепископ и хирург

Още в съветско време вървеше мълвата за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела. А неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели – науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?

На пожълтелите снимки от някога можете да видите облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите – панагия. Гледа сурово и проницателно иззад кръглите си очила.

Да, този човек наистина е бил епископ. И наистина е бил професор. Той живее в съветско време почти четиридесет години. По неговите книги са учили няколко поколения съветски хирурзи. Този човек е произнасял проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конференции и конгреси. Познавали го добре както ранените във военните болници, така и заточениците, изпратени в лагерите на Архангелск и Красноярск.

Хората били поразени от вида на хирург в расо, пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното – вярата и науката са съвместими.

Съвременниците на свети Лука били поразени и от удивителния му характер. Запазен е разговор на епископа с един от най-свирепите агенти на ЧК в Ташкент, зловещия Петерс:

- Значи Вие, Войно-Ясенецки, нощем се молите, а през деня режете хората?

След завършването си Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Около година пребивавал в този град - тук се венчал за Анна Ланска и за първи път започнал да оперира.

Анна Ланска заболяла от туберкулоза. През април 1917 година семейството и четирите им деца се преместили на юг - в Ташкент (днешен Узбекистан). През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в Ташкент. През 1919 година починала съпругата му Анна.

За него било необяснимо защо бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, участвал в религиозни диспути, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност и грижа за хората.

През януари 1920 година той присъствал на епархийския конгрес на духовенството, където го поканили като деятелен мирянин. Произнесъл реч, която впечатлила всички. След нея Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". Лекарят, който никога дотогава не бил разсъждавал за себе си и свещенството след кратък размисъл приел аргументите на своя владика. По-късно последният казвал, че според него Войно-Ясенецки е показал протеста си срещу преследването на вярата в онези години.

На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Това събитие стана сензация в Ташкент – пише архиепископ Лука в своите мемоари – Дойдоха студентите, заедно със своите професори и ме гледаха така учудено. Те нищо не можеха да разберат – бяха далеч от вярата. Нищо не им казах, макар че моето сърце крещеше от болка, като гледах как тълпата от комунисти и неразбиращи лумпени издевателства над моя Господ Иисус Христос. Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител".  

20-те години били много трудни за Църквата. В това време много съветски ръководители си мислели, че атеистичната пропаганда, осмиването на Църквата и административните мерки ще направят от вярващите атеисти. Оказало се обратното. Закриването и разрушаването на храмовете, събарянето на камбаните само мотивирало верните да бъдат още по-силни. Често мерките срещу тях били жестоки, груби и необосновани. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент, заради разногласия. Заточеният в Средна Азия през 20-те години епископ Андрей (княз Ухтомски) предложил на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край. В това нямало нищо случайно, защото отец Валентин имал голям авторитет и сред хората, и пред властите като хирург безсребреник.

"Да бъда свещенослужител, а още повече епископ не ми се е и присънвало, но неведомите пътища на нашия живот са напълно известни за Всевиждащия и Всезнаещ Бог още от утробата на майка ми" – пише владиката към края на живота си.   

Цялата книга на руски език:
Жизнь и житие Войно-Ясенецкого, архиепископа и хирурга Марк Поповский

Шега е, че  българското правителство е постигнало  измерими резултати в борбата срещу корупцията

- Господин Рот, през 2008 г излезе от печат книгата ви “Новите български демони”. Представихте я в България. Вашите “герои”, чиито истории разказвате, днес са все така недосегаеми. Групировката ТИМ е “нормално предприятие” по думи на премиера Борисов. Васил Божков и Младен Михалев - Маджо отсъстват от публичното пространство и никой не се интересува от тях. Валентин Димитров (бивш директор на Топлофикация София) е оправдан. Братя Галеви са на свобода и обявени за международно издирване. За четири години, от излизането на книгата ви в България досега – никаква промяна. Как ще коментирате това?

- Поне  в първите дни от управлението на правителството на Бойко Борисов имаше многобройни акции за преследване на някои от криминалните босове. Проблемът е, че министърът на вътрешните работи Цветанов прави някакви опити, но  попада под огромен натиск. С днешна дата изглежда, че нещата с главатарите на организираната престъпност са договорени, с онези, които са все още  живи, защото съдебната власт няма волята  да се бори  или защото доказателствата, с които разполага,  не са в състояние да ги подведат под отговорност и вкарат зад решетките. Една от причините със сигурност е, че техните криминални деяния днес вече са неразкриваеми,  защото междувременно следите са заметени и сега те действат в полето  на законността. Това съвсем не означава, че вече трябва да си сътрудничим с тях. Пример за подобна трансформация е групировката ТИМ. По отношение на нея поведението на българския премиер от самото начало е изключително сдържано. Той каза пред мен, че днес никакви техни престъпни сделки и машинации не могат да бъдат доказани. Има нещо сбъркано в това, тъй като дори и при правителството на Борисов,  тази групировката е  обгрижвана от властта. Това е голям скандал преди всичко. Влиянието на ТИМ, особено във Варна, според независими неправителствени организации показва, че все още има дефицит на правна култура .

 - До края на м. юли Европейската комисия ще обяви в Доклад дали страната е постигнала практически и измерими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Марко Арндт и Торстен Гайслер от фондация “Конрад Аденауер” очакват негативен доклад и продължаване на мониторинга. Защо се случва това, според Вас? Българската мафия ли е толкова добре организирана и непобедима или прокуратурата,  полицията и съда са слаби? Или просто се води театрална битка с престъпността за пред Европа и българските граждани?

- Шега е, че  българското правителство е постигнало измерими резултати в борбата срещу корупцията. Системата от корупция, не се е променила изобщо. Корупцията е структурен проблем на българското общество, следователно на икономиката и на политиката. Поради това  е наложително и необходимо по-нататъшно наблюдение, макар че не бива да възлагаме големи надежди. Корупцията и организираната престъпност в днешните времена на криза в Европа не са от такова значение  в политическия дневен ред. Те са част от нашата обществена система. Това най-накрая трябва да разбере.

     Българската мафия, онази от деветдесетте години е победена, защото главните герои са или погребани в земята или са се преродили в днешните мастити бизнесмени. Последните използват успешно стратегии за изнудване на политиците, поставяйки ги в зависимост така, че почти всички от политическия елит, без значение към коя  партия принадлежат, имат в една или друга степен, повече или по-малко тъмно минало. Поради това  на полицията и прокуратурата, в случай, че не са корумпирани, е трудно да  направят нещо срещу тези структури. Освен всичко останало, липсва и политическа воля за изчистване на миналото.

     В действителност, борбата срещу организираната престъпност, особено срещу икономическата организираната престъпност, е чист театър. Но това важи не  само за България, то е установено  във всички страни членки на ЕС. Гражданите, за съжаление, нямат никаква алтернатива. И затова те са отчаяни и избират дясно-популистки партии като в Унгария.

- Правителството на ПП ГЕРБ получи доверието на българските граждани през 2009 г с обещания за победа над корупцията и организираната престъпност. В началото на 2011 г публично достояние станаха записи на разговор между Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, в който премиера настоява за прекратяване на започнала проверка срещу частната пивоварна “Леденика”. Какви ще са реакциите на гражданите, правоохранителните органи, политиците, медиите ако подобно нещо се случи в Германия? В България имаме поговорка – всяко чудо за три дни. Този случай я потвърждава.

- Примера, описан от вас не е единичен случай. Аз си спомням  за упреци срещу  един бивш главен прокурор, който беше заподозрян, че е съпричастен на  две поръчкови убийства. Това ми го потвърди  и българският министър на вътрешните работи. Нищо не се  случи. Какво ще кажете за бившия министър на вътрешните работи Петков? Към него също бяха отправени обвинения от Танов, че е замесен в криминални машинации. Това бе потвърдено от Танов дори пред съда. Какво се случи - нищо. В Германия най-малкото щеше да има досъдебно разследване и лицата биха имали твърде големи проблеми. Но в България изглежда  върховенството на мафиотските структури  е политически приемливо.

- След първите сто дни на правителството, Вие казвате в интервю, че натискът от страна на Запада ще бъде от значение за реална битка с организираната престъпност. Натискът го има. Няма обаче ефективно осъдени. Тук дори има анекдот за знаковите обвиняеми. На първа инстанция – виновни с осъдителна присъда. На втора инстанция – условна присъда. На трета инстанция – невинни. На четвърта (така тук е известен Европейският съд по правата на човека в Страсбург) осъждат държавата за несправедлив процес. Какво още трябва да се случи, според Вас?

- В тази връзка аз  се чудя  какво трябва да се промени. Докато българските граждани нямат истинска демократична алтернатива, докато престъпните дейности продължават да носят облаги, дотогава  няма да се промени нищо. Проблемът е, че западните страни, които обичайно са витрина на демокрацията, също не са много по-добри  сега. Единствената ми надежда е в независимите медии и в младото поколение, което вече излиза на улицата, да сложат край на престъпните призраци.

- Двама независими български журналисти са сезирали създадената през м. март тази година към Европейския парламент специална Комисия за разследване на организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) относно подозрения за криминалното минало на  Бойко Борисов, разкрити в американски дипломатически доклади, публикувани на сайта Уикилийкс. Премиерът бяга от въпроси, засягащи миналото му. Вие знаете добре това. Как мислите, комисията CRIM ще проведе ли разследване или Европа ще си затвори очите в името на политическата целесъобразност? 

- Откакто България е член на Европейския съюз, за нас се говори като за най-бедната страна със зависими медии, корупция, подкупни политици, държава на мафията. Има ли “рецепта” за лечение на тези болести?

- Има. Гражданите трябва да излязат на барикадите. И едновременно с това масивно  да  подкрепят и насърчават демократичните политици, каквито за щастие има и в правителството на Бойко Борисов. Вие трябва да сте силни и непримирими, ако наистина искате да промените нещо.

Интервю на Светла Василева от 04.07.2012 г

Шарън Бъроу по време на пресконференцията, в която показва проучване по въпросите на заетостта и доходите.Снимка: БТА

79% от българите нямат възможност да спестяват и не виждат промяна в бъдеще, обяви на пресконференция синдикалистката Шарън Бъроу.

Генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите обяви изводите си в присъствието на ръководствата на двата синдиката - КНСБ и Кт "Подкрепа".

Тя участва в двудневен форум, организиран от Международния валутен фонд и Международната организация на труда в столицата по въпросите на заетостта и доходите.

Според Бъроу, 92 на сто от българите смятат, че правителството трябва да инвестира в откриването на нови работни места и да гарантира устойчив растеж.

Оказва се, че само три на сто от сънародниците ни избират като важна част погасяването на дълговете на страната.

Проучването сочи, че българите се интересуват много повече от заетостта, отколкото от изплащането на дълга. Но и именно 79 на сто от хората в страната не се чувстват сигурни в работата си от правна гледна точка.

"Държавата трябва да отдели 1 млрд. и 200 млн. лв. за стимулиране на икономиката", посочи на свой ред президентът на КНСБ Пламен Димитров.

За да се случи това, трябва още през следващата година правителството да даде възможност за повече разходи, които да дойдат от повишените приходи в бюджета от успешната данъчна политика, посъветва той.

На форума синдикатите са изразили мнение, че изравняването на пенсионната възраст трябва да стане факт от 2034 за жените и от 2037 за мъжете, а не както ЕК препоръчва - от 2020 г.

Не трябва да се задържа и увеличаването на минималната работна заплата, посочват още от профсъюзите. От там смятат, че е нужно единствено правителството да съгласува нейния ръст със синдикати и работодатели.