Министърът на здравеопазването Ана-Мария Борисова била казала „Социално политическият момент налага отстъпление за тютюнопушенето“ по повод приетите на първо четене от ГЕРБ и “Атака” промени в закона за здравето, отменящи пълната забрана за пушене на обществени места, предвидена от първи юни тази година, но в действителност отменящи и сега действащият модел с разделението в заведенията на зони за пушачи и непушачи.

Нека оставим малко на страна, къде са другите държави в ЕС, договорената на срещи на съвета на министрите на практика пълна забрана за 2014-та, факта, че всичките ни съседи, включително Турция и Македония имат пълна забрана и по-рестриктивен режим, дори и това, че предложените промени дефакто правят България държавата с най-либералният режим в целият ЕС.

Нека не обсъждаме това че над 70% от Българите (без значение пушачи непушачи) според проучванията подкрепят пълната забрана. Нека оставим на страна дори факта, че и най-върлите подкрепящите промените, не крият, че тук става въпрос за изключителен лобизъм от страна на тютюневата индустрия (а дори ДПС, които уж защитават производителите на тютюн са за пълна забрана) и че по-правилното изказване би трябвало да бъде „Социално-икономическият момент налага отстъпление“.

Това което мен изключително ме дразни е изказването на министъра. Министърът на здравеопазването има САМО ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ГРИЖА – и това е здравето на хората! Социалният момент е работа на министъра на социалните грижи. Политическият момент е работа на премиера. Икономическият момент е работа на финансовият министър и на икономическият министър. Но министъра на здравеопазването трябва да се интересува само от здравето!

От кога започна ЗДРАВНИЯТ министър на ГЕРБ да преферира социално-политическият момент пред здравето на хората? Така ли ще си върши работата тя и цялото министерство или правителство?

България е на трето място по бедност в Европа. Това показват резултатите от специализирано изследване под наслов "Животът в Европа", съобщи БиТиВи.

Според изследването бедността в страните от Европейския съюз остава един от най-сериозните проблеми.

Приблизително 17% от жителите на Европа се намират под чертата на бедността, като към категорията "бедни" спадат около 90 милиона души.

Най-високо е нивото на бедността в Латвия - 26 на сто от жителите. На второ място е Румъния с 23%. България е трета с 21 на сто, следвана от Литва с 20% бедни.

Любопитнотo е, че най-малко са бедните в една друга бивша социалистическа страна Чехия - едва 9%. За Германия този показател е 15 на сто.

Той се оказва по-висок от процента на бедните в политически и икономически сходните Австрия, Дания и Швеция, където бедните са 12 на сто от населението.

ИСТИНАТА ЗА ЕВРОТО  –

ЕВРОПРЕВРАТЪТ ОТ МААСТРИХТ

д-р Бруно Холнагел

           Драги читатели,

  Изобретяването на еврото влече след себе си не само огромни, безотговорни икономически рискове, но има и своите далеч повече премълчавани и скривани властово-политически причини.

  Предвид всеизвестната непопулярност на еврото, още в края на април 1996 г. Европейската комисия в Брюксел започна “една голяма кампания за въвеждане на валутата евро”. Тогава пресата съобщи, че самите “страни членки ще бъдат отговорни за провеждането на информационните кампании. Първоначално мерките трябва да се съсредоточат върху финансови институти, предприятия и обществени администрации. По-късно акциите трябва да се обърнат пряко към гражданите.”¹

  Онези, които се включиха сред най-първите в кампанията, толкова усилено, колкото изобщо е възможно, бяха точно онези, които бяха сътворили еврото зад кулисите: ръководните фигури на тайната юдейско-масонска власт. Още през 1996 г. те поръчаха отсичането на една юбилейна монета от 5 евро, и то странно – от името на държавата Израел, която и до днес изобщо не е член на Европейския съюз и поради това не е и такъв на еврозоната.

  Още през януари 1996 г. тъкмо един говорител на лондонския клон на голямата еврейска международна банка “Salomon Brothers” беше заявил неприкрито: “Икономиката, промишлеността, пазарът – каза той кратко и ясно – подценяват политическата воля на държавните мъже, които стояли зад еврото. Нито финансовата ситуация, нито състоянието на пазара решавали нещата около европейската валута. Основната сила си оставала политическата воля на седящите на лостовете на властта политици. Те щяли да се наложат . . .”² Благодарение на още по-централната сила на същинските творци на политиката; но това, естествено,  не му е било позволено да разкрие. Наистина, и Александър Ламфалуси, тогавашният шеф на “Европейскиия валутен институт”, т.е. на днешната “Европейска централна банка”, излезе през май 1996 г. бурно в пресата в подкрепа на еврото³, но избегна да спомене, че почти цялата си банкова кариера той е преминал в потайни институти на световните финансови монополисти от династията Ротшилд⁴ и, естествено, говореше по тяхно поръчение.

  Когато след това през лятото и есента на 1996 г. “Германската федерална банка” (“Bundesbank”) отправяше предупреждения по отношение на стабилността на бъдещото евро, а някои сметнаха това за боязлива “съпротива” срещу него, еврейската инвестиционна банка “SBC Warburg” в Лондон знаеше точно какво се крие зад това: “един пресметнат опит . . . да бъде придуман германският избирател към едно по-приветливо отношение спрямо еврото”⁵, т.е. само театрални пукотевици!

  Между впрочем, посоката на масонския поход беше нескрито обявена още в началото на 1996 г. от почетния председател на “Института за световно стопанство” в гр. Кил, Херберт Гиерш, във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”: “Разпределението на труда в целия свят изисквало “една световна валута, също както и един световен език”, обяви той; и по-нататък: “Валутата евро била тук “само една междинна стъпка”.⁶ Това потвърди през март 1996 г. и един говорител при дискретната среща в Берлин на “Трилатералната комисия” на едрия американо-еврейски банкер и индустриалец Дейвид Рокфелер – една от ръцете на световното правителство в сянка; той каза: “Да, еврото е само една по-нататъшна стъпка, една по-голяма крачка към един свят без граници . . .”⁷ На заседанието на ултратайния клуб на “Билдербергерите” в португалския град Синтра в началото на юни 1999 г., на която не липсваха и току-що споменатият Дейвид Рокфелер и президентът на Световната банка, евреинът Джеймс Д. Волфенсон, бившият британски министър на финансите Кенет Кларк бил говорил дори за три единствени “валутни зони” на земното кълбо: една общоамериканска, една азиатско-тихоокеанска и въпросната еврозона. Особено заслужаващо внимание е следното: “Той изисквал създаването на “наднационални институции” за надзор на тези три валутни зони и един “световен финансов министър” към ООН. Неговите колеги от “Билдерберг” “гласували за”: Въвеждането на трите регионални валути, с които никоя отделна страна не би могла да се идентифицира, щяло да допринесе много за ликвидирането “на национализма и остарялата представа за суверенитет.”⁸

  На 24 април 1998 г. Улмският вестник “Зюдвестпресе” безусловно оперираше с масонското символно число – трикратната единадесетица, когато ловко свърза оттеглянето от Бундестага на ревностно работещия “за Европа” масон от висока степен – Ханс-Дитрих Геншер, с проекта за европо; дебелите заглавия гласяха: “Дебат за еврото. Бавното сбогуване с германската марка – 33 минути завещание след 33 години . . .”⁹ Масонското обвързване на всички висши политици, без значение от коя партия са, е и единственото обяснение за това, че през юни 1997 г. както управляващият федерален канцлер Кол, така и (!) тогавашният опозиционен водач Шарпинг напълно единодушно обявиха: “че твърдо се придържат към графика и критериите за въвеждане на европейската валута”.¹⁰

  Но докато билият вече веднъж немски, а след това отново френски “зелен” от еврейски произход Даниел Коен-Бендит се опитваше да положи още една фалшива следа в левия берлински вестник “ТАЦ” от 22 май 1997 г., твърдейки, че германската “Бундесбанк” била срещу еврото, а Митеран е накарал Кол насила да приеме еврото”¹¹, точно след едно тримесечие чрез тогавашния френски финансов министър – евреина Доминик Щраус-Каан, беше заявено: “Сега политическа Фрпанция следва този път, така както финансовият министър води борбата за еврото. Може да се приеме, че тук той осъществява своите планове с известна стабилност. Тъй като самият Щраус е въодушевен европеец. Интеграцията на Стария континент го възхищава”¹². И наистина, през януари 1999 г. стана известно следното: “По мнението на френския министър на промишлеността и финансите Доминик Щраус-Каан противници на еврото са “хора от вчера или от онзи ден”¹³! Така смятал и “говорителят на съдружника с неограничена отговорност в кьолнската (еврейска) банкова къща “Sa. Oppenheim jr. & Cie KGaA” и бивш шеф на Бундесбанк – Карл Ото Пьоол, който в края на месец март 1998 г. предсказа напълно равнодушно, че въвеждането на еврото щяло да ускори вълната от сливания и прехвърляния на фирми и най-малкото в началната фаза, щяло да коства работни места. “Та това е и смисълът на цялата работа, ако структурните преобразувания трябва да напреднат”, каза Пьоол¹⁴!

  От пролетта на 2001 г. във Франция и Германия тече 18-месечна рекламна кампания за еврото. Една страхотна сделка за еврейския собственик на френската рекламна фирма “Publicis” Марсел Бльощайн-Бланше, който, така да се каже, може да прави реклама самостоятелно и “за своя сметка”; и за това прибира от правителството на Федералната република Германия 14 милиона, а от френското правителство – сума, равняваща се на 84 милиона марки . . .¹⁵!

                                        Вашето издателство “Антон А. Шмид”

¹ Съобщение на Германската информационна агенция DPA във вестник „Deutsche Tagespost“, 27 април 1996.

² Аделберт Вайнщайн: вестник „Deutsche Tagespost“, 20 януари 1996.

³ Срв. неговия разговор с Петер Морнер и Зигрид Улрих в: „Die Woche“, 3 май 1996, стр. 13.

⁴ До 1976 г. той работеше в белгийската банка на Ротшилд “Bruxelles-Lambert”, а по-късно премина за осем и половина година (до 1994 г.) в “получастната” Bank fьr Internationalen Zahlungsausgleich (BIZ) в Базел, тъй като тя тайно е собственост на Ротшилд.

⁵ „Wirtschaft aktuell“ (издание на Walter Hirt, Birmensdorf/Zьrich), 14 ноември 1996, стр. 12.

⁶ Съобщение на DPA в „Deutsche Tagespost“, 15 януари 1996.

⁷ Бюлетин на информационна служба “Prisma” № 21/1998, стр. 2.

⁸ Бюлетин на информационна служба “Prisma” № 47 (26 юни) 1999, стр. 4 и сл.

⁹ Да му се възхищава човек като факсимилно фотокопие в издание на “PHI-Auslandsdienst”, № 11-12/1998, стр. 94.

¹⁰ Съобщение на DPA в: „Deutsche Tagespost“, 28 юни 1997.

¹¹ Цитирано в: „PHI-Auslandsdienst“, № 7-8/1998, стр. 59.

¹² Аделберт Вайнщайн в: „Deutsche Tagespost“, 18 септември 1997.

¹³ Съобщение на DPA в: „Deutsche Tagespost“, 5 януари 1999.

¹⁴ „Kцlnische Rundschau“, 1 април 1998.

¹⁵ „Lectures Franзaises“ № 526, февруари 2001, стр. 52 (срв. „Lectures Franзaises“ № 507, юли/август 1999, стр. 15).

DIE WAHRHEIT ЬBER DEN EURO – DER EURO-COUP VON

MAASTRICHT

Dr. Bruno Hollnagel

           Liebe Leser,

  Die Einfьhrung des EURO bringt nicht nur gewaltige, unverantwortliche wirtschaftliche Risiken mit sich, sondern hat auch ihre weithin verschwiegenen machtpolitischen Hintergrьnde.

  Angesichts der allbekannten Unbeliebtheit des EURO startete die Europдische Kommission in Brьssel schon Ende April 1996 „eine groЯe Kampagne zur Einfьhrung der EURO-Wдhrung“. Damals meldete die Presse weiter, dabei wьrden „die Mitgliedstaaten selbst fьr die Ausfьhrung der Info-Kampagnen verantwortlich sein. Die MaЯnahmen sollen sich zunдchst auf Finanzinstitute, Unternehmen und цffentliche Verwaltungen konzentrieren. Spдter sollen sich die Aktionen direkt an die Bьrger wenden.“¹

  Wer unter den allerersten so handfest wie nur mцglich in die Kampagne einstieg, waren exakt diejenigen, die den EURO hinter den Kulissen auch entworfen hatten: die fьhrenden Kцpfe der jьdisch-freimaurerischen Hintergrundmacht. Sie lieЯen noch 1996 eine 5-Euro-Gedenkmьnze prдgen, und dies seltsamerweise namens – des Staates Israel, der bis heute gar kein Mitglied der EU und deshalb auch keines der sogenannten EURO-Zone ist!

  Schon im Januar 1996 hatte ausgerechnet ein Sprecher der Londoner Niederlassung der internationalen jьdischen GroЯbank Salomon Brothers kein Blatt vor den Mund genommen: „Die Wirtschaft, die Industrie, der Markt, sagte er kurz und bьndig, unterschдtzten den politischen Willen der Staatsmдnner, die hinter dem Euro stьnden. Weder die Finanzsituation, noch die Marktlage entschieden ьber das europдische Geld. Die zentrale Kraft bliebe das politische Wollen der an den Hebeln der Macht sitzenden Politiker. Sie wьrden sich durchsetzen . . .“² Dank der noch zentraleren Kraft der eigentlichen Politikmacher, aber das durfte er natьrlich nicht enthьllen. Auch Alexandre Lamfalussy, der damalige Chef des „Europдischen Wдhrungsinstituts“, also der heutigen „Europдischen Zentralbank“, trat im Mai 1996 in der Presse zwar vehement fьr den EURO ein³, hьtete sich aber zu erwдhnen, daЯ er fast seine gesamte Bankenkarriere in – verdeckten – Instituten der Weltfinanzmonopolisten aus dem Hause Rothschild durchlaufen hatte⁴ und natьrlich in deren Auftrag sprach.

  Als dann im Sommer und Herbst 1996 die Deutsche Bundesbank stдndig die Stabilitдt des kьnftigen EURO anmahnte und manche das bereits fьr zaghaften „Widerstand“ gegen den EURO hielten, wuЯte die jьdische internationale Investmentbank SBC Warburg in London genau, was dahintersteckte: „ein kalkulierter Versuch . . ., den deutschen Wдhler zu einer freundlicheren Haltung gegenьber dem EURO zu bewegen“⁵, also bloЯer Theaterdonner!

  Die freimaurerische Marschrichtung war ьbrigens schon Anfang 1996 vom Altersprдsidenten des Kieler Instituts fьr Weltwirtschaft, Herbert Giersch, in der F.A.Z. unverholfen angesprochen worden: „Die Arbeitsteilung auf der ganzen Welt verlange, „nach einem Weltgeld ebenso wie nach einer Weltsprache“, erklдrte er, und weiter: „Eine EURO-Wдhrung sei da „nur  ein Zwischenschritt“⁶ Das bestдtigte im Mдrz 1998 auch der ein Redner bei der diskreten Berliner Zusammenkunft der Trilateralen Kommission des amerikanisch-jьdischen GroЯbankiers und –industriellen David Rockefeller, eines Armes der Schatten-Weltregierung; er sagte: „Doch der EURO ist nur ein weiterer Schritt – ein grцЯerer Schritt – zu einer Welt ohne Grenzen . . .“⁷ Auf der Sitzung des ultrageheimen Clubs der Bilderberger im portugiesischen Sintra Anfang Juni 1999, auf der auch der soeben erwдhnte David Rockefeller und der jьdische Prдsident der Weltbank James D. Wolfensohn nicht fehlten, durfte der vormalige britische Schatzkanzler Kenneth Clarke gar von nur noch drei „Wдhrungszonen“ auf dem Globus reden, einer gesamtamerikanische, einer asiatisch-pazifischen, und eben der „EURO-Zone“. Besonders bemerkenswert: „Er forderte „supranationale Institutionen“ zur Ьberwachung dieser drei Wдhrungszonen und einen „Weltfinanzminister“ bei der UNO. Seine Bilderberger-Kollegen „stimmten zu“: Die Einfьhrung der drei regionalen Wдhrungen, mit denen kein spezifisches Land identifiziert werden kцnne, werde viel zur Abschaffung „von Nationalismus und der antiquierten Vorstellung von Souverenitдt“ beitragen.“⁸

  Mit der freimaurerischen Symbolzahl schlechthin, der dreifachen 11, operierte am 24. April 1998 die Ulmer Sьdwestpresse, als sie des allzeit „europa“beflissenen Hochgradfreimaurers Hans-Dietrich Genscher Rьckzug aus dem Bundestag geschickt mit dem EURO-projekt in Verbindung brachte; die dicken Schlagzeilen lauteten nдmlich: „EURO-Debatte / Der langsame Abschied von der D-Mark – 33 Minuten Vermдchtnis nach 33 Jahren . . .“⁹ Die freimaurerische Einbindung sдmtlicher Spitzenpolitiker gleich welcher Partei ist auch einzige Erklдrung dafьr, daЯ im Juni 1997 sowohl der regierende Bundeskanzler Kohl, als auch (!) der damalige Oppositionsfьhrer Scharping vollkommen einmьtig erklдrten, „daЯ sie am Zeitplan und den Kriterien fьr die Einfьhrung der europдischen Wдhrung festhalten“¹⁰!

  Wдhrend aber der einmal deutsche, dann wieder franzцsische „Grьne“ jьdischer Abstammung Daniel Cohn-Bendit in der linken Berliner taz vom 22. Mai 1997 noch eine falsche Spur zu legen versuchte, indem er behauptete, „daЯ die Bundesbank gegen den EURO war und Mitterrand den EURO von Kohl erzwungen hat“¹¹, hieЯ es ein gutes Vierteljahr spдter ьber Frankreichs damaligen jьdischen Finanzminister Dominique Strauss-Kahn: „Nun verfolgt das politische Frankreich, wie der Finanzminister den Kampf um den EURO . . . ausficht. Es kann angenommen werden, daЯ er hier mit einer gewissen Standfestigkeit seine Plдne vorantreibt. Denn Strauss selbst ist begeistertet Europдer. Die Integration des alten Kontinents fasziniert ihn.“¹² Tatsдchlich erfuhr man im Januar 1999: „Gegner des EURO sind nach Auffassung des franzцsischen Wirtschafts- und Finanzministers Dominique Strauss-Kahn „Leute von gestern oder vorgestern“¹³! Das fand auch der „Sprecher der persцnlich haftenden Gesellschafter des Kцlner (jьdischen) Bankhauses Sa. Oppenheim jr. & Cie KgaA“ und gewisse Bundesbankchef Karl Otto Pцhl, der Ende Mдrz 1998 vцllig ungerьhrt prophezeite, die EURO-Einfьhrung werde „die Welle von Fusionen und Firmenьbernahmen beschleunigen und zumindest in der Anfangsphase Arbeitsplдtze kosten. „Das ist ja der Sinn der Sache, wenn der Strukturwandel voranschreiten soll“, sagte Pцhl . . .“¹⁴!

  Seit dem Frьhjahr 2001 lдuft in Frankreich und Deutschland eine 18monatige Werbekampagne fьr den EURO. Ein Bombengeschдft fьr den jьdischen Inhaber der franzцsischen Werbeagentur Publicis Marcel Bleustein-Blanchet, der sozusagen in „eigener Sache“ werben darf und dafьr von der Bundesregierung 14 Millionen und von der franzцsischen Regierung sogar umgerechnet 84 Millionen Mark einstreicht . . .¹⁵!

                                                  Ihr Verlag Anton A. Schmid

¹ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 27. April 1996.

² Adelbert Weinstein in: „Deutsche Tagespost“, 20. Januar 1996.

³ Vgl. sein Gesprдch mit Peter Morner und Sigrid Ulrich in: „Die Woche“, 3. Mai 1996, S. 13.

⁴ Er arbeitete bis 1976 bei der belgischen Rothschildbank Bruxelles-Lambert und wechselte spдter fьr achteinhalb Jahre (bis 1994) zur „halbprivaten“, weil insgeheim in Rothschild-Besitz befindlichen Baseler Bank fьr Internationalen Zahlungsausgleich (BIZ).

⁵ „Wirtschaft aktuell“ (hrsg. v. Walter Hirt, Birmensdorf/Zьrich), 14. November 1996, S. 12.

⁶ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 15. Januar 1996.

⁷ „Prisma-Infodienst“ Nr. 21/1998, S. 2.

⁸ „Prisma-Infodienst“ Nr. 47 (26. Juni) 1999, S. 4f.

⁹ In Photokopie faksimiliert zu bewundern in: „PHI-Auslansdienst“ Nr. 11-12/1998, S. 94.

¹⁰ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 28. Juni 1997.

¹¹ Zit. in: „PHI-Auslandsdienst“ Nr. 7-8/1998, S. 59.

¹² Adelbert Weinstein in: „Deutsche Tagespost“, 18. September 1997.

¹³ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 5. Januar 1999.

¹⁴ „Kцlnische Rundschau“, 1. April 1998.

¹⁵ „Lectures Franзaises“ n° 526, Februar 2001, S. 52 (vgl. „Lectures Franзaises“ n° 507, Juli/August 1999, S. 15).

Еврото продължи да губи позиции на азиатската търговия в петък, падайки до 1.2631 долара докато пазарите в региона са обхванати от вълна от панически продажби, породени от страховете, свързани с дълговете на еврозоната. Единната валута падна от 1.2644 долара в Ню Йорк късно в четвъртък, където за момент дори достигна до 1.2523, най-ниската му точка от март 2009. Азиатските пазари преживяха катаклизъм в петък след като американските акции регистрираха рекорден спад в рамките на деня, породен от задълбочаващите се страхове, че кризата с дълга на Гърция може да се разпростре в Европа. Масацугу Мията, форекс дилър в банка “Хачиюни“ заяви, че азиатската търговия се стреми към “панически продажби“ на долари и евро срещу йената. Единната европейска валута се разменяше срещу 115.80 йени, сравнено със 114.49. /АФП /

Срещата на върха на еврогрупата одобри активирането на плана за финансова помощ на Гърция, предвиждащ на страната да бъдат отпуснати през следващите три години 110 млрд. евро заеми с лихва, по-ниска от пазарната. Това съобщи БТА. На пресконференция премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер заяви, че драстичният спад на еврото от последните дни е бил причинен от глобално организирани атаки и еврозоната трябва да се бори, за да запази стабилността си.

В тази връзка лидерите на еврозоната обсъдиха и пакет от решения, които да възстановят увредения престиж на еврото.

Според президента на ЕС Херман ван Ромпой, по чиято инициатива беше свикан форумът, сегашната обстановка е извънредна и изисква извънредни мерки. Той съобщи, че на срещата е одобрена заключителна декларация, която включва две части – за Гърция и за сегашната кризисна обстановка.

Заедно с това Европейската комисия ще предложи специален общ европейски механизъм за поддържане на стабилни финанси, като този механизъм ще бъде обсъден на извънредна среща на министрите на икономиката и финансите утре. По време на форума е било решено да се засили наблюдението върху финансовите пазари.

Френският президент Никола Саркози заяви, че атаката на пазарите сега е обърната срещу цялата еврозона и срещата на върха е приела план за отговор.

От своя страна италианският премиер Силвио Берлускони съобщи, че Европейската централна банка е готова да купи по-голямо количество държавни облигации на страните от еврозоната. Това ще позволи поддържането на котировките на ценните книжа и ще осигури на страните от еврозоната допълнителни ликвидни средства.

Разглеждан като политическо движение или като идеология, свързана изключително с човека и обществото, национализмът, сам по себе си, очевидно не представлява отделна философска система. Той няма претенциите да налага концепция, валидна за всички аспекти на човешкото съществувание. Няма някакво “абсолютно правило”, “библия” или “евангелие” на национализма, приложими, или даващи отговори, независимо от мястото и епохата.

- в това е неговата сила, но и неговата слабост.

Във всеки случай, зад привидното безразличие на национализма към фундаменталните философски въпроси, не е трудно да се открият редица специфични моменти, касаещи начина на мислене и формиращи в своята съвкупност един типично националистически начин за изразяване на основните човешки проблеми: историята, културата, обществения живот и т.н., чак до индивидуалното етническо съзнание. Бидейки твърде специфична, модерната националистическа идеология твърде рядко, и само частично, е излагана в писмен вид. Преди век французите Морис Барес и Шарл Мюра се опитват да направят това, но трябва да признаем, че макар и близки до съвременните, възгледите им са трудно отделими от историческия си контекст. До голяма степен същото важи за мащабните български мислители от периода между двете войни като Спиридон Казанджиев или Янко Янков. Някои произведения на един друг французин Морис Бардеш (и особено “Какво е фашизмът”) са великолепна илюстрация за начина на мислене, присъщ на национализма (и на националистите, разбира се), но пък са ограничени в рамките на размисъла за конкретни събития от близкото минало. По същия начин, в теориите на “бащата” на европейската “нова десница” Ален дьо Беноа (например изложените в книгата му “Vu de Droit”) се пресичат със съвременните разбирания за национализма като духовно поведение и едновременно с това се разминават с тях, по отношение на редица аспекти от неговата интерпретация на идеята за “консервативната революция”.

За разлика от всички големи доктрини, господстващи в политическия живот векове наред, национализмът няма претенциите да организира живота на човешката общност (обществото, нацията) по някакви ясно определени правила. Марксистите се стремят към “безкласово общество”, либералите превръщат абстрактната демокрация в абсолют, съвършенно независим от спецификата на времето или мястото. Религиозните фундаменталисти пък мечтаят за “Божието царство на земята” и т.н. Така всички тези политико-философски течения, формулират собствени морални, философски или религиозни постулати, превръщайки ги в догми, които следва да бъдат наложени, включително и със сила (както става обикновено) в името на “икономическата изгода”, “социалната справедливост”, “духовната свобода” и така нататък. Дори, когато по достатъчно категоричен начин представим на някой либерален демократ (да не говорим за догматиците-марксисти) доказателства, че в конкретните обстоятелства, приложението на защитаваната от него абстрактна схема би довело до катастрофа съответната нация или държава, той изобщо не би променил позициите си. За него Демокрацията е нещо свещено, неприкосновено и стоящо над всички разсъждения, експерименти и практически проверки.

За национализма обаче,

В зависимост от епохата или мястото, национализмът може да бъде в основата или да подкрепя различни политически системи – демократична или авторитарна, републиканска или монархическа, според това, доколко едната или другата е най-подходящата за общността, съдействайки в максимална степен за осъществяването на нейното историческо предначертание. Тоест, в отношението си към моделите на политическа организация на обществото, национализмът се подчинява единствено на здравия прагматизъм. В този смисъл изглеждат напълно безсмислени опитите той да се квалифицира като “демократичен” или “недемократичен”.

Би могло обаче, да възникне известно противоречие между националистическия прагматизъм и идеята за “историческото предопределение”, която е изцяло извън сферата на конкретното и всекидневното и не се поддава на непосредствена практическа проверка. Това външно противоречие се дължи на диалектическия подход, възприет в една или друга степен от повечето автори, повлияли върху развитието на националистическата мисъл, в чиито творби се преплитат две философски течения, или по-скоро два типа интелектуално поведение, присъщи всъщност на всеки индивид: номинализмът и витализмът.
С понятието “номинализъм”, възкресено напоследък от Ален дьо Беноа, през Средните векове са обозначавали доктрината (противоречаща на господстващата по онова време схоластична християнска философия), съгласно която “общите понятия са само отражение в човешкия ум на реално съществуващите предмети и техните индивидуални качества”. Още по онова време, на “номинализма” е противостояла “универсалистката философия”. Според един от водещите и представители – Тома Аквински, общите идеи, които той нарича “универсалии”, благодарение на “божествения план”, са вложени в самите предмети и затова две различни идеи за един и същи предмет просто не могат да съществуват. Така, заимствайки на практика идеите на Аристотел, средновековната християнска теология се опитва да обоснове по чисто рационален начин съществуването на Бога със средствата на универсалистката философия.
Гледната точка на философите-номиналисти, обоснована от Уйлям Окам, както вече отбелязахме, е диаметрално противополжна.

Важна последица от влиянието на номинализма върху

е фактът, че в концепцията на национализма няма място за абстрактния “атомарен” индивид, толкова скъп на идеолозите на либерализма. Тази концепция приема съществуването на отделните индивиди (които са различни, никога не биха могли да станат напълно еднакви и, в този смисъл, не са равни), но в рамките на обществата, на нациите, всяка от които притежава собствена специфика.

От края на ХVІІІ век номинализмът окончателно се налага в научната област. За сметка на това обаче, универсалисткият дух прониква в политиката: “якобинството”, либерализмът, а по-късно и марксизмът, са превъплъщения на универсализма.

Концепцията за отчуждението, заемаща важно място в марксистката теория, произлиза от идеята, че разделението на труда и капиталистическите производствени отношения са превърнали човека в нещо различно от онова, което би трябвало да бъде, направили са го различен от онази непроменлива порода, характерна за всички човешки същества. Лесно можем до открием в тази концепция механичното пренасяне на юдео-християнската догма за човеците – равни пред Бога, защото са създадени по негово подобие, които обаче в земното си съществуване изпадат в грях, отдалечаващ (отчуждаващ) ги от тяхното призвание, заложено при Сътворението.

Днес лозунгът “Европа – Родина на правата на човека”, навява типично универсалистки реминисценции. Противостоящата му, номиналистка теза, в случая би звучала така: “Европа – Родина на европейските нации”. Голата ултралиберална риторика, на която сме свидетели днес и у нас, е проникната от абсурдите на схоластичната “томистка” философия. Според нея България например, би трябвало да признае съществуването на всички възможни религиозни, културни и национални малцинства на своя територия, ако иска да остане вярна на себе си, макар, че разликата между една такава България и България, съхранила се като еднонационална държава, е повече от очевидна.

Виталистката доктрина винаги е била градивен елемент на националистическата мисъл. Съгласно тази доктрина, жизненият феномен не се дели на материя и дух, а двете са неразривно свързани и представляват една единствена реалност (в пълно противоречие със сухия рационализъм на Декарт например, който смята, че съществува тотална дихотомия между живия организъм, представляващ просто една машина, и духа).
Виталистките интерпретации, в известен смисъл, коригират и допълват прозаичната сухота на номиналистките разсъждения. Витализмът тръгва от предпоставката, че жизнените явления (феномени) се подчиняват на собствени закони, несходни и често противоречащи на онези, действащи в чисто физическия свят. Няколко примера:
- Материята е подвластна на закона на ентропията, т.е. стреми се към “дезагрегация” на формите и ръзпръскване на енергията си, докато животът, благодарение на наследствеността съхранява формите и интегрално пренася енергията;
- В света на материята по-голямото не може да се породи от по-малкото. Един компютър не може да прави повече от онова, за което е програмиран. В живия свят, обратно, еволюцията позволява от простите форми (вирус, бактерия) да се стигне до все по-сложни организми;
- В живия свят, освен това, цялото е нещо повече и нещо различно от сумата на съставляващите го части. Така човешкото общество не е просто съвкупност от индивиди, но също общ исторически път и пространство (територия).
Колкото и да е странно, науката дълго време подценяваше спецификата на жизнения феномен, обяснявайки го със “случайността и необходимостта” и оставяйки на Дарвиновата теория да се справя с глобалното обяснение на различията и усложняването на видовете. Сравнително отскоро започна да се обръща внимание на пукнатините в подобно обяснение. Днес биолозите са принудени да заявят, че “еволюцията знае накъде върви” и “животът знае какво иска”, без обаче да могат да обяснят по задоволителен начин това “знаене”. Подобно безсилие дава криле на всевъзможни фантастични теории, разбулващи “тайните на живота”.

Приложена в областта на

виталистката концепция атакува, от една страна, изповядвания от либерали и марксисти груб материализъм, а от друга – крайните идеалистически концепции за човека, характерни за всички универсалистки доктрини. Независимо дали го определят като “висше”, “обществено”, или “културно животно”, човек принадлежи на жизненото царство. Той нито е “чист дух”, нито призванието му е да бъде “добър дивак” (както го виждат левите еколози), той е подвластен на “териториалния императив”, на инстинкта за самосъхранение, на борбата за живот. Никак не е случайно, че в изводите, до които стига модерната етнология, се съдържат голяма част от интуитивно формулираните от теоретиците на национализма възгледи по тези фундаментални въпроси.
Следователно, призванието на обществото е, преди всичко, да бъде в съответствие със законите на живота. Може би точно осъзнаването на този факт, бе накарало един от идеолозите на западноевропейската крайна левица да възкликне преди време, че “Природата е фашист!”.

“Нулевият прираст”, мултикултурализмът, абстрактният пацифизъм, егалитаризмът и пр. очевидно са изцяло “антиприродни”. Точно както и съвременният либерален “хуманизъм” на практика се оказва напълно “антихуманен”.

Животът, сам по себе си, е върховна ценност за човешкото същество, но преди всичко животът на групата (семейството, нацията). Никоя друга ценност не може да се сравни с него, пък била тя “индивидуалната свобода”, “уважението към правата на човека” или “икономическата печалба”. Национализмът, повече или по-малко, се ръководи от номиналистката максима, че: “Абстрактно “добро” не съществува, Добро е онова, което при определени обстоятелства е необходимо на човешката общност”. Или, както го е казал за нашето собствено Отечество Стефан Стамболов: “Добро е това, което е добро за България”.
И на индивидуално, и на национално ниво,

често квалифицирана като “чудовищна и отживяла” от господстващата ултралиберална идеология, е – напротив, напълно в духа на елементарните закони на феномена, наречен “живот”. Чувството за чест, за героизъм и саможертва, са ценности, които трябва не да се отричат, а да се защитават, не само защото са част от собственото ни национално и европейско наследство (за разлика от “морала на греха”, заимстван от азиатските общества и вплетен в идеите на “универсализма”), но и поради функционалната роля, която те играят за да може обществото (нацията) да оцелява, да се брани и да побеждава.
Би било дълбоко погрешно, от казаното дотук, да се заключава, че национализмът се стреми към установяването на “твърда и безмилостна власт”. Историята на европейските общества, включително и българската, е доказала, че те са демонстрирали най-голяма сила, именно когато са били общества на свободни хора, свободно избрали да бъдат лоялни към своята нация, традиции и култура. А тоталитаризмът никога не е бил част от националистическата традиция.

Автор: Борис ДИМИТРОВ

Съществуват парадокси в Конституцията на Република България по отношение на съдебната власт, според лидера на РЗС Яне Янев, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Един от парадоксите е в чл. 129, ал. 2, където е казано, че председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, коментира Янев. Той попита защо тези три лица се назначават от президента на България по предложение на ВСС, а в същото време президентът няма контрол над тях. Друг парадокс е, че в Конституцията е записано, че главният прокурор се отчита пред Народното събрание, без да се назначава от него.
Повече от 69 пъти е искано тълкуване на Конституцията от създаването й. Това говори, че има много недъзи в нея, обясни депутатът. Ето защо след поредица от срещи РЗС ше предоставят свои опорни точки за конституционна промяна.
 

Родината се корени във философията на копнежа, Отечеството във философията на подвига. Родината възпяваме, а се борим за Отечеството!

Родината е майка на всички, убежище за всеки угнетен дух, люлка на историческия живот, надеждата и подвига. В тази дума има много наследена сантименталност. И нито във философската, нито в социологическата, нито дори в етнографската област, до днес не са били правени опити за по-дълбоко тълкувание на понятието. Често хората бъркат Родината с Отечеството, или пък я разглеждат, като чисто географски факт.  Но едно е сигурно – един човек, който не знае и не може да проумее значението на думите – народ, нация и национален дух, никога няма да разбере значението на думата „Родина”.

Родината е преди всичко. Тя е едно трагично чувство. Тя е съвкупност.

Тя не се вмества в никаква географска ограниченост, а етническите и фолклорни особености не са единствените, които я обусляват. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е първото и най-дълбокото определение за нея. Антиподът на Родината е безродното и безсъдбовно пространство. То е голо, пусто и духовно бедно. То е просто едно отвлечено понятие. Да имаш Родина и нация, означава да чувстваш пространството, в което си роден и живееш, и народа към който принадлежиш, като съдба. Това пространство е напоено с кръвта на предците ни, през него са минавали вековете на народния дух. То е като една отделна екосистема, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е недосегаемо и свято. То не може да бъде омърсено от недоброжелатели и в него почива душата на нацията. Това пространство е невидимо, то не е рационално. То може да се яви пред очите ни като огледало, в което да погледнем назад през времето и да видим възходите и паденията на нацията ни. Но нещата, които виждаме в това огледало, няма да са нашата Родината, а само нейните одежди. Защото Родината е невидима. Тя е нематериална и затова е вечна.

Тъжен факт е, че с навлизането на модерната техническа цивилизация и глобализацията в нашия живот, чувството ни за Родина ерозира. Все по-малко са тези, които осъзнават истинското значение на тази дума.  „Модерната цивилизация” и „масовата култура” ни карат да забравяме Родината и нацията си. Заслепени от лъжовното чувство за принадлежност към някакво глобално общество,  много от нас възприемат стил на поведение и мислене, които ги обезличават културно. Тази модерна „култура” не е рожба на една земя и не носи спомена и чувствата на отминалите поколения. Тя няма Родина, затова е безкръвна и безплеменна. Всъщност тази култура е зъдадена от противниците на нациите – глобалистите, като нейната цел е да обезличи и уеднакви хората, да пороби народите и унищожи нациите. Тази култура бива покровителствана от лидерите на  Новия световен ред и има своята мисия. Тя прокарва чувството на нихилизма, истерията по “общочовешкото” и всичко, което се противопоставя и убива националното.

Днес, либералното “световно стопанство” е в своя разцвет, а абстрактният хуманизъм става господстващата етика на времето. Родината на либерал-демократичната интелигенция е светът, лишен от всички национални особености, а моралът и – капиталът. Поради тази причина и съвременният демократичен елит не изпитва чувството за Родина. По същият начин стоят нещата и с днешния американизъм, по същия начин стояха нещата и със култа към СССР - „родината” на всички безотечественици. Тези култове живеят само и единствено в света на материализма, а техните заблудени поддръжници са лишени от способността да умрат за Родината си и от духовната наслада да я обичат. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че интернационализмът е модерното номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче, никога не е създавало нищо. То живее с чуждия труд и чуждата мъка. То е една кукувица отглеждаща потомството си в  гнездото на загиваща Европа.

Ние, българите, не можем да имаме към Родината си само едно сантиментално отношение. Родината изисква безусловна привързаност, която не може да бъде жертвана и опорочена за нищо на света. Така тя се явява символ на абсолютната отдаденост, за която никоя жертва не е достатъчно голяма. Родината стои над всичко. Тя ражда историята, дава живот на културата, определя смисъла на съществуване на индивида и обществото. Без родина, светът е лишен от своята субстанция, човекът – от органичната си основа, а животът се превръща в поток, различащ се в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и, бихме казали, метафизичната съдбовност, обуславяща чувството за родината.

Тук сме длъжни да подчертаем, че лозунгите, които издигат анархистите, за привидната си любов си към Родината са абсолютно несъстоятелни и популистки. Не съществува вариант в който да обичаш Родината си, а да мразиш Отечеството си, защото те са едно неделимо цяло. Не съществува вариант, в който да не чувстваш принадлежност към някой народ, а да изпитваш чувството за отдаденост към неговата Родина.

До сега говорихме само за Родината, но тогава какво е Отечеството?

Ако съдбовността на Родината има политически характер, то тя става Отечество. Родината е митологична същност, а Отечеството – политическа. Родината е поема, Отечеството – епос. Родината e духът на националното битие. Родината и Отечеството са взаимнодопълващи се части от едно цяло. Родината се корени във философията на копнежа и любовта, Отечеството – във философията на подвига и родозащитата. Възпяваме Родината, а се борим за Отечеството. Ние, българите, трябва да възприемаме нашата Родина – България, като един завет, като последното убежище на духа на нашата нация.

/Погледнати от билата на планините от един турист/ 

          Наскоро имаше протест на българите от Западните покрайнини,жертва на заговор на т.н.велики сили.Това бе подъл ход на англичаните,чиято цел е да се разделят етносите и държавите по такъв начин,че винаги да има поводи за постоянни конфликти между тях.Така великите сили и разбира се Англия,която бе между тях,ще е наложително да се намесват за разрешаване на конфликтите им,ще ги държат в зависимост от тях и ще ги ограбват.Тази линия е известна под името разделяй и владей,измислена е от англиската дипломация.Поради нея цял един народ и държавата му Кюрдистан юридически днес не съществуват заради англичаните.Пак те са заложили примамки за конфликти в целия Близък и Далечен изток.Давам пример с Пакистан,разделен географски от Индия на две при получаването на независимост на държавите в този регион след вековете колонизация и ограбване на труда на хората и ресурсите на държавите им от англичаните.Други държави пък съзнателно благодарение на тази английска политика са били облагодетелствани,напр.Турция.В нейните територии са включени големи части от Армения,като турците след този жест добиха смелост да ги прочистят от арменци,изклаха ги,към Турция са придадени също така 3/4 от държавата Кюрдистан,цялото източно крайбрежието на Егейското море,което е част от Гърция,подариха им и територии от Източна Тракия,които са български земи.В тях влиза т.н.Клин.Това е българска земя,част от Източна Тракия,който е между следните три точки: Село Горно Ябълков,устието на река Резовска и нос Сарвербурун.

          Тази политика дава резултати  и днес.Между Гърция и Турция  конфликт винаги ще има,конфликти  ще има и между Сърбия и  съседите й,защото към изкуствента държава Югославия бяха придадени цели държави,както и територии от нейни съседи,като областта Воеводина,която е унгарска чак до трад Земун,а също и части от България,известни като Западните покрайнини.Понятието е сръбско.Териториите,където живеят сърби извън Сърбия,те наричат крайни.Малко попроменено,понятието става покрайнина.Отнетите от нас територии противоречат и на географската логика,която е в основата на прокарването на границите.Международната комисия по узаконяване на границите на България със Сърбия,Македония,Гърция и Турция е трябвяло да постави пирамидите по вододелните била на планините между страните.Този принцип е спазен,но не навсякъде.При всички изключения от това правило България е била ощетена!Причина за това винаги са били инглийските интереси.От петвековното иго България не е пострадала така,както от английската дипломация на Балканите.

        Като турист,който е обходил България и по границите й,ще се спра на очевидния грабеж на български територии,с които нашите държавници не трябва да се съгласяват.В настоящето писание ще въведа името на министър-председателя Бойко Борисов,от когото чакаме разумни ходове относно тези отнети територии във връзка с намерението на Македония и Сърбия да се присъединят към ЕС.Името на бать Байко е ключова дума.Информацията в сървърите се проследява,когато бъдат прехванати ключови думи.Ако в Америка по телефон или в имейл се появи ключова дума като атентат,взрив,отвличане на самолет,план за нападение или за изнасилване на Обама от араби-манафи,тази информация се предава на секундата до службите за борба с тероризма и те правят каквото преценят,че е необходимо.Няма начин при сегашния ни министър на вътрешните работи,който се сравнява по професионализъм с някогашния Гешев и който се ползва с пълното доверие на хората,да не е обхванал това поле за набиране на информация от престъпниците.Трябва да има нещо такова,защото,браво на министъра,гепна превантивно няколко големи престъпника и напр.бизнеса с отвличането на хора секна.Накрая на писанието си ще се спра и на Цветанов,сега темата е друга.Предстоят преговори със Сърбия и Македония за приемането им в ЕС и нашите държавници трябва да са наясно с допусната несправедливост към българите,днес оставащи в съседни нам държави.Държавниците ни трябва да имат разработена стратегия по тази несправедливост към България и българите в чужбина днес,където те по същество са били оставени за гаранция на английските интереси или най-точно казано,за техни заложници.Педерасите гнусни!Поради една такава изява,изказване на мнение,пострада и историикът Божидар Димитров.Той се опита да каже нещо по въпроса с Турция,която изсели от Клина в южните поли на Странджа българите и присвои имотите им,но го млъкнаха на секундата.Несправедливостта остава.Несправедливост се твори и днес,като големите народи владеят малките и ги подтискат,ограбват,водят спрямо тях политика на геноцид.Най-крещящия пример е Чечня.От 300 години тази държава е завладяна от Русия,но независимост Чечня не получава заради руските интереси.Останалите големи държави по този въпрос го дават пас.Когато се извършва несправедливост или престъпление,с него политиците проституират,като за жертвите на престъплението изобщо не става и дума.Така се завъртя работата,затова официално разкриха престъплението на Сталин,разпоредил да убият 22 000 поляци,защото са интелигетнни.Интелигенцията е реакционна маса,казал го е Ленин,продължението е на Сталин,эст человек,эст проблем.Застреляй го в тила,набутай го в масов гроб,проблимът изчезва.Интелигентен билТова е логиката и на циганина с тръбата от кв.Захарна фабрика,с която строши главата на професора.Престъплението на Сталин се е знаело от съюзниците му,но те са получили срещу мълчанието си отстъпка от сатрапа.Друго едно престъпление,това на педераса Чърчил и до днес дори не се споменава.Става въпрос за заповедта му да се бомбардира демилитаризирания град на Германия,Дрезден,столицата на Саксония,културната столица на Германия,когато войната бе практически решена.В студената февруарска нощ на 1945 г.под руините на замъци и църкви загиват 30 000 невинни хора.Това престъпление на изрода Чърчил е не по-малко жестоко от от убийствата на поляците по заповед на Сталин.За него само окачествяваните като анархисти в Германия напомнят на тази дата,но т.н.велики сили пак го дават пас.Педерасът Чърчил и до днес го представят за месия.За какво става Чърчил,предлагам идеята на неизвестен автор на поемата Кънчо Путкодеров.Но и това му е малко.Дано поемата някой да я е качил в Нета.

          Това,което ще опиша по-долу  за отнетите ни теротории е мое лично мнение относно това,къде е трябвало да мине границата.Аз съм бил по тези места с някои изключения по Странджа,защото ми е много далеч.Отбелязах,че с няколко изключения западната и южната ни граница минават по вододелни била,по –точно,минавали са така до1922 г.И до днес в Трънско наричат днешната ни граница със Сърбия Наказателната.Била така прокарана за наказание с определен срок,но сърбите ни били прекарали и ни откраднали териториите.Западната и южната ни граница са един прекрасен туристически маршрут,който се изминава за 5 години от сериозни туристи.Трудностите са от всякакъв характер: Пълна дивотия и среща с всякакви земни дзверове и насекоми,липса на възможности за набавяне на храна,липса на места в повечено случаи за нощуване.Трябва да се следи и границата,която е заебана от 1989 г.и е обраснала с подраст като „непосещаван с години /от мъж/ сайт на жена”.Така сега квалифицират „покриването” на жената от мъжа по закон Божий.Преходите поради големите денивелации са тежки,а тези по Чипровския и Светиниколския Балкан са и опасни.Обхождането на България по билата на заобикалящите я планини надвишава по дължина и трудност популярния маршрут Ком – Емине,а в един момент се явява негово продължение,Тимок – Ком.

        Започвам от границата ни със Сърбия при вливането на река Тимок в Дунава.Тук тя е логична и справедлива.Балканът започва перпендикулярно на Дунава с един мек рид,от двете страни на който има малки рекички.Граничните пирамидите са поставени по вододелната зона на открити места.Първият истински връх на Балкана е Връшката чука.Някогашната мина за каменни въглища е изоставена,вероятно я е купил някой енергиен бизнесмен /б.м.откровен мафиот/.Който се интересува от смоци и други видове змии,може да отиде на този връх с фотоапарат с голямо оптично приближение.Тук те са тлкова много,че пълзят едни върху други.

        Започва частта то Балкана,наречена  Бабин нос.Билото е обраснало,бих повторил използвания вече термин,както „сайт”,но който въобще не е бил „посещаван”.То вече е непроходимо за туристите.Границата преминава справедливо,точно по него.Полосата е прекарана по същия начин и по следващата част от Балкана,наречена Свети Николска Планина.Възползвам се от случая за да кажа,че ако някой турист,човек или пък служител от МВР,който ще провери в сървъра какво има писано за Бойко Борисов,не е упознал тази част на Балкана,той нищо не знае за красотата на България.Тук ще спомена само някои ключови думи: Хайдушки камък,Острата чука,Белоградчишки скали,защото темата сега е друга.Тази планина,наред с Плана,Чипровската,Понора и още няколко е една от планинските ми любови.

         Следва Чипровската планина,от  която започва отнемането на български територии.От връх Миджур към Сърбия перпендикулярно на Балкана започва огромен рид,по който е минавала границата до 1922 г.Този рид разделя реките Тимок и Нишава.Границата е слизала по този рид и е пресичала реката Нишава на около 15 км след град Пирот,където е било граничното селце Станичене.Казвали са ми,че половината селце е било българско,половината-сръбско.Такива днес са селата Петачинци,Долно Невля и др.След това селце границата е започвала да се изкачва по Влашката планина.Планината Руй цялата е била в България.След Влашката планина границата е минавала по билото на планината Грамада и се е устремявала към водолелнто било на планината Бясна Кобила.От източната страна на тази планина е изворната област на река Драговищица,наричана Босилеградско.Един от центровете на Западните покрайнини.Тук само ще добавя,че този район като природа е много красив.

          Уточнавам,че планината Бясна Кобила е продължение на планината Осоговска,която се явава вододелно било и по която вече отново справедливо започва да върви границата между държавите,но тук Сърбия свърши.Започва Македония,която чрез суперпедерски ход в комбинация с помощта на техните цигани също ни отнема територия по време на Първата световна война.Това го знаят всички по Петричко.

         Между България и Македония  границата преминава справедливо  в началото по Влахина планина.Където е вододелното било,там е прокарана и граничната бразда.Но със следващата ,Малешевската планина,е е така.По време на Първата световна война,докато всички войници са на фронта,македонците хващат техните цигани да преместят граничните съръжения от билото на Малешевската планина много по-ниско в наша територия.Течащата към нас река Лебница остава в горното си течение в Македония.Този въпрос остава нерешен до днес.Не съм компетентен,но той е обект вече 100 години на политическо проституиране по казуса без грам инициатива да се възстанови тази несправедливост,изразяваща се в кражба на наша територия.Открадната е наша земя,а ще се решава въпросът от Югославия,великите сили и не знам още какви си педераси.А сега по този казус всеки се смотава като впита в кожата пуча въшка.

        Следва планината Огражден,която,както и Осоговската планина се пресича от границата перпендикулярно на билото-Няма място за спор относно границата,тя е справедлива според изискването,да минава по вододелните била.

          От следващата планина,Беласица,започва границата ни с Гърция.И тук са ни прекарали яко заради прохода Промахон,през който трябва да мине границата.Това е направено заради СССР,към чиито блок принадлежахме някога.Правилото за вододелното било пак е игнорирано,като границата слиза по един скат на Беласица към нас и така голяма част наша територията от планината остава в Гърция.Несправедливостта,пак заради прохода Промахон продължава и след река Струма.Вместо по вододелното било на Сенгелската планина,границата е преместена по реката Бистрица и чак от планината Алиботуш /Славянка/ ,тя отново тръгва по вододелното й било.

          Следват Родопите,където принципът се спазва доста продължително,чак до с.Горно и Долно Луково.От тук по този принцип - по вододелните била - границата трябва да премине от тези две села до Димотика.Да,ама не.Защото на гърците със съдейсктвието на англичаните турците им отнемат цялото източно егейско крайбрежие,че и ги изгонват от тези места,като за компенсация педерасите,пардон,великите сили,им дават тези плодородни наши земи.А границата от билото свалят долу в Луда река.Селото на капитан Петко воевода,Доганхисар,остава в Гърция.

          Следващата ни гранична планина е Странджа,където отново са ни го набили квадратен.Принципът е спазен до село Горно Ябълково.Пак пениси,а не принципи и на Турция е придаден един триъгълник,известен с името Клина,като границата е преместена от вододелното било на Странджа по долината на река Резовска.Разделяй и владей,в случая не е приложен този принцип,това е отговор на англичаните за стратегически жест на турците към тях с гръцкия остров Кипър.Турци и англичани си го подаряват няколко пъти.Никой не се интересува какви етноси живеят там.Защото това е един непотопяем самолетоносач,място за военни бази.Живущите там да си........

         За тези беди на българите има доста виновни,но най-виновни са англичаните.Аз тях ги мразя най-много и ме е яд,че Хитлер не ги е избил тях,а са е заел с циганите и евреите,които са разпръснати по цял свят и не са му били на сгода.А тия са му били сбрани на един-два острова,да им бе видял сметката,всички щяха да са му благодарни,от Европа до Нова Зеландия,а също и от Европа до Канада.Половината свят обраха по колониален път,така разделиха държавите след отпадането им като техни колонии и доминьони,че споровете и конфликтите,които съзнателно заченаха,ще са вечни.Подобни корени на омраза насадиха англичаните и в Европа,давам за пример Унгария и Балканските страни.Хитлер сбърка,след като ги смаза светкавично по време на войната,взе,че ги заеба и нападна СССР.Така тези хомосексуални изроди,пръкнали се на света като резултат на непредумишлено островно кръвосмешение или наследствен алкохолизъм,оцеляха.Но пакистанците ще ги оправят.За известно време граждани от колониалните държави имаха право да станат граждани на Англия.Тогава Пакистан нацръка в Англия цяла една общност,която нито се интегрира в страната,нито законите спазва и се размножава в геометрична прогресия.Пакистанците са цигани,но не с интелект като индийците или крадливи като нашите,/с корени от Бангладеш/,а агресивни и склонни към крайни мерки-убийства,самоубийства,заколване,самовзривяване,с цел отмъщение или протест.Жълто-черните мулати само са толкова злобни.Тия ще им видят сметката на английските изроди,дебели,с криви глави,търсещи нови начин да ограбват света.Такива получиха концесията за водата на София.Едни международни мафиоти,свързани с Евгени Бакърджиев,който им продаде концесията,свързани с банките на юпитата,дето ограбваха България осем години,днес се подвизават по водата на София.Заплатите им са по 69 000 /шестдесет и девет хиляди!/ лв,но явно и се „отчитат”,защото не ги закачат и си стоят до днес.Концесионерите са си укрепили позициите по всичкщи инстанции у нас както турците крепостта при Чаталджа.А някои се чудят,как така с един обир в дома на Бакърджиев му „щипват” стотици хляди лева.Нека някой от три пъти познае кой му снася пари от благодарност периодично.

        Но от тия по водата,имаме  и още по страшни крадци  на България,това са още по  скъпо платените английски копелета  на Милен Велчев,които консултират граничарите ни.Няма точни цифри,както при водните изроди,но възнагражденията им били космически.Водните изроди ги гушват софиянци,консултаните по митниците – държавата. Чудя се,как още министър Цветанов не ги е подбрал тези супербандити ведно с тези,които ги внедриха тук!Бать Бойко,директорът на държавата има заплата 3 500 лв,концесионерите - по 69 000 лв. и всичките им разходи тук,в Англия,на семействата им и не знам какви си са за сметка на фирмата.Плащаме ги софиянци.А парите им потъвали в банки с Ситито,където се подвизава един от синовете на царо Симеон Секачкобургрилски.И царо ни се оказа менте,вместо Негово Величество,той получи прякора Крадливдедо.

       Пропускам да изкажа мнение  за границата ни с Рмъния,защото  съм некомпетентен.За турската граница пропуснах някои неща,но там,както и другаде,работата е умряла.Защо?

       В сравнение със Сърбия,Македония,Гърция  и Турция,ние сме най-зле икономически  и социално.Ние нямаме държава,имаме  мафия,която си има държава.Държавата  е дойна крава на мафията,хората не се броят за нищо в нея.Ако остров Кипър е непотопяем самолетоносач,България е кръстопът и всичко тук се следи от великите сили.Дори си мисля,че има заговор да ни премахнат,защото унищожиха образованието и здравеопазването ни.На Европа умни хора не са нужни,а манипулируеми,неграмотни,каквито са циганите и които вземат тук етнически превес.Хората са просто електорат,те са обект за ограбване на труда им от бизнесмени с дебели вратове,на парите им - от бизнесмени с бели якички,на имотите им- от съдебните ни проститути от гражданските колегии.Всичко в държавата ни се руши,запустява,младите хора напускат родината си.Опразненото се запълва с цигани.Спомням си около 1992 г.майка и дъщеря,изгонени от дома им от съдия - изпълнител,искаха визи за работа в Гърция.В посолството влезе само майката,дъщерята не успя.Тя истеризира на входа на посолството и само крещеше: Ще напусна тая страна,ебала съм й майката на тая държава.

        А как е в съседните ни страни?

        В Сърбия имаше гражданска война,после Алианса ги удари яко,но те са много по-добре от нас.На хората е предоставена възможността да се трудят и държавата ги пази.Нашите граничари казват: В Сърбия има местна власт.Това означава,че по селата няма феодали,а по градовете – олигарси.Не че съвсем няма,но те не влияят на политиката на държавата.Притисната в ъгъла,мафията гръмна Джинджич,но разкатаха майката на тяхната Бояна / квартала с мафиотите,Земун/.Както ние си имаме непоклатими кредитни милионери,така там имаше ембаргови милионери,но им разказаха играта.Селата им са непокътнати от цигански набези,по пазарите не продават цигани.Земята се обработва навсякъде,с пресичането на границата всичко става различно.Българи отсам,българи и оттам,но битието определя съзнанието.Там Тито ги запази от текезесиране,влечението на хората кам стоката,земята,се запази,те си останаха хора,а не манипулируеми простаци.При нас един трактор струва 80 – 90 000 лв. и ако се купи с кредит,на крадците с белите якички плащаш още два трактора.В Сърбия карат едни малки тракторчета,произведени при тях в завод още от времето на Тито.Всеки може да си го купи и да си обработва нивите.Тук за всяко нещо трябва много ниско да се подгъзнува на банкерите,а те после да ти променят лихвата по кредита и да те направят техен длъжник и роб докато си жив,а като умреш да ти вземат всичко.Селата в Сърбия имат кмет,полиция ,не може да се краде или в селото да нахлуе с цел грабеж по нивите и домовете катун цигани.Циганите са по Воеводина,но работят,защото просто иначе няма как.

        Македонците са на друг принцип и са пред експлозия.Те живеят по-добре от нас,но за сметка на работливите албанци.Там се готви ново Косово,но май само македноците са надяват туй да им се размине.Албанците казват за македонците,со курец ке ги победим.Македонките раждат по едно дете,албанките – по десет.На времето в Прищина албанците протестираха,дебелите мутри си пиеха ичкията,но албанците ги изчезнаха не само от Прищина,а и от цялото Косово и вече нямат кой да ги граби.Гледат си наркотрафика и от това живеят.

        Гърците също са много по -  добре от нас благодарение на проституирането им с геостратегическото си положение и членството си в ЕС.И паразитирането към съседните държави,които също огрбабват по всевъзможни начини.Ако банкрутират,банките им ще завлекат не само ЕС но и нас,защото тук има идиоти,които оперират по банките с гърци.Културата,с която древните гърци са удивявали света,днес при тях е изродена в нахалство и безочие,което няма граници.Но и те имат държава,за разлика от нас.

       Най-стабилно от съседите ни стои Турция.Там хората са най-сериозни в смисъл,че са работливи и държат на държавата си.Те са много скромни и много трудолюбиви.Имат култ към водата,дървото и камъка,какъвто имам и аз.Експанзията им е много голяма по цял свят.Турските работници възстановиха Западна Европа след Втората Световна война,днес те са черноработниците на Европа.По отношение на продукцията си за Европа те са това,което е Китай за света.Не напразно ЕС не иска да ги вземе,защото са държава с огромен потенциал.Вярата им ги кара да си помагат,да си прощават,но към крадците са безкомпромисни.Какво ще стане,ако един циганин окраде на турчин нивата?Турчинът ще го намери и ще го заколи.В религията им е вкарано това,да нямат каквото и да било общо с циганите.Като видят,че някой е ченгене,отказват всякъкав контакг с него.А тук ченгене направихме министър-председател.Имахме и глупостта да изгоним турците от България,но бумерангът се върна.Лишихме се от работна сила,опустини се голяма част от страната ни,която чрез труда им приличаше на градина и не само това.Турците,както и гърците дължат доброто си материално положение днес благодарение на избора си с коя от страните във военните блокове да имат сношения.Гърците дояха едновременно и руснаци и американци,турците получиха пък много от Америка.В областта на културата обаче са много зле.Филмите,с които заливат телевизията им са доста глупавички,но показват,че това,което става в Европа между хората,ще започне да става и при тях.То мъчително навлиза в бита им,доста различен от този на запад от тях.

       И при нас навлезе нещо от  турците.Някога се говореше подиграветелно за туркините,че бръснат интимното си място.Дори подигравателно за туркиня се казваше,оная бръснатата.Днес технологиите са други,вместо бръснене се прилага бързо обезкосмяване с крем.Българите оцениха предимстваната на обезкосмените жени,което турците са вкарали в религията си и в случай на констатация,че такова нещо не е направено преди интимен контакт,стават големи разправии.Жената бива обиждана,изгонва се без право на нова среща или се изхвърля от къщата /хотела/ с обидни думи или чрез ритник.Тази мода доведе до бум на търсенето и продажби на обезкосмителни техники и козметика,разбира се,турско производство.Така турците пак удариха келепира.Произвежат и продават стока от техния бит.С филмите им не се получи,но със зеления им крем за обезкосмяване са запознати почти всички жени и доста от мъжете.

        Преди последната ми точка,разговор  за това,че министър Цветанов ще го провалят,изказвам мнение за това,бихи ли желали българите,живеещи днес в територии на чужди държави,да се присъединят отново към родината ни.

Отговрът  ми е НЕ!

        Хората в „покрайнините” биха желали да имат българско гражданство,освен това за страната,в която живеят,също така да учат децата си на родния си език,но да живеят в България,не!Те считат,че живеят в нормални държави.От нормалните държави обаче изключвам Македония,защото там нищо не е нормално с изключение на това,че са по-добре икономически от нас.Но това ще е до време.

         Без да се осъществява контакт с българи,живеещи в Гърция,за намеренията им може да се съди по следното:

         Отиваш на нашата страна на  река Бистрица срещу село Сенгелово,откъснато  от страната ни по стратегически  причини.Ебати селото!Къщи като  кукли,керемидите червени като боядисани,в центъра-църква,училище.Градинките-на квадрати и правоъгълници.При нас близките села са Пиперица,Ходжово,Катунци.Такава мизерия е навсякъде по тези умиращи села,че ти се плаче.Единственото нещо,което е останало там са костенурките,защото хората там не ги ядат,а цигани явно не минават.Ако се проведе референдум в Сенгелово към България ли искат да бъдат или към Гърция,дали хората ще изберат да попаднат в лапите на мафиотите,маскирани като феодали или олигарси или да имат държава,която да ги пази?

        Ще дам пример от мои среши  с българи,живеещи в Сърбия  в един доста голям участък  от Чипровци до Бобешино.Интересното е,че те имат,бих казал пълна иформация,какво става у нас.В планината,горе,при случайна среща,хората са откровени.Казват,тук сме си родени,тук живеем,чувстваме се чужди,но в България ще сме много по-зле.И горе от вододелното било посочват видимата разлика.На една среща на Руй се заговорих с един българин от другата страна.Казва,виж как е при нас,виж как е при вас.При тях –ливади,оформени на тераси,с китки от горички,ливадите окосени,под големите дървета има пейки за сядане,пътища.А при нас – горите посечени от горската мафия,непроходими са от подраст,ливадите са изоставени и са покрити с магарешки тръни и шипки.Изоставени са и нивите,превърнали се вече в келеме,в което отново преобладават шипките.Как да предпочете да живее човекът тук.На него всичко му е навън,по нивите,по планината,като не го пази държавата,той загиваЩе дойдат крадци,мутри,рекетьори,ромбригади.Ако има възможност да се върне в България,живущият по „крайните” бъргарин ще каже,мили сте ми,и аз съм българин,но си разчистете първо къщата.Вие нямате държава!Затова хората бягат и България ще остане географско понятие.Докога с тези нескончаеми реформи,грабежи,докога със съдебни проститути вместо съдебна система.Ако имахме съдебна система,престъпниците щяха да са в затвора.Кой съд ще издаде оправдателна присъда на производител,хванат с един тон дрога,че си я произвел за себе си,защото бил наркоман.Нормален човек би ли живял в такава „държава”,ако има възможност да живее другаде.

        За Македония не коментирам  с едно изключение,че които  срещах по границата направо  ги считам за сбъркани или  с промит мозък.А са си българи  с език,развил се по различен  път от нашия.Но ни мразят яко!Самочувствието и неправилната самооценка на македонци и гърци е черта,по която те се различават от нормалните хора.

        Турците,както и котките,са много  привързани към местата,в които  са се родили и живяли.По  Одринско турци и българи са  се смесили.Ако има такива,които се считат българи,те могат да се върнат,на аз такива не знам.Много турци от по-възрастните,обаче,прогонени от родните си места по време на възродителния процес,се върнаха обратно в България по полупустинните места,които са обитавали преди да ги изгонят.От младите хора,коит заминаха за Турция,не ми е известен и един,който да иска да се връща в България.Предполагам,причината е същата.Защото в Турция има държава или пък защото в България няма държава.

       Това,мисля е причината,поради която живущите българи в отнетите ни теротории да нямат желание да живеят в България.Някога вината е била на Англия,днес е наша.Комунизмът разнищи морала на хората и ако днес тего го няма,метастазите му остават.Те са в мисленето на хората,в отношенията.Комбинацията бивш комунист и настоящ пазарен проститут е нещо много страшно,може би най-страшното нещо в света.Едно сбъркано поколение ако даде припрод,той ще е два пъти по-сбъркан.Апостол Павел го е казал по друг начин: Ако засееш ветрове,ще пожънеш бури.

        Изказвам и личното си мнение,отнетите ни територии няма да ни бъдат върнати.Положението тук е такова,че българите извън Бълтария предпочитат да си останат там и това е основната причина отнетите ни територии да бъдат върнати на България.Дано да не съм прав.

        Идва ми на ума преживяното  от един етнически арменец,Гарабет,тук  в България.Взел той да си  сече някакво дърво в двора,но  паднал,заклещил се между чатал  на дървото,скъсали му се панталоните,останал  нагъзен с гол гъз.Сам не  можел да се освободи от дървото,някой трябвало да го издърпа.Минал един,попитал го как се е оказал в това положение,обещал да му помогне,но после казал,понеже си ми се нагъзил много удобно,първо ще ти тегля една патка.След това вместо да го освободи,казал на Гарабает: Ако те освободя,ти ще ме набиеш,за гдето ти теглих една.Я си остани така.

        Минава втори човек,същият разговор,Гарабет  пак натеглен,остава заклещен  и чака помощ.Но пък след втората лъжа Гарабет нахитрял и направо казал на третия кандидат да го освободи: Еби,заминавай и не питай!Дали това не е отговорът и на нашите сънародници към намерението ни да им помогнем.Много години изминаха от 1922 до сега,дали и те не са нахитряли като Гарабет.

       А на живущите българи в  покрайнините не е леко и ще дам пример:

       По времето на титова Югославия от Босилеград бяха дошли безработни да работят в ЖПЗ/авода/.Тук работниците се държаха с тях много лошо и хората казваха: В Сърбия ни казват българи и не ни обичат,тук ни казват сърби и отново не ни обичат!

        Сега преминавам на друга тема,в която също става дума за постъпки,лишени от морал.Както тези с българите в чужбина,заложници на политически интереси.

       Понеже пътувам често,слушам хора,които  търсят поле за ораторска изява.Аз рядко влизам в орални контакти с тях,но слушам много внимателно,защото някои казват интересни неща.Един защити теза,че министър Цветанов ще го провалят.Уточявам,не той ще се провали,а ще го провалят.Освен това каза,че Цветанов не умее да се пази.Непрекъснато ходел по телевизии,по погребения на загинали полицаи и то така,че предварително се знаело къде ще отиде.С тези работи трябва да престане,каза той.

        Тезата на човека,който се качи  във влака от Своге бе,че  Цветанов няма да успее,защото  дейността му зависи в крайната  фаза от съда.Престъпниците имат много пари,съдиите са корумпирани и приемат „мотивите” /б.м.мангизите/ на престъпниците.Човекът даде много примери,а аз го бъзикнах за цеха за дрога в Опицвет.Според него съдът е разпарцелиран между партиите и съдилищата в Своге,Видин и Костинброд са към ДПС и са най-корумпираните в страната.Даде пример с журналистката Бенатова,дето малко я набил един циганин във Видин,но в съда го оправили.Най-могъщият съд в страната пък бил СРС и за да му стане някой председател,плащал на ВСС милиони,за да го назвачат.Човекът каза,че е от Ломско и във Видин била същата работа,съдът бил парцелиран към ДПС.Всичко,каза той,има цена: заемането на ръководен пост в съда,отлагането на дело,решение по дело,но парите,които дават от ВСС за да заемат пост там били много.За шеф на районен или апелативен съд се давало от 100 000 нагоре,но после се избивали само с един удар.Тарифите били променени по времето на Тачева,като скочили страхотно.Човекът каза,че ако Цветанов не следи със СРС шефовете на съдиите или няма сред тях агенти,той въобще не знае,какви ги вършат.Алексей Петров,чието арестуване изкачи високо рейтинга на Цветанов до нищо нямало да доведе,защото той бил захарче в сранение с висшите магистрати.И още две инстанции имало над Цветанов,които,можели да сринат рабатата му.По-нисшата била зам.президентът Марински,който имал сертификат от Първанов да помилва затворници,а над него бил Парламента.Но там тарифата била космическа.До сега успял да я плати само Ванко-1 и Татяната го оправила.

        Човекът говори още за Искра Федосова,която дължала извисяването си на министър Петканов,с когото била близка.Тук вече се намесих и аз като казах,че и аз,ако имам възможност,бих желал да осъщества контакт с такова едро нещо,за да почувствам,че върху мен има жена.Фидоската елиминарала всичките си конкуренти за нотариуски в Монтана и печелела по 4-5 000 лв.на ден.

        Друго,което разказа ломчанинът  бе за осиновяването на деца от избръмчали съдийки.Запомних някаква си от Силистренския съд и бившата шефка на СРС,Костова.Не бяха само тези.Толкова семейства,каза той,искат да си осиновят деца,съдът дава децата на самотни избръмчали жени да ги съсипят.

        По въпроса,който му поставих,дрогата  от Опицвет,той каза,че веднаж  Цветанов и Борисов са усетили  силата на мафията,но май са забравили.Имало е разработка на главния секретар на МВР,престъпниците са били хванати,но във ВКС приели „мотивите” им.Оправдала ги е близка съдийка на Иван Григоров с име Тихчева,в пенсионна възраст.Тарторите се казвали Младенов и Велков,после станали уважавани бизнесмени.Единият от тях представил чак във ВКС документ,че е наркоман.Съдийката присъдила,че произведените 660 кила наркотик са били за него и го оправдала.Какво е станало с дрогата,човекът каза,че не знае.Тук отново се намесих аз.Казах,но това е равносилно пред съда да се представи документ от здравно заведение,че на някоя жена й е изтекло кръв колкото е обема на яз.Искър и съдийката да уважи този документ.Има съвпадения на цифрите в случая,защото дрогата била 660 килограма,като една доза е от 5 до 20 милиграма,а в язовира пък се събират 660 милиона куб.м.вода.Колкото на съдийката /в пенсионна възраст/ може да й изтече кръв,колкото обема на яз.Искър,точно толкова и представилият пред ВКС документ за наркоман може да си изяде сам дрогата.

         Ораторът продължи с истории  от с.Василовци и с.Долни Цибър.Каза,че в Долни Цибър през 1948 година подгонили турците,тогава пак имало кампания срещу тях и те се изселили в ТурцияМоментално къщите им се напълнини с цигани и селото станало 100% цигатско.Не само запустели нивите и градините на селото,но циганите нападнали след това нивите и градините и на съседните села.Някога те тръгвали през лятото да свършат по някоя работа на нива или по занаятчийски услуги,днес правели катуни и тръгвали да търсят метали за отпадъци или да крадат.От с.Долни Цибър идват казва катуни и в София и отсядат в парковете докато ги изгонят.

          Заключението на този възрастен  човек,явно работещ или работил  в съдебната система бе,че ако  не махнат и лишат от право  на работа всички магистрати,които заемат и най-малкия ръководен пост,Цветанов е пропаднал в борбата си срещу престъпността.Защото тези хора са нейната опора.

          Във влака имаше една около  40 годишна дама,явно електоратка  на Бойко Борисов.Тя каза,че  ако не беше Бойко Борисов,Цветанов нямало да има възможността да удари престъпниците.Но Бойко ще си намери майстора каза тя и майсторът му ще е Доган.Доган такъв ще му го завре,че Бойко после място няма да си намери.Доган,каза тя до сега всичките ги изигра,и в Своге командва,има толкова депутати,а от тях нищо не зависи.Кой го знае какъв му го е приготвил,но ще му го завре,когато Бойко най - не очаква.Жената предложи и вариант,как Бойко да избегне това нещо.Трябват,каза тя нови избори,сега той има доверието на хората и ще получи пълно мнозинство,а с това и възможността да управлява 4 години без страх Доганът да го прекара.

          Завърших темата с допълнителна тема,на съветски език се казва побочная,но жив човек съм,пътувам,слушам.Някои мисли,казуси и други подобни,които разбирам или споделям,когато се говорят край мен ги запомням.Ако отразяват действителността според мен точно,аз ги и записвам.Това е мой начин на писане.Искам написаното от мен да наподобява снимка за преживения от мен момент,би бил той в планината,някъде другаде или в любимото ми превозно средство,влака.

        Темата можех да доразширя,да  редактирам,да прегледам неколкократно,но  според мен това е важно  за пишещите братя.Аз не съм  между тях,просто не влизам  в стандарта...... 

                                                                                              Товарищ   Пропойцев  
 
 

Уважаеми господа работещи в Дирекция “Авторско право и сродните му права”,

Обръщам се към Вас, тъй като уеб-сайтът на Комисията за защита на потребителя вече над 48 часа не работи…. На националният телефон 0700 111 22 (на който между другото чувате гласа си докато говорите и едвам можете да се разберете с човека отсреща, явно благодарение на отличното техническо изпълнение) ми беше отговорено да опиша проблема и да го изпратя на e-mail info@kzp.bg, който – познахте – също като сайта, не работи.

А проблемът е следният:
Борим се с пиратството на интелектуална собственост, в същото време, когато човек реши да вземе под наем, или -недай си боже – да си купи (какво в моя случай) филм на DVD, обикновено съжалява, по най-различни причини.

Вчера закупих 4 DVD диска от Технополис, като 2 (!) от тях са проблемни:

1) “Пърл Харбър” – издаден от Alexandra Video, EAN 380 0012 5412 59 – продава се със стикер “колекционерско издане на 2 DVD”, на обложката отзад е упоменато съдържанието на вторият “бонус” диск. ВЪТРЕ обаче има само 1 (!) диск, на който пише Disc 1. Втори диск не само липсва, но не е предвидено и място за такъв в кутийката на филма.

2) “Нападение над участък 13″ – издаден от Diema Vision, EAN 380 0208 3717 76 – филмът е със съотношение на картината 16:9, но дискът е записан с друго съотношение. В резултат на това през цялото време всичко се вижда “сплескано”.

Останалите 2 диска още не съм ги пускал, няма да се учудя и при тях да има проблеми….

И тъй като съм почти сигурен, че това писмо ще бъде изтрито, или просто ще ми отговорите че това не е въпрос от Вашата юрисдикция (дано да греша!), задавам следните въпроси
1) КОЙ следи за качеството на предлаганите медийни продукти на българският пазар?
2) Какво ще ме накара следващият път отново да си купя “оригинално” DVD, вместо да изгледам “пиратското” копие от интернет, което все по-често се случва да е с по-високо качество?

Автор: Дойчин Доков

Има разбира се какво да се празнува на този ден. Само че не от българската нация, а от враговете на България и то е:

- новото разпокъсване на нашите вековни етнически граници и затвърждаването на берлинската, ньойската, версайската и пр. неправди.

-избиване на целия наш държавен елит, чиито грях е само че опита да обедини поне частично нашите разкъсани кървави късове от земятани, на които се провежда скоротечен геноцид, асимилация и етническопрочистване над сънародниците ни.

- създаването с кърваво изтребление и насилствено променяне на народосъзнанието на еничарската македонска нация, акт чиито последици виждаме и днес в БЮРМ и нашите сънародници на запад изпитват на гърба си, както вМакедония, така и в покрайнините от великосръбския шовинизъм.

- опита за създаването на тракийска, помашка, шопска и не знамси какви още “нации” и на разцепването на България на анклави /нещо което се опитват да направят и днес определени сили на злото с определени финансирани от тях организации, тогава опита да направи коминтерна/.

-концентрационни лагери, масови убийства, разколачвания и унищожение на всякаква опозиция и на всички заловени и установени представители на родолюбиви сили, но и на земеделци, социал демократи, анархисти – бивши съратници на колониалния режим на БКП, а в крайна сметка и на дори слабо несъгласни членове на сектата БКП с нейните непредвидени и неочаквани от тях изродщини против нацията ни.

- вменяване на колективна вина особено на българския и германския народи за всички съществували и несъществували престъпления през ВСВ и същевременно пълно оправдаване или прикриване на престъплениятана така наречената антихитлеристка коалиция над редица народи, преди и след избухванетона ВСВ, придружено от безнаказано и безконтролно сеене на смърт сред нашите народи, на терор и подтисничество,на кървави окупационни режими, както в Западна, така ив Източна Германия където се провежда жесток геноцид над германския народ като публични обесвания /освен че целия управленчески елит до средно ниво е изтребан по най – инквизиторски начин с един псевдопроцес/, забрани за събиране на повече от четири души на едно място като окупационните сили имат право да арестуват събралите се или направо да ги разстрелят /включително при погребване на близък, справка – филмът “Европа” показващ какво се случва в Западна Германия която е под англо – американски контрол/ и какви ли не още неописуеми ужасии, садизми и пр.

-узаконен геноцид над палестинското, ливанското и други коренни населения в Близкия изток, напълно ненаказано и пред безучастният поглед на целия свят!

Всичко това вероятно трябва българската нация да празнува, своето поредно погребение, разкъсване и уникалния по рода си геноцид над нашияя народ наречен насилствена македонизация на западните българи?!
Но също така и един факт за който доста малко се говори – насилственото връщане на арабски и турски имена на българите от Родопите и тяхната изкуствена турцизация и помацизация /процес който също не е от вчера/ + разпускане на дружба “Родина” и натикване като “фашисти” в лагери и политзатвори на нейните членове начело на лидера и Мустафа – Маню Шарков /организация на родопските българи, целяща да запази българското самосъзнание чрез просвета сред българите – мохамедани от Родопите/.

Е. Честит Празник, драги българи!