Снимка: архив Булфото

Четири деца от дома “Асен Златаров“ в столичния квартал “Надежда“, които бяха хоспитализирани в Инфикциозна болница, са употребявали венозни наркотици, заявиха лекари от болницата.

Те са на възраст от 12 до 17 години и са носители на ХИВ/СПИН. По думите на началника на отделение "Пациенти със СПИН" в Инфекциозна болница доктор Ивайло Еленков част от тези деца имат и съпътстващи проблеми – заразени са с хепатит B и С, а някои от тях са и проституирали.

По данни на неправителствени организации децата са употребявали наркотици отскоро, заяви доктор Тонка Вълева.

Първоначално децата са били хоспитализирани на 14 май 2012 г. Два дни по-късно са изпратени за наблюдение. Доктор Еленков уточни, че децата могат да останат в инфекциозна болница най-много два дни. Те се нуждаят от диспансерно наблюдение през 6 месеца, обясни той.

По думите на Еленков нито едно от децата не е в клинично състояние.

Скандалът около дома “Асен Златаров“ се разгоря, след като миналата седмица общинският съветник от БСП Калоян Паргов даде пресконференция, на която изнесе фрапантни данни.

Паргов обяви имената на две ХИВ-позитивни деца, обяви, че в дома има момиче в напреднала бременност, и част от настанените там непълнолетни проституират.

Изнесената от Паргов информация предизвика скандал в Столичния общински съвет. Представителите на ГЕРБ в СОС обявиха, че е неприемливо да се изнасят имената на децата, а кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че със скандала се цели извличането на политическа изгода.

Надгробно слово на равина Райхорн

произнесено 1869 г. в Прага над гроба на "великия" равин Симеон-бен-Иехуда. Същата рече е била публикувана от Ритклиф, който заплаща с живота си за разгласяването й. Сенол, който завел Ритклиф да чуе надгробната реч, също бил убит малко по-късно в дуел. Основните идеи, изразени в речта, се срещат напълно развити в Протоколите".

1. На всеки сто години ние, мъдреците на Израил, обикновено се срещаме в синедриона, за да разгледаме нашия напредък по отношение на господството си над света, което Йехова ни е обещал, и нашето завоевание над неприятеля -християните, християнството.

2. Тази година, събрани около гроба на нашия преподобен Симеон-бен-Йехуда, ние можем да обявим с голяма гордост, че изминалото столетие ни доведе много близо до нашата цел, и че тази цел много скоро ще бъде постигната.

3. Златото винаги е било и ще бъде непреодолима сила, и манипулирано от наши експерти, то винаги ще бъде най-полезния лист за тези, които го притежават и обект на завист за онези, които го нямат. Със злато ние можем да купим и най-упоритото съзнание. С него можем да определим всеки стандарт, точната стойност и настоящите цени на продуктите. Със злато можем да субсидираме всички държавни заеми, т.е. да държим държавите под наша власт.

4. Вече главните банки, борсите на целия свят и кредитите на всички управления са в наши ръце.

5. Другата велика сила е пресата. Повтаряйки непрекъснато някакви идеи, пресата успява в края на краищата да ги наложи като действителни. Театърът ни служи по същия начин. Навсякъде пресата и театърът се подчиняват на нашите нареждания.

6. Чрез непрекъснато поддържане на демокрациите ние ще разделим християните в политически партии, ще разрушим тяхното единство и навсякъде ще посеем разногласие и разединение. Така притиснати, те ще бъдат принудени да се подчинят на закона на нашата банка, която винаги стои обединена и предана на нашата кауза.

7.  Ние ще насилим християните да влязат във войни, като използваме тяхната гордост, високомерие и глупост. Те ще се избиват един друг и ще прочистят за нас земята, която ще принадлежи на нашия собствен народ.

8. Притежаването на земя винаги е носело влияние и власт, С призив за социална правда и равенство ние ще раздробим големите чифлици. Ще дадем на селяните малки парчета земя, и те много скоро ще станат наши длъжници, тъй като разходите по култивирането на малкото земя ще ги принудят да вземат заеми от нас. Нашият капитал ще ни направи техни господари. По този начин ние ще станем собственици, притежатели на земята им, която ще подсигури властта ни.

9. Нека опитваме да заменим движението на златото с книжни пари. Така нашите каси ще погълнат златото, а ние ще регулираме стойността на книжните пари, което ще ни направи господари при всички положения.

10.  Между нас има много оратори, способни да възбуждат ентусиазъм и да убеждават народите. Ние ще ги разпръснем между хората да проповядват промените, които ще подсигурят щастието на човечеството. Със злато и лас­кателства ние ще спечелим пролетариата, който сам ще се справи с унищожаването на капиталистите-християни. Ние ще обещаем на работниците такива заплати, каквито те никога дори не са сънували, но в същото време ще повишим цените на продуктите от първа необходимост, така че нашата печалба също да бъде голяма.              

11. По този начин ние ще подготвим революции, които християните сами ще направят и от които ние ще оберем плодовете.

12. Чрез подигравки и нападки срещу тях ще направим техните свещеници за посмешище, а тяхната религия - смешна и отвратителна, както и тяхното духовенство, Тогава ние ще станем господари и на техните души. Нашата привързаност към религията ни, нашето служене на Бога ще докаже превъзходството на нашата религия, превъзходството на нашите души.

13. Ние вече сме поставили наши собствени хора на всички важни места и длъжности. Освен това правим всичко възможно да снабдим гоите с наши адвокати и лекари. В резултат получаваме: адвокатите ни са в течение на всички наши интереси, а лекарите ни, влезли веднъж в някое семейство, стават негови изповедници и регулатори на съзнанието на членовете му.

14.   Преди всичко трябва да монополизираме възпитанието и просветата. Чрез тях ще разпространим идеи, полезни за нас, и ще обработим детските мозъци да ни слушат и да ни служат.

15. Ако някой от нашите хора случайно попадне в ръцете на правосъдието (християнското), ние трябва да се разтичаме да му помогнем. Да му намерим толкова свидетели, колкото са му необходими, за да го спасят от съдиите, докато самите ние станем съдии.

16. Монарсите на християнския свят, погълнати от амбиции и суетност, са обградени с лукс и правят излишни разходи за поддържането на многобройна армия. Ние трябва да им доставим всички необходими пари, които те така глупаво искат и харчат. По този начин ще ги държим вързани.

17. Нека не възпрепятстваме женитбата между наши мъже и християнски-момичета. Това ще позволи крака ни да стъпи и в най-затворените християнски кръгове. Ако наши дъщери се омъжат за гои, те ще ни бъдат не по-малко полезни, защото децата на една майка еврейка са наши.Нека поощряваме свободната любов, чрез която християнските жени ще разрушат един от принципите на тяхната религия.

18. През многото изминали столетия синовете на Израил, презирани и преследвани, са работили и мислили как да намерят пътя към силата. Те извоюваха славата. Те контролират икономическия живот на омразните християни. Тяхното влияние доминира над политиката и над морала.

19.  По наше желание трябва да пуснем в действие предварително замислената революция, която, разрушавайки всички класи на християнството, ще превърне християните окончателно в наши роби. Така ще се изпълни обещанието на Бога, дадено на нашия народ.

ПП:

Към предсказанията на този протокол прибавям някои от събитията, станали от тогава насам. Сами ще видите и ще се убедите в близостта между Протокола, намерен в джоба на евреина-болшевик, Манифеста на Кремъо и писмото-ферман на Принца на евреите от 1489 г., публикувано в списанието на Ротшилд. Интересно е как евреите са допуснали да бъде публикувано това писмо?... Вероятно не са предполагали, че ще се намери някой „езичник"-неевреин, който да го сравни с други ционистки документи и с това, което се появява по-късно, дори и днес.                                                   

Брой 195 от 21 октомври 1920 г. в-к „Ля вией Франс" публикува много важна констатация:

„Съществува поразителна аналогия между Прото­колите на циониските мъдреци и речта на равина Райхорн, произнесена през 1869 г. в Прага над гроба на великия равин Симеон-бен-Иехуда. Същата рече е била публикувана от Ритклиф, който заплаща с живота си за разгласяването й. Сенол, който завел Ритклиф да чуе надгробната реч, също бил убит малко по-късно в дуел. Основните идеи, изразени в речта, се срещат напълно развити в Протоколите ".

В брой 214 от_; 10 март 1921 г. в-к „Ла вией франс" публикува текста на надгробното слово, което е било отпечатано също и в сп. „Руското еврейство". Съвсем ясно е, че надгробното слово и Протоколите на ционските мъдреци имат един и същ източник. И едното и другите са пророчески, и силата, която прави пророчествата им реалност, е успяла да превърне предреченото в обективна действителност. Тази реч е много важно и поради това се спираме на всеки пасаж от нея, който е изпълнен досега. Повече не съществува никакво съмнение по отношение на това, на кого принадлежи силата, която обезпокоява и тревожи народите, създавайки световни конфликти, като в същото време прибира всички печалби. Безспорно е, че съществува Световен ционистки заговор, който вече е напълно разкрит.

     “Трябва да се опитаме на направим НЕЩО (курсив мой) и в сферата на иновациите, в новите технологии”, казва премиерът Б. Борисов (18.11.2011 г). И доколкото в управленската програма на ПП ГЕРБ (01.06.2009 г) термини като “иновации” се споменават едва пет пъти, “икономика на знанието” три пъти, а  “високи технологии” само веднъж, то поривът в тази посока вероятно ще е по-скоро вербален, креслив и повърхностен. Понеже иновациите като синтез на култура, знание и технологии са като английска ливада. Искат продължаващи  грижи и устойчиво внимание. Десетилетия наред. Последните две от нашето съвремие са пример за това колко поразяваща е стихията на разрушението и некомпетентността, липсата визия и смелост, превърнали нас българите от нация космическа и техническа,  в евтини пазачи, мазачи и чистачи, обслужващ персонал за молове и cаll-центрове.  

     Съсредоточени в оцеляването забравихме, че през 80-те години на ХХ век разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в държавата достигат 2.5% от БВП, дял сравним с развитите страни. Индустрията ни генерира 50% от БВП. Към 1990 г България има 31 704 научни работници, експортна листа с 250 патента на изобретения и технологии, някои от които, продавани многократно зад граница, донесли над 100 млн.долара. Изминалите 20 години заличават всичко това. Делът на индустрията в БВП е редуциран до 18%. Ангажираните с наука са 18 230 (2010 г), броят заявки за регистриране на патент от България  в европейския патентен офис е 1.22  патента на 1 млн.души при 115.8 средно за ЕС (2009 г), сумите заделяни от бюджета за НИРД са около 0.5% от БВП (при средно 2% за ЕС), а износът на високотехнологични продукти е едва 3% (при средно 16% за ЕС).

     През 1995 г организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) излиза със становище: нациите, които разполагат с повече познания, са по-конкурентноспособни. Българският политически елит подминава този анализ или просто не знае за него. Вероятно и това е една от причините страната да няма  заявени средства  по оперативна програма “Наука” (R& D innovation) за разлика от останалите новоприсъединени държави, които могат да ползват 18.426 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г.     

     България единствена сред новите членки на съюза си позволява и “лукса” да остане без ясна визия и политически консенсус за приоритетите в икономиката. Макар правителствата многократно да декларират амбиции за ориентиране към иновации, стимулиране на наукоемки производства  и високо технологични сфери, тези намерения остават в аналите на обещателното политическо говорене.  Законопроектът  за високите технологии така и не е приет през 2001 г от 38-то  Народно събрание. Нито в последствие.  През 2002 г (Шеста рамкова програма) България заявява пет  тематични програми: геномика, информационно общество, нанотехнологии и нови материали, българското общество – част от Европа и космически изследвания, в които ще съсредоточи енергията на изследователите. През 2006 г иновациите са определени като национален приоритет, а фокусните научни области вече са  комуникации и високи технологии, енергетика, туризъм, селско и горско стопанство и транспорт. На ниво реална политика обаче случването е друго. Подкрепата е насочена към ниско и средно технологични сектори и най-ниско квалифицираните слоеве на работната сила. До 2004 г държавата поощрява покупката на недвижими имоти, строителство на офис центрове, молове и голф игрища. Закономерно инвестициите (български и чужди) се съсредоточават в тези сектори, както и в сферата на финансовите услуги и търговията. Водени от краткосрочен спекулативен интерес, те не допринасят за повишаване  на уменията и технологичния капацитет. Иновативни наукоемки технологии, които да подпомогнат конкурентноспособността на страната не се развиват. Напротив. Унищожени са всички развойни звена и институти-комуникатори между бизнеса и науката. След 1-ви август 2007 г  приоритетни стават инвестициите в преработвателната промишленост, услугите, ВЕИ и информационните технологии. Отново на думи. Защото  реалността е различна от красивите възторжени слова, произнасяни от високи трибуни и от “гримираните” рапорти, пращани на администрацията в Брюксел.  Създадените два държавни фонда като инструменти за канализиране и селектиране на научните изследвания към министерство на образованието – Национален фонд научни изследвания (НФНИ) и стимулиране на иновациите към министерство на икономиката – Национален иновационен фонд (НИФ), са компрометирани още в началото. Дори само заради факта, че фонд “Тютюн” разполага със суми, превишаващи в пъти средствата по двата – за наука и иновации,  взети заедно. Вместо приоритетно във високи технологии, държавата, чрез системата за национални доплащания, инвестира в примитивно производство на тютюн - култура, която не е част от агрополитиката на ЕС, чиято употреба води до зависимост и трайно увреждане на човешкото здраве. Така през 2010 г срещу 116 млн. лева изплатени за отглеждане на тютюн, за научни изследвания (НИФ) са отделени 4 млн. лева, а за иновации (НФНИ) 45 млн. лева, през 2011 г тютюна е премиран със 70 млн. лева срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година тютюнопроизводителите получиха поредните 73 млн. лева, а в момента управляващите готвят искане до Брюксел да бъде разрешено на държавата (за последно и по изключение) и през 2013 г да реализира подобно подпомагане.   

     Разминаването между декларирани намерения и реални действия на правителствата се обективира в експортната кошница на България, която не показва напредък за периода 1990 – 2008 г. Ниската степен на усъвършенстване е аргументирана с пренебрежимо малкия дял високо технологични продукти. Докладът за глобалната конкурентноспособност (2010 – 2011 г) потвърждава  констатациите. По степен на усвояване на технологиите България заема 127-о (от 139), а по използване на най-модерни технологии – 100-о място, като изостава в продуктовата структура от най-развитите страни в ЕС с 40-50 години. Промишленото ни производство днес е доминирано от облекла,  химикали, суровини и първично обработени материали, чийто добив и преработка са ниско технологични и силно зависими от наличието на евтина работна ръка. В дългосрочен план тези производства не могат да се превърнат в двигател на растеж. Още по-малко на устойчив такъв.

     На фона на катастрофалните резултати правителството на ГЕРБ залага амбициозна национална цел:  до 2020 г финансирането на научно-изследователската и развойна дейност да достигне 1.5% от БВП (при заложени 3% средно за страните от ЕС), а България да се превърне в умерен новатор. Бившият министър на икономиката Т. Трайков  отива още по-далеч,  очертавайки на Седмия национален иновационен форум (17.05.2011 г)  задачата пред страната да стане лидер в иновациите през следващите десет години в секторите на електрониката и електротехниката, транспортното оборудване и машиностроенето, химическата и хранително-вкусовата промишленост, логистиката и аутсорсинга, информационните технологии, здравеопазването, фармацевтиката, чистите технологии и биотехнологиите. В същото време приоритетите на Стратегията за развитие на науката до 2020 г са в други рамки и включват енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени екотехнологии, биотехнологии и екологично чисти храни, нови материали, културно-историческо наследство, фундаментални изследвания.

     Възможен ли е подобен “скок” или отново сме свидетели на поредното добре написано домашно за пред Брюксел и на речи-индулгенции, оправдаващи години нищоправене. Кой ще го осъществи, след като малките и средни предприятия са заети с оцеляването си и нямат средства за НИРД. Огласените  преди дни данни за образователното ниво на работодателите - 80%  средно и по-ниско, са допълнителен щрих песимизъм в картината на реалността. За да се случи осезаема промяна ще е необходима високообразована работна сила (профил на същата към момента: 12.4% с основно и по-ниско образование, 60.5% със средно, 27.1% с висше) с непрекъснато повишаваща се квалификация (едва 1.3% от българите реализират учене през целия живот), която има нагласа за самостоятелна творческа дейност с акцент в природонаучните и  инженерните дисциплини. Акредитираните български висши училища обаче предпочитат да обучават специалисти по “Администрация и управление” (19 ВУЗ-а), “Икономика”, ИКТ (16 ВУЗ-а), “Общо инженерство” (14 ВУЗ-а), “Комуникационна и компютърна техника”, “Туризъм” (13 ВУЗ-а), пред “Математика” и “Биотехнологии” (6 ВУЗ-а), “Химични науки” и “Биологични науки” (5 ВУЗ-а), “Физика и физични науки”, “Хранителни технологии”, “Материали и материалознание”  (4 ВУЗ-а), “Химични технологии” (3 ВУЗ-а).  

     Министър С. Игнатов на заседание на МС на 9 май 2012 г заявява, че е увеличен приема на студенти по приоритетни за обществото области: природни науки,  математика, информатика, педагогически науки, здравеопазване и спорт. Мониторинг  на планирания прием по бакалавърски програми за 2010 г, 2011 г и 2012 г обаче не показва съществени различия. В специалност “Химични технологии” университетите в Русе и Бургас имат утвърдени едни и същи бройки, които в София дори са намалени (от 315 на 295). Приемът в  “Биотехнологии”, “Материалознание”, “Хранителни технологии” тази година е същия като през 2011 г, което показва, че държавата не прави реални стъпки към промяна на политиката си по отношение на човешките ресурси. Хартиените стратегии и нормативни документи, създадени под натиск на ЕС, без разбиране и осъзнаване на необходимостта им, са единствено имитация на активност, чийто бумеранг се връща под формата на непреодолимо технологично откъсване, бедност и качество на живот, далеч от стандартите на европейския континент.

     В момента тече обсъждане на законопроекта на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за иновациите, който, според заявките, дадени в чл. 1 и чл. 2 на същия, има претенция да осигури съгласуване на политиките, активизира  връзките в триъгълника на знанието и да стане стимул за иновативния процес. Механизмите за реално подпомагане на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения обаче,  както се разбира от чл. 5 ал.2,  ще бъдат предмет на други “специални” закони. Иновационната стратегия на Р България, която ще дефинира националните приоритети  е оставена за следващите управляващи и ще бъде приета до края на 2014 г. За пореден път сме свидетели на демонстрация на добри намерения,  имитация на загриженост и правителствен ПР. Като онзи с бутиковите иновативни фирми, които стават за реклама пред Европа, но не ни правят конкурентноспособни, така както и спортна зала “Арена”, не ни превръща в спортна нация.    

     Всъщност големият въпрос, който е наложително да спрем да замитаме под килима, да се правим, че не съществува и да чакаме някой някъде другаде да му даде отговор вместо нас, е каква икономика искаме  и в този контекст ще работим ли за реиндустриализация на държавата. Докато го подминаваме, ще продължаваме да сме свидетели на диаметрално противоположни изявления като тези на премиера Б. Борисов и президента Р. Плевнелиев. Първият припозна селското стопанство и туризма като приоритети на България и заяви (по неволя), че трябва да направи НЕЩО в сферата на иновациите. Вторият  лансира идеи за “индустрии с висока добавена стойност, които да разцъфнат на територията на страната” (по време на Националния съвет за наука и образование 29.05.2012 г).

     Без  консенсус по икономическите приоритети, говоренето на тема иновации е като впрягане на каруцата пред коня или просто поредната “дъвка”, чиито балончета политиците с наслада  надуват за радост на българската публика и еврочиновниците в Брюксел.

Светла Василева

Тодор Тошев е инженер, чийто професионален път започва в Завода за металорежещи машини – София и Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП).  Представител на Комитета по въпросите на икономиката, науката и техниката като Първи секретар на посолството на България в Швеция (1967 – 1972), директор на дирекция “Патенти, лицензи и промишлено коопериране” в ДКНТП,  зам. генерален директор на Института за изобретения и рационализации (ИНРА). По негово предложение България закупува технологията “тетра пак”, спринцовките за еднократна употреба, пластмасовата дограма, усвоява модулното производство на мебели. С неговото име е свързана и продажбата на лиценза за киселото мляко, както и десетки други. Преподавател по патентно-лицензионна дейност в ТУ - София и УНСС.  

 У нас сега се води дискусия за ролята и мястото на БАН и въобще за органи­зацията на научните изследвания и развойната дейност. Как е решено това в Швеция.
По най-умен и ефективен начин. На нау­ката и изследванията се отделя изключително внимание и достатъчно средства - около 1,5 % от националния доход. Държавата заделя около 30 % от тези средства за фундаментални научни изследвания и за такива, в които фирмите не са много заинтересовани да инвестират, но са важни за об­ществото. Всичко останало се финансира от частни компании на договорна основа за решаване на определени технически или техноло­гични проблеми. Науката и изследванията са съсредоточени предимно във висшите учебни заведения и са органично свързани с образовател­ния процес. Разбира се, подобна схема може да се приложи у нас ако има желание и разбиране.

 Какво в тази област успяхте да пренесете в нашата страна.

 Вие пишете, че най-добрите български изобретения са били представени на международния технологичен пазар и продавани успешно.

 Вие сте инициирали и една друга дейност - покупката на чужде­странни лицензи.

 Бихте ли разказали колко лиценза са били закупени, какви проблеми са реше­ни и в кои отрасли.

 Защо, според Вас, след 1990 г  някои от тези производства бяха преустановени.

Може би това е причината Швеция да има една от най-добрите со­циални системи в света.

Каква е Вашата оценка на онова, което се прави през последните години у нас в областта на изобретателството, подбора на научните разработки, внедряването в страната и продажбата им в чужбина, както и закупуването на чуждестранни лицензи.

Бих казал, че действително нищо не се прави. Тази добра схема на орга­низация, ръководство и финансиране, която описах и работеше ефективно преди години, беше разрушена и ако нещо се прави, това е абсолютно аматьорски и по самоинициатива. Няма държавно ръководство и политика в дейността и тя е оставена на самотек. Би трябвало в Министерство на образованието, младежта и науката, където се води, че е науката, да се занимават с тези въпроси, но те не го правят. Същото се отнася и за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според мен е абсолютно необходимо да съществува държавен орган от рода на ДКНТП, който да се занимава с въпросите, които движеше този комитет и да осъществява научно-техническата политика на страната. Ина­че тя няма да може да постигне целите, които поставя Европейския съюз за развитие на науката и изследванията до 2020 г. и по-нататък. Възниква въпросът защо толкова развити страни като Франция, Германия, Швеция и др. имат министерства на науката и технологиите, а ние нямаме. Необходимо е ръководителите на страната да се замислят над това.

 От няколко години и особено сега в периода на криза в Европа много се говори за инвестиции в образование и иновации.Това обаче сякаш не е на дневен ред за управляващите, чиито усилия са насочени към спортни зали и магистрали. Има ли, според Вас, все още потенциал в България, който може да се превърне в локомотив на икономиката така, че от ниско ефективна и трудоемка да стане икономика на знанието.

 
Интервю на Светла Василева

73-годишна жена е загинала прикатастрофа на автомагистрала „Тракия" по посока Карнобат, съобщиха от Областна дирекция на МВР в Бургас.

Инцидентът е станал вчера към 13:50 часа. Ударили са се товарен автомобил с прикачено ремарке и лек автомобил.

Жената е пътувала в леката кола, шофирана от съпруга й - на 80 години, руски гражданин. Той е откаран в бургаска многопрофилна болница с леки наранявания.

Установено е че възрастният мъж е шофирал с несъобразена скорост и се е блъснал в задната част на полуремаркето на товарния автомобил, след което колата се е преобърнала.

Само вчера - отново:

64-годишен загина при катастрофа край Силистра

ЪПДЕЙТ: търсят се доброволци, които да стоят по просеките, направени от горските и пожарникарите, и да следят да няма прехвърляне на огъня през тях. 

Доброволците могат да пристигат в щаба на противопожарна защита утре (03.07.2012г.) от 05:30 ч. сутринта. 
а повече информация:  (02) 98 21 160  
Щаб в с. Бистрица:  (02) 992 20 21  
Тук също можете да намерите информация: 

Представители на коалицията са били на мястото на пожара през целия ден днес (02.07.2012 г.). Казват, че е тръгнал от непристъпно място в източния край на резервата Бистришко бранище. Там по принцип е много влажно и зелено, защото е усойно, така че е малко вероятно да се е самозапалила гората. От друга страна все още не е сезонът на горските плодове, за да смятаме, че е тръгнал от изхвърлена цигара на събирачи на плодове. Прокарани са просеки, които да спрат разрастването на пожара. Има много техника и специалисти. Ако хора искат да помагат като доброволци, трябва да са много добре екипирани и да се представят пред пожарникарите. Горските пожари са много по-опасни от полевите и човек лесно може да се окаже в огнен капан от всички страни!

Изстрелване на ракета Шахаб-1 по време на военните учения в Иран. Снимка: БТА

При военни учения, симулиращи нападение срещу чуждестранна база, Иран изстреля балистични ракети, някои от които биха могли да достигнат Израел, предаде Франс прес, позовавайки се ирански медии.

По време на маневрите "Велик пророк-7" бяха изстреляни ракети Шахаб-1, 2 и 3, Киам и Тондар, съобщи арабската телевизия "Ал Алам".

Тридневните учения на елитните части на иранските въоръжени сили - Корпуса на гвардейците на ислямската революция – се провеждат в пустинята Дащ-е-Кавир в централната част на страната, където е построено копие на "военновъздушна база на чуждестранни сили в района".

Според командващия иранските ракетни сили генерал Амир Али Хаджизадех целта на ученията е да се изпрати послание до "авантюристично настроени държави", изкушени да нападнат Иран.

Маневрите ще помогнат да се провери точността и ефикасността на ракетите, посочва Техеран.

       

Неочаквано обаче, през февруари 2012, ExxonMobil обяви, че проучванията и не са потвърдили наличието на достатъчно големи запаси от шистов газ за да започне промишления му добив. На този фон отново се заговори, че запасите от шистов газ в Европа могат да се окажат недостатъчни за да може ЕС да ограничи експанзията на руския газов гигант „Газпром”. Впрочем, експертите от ExxonMobil са предпазливи в коментарите си по темата, посочвайки, че добивът на шистов газ в Европа може да стартира едва след пет години и то не в Полша, а в Германия.

Колко и на каква цена?

Тоест, непрекъснато повтарящите се лозунги за необходимостта от гарантиране на „енергийната сигурност” и „противопоставяне на руската газова експанзия” просто прикриват съвсем реални икономически интереси, които обаче не са тези на държавите-вносителки на природен газ. И тъкмо поради това, Франция, Германия и Великобритания не бързат и, на практика, избягват гръмките декларации по въпроса за добива на шистов газ.

Между другото, някои полски, а и български медии, обявяват всички противници на добива на шистов газ в Европа за „агенти на Газпром”. Дори на шефа на полския филиал на Greenpeace се наложи официално да опровергава обвинението, че руският концерн влияе върху дейността на ръководената от него организация. Затова си струва да се вгледаме по-внимателно в състава на апологетите на „шистовата революция”, както и в този на техните опоненти. В лагера на опонентите откриваме Франция и Германия, а в този на апологетите са Полша и донякъде Украйна. Последната наскоро обяви търг за предоставяне правото за проучване и разработка на две големи находища на шистов газ, твърдейки, че запасите на едното могат да достигнат 2 трлн. куб. м, а на второто - между 0,8 и 1,5 трлн. куб. м. Разбира се, необходими са инвестиции и то немалки – около 500 млн. долара. Правителството в Киев очаква в търга да се включат редица големи енергийни компании. Впрочем поляците също не се отказват, защото освен спомената по-горе ЕxxonMobil, проучвания на територията на страната извършват Chevron иConocoPhilips. Още повече, че компанията SanLeon обяви, че е определила четири потенциални зони за добив на шистов газ в лицензирания участък Гора (след сондажите в находището Siciny), посочвайки, че е открила нов пласт, в който може да има шистов газ.

Проблемите с шистовия газ

Правителството в Берлин планира да разработи изключително сложни правила и норми за добива на шистов газ. Те ще включват забраната на хидравличното разбиване във вододайните зони, като нови разрешения за добив на шистов газ няма да се издават докато не бъде направена оценка на всички, свързани с този добив, рискове. Впрочем, компанията Wintershall прогнозира, че разработката на шистов газ в страната едва ли ще стартира преди 2020.

      

Междувременно, излишъкък от „обикновен” природен газ на американския пазар доведе до резкия спад на цената му, която на моменти стигаше до 70 долара за хиляда куб. м, т.е. 2-3 пъти по-ниска от себестойността на добива на шистов газ. В резултат от това, американската компания Cheasapeake Energy Corp (вторият най-голям производител на газ в САЩ и най-активния играч на пазара на шистов газ) обяви, че ще намали производството с 8%, а капиталовите си разходи за нови сондажи – с цели 70%. На свой ред, Statoil съобщи, че ограничава инвестициите си в най-голямото шистово находище в САЩ Марселъс (смятано за едно от най-добре проучените и богати на шистов газ в света).

Златното дъно

В самото начало на т.нар. „газова революция” се очакваше, че добивът на шистов газ ще доведе до свръхпредлагане на енергийния пазар, в резултат от което цените ще тръгнат надолу и това ще удари по традиционните енергоносители (и техните производители и вносители). Никой тогава не си задаваше въпроса, как, при подобно развитие, много по-скъпият (в пъти) шистов газ ще може да избегне ценовия шок. Смяташе се, че технологичният прогрес ще направи шистовия добив по-рентабилен.

       

Това обаче засега не се случва, затова се използват други – в това число политически, механизми. Така, през февруари 2012 държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и специалният пратеник по въпросите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се появиха у нас, включително и за да накарат правителството в София да преразгледа наложената забрана върху добива на шистов газ (първите признаци, че това действително е на път да се случи, вече са налице).Истината е, че (като изключим чисто геополитическите им съображения, свързани с ограничаване активността на руските енергийни компании в Европа и извън нея) САЩ просто искат да гарантират печалбите на своите сервизни компании, значителна част от чиито капацитет напоследък не се използва (и то именно заради спукването на „шистовия балон” в самата Америка).

Ако Полша, Украйна или България наистина решат някой ден да пристъпят към индустриален добив на шистов газ, за целта ще им е необходимо и оборудване, и специалисти, и химикали?
Които веднага ще им бъдат предложени от САЩ, срещу съответното заплащане разбира се.

                                            Автор:  АЛЕКСАНДЪР ФРОЛОВ


  

Източник:
geopolitica.eu/actualno/1224-shistoviqt-balon-zashto-gazowata-revoliuciq-vse-oshte-ne-se-sluchva

Ден преди организираното от парламента обществено обсъждане на спорните промени в Закона за горите, изкарали на протести хиляди млади хора в София, заради което законът бе върнат, социологическата агенция Институт за социални изследвания и маркетинг представи проучване, което изцяло потвърждава тезата на правителството и инвеститорите, че поправките са необходими, но не са добре обяснени. Проучването е поръчано от пи ар агенцията на "Витоша ски" - "Янев и Янев".

Хилядите млади хора, протестиращи с дни на “Орлов мост” миналия месец, са до голяма степен с объркани глави???!!!!, констатира шефката на агенцията Мира Радева на пресконференция в понеделник.

До този извод тя достигнала след като говорила със сина си????!!!!, който също участвал в протестите. Объркването пък идвало от факта, че хората не били добре информирани за ползите и ограниченията в новия Закон за горите, за което Радева  укори правителството и общините, че не са си свършили работата???!!!!!.

Радева обясни още, че протестиращите с основание реагирали с дълбоко съмнение на законовите промени заради хищническото застрояване по морето и планините, което на всичкото отгоре не довело до очаквания икономически ефект. Отказът на държавата от планиране и програмиране, от изготвянето на стратегия за развитие на регионите, направи така, че предприемачите да се възприемат като грабители на природата, каза Радева. Регионите с потенциал за развитие на ски туризъм обаче също имат нужда от пари, отбеляза тя.

Според данните от проучването на обществените нагласи за развитие на туризма в 13 планински общини, 73% от анкетираните искат развитие на ски туризма в общината им, а 51% напълно подкрепят изграждането на нови писти и лифтове в района, в който живеят. Четиридесет на сто от анкетираните смятат, че включването на големи части от страната в защитени територии ще се отрази отрицателно на икономиката.

е бива бива пиар маце ама чак пък толкоз е осран гъз

Допитването е проведено сред 502 пълнолетни граждани на общините Банско, Разлог, Добринище, Самоков, Костенец, Долна баня, Пампорово, Чепеларе, Берковица, Троян, Габрово, Юндола и Сапарева баня. То е поръчано и платено от пиар агенция “Янев и Янев”, чийто клиент е "Витоша ски". Собственичката на агенцията Елена Вълчева – Янева е личен медиен съветник на банкерката и мажоритарен собственик на “Пампорово” АД Цветелина Бориславова. През 2008 г. “Янев и Янев” се зае с овладяване на слуховете, тръгнали от интернет форуми, че Първа инвестиционна банка може да фалира. ПИБ и един от основните и акционери – Цеко Минев, стоят зад "Юлен" АД, концесионер на ски зона Банско, и "Витоша ски"

Именно собствениците на лифтовете в планината над София – “Витоша ски”, “поръчаха” поправките в Закона за горите, облекчаващо ски строежите в планините и спряха съоръженията като форма за натиск над властта. След няколкодневни протести на хиляди млади хора в София, президентът Росен Плевнелиев наложи вето на закона по заръка на премиера Бойко Борисов, който заяви, че текстовете няма да минат, докато всички страни не са съгласни, защото не иска да го изкарват лобист.

Радева подведена, че 60% от България е защитена територия

По време на представянето на проучването Мира Радева заяви пред присъстващите журналисти, че 60% от територията на България са включени в европейската екомрежа Натура и това спирало икономическото развитие на страната. Защо България е с най-голяма площ защитени територии в целия ЕС, запита Радева и сама отговори, че това е станало без обществено обсъждане, което не е редно. Според Радева в страни с развит ски туризъм като Швейцария и Австрия защитените територии били “15-20 процента”. Не наливаме ли по този начин пари в кацата на тези с развит туризъм, запита риторично Радева.


езикът на злото! пиар мой, враг мой!

Вместо въпроси, журналистите влязоха в спор със социоложката, тъй като включените в Натура територии от България не са 60%, а два пъти по-малко – 30%. Пет процента пък са в обхвата на Закона за защитените територии. “Вероятно съм подведена, ако съм направила грешка, си я признавам”, каза в своя защита Радева.

Тя отрече да защитава корпоративни интереси и да използва манипулативни методи. От текста към изследването става ясно, че част от задаваните въпроси са от типа – какво предпочитате – да сте здрав и богат или беден и болен. Посочва се, че “попадналите в проучването предварително са запознати с това, че в България, противно на Европа, всички ски зони и туристически центрове – и Банско, и Рила, и Витоша, и Пампорово, и Боровец, са включени в защитени зони, което на практика спира модернизацията им". Един от въпросите пък е “Какво предпочитате за вашия район – развитие на бизнеса и увеличаване на инвестициите и работните меса или опазване на околната среда, дори в ущърб на икономическото развитие."

Основното ми внушение във връзка със Закона за горите е, че липсва информираност и обществено обсъждане, каза Радева в отговор на упреците, че прави некоректни внушения. “Аз пък като планинар и еколог да ви кажа, че дори и тези защитени територии са така масово цапани, защото ходя само по горите на горе – само с АТВ-та и животни и с какво ли не”, обясни социоложката.

егати пиара, егати мутресата!

Тя отрече да има личен интерес от развитието на конкретни ски проекти в планините. Радева каза, че единствената й връзка с туризма й е фактът, че е председател на местното туристическо сдружение в с. Бели Искър до Боровец, където организира ежегодния празник на зелника.