В периода 836-847 г. ал-Хорезми полага началото на арабската географическа наука. Той тълкува някои от основните географски топоними на Птолемеевата география (ІІ в. от н.е.) и пише, че птолемеевското разбиране за топонима „Сарматия” съответства на онова, което по времето на ал-Хорезми, е наричано „Бурджан”. Според Птолемей, Сарматия е територията от Карпатите до Кавказ.

За първи път арабоезичното отъждествяване между името „бурджани” и „българите” от Балканите, е прокарано през ІХ в. от историка от персийски произход Муслим ибн Абу Муслим ал-Джарми (или „ал-Хурами”), който е бил във византийски плен, откъдето е откупен през 845 г.

Най-авторитетният арабски средновековен историк ат-Табари (839 - 923 г.) в „История на пророците и царете” (Тарих ар-русул ва-л-мулик) употребява не само „Бурджан“, но и формата „Бунджар“. Използва ги като синоними, като сочи, че бунджар са на север от Дербент и са завоювани към средата на VI в. от тюрките на Истеми. Преди това Персия е плащала данък на бунджарите и те завели Истеми на прохода Дербент, като го посъветвали, според ат-Табари, да иска от Персия за себе си този данък, след като ги е покорил. Персийският цар Хосрой Ануширван се надсмял над претенциите на Истеми, а последния не успял да преодолее Дербендската стена и се върнал назад с войските си.

Бунджар са отъждествени с българите и в поемата „Искандер наме” от началото на ХІІІ в. на персийския поет Низами. „Бун“ и „Гар“  в епоса са воини на Ал. Македонски, оставени в една пещера да умрат от болест, но черна течност ги излекувала и те приели занапред да се наричат на името на пещерата. А то било „Булгар“, пише Низами от гр. Гянджа (азерб. Gəncə́). Всъщност, „Бун, Гар” е „Бун, Джар” на арабски, където персийското „г” се ротира в „дж”.

Б.Н.Заходер смята, че „такива названия, като Бурджан” са заети на арабски от „писмеността на персийски език” (Каспийский свод сведений о Восточной Европе, ч. 1. Поволжье и Хорасан, с. 1). Което ще рече, че неговият пехлевийски вид е „Бурган”, предвид на прехода на иранското „г“ в арабско „дж“.

В персийски език думата „бурган” попада от урартския. Произходът на думата „burgana” със значение „кула”, е от урартския език, пишат на I. M.  Diakonoff и  S. A.  Starostin в монографията си `Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language.`(Mьnchen, 1986). Авторите смятат, че произхода на тази дума е от палео източно-кавказките езици и оттам прониква в урартския, като твърдят, че в арменския, под формата „burg”, тя попада от урартския. Нещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος (с. 99).

И така, най-старото засвидетелствувано значение на думата „burgana” със значение „кула”, е в урартския език и оттам то попада в арменски, гръцки, латински, арабски. Отъждествяването пък на „бурджани” с „бунджари”, засвидетелствано при ат-Табари и легендата, че „бун+гар” станали „българи” по името на „пещера” („gar”, арабски) при Низами, фокусира върху етнонима „Бун” (известен и като „българина Бунд”, в арменската хроника на Мовсес Хоренаци).

Проблемът е, че тук думата „Бун” (ср. с името на ез. Ван), Бунд, Бийан, е самонаименованието на Урарту, както стана ясно след разчитане на урартските клинописи в началото на ХХ в. Тази държава е наричана „Урарту” на акадски, а иначе, нейното самоназвание, е „Бийан” (ср. с името на ез. Ван).

Допълнително в „Арменската география от VІІ в.“, приписвана на Анани Ширакаци, също имаме `W(u)l(u)ndur Bulkar`.

В кореспонденцията през Х в. на хазарския цар Йосиф с андалузкия еврей и министър Хасдай ибн Шапрут, се упоменава народа „в-н-н-т-р“, който хазарите победили. „Нашите предци хазарите – пише в писмото на Йосиф - воювали с тях. В-н-н-т-р били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъка в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”

Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.

Защо народа на Аспарух, създал на юг от Дунав през 680 г. държава България, е наречен „в-н-н-т-р“?

И така, каква е връзката на българите с древно Урарту, една държава, която през VI в. пр.н.е. вече не съществува? Има ли такава връзка? Ако няма защо масово арабоезичните средновековни историци, които наследяват пехливийски исторически понятия, наричат българите с името „бурджани” и „бунджар”, а „България” – „Бурджан”?

Родители на деца с увреждания протестираха за по-сериозна 

• 

  Черен петък на пътя – „Тракия“ блокирана
  25.03.2016

• 

  Инцидент с ТИР блокира движението по Околовръстното при "Горубляне"
  11.03.2016

Тир уби малко дете в центъра на старозагорското село Паничерево, община Гурково.

Около 12 часа днес на международния път Свиленград – Русе, който минава през центъра на селото, тежкият камион прегази малкия Юсеин. Тирът е с турска регистрация. Инцидентът се случи близо до автобусна спирка.

Очевидци тръгнаха на саморазправа с шофьора на тира. Стъклата на кабината на камиона бяха изпотрошени, брезентът на ремаркето беше срязана. Разгневените хора дори заляха превозното средство с бензин.

Шофьорът беше спасен от жандармерия. На мястото на инцидента има засилено полицейско присъствие.

Стотици хора от селото са се струпали и искат възмездие за убийството. Прегазеното тяло на детето лежи на пътя, покрито с чаршаф.

Турският шофьор е под засилена полицейска защита, заради опасения от саморазправа.

На 5 април 1835 година в Търново е обесен Велчо Атанасов - Джамджията.

През 1835 г. оглавява съзаклятиетото, което става известно като Велчова завера, но е предаден заедно с други свои другари, осъден на смърт и обесен в Търново.

На 5 април 1857 година е роден княз Александър I Батенберг - княз на България от 26 юни 1879 до 9 септември 1886.

На 5 април 1846 година в Сливен е роден Таньо Стоянов - български революционер, войвода на чета, участник в Априлското въстание.

Привлечен към революционното движение от Васил Левски, в 1871 година Стоянов става един от основателите на сливенския комитет.

По време на Априлското въстание, Таньо Стоянов сам организира чета от 26 души. Преминаване на четата на Таньо войвода е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. На 16 срещу 17 май 1876 година четата на Таньо Стоянов преминава р.Дунав и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори Сливенски революционен окръг. Четата води три последователни сражения – при село Спахлар (днес Ломци), на хълма Припека при село Аязлар (днес Светлен) и последното на 27 май 1876 г. на Керчан баир при село Араплар (днес село Априлово), в което четата е разбита и Таньо войвода загива.

Дългоочакваният доклад на главата на европейската централна банка Марио Драги на 10 март само показа, че нещата могат да бъдат още по-лоши, отколкото бяха сега.

Същността на казаното от банковия чиновник е, че отсега ЕЦБ преминава към печатане на пари в още по-големи обеми – по 80 милиарда евро месечно или около 1 трилион годишно, като едновременно лихвите бяха свалени до нула, даже под нея.

По този начин банковата криза на Запада навлезе в своята заключителна фаза.

Твърде големи, за да паднат, твърде малки, за да печелят“. освен това закачени за държавните животоподдържащи системи.

Европейските банки са цъкаща атомна бомба. Въпросът не е дали, а кога ще изгърмят. Всъщност, вече изгърмяха.

Постъпващите статистически данни от началото на годината за кондицията на банковия сектор са ужасни.

От началото на 2016 г. швейцарският финансов конгломерат Credit Suisse загуби 40 процента от своята стойност. Капитализацията на холдинга UBS Group падна с 30 процента, френският финансов гигант Societe Generale поевтиня с 31 процента.

Отвъд океана нещата също са трагични.

На Уол стрийт загубите на Citygroup надминаха 27 процента, като същевременно падането на стойността на Bank of America възлезе на 28 процента, а на банковия холдинг Morgan Stanley – около 25 процента.

Това не беше добро начало на евробанките. Това беше кървава баня.

Само за един ден гръцката National Bank загуби 19 процента, италианската UBI – 16 процента. Банковият хипопотам Deutsche Bank, считан за непоклатим, днес е символ на болестта, която разяжда цялата банкова система.

Deutsche е най-евтина от 30 години. През миналата година регистрира загуби от 6,7 милиарда евро, а в началото на февруари се разбра, че няма да може да плати лихвите на своите облигации.

Глобална разпродажба, глобален ужас. Акциите на НSBC паднаха с 20 процента до равнище, което нито веднъж не беше наблюдавано от 2009 г., т.е. от пика на глобалната финансова криза през 2009 г.

Финансовите експерти са в шок от падащите цени на нефта, забавянето на ръста на Китай и другите развиващи се икономики, понижаването до нула на лихвите на Европейската централна банка, които и без това вече бяха в зоната на отрицателните стойности.

Незавидното положение на Deutsche Bank роди най-голямата тревога във финансовите кръгове. Най-голямата банка на Германия, оглавявана от родения в Йоркшир Джон Крян, която само в Лондон има 8000 работници, се оказа в центъра на сегашния шок на банковата система. Обяви рекордни загуби за 2015 г. заради тежкото положение на инвестиционната банка, влизаща в неговата структура и големите съдебни издръжки. Това доведе до разпродажба на банковите акции и облигации и до срив от 10 на сто на нейната. Стойност само за един ден те паднаха с още 5 процента, до равнището от предишната глобална криза от 2008 г.

На фона на това финансово Ватерло Джон Крян и министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле правеха всичко, което зависи от тях, да разсеят паниката. „Deutsche е абсолютно несъкрушима и в състояние да се справи с всички“ – заяви Крян.

Но самият факт от подобни декларации от висшите чиновници на една или друга компания е достатъчно основание за тревога. Освен това тези думи прозвучаха твърде късно, тъй като Deutsche от началото на годината загуби 42 процента от своята стойност, а според по-точни данни има деривати за 55 трилиона евро. Такова нещо няма даже в САЩ.

И тук експертите са шокирани от резкия ръст на така наречените кредитни дефолтни суапове за Deutsche и другите кредитори. Кредитните финансови суапове за сложни финансови инструменти, предназначени за застраховане на фирмите от банкрут по техните дългове и разоряване. Тяхната стойност е показател доколко оптимистично инвеститорите възприемат текущото положение на финансовата компания. Колкото по-скъпи са те, толкова по-висока е степента на риска.

Deutsche Bank притежава най-малък резерв от капитали сред крупните глобални банки и днес инвеститорите са тревожни, че тя няма да може да съблюдава своите задължения по дълга и да изплаща проценти по облигациите, което банката решително отрича.

И британските банки съобщават за загуби. Barclays падна с 5 процента, Standard Chаrtered – с 5,6 на сто, HSBC – с 1,5 на сто, Lloyds – с 2,1 на сто, Royal Bank of Scotland – 2,2 на сто.

Европейските банки губят, защото техните бизнесмодели са изчерпани. Поевтиняващите суровини, отрицателните лихви, скандалите с манипулациите с Libor, милиардните наказания от американските и европейски регулатори доведоха до това, че тези банки днес са сянка на онова, което бяха преди години.

Това са големи конгломерати, които са твърде големи, за да паднат и едновременно твърде слаби, за да печелят. Техните борсови оценки паднаха до равнищата от 2007 г. Някои днес са по-евтини и от счетоводната им стойност, което означава, че на теория е по-добре да бъдат ликвидирани, връщайки парите на акционерите.

Банките в Европа днес са цъкаща ядрена бомба.

Какво става в Италия? През последните две години Banca delle Morche, Banca Populare, Cassa di Rispormio и др. бяха подложени на извънредно управление, тъй като одитът показа капиталови липси. Ако една от тези банки падне ще повлече целия банков сектор.

Главният проблем на банките в Европа е, че са големи и, че са много. Банковата система тук е раздута повече от другаде в света. Освен това е неефективна. През 2013 г. консолидираната сума на активите на банките със седалище в ЕС бяха 42 трилиона евро, в това число и на чуждестранните банки. Това възлизаше на 274 процента от съюзния БНП. За сравнение активите на японските банки възлизат на 192 процента от БНП, а на американските – на 93 процента от БНП.

Но има и друг проблем със системен характер. За раздуването на европейските банки влияние имат и правителствата, въвеждащи гаранции за депозитите и гаранции за ликвидността от страна на централните банки. Банките бяха стимулирани: поемайте по-големи рискове, защото така или иначе правителството ще ви спасява.

Какво направиха банките? Преди всичко престанаха да финансират фирмите. Заради това за 20-те най-големи банки в ЕС показателят на кредитите за фирмите спрямо активите падна от 50 процента през 1996 г. до 40 процента през 2012 г. Какво изпълни тази дупка? Дериватните инструменти, които през 1996 г. не съществуваха въобще, а днес са над 20 процента от активите на най-големите банки в ЕС. Именно тези дериватни инструменти днес са най-голямата тежест за Deutsche Bank, която има в своите книжа деривати за 55 трилиона евро. Това е 20 пъти повече от целия брутен продукт на Германия.

ГМО-системата на европейските банки застрашава реалната икономика. Расте и вероятността от криза по дълга.

Заедно с падащите оценки на банките започнаха да се взират и в техните баланси. А там, само черни дупки.

Днес Deutsche Bank е новата Lehman Brothers, само че няколко пъти по-голяма. Падането на Lehman беше символ на кризата в САЩ.

Системните проблеми са налице. Въпросът е, че системата, а заедно с нея и банките, са фалирали. Обществените загуби навсякъде в Европа ще са много по-големи от частните печалби на банкерите. Ако има нещо положително, това ще е краят на тази безумна система.

Както виждаме – така нареченото „казино на края на вселената“ е пред ядрена катастрофа.

В това казино САЩ и Западът дължат 1 квадрилион долара на другите. Това не е Вегас или Макау. Това е „казиното на края на вселената“, като всички сме участници в трилъра „безкрайният ужас на ужасния край“. Да се крещи „не вярвам“ вече е безсмислено.

Въпросът за фалита на това казино е въпрос на време. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм. Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира „елитите“.

Капиталипсисът започна. Всъщност той започна още в средата на 80-те години. Тогава може би беше и началото на Третата световна война с новото преразпределение на света и с новото раздаване на „картите на историята“, което на Запад нарекоха „нов световен ред“.

Преди всичко трябваше да бъде унищожен световният социализъм. След това върху руините на „ялтенския свят“ започна да се строи „малтийският“, т.е. „новият световен ред“. Започна процесът на глобално трансформиране на света. В какво – не е ясно. Дали в къснокапиталистически, в който господства хипербуржоазията – космокрацията, или в посткапиталистически, в който един процент от световното население живеят охолно, докато 99 процента живеят в мизерия, като през епохата на тъмното Средновековие (1523-1648 г.).

За да стигнем до момента, в който Западът, с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници, на първо място Русия.

Защото именно спрямо Русия през периода 1991-2001 г. Западът постигна онези цели, които си беше поставил като програма-максимум още в хода на Кримската война (1853-1956 г.), да я върне в границите от първата половина на ХVІІ век, да я превърне в изолирана, без изход към морета, затворена континентална държава. Дали в Москва са разбрали това?

Ерата на атлантизма завърши, а заедно с нея и либералният капитализъм. Започва азиатският цикъл на натрупване на богатства, на новата икономика на труда и знанията. И най-важното – това е новият интернационализъм на Китай, вече като световен лидер, мирно и без използване на сила. Това е и шансът за оцеляване на Русия.

Западът е в смъртна криза. Дали ще си въобрази, че може да го спаси нова голяма война и Сирия ще стане сигналът за световната плутокрация за пускането на Третата световна война?

В момента Близкият Изток е барутен погреб по-голям от Балканите през 1914 г.

2015-16 г. може да стане начало на нов столетен цикъл на глобален конфликт.

Дали САЩ ще направят правилна оценка на времето и възможностите? Едва ли. По този начин войната ще стане глобална с нова геополитика: Западът срещу изтока и Юга (Русия, Китай, Иран, Пакистан, ЮАР, Бразилия). Такава война Западът по никакъв начин не може да спечели. Това ще е и краят на „новия световен ред“.

Бях сред малцината анализатори в света, които още в началото на 80-те години започнаха да пишат за „новия световен ред“. Това не бяха конспирации или заговори, а реалности. Ставаше дума за появата на многонационалните корпорации, които по онова време още нямаха име и никой не беше чувал за тях. Те, като началната мафия на Ал Капоне, бяха тихи, приятелски, невидими и необсъждани. Но те бяха началото на заключителния етап на капитализма – неговото глобализиране, на многонационалните корпорации, работещи без граници, контролиращи ресурсите с основен инструмент доларът на САЩ. В началото на 80-те години все още имаше възможност да се спре този глобален неофашизъм чрез налагането на обща валута на социализма, за което имаше възможности. Но никой не беше предвидил появата на „историческия идиот“ Горбачов, с чиято помощ Западът постигна почти пълен контрол над света. Сега е на една крачка от налагането на „нов световен ред“.

Какво ще става оттук нататък, никой не знае. Дали Западът ще се примири със своето историческо поражение и ще слезе доброволно от сцената или ще започне Трета световна война, с която ще се опита да се измъкне от гроба?

Светът е пред своя нов „нулев час“. Оттук нататък всичко е възможно.

Скандалът около т.нар. «Панамски досиета» означава опит да се пренасочат мощни финансови потоци от офшорните зони към САЩ, твърди немският журналист и финансов експерт Ернст Волф в интервю за агенция Sputnik.

«Офшорният скандал», който не засегна нито една американска компания, може да е част от стратегия на САЩ, счита Волф. 

По-рано Вашингтон успя да пробие данъчната тайна в Швейцария, която днес вече е длъжна да предостави на властите на САЩ данни за американските граждани. Същото вече бе направено и от други държави.

В същото време в САЩ действа неограничена банкова тайна, а щатите Невада, Южна Дакота, Уайоминг и Делавер са «абсолютни данъчни оазиси», — твърди Волф.

След скандала с «панамските книжа» частните лица и концерни изтеглят своите сметки от редица офшорки и ги насочват към Невада или Южна Дакота, счита експертът.

«В тези офшорки има около 30-40 трилиона долара. И САЩ, разбира се, имат интерес да насочат тези средства към собствената си държава», — отбеляза Волф.

«В момента се случва промяна на данъчните оазиси в посока към тези, които имат най-големи проблеми, а именно САЩ», — каза аналитикът.

Редица издания на 3 април публикуваха документи на панамската юридическа компания Mossack Fonseca, които, както твърдят медиите, доказват за съпричастността на някои световни лидери и техни приближени лица към офшорни схеми. Главната прокуратура на Русия заяви, че ще провери информацията.

Достоверността на публикуваните документи не е потвърдена. Самата компания отказа да потвърди интинността на документите и нарече действията на журналистите престъпление. Един от основателите на фирмата Рамон Фонсека заяви, че някои документи действително са били откраднати от компанията, но не уточни кои конкретно.

Петя Паликрушева / NewsFront – Bulgaria

Чем больше поступает к нам информации, тем больше складывается впечатление, что мы живем в зазеркалье. В то время, как в «параллельном мире» события протекают под влиянием сил, о которых СМИ «боятся говорить». И, тем более, требовать от национальных правительств своих стран разобраться ликвидировать угрозу.

Так, независимые источники еще летом 2014 года сообщили, что настоящее имя «халифа Аль-Багдади» - главы ИГИЛ (Исламского государства в Ираке и Леванте), - Саймон Эллиот (Элиот Шимон), он родился от двух еврейских родителей и является агентом Моссада.

Ниже мы представляем информацию из трех источников, которые подтверждают эти данные.

Настоящее имя «Абу Бакра аль-Багдади» – Саймон Эллиотт, который был завербован израильской разведкой Моссад и обучался шпионажу и психологической войне против арабских и исламских сообществ. 
Эта информация была приписана Эдварду Сноудену и опубликована в газетах и на других веб-сайтах: глава «Исламского государства» Абу Бакр аль-Багдади, сотрудничал с секретными службами - британской, израильской и США для создания организации, способной привлечь террористов-экстремистов со всего мира. (Источник: Радио ajyal.com)

Другой источник подтвердил это заявление (сайт EGy-Press):

На основе фотодокументов: Иранские СМИ обнаружили настоящую личность «эмира ИГИЛ», обученного сионистского агента. 
Иранская разведка обнаружила истинную и полную идентичность «эмира ИГИЛ», который известен под именем Абу Бакр Аль Багдади; его настоящее имя Эллиот Шимон. Это агент Моссада выполняющий важное и секретное задание сионистского шпионажа под псевдонимом: Ибрагим ибн Авад бин Ибрагим Аль Бадри Аль Арадуи Хуссейни. 
План: попасть в военное и гражданское руководство стран, объявленных «угрозой Израилю» для того, чтобы их уничтожить и, тем самым, облегчить в дальнейшем их поглощение со стороны сионистского государства на всей территории Ближнего Востока. С целью создания Великого Израиля.

Таковы границы сионистского проекта, «Великого Израиля» или «Эрец Исраэль» для краткости.

Эти факты, обнародованные в августе 2014 года, подтверждают, что «Халиф Ролекс» направлен Израилем сеять хаос в соседних с сионистским образованием странах. Сравните две карты - ИГИЛ и давно опубликованного плана "Великого Израиля"

Агент «Аль-Багдади» реализует старый план по созданию «Великого Израиля», известный по имени заявленного автора Одеда Инона, в первый раз был опубликовано на иврите в журнале «Кивуним» (Пути) (KIVUNIM), - «журнале по иудаизму и сионизму» (A Journal for Judaism and Zionism) в выпуске № 14, февраль 1982. Редактор: Йорам Бек. Редакционный комитет: Эли Эйял, Йорам Бек, Амнон Хадари, Йоханан Манор, Элиэзер Швайд. Опубликовано Информационный отдел /Всемирная сионистская организация, Иерусалим (см. подробнее О.Четверикова, «’Великий Израиль’ под тенью американской геополитики» , Институт Высокого Коммунитаризма, 02.12.2013). В этом экспертном докладе предлагалось, «чтобы все арабские государства были расчленены Израилем на малые куски» и «распад Сирии и Ирака позднее на этнически или религиозно уникальные районы, как в Ливане, является главной целью Израиля на восточном фронте в долгосрочном плане». 

Все этот дает представление, что возглавляемый моссадовским агентом ИГИЛ имел ввиду, объявив, что хочет взяться за «варварских евреев», - сионистов, осаждающих Газу. Ведь на самом деле, заявление о нападении на «землю Израиля» позволит американцам и израильтянам тыкать пальцем в «кровавых террористов», и стрелять все больше и больше ради «защиты сионистского государства». Схему «полномасштабной раскрутки ИГИЛ» они запустили как минимум с начала лета, а сам проект был подготовлен в рамках все той же «арабской весны» для дестабилизации Ирака, Судана, Туниса, Египта, Ливии, Сирии и Мали (среди прочих).

Послушайте слова известного сионистского провокатора Бернара-Анари Леви (BHL) о так называемой «арабской весне»:

Мы уже писали об этом профессиональном и интеллектуальном террористе, миссия которого - разжигание напряженности в потенциальных «горячих точках» в целях провоцирования хаоса и  гражданских войн. Б.-А. Леви сыграл крайне важную роль в арабских революциях, которые представляют стратегические преимущества для Израиля.

На его совести - поддержка наёмников и экстремистов в Афганистане, Боснии, Косово, Тунисе, Ливии и Сирии, а также эскалация ситуации на Украине, куда его привозили ставить «кровавую метку».

При этом Бернар-Анри Леви – это не только провокатор грядущей крови, но и характерный диагноз. Напомним, что пару лет назад  на конференции, организованной Французским Сионистским Советом еврейских организаций (CRIF), Б.-А.  Леви объявил, что «как еврей», он «принимал участие в политической авантюре в Ливии». И добавил «Я бы не делал этого, если бы я не был евреем».  

Именно этот «любимец Бнай Брит» является одним из идеологов хаоса, генерируемого ради построения «Великого Израиля», собирая самых агрессивных фанатиков со всего мира в «армию дьявола», - банду, которая хладнокровно убивает, без каких либо признаков милосердия к своим жертвам. А съёмки своих зверств выкладывают в социальные сети для наведения ужаса. 

«ОСИНОЕ ГНЕЗДО»: ТЕХНОЛОГИЯ СОЗДАНИЯ ЛОЖНОГО ФЛАГА ТЕРРОРИЗМА 

Суть этой стратегии в создании общего впечатления, что Израилю угрожает враг рядом с его границами. При этом бывший премьер-министр Израиля Моше Шаретт в личных дневниках весьма определенно говорил, что еврейское политическое и военное руководство никогда не верило в какую-либо арабскую угрозу Израилю, - пишет Ральф Шонман. «Они стремились маневрировать и заставить арабские государства вступить в военные столкновения, в отношении которых сионистское руководство было уверено, что оно победит, чтобы Израиль мог осуществлять дестабилизацию арабских режимов и запланированную оккупацию дополнительной территории». 

Операция внедрения. Согласно информации бахрейнского издания Gulf Daily News, Аль-Багдади «целый год проходил интенсивную военную подготовку у "Моссада", помимо курсов по теологии и искусству речи». В июне один иорданский чиновник подтвердил Аарону Кляйну из WorldNetDaily, что членов ИГИЛ обучали в 2012 году американские инструкторы на секретной базе в иорданском городе Сафави. В ходе операции внедрения Аль-Багдади так же помещали в американскую тюрьму Кэмп Букка, рядом с Ум-Каср в Ираке. Бывший офицер службы безопасности ВВС США и командир лагеря для военнопленных в Кэмп Букка (в 2006-2007 гг ) Джеймс Скайлар Герронд в октябре сознался, что лагерь «был "скороваркой" экстремизма». «Косвенные данные говорят о том, что сознание Аль-Багдади, возможно, контролировалось, когда он являлся заключенным американских военных в Ираке", - пишет и д-р Кевин Барретт. 

Разрушение арабских и мусульманских государств по "плану Инона" будет завершено изнутри, используя их внутренние религиозные и этнические противоречия.

Поэтому ИГИЛ (полностью контролируемый Моссадом, и под руководством Ал-Багдади / Шимона Элиотта) зачищает территорию Сирии и Ирака от арабов. Если план удастся, Израиль станет сказочно богат, контролируя нефтегазовые потоки в Европу. Поэтому израильтяне лечат исламистких террористов в своих госпиталях, переправляют их через границу между Израилем и Сирией, кормят террористов, вооружают, и проворачивают их нефтяные сделки через свои сионистские банки.

СОЗДАНИЕ ЭСКАДРОНОВ СМЕРТИ

О подготовке сионистами эскадронов смерти для арабских стран стало известно еще с 2011 года.

Тем самым они реализуют каббалистический принцип - «порядок через хаос». Чтобы на крови и страданиях построить Новый Мордор «Великого Израиля».

Кто рубит головы пленным  во имя "Великого Израиля" - штатный сотрудник Моссада, наёмник или завербованный сионистами обманутый исламистский фанатик - скорее всего мы сейчас не узнаем. Но этой «веревочке преступлений» придет конец на военном трибунале, поскольку речь идет об организации геноцида и преступлениях против человечества. У которых нет «срока давности». Способствовать задержанию и нейтрализации военных преступников - вдохновителей, организаторов, спонсоров и исполнителей - должен каждый.