От 1 август започва Богородичният пост - един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през календарната година. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година, съответно на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

 

    Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)." Св. Симеон Солунски пише: "Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето представяне пред Господа, се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна, - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас".

 

     За светския мироглед празникът Успение е един от най-необичайните: та нима е възможно някой да празнува смъртта?! Не смъртта, а заспиването (на църковносл. "успение") на Пресвета Богородица празнуват християните. Защото, след изкупителната смърт и Възкресение на нашия Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14); "За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка... Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 1.21, 4:4). Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

 

     Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост е нужно да се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния. Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни. Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.

 

    Днес обаче мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят "за здраве".Настина, постите са здравословни, а може и да се отслабне от тях, но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни е своеобразна самодисциплина, която укрепва духа и характера и ни помага да разбираме по-добре смирението, към което трябва да се стремим като към най-висша християнска добродетел. Постигането на мир със себе си, на мир в душата /каквото означава смирението/, прави от човека „твърда скала”, която житейските бури трудно надмогват, за разлика от духовно объркания и хаотичен човек, който е една крехка „тръстика, люлеяна от вятъра”, която бързо се прекършва от всеки по-силен порив на житейските несгоди. Покаянието и молитвата са основните оръжия по време на поста – духовната ни битка със злото в нас. Ако те липсват, напразно бихме лишавали тялото си с предписаните хранителни ограничения.

 

    Някои пък казват: "Защо да постя, след като постоянно се лишавам?" Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на "Защо да се храня, след като пак ще огладнея". Не бива да се забравя, че постът, освен духовна борба, е и духовна храна, която е изключително полезна за нас; не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си, от възпалване на доброто в нас и стремежа за добротворство. Постът ни помага да почистим и измием образа Божий в нас, защото – да не забравяме – Бог ни е създал по Свой образ и подобие! Всички наши грехове и зли наклонности потъпкват и омърсяват този образ и вредят най-вече на нас самите. Именно те ни пречат да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, злоба, нервни кризи, себеупрекване и отчаяние.

 

     Добре е да помним обаче и още нещо - нищо добро няма да ни донесе „външният” пост, постът за пред хората. Затова Господ Иисус Христос ни повелява: "Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." (Мат. 6:16-18)

 

   За да бъдат постите ни истински полезни и душеспасителни, нека се покаем с любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Него. Нека бъдем братолюбиви и милосърдни, готови винаги да протегнем ръка на слабите, да не скъпим думите за утеха и състрадание към нещастните, да дадем храна на гладните и към всички да бъдем с любов, дарявайки им мир и радост. Защото, Сам Бог ни е завещал – любов да имаме помежду си.
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН

elahikari.blog.bg

Без коментар (Българите имат точно толкова общо с Римската империя, доколкото сринаха тази антинационална и небогоугодна кочина - подтисница на народите и идентичността им и владяна от хомосексуалисти, извратеняци и сексманиаци!В този смисъл, отоманиста е прав в сравнението си между Османската и Римската антинародностни и антинационални варварски империи на злото, както и ако беше прибавил към тях СССР и СФРЮ!):






Стоян Динков Снимка Aни Петрова

Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ

14:24 26-07-2011
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТЪР НИКОЛОВ
5282 | 4 | 182 Коментирай
Евроазиатски съюз ще замени Европейския, смята писателят

Писателят Стоян Динков е лидер на партия „Зелена България” и син на знаменития български поет Иван Динков. В новата си книга „Османо-римска империя, българи и тюрки” от изд. „Сиела” той изследва общата история на България и Турция още от времето на Атила и налага една теза, която влиза в противоречие с общоприетата представа за „турското робство”. Според автора Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период. Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който още от времето на Атила управлява степите на Евразия. Динков подчертава колко е важно България да поддържа добри отношения с тюркската общност днес и смята, че бъдещето на света е обединението, както и че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евроазиатски съюз.

- Г-н Динков, във вашата книга твърдите, че присъединяването на България към Османската империя е спасило българския народ. Защо смятате така?

- Трябва да знаем, че България и била част от една огромна държава. Още 52 съвременни страни са били в рамките на Османската империя. Всички те днес са суверенни съвременни държави. Били са част от нея между 400 и 600 години и са запазили своята вяра, бит, традиции. В рамките на Османската империя няма асимилиран народ. Не е имало народ, който да е попаднал в империята и да е изчезнал заради нея.
Влизането на България в тази огромна страна е запазило и нашия народ, защото по това време страната ни е била в много тежко състояние. През 14-и век тя е била много малка, слаба и разделена на три части. Към така наречената Видинска България е проявявала интереси Унгария, която по това време е изключително силна държава, велика сила. Към България е имало интереси и от страна на унгарските васали Сърбия и Влашко.
Ако османците не бяха дошли, щеше да се случи това, което става с всички слаби страни. Гърция щеше да си вземе земите в Тракия. Сърбия поради сходството на език и вяра – по това време езиците ни са почти еднакви, също щеше да получи част от България. Видинското царство щеше да стане част от Унгария. Добруджа, съдейки по нейните връзки с Венеция, щеше да попадне под неин контрол, подобно на Дубровник. Какво би останало от нас – на практика нищо. Оказва се, че когато идват османците, нашият етнос, макар и част от тази по-голяма общност, вече е етнос без граници. Добруджа, Търново и Видин, отново стават едно.
По това време българите са били около милион и половина. А българският етнос през 60-те години на 19-и век наброява около 7 милиона, като се включат българите в Северна Гърция, както и тези около Скопие.

- Откъде идва негативната представа за османския период като „робство”?

- Това се случва заради интересите на Русия. По времето на Екатерина Велика там се появяват идеите на панславизма. Русия се опитва на базата на език, а не на база етнос, да обедини славяните. Руснаците смятат, че ние сме славяни, и започват една културна експанзия към България. Идеята е да се овладеят тези земи и евентуално да се достигне до Цариград. Започва масова пропаганда, че българите са славяни и че страдат много. Но в България са идвали много умни хора от Русия и един от тях – Достоевски, е описал по доста по-различен начин как живеят „робите”. Аз му имам доверие.

- Плод ли е българското Възраждане на тази пропаганда?

- Да, то е плод точно на руската пропаганда и на идеите на Мацини. В това няма нищо лошо, но все пак тези идеи са имали специфична функция в Италия – при карбонарите. При нас се пренася същият модел на действие. Революционните идеи на Мацини се сливат с руския панславизъм и се получава един малък хаос.

- Как си обяснявате негативното отношение, което много националисти имат към Турция?

- Вие знаете, че това не е само тук при нас. В световната история определени велики сили с конкретни интереси винаги са разделяли народите от най-близките им приятели. Докато ние сме разделени от нашия най-близък приятел Турция, те могат да си правят с нас каквото си пожелаят.

- Вие коя теория за произхода на българите подкрепяте – тюркската или станалата популярна наскоро иранска теория?

- Тук не може да има теории. Става въпрос за факти. Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези. Няма факти в подкрепа на другите теории. Защо толкова малко се говори за съкровището от Наги Сент-Миклош? То е българско и категорично има тюркски черти. Върху него има тюркски образи, номадски конници. Има една спекула – че символиката на слънцето и луната в съкровището е персийска. Там обаче няма слънце и луна, а звезда и полумесец. Те представляват доислямска тюркска символика. Има по времето на хан Омуртаг. Тези символи са и османски. Когато османизмът завладява мюсюлманските земи, звездата и полумесецът стават ислямски символи.

- Има ли полза България от едно сближаване с тюркската общност?

- Първата полза за народа ни е, че ще сме наясно със самите себе си. Ще знаем кои сме и откъде идваме. Лъгани сме много време – първо, че сме славяни, сега – че сме иранци. Това влияе лошо на обществото – ние нямаме гражданско общество. Ние не знаем кои сме. А сме наследници на най-могъщите тюрки – тези на Атила. Когато го разберем, ще имаме самочувствие. Ние сме били световна империя от Франция до Монголия, огромна световна държава. Синът на Атила - Ирник, е управлявал страна, която е включвала цяла Западна Русия, Прибалтика, Киев и Крим. Наричала се е България много преди Кубрат. Това се знае в целия свят, а само тук не се изучава. Това нещо беше наложено от панславизма – да не си знаем историята.

- Същият проблем имаха и наследниците на прабългарите в Русия – потомците на волжките българи? Какво е положението при тях?

- Там в момента се случват едни хубави неща. Тяхната партия – Български национален конгрес, е най-силната в момента. При едни свободни избори те биха могли да вземат властта.

- Смятате ли, че връзките на България с тюркските страни ще помогнат за създаването на един бъдещ евроазиатски съюз?

- Първо трябва да има азиатски съюз, а после европейският и азиатският да се обединят. Това е бъдещето на света. И ако нашата историография стане реална и истинска, а не лъжлива, България ще заеме едно много сериозно място. Тя не само че е член на ЕС, но ние говорим на славянски, макар и наложен насила. Освен това сме християни – повечето от нас. Остава само да си напишем истинската история.

- Казвате, че славянският език е наложен насила. Как става това?

- Когато се приема християнството, са избити над 100 хиляди българи. Тази религия е наложена насила от Византия. Налага се една азбука, която е на базата на стара писменост, създадена през 4-и век. Прабългарите са използвали друга писменост – тюркските руни. От тях са взети няколко знака и са внесени в азбуката. По времето на Борис I в България се завръщат антите – славянски племена, изгонени от нашите ханове. Те налагат славянския език. И така всички започват да говорят на славянски. По това време хората не са могли да пишат. Ние говорим за азбука, но тогава сигурно 1000 души са могли да пишат. И ако искаш да научиш нещо, ти се налага да говориш на славянски. Това е добър ход на Източната римска империя, за да унищожи България.

- А как оцеляват българите?

- Ами реално ни няма. Второто българско царство си е куманско. Масово прабългарите, които остават да живеят тук, са поставени в много тежки условия – като крепостни селяни, които нямат право да ходят никъде. Плащат данъци, работят като роби. Останалото са кумани, които са заселват тук, както и антите, които се завръщат. Всички династии от Второто българско царство са кумански.
http://novinar.bg/news/stoian-dinkov-osmanskata-imperiia-spasi-balgarskiia-narod_MzY0MTs0MA==.html


Публикувано на nestinar.blog.bg

Още от края на 30-те години групи от еврейски екстремисти, основните от които са „Иргун” и „Лехи” (известна също като „Щерн”),  предприемат серия от насилствени актове срещу британското присъствие и арабското население в Палестина и стават особено активни през 40-те години на ХХ в.

През 1944 г. британският военен комисар сър Харолд Макмайкъл успява да избегне от засада, устроена от групата „Щерн”. Три месеца по-късно, на 6-ти ноември  екстремистите от „Щерн” убиват в Кайро британския държавен министър по въпросите на Близкия изток, лорд Мойн. Според еврейските терористи, лорд Мойн е един от инициаторите на строгата политика по имиграцията, която Великобритания поддържа по отношение на Палестина. Той счита, че Палестина е твърде малка като територия, за да приеме милиони евреи от Европа. Убийството на лорд Мойн разгневява британския министър-председател Уинстън Чърчил, който е близък приятел на убития държавен министър по въпросите на Близкия изток.

Междувременно, ционистите засилват своя натиск срещу САЩ посредством конгресмени, които са техни лобисти. През 1945 г. президентът Хари Труман призовава британското правителство да отвори вратите на Палестина за допълнителна имиграция на още 100 000 евреи от Европа.

Това е един от факторите, поради които Великобритания обявява намерението си да прекрати своя мандат в Палестина и да предаде палестинския въпрос на Обединените нации, които са наследник на Лигата на нациите.

На 28-и април 1947 г. Общото събрание на ООН свиква своята първа специална сесия по този въпрос и създава Специален комитет на Обединените нации за Палестина, който трябва да излезе с препоръки за бъдещото управление на Палестина. Няколко месеца по-късно, Общото събрание приема резолюция № 181 (ІІ) за бъдещото управление на Палестина. Резолюцията представя план за разделяне на Палестина на две държави – арабска и еврейска, свързани с икономически съюз. За палестинците, които съставляват 70% от населението, са отредени 47% от територията. Тъй като е свързан с три от световните религии, Йерусалим е обособен като corpus separatum, т.е. град под специален международен режим, администриран от Обединените нации.

Планът е посрещнат с радост от еврейското население, но палестинците не са удовлетворени от предложеното разделяне на територията. В Палестина започва гражданска война (1947 г. – 1948 г.), белязана с насилие най-вече в зоните със смесено население като Йерусалим и Хайфа. Терористичните ционистки групи „Иргун” и „Щерн” поставят бомби на автобусни спирки и пазари, палестинците отвръщат на атаките.Започва и първата вълна на масова емиграция на бежанци от Палестина.

На 9-ти април 1948 г. „Иргун” и „Щерн” обединяват сили при масовото клане в палестинското село Дейр Ясин близо до Йерусалим. Близо една-трета от населението на Дейр Ясин, което тогава възлиза на 600 души, са убити. Жестокият погром засилва страха от други предстоящи кланета и води до ескалиране на бежанската вълна. По-късно през същата година са документирани кланета в около 30 други палестински градове и села.

На 14-ти май 1948 г.  - един ден преди официалното изтичане на британския мандат и преди свикването на сесия на Общото събрание на ООН за приемане на нова резолюция за американски контрол над Палестина – Давид Бен Гурион прочита Декларацията за независимост на Израел и обявява създаването на еврейската държава Израел. Еврейски военни сили окупират по-голяма територия от определената им според Резолюция № 181 (ІІ) на ООН за разделяне на Палестина, а междувременно военни формирования от съседните арабски държави са навлезли в палестинска територия. Така, Гражданската война от 1947 – 1948 г. прераства в първата близкоизточна война.

През 1948 г. са обезлюдени над 500 палестински градове и села, като някои от регионите остават изцяло разрушени, а в други се настаняват еврейски имигранти и променят имената на унищожените арабски селища. Повече от 800 000 палестинци са принудени да напуснат своите домове и земи. Процесът на етническо прочистване има за цел да принуди максимален брой палестинци да се изселят от земите си, за да стане възможно създаването на еврейската държава в Палестина и палестинците да се окажат малцинство в собственото си отечество. В границите на палестинските територии, на които се създава Израел, остават около 150 000 палестинци, около една пета от които са изселници, но и до момента не им се позволява да се завърнат в домовете си, както не се позволява и на останалите палестински бежанци.

Етническото прочистване през 1948 г., кланетата, принудителното изселване на палестинския народ и лишаването му от собственост се обозначават с термина „Ан-Накба”, който означава „катастрофа”, „бедствие”. Денят 15-ти май е определен за ден в памет на тази национална катастрофа – една тъжна годишнина, която палестинците отбелязват и до днес.

Взето от: palestine.bg


Виж още: samvoin.blog.bg/politika/2011/07/30/.503483

Cамира - превод от блог на руски репатриант, (в страната почти 20 год). След падането на апартейда в Южна Африка, Израел остава последният бастион на расизма и единствената страна в света, където тази срамна система продължава да процъфтява.

Израелският расизъм се проявява предимно в гражданско отделение на държавата . Най-уязвимите групи от населението са араби. Всички, които посещават Израел могат лесно да проверят това. Разликите между еврейски и арабски анклави в Израел са подобни на тези, които са съществували в Южна Африка преди падането на расисткия режим в страната. В пътешествие из Израел, където и да е от Египет до ливанската граница в арабските градове в Израел се вижда една и съща картина: бедност, липса на достъп до пътища и инфраструктура, цинк колиби без електричество и водоснабдяване, обслужващи помещенията за неговите жители.

Арабските градове в Израел - са абсолютния шампион на страната по отношение на бедността. Например 70% от арабския град Ум Ел Шах живеят под прага на бедността. Половината от местните жители нямат канализация и течаща вода. Безработицата в Ум ел шах е 38% от общото активно население. За развитието на градската инфраструктура и индустриалните арабски градове ,са заделени от държавния бюджет 4,5% от средствата, получени от градско развитие на еврейски анклави.

Въпреки това, тази дискриминация по отношение на арабското население не е ограничена. За разлика от еврейски анклави, по-голямата част от арабски израелски селища нямат правен статут.

В Израел, такива населени места се наричат незаконни. Реалността е, че арабските незаконни селища са пряк резултат от определена държавна политика, чиято основна цел е да оцелее на коренното население от земите им. Политиката на ционистите срещу местното арабско населението е подобна на тази, която са провеждали европейските колонисти в Северна Америка, като са заграбвали земя от местни жители, а самите жители са били гонени от резервациите.

Практиката на изземване на арабските земи първоначално е тествана в Израел в началото на 50 те години, когато по нареждане на първия министър-председател Давид Бен-Гурион, бедуините в областта Ерусалим, са депортирани в пустинята на Негев. Оттогава практиката на окупацията на арабски земи непрекъснато се разширява. В апогей на тази расистка практика е изземване на земя в непосредствена близост до арабския град Сахнин в северната част на Израел. (Това изземване е извършено от израелската полиция, подкрепена от армията.

Оттогава, всяка година на този ден, израелските араби празнуват денят на земята в памет на трагедията в Сахнин.

Дългосрочната политика на колонизацията на арабските земи е довело до това,
което на днешна дата, в арабските градове на практика няма място не само за изграждане на индустриални зони, без което никой голям град не може да функционира нормално, но дори и площта, необходима за отразяване на нарастващото население. (Например, преди образуването на Израел ,на жителите на Ум ел Шах е принадлежала около 150 000 кв.м от земята. Днес, цялата площ на града е само 3000 кв.м. (Трябва да се отбележи, че Ум ел Шахът е вторият по големина арабски град в Израел)

Според общественото сдружение Хамерказ хаарави летикун , към днешна дата, на израелските араби принадлежат само 3% от земята намираща се в тяхна собственост от 1948 г. (и това въпреки факта, че от 1948 г. арабски населението на Израел се е увеличил с 6 пъти!). За разлика от евреите, арабите в Израел не могат да се заселват , където те желаят, макар че те имат същата идентичност като евреите. Така например на арабите от Назарет, които пожелаха да закупят жилище в еврейския град Назарет Елит им бе отказано без обяснение. Всъщност Назарет Елит е построен с единствената цел - да предотвратят разрастването на арабски Назарет. Подобни истории могат да бъдат намерени достатъчно.

Лишени от необходимите за развитието на града земя, арабските села на Израел се доближават много по-прилика със средновековното гетото, отколкото със съвременния град.

Ако арабските градове на Израел лесно се асоциират с гето, то тогава така наречените "незаконни" арабските селища - това са реални бантустани( пояснение за понятието : Бантустан е територия, отделена за черните южноафриканци, като част от политиката на апартейд). Живота на жителите на "незаконни" селища е в постоянен страх, защото във всеки един момент могат да се спускат полицията подкрепени от булдозери и да разрушат техните колиби (разбира се без никаква компенсация и алтернативни жилища).За основните нужди и условията на живот тук и да се говори не е нужно. Потребности като ток, вода, пътища, медицинска помощ не съществуват.

За да се завърши картината, трябва да се отбележи, че със незаконното строителство се заемат не само арабите, но евреите. Но, за разлика от арабите, евреите жителите на незаконните селища не се страхуват от изгонване, изграждане на здрави къщи, осигуряване на вода, електричество и пътища за достъп. Не е трудно да се догадаем кой толкова усърдно се грижи за еврейски заселници, след като всички незаконни еврейски строителство - са част от държавната политика, предназначени за изгонване на арабите от техните земи.

Друг аспект на дискриминация по отношение на арабското население в Израел е в обхвата на заетостта.

Заплатите на арабите в Израел според различни оценки от 15-35% са по-ниски от тази на евреите .От създаването на израелската държава , до днешен ден , няма да се намери ни един от всички араби в страната да работят в най-големите държавни компании, като например електрическа , водна или авио- Ель Аль. Вие едва ли може да намерите дори един арабин , и в повечето от министерствата на Израел, и ако те могат да се намерят, най-вероятно ще са наети в качеството на чистачи или дребни служители. Положението не е по-добре и в съдебната система. Например за целия Южен Израел, където арабите (бедуини) са 50% от общото население на тази част на страната, има само един арабски съдия .

Но областта на заетата дискриминация срещу арабски населението на Израел не е изчерпана.

Почти всяка стъпка на израелските араби са обект на специално проучване, не само в летища и големи обществени институции, но в действителност при всички обществени места: магазини, в обществения транспорт, на входа на болницата и училището.

Арабски акцент или отличителен външен вид, е достатъчно основание за цялостно и унизителни проверки и понякога арест на арабите.

Надпис "Смърт на арабите" или "Без араби "- ,Без тероризъм" в продължение на месеци, дори години, "украсяват" стените по централната магистрала и улиците на централните градове. (Колко ще е различно, ако подобен знак се появи по адрес на евреите . Предполагам, че полицията ще предприеме незабавно всички необходими мерки.) Не е чудно, че израелците са напълно уверени в собствената си безопасност. В желанието да се постигне взаимна силна обида, на местните жители от страна на евреите често казват помежду си "Майка ти - арабски, което на свой ред може да доведе до смъртоносна обида. В Европа, където в Израел обичат да обвиняват хората в антисемитизъм, подобни изречения се наказват с лишаване от свобода. Но в Израел, местните расисти не само че могат спокойно да спят, но продължават да обиждат и тероризират техните колеги не - евреи, тъй като в историята на страната Израел все още не е започнала с наказателното производство по отношение на расистки действия или изявления срещу арабите, или расистко изявление , по адрес на всички , с изключение на евреите.

Образователната система също не е предприела никакви мерки, за да промени ситуацията към по-добро. Антисемитизъм в израелските училища, се отбелязва с почти една отделна тема. Израелски студенти преминали изпити за матура старателно изучават всички разновидности на антисемитизма и историята на преследването на евреите през вековете. Според израелското образование и преследваните едно време от германците (по точно от Хитлер), евреи са били подложени на разсизма , и омразата, основана на гражданството . С такова образование от бъдещите граждани на страната нищо добро не е необходимо да се очаква.

Гражданите на страната, които изразяват своята солидарност с палестинците, автоматично попадат в обхвата на строг надзор на местните служби за сигурност (основната цел е не толкова борба срещу тероризма, а начините за предотвратяване на обединението на арабите и евреите), а местните медии (внимателно са изработели образа на арабите като потенциални терористи) изобразяват тези, хора като съучастници на терористите.

В справедливостта трябва да се отбележи, че израелската системата на апартейд действа не само срещу араби и не-евреи, но и срещу самите евреи. Още преди създаването на Израел в най-трагичните за европейските еврейства времена през Втората световна война, ционистите са били ангажирани не в спасението на събратята си в Европа, а деленето на евреите на кашерни и некашерни . Този подход най-ясно се проявява при унгарските евреи по време на Втората световна война. Ционистите , не само не помогнали на унгарските евреи, но са улеснили депортирането на нацистите в местната еврейска общност в Освиенцим. Ръководителя на депортирането е адвокатът Резо Кастнер , ционистки фанатик и личен приятел на Адолф Айхман.

"Той не се интересуваше от старите евреи, или тези, които са приравнени в унгарското общество. Но той беше изключително устойчив при спасяването на биологично ценната еврейска кръв, тоест , човешкия материал, който е в състояние да се възпроизвежда и върши упорита работа." Всички останали можете да вземете "- ми каза той," но тази група ми оставете "- пишеше на своя приятел и сътрудник Адолф Айхман."

Нагласите и дейностите на Кестнер изцяло са споделени от израелски съд, оправдал този нацистки ционист след войната:

"По-голямата част от унгарските евреи, нямат никаква стойност за бъдещето на Сион, защото те са приравнени. В решението си съдът одобрително цитира думите на Кестнер:" Унгарските евреи са като клон, който отдавна е изсъхнал "и подобно на това " живо описание" има и друго :" Голяма еврейската общност в Унгария е била лишена от каквато и да е еврейска идеология .

Подобно на нацистите, които видяха Източна Европа и Русия като обект на колонизация а населението на тези страни - като не хора , а предназначени за поробване или унищожаване, така и ционисти все още виждат Палестина като обект на еврейската колонизация ,а арабите и не-евреите - като източник на евтина работна ръка или в категорията за депортацията им .

Нацистите обърнаха всичките си хора в пушечно месо. Ционистите също обърнаха целия народ в пушечно месо, като се разделиха всички евреи на класи. Ако в евреите от Северна Африка, ционистите бяха видяли един вид заместител на евтина работна ръка на , като експулсираните през 1948 г. палестински араби, то към родените от ционистка група на СССР изпитват откровена омраза.

Омразата на страната, чиято армия е спасила от унищожаването милиони евреи, страна,с чиито оръжие е воювал Израел в първата арабско-израелската война, страна, която първа признава държавата Израел и лобира на ООН да признае Израел, е една характерна черта на ционизъм. Тази омраза се дължи предимно на факта, че за ционистите няма по-голям грях, отколкото да принадлежат към друга култура, която се приспособява към различните общество - всичко, което е в изкривеното ционистко съзнание, е свързано с ъс присвояване и заробване . В ционистите предизвиква яростна причина, самият факт, че съветските евреи в Съветския съюз са достигнали най-големите успехи в образованието и в науката, които , въпреки всички недостатъци на съветската система, стават важен компонент на интелектуалната и творческата интелигенция на съветското общество. Според степента на успеха на достиженията на съветските евреи могат да бъдат сравнени само с тези културни постижения, които е достигнали еврейската общност в Испания през 12-14 век . Успехите на съветските евреи винаги са били предизвикателство за ционизма , така както на фона на успехите на съветските евреи ,мизерията на ционизма се вижда особено ясно. Именно с тези фактори се обяснява и особенната омраза на ционистите към Съветския съюз като цяло към Русия и съветските евреи в частност.

Например, през 1949 г. - една година след създаването на Израел, израелските разузнавателни служби са направили досие за всички евреи -офицери на съветската армия, и от длъжността лейтенант и на горе .

Следва да се отбележи, че по това време в Израел цареше глад, и само обезщетенията от Германия спаси страната от гладна смърт. Германските обезщетения биха били напълно достатъчно за преселване в Израел на евреите от цял свят. Въпреки това, ционисти са използвали парите за обучение на бомбени атентати в синагогите в Багдад и на обществени места в египетската столица, за да накарат местните евреи да емигрират в Израел, за да шпионират съветските евреи и за подготовката на нови войни, а до тогава имигриралите в Израел, евреи от Северна Африка, живееха на палатки в пустинята на Негев без вода, храна и лекарства.

Апартейда срещу евреите намери израз преди всичко в създаването на цялата система на гетото в настоящия му вид. Тези гето под прикритието на градското развитие, са предназначени за втората класа граждани - евреите, които не отговарят на каноните на ционистката доктрина. Неугодните еврейски граждани на страната , са гледани от ционисткия елит като граждани втора класа, а отгоре на това класифицирани като потенциална заплаха за ционистката държава.

По време на т. нар." Голяма Алия "- масовата имиграция на съветските евреи в началото на 90-те, всички новодошли са били подложени на разпит директно на летището. С други думи, досието е било съставено в един кратък период от време, най-малко на 100 000 нови граждани. От общия брой на тези файлове е известно само на разузнавателните служби.

Човек може само да предположи, че ако за времето на фашисткия режим в Португалия, който управляваше страната от половин век, политическата полиция на страната, са завели срещу своите граждани 4,5 милиона досиета при население от 8 милиона души, израелските тайни служби малко са изостанали от португалските си колеги , само заради по малък брой население в Израел.

Но само с едно досие не се ограничава всичко. Нежеланите граждани са подложен на окончателно преследване, не само от отделни лица, но цели общности. В това преследване, главната роля пренадлежи на ционистките медии. През 1948 г. вестник "Аарец" (при всеки удобен случай провъзгласява своята привързаност към демокрацията) пише за мароканските евреи:

"Пристигналите днес в Израел, имигранти са без култура и не разбират нищо от живота в съвременното общество. В зависимост от нивото си на развитие, те стоят по ниско дори от арабите. Те не притежават умения систематично да работят. Задължени сме да приемаме имигранти от Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния по отношение на имигрантите от страните от Северна Африка ние нямаме тези отговорности "(Ха-Aretz 1949 цитирано от : Мариан Беленки. ).

В началото на 90-те същите тези медии са създали образа на имигранти от Русия като "маса" от алкохолици и проститутки. През 1995 г. Ора Намир - министър на труда и социалната сигурност в правителството на Нобелови награди на Рабин и Шимон Перес - публично излезе с обвиненията по адрес на руски емигранти от Съветския съюз, като назова цялата руско-езична общност - куп алкохолици, перверзници, проститутки и крадци. Във всички нормални страни след такива изявления всеки министър, не само губи поста си но и ще се яви пред съда. В Израел, тъй като не е имало отговор на тази инсинуация ,не е последвала никаква реакция от страна на правителството или от медиите или от политически активната част от обществото. Същия автор на тези расистки забележки, сякаш нищо не се е случило продължи политическата си кариера в качеството на израелски посланик в Китай.

Какво има тогава да се говори за домашното насилие на расова основа, която процъфтява в Израел. Резултатите от мълчаливата подкрепа на правителството и властите не са чакали дълго . През 1998-99, в съответствие с обединяването на училищата Ламерхав в израелския град Беер Шева са регистрирани 146 случаи на проявен расизъм. Няколко от децата на имигрантите се самоубиват тъй като не издържат на унижението от съучениците си Местните власти и Министерството на образованието квалифицират самоубийството на децата като частен случай. В апогея на същия терор срещу руско- езични имигрантите е убийството от израелски расисти през 1999 г., на руско- езичнен войник по име Ян Шапшович (брат му е бил тежко ранен). На убийците не им се харесало че младите хора говорят помежду си на руски. Желанието да пообщува с връстниците си на родния им език е струвало животът на Ян. През януари 2000 г. Международният съд оправда убийците на Ян изразявайки по този начин солидарността си с расистки изроди. Това е най-нечувания случаи на расизъм.

Наред с другите неща, руско езичните имигрантите не бързат да се обръщат в полицията, ако е необходимо, страхувайки се от евентуална заповед за задържане. Физическото насилие - не е единствената проява на расизъм срещу новите имигранти.

Взето от: bulgaria.indymedia.org

Джон Миърсхаймър и бъдещето на израелския апартейд Кевин Макдоналд 12 май, 2010 Джон Миърсхаймър завладяващ прогноза на ситуацията в Израел. Основният аргумент е, както следва (прескочите до края на списъка с водещи символи, ако вече сте го прочете): • Там няма да бъде на палестинска държава. Няма политическа воля за него в Израел и САЩ не разполага с правомощията да налагат двудържавно решение, до голяма степен поради продължаващата сила на израелското лоби в САЩ. Нетаняху "победа беше толкова пълен, че израелските медии е пълна с истории, описващи как техният премиер надделя Обама и значително подобрена неговата нестабилна политическа позиция у дома." Коментар Миърсхаймър цитира Андрю Съливан, "милион кардинал правило на американската политика:. Никакъв натиск върху Израел някога Просто запази дава им пари и те ще дават на САЩ в замяна пръст разрешено само позиция, вие се противопоставят на селища в Западния бряг. , докато правиш всичко, което можете да ги отглеждате и напредък. " • Палестинска държава е анатема за израелското правителство - най-радикално ethnonationalist в своята история - и то противоречи на основния ционистката идеология, връщайки се с мандата дни: "От самото начало ционизмът предвиждаше израелската държава, която контролира всички Задължително Палестина. Не е имало място за палестинска държава в оригиналната ционистки визия на Израел." • Азе възможно, че ще има масово етническо прочистване, но такъв "убийствен стратегия изглежда малко вероятно, тъй като тя ще направи огромни щети на моралната тъкан Израел, отношенията си с евреите в диаспората, и да си международен авторитет." Въпреки това, "ние не трябва да се подценява готовността на Израел да наемат такъв ужасяващ стратегия, ако се представя възможност. Това е видно от проучванията на общественото мнение и всекидневния дискурс, че много израелци притежават расистки възгледи на палестинците и клането в Газа става ясно, че те имат малко угризения за убийството на цивилни палестинци. ... Все пак, аз не вярвам, Израел ще прибегне до тази ужасна курс на действие. " • Резултатът е, че тенденциите към "зараждащ се държава на апартейда" ще се превърне в пълен разцвет апартейд държава "през u200bu200bследващото десетилетие." • "В дългосрочен план, обаче, Израел няма да бъде в състояние да се поддържа като апартейд състояние. ... Това в крайна сметка ще се развива в демократична дву-национална държава, чиято политика ще бъде доминирана от-многобройни палестинците. " • Един апартейд Израел е нежизнеспособни поради няколко причини: информацията, свободно достъпни в Интернет; продължаване на възмущение сред арабите и мюсюлманите, защото е "противоположни на основните западни ценности", защото те застрашават американския живот, и защото повечето от американските евреи Не е ли обратно. • Разработване на последната точка, той разделя американските евреи в три групи, "праведен евреи" (либерали като Норман Финкелщайн и Филип Вайс, които са критични към Израел), "великия амбивалентни средата" и "новото африканерите" - пeople като Абе Foxman и Ели Визел, чиито възгледи са идентични с тези на политически доминиращо ethnonationalist правителство в Израел. Най-малкото, новият африканерите ще подкрепя Израел, без значение какво прави. • Макар организираната еврейска общност сега е доминирана от новите африканерите, това няма да продължи, защото евреите, подобно на други американци са зле информирани за степента на израелския апартейд. "Тази ситуация, обаче, не може да се запази с течение на времето. След това е широко признато, че двудържавното решение е мъртъв и Велика Израел е реалност, праведните евреи ще имат две възможности за избор: апартейд на подкрепа или работа, за да помогне за създаването на едно демократично дву-национална държава. Вярвам, че почти всички от тях ще изберат втория вариант, в голяма степен благодарение на дълбоките си ангажимент към либералните ценности, което прави всеки апартейд състояние отблъскващо да ги ". Това е мястото, където I част начини с Миърсхаймър. Това със сигурност е вярно, че активист за еврейски организации като ADL са постоянно ще високо яд най-много се споменава, че Израел е апартейд състояние. Всяко такова твърдение се счита за "екстремни риторика срещу Израел" от ADL и има ефект на оформянето на възгледите на обикновените евреи и им пречи от признаване на израелския апартейд, тъй като тя вече съществува. Но как това ще се промени? Реалността е, че американските евреи са доста удобни, с морално шизофрения, в които те имат много различни морални стандарти, когато става дума за Израел срещу САЩ. Това е става за дълго време - до точката, че започнах наскоро блог, като писане, "Намиране на примери от еврейски двойни стандарти и лицемерие по отношение на техните нагласи за Израел и САЩ е като стрелба риба в бъчва . Но им позьорство на имиграционното право в Аризона е особено нечуван. "Спомнете си, че съпротивата срещу Аризона тип закони обхваща целия организираната еврейска общност в САЩ, въпреки факта, че тези практики са рутинни в Израел. Кевин Макдоналд: Еврейски групи се противопоставят на Аризона тип закони, освен в Израел Occidental Observer Блог Еврейските морални партикуларизъм е мощен реалност сред евреите. Миърсхаймър еврейската либерализъм в Америка и целия Запад по номинална стойност, тъй като представлява "deepseated ангажимент към либералните ценности", който е в центъра на юдаизма себе си. При приемането на това, Миърсхаймър хора като Гидеон Aronoff на имигранти Помощ Обществото на иврит по номинална стойност - винаги е лоша идея. HIAS декларира, Рисуване силно на еврейската традиция, ние предоставяме услуги на еврейски имигранти, бежанци и други нуждаещи се - без оглед на тяхната религия, националност или етнически произход. Ние се ръководим от нашите еврейски ценности и текстове. Тора (иврит Библията) ни казва 36 пъти в 36 различни начина, за да помогне на непознат сред нас. Това, както и убеждението ни, ядро, че ние трябва да "поправят света" (tikkun olam на иврит), са движещите принципи, които стоят зад нашата работа. ") Aronoff прави я да звучи така, сякаш еврейски застъпничество на имиграцията е част от дълбоко етичен ангажимент, който отива към сърцето на юдаизма. Но разбира се никога не се опитва масово преселване на не-евреи в Израел, нито пък той агонизира за биологично-имиграционни закони Израел. Негово морално позьорство е изцяло насочена към САЩ. Дори и случаен поглед към традиционната еврейска общество показва, тя да бъде силно авторитарен, не концепцията на правата на личността или свободата на словото и дълбоко загрижен за расова чистота на всички членове на групата. Но интерпретира Тората, еврейската общество никога не е посрещнал непознат, и това със сигурност е вярно на Израел. Еврейски ангажимент за либерализъм на Запад е всичко за етнически твърдо, а не за бомбастичен моралните ценности. Еврейски либерализъм е острието, насочени към изместване на преди това господстващо WASP елити и тяхната култура. Той не е мотивиран от морален универсализъм на правата на човека - философия, която е напълно чужда на еврейската традиция. Напротив, то е мотивирано от страх и ненавист на традиционните народи и култури в Европа - и желанието да се превърне в доминиращ елит. Очевидно е, че огромното мнозинство от израелците не могат да държат либералните ценности и исторически общия знаменател на еврейски поведение в традиционните общества е съюзи с елити, често алчен чужденец елити. Еврейски радикали в Съветския съюз се превръщат в "Имате ли палачите на Сталин", извършването на най-големите масови убийства на 20-ти век, и еврейски ляво в САЩ рационализиране или го игнорират в продължение на десетилетия. Всъщност, останките на еврейската ляво в САЩ са много по-загрижени за въображаемия крайностите на макартизма, отколкото те са за ужасяващата дела на тяхното сътрудничество идеолози в Съветския съюз. Резултатът е, че еврейските либерализъм е далеч по-добре се вижда като етнически strategizing отколкото основен етичен ангажимент: Еврейската идентификация с левия трябва да ... да се разглежда като стратегия, предназначени за увеличаване на еврейската власт като елитен враждебно настроени към Белия европейски голямата част от Америка. Както твърдят, еврейски интелектуални и политически движения са критично необходимо условие за упадъка на бяла Америка по време на периода, в които евреите са достигнали елит статус. Всички тези движения са били съобразени с лявото политическо пространство,. Като демократи, евреи са неразделна част от възникващите-White коалиция, докато е в състояние да запазят своите основни етнически ангажимент към Израел. Всъщност, организираната еврейска общност не е само най-важните сила в края Европейския пристрастия на американските имиграционни закони, той усърдно ухажва съюзи с-White етнически групи, включително и Черни, латиноамериканци и азиатци, както и тези групи са предимно съобразени с Демократическата партия. Преглед на Норман Подхорец Защо евреите либералите? (Виж също гл. 3 на културата на критиката, стр. 79ff) Миърсхаймър предполага, че американските евреи, особено младите евреи, с течение на времето ще бъде по-малко ангажименти за Израел, тъй като те разбират, че те са безопасни в Америка, така че Израел не е необходима, тъй като предпазен клапан. Той посочва също много истинско явление, че евреите в Израел са все по-често доминиран от религиозните фундаменталисти и, бих добавила, светската ethnonationalist наследници на Владимир Жаботински. И двете групи са много плодородни и те все повече ще доминира Израел в бъдеще. Всъщност, те вече са гръбнакът на подкрепа за текущата ethnonationalist правителство, което се отличава открито расист, про-апартейд Авигдор Либерман, министър на външните работи. Но това е доста съмнително, че ангажиментът към Израел от страна на американските евреи има нещо общо с Израел като предпазен клапан. Антисемитизмът в САЩ е спаднало до безкрайно ниски нива в резултат на Втората световна война, и е абсолютно никаква възможност за сериозен анти-еврейското движение, тъй като. Нито пък е вероятно, че доминирането на ethnonationalist право в Израел ще се отчуждават американските евреи. Американските евреи с дори и минимално количество на еврейската идентичност виждат себе си като част от еврейския народ, с интереси, които надхвърлят интересите на страната, те се случи да живеят. Това винаги е било по делото, и е източник на периодичното зареждане на двойна лоялност (вижте тук, стр. 60ff). Няма причина да предполагаме, че това ще се промени в бъдеще. А това означава, че ако Израел се вижда като застрашени, - и ADL ще видите, че Израел винаги е представен като застрашени, американските евреи ще митинг, за да си отбрана. Още повече, че ако заплахата е реална и отчаяно. Ако имаше реална заплаха за Израел, както се случи по време на Шестдневната война, американските евреи изведнъж ще развива интензивна ангажимент, който ще изненада дори за тях: [Както се очаква от теорията на социалната идентичност в областта на психологията] в пъти от усещането за заплаха за юдаизма има голямо увеличение в групова идентификация сред дори "съвсем незначителни" евреите. ... Еврейската идентификация е сложна област, където повърхността декларации могат да бъдат заблуждаващи и самоизмамата е норма. Евреите не могат съзнателно да знаят колко силно те в действителност се идентифицира с юдаизма. ... [За пример, по време на арабско / израелската война от 1967 г., много евреи биха могли да идентифицират с това твърдение на раби Авраам Джошуа Heschel, че "не е известно колко бях еврейски." (Разделяне и недоволства от него, гл. 9) Мисля, следователно е силно съмнително, че когато опре до конкретни действия на американската еврейска общност няма да успее да дойде на отбраната на Израел - без значение колко открито расист и изрично апартейд става. Recall Пол Готфрид спомен за какво война от 1967 г. изглеждаше като на американски колеж кампуса: Еврейски Всичките ми колеги в завършил училище [в Йейл, шумни анти-анти-комунисти, е против американския капиталистически империализъм, но след това стават ентусиазирани подпалвачите на война по време на арабско-израелската война през 1967. Един еврейски марксист познат отиде в ярост, че израелците не искат цялата Близкия изток в края на тази война. Друг, макар и феминистка, се оплака, че израелски войници не изнасилване повече арабски жени. Не би било преувеличено да се каже, че ми завършил училище дни Озвучен с еврейски истерика в институция, където Осите изглежда да брои само за украса. (Paul Готфрид On ", че са евреи", Ротбард-Рокуел Съобщи за [април]: 9-10, 1996. Видях едно и също нещо сред еврейски радикали в Университета на Уисконсин по това време: Radical интернационалисти изведнъж стана обсебен за еврейски национализъм. Също така, евреите, които са най-критични Израел да е в състояние да промени вижданията си в един сърдечен удар, ако Израел наистина е застрашена. VDARE.com: 03.18.09 - спомени от Медисън-My Life In The Нова левица Вътрешната динамика на еврейската общност винаги са водени от най-ангажименти активист елементи в него, с останалата част на общността в крайна сметка се случва заедно с тях. Най-добрият пример за това е самият ционизъм - веднъж мнението на малка част от силно ангажирани евреи, но в крайна сметка да се превърне в определяща характеристика на цялата общност. JСРП, които не вървят заедно с политиките, защитавани от радикалите са били агресивно маргинализирани от мейнстрийм еврейската общност. Не виждам никаква причина да предполагаме, че тази тенденция няма да продължи и в бъдеще. Миърсхаймър заключава, че "Велика Израел в крайна сметка ще се превърне в демократична дву-национална държава, и палестинците ще доминират в политиката, защото те ще са повече от евреите в земята, между Йордан и Средиземно море." Това може да бъде избегнато чрез енергичен ангажимент за двудържавно решение, но това просто няма да се случи за всички причини, отбелязано по-горе. Израел ще се самоунищожат, жертва на палестинските плодородие и жизнеспособността на апартейд състояние в съвременния свят. Проблемът тук е, че Миърсхаймър предполага, че глобалистки ценности, които той като американски либерален има скъпи са триумфирали и няма връщане назад. Но реалността е, че, като Пат Бюканън се отбелязва в последните колона, глобализъм е в отбранителна позиция. Навсякъде с изключение на Запада, че е. Ethnonationism е напълно нормално по целия свят, с изключение на белите. Триумфът на етнонационализма е особено видно в Израел. Исторически погледнато, Близкия изток винаги издигнати общества, основани на апартейда. Различни религиозни и етнически групи живеят заедно, често повърхностни взаимоотношения хармония наслагване на господство и подчинение. Но те останаха разделени социално в ендогамни групи. Това е отрезвяващо, да се осъзнае, например, че нетинимите, които са останки от народите, завладян от израилтяните, по време на късната бронзова епоха, остава неусвоена, който мъчно може да се ожени група в продължение на стотици години в рамките израилтянски общество. Западните идеи на индивидуализма и другоженство са напълно чужди на тази част на света. Това, което виждаме сега, е юдаизма върне към древните си корени. Единствената разлика сега е, че групите са физически разделени от стени и отделни пътища. Израел ще изхвърлим демокрацията, дълго преди палестинците имат мнозинство. Освен това, гледайки напред, има много признаци, че властта на Запада да наложи своята либерален възглед върху другите, е в упадък. Америка не може да си позволи друг трилиона долара война с Иран, и изглежда, да се губят в Афганистан. Държат на Ирак зависи от продължаващите масивни инжекции на пари и окупационна армия, и в никакъв случай не е променил сектантски, етнически структурата на обществото, типични за Близкия изток. Целият мюсюлмански свят е това, което тя винаги е била - решително против изграждането на западен тип общества, основани на представителни държавни и индивидуални права срещу държавата. Освен това, възходът на Китай със сигурност не означава, че те ще развиват интервенционистка външна политика, насочени към гарантирането на човешките права и демокрацията. Далеч от нея. Наистина, Китай е модел на една ethnonationalist държава, не се ангажират с демокрацията, но от силна решимост за икономически национализъм и останалите етнически китайски. Така например, отговор на заплаха на малцинствените отцепилите се държави по границите си е да наводнят тези райони с китайци. Това е външната политика е доминирана от икономическите си цели, а не от всеотдайност към абстрактните принципи на демокрацията и индивидуални права, и няма причина да мисля, че това ще се промени в бъдеще. Тези принципи не разполагат с исторически основание в рамките на китайското общество. В случай на Израел, волята на западните сили, за да сила да се сложи край на апартейда е несъществуващ. И докато САЩ и Запада, да намалее с влияние, Израел продължава да е въоръжен до зъби. Аргумент Миърсхаймър е обновена версия на аргумента в Израелското лоби и външната политика на САЩ, че влиянието на израелското лоби в САЩ, трябва да бъде обуздан, за доброто на Израел в дългосрочен план. Но от гледна точка на Израел, да продължи своите агресивни начини има добри шансове за победа: В края на краищата, Израел е от най-виден военна мощ в региона, и може лесно да действа да изпреварят развитието на оръжия за масово унищожение от враговете му, включително Иран. И като ядрена сила, тя може да нанесе огромни разходи за всеки враг, който дори обмисля да я унищожават. Това също е един от останалата военна суперсила на света изцяло по свое наддаване, така че е трудно да си представим най-лошия случай, в който Израел е решително победен. Защо трябва израелците да се откажат от нищо, когато победата е в полезрението? Миърсхаймър заключава с някои разумни съвети за палестинците. Но отново, той поема гледна точка на либералната западняк. Две от предложенията му показват неговото убеждение, че някак си всички мисли и действа точно като бели хора. Това е от съществено значение, че палестинците става ясно, че не възнамерява да търси отмъщение срещу израелските евреи за миналото си престъпления, но вместо това са силно ангажирани със създаването на дву-национална демокрация, в което евреи и палестинци могат да живеят заедно в мир. Палестинците не искат за лечение на евреите начина, по който евреите са ги третират. " Накрая, палестинците определено не трябва да използват насилие, за да победят на апартейда. Те трябва да се противопоставим мощно за сигурност, но тяхната стратегия трябва привилегия ненасилствено съпротивление. Подходящият модел е Ганди не Мао. Насилието е контра-продуктивен, защото ако тя стане достатъчно интензивно, израелците биха могли да се мисли, че те могат да експулсира голям брой на палестинците от Западния бряг и Газа. Палестинците никога не трябва да се подценява опасността от масово експулсиране. Напълно съм съгласен, че насилието от палестинците може да доведе до експулсиране, но продължава апартейд експулсиране или поне ще се случи във всеки случай. Ненасилствена съпротива ще бъдат посрещнати с ефективни контрамерки методи. Tой най-новите несмъртоносно метод, използван от израелците е пръскане палестинците с "скункс": BBC News | Близкия изток | новото израелско оръжие ритници до воня Представете си най-лошото, най-фал нещо, което някога сте миришеше. , Непоносим микс на гниещо месо, стари чорапи, които не са били измити в продължение на седмици, гарнирани с пикантен Полъхът на открита канализация. Представете си, да бъдат обхванати в неща, тъй като е щедро пръска от водно оръдие. Тогава си въобразяват, че не е в състояние да се отърве от вонята за най-малко три дни, без значение колко често ще се опитват да си търкат чист. Каквато и да е форма на съпротива, палестинците приемат ще бъдат неефективни. Ненасилствени форми на съпротива изглежда да бъдат ефективни за спечелване симпатиите на белите европейци, но не мога да мисля за всяка друга група от хора, че те са ефективни. Подозирам, че ефективността на ненасилствен протест сред западните се дължи на техните слаби облигации вътрешногруповото - друг аспект на западните индивидуализъм, който не може да се приеме, за да работи сред другите народи. Докато всички останали вижда човешкото страдание предимно по отношение на това как тя засяга хората в техните груповата, западняците изглеждат податливи на морално жалби - моралния универсализъм на психологическо ниво, беше използвана ефективно на борбата за граждански права, а сега и от името на бедните имигранти ( законни и незаконни), преследвани бежанци, сираци на Третия свят, и Хаити жертвите на земетресението в. От друга страна, еврейски фанатици като Авраам Foxman, Алън Дершовиц, и цялата еврейска общност активист, водена от новия африканерите чувствам нищо друго освен презрение и омраза в очите на страдание палестинците. Те са склонни да се разработят рационализации, че рационализират и всякакъв вид на бруталност срещу тях. Психологически изследвания показват, че мощни ангажименти груповата направи една морално слепи за страданията на извънгруповите членове - особено ако извънгруповите членове се разглежда като в конфликт с вътрешногруповото. Миърсхаймър вярва, че образи на страдание палестинците в крайна сметка ще се тегли в струни на Америка, особено ако сред тези, които разглеждат определени сайтове в Интернет. Но има много причини, защо това не ще има решаващо влияние в обозримо бъдеще: • Повечето не-еврейските американци не се грижи за Близкия Изток и най-голямата група от тези, които се интересуват, християнски ционисти, израелските жестокости като облекчаване на пътя за Последния период. Когато американците сърфирате в Интернет, те са много по-вероятно да отиде на развлекателни обекти - секс, спорт и филмови звезди - от анти-Израел сайтове. Те няма да виждат образи на страдание палестинци, освен ако те се появяват в медиите надземните. • Но надземни медии е все още в ръцете на ционистки и че няма да се промени по всяко време скоро. Медийни магнати като Хаим Сабан - нов африкански, ако някога е имало един - ще отидете на всички, за да се предотврати всяка промяна далеч от статуквото. Исторически погледнато, евреите са били много ефективни при натиск върху медиите, те не обичат с отрицателни икономически последици, като адресна реклама бойкоти. Това е вярно, дали медиите е еврейската собственост или не. • Дори ако американската общественост стана мотивирани по този въпрос, политиците би помислил два пъти, за да се противопоставят на Израел, тъй като техните опоненти внезапно ще има много пари на кампанията. Има доста въпроси - най-вече имиграция, където популярните нагласи са без значение за обществения ред. Америка се управлява от своите елити, а евреите са много видни компонент на американските елити по всички точки на влияние - медии, финансови, юридически, и политически. Много повече от имиграцията (чиито катастрофални последици стават очевидни за доста много на всички), народният гняв по отношение на Израел е немислимо без елит стечение. Освен това, би било глупаво за израелците да вярват, че палестинците няма да издържи недоволство срещу тях за всичко, което се е случило, ако наистина невъзможна мечта на два пъти национална демократична държава идва да се. Това е същата невъзможна мечта, че белите американци, когато си мислят,, че бъдещата мулти-расова, мултикултурна, Бяла малцинство Америка ще престане да притежава исторически злоба срещу бивши господстващо белите и че тя ще запази всички институционални структури, както когато са били бели доминиращ. Тя няма да се случи. Израелците със сигурност знаят каква е тяхната съдба ще бъде в едно демократично общество, доминирано от палестинците и те ще отидете на всички, за да го предотвратим. Със сигурност никой не би се предполага, че израелците са толкова отдадени на демокрацията като принцип, че те ще се ангажират с определени преследване и унищожаване, като продължават да се придържат към него. Каквото е добро за евреите и всичко това. Бихте че бели американци са били по-малко ангажименти към принципите и повече ангажименти за оцеляване. За съжаление, бели американци все още не осъзнаят какво е в магазина за тях в едно общество, доминирано от евреи и други групи с историческа злоба срещу тях. В края на демократични и републикански институции ще бъде най-малко от него. Миърсхаймър е почти детската вяра в това, което би-национална държава ще изглежда показва, че той със сигурност не може да кажем, хванете убийственост на етническата политика. Израелците и евреите като цяло са под няма такава илюзия. Основният момент тук е, че Миърсхаймър гледна точка прави много смисъл, ако може да се предположи, че след 1960 либерални западни ценности ще се запази и в бъдеще, и, че западните общества ще има силата и волята да ги прилагат върху Израел. Това прави смисъл, ако в действителност има някои дълбоко демократичен импулс в душата на всички евреи. Но за всички причини, споменати по-горе, това е самозалъгване. Кевин Макдоналд е редактор на The Observer Occidental и професор по психология в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч. http://www.theoccidentalobserver.net...arsheimer.html
"Ние ще имаме световно правителство, независимо дали ви харесва или не. Единственият въпрос е дали това правителство ще бъде постигнато чрез завоевание или съгласие." (Еврейски Banker Paul Warburg, 17 февруари, 1950 г., тъй като той даде показания пред Сената на САЩ).

theforbiddentruth.net

Въпреки много лошия превод на втората статия, автора на блога се надява смисъла да бъде схванат.
Някъде си позволих да коригирам цвета на шрифта, за да се чете по - добре...

samvoin.blog.bg/politika/2011/06/12/20-godini-cionistki-aparteid-i-okupaciia-na-vse-po-bivsha-by.763683

ТЕ ИДАТ И ТУК! ТОВА ЧАКА И ТЕБ, БЪЛГАРИНО!

ИСТИНАТА ЗА СВЕТОВНАТА БАНКА, ЕНРОН И ОГРАБВАНЕТО НА СВЕТА
Част от интервю на Алекс Джоунс с Грег ПАЛАСТ, журналист към БиБиСи и “Обзървър”, Лондон
Радиоразговор на Алекс Джоунс, понеделник следобед, 4 март 2002 год.
Алекс Джоунс - Това е истинско земетресение! Ще ни разкажеш ли какви ги вършат икономистите?
Грег Паласт - Искам да изтъкна две неща. Едното от тях е, че проведох продължителен разговор с уволнения бивш главен икономист на Световната банка, Джо Стиглиц. Проведох известно време в разговори с него, отразени от БиБиСи и Гардиън. Всъщност разговорите бяха, по-точно казано, разпити. Двамата сякаш повтаряхме една от сцените на “Невъзможна мисия”, когато човек прекарва с часове в изтегляне на информация от преминалия от другата страна. По този начин успях да добия поглед отвътре на случващото се в Световната банка. Интересното е, че той не разкри особено много, но ме насочи към други източници. Отказа да предостави и документация. За сметка на това, обаче други хора ме затрупаха с огромно количество засекретени документи от Световната банка и Международния валутен фонд.
Алекс Джоунс - Тоест, за да се предпази, някой друг е подал информацията вместо него.
Грег Паласт - Не, не е така. Той не пожела да рискува, но стана така, че успях да се сдобия с всичко необходимо по други, напълно независими канали.
Алекс Джоунс - Точно както успя да се добереш до W199I от нашия източник.
Грег Паласт - Едно от нещата, които се случиха, беше, че трябваше да се изправим лице в лице с президента на Световната банка Джим Улфенсен (Jim Wolfensen) по СиЕнЕн, но той отказа да разговаря с мен. И – представяш ли си? - СиЕнЕн ме изтегли от предвидения разговор!
Алекс Джоунс - И сега те заплашват с пълен бойкот.
Грег Паласт - Да. Нека да преминем към разкритията ни. Чрез предоставените документи установихме, че в основни линии Международният валутен фонд и Световната банка изискват от отделните държави да подписват тайни споразумения, с които правителствата се съгласяват
- да продават основните си активи;
- да предприемат икономически стъпки, унищожителни за народите им – става въпрос за средно около 111 (сто и единадесет) изисквания. Заплашват ги, че в случай на неизпълнение ще им бъдат отказвани каквито и да било международни заеми. А никой не би могъл да оцелее без заеми, независимо дали става въпрос за частно лице, корпорация или страна - без да се заемат някакви суми и да се разполага с някакъв кредит…
Алекс Джоунс - Заради инфлацията на дълга, която същите институции създадоха.
Грег Паласт - Точно така. Разполагам с вътрешни документи, които получих напоследък от Аржентина и искам да говоря за тайния план, свързан с тази страна. Подписан е от ДжимУлфенсен, президента на Световната банка. Между другото, просто за твое сведение, те са доста разтревожени, че документите се намират в моите ръце, но не се опитаха да оспорят автентичността им. Всъщност, отначало се изкушиха да го сторят - заявиха, че няма такива документи. Показах им ги по телевизията и цитирах няколко в интернета. Имам копия на някои…
Алекс Джоунс - Имаш предвид твоя сайт, GregPalast . c o m?
Грег Паласт - Да, w w w . gregpalast . c o m. И тогава те отстъпиха и признаха, че документите са автентични, но отказаха да ги дискутират с мен и ме заплашиха, че ще ме държат настрани от ефира. Толкова за спора по документите. Сега, нека да се концентрираме върху разтърсвана от вълнения Аржентина. Тя смени пет президента за пет седмици, защото икономиката й е напълно разрушена.
Алекс Джоунс - Не станаха ли вече шест?
Грег Паласт - Да, може би. Там МВФ и СБ като че ли преминаха на схемата “седмичен президент”, тъй като не могат да се справят с народа. И всико това става, защото в края на 80-те години аржентинските правителства започнаха да изпълняват заповедите на Международния валутен фонд и Световната банка и да разпродават всичките си активи, обществените си активи. Имам предвид неща, които не бихме посмели дори да докоснем тук, в Съединените щати – например, водоснабдяването.
Алекс Джоунс - С други думи, те натоварват хората там с високи сметки. Създават правителство, което поднася народа си на тепсия на двойката частни институции, Международен валутен фонд/Световна банка. Когато се върнем обратно на темата, искам да стигнем до четирите части, които така елегантно изложи тук. Имам предвид онази част, където те фактически плащат за това прехвърляне на собственост на политиците - на хората от правителствата - с билиони, превеждани на сметките им в швейцарските банки.
Грег Паласт - Точно така.
Алекс Джоунс - Това е страхотна история! Моля те, продължавай.
Грег Паласт - Говорим за горчивата истина и това е само част от нея. Междувпрочем, не всеки получава парче от баницата. Водоснабдяването в Боливия беше продадено на компания, известна с името “Енрон”. На същата компания беше продаден и тръбопровод, свързващ Аржентина и Чили.
Алекс Джоунс - А след това глобалистите гръмнаха “Енрон”, но не и преди да прехвърлят активите му на друга сенчеста корпорация, след което просто си прибраха откраднатото.
Грег Паласт - Правилно. А, между другото, когато се решаваше въпроса за прехвърлянето на тръбопровода на “Енрон”, през 1988 г. им се обжда някой, известен с името Джордж У. Буш.
Алекс Джоунс - Невероятно! Останете тук. Говорим с Грег Паласт.
ПРЕКЪСВАНЕ.
Алекс Джоунс - Разговаряме с Грег Паласт, журналист, спечелил награди, гражданин на Съединените щати, който работи за БиБиСи и лондонския “Гардиън и пусна мощна бомба срещу глобалистите и престъпната им дейност. Няма по-подходяща дума за изнесеното от него. Може да прочетете или чуете изключително интересния материал на
w w w . inforwars . c o m
или на неговия сайт
w w w . gregpalast . c o m,
където ще намерите и други интересни статии от него. В момента тайни документи на Световната банка и Международния валутен фон са на негово разположение. От години виждаме външната страна на дейността на тази двойка, Международния валутен фонд и Световната банка. Сега разбираме, че те следват една определена схема - появяват в някоя страна и подкупват местните политици да им продадат на нищожни цени водоснабдителната мрежа, железниците, телекомуникационните компании, държавните петролни компании и газови станции. Глобалистите плащат на политиците поименно, билиони долари се превеждат на сметките им в швейцарските банки. Крайният резултат на този план е безпрогледно робство за цялото население на съответната страна! Разбира се, “Енрон”, както вече ви изяснихме, е фиктивна, подставена компания, перачница на пари, наркопари - информирани сте вече от разговорите ни в ефир с други репортери. Невероятна информация! Но отговаряща на истината. Грег Паласт разпространи тази история по света. Той е интревюирал бивш главен икономист на Световната банка. Нека да продължим разговора. Моля, представете накратко на масовия слушател системата, която разобличавате.
Грег Паласт - Изтъкваме тук факта, че те систематично и преднамерено изсмукват жизнените сили на народите по света, няма значение дали става въпрос за Еквадор или Аржентина. Проблемът е, че някои от порочните им идеи се прокрадват и в Съединените щати – тоест, привършват се местата за източване на кръв, но не и апетитът им. Разговарях с главния икономист на Световната банка, който получи Нобеловата награда за икономика само няколко месеца, след като беше уволнен от работодателите си. Той не е обикновен човек. Каза ми, че е бил в много страни по време на преговорите за приватизиране и продажба на активите, за което вече стана дума. Всички от работещите в Международния валутен фонд и Световната банка са били напълно наясно, че лидерите на тези страни и основните министри ще отделят лично за себе си стотици милиони долари, докато тези процеси текат. Но си затварят очите пред този факт.
Алекс Джоунс - Не става въпрос само за т.н. приватизация. Те чисто и прост ограбват народите си и поднасят откраднатото на двойката Международен валутен фонд/Световна банка.
Грег Паласт - А последните предоставят ограбеното на приятелчета като Ситибанк, която присвоява половината от банките на Аржентина. “Бритиш Петролиум” награбва петролопроводите в Еквадор. Вече споменах за компанията “Енрон”, която получава изключително апетитно парче от баницата - водоснабдителната мрежа в целия район! Освен това в процеса на източване активите на дадена страна, те унищожават награбените системи. В Буенос Айрес не може да се намери питейна вода! Подчертавам - не става въпрос само за грабене. В тези страни човек не може дори да завърти кранчето с очакване от него да потече вода. Става въпрос за нещо много по-голямо от забогатяване за сметка на обществото.
Алекс Джоунс - Международният валутен фонд току-що получи Големите езера (Great Lakes) и сега разполагат с целия контрол над водоснабдяването. Съобщиха го в “Чикаго Трибюн”.
Грег Паласт - Федералният резерв на Съединените щати притежава 51 % от Международния валутен фонд и Световната банка. Въпросът е какво получаваме от парите, които влагаме? Освен това ясно е, че разсяваме зародиша на унищожителен хаос по целия свят. Индонезия е в пламъци. Главният икономист Стиглиц сподели с мен, че след време започнал да се пита какво, всъщност, става. “Където и да отидем, в която и страна да влезем, в крайна сметка ние разрушаваме икономиката й и там лумват пожари.” Той започва да задава неудобни въпроси по тези факти и го уволняват. Каза, че хората от висшата йерархия на Международния валутен фонд и Световната банка дори били разработили планове как да се възползват дори и от бунтовете. Наясно са, че когато източат богатствата на една страна и разрушат икономиката й, ще избухнат улични бунтове. Наричат ги “Бунтове на Международния валутен фонд”. С други думи, правителството на страна, по чиито улици се вихрят бунтове, е губещо. Целият капитал изтича от страната и това дава възможност на Международния валутен фонд отново да се появи на сцената с предложения за заеми срещу още по-жестоки условия.
Алекс Джоунс - И това внася елемент на още по-голямо безразсъдство. Всъщност, говорим за имперска икономическа война с основна цел ограбване и разрушаване на други страни. А сега правят същото и тук чрез “Енрон”. Алчността им нараства с такива темпове, че са готови да разкъсат и изядат и тази страна.
Грег Паласт - Вчера говорих от Париж с разследващите “Енрон” в Калифорния. Разказаха за някои от игрите им, но истината е, че никой не следи какво става. Ограбени са не само акционерите на “Енрон”. Те са изсмукали милиони, милиарди долара и от джоба на обикновените хора – особено в Тексас и Калифорния.
Алекс Джоунс - Къде са активите? Всеки твърди, че няма активи, тъй като “Енрон” била фиктивна, подставена компания. Но разговарях с някои експерти, които заявяват, че активите на “Енрон” са прехвърлени на други корпорации и банки.
Грег Паласт - Стопили са се като ланшния сняг. Според разследващите с останките на дъното са платени сметките за електричество в Калифорния. Последните споделиха, че сметките са били надути ненужно в границите от 9 до 12 милиарда долара. Не ми е ясно от кого ще вземат тези пари отсега-нататък.
Алекс Джоунс - Хванали са губеирнатора на щата да купува електричество на цена 137 долара на мегават и да го продава обратно на “Енрон” за долар на мегават, повтаряйки тази операция отново и отново.
Грег Паласт - Даа, системата е напълно излязла от контрол - някои от проектиралите системата за приватизиране на ел.захранването на Калифорния впоследствие отидоха на работа в “Енрон”. Говоря от Лондон и не мога да не отбележа, че британците носят известна част от отговорността. Лорд Уейкхам беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”. Липсват ми думи, за да охарактеризирим този човек. Няма конфликт на интереси, в който той да не е намесен по един или друг начин.
Алекс Джоунс - Той е и президент на NM Ротшилд.
Грег Паласт - Едва ли има нещо, в което да няма пръст. Той участва в над 50 бордове. И един от проблемите е, че точно този човек беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”, чиято задача бе да следи счетоводните операции на компанията. Истината е, че от “Енрон” са му плащали консултантски хонорари. Той беше в правителството на Маргарет Тачър - той направи възможно предоставянето на британските електростанции на “Енрон”. Освен това “Енрон” притежава и водоснабдителната мрежа в Централна Англия. Уейкхам одобри всичко това, след което беше включен в борда им. Но това не беше достатъчно - те подписаха и изключително изгоден за него консултантски договор. И същият този човек оглавяваше комитета за счетоводен контрол, който имаше за задача да следи как захранващите го с тлъсти суми боравят със сметките си.
Алекс Джоунс - Той е и начело на борда за контрол на медиите.
Грег Паласт - Знам - имах множество проблеми, именно защото той ме контролираше.
Алекс Джоунс - Понастоящем в Англия се опитват да прокарат закони, според които, ако в имота си имаш кладенец на 800 години – или в някои случаи на 2000 години, построен още по времето римляните - си длъжен да монтираш водомер към него. Лишават те от правото да разполагаш дори със собствената си вода, намиращ се на собствения ти имот!
Грег Паласт - Даа, това е лорд Уейкхам. Този е човекът на “Енрон”. Не е възможно да се докосне тук, защото, както вече се изтъкна, той контролира медиите. Оплачеш ли се, ще върже ръцете ти.
Алекс Джоунс - Ако човек се разрови в NM Ротшилд, ще намери всичко. А сега да говорим за онези четири точки. И така, вие разполагате с документите. Двойката Международен валутен фонд/Световна банка - четирите точки или етапи, чрез които те поставят една страна на колене и разгромяват обществените ресурси.
Грег Паласт - Пръво, отваряне на капиталните пазари, което ще рече, продажба на местните банки на чужди банки. Следващата стъпка е т.н. “освобождаване на цените” с цел преминаване към пазарна икономика. (Тук може да се даде за пример Калифорния, където всичко е свободен пазар, но все пак човек не може дори да си представи една евентуална разпродажба на водните компании на Съединените щати. Представете си обаче, че водата на района, в който живеете, се притежава от компания като “Енрон”. Тогава цените на водата ще скочат до тавана!) Трето, отваряне на границите за напълно свободна търговия. Стиглиц - техният бивш главен икономист, не забравяйте, че той е управлявал тази система, той е бил техният човек на цифрите – сравнява процеса с опиумните войни. Това не е свободна търговия, заявява той, а принудителна търговия. Това е война. Те разбиват икономиките на страните чрез тези три последователни етапа.
Алекс Джоунс - Китай налага митническа тарифа от 40 % върху нашите стоки, а ние налагаме техните само с 2 %. Това в никакъв случай не е свободна и справедлива търговия. И така, излиза, че една страна под пълния контрол на глобалистите се превръща в пазарен придатък на индустрията им.
Грег Паласт - Предполагам, познавате Уолмарт (Walmart) – писах за него в книгата си. Нека само да спомена, че написах книга със заглавие “Най-добрата демокрация, която може да се закупи с пари”. Темата е как, за нещастие, самите Съединени щати са проснати на щанда за разпродажба. Книгата ще излезе от печат още тази седмица. В нея съм включил история за Уолмарт, който притежава 700 завода в Китай. В магазините му няма почти нищо, произведено в Съединените щати, независимо от всички ония орли по стените.
Алекс Джоунс - Точно като в книгата на Оруел “1984” те развяват знамена с надпис “Купувай амриканска стока”, а на щандовете им няма такава. Двойният стандарт, за който пише Оруел.
Грег Паласт - А има и нещо още по-зловещо – те наемат фабрика с определено производство до друга със същото производство, но намираща се зад стените на близкия затвор. Можете да си представите при какви условия хората на наемния труд работят за Уолмарт. Това е просто…
Алекс Джоунс - И ако някой от елита се нуждае от черен дроб, достатъчно е едно обаждане по телефона.
Грег Паласт - (Смее се) Знам, че е много зловещо. Говорих с един човек, казва се Хари У. Оказа се, че е бил в затвор в Китай в продължение на 19 години. Никой не искаше да повярва на ужасните му разкази и накрая се принуждава да се вмъкне в затвора с камера и да снима условията на работа. Според него такива са условията във фабриките, където се произвеждат стоките на Уолмарт…
Алекс Джоунс - Заплашиха ме, че ще ме изхвърлят от телевизията в Остин, когато пуснах видео за четиригодишни момиченца, оковани във вериги и оставени да умрат. Казаха ми, че ще ме арестуват, ако отново пусна същото видео в ефир.
Грег Паласт - Темата ни е наистина ужасяваща. Стиглиц прояви голям кураж, когато откликна на поканата ми и направи цитираните по-горе изявления. Но, както вече изтъкнах, той не ми даде документи. Документите, които получих по-късно, потвърдиха казаното от него и представляват неоспоримо доказателство. В тях се изискват подписи на посочени за целта мяста в знак на съгласие с включените 111 условия и това т.н. шаблонно “споразумение” се подава на местните корумпирани политици на различни страни за набиране на съответните заробващи подписи. Обществото няма право на глас и не знае какво става и какво им предстои. Те знаят само, че…
Алекс Джоунс - Моля, върнете се към т.н. приватизация. Тя е ключът. Тя е средството, чрез което политиците получават милиарди, за да продадат на безценица всички национални активи.
Грег Паласт - Стиглиц я нарича варваризация. Даден политик прокарва продажбата на местното водоснабдяване, което осигурява около 5 милиарда долара печалба за период от десет години; 10 % от тези 5 милиарда са 500 милиона. Ето как работи схемата за приватизация. Преди две седмици говорих със сенатор от Аржентина (разговорът ни е записан с видеокамера). Той заяви, че през 1988 год. по телефона му се обажда Джордж У. Буш, сегашният президент, и му нарежда да даде газопровода в Аржентина на “Енрон”. Според сенатора, най-съмнителната и отблъскваща част от този разговор е било предложението “Енрон” да плати една пета от световната цена за техния газ. Аржентинецът не се стърпял и запитал - “Как си разрешавате да правите подобно предложение?” Отговоря му не Буш, а партньор в сделката - “Ако ние платим само една пета, сметката ви в швейцарската банка ще набъбне значително.” Ето как стават тези неща.
Алекс Джоунс - Това е…
Грег Паласт - Разполагам с филма. Човекът е много консервативен. Познава много добре семейство Буш. Заема престижна обществена позиция в Аржентина. И същият този човек твърдо заявява - “Да, през ноември 1988 година Буш ми позвъни и поиска да предадем тръбопровод на “Енрон”. Говоря за Джордж У. Буш, който направи изявление, че до 1994 год не бил познавал президента на “Енрон” Кен Лей. Така че,…
Алекс Джоунс - Заловиха се с тези изслушвания, чиято единствена цел е замазване на истината за “Енрон”. Вчера бях в офиса на ”Енрон” в Хюстън. Екипът ни беше на тротоара, на около десетина метра от вратата – имам го на видео – но те пратиха горилите си да ни предупредят да не снимаме. Наредих на хората си да продължат снимките и ме арестуваха. Грег, говоря за тротоара – ние бяхме на тротоара!
Грег Паласт - Бях там през май – участвах в предаване за Англия, опитвах се да разкажа на англичаните за “Енрон” – но не успях. И, като си помисли човек, говорим за хората, които се опитаха да измамят това правителство. Между другото, видяхме някои интересни документи. Месец преди сегашният президент да влезе в Белия дом, Бил Клинтън отрязва “Енрон” от енергийния пазар в Калифорния – вероятно да си върне на най-големия дарител за предизборната кампания на Буш. Клинтън ограничи възможностите им за допълнително покачване на цените - не можеха да искат повече от 100 пъти над действителната цена на тока. Това разтревожи “Енрон”. И Кен Лей, президента на “Енрон”, лично писа до Дик Чейни искане за премахване на това ограничение върху покачването на цените. В границите на 48 часа след влизането на Буш в Белия дом, енергийният му отдел изпълни желанието на Лей. Ето как дейдстват тези хора. Давам пример за една добре работеща схема - само за седмица “Енрон” си върна парите, вложени в предизборната кампания на Буш.
Алекс Джоунс - Чуй се само какви бомби пускаш! Интервюираш разни министри, бившия главен икономист на Международния валутен фонд и Световната банка – и, като капак на всичко това, се добираш до документи и доказателства за превеждане на тлъсти суми в швейцарски банкови сметки – и всичко това действително се случва! Но да преминем към Част Втора - какво става, след като МВФ и Световната банка докарат държавите до банкрут?
Грег Паласт - Тогава те “съветват” да се премине към съкращаване на бюджета. Една пета от населението на Аржентина е безработно, а те съветват правителството си там да съкратят драстично помощите за безработни, да намалят пенсионните фондове, да съкратят бюджетните разходи за образование - все ужасяващи неща. Напомням, че ако целенасочено се удари по икономиката във вихъра на криза (създадена от същите тези хора!), то това означава пълен разгром на нацията. Забележи - след 11 септември Буш обяви, че трябва да изхарчим от 50 до 100 милиарда долара, за да спасим икономиката си. В такива случаи, когато искаме да спасим икономиката си, не намаляваме бюджета – напротив! Но на страните-жертви същите тези хора нареждат - “Съкращавай – намалявай – съкращавай!” И защо? Ами според тези вътрешни документи, с които разполагам, за да се продължи изплащането на дълговете на чуждите банки – а те събират от 21 до 70% лихва! Това е пример на лихварско кожодерство. Всъщност, нещата бяха толкове зле, че те изискаха от Аржентина да обезсили законите срещу този вид лихварство, тъй като – според аржентинските закони – всяка една чужда банка автоматично попада в графата “лихвар-кожодер”.
Алекс Джоунс - Но Грег, ти сам го каза, а и документите го доказват. Те първо разбиват икономиките на отделните страни и по този начин изкуствено създават тази атмосфера, климатът, който прави всичко това възможно.
Грег Паласт - Както вече казах, те отварят границите за т.н. “свободна” търговия, говоря за новите опиумни войни.А щом веднъж се разруши дадена икономика, то страната-жертва не може да произвежда каквото и да е. Едно от най-ужасяващите неща е, че те принуждават народите да плащат страхотни суми за неща като наркотиците, например – да ги наречем, узаконени наркотици. А, между другото, такъв е и краят на страните-жертви - разцвет на нелегалната търговия на наркотици. Защото, лишени от икономиката си, какво друго им остава да правят, освен да ни продават наркотици? Ето как…
Алекс Джоунс - Да напомня, че точно агенти от ЦРУ - агенцията, отговаряща за националната сигурност и разполагаща при това с неограничена власт – бяха хванати да транспортират тази стока в страната!
Грег Паласт - Внимавай с терминологията – това се нарича “помощ за нашите съюзници”.
Алектс Джоунс - Направо е шокиращо. И така, какво имаме ние тук? Ритни целия свят в пропастта, изгърми икономиките на отделните страни-жертви, а после изкупувай остатъците за центове. Какво съдържа Част 4 от плана на двойката Международен валутен фонд/Световна банка?
Грег Паласт - Част 4 предвижда силово отнемане на власта от действащото правителство. Част 4 може да се обозначи като “Преврат”. Това е една от големите им тайни, която държат да остане на тъмно. В момента разравям точно това във Венецуела. Току-що говорих по телефона с президента на тази страна.
Алекс Джоунс - И след преврата те поставят начело на страната тяхно собствено корпоративно правителство.
Грег Паласт - Хайде да преповторим станалото във Венецуела. Насреща си имаме законно избран президент на страната. Какво правят хората на Международния валутен фонд? Слушай внимателно - информират ни, че ако този същият президент бъде отстранен, то те ще предоставят пълна поддръжка на някакво т.н. преходно правителство. Те не твърдят, че ще се намесят политически – те само ни информират, че ще подкрепят някакво преходно правителство. Подтекстът на тези изявления е - “Ние ще платим за преврата, ако военните го извършат, разчиствайки настоящия президент на Венецуела, защото той се осмели да каже “Не!” на Международния валутен фонд.” А той наистина им каза да си прибират багажа. Онези му представиха условията си и запяха известната си вече песен - “Ти трябва да направиш това, това и това.” А той им отговори - “Няма да правя нищо такова, а ще направя следното - ще удвоя налозите върху петролните корпорации, защото ние си имаме достатъчно петрол във Венецуела. И тогава ще имам на разположение парите, от които се нуждая за социалните програми и нуждите на правителството. И ние ще станем богата страна с богат народ!” Веднага щом се съвзеха от шока, те се заловиха да забъркват кашата с военните и аз си казах - ”Президентът на Венецуела ще бъде или изритан от поста си, или застрелян през следващите три месеца. Те няма да допуснат да повишава налозите на петролните им корпорации!”
Алекс Джоунс - Грег Паласт, тук изскача един проблем – спомена го още в началото. Те вече са на път да изгребат де що има ценно по света, започват да изгладняват все повече и да обръщат поглед към Щатите. От всички доказателства, които видях, следва, че “Енрон” е била една фалшива фасада, чрез която са източвали активи и са прехвърляли ограбеното в други, транснационални корпорации. После пукват празния балон, наречен “Енрон”, и налапват в допълнение и пенсионните фондове на служителите си. Сега ден и нощ неуморно ни плашат с тероризъм. “Откажете се от правата си, иначе терористите ще разплачат дете в майка!” Буш изолира Конгреса и някои други, за които се предполага, че се изкачват успешно в йерархията, за да предпази тайното правителство от шоков удар. “Вашингтон пост” вече обяви - “Конгресът не е информиран за наличие на правителство в сянка.” Говорителят на Камарата също не знае нищо. Това ми изглежда като преврат. Държа да назовавам нещата с истинските им имена. Не говорим ли ясно и разбрано по този въпрос сега, онези лакоми чудовища ще си свършат пъкленото дело.
Грег Паласт - Силно ме натъжава едно нещо. Пускам тази история в главната официална британска медия - все още съм в БиБиСи независимо от лорд Уейкхам, който определено не ме иска там. Въпреки това работя и в главния британски всекидневник, равностоен на “Ню Йорк Таймс” тук, и съумяваме да изнесем информацията. Много съжалявам, че тук, в Щатите, се налага да се осланяме на алтернативна преса, алтернативна радиомрежа и прочие от този вид, за да изнесем публично информация от обществено значение.
Тази информация трябва да стигне до всеки гражданин на Щатите. В края на краищата, става въпрос за нашето правителство.

А кой е най-големият спонсор на Клинтън?… ПРАВИЛНО! … УОЛУЪРТ с база в Арканзас….
…И така, срещу нас е изправен един лош актьорски състав, разиграващ трагикомедията “Добро ченге. Лошо ченге.”, притискайки ни като в менгеме по средата, изсмуквайки живота ни…
Както обичаше да казва Робер Пелетие - “СЕГА има МНОГО ПО-ГОЛЯМА причина за революция, отколкото през 1776 година!”


www.omda.bg


Всички актуални предавания на Алекс Джоунс (На английски!):

www.youtube.com/user/TheAlexJonesChannel

nikolaijambol.blogspot.com

24 юни 2011, петък АЛЕКС ДЖОУНС - ИСТИНСКОТО ООН  





За кефа на критикуващите (вижте ТУК) Ви пускам интересен филм на английски, с български субтитри за това, какво представлява тази простотия ООН и как си разиграва коня на наш гръб! Приятно гледане слушане и четене на всички! Смятах да му пусна и дублаж на руски в горния край, но нека все пак бъдем по-добри! ‹(•ї•)›..........0000000000


Всички актуални предавания на Алекс Джоунс (На английски!):

www.youtube.com/user/TheAlexJonesChannel

След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.
   Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.
Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.       Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър – покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.      

Авторът на секретния доклад

Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата.
В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми.
През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения.
Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ.
Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари.
Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт.
Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”.
Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „…веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”.
След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация.
Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.
Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

  Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.  

 

Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета.

  ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ”

Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
- противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
- рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
- липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
- нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, „торпилираха“ разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
- възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление „спекулативни“, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
- не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ - Международни Финансови Институции/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми(!)  и структури, свързани с тази деликатна сфера.
Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена „Минералбанк“ /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …“ фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ „Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен „взрив“.
Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми.
За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ „Електроника“ от фирма „Василка“. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. „Елитбанк“ е създадена чрез теглен валутен кредит от „Биохим“ и средства на ПЧМБ; „Моллов“ – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; „Агробизнесбанк“ е създадена с дадени средства от ЗПД „МИК“ АД и кредити; „Първа инвестиционна банка“ – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; „Частна земеделска и инвестиционна банка“ е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на „Кредитекспрес банк“ е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от „Минералбанк“ и ПЧБ.
Фрапиращи са примерите за „лиценз по принцип“ за „Капиталбанк“, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират „определени слабости в лицензионната дейност на управление „Банков надзор“ и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на „Банков надзор“ през всичките тези години е Камен Тошков.
Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като „Лоро“-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като „Туристспортбанк“, „Кредитна банка“, ПЧБ, Банка „Моллов“, „Елитбанк“ и др.
Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
- използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
- раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
- включването на някои банки в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
Икономическите реформи стартираха в условията на „прекредитирана“ икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева.
Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.

Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и
финансови операции в чужбина.
Сумата на „лошите“ и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна – 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., „Балканбанк“ – 14,4 млрд.лв., „Биохим“ – 8,2 млрд.лв., „Минбанк“ – 7,7 млрд.лв.,
„Агробизнесбанк“ – 8,2 млрд.лв., ПЧБ – 7,3 млрд.лв., БЗК – 5,6 млрд.лв.
През последните години „на входа и изхода“ на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на „паяка“, бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това „преливане“ на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.
Седем от 16-те големи „лоши“ длъжника на „Балканбанк“ са фирми от групировката на „Мултигруп“ или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са „Дисконтова къща“ АД – 2,97 млрд.лв., „Индустриал-М“ АД – 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на „Мултигруп“ са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.
Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на „Балканбанк“ Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.
По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само „Булгарлизинг“ например, свързана със ЗД „Корона Инс“ е получила 24 млн.ЩД.
През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.
Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от „лошите“ кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.
През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на „Балканбанк“ АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.
Георги Агафонов – председател на ТБ „Славяни“ предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов „ИФФ груп“, в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ „Славяни“ над 1 млрд.лв. Друга негова фирма – „Ес Джи Ей“, е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма „ИФФ груп“ от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на
свои фирми.
„Бизнесбанк“ АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.
Най-големи длъжници на банката са „Свети Йоан“ АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.
Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала „Бизнесбанк“ с над 6,5 млрд.лв.
Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките „Дару“ и „Орион“. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.
Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.
Тежкото състояние на ТБ „Компас“ /бивша „Моллов“/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ „Моллов“, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ „Моллов“, В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на „Моллов ФИГ“ – 44 066 хил.лв., „Ем Еф Ай Брос“ – 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на „Сторма“ – 80 554 хил.лв. и „Ем Еф Ай Брос“ – 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е „Крами“ ООД със 721 089 хил.лв.
В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на „Моллов ФИГ“. Членовете на УС на ТБ „Моллов“ са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите – кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.
Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ „Моллов“. Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов – председател на ПИМБ и „координатор и разпоредител“ на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ „Моллов“.
Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от
предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.
Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката – Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за „превъртане“ на крупни суми. Характерен пример е клон „Надежда“ и изп. директор Петко Цеков Каменов.
В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.
ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като „Дива – Р. Златев и Сие“, „СПОРТ-РЕЙ“ ООД, ЕТ „Николай Райчев“ и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки „Прайм ИнвестмънтТръст“ АД, ФК „СПОРТ-РЕЙД“, в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.
Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата „лобисти – политици – банкови чиновници – частни фирми“ са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

* * *

Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.
Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните
валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от „Агробизнесбанк“ – Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК „Дилър“ от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.
От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара „София“ са изнесени 2811 кг. „ценни“ пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на „Елитбанк“, изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.
Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от „ИНГ банк“, „Булбанк“ и „Елитбанк“.
Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да „изперат“ и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и
впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.
Председателят на СД на „Елитбанк“ Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за „пране“ на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин – бивш член на СД на ПИМБ.
Основни кредитополучатели на ТБ „Елитбанк“ са фирмите от холдинга „Макском“. Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма „Кремакс“ /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ „Елитбанк“ и формалното изчистване на „Макском“ от задължения с цел
участие в приватизацията.
Председателят на ТБ „Славяни“ Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП „Дуранкулак“. По разпореждане на Агафонов от ТБ „Славяни“ е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата „Демос“.
Бившето ръководство на „Балканбанк“ АД в лицето на изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от „Балканбанк“ са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /“Балканкарт“, „МКК“, „Хай Тек Сис“, „БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.
Месечната издръжка на „Балканинкасо“ с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между „Балканбанк“ . АД и „Балканмашинари“ АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.
Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование „Брюкселски“ е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.
Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов – бивш главен счетоводител на „Балканбанк“ е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев – постоянно пребиваващ в Брюксел.
Един от най-големите длъжници на „Балканбанк“ АД е „Балканкар холдинг“, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ „Балканкар-Норд Америка“ е отпуснат от „Балканбанк“ кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите
банката сконтира задължението на „Балканкар холдинг“ по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на „Балканкар холдинг“ са празни.

* * *

Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.
Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.
Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с „най-рационален подход“ в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.
Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на „бушони“. На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически – за отделни политически сили, икономически – за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.
През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се „управлява“, скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън
описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на „изсмукване“ по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби.
Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не представляваше проблем за лицензираните чужди банки.
През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като „държава в държавата“. Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе „катализатор“ за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които „затвориха“ информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица.
Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години.
Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ „Славяни“ и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и „Тексим“ не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия.
БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона.
Камен Тошков, несменяем началник управление „Банков надзор“ от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството.
Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на „Тракиябанк“ – Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ „Ямбол“ отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв.
Влиянието на началник управление „Валутни операции“ Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и „неочаквани“ промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха
мащабни неконтролируеми финансови спекулации.
Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на „изпомпване“ на парични средства от банките.
Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили,
терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута.
Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си
задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база.
Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници
на реални средства. Участници в Пф са: „Балканбанк“ АД, „Добруджанска“ ТБ, „Елитбанк“ АД, „Славяни“ АД, „Стопанска банка“ АД и ТСБ – АД. Засегнати са общо 24 фонда.

* * *

Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности – изтичане на валута от страната; „изпиране“ на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова
и масова приватизация.
За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно:
1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с:
- реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения;
- приемане на Закон за държавния служител;
- адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност.
3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи.
Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси.
Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за „пране на мръсни пари“.
Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и другите компетентни ведомства и организации.
Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната.
За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо:
- На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към
наказателна отговорност.
- На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции.
- Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.

—————————–

К. Райдовски:
"Луканов е конструкторът на банковия грабеж"

 

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Райдовски, познавате ли банковия доклад “Добрев”, автентичен ли е документът, публикуван във Frognes.bg ?

- Ходих до приятел и от неговия интернет видях публикувания във Frognes.bg доклад на МВР за банките. Автентичен е, чел съм го още през 1996 г., когато бе изготвен. Първо беше представен на закрито заседание на Министерски съвет, но после Виденов настоя да се разсекрети и правителството взе такова решение. Мотивите бяха, че събраната от службите информация в него не представлява държавна тайна, а в същото време е с голяма обществена значимост. Сведенията за това кой, как и защо са създали предпоставки да се срути банковата система и да се разграби държавата в никакъв случай не може да бъде държавна тайна.

- Защо тогава правителството на БСП не публикува материала, скрихте го?

- Въпросът е логичен. Покойният министър на МВР Николай Добрев чрез свои приятели в медиите пусна тогава само избирателни откъси от доклада. Аз направих опит да го пубикувам целия във в. “Дума”, но покойният главен редактор Стефан Продев, който ми беше и съсед, отказа. Мотивира се, че обемът му е много голям. Според мен причината беше друга – чрез тази гореща информация и за идиота става ясно кога беше положено началото на Вартоломеевата нощ във банковия и финансовия сегмент на държавата.
Според мен в новата българска история има три момента на бързо натрупване на капитал чрез грабеж. Първият – след Освобождението от турско робство, когато са ограбени имотите и богатството на богатите турци. Вторият е след 9-ти септември 1944 г. и третият – след 10-и ноември 1989 година. Но докато в първите два случая се е ограбвало частно имущество, в третия бе окрадена държавата.

- Кой според вас положи началото на този грабеж в банковата система?

- Бумът на създаването на частни банки с държавни пари, кредити и гаранции, както е ясно от доклада, е конструиран по време на правителството на Андрей Луканов. За това не трябва да има никакво съмнение. Луканов упражняваше своето влияние върху ръководството на БНБ за издаване на лицензи. Само на него са известни мотивите за такъв антинационален подход, но в никакъв случай не може да се говори за незнание, грешка, липса на прозорливост. Днес съм убеден, че този процес е бил целенасочен.
Сега много хора от обкръжението му, в стремежа си да го оневинят, твърдят, че той е нямал отношение към парите, а само към властта. Но допускат грешка, съзнателно или не. Фирмата “Ликом”, в която е бил съдружник сина му, според публикации на в. “Капитал” е била собственик на 5% от М-тел. С какви пари са закупени акциите? Друга фирма на сина му пък беше споменавана с случая с “Хардланд”, а да не забравяме, че брат му бе представител на “Мултигруп” в Москва.

- Каква беше причината Жан Виденов да поиска от МВР да изготви този анализ?

- Международният валутен фонд през средата на 1996 г. бяха вече наясно какво се случва с банките у нас и упражняваше силен натиск върху правителството на БСП и лично върху Виденов да ликвидират трезорите, чиито собствениците са си раздавали кредите на свои фирми и на роднини, без необходимата обезпеченост. Това наложи изготвяното на доклада, за да добие правителството ясна представа за състоянието на сектора.
&nbs

.........................

коментар от Григор Симов:

И какво излезе накрая от мнимата загриженост на Международния валутен фонд? – Неудобният Виденов, интересуващ се от огромната далавера, бе сменен с евреина Софиянски, и наследилите го явни и скрити евреи, и юдомасони (тамплиери)  - министри и министър-председатели .
Въобще, изброени главни действащи лица в разграбването активите на България, вкл. директорите на "БНБ", "случайно",  са само евреи, независимо дали личи от имената им, или не.

Публикувано на: boristodorov56.blog.bg


Взето (с последния коментар) от: grigorsimov.blog.bg


Виж още по темата:

samvoin.blog.bg/politika/2011/07/22/bankovata-afera-liupilnia-na-oligarhiia.787912

samvoin.blog.bg/politika/2011/07/22/bankovata-afera-liupilnia-na-oligarhiiata-prodyljenie.787913

samvoin.blog.bg/politika/2011/07/21/kak-bankite-bivat-spasiavani-sys-sredstva-na-danykoplatcite-.787251

slivendnesiutre.wordpress.com/2010/09/16/красимир-райдовски-аз-помогнах-на-вес/

Заредете си резервоарите, момчета 27 юли , 2011      

Агенция Митници е отнела лиценза за данъчен склад на Лукойл- Нефтохим и на Нефтено пристанище – Росенец, където Лукойл разтоварва танкерите си.

Имам няколко въпроса:

- Защо чак сега отнемат лиценза, след като съгласно Закона за акцизите и данъчните складове крайният срок да имат измервателни уредби е 20 октомври 2010?

- Кое наложи 9 месеца да мълчат и сега изведнъж да се разтърчат?

- Кой от Агенция Митници и Министерство на финансите е наказан за това, че 9 месеца са си затваряли очите при очевидно закононарушение?

- Защо не е отнет на дистрибуторската компания Лукойл- България, а само на производствената част? Те имат ли измервателни уреди?

Всичко това ме навежда на мисълта, че ни разиграват цирк.

Премиерът ще се изтъпани и ще даде „две седмици отсрочка, за да се приведат в порядък“. И ще демонстрира колко е твърд.

Лукойл ще се изтъпани и ще вдигне цените, защото ще трябва да запълва дупката от непроизведен в България бензин с внос от рафинерията им в Румъния.

За Дянков, Цветанов, Танов и другите няма да казвам, то е ясно.

И след две седмици всичко ще е минало и заминало, а цените ще са с 10-ина процента нагоре.

Затова: Заредете си резервоарите днес, момчета.

http://www.kadiev.bg/blog/1403/


http://svejo.net/1207388-globalization-georgi-kadiev-zaredete-si-rezervoarite-momcheta

Взето от:meto76.blog.bg


Още по темата:

slivendnesiutre.wordpress.com/2011/07/29/златев-ако-спрат-лукойл-правителств/

Виж още:

samvoin.blog.bg/politika/2011/07/26/prichinata-bylgariia-da-byde-podlojena-na-anglo-evreiska-kol.790072

zahariada.blog.bg/novini/2011/07/26/izrael-se-vzrivi-ot-revoliucionni-protesti-bg-mediite-si-myl.790691

Документален филм

Category:Jewish American politicians From Wikipedia, the free encyclopedia

Contents:	Top  ·  0–9  ·  A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Subcategories

This category has the following 3 subcategories, out of 3 total.

C

• [+] Jewish Americans in the United States Congress (2 C)

G

• [Ч] Jewish American governors (22 P)

M

• [Ч] Jewish American mayors (75 P)

Pages in category "Jewish American politicians"

The following 200 pages are in this category, out of 325 total. This list may not reflect recent changes (learn more).

(previous 200) (next 200)

List of Jewish American politicians List of Jewish political milestones in the United States A Martin Abern Jerry Abramson David Adelman Jonathan Adelstein Gershon Agron Merrick Alpert Israel Amter Dave Aronberg Stan Aronoff Abe Aronovitz B Walt Bachrach Vicki Barnett Bernard Baruch Jason Bedrick Martin Behrman August Belmont Judah P. Benjamin Michael Benjamin (investor) Steve Beren Sandy Berger Andy Berke Ethan Berkowitz Carol Berman Matthew Berry (politician) Jonathan Bing Alan Blinken Marty Block Bob Blumenfield Richard Blumenthal W. Michael Blumenthal Deborah Blumer Ellyn Setnor Bogdanoff Ivor F. Boiarsky Terri Bonoff Elizabeth Brater Charles D. Breitel Harold Brown (Secretary of Defense) Lisa Brown (Michigan politician) Lori Lipman Brown Matthew Bryza Armond Budish Robert Butkin C Francis Lewis Cardozo Leopold Caspari Michael Chertoff Ellen Cogen Lipton Benjamin Victor Cohen Eliot A. Cohen Ellen Cohen Henry Cohen (civil servant) Jean Alexandre Cohen Mark B. Cohen Maximilian Cohen Neil M. Cohen Wilbur J. Cohen Bernard Cohn Rebecca Cohn Roy Cohn Arthur J. Cooperman Warder Cresson Eliot Cutler Lena Cymbrowitz Steven Cymbrowitz D Marc Dann Jay Dardenne

D cont. Samuel Dash Leopold David Jacob De Cordova Jimmy Delshad Matthew P. Denn John M. Deutch Bevan Dufty E Adam Ebbin Eric S. Edelman Al Eisenberg Stuart E. Eizenstat Bernard Epton Emanuel J. Evans F Leonard Farbstein Douglas J. Feith Brian Feldman Art Feltman Jack R. Fenton Mike Feuer Lewis Fidler Arnie Fielkow Eileen Filler-Corn George Fingold Stanley Fink Abe Fortas Kinky Friedman Sylvan Friedman Sylvia Friedman Leon Fuerth Stanley H. Fuld G Eva Galambos Doug Gansler Eric Garcetti Bailey Gatzert Jacob H. Gilbert Benjamin Gitlow Rodney Glassman Dan Glickman Dore Gold Arthur Goldberg Nat Goldhaber Harrison J. Goldin Neil Goldschmidt Jan Goldsmith Stephen Goldsmith Nathaniel L. Goldstein David Goodman (politician) Oscar Goodman Roy M. Goodman Phil Gordon (politician) Betsy Gotbaum Richard Gottfried Jeff Greene David G. Greenfield Linda R. Greenstein Nelson G. Gross Steve Grossman (politician) H Walter A. Haas, Jr. Julie Hamos Robert J. Harris John Hays Stephen Herbits Alan Hevesi Andrew Hevesi Dov Hikind Abraham Hirschfeld Elizabeth Holtzman

H cont. Tom Horne Delbert Hosemann I Martin Indyk George Israel J Gilda Jacobs Rhoda Jacobs Robert Jubelirer K Phyllis Kahn Anne Kaiser Mickey Kantor Joel Kaplan Rebecca Kaplan Ryan Karben Ellen Karcher Sam Katz (Philadelphia) Steve Katz (politician) Vera Katz Isaac Herbert Kempner Lawrence Kestenbaum Henry Kissinger Jeffrey Klein Philip Klutznick Samuel S. Koenig G. Oliver Koppell Paul Koretz Joel Kovel Ray Kramer Charles K. Krieger Anne Kronenberg Liz Krueger L Rory I. Lancman Tom Lantos Jessica Lappin Edward Lazansky Louis Lefkowitz Irving Lehman Gabe Leland Edgar C. Levey Edward H. Levi Charles Levin Steve Levin (councilman) Theodore Levin David Levine (politician) Sidney Leviss Arthur Levitt Arthur Levitt, Sr. Claire Levy Jordan Levy Al Lewis (actor) Meir Lichtenstein Joe Lieberman David Litvack Herbert London Alan Lowenthal M Alan Maisel Joseph S. Manasse Josh Mandel (politician) Samuel Mandelbaum Theodore D. Mann Louis Marcus Sidney Marcus Deborah Markowitz Marty Markowitz Marcus M. Marks Sophie Masloff Sidney Mathias

(previous 200) (next 200) Categories: American politicians by ethnic or national origin | American Jews by occupation | Jewish politicians
en.wikipedia.org/wiki/Category:Jewish_American_politicians



Защо Апартейд ?

Евреите са само 14,5 милиона (bg.wikipedia.org/wiki/Евреи) от 303 111 027 души население на САЩ (bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_Съединените_американски_щати).
В същото време, делът на коренното население на САЩ - така наречените от завоевателите индианци е 60 милиона души - в началото на 21 - и век (bg.wikipedia.org/wiki/Индианци).
Това население, както разбрахме от друга тема, е все още тикано като "рядък животински вид" в институцията наречена "резерват"!
На германците, делът от населението е 43 милиона граждани или 15,2% от цялото население (bg.wikipedia.org/wiki/Германци), на мексиканците - 12 млн (bg.wikipedia.org/wiki/Мексико)....
Както виждаме обаче, тези етноси не са и наполовина представени във властта, камо ли като влияние и лоби във външната и вътрешна - законодателна също политика на "страната на неограничените възможности за всички", колкото англоезичното население на страната и особено пък, колкото нищожното като бройка, спрямо останалите - самообявило се за "богоизбрано" малцинство, както и за "уникално страдало" през всички исторически периоди.
А какво да кажем за ирландци, италианци, японци, китайци и пр. (Първите два етноса, както и черната раса със своя робски труд, вложили най - много труд и талант в изграждането на САЩ и нейната свобода и независимост! Особена мотивация да се противопоставят на тираничната и изостанала тогава нравствено и културно Англия, са имали германците, ирландците и френски, а също и руски доброволци от Аляска, както и руската военна помощ, да не я забравяме, а също и тази на Германия! Да не забравяме и българският принос за спорта и големия технически прогрес в тази страна, в лицето на Дан Колов, Джон Атанасов и други българи в изгнание там...)?
Както виждаме, последното малцинство е повече властово представено към днешна дата и в последните векове, дори от основните нашественици, колонизатори и масови убийци на коренното население - англосаксонците и испанците.
Е, ха кажете сега, какво е това, че не Апартейд и как друго яче да го наречем?
Преди да ме обвините в "расизъм и антисемитизъм" (Дежурната олигофренска нападка!), погледнете "расизма и фашизма", от коя страна е днес?

Автора на блога

Виж още:

samvoin.blog.bg/politika/2011/06/12/20-godini-cionistki-aparteid-i-okupaciia-na-vse-po-bivsha-by.763683

www.heliopol.com/protocoli.html

Ambassadors

• Henry Morgenthau Sr., ambassador to Ottoman Empire (1913–16)
• Henry Grunwald^{[disambiguation needed]}, ambassador to Austria (1988–1990)
• Martin Indyk, ambassador to Israel (1995–97, 2000–01)
• Dennis Ross, Middle East envoy
• Randal Jilek, ambassador to Ethiopia (1988–1991)
• Matthew Takash, ambassador to Pakistan (1987–1990)
• Robert Schwarz Strauss, ambassador to the Soviet Union and Russia (1991-1993)
• Don Bandler, ambassador to Cyprus (1999-2002)
• Martin J. Silverstein, ambassador to Uruguay (2001–2005)
• Sam Fox, ambassador to Belgium (2007-)
• Daniel C. Kurtzer, ambassador to Israel and formerly ambassador to Egypt
• Ronald S.Lauder, ambassador to Austria (1986–87)
• Leonard S. Unger, ambassador to Laos (1962–1964); ambassador to Thailand (1967); ambassador to Taiwan (1974–1979)
• David Hermelin, ambassador to Norway (1998–2000)
• Nancy (Komen) Brinker, ambassador to Hungary (2001–2004)
• Ronald Weiser, United States Ambassador to Slovakia (2001–2004).
• Larry Lawrence, ambassador to Switzerland (1994–1996)
• Alan Solomont, ambassador to Spain (2010-Current)
• David Adelman, ambassador to Singapore (2010-Current)

[edit] Governors

• David Emanuel, governor of Georgia (D/R-GA: 1801-1801)
• Edward Salomon, governor of Wisconsin (R-WI: 1862–64)
• Edward S. Salomon, governor of the Washington Territory (R-WA: 1870–72)
• Franklin Israel Moses, Jr., governor of South Carolina (R-SC: 1872–74) (Jewish father; raised Episcopalian)
• Washington Bartlett, governor of California (D-CA: 1887–1887)
• Moses Alexander, governor of Idaho (D-ID: 1915-1919), first elected practicing Jew to serve as a state governor
• Simon Bamberger, governor of Utah (D-UT: 1917–21)
• Arthur Seligman, governor of New Mexico (D-NM: 1931–33)
• Julius L. Meier, governor of Oregon (Ind-OR: 1931–35)
• Henry Horner, governor of Illinois (D-IL: 1933–40)
• Herbert H. Lehman, governor of New York (D-NY: 1933–42)
• Ernest Gruening, territorial governor of Alaska (D-AK: 1939–53)
• Abraham Ribicoff, governor of Connecticut (D-CT: 1955–61)
• Samuel H. Shapiro, governor of Illinois (D-IL: 1968–69)
• Frank Licht, governor of Rhode Island (D-RI: 1969–73)
• Marvin Mandel, governor of Maryland (D-MD: 1969–77)
• Milton Shapp, governor of Pennsylvania (D-PA: 1971–79)
• Madeleine M. Kunin, governor of Vermont (D-VT: 1985–91)
• Neil Goldschmidt, governor of Oregon (D-OR: 1987–91)
• Bruce Sundlun, governor of Rhode Island (D-RI: 1991–95)
• George Allen, governor of Virginia (R-VA 1994–98) (Allen"s mother is Jewish, he was raised as a Presbyterian)
• Linda Lingle, governor of Hawaii (R-HI: 2002–2010)
• Ed Rendell, governor of Pennsylvania (D-PA: 2003–2011)
• Eliot Spitzer, governor of New York (D-NY: 2007–2008)
• Jack A. Markell, governor of Delaware (D-DE: 2009–present)

[edit] Mayors

• Atlanta, Georgia: Sam Massell (1969–1973)
• Beverly Hills, California: Jimmy Delshad (2007–2008, 2010-present)
• Beverly Hills, California: Nancy Krasne (2009–2010)
• Boca Raton, Florida Steven Abrams (2001-2008)
• Cincinnati: Bill Gradison (1971), Jerry Springer^[35] (1977–78)
• Chicago: Rahm Emanuel (Mayor-elect as of February 22, 2011)
• Dallas, Texas: Laura Miller (2002–07), Annette Strauss (1987–1991)
• Gary, Indiana: A. Martin Katz (1964–67)
• Indianapolis: Stephen Goldsmith (1992–99)
• Hoboken, New Jersey: Dawn Zimmer (2009–present)
• Iowa City: Moses Bloom (1873, First Jewish Mayor of a "Major city")
• Kansas City, Missouri: Richard L. Berkley (1979–91))
• Las Vegas: Oscar Goodman (1999–present)
• Louisville: Jerry Abramson (1985–98, 2002–2011)
• Madison, Wisconsin: Paul Soglin, Sue Bauman
• Miami, Florida: Abe Aronovitz (1953–55)
• Milwaukee, Wisconsin: Frank Zeidler
• Minneapolis, Minnesota: Arthur Naftalin (1961–1969)
• New Orleans, Louisiana: Martin Behrman (1904–1920), (1925–1926) ^[36]
• New York: Fiorello LaGuardia (1934–45; Episcopalian; Jewish mother)
• New York: Abe Beame (1974–77)
• New York: Ed Koch (1978–89)
• New York: Michael Bloomberg (2002–present)
• Phoenix: Phil Gordon (politician) (2004–present) ^[37]
• Philadelphia: Edward Rendell (1992–2000)
• Pittsburgh: Sophie Masloff (1988–1993)
• Portland, Maine: James Cohen (2005–06)
• Portland, Oregon: Vera Katz (1992–2004)
• Providence: David Cicilline (2003–2011)
• Saint Paul, Minnesota: Lawrence D. Cohen (politician) (1972–1976)
• Saint Paul, Minnesota: Norm Coleman (1994–2002)
• San Diego: Susan Golding (1992–2000)
• San Francisco: Washington Bartlett (1883–1887)
• San Francisco: Adolph Sutro (1894–1896)
• San Francisco: Dianne Feinstein (1978–88)^[38]
• Seattle: Bailey Gatzert (1875–76)
• Worcester, Massachusetts: Israel Katz (1974–75)
• Worcester, Massachusetts: Jordan Levy (1980–81, 1988–93)

[edit] Economists

See also List of Jewish American economists

• Bernard Baruch, economic adviser to many U.S. presidents, statesman, stock market speculator
• Ben Bernanke, chairman of the Federal Reserve (2006–present)
• Milton Friedman, Nobel Prize-winning economist
• Alan Greenspan, chairman of the Federal Reserve (1987–2006)
• Eugene Meyer, chairman of the Federal Reserve (1930–1933), president of the World Bank (1946)
• Haym Solomon, financier during the American Revolution
• Joseph E. Stiglitz, 2001 Nobel Prize winner and Chief Economist of the World Bank (1997–2000)
• James Wolfensohn, president of the World Bank (1995–2005)
• Paul Wolfowitz, president of the World Bank (2005–2007)
• Paul Krugman, Nobel Prize-winning economist

[edit] Other

• John Henry Eaves, Chairman of the Fulton County Georgia Board of Commissioners since 2007
• Jay Dardenne, Louisiana secretary of state since 2006
• Eric Garcetti, Los Angeles City Council President
• Franklin J. Moses, Sr., politician, judge, and attorney important in the history of 19th Century South Carolina
• Bernard Stone, alderman of the 50th Ward in Chicago, Illinois
• Kinky Friedman, 2006 Texas Independent gubernatorial candidate
• Jason Bedrick, first Orthodox elected official in New Hampshire
• Harvey Milk, first openly gay man to be elected to public office in California, as a member of the San Francisco Board of Supervisors.
• Steve Poizner, California State Insurance Commissioner and 2010 California Republican gubernatorial candidate
• Rosalind Wyman, first Jewish woman elected to Los Angeles City Council.
• Jan Perry, Los Angeles City Councilwoman (D-9th District)
• Harold Dobbs,San Francisco Board of Supervisors
• Roger Boas, San Francisco Board of Supervisors
• Robert Mendelsohn^{[disambiguation needed]}, San Francisco Board of Supervisors
• Milton Marks, Assemblyman and State Senator From San Francisco
• Dov Hikind, New York State Assemblyman
• Noach Dear, Brooklyn Civil Court judge and former NYC councilman
• Simcha Felder, NYC deputy comptroller for budget and accounting and former NYC councilman
• Rebecca Kaplan, City Councilmember At-Large, Oakland, California^[39]

[edit] See also

• American Israel Public Affairs Committee

[edit] Notes

1. ^ Mitchell, Nancy (2009-01-24). "Bennet"s tale steeped in family roots". Rocky Mountain News. Retrieved 2009-01-30.
2. ^ "New "N Word" Woe For George Allen". CBS News. 2006-09-26. Retrieved 2007-08-30.
3. ^ Tom Tugend (2001-01-26). "Undefeated Champion Rep. Henry Waxman wants to help Democrats". The Jewish Journal. Archived from the original on 2006-10-27. Retrieved 2006-11-10.
4. ^ Charles P. Pierce (2005-10-02). "To Be Frank Twenty-five years after he went to Washington, and 15 years after he survived a sex scandal that it"s hard to imagine any politician surviving today, this once-rumpled, still-gay congressman from Bayonne, New Jersey, is one of the most formidable and influential members of the House. Barney Frank"s powerhouse role on Capitol Hill is a triumph both public and private.". The Boston Globe. Retrieved 2006-11-10.
5. ^ Gary Ackerman (2006-10-06). "Few Jewish Republicans seeking office: no surprise (letter to the editor)". Archived from the original on 2006-10-30. Retrieved 2006-11-10.
6. ^ Ron Kampeas (2006-10-06). "Dems lash out at RJC Israel ads". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2006-11-12.
7. ^ "Elections 2006 AP Coverage". Associated Press. 2006-11-09. Retrieved 2006-11-10.
8. ^ Kandea Mosley (2000-09-12). "A Rumble in the Bronx Feuding Politicos Pull No Punches in Congressional Race". The Village Voice. Retrieved 2006-11-10.
9. ^ Jennifer Jacobson (2006-10-23). "Jewish women on rise in Congress". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2006-11-10.
10. ^ Peter Savodnik (2006-05-16). "A Party Divided? Jewish and Latino Democrats have long stood on common ground. But tensions are starting to show between old-line liberals and conservative newcomers.". Los Angeles Times. Retrieved 2006-10-11.^{[dead link]}
11. ^ "Jerrold Nadler (D-NY-8)". CNN. Retrieved 2006-11-10.
12. ^ Matthew Dorf (1998-10-30). "Jewish representation in House may see decline". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2006-11-12.
13. ^ Steve Friess (2004-04-05). "Jewish settlers find Las Vegas to be a good bet Their numbers have doubled in the past decade". San Francisco Chronicle. Retrieved 2006-11-10.
14. ^ Todd Winer (1998-03-13). "3 Jewish Democrats vying in Illinois Congress race". Chicago Jewish News. Retrieved 2006-11-10.
15. ^ Sharon Samber (2002-11-08). "Jewish minyan grows in Senate; Jew elected to House". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2006-11-10.
16. ^ "Diana Cantor: Helping Families Finance College". Jewish Woman (Washington, D.C.: Jewish Women International). Fall 2003. Archived from the original on 2003-09-11. Retrieved 2008-12-14.
17. ^ Stuart Rothenberg (2000-11-02). "Top House races of 2000". CNN. Archived from the original on 2006-09-10. Retrieved 2006-11-09.
18. ^ ^{a b} Sharon Samber (2000-11-10). "New faces offset losses as Jews gain seats in Congress". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2006-11-09.
19. ^ Matthew E. Berger (2004-11-03). "Congress Bids Goodbye to Frost, Welcomes Two New Jewish Women". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2006-11-10.
20. ^ "Elections 2006 AP Coverage: Debbie Wasserman Schultz (Dem)". Associated Press. 2006-11-09. Retrieved 2006-11-10.
21. ^ ^{a b} Woody Baird (2006-11-07). "Congressional incumbents re-elected, Cohen takes lead in Memphis". Associated Press. Retrieved 2006-11-09.^{[dead link]}
22. ^ Jennifer Siegel (2006-09-22). "A Tribe of Candidates Leads Drive To Retake House for Democrats". The Forward. Archived from the original on 2006-10-18. Retrieved 2006-11-09.
23. ^ Shmuel Rosner (2006-11-05). "Louisville"s Jews vote Democratic — but not because the candidate"s Jewish". Haaretz. Retrieved 2006-11-09.^{[dead link]}
24. ^ Ron Kampeas (2008-05-28). "In the Senate, still 13 tribesmen-UPDATE". JTA. Retrieved 2008-05-29.
25. ^ http://voterguide.politicswest.com/race-detail.do?id=157734970
26. ^ http://blogs.jta.org/politics/article/2009/05/28/1005498/in-the-senate-still-13-tribesmen
27. ^ "Three New Jewish Members of Congress". The Jewish Federations of North America. Retrieved 2010-11-08.
28. ^ Ron Kampeas (2010-04-21). "Ted Deutch, a most Jewish speech from the most Jewish district". Jewish Telegraphic Agency. Retrieved 2010-06-13.
29. ^ ^{a b} J.J. Goldberg (2010-11-04). "Rite of Returns: Jews Who Ran for Congress — Winners & Losers". The Jewish Daily Forward. Retrieved 2010-11-08.
30. ^ For a full list see jewishvirtuallibrary.org.
31. ^ Sanders — [1] "Two Jews won their bids to become the Democratic candidates for the U.S. Senate — Ben Cardin in Maryland and Bernie Sanders in Vermont."
32. ^ Cardin — [2] "Two Jews won their bids to become the Democratic candidates for the U.S. Senate — Ben Cardin in Maryland and Bernie Sanders in Vermont."
33. ^ Steve Hendrix (2006-08-22). "Fighting for the Spoils Lawmaker and Rainmaker Rahm Emanuel Wants a Nov. 7 Victory for the Democrats So Bad He Can Almost Taste It. If Only He Had Time to Eat.". Washington Post. Retrieved 2006-11-09.
34. ^ "Grayson upsets incumbent in Florida". The Jewish Telegraph Agency. 2008-11-05. Retrieved 2008-11-07.
35. ^ Springer — [3] "The Jewish talk-show host..."
36. ^ http://books.google.ca/books?id=9R9KwRsMB-0C&pg=PA58&dq=%22Martin+Behrman"s+Background%22&cd=1#v=onepage&q=%22Martin%20Behrman"s%20Background%22&f=false
37. ^ http://www.forward.com/articles/13849/
38. ^ Chang, Richard (2006-11-20). "Slain journalist"s father brings message of peace". OC Register. Retrieved 2006-11-20.
39. ^
    • Delbert Hosemann, Mississippi Secretary of State
    • Alan Nunnelee, Mississippi State Senator
    • Mark B. Cohen, most senior member, Pennsylvania General Assembly
    Bajko, Matthew S. (February 28, 2008). "Bi woman runs for Oakland city council". Bay Area Reporter. Retrieved February 12, 2010. "...said Kaplan, who is Jewish..."

en.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish_American_politicians#Current_Senators

List of Jewish American politicians From Wikipedia, the free encyclopedia This is a list of famous Jewish American politicians, arranged chronologically. For other famous Jewish Americans, see List of Jewish Americans.

This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding reliable references. Unsourced material may be challenged and removed. (January 2007)

Contents [hide] 1 List 1.1 Obama Administration 1.2 Cabinet members and senior administration officials 1.3 Current Senators 1.4 Former Senators 1.5 Current Representatives 1.6 Former Representatives 1.7 Ambassadors 1.8 Governors 1.9 Mayors 1.10 Economists 1.11 Other 2 See also 3 Notes

[edit] List [edit] Obama Administration

• Peter Orszag, 37th Director of the Office of Management and Budget
• Lawrence Summers, 8th Director of the National Economic Council
• Rahm Emanuel, 23rd White House Chief of Staff
• David Axelrod, Senior Advisor to the President
• Elena Kagan, Solicitor General (currently Associate Justice of the Supreme Court)
• Jim Steinberg, Deputy Secretary of State

[edit] Cabinet members and senior administration officials

• Judah Benjamin, Confederate States of America: Attorney General (1861), Secretary of War (1861), Secretary of State (1862–65)
• Oscar Straus, Secretary of Commerce and Labor (1906–09)
• Henry Morgenthau, Jr., Secretary of the Treasury (1934–45)
• Arthur J. Goldberg, Secretary of Labor (1961–1962)
• Abraham A. Ribicoff, Secretary of Health, Education and Welfare (1961–62)

C. Douglas Dillon, Secretary of the Treasury (1961-1965)

• Walter W. Rostow, National Security Advisor (1966–69)
• Wilbur J. Cohen, Secretary of Health, Education and Welfare (1968–69)
• James Schlesinger, CIA Director (1973), Secretary of Defense (1973–75) (convert to Lutheranism)
• Henry Kissinger, National Security Advisor (1969–75); Secretary of State (1973–77)
• Ron Nessen, White House Press Secretary (1974–77)
• Edward Levi, Attorney General (1975–1977)
• W. Michael Blumenthal, Secretary of the Treasury (1977–79)
• Harold Brown, Secretary of Defense (1977–81)
• Neil Goldschmidt, Secretary of Transportation (1979–1981)
• Philip Morris Klutznick, Secretary of Commerce (1980–1981)
• Caspar Weinberger, Secretary of Defense (1981–87) (Episcopalian; paternal descendant of Czech Jews)
• Richard Perle, U.S. Assistant Secretary of Defense (1981–1987),
• Kenneth Duberstein, White House Chief of Staff (1988–1989)
• Richard Darman^{[citation needed]}, Director of the Office of Management and Budget (1989–93) (convert to Episcopalianism)
• Robert Reich, Secretary of Labor (1993–97)
• Alice M. Rivlin^{[citation needed]}, Director of Office of Management and Budget (1994–96)
• John M. Deutch, Belgian-born CIA director (1995–96)
• Robert Rubin, Secretary of the Treasury (1995–99)
• Dan Glickman, Secretary of Agriculture (1995–2001)
• Mickey Kantor, Secretary of Commerce (1996–97)
• Madeleine Albright, Secretary of State (1997–01) (raised Catholic)
• William S. Cohen, Secretary of Defense (1997-01) (Jewish father; lists self as Unitarian Universalist)
• Sandy Berger, National Security Advisor (1997–01)
• Larry Summers, Secretary of the Treasury (1999–01)
• Jacob Lew, Director of Office of Management and Budget (1999–2001)
• Leon Fuerth, National Security Advisor to Vice President Al Gore (1993–2001)
• Ari Fleischer, White House Press Secretary (2001–03)
• Elliott Abrams, Special Assistant to the President (2001–2005), Deputy National Security Advisor for Global Democracy Strategy (2005–2008)
• Paul Dundes Wolfowitz, U.S. Deputy Secretary of Defense (2001–2005)
• Douglas J. Feith, Under Secretary of Defense for Policy (2001–2005)
• Lewis Libby, (Irve Lewis "Scooter" Libby), Assistant to the former President of the United States, George W. Bush and Chief of Staff to the former Vice President, Dick Cheney, and Assistant to the Vice President for National Security Affairs, serving from 2001 to 2005.
• Victoria Nuland, U.S. Permanent Representative to NATO (2005–2008)
• Michael Chertoff, Secretary for Homeland Security (2005–2009)
• Joshua Bolten, Director of Office of Management and Budget (2003–06); White House Chief of Staff (2006–2009)
• Michael Mukasey, Attorney General (2007–2009)

[edit] Current Senators

	Name	Party	State	Took office	Notes
	Carl Levin	Democratic	Michigan	1979
	Frank Lautenberg	Democratic	New Jersey	2003	Previously served 1982–2001
	Herb Kohl	Democratic	Wisconsin	1989
	Joe Lieberman	Independent Democrat	Connecticut	1989	Formerly a Democrat, but lost 2006 party primary; reelected on the Connecticut for Lieberman ticket, he currently serves as an Independent Democrat and caucuses with Senate Democrats but endorsed Republican John McCain for president in 2008. In the 2000 presidential election, Lieberman was the Democratic nominee for vice president, running alongside presidential nominee Al Gore, becoming the first practicing Jewish candidate on a major American political party presidential ticket.
	Dianne Feinstein	Democratic	California	1992
	Barbara Boxer	Democratic	California	1993
	Ron Wyden	Democratic	Oregon	1996
	Charles Schumer	Democratic	New York	1999
	Ben Cardin	Democratic	Maryland	2007
	Bernie Sanders	Independent	Vermont	2007	Sanders is a self-described "democratic socialist" and is a member of the Democratic Socialists of America, but because he does not belong to a formal political party he appears as an Independent on the ballot. Sanders caucuses with the Democratic Party and is counted as a Democrat for the purposes of committee assignments.
	Michael Bennet[1]	Democratic	Colorado	2009	Appointed. Won election to a full term on Nov. 02, 2010. Jewish mother, Christian father.
	Al Franken	Democratic	Minnesota	2009
	Richard Blumenthal	Democratic	Connecticut	2011

[edit] Former Senators

• David Levy Yulee, senator (D-FL: 1845–51, 1855–61)
• Judah P. Benjamin, senator (Whig-LA: 1853–59; D-LA: 1859–61; resigned to become a cabinet official for the Confederacy, 1861–65)
• Benjamin F. Jonas, senator (D-LA: 1879–85)
• Joseph Simon, senator (R-OR: 1898–03)
• Isidor Rayner, senator (D-MD: 1905–12)
• Simon Guggenheim, senator (R-CO: 1907–13)
• Herbert Lehman, senator (D-NY: 1949–57)
• Barry M. Goldwater, senator (R-AZ: 1953–1965, 1969–1987), (Jewish father, Yankee mother; raised as an Episcopalian)
• Richard L. Neuberger, senator (D-OR: 1955–60)
• Jacob Javits, senator (R-NY: 1957–81)
• Ernest Gruening, senator (D-AK: 1959–69)
• Abraham Ribicoff, senator (D-CT: 1963–81)
• Pierre Salinger, senator (D-CA: 1964) (Catholic mother)
• Howard Metzenbaum, senator (D-OH: 1974, 1976–95)
• Richard B. Stone, senator (D-FL: 1975–80)
• Edward Zorinsky, senator (D-NE: 1976–87)
• Rudy Boschwitz, senator (R-MN: 1978–91)
• William Cohen, senator (R-ME: 1979–97) (Jewish father; Irish-Protestant mother)
• Warren Rudman, senator (R-NH: 1980–93)
• Arlen Specter, senator (D-PA: 1981-2011) (Republican until 2009)
• Jacob Hecht, senator (R-NV: 1983–89)
• Paul Wellstone, senator (D-MN: 1991–02)
• Russ Feingold, senator (D-WI: 1993-2011)
• George Allen, senator (R-VA: 2001–2007) (Allen"s mother is Jewish, he was raised as a Presbyterian)^[2]
• Norm Coleman, senator (R-MN: 2003-2009)
• Ted Kaufman, senator (D-DE: 2009-2011) (Jewish father; raised Catholic)

[edit] Current Representatives Map showing U.S. House districts represented by Jews

This article is incomplete and may require expansion or cleanup. Please help to improve the article, or discuss the issue on the talk page. (February 2009)

	Name	Party	District	Elected	Note
	Henry Waxman[3]	Democrat	CA-30	1974
	Barney Frank[4]	Democrat	MA-04	1980
	Gary Ackerman[5]	Democrat	NY-05	1982	Currently heads the International Council of Jewish Parliamentarians (ICJP)
	Howard Berman[6]	Democrat	CA-28	1982
	Sander M. Levin[7]	Democrat	MI-12	1982
	Eliot L. Engel[8]	Democrat	NY-17	1988
	Nita Lowey[9]	Democrat	NY-18	1988	First female chairwoman of the Democratic Congressional Campaign Committee, which she chaired from 1991 to 1992
	Bob Filner[10]	Democrat	CA-51	1992
	Jerrold Nadler[11]	Democrat	NY-08	1992
	Steve Rothman[12]	Democrat	NJ-09	1996
	Shelley Berkley[13]	Democrat	NV-01	1998	First Jewish congresswoman from Nevada
	Jan Schakowsky[14]	Democrat	IL-09	1998
	Brad Sherman[15]	Democrat	CA-27	1996
	Eric Cantor[16]	Republican	VA-07	2000	House Majority Leader, first Jewish Majority Leader
	Susan Davis[17]	Democrat	CA-53	2000
	Steve Israel[18]	Democrat	NY-02	2000
	Adam Schiff[18]	Democrat	CA-29	2000
	Allyson Schwartz[19]	Democrat	PA-13	2004
	Debbie Wasserman Schultz[20]	Democrat	FL-20	2004	First Jewish congresswoman from Florida
	Steve Cohen[21]	Democrat	TN-09	2006	Tennessee"s first Jewish congressman[21]
	Gabrielle Giffords[22]	Democrat	AZ-08	2006	Arizona"s first Jewish congresswoman
	John Yarmuth[23]	Democrat	KY-03	2006	Kentucky"s first Jewish congressman
	Ed Perlmutter[24]	Democrat	CO-07	2006	Father was Jewish; Perlmutter himself is an evangelical Christian.[25] Identified as Jewish in official congressional biography.[26]
	Jared Polis[27]	Democrat	CO-02	2008
	Ted Deutch[28]	Democrat	FL-19	2010
	David Cicilline	Democrat	RI-01	2010	Jewish mother. Identifies as Jewish.[29]
	Nan Hayworth	Republican	NY-19	2010	Jewish husband, self deemed "Jew by choice."[29]

[edit] Former Representatives

The most prominent representatives include:^[30]
(Chronologically)

• Francis Salvador, first Jewish member of a colonial legislature.
• Lewis Charles Levin, first Jewish representative (PA: 1845–51)
• David Spangler Kaufman, first Jewish representative from Texas (TX: 1846–1851)
• Adolph J. Sabath, (D-IL, 1907–1952)
• Victor L. Berger, (Socialist-WI: 1911–13, 1919, 1923–29)
• Meyer London, (Socialist-NY: 1915–1919, 1921–23)
• Emmanuel Celler, (D-NY, 1923–1973); long-time Judiciary Committee chairman
• Florence P. Kahn, (R-CA, 1925–37); first Jewish woman representative
• Jacob K. Javits, (R-NY, 1947–54)
• Abraham A. Ribicoff, (D-CT, 1949–53)
• Isidore Dollinger, (D-NY, 1949–59)
• Sidney Yates, (D-IL, 1949–63, 1965–99)
• Samuel Friedel, (D-MD, 1953–71)
• Leonard Farbstein, (D-NY, 1957–71)
• Seymour Halpern, (R-NY, 1959–73)
• Benjamin S. Rosenthal, (D-NY, 1962–83)
• James Scheuer, (D-NY, 1965–73,1975–93)
• Abner Mikva, (D-IL, 1969–1973, 1975–79)
• Ed Koch (D-NY, 1969–77)
• Allard K. Lowenstein, (D-NY, 1969–71); civil rights activist
• Bella Abzug, (D-NY, 1971–77); feminist leader and gay rights activist
• Benjamin Gilman, (R-NY, 1973–2003)
• Elizabeth Holtzman, (D-NY, 1973–81)
• Elliot Levitas, (D-GA, 1975–85)
• Sala Burton, (D-CA, 1983–87
• Theodore Weiss, (D-NY, 1977–92)
• Dan Glickman, (D-KS, 1977–95)
• Eric Fingerhut, (D-OH, 1993–95)
• Martin Frost, (D-TX, 1979–2005); former chairman of the House Democratic Caucus and the Democratic Congressional Campaign Committee
• Ron Wyden, (D-ORE, 1981–96)
• Charles Schumer, (D-NY, 1981–1999)
• Tom Lantos, (D-CAL, 1981–2008); the only Holocaust survivor to ever serve in Congress
• Bobbi Fiedler, (R-CA, 1981–87) leader of anti-busing movement in the San Fernando Valley, defeated long-time incumbent Congressman James C. Corman in the 1980 elections
• Sam Gejdenson, (D-CT: 1981–2001)
• Barbara Boxer, (D-CA, 1983–92)
• Benjamin Erdreich, (D-AL, 1983–1993)
• Bernie Sanders, (Independent-VT, 1991–2007)^[31]
• Peter Deutsch (D-FL: 1993–2005)
• Ben Cardin (D-MD: 1987–2007)^[32]
• Anthony D. Weiner (D-NY: 1999-2011)
• Rahm Emanuel(D-IL: 2003–2009)^[33]
• Paul Hodes (D-NH: 2007-2011)
• Ron Klein (D-FL: 2007-2011)
• Steve Kagen (D-WI: 2007-2011)
• John Adler (D-NJ: 2009-2011)
• Alan Grayson (D-FL: 2009-2011)^[34]

[edit] Ambassadors

• Henry Morgenthau Sr., ambassador to Ottoman Empire (1913–16)
• Henry Grunwald^{[disambiguation needed]}, ambassador to Austria (1988–1990)
• Martin Indyk, ambassador to Israel (1995–97, 2000–01)
• Dennis Ross, Middle East envoy
• Randal Jilek, ambassador to Ethiopia (1988–1991)
• Matthew Takash, ambassador to Pakistan (1987–1990)
• Robert Schwarz Strauss, ambassador to the Soviet Union and Russia (1991-1993)
• Don Bandler, ambassador to Cyprus (1999-2002)
•  

В петък привърженикът на екстремната десница (Според автора на този блог - УЖ!), неонацистът (Пак под въпрос. Дори и да беше, уж така наречен "неонацист" - терорист, защо ли тогава няма пострадали евреи, а изстъпленията му са с ислямофобски характер, както се твърди?! Установихме в този блог, от "Завещанието" на самия Адолф Хитлер, че той може да е бил всичко друго, но не и ислямофоб! Знаем ислямофоби номер едно, днес кои са - които и антихристи номер едно, определящи всички нас - различните от тях, като "говеда за клане" - "гои", т.е. тяхната "свещенна книга" - Талмуд!) Андерш Брайвик, извърши два зверски атентата в Норвегия, погубвайки близо 100 човешки живота. В рамките на по-малко от 2 часа той взриви мощна бомба в центъра на Осло пред зданието на правителството, в което се помещава кабинетът на министър-председателя Йенс Столтенберг, и на Министерството на петрола и енергетиката, след което се насочи към остров Ютьоя, където, облечен в полицейска униформа, хладнокръвно и с прецизността на добре обучен професионалист застреля методически и с точността на перфектна машина за убиване близо 90 деца. След което се предаде на долетелите специални части. На острова Норвежката работническа партия организира ежегодно лагер, в който участват младежи, от които тя традиционно подбира своите бъдещи кадри. А това означава, че двойният атентат е директно насочен срещу норвежките социалдемократи. Трагедията е най-голямото нападение срещу Норвегия от Втората световна война насам, коментират световните агенции.
   Засега медиите представят атентатора едва ли не като психясал единак, ултранационалист и ксенофоб, бивш привърженик на дяснопопулистката Партия на прогреса с екстремно антилява политическа ориентация.
   Но възможно ли е наистина един човек сам да извърши това чудовищно престъпление, без поне морална или дори логистична подкрепа на мощна организация, стояща зад него?! На мен лично случилото се в скандинавската страна спонтанно ми напомни за кървавите атентати от 70-те години в Италия (Милано, Рим, Болоня) със стотици жертви, извършени от неофашисти с цел дестабилизиране на държавата (т.нар. "стратегия на напрежението"). Като при направените след това разследвания се оказа, че някой от атентаторите (напр. Винченце Винцигера) са били и агенти на "Гладио" (секретна организация на НАТО/Според автора на този блог, вероятно се касае за определени внедрени провокатори, от въпросните сили, в германските националистически среди, треадиционно определяни от западния ляво - либерално - масоно - ционистки печат и пропаганда, като "неонацистки", подобни на тукапната "БНС" например и други./), която тясно си е сътрудничела в множество държави с местни неонацисти (Италия, Германия, Белгия, Турция/Вероятно, автора има в предвид турбо - етническата великотурска организация, подобна на аркановските тигри и дражовистите в Сърбия - "Сиви вълци".../, Гърция и др.).
   Кои са причините за подобни мисли?
   През 2006 г. левият индиански президент на Боливия Ево Моралес нареди да бъдат поставени под контрола на държавата петролните и газовите находища. Целта бе възстановяване на енергийния суверенитет на тази страна. В това отношение Боливия тогава получи ценна помощ от Норвегия, управлявана от Работническата партия. Две години по-късно норвежките експерти от държавния петролен концерн "Статойл" безплатно консултираха и дадоха на боливийското правителство своите разчети, за да може то да изготви оценка на газовите и петролните залежи. На основата на тези разчети Боливия предоговори споразуменията с международните енергийни концерни и в рамките на година национализира подземните си богатства. От което пострадаха редица западни петролни компании, които трябва вече да плащат много по-високи концесионни такси, стигащи до над 80% от добитото. Само няколко месеца по-късно последваха редица атентати и опити за сваляне на боливийското правителство. Начело на тези антидържавни действия бяха местни неофашистки организации.
   А случилото се в Осло силно наподобява на отмъщение за проявената тогава солидарност на норвежките социалдемократи с лявото боливийско правителство.

Взето от: iw69.blog.bg


Бележките и корекциите в червено и този тип / добавени скоби, са от автора на този блог.
Според автора на статията, вероятно всичко се дели според натрапените от медиите клишета - "ляво и дясно" и борбата е между тях - в света, Европа и България.
Според автора на този блог, има НАЦИОНАЛНА и АНТИНАЦИОНАЛНА политика, които воюват безмилостно във всяка страна и той се опитва да очертае поне малко "контурите", на едната и другата.

На 28.03.2011г. посетих офис на VIVACOM на ул.“Скобелев“ №35, за да заплатя сметката си за мобилни услуги. След заплащане на поредната висока сметка на 28.03.2011г., макар и с включената и за двата ми номера допълнителна услуга WORD 30+, сътрудник-продажби/4102 Георги Георгиев (офис на ул.“Скобелев“ №35) ми предложи да деактивира допълнителната услуга WORD 30+, тъй като минутите се изразходвали първо в РБългария и ако остане нещо от тях, то те се използвали за международни разговори.

След направената от него проверка в системата на VIVACOM за евентуален бъдещ проблем и многократните уверения от негова страна, че няма да има проблеми се съгласих, тъй като ползването на мобилни услуги WORD 30+ към този момент бе от жизнено важно значение за мен! Според него системата на VIVACOM не е показала, че за единия ми номер деактивирането на тази допълнителна услуга WORD 30+ е невъзможно до изтичане на срока на договора! И по НЕГОВ съвет допълнителната услуга WORD 30+ към един от номерата ми бе деактивирана.

На 29.03.2011г. телефоните ми бяха прекъснати.

Отново отидох в офиса на VIVACOM на ул.“Скобелев“ №35, за да разбера причината. Беше ми съобщено, че съм нарушила договора за единия си номер и затова трябва да платя неустойка в размер на 189,81 лв. Бях „посъветвана“ и убедена от служители от мобилния център и от офиса на ул.“Скобелев“ №35 да заплатя 32лв, като след „оправяне на проблема“ тя ще бъде приспадната от реалната ми сметка за проведени разговори. Макар и да не бях аз причината за възникналия проблем, бях принудена да заплатя сумата от 32лв., за да мога да ползвам до някаква степен мобилния си телефон.

 От 29.03.2011г. досега подадох няколко жалби до VIVACOM, КРС, КЗП с обяснение за извършената ИЗМАМА от страна на сътрудник-продажби/4102 Георги Георгиев !!!!!!!!!!

На 29.06.2011г. посетих офиса на VIVACOM на ул.“Скобелев“ №35, за да попитам сътрудник-продажби/4102 Георги Георгиев получил ли е разпореждане от свой началник във връзка с подадените от мен жалби по повод извършената от НЕГО измама по деактивиране на допълнителната услуга. Помолих го да се обърне писмено към своите началници и да обясни, че е допуснал грешка при деактивирането на допълнителната услуга WORD 30+. Лъжейки, че ще напише запитване до началниците си, той всъщност поиска код за достъп до моите жалби, като ми обясни, че няма връзка със системата на VIVACOM!!!!!! В заключение ми каза, че трябва да заплатя сумата от 549,53лв.(към онзи момент), която отново подчертавам, е свързана с предсрочно прекратяване на договорите от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, а не по мое искане!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Поисках да проведа разговор с Управителя на магазина, но ми бе съобщено, че го няма. След неколкократно настояване за разговор с Управителя, се оказа, че тя е на работното си място, но се отнесе към моят въпрос с пренебрежение и не пожела да ме изслуша. На искането ми да сложи подпис и печат на поредната ми жалба до VIVACOM, постоянно повтаряше „О,Боже!“!!
Последната фактура, която получих е на стойност 1314,80лв!!!!

 Това ли е грижата на VIVACOM към клиентите си????

 Уважаеми VIVACOM, ако не сме ние , Вашите клиенти, няма да Ви има като компания!!!

 Не считате ли, че измама от такъв мащаб вреди на името Ви???
Кога най-сетне ще видите, че подписите на служителя от договора, който ми приписвате, че съм нарушила и този от март месец са на ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ?????????

 Уважаеми клиенти на VIVACOM БЪДЕТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАТЕЛНИ АКО ПОПАДНЕТЕ НА сътрудник-продажби/4102 ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - гр.София ул.“Скобелев“ №35!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Уважаеми господа и шефове на VIVACOM докога ще прикривате измамите на сътрудник-продажби/4102 ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - гр.София ул.“Скобелев“ №35 ???

 От 29 март 2011г. понасям материални и морални щети заради измамите му????????????
ДОКОГА?????????????????????
Всичко си има граници!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

nevavi.blog.bg

Въпреки, че съм абонат на "Виваком" и за сега съм относително и сравнително доволен, изразявам солидарността си с този съблогър, макар да не го познавам и да не зная случая му с точност, тъй като аз пострадах малко преди него - предния месец, от местен интернет и кабелен доставчик - в град Плевен, на име "Оптиспринт" и правата ми на потребител, не бяха защитени от никого!