Теофан обаче говори за две държави. Държавата, която превземат хазарите към 669 г. е наречена от Теофан „отвъдчерноморска България” („отвъдпонтийска България”), докато държавата, която той изписва „древна Велика България” очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото неизвестният автор, от който черпят данни Теофан и Никифор през ІХ в., е от края на VІІ в. и едва ли този неизвестен автор може да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат.

          Никъде Теофан не пише, че Кубрат е създал „древна Велика България”.

         Защо тогава в науката се твърди, че Велика България е създадена едва от Кубрат ?

         Просто защото е наложена догмата, че първото държавно обединение, създадено от българите в Предкавказието и Приазовието, е държавата на Кубрат. При това тази държава, благодарение на съветската историография, е обявена за номадска, при условие, че много преди нейното създаване има извор от средата на VІ в. на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, който твърди, че в този регион, на север от аланите, българите имат градове.

         Търсенето на началната година на създаването на „древна Велика България” може да бъде съотнесено, на основание на „Именникът на българските канове”, единствено към предходникът на Орган и Кубрат, т.е. към „Ирник от рода Дуло”.

         Проучването на сведенията за Ирник, чиято дейност в същият приазовски регион датира след 465 г. (Приск, Прокопий) е изумително, понеже същият предкавказки народ, който сироезичните автори Мар Абас Катина и Псевдо-Захарий Ритор в периода ІV – VІ векове, наричат „българи”, са известни при гръкоезичните автори от VІ в. и VІІ в. Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт...чрез термина „утигури” (българската пословица "вълкът кожата си мени, но нрава никога" е изказана още през 551 г. от утигурът Синдалх и е преразказана от Прокопий, който съобщава за кореспонденция мужду Синдалх и Юстиниан І).

      Тоест, гръкоезичните сведения за ранното миналото на утигурите преди 375 г., дадени от Прокопий Кесарийски и тяхната история през времето след 465 г., е всъщност основният гръкоезичен летописен първоизвор, който трябва да бъде интегриран със сироезичните летописни сведения за българите, за да бъде формирана верна на първоизворите и свободна от глотогенетизъм ранна българска история; история за произходът на българите.

         Това е историческият материал, това е дълг на учените, останалото е мета-история...

         В завършек ще дадем обобщена картина на сведенията, идващи от летописите:                   - българите произхождат от старите кимерийци (Прокопий),

-             те, заедно с кутригурите създават хунската държава в Предкавказието и Приазовието (Прокопий), в която са приобщени десетки предкавказки етноси (Амиан Марцелин, Йордан, Тавстос Бузанд);

-               след края на атиловата хунска империя българите (наречени от Прокопий „утигури”) се връщат в региона на Дон, под ръководството на Ернак, третият син на Атила (Приск).

-               Оттук насетне, не само Орган е наречен от Никифор „господар на хунския народ”, но дори Кубрат е наречен от хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски - „владетел на хуните”.

         Най-неотложната задача на българските учени е да пренапишат хунската история, без измислиците, че те са пришълци от Китай и имат нещо общо с победеният от сянбийците народ „хсионг-ну”, за който в китайските източници има данни до І в. от н.е.

         Хуните не са тюркски народ, нито един късно-античен автор не дава такова сведение.

……………..

Уважаеми учителю,

Бих искал да Ви представя моя син Вълкът-Вятър.

Вие вероятно бихте го нарекли типично индианско дете. Той е роден и израснал в резерват. Има черна коса, кафяви очи и лице с цвят на маслина. Както и много други индиански деца той е тих и стеснителен в класната стая. Сега е едва на 5 години и аз настина не разбирам защо вече сте го определили като “ изоставащ ученик“.

Дори и на тази възраст, той вече е преминал през много повече обучения, отколкото неговите връстници в Западното общество. Вълкът-Вятър бе постоянно със своята майка и я придружаваше навсякъде. Ходеше заедно с нея на брега на океана на изгрев слънце, когато тя изричаше своите молитви. Придружаваше своите чичовци по време на риболова и слушаше възрастните, докато разказваха племенните легенди за възникването на света. Присъствал е на свещения танц на Бялата Сърна на своето племе и е много добре запознат с различни култури и вярвания. Имал е хиляди възможности да наблюдава мен, своите вуйчовци и магьосника на племето как събират различни по цвят пера и  пеят песни докато се приготвят за свещени танци и ритуали. Вълкът-Вятър е лекуван по двадесет различни начина от племенни лекари от Аляска до Аризона и от Ню Йорк до Калифорния. Участвал е в повече от двадесет свещени ритуала за очистване на разума, душата и тялото и е общувал с хора, които изповядат различни религии – Протестанти, Католици, Будисти и Ламаисти. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Може би това Ви кара да си мислите, че моето индианско дете е „изоставащ ученик“.

Неговата майка, а също и лелите му са го учили да смята и да познава числата докато подбират различни материали, необходими за направата на кошниците на племето. Той научи първите си числа, докато помагаше на мен, своя баща, да подготвям камъните за специалните церемонии – седем камъка за Лечителска Церемония и тринадесет за Церемонията на Слънцето.

Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.

Ако го попитате колко месеца има в една година, той вероятно ще Ви каже 13. Това е така, защото хората в нашето племе са го учили, че в една година има 13 пълни луни.

За него може би е трудно да напише името си на къс хартия, но той може да го произнесе на няколко различни индиански диалекта. Сигурно ще се съгласите с мен, че всички тези влияния взети заедно го правят някак тих и стеснителен в клас.

Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи, той може би гледа замечтано през прозореца. Това е така, защото той е научен да наблюдава и изучава промените в природата. За него е наистина трудно да се пренесе в класната стая докато листата се оцветяват в ярки цветове, а птиците отлитат на юг. Той инстинктивно знае, че по това време на годината би трябвало да е със своето племе на полето. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.

И така, уважаеми Учителю, бих искал да Ви представя моя син – Вълкът – Вятър, който в края на краищата е типично индианско дете. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка, баба, баща и магьосниците на своето племе.

Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех на моя син.

Източник: http://bezmonitor.com

ИЗДАТЕЛСТВО ОТЕЧЕСТВО, Том 1, СОФИЯ, 1988

И червенокожата раса умира! От Огнена земя чак до далечните северноамерикански езера лежи възнак на земята болният великан, победен и смазан от неумолима съдба, непознаваща милост. Борил се е срещу нея с всички сили, но напразно. Силите му са се изчерпали постепенно. Останало му е малко време да живее и конвулсивните движения, които разтърсват от време на време голото му тяло, известяват приближаващата смърт.

Имал ли е някаква вина за ранния си край? Заслужил ли го е?

Ако е вярно, че всяко живо същество има право на живот, и ако това се отнася както за всички, взети заедно, така и за отделния индивид, то червенокожият има право на съществуване не по-малко от бледоликия и би могъл да изяви претенция да му се даде възможност за самостоятелно обществено и държавно развитие. Наистина някои твърдят, че индианецът не бил имал необходимите качества за основаване и ръководене на държава. Дали това е истина? Аз казвам, че не е, но нямам намерение да ви предлагам само сухи твърдения, защото целта ми не е да напиша някоя научна студия. Бледоликите са имали време да се развиват постепенно. Лека-полека те са се превърнали от ловци в скотовъдци, а после са станали земеделци и занаятчии. Били са им необходими много векове. Но червенокожият не е имал това време, защото никой не му го е предоставил. От него поискаха да направи един огромен скок от най-долното стъпало на човешкото развитие към най-горното, обаче никой не се замисли, че при този скок той ще падне и ще се нарани смъртоносно.

По-слабият трябва винаги да отстъпва на по-силния — това е един жесток закон. Но тъй като той се проявява от сътворението на света, ще трябва, изглежда, да приемем, че тази жестокост или е способна да се повлияе от християнското милосърдие, защото вечната мъдрост, сътворила този закон, е същевременно и вечната любов. А сега имаме ли право да твърдим, че по отношение на измиращата индианска раса някой е показал подобно милосърдие?

Първите бледолики са били не само гостоприемно посрещнати, но са били и почитани от индианците почти като божества. Каква отплата получиха за това червенокожите? Съвсем безспорно земята принадлежеше на тези, които я обитаваха; но тя им беше насилствено отнета. Какви реки от кръв се проляха тогава и каква жестокост бе проявена при това, е известно всекиму, който е чел историята на „прочутите“ конкистадори. А техният пример беше последван и по-късно. Белите пристигаха със сладки думи на уста, но същевременно с наточени ножове в поясите и със заредени пушки в ръка. Обещаваха мир и любов, а сееха омраза и лееха кръв. Червенокожите трябваше да отстъпват педя по педя — все по-назад. От време на време им гарантираха „вечни“ права над „тяхната територия“, но не след дълго отново ги прогонваха оттам — все по-назад. „Купуваха“ земята им, като или изобщо не им я заплащаха, или я заменяха срещу стоки без всякаква стойност, които те не можеха да ползват. Но пък толкоз по-грижливо ги привикваха към коварната отрова на „огнената вода“, донасяха им едра шарка и други много по-страшни и отвратителни болести, които сееха смърт сред племената и обезлюдяваха цели села. Ако червенокожият си потърсеше законните права, отговаряха му с барут и куршуми и той отново трябваше да отстъпва пред по-добрите оръжия на белите. Озлобен от всичко това, той отмъщаваше на отделни бледолики, които срещаше, и последиците биваха обикновено страхотни кланета, които струваха живота на безброй червенокожи. Така първоначално гордият, дързък, храбър, честен, откровен, винаги верен на приятелите си ловец се е превърнал в дебнещ, недоверчив и лъжлив човек, без да има някаква вина, защото не той, а белият е първопричината и виновникът за всичко това.

Къде са отишли дивите стада мустанги, сред които някога индианецът смело е залавял своя боен кон? Къде може да се видят сега бизоните, които му даваха прехраната, когато населяваха прериите с милиони? От какво живее днес той? От брашното и месото, които му изпращат? Може би щеше да живее от тях, ако в брашното не се намираха гипс или други боклуци. В повечето случаи то не може да се яде. А ако някой път обещаят на някое племе сто „специално угоени“ вола, то по пътя те се превръщат в две или три стари кльощави крави, от които едва ли и някой лешояд би откъснал мръвка. И може ли той, обезправеният, да разчита на някаква жътва, след като постоянно го гонят и не му оставят никакъв сигурен дом?

Каква горда и красива гледка е представлявал някога индианецът, летящ из безкрайните савани на мустанг с развяна грива, и колко клет и изпаднал изглежда сега, облечен в парцали, които не могат да прикрият голотата му! Той, който нявга, преливащ от сила, се е изправял срещу страшната сива мечка само с нож и томахок в ръцете си, сега се навърта тук и там гладен, като бездомно псе, за да си изпроси парче месо или… да краде!

Да, сега той е болен човек, умиращ човек и ние състрадателно стоим и чакаме край мизерната му постеля, за да затворим очите му. Да стоиш край леглото на смъртник е печална, сериозна работа, но тя става стотици пъти по-сериозна, когато се отнася за една цяла раса. Тогава възникват много въпроси и преди всичко следният въпрос: какво ли щеше да постигне тази раса, ако й бяха дали време и пространство, за да развие своите вътрешни и външни сили, своите дарования? Какви ли своеобразни форми на духовна и материална култура ще изгуби завинаги човечеството с гибелта на червенокожата раса? Този умиращ не се приспособи към предлагания му от околния свят начин на развитие, защото беше с характер. Нима затова трябваше да бъде убит, нима не можеше да бъде спасен? За да не измрат, бизоните получиха спасително убежище на север в националния-парк Уайоминг. Защо не предложат на някогашните законни господари на тази земя някакво място, където те биха могли да водят осигурен живот и да се развиват духовно?

Но каква ли полза от тези въпроси пред лицето на смъртта, от която няма спасение! Какво ли биха помогнали упреците там, където вече нищо не може да помогне! Аз мога само да оплаквам, но не мога да променя нищо; мога само да тъгувам, но не мога да върна живота на умрелите. Аз? Да, аз! През дълъг низ от години се запознах с начина на живот на червенокожите, запознах се с един измежду тях, чийто светъл, великолепен и величав образ живее в сърцето ми, в моите мисли. Той — най-добрият, най-верният и най-пожертвувателният от всички мои приятели- беше истински представител на расата, която го беше родила, и загина също така, както загива и тя; животът му угасна, отнет от подлия куршум на негов враг. Обичах го, както никого друг в света, а и до днес обичам умиращия народ, който бе родил такъв благороден син. Бих дал живота си, ако можех с това да възвърна неговия, също както той беше рискувал стотици пъти живота си, за да спаси моя. Но това не ми беше съдено. Той си отиде, спасявайки както винаги приятелите си. Но той умря само физически и нека тук, в тези страници, продължи да живее тъй, както живее в моята душа той, Винету, великият вожд на апачите. С тази книга искам да му издигна заслужен паметник. И ако читателят успее да си създаде справедлива представа за народа, чийто верен образ е въплътен в този вожд, аз ще бъда възнаграден пребогато.

На 15-ина км от гр. Шумен , стои изваян върху скала   добре известният на всички Мадарски конник. С особено енергийно излъчване, което се усеща от човек , когато е наблизо. Какво представлява този исторически комплекс за нас – все още тайните не са разкрити докрай. Ето мнението на писателя Спас Мавров :

Мадара е Свещеното място на Танг-Ра и Небесната конница. Намиращият се на платото релеф на Конник е Образ на Танг-Ра, когато чрез Сина си Амон-Ра е слязъл дълбоко в материята и ръководи чрез своите пратеници съдбата на народите на Земята.

Центърът Мадара първо трябва да се раздели на основните енергоносители на името - сричките Ма - Да - Ра (Ма - вода, Да - космична оплождаща субстанция, Ра - енергия на живота). Така разделени, те регистрират трите основни същности на енергията, навлизаща от космоса в земята през този център. Като Жлеза на времето, Балканският полуостров трябва да приема пълнотата на небесните посланици, защото тук се регистрират непрекъснато всички промени в състоянието на жизненото тяло на Земята - нейният енергиен етерен потенциал - тялото на енергиите на Земята. Като такъв - жлеза на времето - центърът трябва да внася непроменената константа на космичния творец Ра, на проявената му същност в двуполюсното единство на енергиите Ян и Ин, творящи в материята - Ад и Ам.

АД определя началото - първия, константния организатор на структурата на огнените енергии на Вселената, навлезли стабилно в материята и принудили я да твори - да се развива. Това е Адам, който все още е двуполов, но вече е готов да слезе в материята, чрез    Ам - женската полярност, можеща да матрицира материята. Все още говорим за ниво енергийно – етерни тела. И така частицата АД, която определя мъжкото начало на слизащия в материята космичен огън, ни дава информация, че това е творящият Отец - Бащата.

Частицата АМ, която изразява женската потенция на материята и нейната способност да развива творението в бъдещето, дава способността на Програмата, заложена в АД, да се развие чрез Методиката на елементите на материята в плодове, в продукт на битието. Това е Майката.

Частицата Ра отговаря на творческите енергии на съответното космично тяло (звездата), около което се образува планетната система. За нас това е Слънцето. Тя дава информация и нейна еманация е така наречената Душа, която оживотворява формите. Затова главният бог на Вселената Танг-Ра я притежава в името си.

Центърът МаДаРа, когато се прочете по обратния ход на коня, дава трите съставни същности на триединството на Светата Троица.

РА - непроявената енергия на космоса, когато е навлязла в енергийните полета на слънчеви системи като нашата, става творящият, непознаваем първичен източник на творчеството - живот. Тази субстанция, пряко работеща в материята се нарича ЕЛЛИ или Елохим (Амон-Ра - Слънцето). Когато стигне до ниво на творчество в дадена планета, Ра става Баща (Баба) на родовете или АЛЛАХ, както са го наричали в Четвърта коренна раса. Но не е Йехова, Богът на юдеите и т.н.

АД - проявяващата се, но все още само като Програма, мъжка енергия на огъня в космичната материя

АМ - проявяващата се женска енергия в материята чрез заложената Програма.

Тук, на Мадара, те са в единство и неразрушима цялост. Всяка година те приемат тези енергии и ги разпределят в земята, като по този начин контролират и енергетизират човечеството. Това става главно чрез твърдия контрол на циклите. Законът за Цикличността се контролира и развива от тук - от Балканите. Тези три сили са творили в материята и чрез тях е създаден Първия човек в неговата енергийна и физическа цялост. Тази субстанция от висши проявени същности е Онзи АДАМ (Ад+Ам), двуполовият, съдържащ в себе си и Ева, който Мойсей описва в Библията, но хитричко премълчава, а може би не знае, къде е станало първотворчеството. И е заселен да живее в Свещеният център на формите - Рупите. А тялото на АдАм е съхранено и продължава да се съхранява в Царичина.

Първите хора на земята са българите - гости от космоса в пълния смисъл на думата. Те са стопани на земята, поверена им от Луцифер - планетарният ангел на Земята, която е неговото тяло. (Луцифер не трябва да се бърка с Княза на планетата). По нареждане на Елохима, на Земята слизат множество Небесни синове, за да подпомогнат земното човечество в еволюцията му. Това са божествените синове от Шеста глава на Библията, които, като виждат, че земните жени са красиви, вземат ги за жени и така създават потомството на нераждащите поколения хермафродити - титаните.

Тук, на МаДаРа, се намира земното лоно на Танг - Ра или на Бога - Творец на човешките родове, като двусъщностна андрогинна система. Творчеството на земните хора, принципната физическа система на двуполовия Ад и Ам, се реализира на Земята от Аллах. Не е еврейският Йехова, защото той е разделящият половете и поставящият ги в противоборство до окончателното им ново сливане, но на духовно ниво. Когато това духовно ниво изпълни предназначението си за единосъщност като "плът от плътта си" - тези двойки се освобождават от земната принадлежност и напускат пределите на Слънчевата система , те отново стават небесни души, двусъщностни хора.

Представяме на читателя знанието, което преданието е завещало за значението и задачите на този релеф:

Релефът е на височина 23 м от подножието на скалата и представлява композиция от Конник, Куче и Барс - свещеният безгривест лъв. Изпълнена е като барелеф. Според някои от изследователите на паметника има следи, които може би са от птица, най-вероятно Орел.

Най-характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и Конникът имат повече тържествено-ритуална поза, отколкото динамичното напрежение, характерно за изобразяването на бойни и ловни сцени в изкуството. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната), държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение, при което е характерно напрегната, свита лакетна става и здраво стискаща десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието, опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът е с български произход - е стремето. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но много прилича на чаша. Конникът не държи юздите на коня, както би трябвало да бъде, ако сцената е ловна. В спокойно стъпилия и вдигнал само левия си крак кон има характерен за българите белег - оплетената конска опашка. Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт, охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по-късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействащи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и Канът са имали право да означат себе си като държавни служители на върховната (небесна) власт.

Непосредствено след конника се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза, не се включва активно в идеята за ловна сцена.

На преден план, с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Ние твърдим, че според преданията това е Барс - свещеното животно от Зодиака на българите, което в класическия зодиак съответства на Лъва. Класическият зодиак днес е дело на посветения Рама, в началото на епохата Кали - преди 5000 години.

По-важен е въпросът, защо е такова състоянието, в което е изобразено животното Барс (Лъв)? Казваме състояние, защото то не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и течаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката е високо вдигната, свободно извита към конника. Животното е покорено, крайниците са прибрани покорно един до друг, а главата е положена смирено върху тях. Покорено, приемащо спокойно покорството си животно - това излъчва позата на Барса от релефа в Мадара.

Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна. Позата на елементите на композицията: Кон, Човек, Куче и Барс е спокойна, тържествено динамична, а не войнствено героична.

Казаното до тук подкрепя напълно основателно нашето становище за езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То се базира на някои от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените колобри на БОГ Танг-Ра - богът на българите. Да узнаем днес повече от знанията на Тангризма не е възможно, защото Борис Първи, наречен още МИХАИЛ, целенасочено е избил всички колобри и заличил светилищата им. Но българското колобърство все още е живо . Най-известното в древността монотеистично философско-религиозно учение потъва в лабиринтите на тайна школа заради невежеството на един цар, явно лишен от Орендата си. Но Знанието на първия монотеистичен народ на Пета Коренна Раса - Българският - не може да умре така лесно. Танг-Ра е Безсмъртен и Единствен  хилядолетия преди Йехова.

Народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живеещия човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра, Небесният Бог, ги изпраща където е нужно, за да се премине от хаотичния, стаден живот, към ред и организация на обществото.

Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на Козирога - най-висшата, и се получава само в материалните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност, изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра (Синът) в Египет и на Танг-Ра (Вселенният Баща) при българите.

Тук ще напомним, че Българин не е националност, а степен на духовна еволюция. Конникът, изобразен в Мадара, е този Небесен воин, изпратен от Бога, за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите, носени едновременно от Човека и Коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият КАН и воин носи атрибута на дълга и служението, възседнал формата на осъществяването - държавата (конят със стреме).

Да разгледаме още малко третия символ в композицията - Кучето. То определено внушава радостно скачане около господаря си. Цялата му поза не изразява ловен скок, за да нападне жертвата, а по-скоро радостно игриво следване на господаря. Неговата опашка също е вейната нависоко, което личи от направлението на опашните прешлени, излизащи от таза и следите по скалата. Според досегашното тълкуване, това е бойно нападащо куче, но всеки срещал се с куче в живота си ще ви каже, че когато кучето (всеки хищник) напада - опашката е свита между краката или ниско встрани. Вейнатата нагоре или движеща се встрани опашка винаги изразява радост и дружелюбие.

В езотеричен смисъл този символ олицетворява съзвездие Голямо куче. По-точно, звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни. Голямо куче е едно от 56-те съзвездия, известни на българите , далеч преди посветеният пророк на Индия (Рама) да оповести новия цикъл и да даде новите имена на Зодиака - само на дванайсетте съзвездия, отбелязващи Еклиптиката на нашата Слънчева система в епохата Кали юга. Покореното животно в краката на конника - Барсът - езотерично съответства в композицията на съзвездие Лъв. Барс (Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата Вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие.

Движението на Душата по Колелото на Зодиака определя динамиката на съзвездията, в които се ражда душата. Съзвездията Еднорог и Голямо куче са съседни и в комплект с главното съзвездие на Нашето небе - Орион. Българите са били добре запознати със значението му и символиката му в Звездната религия. Неподвижността на двете съзвездия около Орион показва, че съзвездие Лъв е „подвижно" в еволюционен план, тоест владеенето на Небесните тайни е лично достижение в духовността, а не звездна даденост. Затова покоряването на Барс (Лъв) означава, че е дошло времето на овладяването на земните народи от небесния народ.

Всички митологични сцени, пресъздаващи бой с лъвове, имат подобна скрита информация. Като коляно от старата Шумерска цивилизация, българите знаят и пазят смисъла на изображението на боя между Цар и Лъв. В релефа от Мадара звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия, изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат нов Цикъл в битието на цялото човечество.

Що се отнася до птицата, ние се придържаме към мнението, че би трябвало да е Орел. Фиксира се Горния свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство - еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление.

Тук ще уточним още едно от значенията на степента Гарван. Враната е предвестникът на Орела и Първото животно в Йерархията на посветените в култа синове на Танг-Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най-висшето съзнание на Човека, затова Първата шаманска степен е Гарван и се получава след знак свише. То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Гарванът (Враната) е една от изнасящите душите в Горния свят, затова дори в приказките Орелът, носещ човека към Горния свят, когато иска късовете месо, казва „Га-а-а „. Затова Ной ще пусне първо черния Гарван , да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл. Смятаме, че птицата в релефа е Орел, защото той също извежда душите на Горната земя, но успоредно с това е и символ на Кана, на владетеля - пратеник на Танг-Ра. Сокол по принцип не се изобразява като символ в земни сцени, защото той е пазач на Горния свят и се приема, че не е в пряка връзка с хората.

Предполага се съществуването на още един символ в композицията. Според нас би трябвало да го има - Чашата. Чашата е един от най-старите символи в митологията на българите. Съзвездие Чаша съответства на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайнство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч преди него и българският Колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров - ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен цикъл на времето започва от тук - от Балканите. Чашата символизира резервоара на енергията ЦИ в човешкия организъм и еволюцията на духовните центрове на Първата и Централната костенурка, като отразява и състоянието на Третата костенурка. Тези центрове са Тимусът, Слънчевият сплит и Половата система. Чашата, която се превърна в мит и фетиш за рицарите-масони, наистина съществува, но в съвсем друг план и смисъл. Можем да кажем, че тя се намира символично в тялото на всеки човек.

Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така гледа в свещената посока на българите. Освен това разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо влияят на каменната структура. И защото... така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и траките, и славяните, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги покори с тайнството на своя Бог. Те стават единен народ под егидата на Единния бог. Нашата държава никога не е била славянобългарска, а само България. Както и азбуката ни е Българската Глаголица, преработена в знаковата си система за удобство при изписването и наречена от създателя си Св. Климент Охридски на името на Св. Константин Кирил-философ - Кирилица.

Още един момент, специфичен за този релеф. Става въпрос за техниката на изсичане на релефа, която има елементи, характерни само за Египетския релеф - вдълбаната във фона ивица около конника и коня, подчертаваща формата. Този ефект на рязкото очертаване на границата между светлина и сянка е типичен за Египет и не съществува в нито един образец на античната или ранновизантийската  скулптура .  Жлебът подчертава определени места от тялото на конника и коня, което го прави още по-характерен, защото подчертава високите познания на скулптора и факта, че той е познавал техниката на египетския релеф. Древните предания в Тангризма насочват именно на там посоката, откъдето българите са дошли на Балканския полуостров хилядолетия преди потопа.

Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Той търси именно Мадарския конник, когато идва към полуострова. Знаел е преданието, което гласи:

Праотците са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ, живял някога тук, обходил света и завърнал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващия нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес наследствените ни колобри. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии. Знае я и Папата, който също сам посети България, но негово Светейшество не спомена и дума за знанието, съхранено във Ватикана в РАКЛАТА на Танг-Ра, която Михаил му предаде.
                                                                 (2000г)

Напливът на роми от Румъния и България е довел до рязък скок на престъпността във Франция, заяви в Париж министърът по европейските въпроси Пиер Лелюш.

"Малцина от тези хора идват тук,за да се интегрират. Огромен брой малолетни сред тях се въвличат в наркомрежи",каза той в интервю за Френското радио. "Не можем да хвърляме вината за всичко върху една малка общност, но сме изправени пред реален проблем и е дошло време да се справим с него", добави министърът.

Изявленията на Лелюш предизвикаха остри критики от социалистическата опозиция и от правозащитници, които ги нарекоха скандални. Но проблемът явно е поставен на най-високо ниво, защото президентът Никола Саркози свиква днес в Елисейския дворец спешно съвещание, на което да се обсъдят нови стратегии за справяне с растящата общност от цигани, роми и местни катунари. Още миналата седмица, насрочвайки съвещанието, Саркози намекна, че на дневен ред е "експулсирането на всички нелегални лагеруващи елементи".

За повод бяха използвани събитията в малкото селце Сен Енян край Гренобъл преди 10 дни. Тогава разярени младежи скитници и роми нападнаха полицейски участък и извършиха уличен погром (Автора на блога пита, кое доказва, че въпросните цигани са румънски или български и някъде пише ли дори това? И после, кое доказва, че полицията го е застреляла правомерно? Имал ли е бойно оръжие у себе си?!), след като полицията застреля 22-годишен техен приятел, уличен в кражба от казино. (24часа)

A+

A-

прочетете още...

Снимка: sxc.hu

Защо цените на жилищата във Великобритания толкова упорито отказват да се подчинят на нормалните закони за предлагането и търсенето? Това е една от големите загадки на живота, пише Иън Полок в аналитичен материал за BBC.

Жилищата на Острова все още са скъпи, откъдето и да ги погледнем. Броят на продавачите е ограничен, икономиката не помръдва - безработицата е висока, а реалните доходи на хората намаляват заради комбинацията от инфлация и слаби повишения на заплатите.

В същото време продажбите на жилища са почти наполовина спрямо периода преди банковата криза. Защо тогава няма срив на цените?

Първото нещо, което трябва да се уточни, е че не всеки вярва на статистиката.

Всеки месец се публикуват цял куп данни от правителството, имотния регистър (за Англия и Уелс), кредитори и браншови организации като Кралския институт на лицензираните оценители (RICS). Често те показват различни месечни движения и вариации в средносрочните тенденции.

Според техните данни от началото на тази година средните цени или падат плавно, или са в стагнация, или пък всъщност вървят нагоре.

Икономистът и финансов съветник Джонатан Дейвис, който вярва, че цените в средносрочен план ще вървят надолу, гледа предпазливо на тези данни. Според него положението в национален мащаб се нарушава единствено от случващото се в Лондон, където цените са доста гъвкави. По думите му обаче дори и това ще се промени.

"Общият план остава непроменен - в по-голямата част от страната има срив не само на сделките, но и на цените", твърди Дейвис. "Обемът на сделките е много нисък и няма да се подобрява, особено като се има предвид, че цените на предлаганите жилища са 35-40% над реалните цени на продажбите".

Според него данните за сделките в Лондон и югоизточните райони показват срив, който ще бъде последван и от цените.

Ед Стансфийлд от консултантската компания Capital Economics, която също предвещава спад на цените, обръща внимание на икономическата обстановка по места. "Една трета от всички работни места, създадени от края на 2009 г. насам, са в Лондон, а три четвърти от всички новосъздадени работни места са или в Лондон, или на югоизток, югозапад или Източна Англия", обяснява той.

"Разделението между севера и юга на пазара на труда е реално", допълва експертът.

Робърт Гарднър, главен икономист в Nationwide, е анализирал въпроса и твърди, че основният фактор, определящ тенденциите при цените на жилищата, е характерът на местната икономика.

"Пазарът е отражение на обема на производството в даден район", разсъждава той. "Районите с най-голямо производство в момента са тези с най-ниски цени спрямо пика".

Любопитен факт е разликата между цените, които хората искат, и цените, на които реално се продават жилищата им, ако изобщо се стигне до продажба. Различни изследвания показват, че тази разлика може да достигне цели 45%.

Според някои експерти спадовете на цените от последните няколко години означават, че много хора, които биха искали да продадат имотите си, не могат да си позволят да свалят цените. "Повече от един милион бивши купувачи на първи жилища са затворници в собствените си домове - цените са с 18% под пика през 2007 г., когато повечето хора купуваха с ипотека за 95%", твърди Хенри Прайър, коментатор на пазара на имоти.

"Дори и да имаха намерение да продават, в момента те нямат 20% първоначална вноска, която трябва да направят за следващия си дом", допълва той.

Има и други фактори, като алчност и глупост.

"Има значителна липса на реализъм; повечето продавачи са заровили главите си в пясъка", обяснява Прайър.

Според Джонатан Дейвис и Ед Стансфийлд цените на имотите във Великобритания със сигурност ще вървят надолу.

"Все още на пазара се шири масово надценяване - всяка една промяна на ситуацията на пазара на труда и потребителското доверие поради промени в доходите би тласнала цените надолу", твърди Стансфийлд.

Има обаче и няколко фактора, които биха могли да доведат до повишение, или поне спиране на спада.

Ниските лихви, които според някои експерти ще се запазят до 2013 г. и дори по-нататък, могат да помогнат на десетки хиляди души да запазят жилищата си. Банките и строителните сдружения отбелязват по-бърз от очаквания напредък при изплащането на спешните кредити, които бяха принудени да изтеглят от Английската централна банка и хазната през 2008 г. - най-тежкият период от банковата криза.

В резултат на това за някои хора може да се окаже по-лесно да изтеглят кредити. "Наблюдава се известно смекчаване на условията за кредитиране", според Бърнард Кларк от Съвета на ипотечните кредитори (CML).

Рей Булгър от ипотечните брокери John Charcol пък дори споменава една още по-фундаментална тенденция - не се строят достатъчно жилища.

През миналата година е имало едва 200 хил. новозапочнати или новозавършени жилища, а броят на новите домакинства е бил 240 хил., до голяма степен поради неспиращата имиграция.

"Формирането на нови домакинства в момента изпреварва строителството на нови жилища - така е от известно време, но в момента степента на тази тенденция е по-висока", казва Булгър.

Протестиращи срещу растящите цени на имотите в Тел Авив. Снимка: Ройтерс

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща да облекчи жилищната криза в страната, след като около 20 хил. души демонстрираха в Тел Авив и други градове против астрономическите цени на недвижимите имоти, предадоха ДПА и Ройтерс.

През последните десет дни хиляди израелци разпънаха палаткови лагери в най-малко 15 града, за да протестират против високите цени на жилищата, които скочиха с над 60% през последните четири години.

„Писна ни“, скандираха демонстрантите, повечето от тях млади хора, които преминаха през центъра на Тел Авив късно снощи. „Биби, махай се“, гласяха някои от плакатите, използвайки умалителното име на премиера.

Около 42-ма протестиращи бяха арестувани заради блокиране на улици и сблъсъци с полицията, съобщи за Ройтерс полицейски говорител.

„В момента сме свидетели на жилищна криза, която намира широк обществен отзвук“, заяви Нетаняху на заседание на кабинета вчера, на което се очаква да бъдат одобрени две големи пазарни реформи.

„Бедата е реална“, подчерта той. „Младите двойки няма къде да живеят, понеже апартаментите са прекалено скъпи.“

Нетаняху заяви, че неговото правителство се опитва да облекчи бюрократичните спънки, които забавяха строителството на жилища в миналото. 90% от земята в Израел е собственост на държавата, припомни премиерът.

„Ще дадем допълнителни стимули на строителните предприемачи да изграждат апартаменти по-бързо“, изтъкна Нетаняху. Правителството вече прие серия от мерки, включително данъчни облекчения за предприемачите, които предлагат нови жилища на пазара. В по-близка перспектива Нетаняху каза, че правителството ще предприеме „фокусирани стъпки“, за да помогне на младите израелци да наемат или закупят апартаменти.

(БТА)

Македонската телевизия Канал 5 информира снощи за резултатите от преброяването на населението в България и отбелязва, че необяснимо как броят на македонците в България е намалял драстично от 10 000, колкото са били регистрирани преди 15 години, на 1600 души.

Според македонските организации, които функционират в България, това е невъзможно и тези цифри са измислени и неверни, посочи македонската телевизия.

Канал 5 твърди, че по време на преброяването българска македонка казала пред техен репортер, че е била заплашена с глоба от 60 евро, ако отбележи в графата национална принадлежност, че е македонка.

Друга жена свидетелствала, че преброителите отказали да я запишат като македонка, а когато казала, че няма да участва в преброяването, я заплашили с полиция и глоба от 120 лева, съобщава Канал 5.

Световните организации постоянно отбелязват в докладите си, че в България се нарушават правата на човека, но официална София никога не променя политиката си към македонското население, отбелязва Канал 5.

Приемливо или не, други инструменти няма и на македонците, които живеят в България, им остава единствено да чакат международните организации да окажат натиск върху българските власти и при следващото преброяване бройката да бъде реална, а не измислена, коментира македонската телевизия. БТА

Редактор: В. Софева

(Този материал е "заловен" от членове на БДФ, в Казанлък!)

Организация "Отпор", към ВПС на БСП
До всички партийни организации на БСП

УКАЗАНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНАТА РАБОТА

НА ОБЩИНСКИТЕ И МЕСТНИТЕ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БСП

       След минималната ни загуба на изборите през октомври 1991 г. не трябва да се губи самообладание, няма място за тревога и страх от загубата ни. Напротив, казаното от А. Луканов – и когато губим ние пак печелим – важи с всичка сила, особено за нашите организации, претърпели неуспех в изборите. Затова горе главите и на работа защото след не много време правителството на СДС ще падне и ще има нови избори. Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце, затова спазвайте всичко което има в тези указания!

     I. Общински съвети в които има мнозинство на СДС или заедно с други представени общнски съветници трябва да се направи следното:

       1. Не се противопоставяйте явно на решенията, които се вземат с мнозинство от противниците – СДС или СДС, ДПС, СДС център и евентуално БЗНС.

       2. Търсете хора от техните редици, които имат амбиция за директори, началници и други. Предлагайте сътрудничество (тайно) обещавайте и няма да се противопоставяте на техните желания и предложения.

       3. Много важен момент в работата на общинските съвети е да се поставят наши хора начело в групите на СДС, ДПС, СДС център, БЗНС.

4. Ако има лица, които неможете да контролирате или не се поддават на по-горните предложения за кариера в работата, намерете начин те да бъдат отстранени и компрометирани пред обществото. Компрометирането в никакъв случай да не става от хора на БСП. Това трябва да стане от нашите в СДС.

       5. Търсете и внедрете в редиците на СДС деца и внуци на АБПФК, бивши членове на БКП (по възможност млади хора), лица, които са назначени от нашите правителства до 91 г. директори и началници, лекари, учители, управители на фирми.

       6. Там, където в местните КС на СДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно да бъдат отстранени и на тяхно място да се наложат нашите хора, предпочита се те да оглавят партиите в СДС и оттам целият местен КС на СДС.

       7. Да се избират лица, лежали по затворите за криминални престъпления и да им се оказва необходимата подкрепа, за да влязат в КС на СДС. Те да се ползват с неафиширана ваша подкрепа.

       8. Внедрените от нас лица да се подкрепят неофициално и да не им се пречи, напротив, да се използват срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат на изборната ни победа в предстоящите скорошни избори.

       9. Да се използват всички възможности на изпълнителната власт (кметове, зам. кметове и председатели на общински съвети), които са от СДС за компрометиране. Опитайте да запазите нашите кадри в общинската администрация. Да не се завършва или да не се започва ново строителство там, където кметът е от СДС.

       10. Да се образуват инсценировки с предварителни сценарии, следствия и съдебни дела срещу лицата, водили активна предизборна кампания срещу БСП. Да бъдат разпорстранявани слухове за тези лица в негативен порядън.

Дариуш Резаи Неджад. Снимка: Reuters

Иран обвини Израел и САЩ, че са отговорни за убийството вчера в Техеран на учения Дариуш Резаи Неджад, който работел по проекти на министерството на отбраната, и който днес беше погребан в иранската столица, предаде Франс прес.

Отначало всички ирански медии представяха 35-годишния учен като специалист по ядрена физика, работещ за Иранската организация за атомна енергия и министерството на отбраната.

Днес обаче всички медии без обяснения престанаха да го определят като ядрен учен и започнаха да съобщават, че е "студент, който прави магистратура по елекротехника" в Техеранския университет.

Агенция Фарс обаче потвърди, макар и без уточнения, че той сътрудничил на министерството на отбраната. Заместник-министърът на науката Мохамад Мехдинеджад Нури заяви пред агенция Мехр, че жертвата не е била служител на министерството на отбраната, оставяйки наред с това впечатление, че е възможно да е работела по проекти на министерството като подизпълнител от страна на университета.

Резаи Неджад беше убит вчера с пет куршума от неизвестни лица на мотоциклет, докато бил на улицата заедно със съпругата си. Жена му била ранена при атентата.

На погребението губернаторът на Техеран Мортеза Тамадон отбеляза, че убийството му се вписва в "американско-израелския проект срещу научния елит, целящ да откаже Иран да продължава да върви по пътя на прогреса".

Той свърза атентата с терористичните актове, при които миналата година бяха убити двама физици, работили по иранската ядрена програма - Маджид Шахриари и Масуд Али Мохамади.

Финансовата криза от 2008 г. е била „предотвратима“ катастрофа, причинена от многобройни пропуски на регулаторните органи, слабо корпоративно управление и безотговорно поемане на рискове на Wall Street, са заключенията на федерално разследване, цитирано от New York Times.

Комисията, разследвала причините за кризата, обвинява както две администрации в Белия дом, така и Федералния резерв и други регулаторни органи за това, че са позволили взривоопасното натрупване на рискови фактори – безогледното раздаване на ипотечни кредити и безконтролното „пакетиране“ и препродаване на дългове, в комбинация с рискови залози върху дългово гарантирани активи.

„Най-голямата трагедия ще бъде да приемем повтаряната от мнозина теза, че никой не е можел да предвиди задаващото се финансово фиаско и за това нищо не е можело да се направи“, се казва в заключенията на разследването. „Ако приемем тази теза, катастрофата ще се повтори“.

Федералната комисия за разследване на кризата обвинява няколко финансови институции в алчност, слаб мениджмънт или и двете. Някои от най-тежките обвинения обаче са свързани с погрешни ходове на администрацията, сянката за които пада както върху републиканците, така и върху демократите.

Докладът от 576 страници ще бъде официално публикуван в четвъртък.

Според заключенията за кризата са виновни двама председатели на Федералния резерв (Фед) - Алън Грийнспан, който беше шеф на централната банка по време на раздуването на ипотечния балон и неговият приемник Бен Бернанке, за това, че не е успял да предвиди кризата. Докладът критикува Грийнспан за подкрепата му за дерегулацията на пазара и посочва „кардиналния провал на централната банка да ограничи потока от токсични активи“ като „ярък пример за небрежност“.

Докладът критикува и „непоследователната реакция“ на администрацията на президента Буш – позволила колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г., след като с помощта на Фед, помага на друга банка, Bear Stearns. Според доклада тази непоследователна политика е „допринесла за несигурността и паниката на финансовите пазари“.

Както и Бернанке, финансовият министър на Буш, Хенри Полсън през 2007 г. прогнозира, очевидно погрешно, че колапсът на ипотечния пазар ще бъде овладян, отбелязват авторите на документа.

Обвинения към демократите също не липсват. Решението от 2000 г. позволяващо нерегулирана, извън борсова търговия с деривативни инструменти, взето през последната година от управлението на Бил Клинтън, се определя като „повратна точка в спиралата довела до финансовия колапс през 2008 г.“

Настоящият щатски финансов министър Тимъти Гайтнър също не е пощаден от критики. Гайтнър, който е бил шеф на Фед в Ню Йорк, е порицан за това, че не е забелязал обезпокояващи признаци за състоянието на Citigroup и Lehman, въпреки че други регулаторни органи също са били отговорни за това.

Докладът вероятно ще възобнови дебата за политическото влияние на Wall Street. Авторите посочват, че „регулаторните органи не са имали политическата воля“ да контролират финансовите институции, които е трябвало да надзирават. За периода 1999 г. - 2008 г. финансовата индустрия е похарчила 2,7 млрд. долара за лобиране пред законодателите, докато частни лица и комитети, свързани с банките, са вложили 1 млрд. долара в кампании в подкрепа на исканията на сектора.

Докладът цитира мениджъри на Citigroup, които признават, че не са обърнали внимание на ипотечните рискове. Директори на най-голямата застрахователна компания в САЩ American International Group признават, че не са забелязали експозицията от 79 млрд. долара, която AIG е имала към суапове за защита от фалит – застраховки, които са били продавани на инвеститори, търсещи защита от обезценяване на активи, гарантирани с ипотеки. Мениджъри от Merrill Lynch са били изненадани, когато привидно сигурни ипотечни инструменти изведнъж напълно са изгубили стойността си.

Според един от показателите, на които докладът обръща внимание, преди началото на кризата за всеки 40 долара активи 5-те водещи американски инвестиционни банки са разполагали само с 1 долар за покриване на загуби. С други думи, понижаване на стойността на активите с 3% е означавало фалит. Банките са прикривали прекомерния си ливъридж, чрез деривати и други инструменти, се казва в документа. Спекулативният гуляй е бил прикриван от „гигантска сенчеста банкова система“, в която финансовите институции са разчитали преди всичко на краткосрочен дълг.