Шерие Хюсеин от село Фотиново застана с бебето в ръце пред автомобила на премиера

Сн.: BulPhoto

• -
• A
• +

Майка с бебе на ръце застана пред автомобила на премиера Бойко Борисов и отказа да се махне, докато той лично не говори с нея.

30-годишна жена бе отвлечена от непознат, който блудства с нея на хълма „Света гора" във Велико Търново, съобщиха от Областната дирекция на МВР.

Пострадалата се оплакала вчера сутринта около 06:50 ч. в районното управление във В. Търново че около 03:30 ч. през нощта неизвестно лице я качило насила в неустановен към момента таксиметров автомобил и я отвел в района на хълма „Света гора".

Там непознатия започнал да заплашва 30-годишната Х.Х. от Търново, употребил и сила, а след това блудствал с нея.

След издирване полицаите задържали 28-годишния М.М. от Търново, който бил криминално проявен - познат на полицията с 3 присъди за грабежи.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=547952

Месечна фактура за консумиран ток на стойност 118 219,55 лв. шокира пенсионерите от София Методи и Гълъбина Анастасови. Сметката била навъртяна в лятната им къща в монтанското село Пишурка.

Вчера в късния следобед, малко след като “Труд” се свърза с пресцентъра на ЧЕЗ за изясняване на случая, служители на компанията посетиха пенсионерите, за да ги информират, че фактурата им вече е анулирана. Освен това се оказало, че ЧЕЗ имала да им връща 4,82 лева.

Анастасови получили космическата фактура преди ден и изпаднали в потрес.

“Дори да продадем къщата си и всичко, което имаме, не можем да платим толкова пари, а и защо да плащаме, като не сме изразходвали толкова ток”, притесняваха се пенсионерите вчера сутринта. Двамата живеят в София и гостуват в селото си само през лятото.

“Всеки месец плащаме по 20-30 лева за ток. Такова чудо не е било”, кръстеше се Гълъбина.

В страховитата фактура е записано, че фамилията е изгорила през април малко над 1 милион киловатчаса електроенергия.

“Очевидно е, че става дума за техническа грешка. Сметката вече е коригирана, изпратили сме представител на компанията да се извини, макар че показанията са снети по самоотчет на клиента”, заяви говорителката на ЧЕЗ Мария Дойчинова.

По-малко от час след нейното изявление в къщата на Анастасови пристигна представител на ЧЕЗ, който ги уведоми, че сметката е анулирана и компанията трябва да възстанови 4,82 лв., надвнесени от пенсионерите.

Гълъбина обаче е категорична, че фактурата не е правена по данни от самоотчет. “Идват едни момчета и записват цифрите. Не сме ги съобщавали ние”, кълне се тя.

“1 млн. киловата не изразходва и огромен завод”, коментира кметът на с. Пишурка д-р Димитър Митов. Той първи видял фактурата и дори не посмял да съобщи на хората от страх да не се поболеят. Бай Методи вече имал два инфаркта. Затова местният управник първо се обадил в ЧЕЗ да ги уведоми за случая и да поиска да поправят грешката, преди хората да разберат. Оттам обаче отговорили, че фактурата вече е написана и абонатите трябва да платят, а после да подадат възражение.

“Изчислихме, че ако не плащаме пенсиите на местните жители за 7 месеца, ще съберем парите за Анастасови. Иначе селото ни плаща на година по около 40 хил. лева за ток, вкл. и за уличното осветление”, казва кметът.

Таксиметров шофьор уби свой колега с лопата заради клиент, съобщиха от полицията. Инцидентът стана на стоянка за таксита в района на бл. 350 в столичния квартал “Младост”. Възникнал скандал между двама шофьори, след което последвало сбиване. Двамата таксиджии отдавна имали лична вражда и най-вероятно скандалът, завършил трагично, станал за това, че единият взел клиента на другия. В разгара на разправията по-младият шофьор, на 33 години, извадил от колата си лопата и ударил по главата 57-годишният му колега. След удара пострадалият е откаран в Окръжна болница, където по-късно почина. Сигналът за скандала е получен в столичната полиция в 13.30 часа. В момента 33-годишният таксиметров шофьор е задържан в Седмо РУП-СДВР. Таксиджията е задържан от полицията в дома му. Досега той не е известен на органите на реда. Продължава работата за изясняване на случая. /БГНЕС /

Полицията разпитва Мария Филипова защо е избягала от дома си

Сн.: МВР

• -
• A
• +

Издирваната от три дни 18-годишна Мария Филипова е намерена при нейния интимен приятел.

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.

В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.

В края на април 1903 година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като „гемиджиите“, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.

В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.

Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. - Илинден. Постепенно обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Неслучайно Гоце Делчев твърди, че „лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня“. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.

Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупирените през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.

Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят към националното единение минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година^[2].

1. ↑ 106 години от Илинденско-Преображенското въстание
2. ↑ Бакалов, Георги, „История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.404

• Илинденското въстание в Костурско - Спомени
• Скопие краде миналото ни
• Prof. Dimitar Gotsev: Ilinden-Preobrazhenie Uprising of 1903 - Ideals and Heroism Dedicated to the 105th anniversary from the events
• Родопа през Илинденско-Преображенското въстание - Спомени на Христо Ив. Караманджуков

Симеон Сакскобургготски лично е уведомил по телефона премиера Бойко Борисов за намерението си да заведе дело срещу България в Страсбург заради мораториума, който Народното събрание наложи върху разпореждането с реституираните му имоти, съобщи Mediapool.

Бившият премиер се е оплакал от неоснователно според него наложения запор върху горите му. Сакскобургготски е провел същия разговор и със земеделския министър Мирослав Найденов.

Mediapool съобщи, че  земеделското министерство най-накрая е внесло граждански иск в Софийския окръжен съд с претенция за възстановяване на всичките 16 000 декара гори в Рила, които бяха върнати на Симеон с няколко решения на поземлената комисия в Самоков от 2002 и 2003 година, докато той беше министър-председател.

Преди две години прокуратурата излезе със становище, според което решенията за връщане на горите са пълни със закононарушения. Като най-фрапиращо бе посочено това, че Сакскбургготски е получил 4500 дка повече, отколкото е била претенцията му. Това се е случило с дублиране на земите от нотариалните актове на интендатството и стари скици на земята.

Министерството на земеделието и горите е платило около 11 000 лева, за да направи собствен правен анализ на казуса, който е показал, че бившият премиер е получил противоправно цялата гора, а не само тези декари. Именно затова делото е заведено за всички терени. Искът е внесен преди решението на Пловдивския окръжен съд във връзка с иска на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за собствеността върху резиденция "Кричим".

Миналата седмица съдът обяви, че решението на Конституционния съд не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 година са били собственост на държавата, а не на царя.
 
Ако това решение бъде потвърдено и на следващите две съдебни инстанции, държавата ще получи възможност да използва съдебния прецедент да си върне и другите имоти, стига да заведе съответните искове.

Източник
"Симеон ще съди България в Страсбург"
18.07.2010, 13:20 (обновена 18.07.2010, 13:27)
Webcafe.bg
 

Симеон Сакскобургготски ще съди България в Страсбург, защото не може да се разпорежда с горите си.

Царят предал дори лично заплахата по телефона на Бойко Борисов, пише “Медиапул”. Бившият премиер му се оплакал от “неоснователния запор върху горите му”, след като парламентът наложи вето той да се разпорежда с реституираните имоти.

Сакскобургготски е провел същия разговор и със земеделския министър Мирослав Найденов, твърди "Медиапул".

"Не съм говорил с царя", каза обаче пред "24 часа" Найденов. Той бил информиран от премиера Борисов в края на миналата седмица, че Сакскобургготски се е оплакал от него, че не му разрешава санитарна сеч в горите.

Пратих комисия от агенцията по горите и тя се произнесе, че засега не се налага санитарна сеч, обясни Найденов. При ново искане от царя и при необходимост обаче такова разрешение ще бъде дадено.

Не се учудвам от изявленията на царя, той вече е казвал, че ще се обърне към международен съд заради запорите, коментира Найденов. Земеделското министерство внесе още през ноември 2009 г. граждански иск в Софийския окръжен съд с претенция за възстановяване на всичките 16 хил. дка гори в Рила, върнати на царя.

Както "24 часа" писа, от съда са поискали да се платят 12 000 лв. за превод на документите, за да се запознаят всички наследници. Сумата е преведена и вече е образувано дело.

12 020 дка около Боровец и 4521 дка в землищата на Бели Искър и Мала църква са върнати на царя през 2000 г. по време на управлението на СДС и кабинета на Иван Костов.

В началото на 2008 г. прокуратурата изказа съмнение, че имотите в 2 крепостни акта се припокриват и 4521 дка са върнати в повече.

Казусът се усложнява, защото връщането на царските имоти не е станало по закона за реституцията, който важеше за обикновените граждани, а със спецрешение на НС.

За това, че някой има намерение да води дело, не са нужни телефонни уведомления, лаконично коментира казуса правосъдният министър Маргарита Попова вчера.

Новината, че Симеон ще съди България, идва седмица след като Пловдивският съд отказа да присъди на царското семейство двореца “Кричим”. Магистратите обявиха, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 г. са били собственост на държавата, а не на царя. Според юристи, ако това решение бъде потвърдено на следващите две съдебни инстанции, държавата ще може да ползва прецедента и да си върне и другите имоти, стига да заведе съответните искове.

Никой от юристите в групата на ГЕРБ не работи по подобен казус. Това заяви съпредседателката й Искра Фидосова в отговор на въпрос дали ГЕРБ обмисля да върне на държавата царските имоти.

Не съм запозната със случая и не мога да го коментирам в подробности, за да кажа дали е възможно това да се случи, или не, отсече шефката на правната комисия.

Според нея най-запознати трябва да са юристите от земеделското министерство, защототе са движили казуса, когато в правната комисия се обсъждало приемането на мораториума върху царските имоти преди време.

Преди седмица ДСБ призова ГЕРБ държавата да си върне собствеността, която по един или друг начин е попаднала в частни ръце - например царските имоти и участъка от Морската градина във Варна, който влиза в проекта "Алея първа". Депутатите на Костов ще опишат в питането си към Борисов и случаи на заменени земи и гори.

Сакскобургготски настоява пред Борисов да му пусне сечта

   

Снимка: БГНЕС

 

Симеон Сакскобургготски завежда дело срещу България в Страсбург.

Причината - мораториума върху върнатите му имоти. За това свое решение бившият премиер е уведомил по телефона премиера Бойко Борисов.

Сакскобургготски се е оплакал от неоснователния, според него запор върху горите му. Той е уведомил за това и земеделския министър Мирослав Найденов, съобщи БНР.

Земеделското министерство вече е внесло граждански иск в Софийския окръжен съд за възстановяване на всички 16 000 декара гори в Рила, които бяха върнати на Симеон от поземлената комисия в Самоков през 2002 и 2003 година, докато той беше премиер.

Преди две години прокуратурата излезе със становище, че решенията за връщане на горите са пълни със закононарушения.

Най-фрапиращото беше, че Сакскбургготски е получил 4500 дка повече, отколкото е поискал.

Още по темата Съдът не даде Кричим на Сакскобургготски и сестра му Сакскобургготски и сестра Хробок искат да си секат, пък Държавата се престраши да съди царя за горите Борисов емна Горския цар Симеон имал една гора, но му я върнали два пъти. Колко гори има той?

 

Искът е внесен преди решението на Пловдивския окръжен съд за иска на Сакскобургготски и сестра му Мария – Луиза за собствеността върху резиденция "Кричим".

Миналата седмица съдът обяви, че решението на Конституционния съд не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 година са били собственост на държавата, а не на царя.

Ако това решение бъде потвърдено и на следващите две съдебни инстанции, държавата ще получи възможност да използва съдебния прецедент да си върне и другите имоти, стига да заведе съответните искове. 

Царя съди България за 16 хил. декара гори в Рила 

Анализ: Нападението срещу Иран би било „Началото на Една Дълга Война”: „Нападението би Накарало Цените на Нефта да Скочат до Небето”

Даниъл Тенсър

Global Research, July 15, 2010
Raw Story

Отговорът на Иран срещу едно евентуално нападение би накарало цените на нефта да скочат до небето, смята групата изследователи     

Израелска атака срещу Иран не би успяла да спре предполагаемата програма за ядрени оръжия на Техеран и би довела до „продължителна война”, белязана от икономическа нестабилност и множество жертви сред мирното население, се казва в анализ на британски институт.

В доклад (PDF), разпространен в сряда, Оксфордската Изследователска Група (ОИГ) твърди, че, докато вероятността от американска атака срещу иранската ядрена програма е намаляла в резултат на политиката на администрацията на Обама, развитието на израелските военни технологии е увеличило потенциала за атака от страна на Израел.

Анализът, озаглавен „Военни действия срещу Иран: Последствия и ефекти,” също твърди, че атака срещу иранските ядрени обекти би обединила иранското общество зад президента Махмуд Ахмадинеджад и би дала на режима в Техеран повече подкрепа и обосновка за развитието на ядрените възможности.

„Иранската администрация, подложена на атака, би изпитала сериозно обединение на нацията и би побързала да заработи над развитието на оръжейната си програма, излизайки от договора за неразпространение, и би направила свой приоритет ядрените оръжия”, се заявява в доклада.

В резултат на това, заключава докладът, Израел би бил принуден да атакува многократно иранските обекти, „което би довело до удължаване на конфликта – начало на продължителна война с потенциални регионални и глобални последици.”

Също така, докладът – написан от Пол Роджърс, професор по изучаване на мира в университета Брадфорд – смята, че евентуалните израелски удари по Иран биха причинили много голям брой жертви сред мирното население, тъй като израелския удар вероятно не би се ограничил само с ядрените обекти.

Израел „би атакувал заводите и изследователските центрове, и дори университетските лаборатории, за да може да причини колкото се може повече щети на иранския експертен потенциал, на който разчита програмата”, казва Роджърс в статия. Израелският въоръжен опит да се неутрализират иранските ядрени обекти „вероятно би включил и опити за убийство на онези технократи, които водят иранските ядрена и ракетна програми.”

„Би се стигнало до множество цивилни жертви, както сред работещите в иранските ядрени и ракетни програми, но също и сред техните семейства, след като бъдат атакувани жилищата им, секретарите, чистачите, работниците и останалия персонал в заводите, изследователските станции и университетите,” обяснява Роджърс.

ОИГ твърдят в докладата си, че Иран би имал много варианти за ответен удар спрямо атаката срещу ядрените му обекти. Главната сред тях би била възможнастта на Иран да блокира пролива Хомруз, тесния воден басейн, разделящ Индийския океан от Персийския Залив, през който нефтените танкери от Средния изток преминават. Ако Иран я блокира, цената на петрола по света би скочила драматично.

Иран би могъл също да предприеме „паравоенни и/или ракетни атаки” срещу западните нефтени обекти в Средния Изток и би могъл да започне да поддържа групи, които се борят срещу присъствието на САЩ в съседните Афганистан и Ирак.

По-рано този месец президентът Барак Обама подписа друг пакет щатски санкции срещу Иран, последвали четвъртата вълна санкции, наложени на страната от ООН.

Планира или Иран построяването на ядрени оръжия е предмет на противоречия от години. Докато Иран твърди, че ядрената му програма е с напълно мирни цели, израелските законодатели я описват като „съществена заплаха” за малката еврейска държава.

Докладът на ОИГ твърди, че Иран „бавно развива технологии и специалисти, за да може да борави с арсенал от системи с ядрена насоченост.” Ако страната реши да използва тези възможности за създаването на оръжия, то би й отнело 3-7 години, за да направи шест използваеми оръжия.

„Няма твърди доказатилства, че е било взето такова решение, но характеристиките на последните строителни проекти, особено подземните, предполага, че ръководството поне желае да има подобна възможност, дори да я държи като резерв, без да я осъществява,” се заявява в доклада.

час на публикацията 12.41 19.07.2010

Войник-гуркха (наемник от Непал) от британската армия, на служба в Афганистан, е бил отстранен от служба, след като е обезглавил загиналия в бой командир на отряд от талибани, пише британският вестник The Daily Mail. Редникът е отрязъл главата на талибанския главатар със специален нож кукри, за да я достави в базата и да япредстави на своето началствуо за опознаване.
Източник с целия текст:News.ru.

В едно скверно издание свещеникът в църквата “Св. Петка Самарджийска” отец Георги в София възроди гнусната атака срещу светилото на българщината, като обяви публично, че Левски е убил дете и не може да бъде канонизиран.

А каква е истината за убийството: Да, пронизал е с камата си "едно момче" (Захари Стоянов). В онези времена "момче" са наричали всеки неженен мъж, дори и тридесетгодишен.

Но преднамерено се оставя впечатление, че това е 5-6-годишно дете. Гнусно! Едно дете да се нахвърли да защитава господаря си?!

Според изследвания ратаят е бил на ненавършени 18 години. На тази възраст 12 години по-късно "деца" обръщат в бягство сръбската армия при Сливница!

Дякон Игнатий е мъченик за свободата на България. И едва ли е искал някога да го обявяват за светец.

Но обръщайки се към делото на Васил Левски, според неподправените документи на епохата, ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии.

Още повече че той се отказва демонстративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си.

По Агенция БЛИЦ

Бел Ред. – Мине се не мине определено време и случката пак излезе на дневен ред. Конфликтът  по нея между БПЦ и народът тлее вече столетие. Канонът и синодалните старци не искат да се съобразят с народната воля и толкоз. Още едно противоречие между православието и католицизма – ако бе припознаван в Испания или Италия, Апостолът отдавна щеше да е  личен светец, канонизиран и честван по всички правила. Голяма е болката на патриоти и вярващи у нас, че в църквите ни няма оторизирани икони на Апостолът на Свободата Васил Левски – С. М.