Демонтираният през 1992 година паметник на Георги Димитров от централния площад на Димитровград да бъде възстановен, като "анонс към алеята на монументалното изкуство" в парк "Марица", реши настоящият местен парламент.

Необходимите средства да бъдат заложени в общинския бюджет за първото полугодие на 2013 година, а дейностите по ремонта - възлжонеи на кмета, гласуваха съветниците.

Вносител на предложението бе групата на БСП, а любопитна подробност е, че в състава на местния парламент преобладават десните партии. 30 съветници участваха във вота и резултатът от него е: 24 за, 1 против, 5 въздържали се.

Дълъг и емоционален бе дебатът в залата, като единственият, който публично се обяви на висок глас против бе земеделецът Данчо Данев. Не Георги Димитров, а Свети Димитър чието име носи църковния храм в града да бъде негов патрон предложи той.

Снимка: архив, Impact Press Group

Учебниците по турски като майчин език, по които сега се учи, са издадени през учебната 1992/1993 година, не са преиздавани, морално и езиково са остарели и се разпадат в ръцете на учениците. Това каза в пресклуба на БТА Антонина Желязкова - председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

Тя представи резултати от проучване на центъра от май 2012 г. за образователните проблеми на учениците, изучаващи турски език като майчин в българското училище.

По думите на Желязкова няма друга учебна дисциплина у нас, за която учебниците не са подновявани 20 години. Според изследването през учебната 1992/1993 година 114 000 ученици у нас са изучавали турски като майчин език, а след това с всяка изминала година броят им намалява драстично.

През учебната 2005/2006 година броят на тези ученици е намалял до 25 191, през 2009/2010 година - до 15 000, а през учебната 2010/2011 година майчин турски език в България изучават 7000 ученици, съобщи Антонина Желязкова.

По думите й една от причините за намаляването на учениците, изучаващи майчин език, е че "министърът на образованието не е издал държавните образователни изисквания за учебното съдържание по предмета "Майчин език", както се предвижда по действащия Закон за народната просвета".

Доказано е, че без книжовното владеене на майчиния език и без книжното владеене на българския език децата от турски произход не могат да научат добре и различни европейски езици, коментира Желязкова. По думите й единствено в семействата на добре образованите турци у нас се отчитала важността за книжовното знание на майчин език.

В Член 74 от законопроекта за предучилищното и училищното образование са показани принизени изисквания за изучаването на майчиния език, което е недопустимо, заяви Желязкова. Тя цитира този текст, според който "в процеса на училищното образование могат да се изучават и учебните предмети "Майчин език" и "Хореография".

Къде е логиката, тези два предмета да се съберат и равнопоставят, попита Желязкова и отбеляза, че майчиният език е фундаментално човешко познание и право, а хореографията е професионално обучение, пише БТА.

http://www.dnes.bg

След като българският парламент прие декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, организациите на изселниците в Турция искат обезщетение за пострадалите по време на „Възродителния процес”.

Председателят на федерацията на изселническите дружества „Бал-гьоч”  проф. Емин Балкан, заяви, че са доволни от приетата от декларацията, но според него пострадалите от този процес трябва да получат обезщетение.

Време е българското правосъдие да накаже тези, които навремето са били в управлението и са отговорни за тази асимилация. В същото време тези, които са били засегнати от този позорен акт, трябва да получат обезщетения, заяви Емин Балкан.

Председателят на федерацията „Бал-гьоч” подчерта, че приемането на подобна декларация е знак за добрите отношения между България и Турция. Но има починали хора и техните имена все още на са възстановени, какво ще стане с тях, попита Балкан.

Председателят на „Бултюрк” Рафет Мурат пък смята, че приетата декларация е тласък за добросъседките отношения, но е закъсняла. Хиляди наши хора бяха травмирани психически и физически, време е тези хора да получат обезщетения.

Не става дума само за финансови, а за морални обезщетения, каза Мурат. Той  припомни, че преките отговорници за асимилацията над мюсюлманите вече не са сред живите, затова смятат декларацията на парламента за закъсняла.

Благодарни сме на Иван Костов, че предложи декларацията, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани да се приеме в българския парламент, също така и на всички депутати, които гласуваха за нея, каза той.

В изявлението си турското външно министерство също заяви, че декларацията е закъсняла, но там не се споменава за обезщатения.

Декларацията е закъсняла но уместна стъпка, направена от една държава, която реши да се изправи срещу мрачен период от историята си, гласи официалното заявление на турското външно министерство.
 

По в. "Нов живот", Кърджали

 http://www.bolgari.net

Порутени улици, износени мостове, пробити тръби, пропукани бентове - така изглежда инфраструктурата на Америка. В тази страна на всяка крачка нещо се тресе, пука или разпада - досущ като в Третия свят.

През последните няколко месеца Барак Обама не може да се похвали с кой знае какви успехи. А случи ли се все пак нещо положително, той не пропуска възможността да го отбележи подобаващо. Така например тези дни президентът отпразнува "важен пробив" в спасяването на закъсалата американска инфраструктура. С невиждано единодушие демократи и републиканци приеха в Конгреса закон за транспорта, който би трябвало да подсигури няколко милиона долара за строежа на нови и преустройството на стари пътища.

В действителност обаче законът няма да допринесе кой знае колко за подобряване на инфраструктурата. Защото пари ще бъдат отпуснати само за изпълнението на отдавна одобрени проекти, по някои от които вече се работи. Това, от което Америка се нуждае, е едно наистина мащабно преустройство. Дупките по пътищата са само малка част от големия проблем. В тази страна на всяка крачка нещо се тресе, пука или разпада: порутени улици, износени мостове, пробити водосточни тръби. Да не забравяме и архаичната енергоснабдителна мрежа.

С тиксо, тел и молитви

29 август 2005 година: Ню Орлиънс след урагана Катрина

"Голяма част от страната ни се поддържа с тиксо, тел и молитви", гневи се Доналд Кетъл, професор по политически науки към университета в Мериленд. Така например Американският съюз на инженерите (ASCE) е изчислил, че заради пукнатините във водосточните тръби Щатите губят на ден по около 25 милиарда литра питейна вода. Една трета от магистралите пък спешно се нуждаят от ремонт. За тяхната поддръжка са нужни по 186 милиарда долара годишно - почти тройно повече, отколкото е предвидено в бюджета, казват от съюза. И още: всеки четвърти мост, всяка трета миля от железопътните релси и всеки втори уличен канал се нуждаят спешно от подмяна.

Съюзът за сигурността на бентовете е включил 10 000 от 85-те хиляди бента в САЩ в черния списък. "Те представляват истинска заплаха за живота на милиони хора", казват от там. Колко сериозно е положението, пролича след последните природни катастрофи, споходили страната. Да вземем например тежките наводнения в Ню Орлиънс от 2005 година след урагана Катрина. Виновни за тях бяха именно некачествените диги. Съвсем наскоро пък - през май тази година, рекордни дъждове извадиха Мисисипи от коритото й. Щетите възлизат на милиарди долари. А през август 2007-ма, насред най-натовареното движение, в Минеаполис се срути мост. Причината: тежки недостатъци на конструкцията.

На тъмно

Миналия месец 3 милиона американци останаха без ток

Истинската Ахилесова пета на Щатите е прастарата електрическа мрежа. На много места в страната електропроводите са все още над земята. Те се извиват на прогнили дървени стълбове в гъсто населени квартали - една фатална комбинация. Най-пресният пример е от месец юни тази година: 3 милиона души останаха без ток след бурята в столицата Вашингтон и щатите наоколо.

Едно е ясно: Америка трябва да инвестира в инфраструктурата си много повече, отколкото заделя в момента. За сравнение: докато в Европа 5 процента от БВП се изливат в инфраструктурата, а в Китай дори цели 9 процента, американците заделят едва 2,4 на сто.

От Белия дом се оправдават, че във времена на тежка криза правителството е принудено да пести. Зад това скъперничество обаче се крият може би и политически причини. Знаем, че инфраструктурата не е тема, с която се печелят избори.

АГ, ДПА, ФО, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел