Вече 62 години ковчегът с тленните останки на българския цар Фердинад стои непогребан в криптата на църквата "Св. Августин" в германсикя град Кобург. Той никога не е бил полаган в земята, защото не е изпълнена последната му воля -д а почива до първата си съпруга княгиня Мария-Луиза в пловдивската католическа катедрала "св. Лудвиг ".

С този филм Българската национална телевизия започва дискусия - да бъде ли погребан цар Фердинанд в България или не. Засега историците са разделени на две. Част от тях смятат, че заради двете национални катастрофи след Втората Балканска и след Първата световна война, царят не трябва да почива в България. С поред други трябва да погребем един мъж до жена му - без пристрастия, без политика. Така както през 2006 г. тленните останки на руската императрица-майка Мария Фьодоровна са пренесени в Петербург и погребани до тези на съпруга й Александър ІІІ.

Надяваме се този филм да даде началото на обществена дискусия и очакваме вашите мнения.

Автор - Елиана Димитрова
Оператор - Георги Танчев
Редактор - Весела Смилец
Монтаж - инж. Владимир Анастасов
Режисьор - Елвира Илиева

Модерни идеи на древната медицина се основава главно на вкаменелости от праисторически хора и техните инструменти, както и практики на примитивните народи, които са оцелели до наши дни. В вкаменелостите има следи от костни деформации, счупвания, остеит, остеомиелит, артрит, рахит, туберкулоза. За други заболявания не съществува надеждна информация, но е възможно, че повечето от съвременните болести са съществували още в древността.

Примитивна медицина заболяването The базирани на предположения за последиците от свръхестествени вещици или зли духове. Поради това, лечението е подходящо: магически заклинания, заклинания, песнопения и различни ритуали. Те изплаши злите духове, маски и шум. Досега вълшебно лекарство се практикува в някои части на Австралия, и Централна Африка, както и на островите на Полинезия.

Магия медицина служи като основа за появата на първата човешка професията - шарлатанство. Хората, които се занимават с лечение, формирани към определена социална група, е обвит в мистерия. Следва да се отбележи, че с такъв голям вярата в свръхестествените, много суеверия на древни зърна се съдържа палец. По-специално, инките са били добре запознати с терапевтични свойства на Йерба Мате чай, стимулиращият ефект от какао, както и за ефектите на гуарана, както и билкови лекарства.

Северна Америка индианците, въпреки използването на магии и магьосничество за лечение, като в същото време са били въоръжени с доста ефективни методи за лечение.Така, например, най-висока температура те използват диуретик, почистване, потогонно, течна диета и кръвопускане. Стомашно - използва растения с слабително, повръщане, имоти, и направи клизма. Индианци използвани общо 144 лекарствено вещество, повечето от които се прилагат в модерна фармакология. Особено квалифицирани индианците в хирургията Отнася гуми за фрактури, намаляване на дислокация, зашити, да се поддържат чисти раните, използвайте лапа и обгарянето с билки.

Ацтеките също хвърли гуми, и се използва хирургически инструменти от камък. Като цяло, трябва да се отбележи, че ранните хора, които се използват като инструмент заточени камъни, показаха невероятна хирургическа умение. Има доказателства, че в миналото са извършили ампутацията. Това е съвсем нормално и да имат нормални операции като обрязване, кастриране и налагането на скоби, както и ... краниотомия.

Череп със следи от трепанация са били открити в Австралия, Япония, Малайския полуостров, Китай. Досега трепанация се използва от някои примитивни народи от Алжир, Кавказ, както и тези, които живеят на островите на Тихия океан. С трепанация се лекуват главоболие, епилепсия, лудост.

Начало на древните цивилизации в света е Месопотамия. Въпреки факта, че някои учени твърдят, че сред вавилонците не са лекари, това е в противоречие с археологически данни, които показват, че шумерската-акадската цивилизация имаше относително високо ниво на развитие на медицината. Много е вероятно, че шумерската предшества египетското лекарството, защото печатът на шумерския лекаря, открити по време на разкопките, т.е. датирана хилядолетие пр.Хр.

Медицина остава магическо, лекарите наричат "Асо" (този, който е собственик на водата).В шумерски медицина тя е натрупала много емпирични експертиза. Лекарите на тази цивилизация се използват повече от 300 лекарства: дърво, филизи на растения, корени, билки, семена, минерали, растителни сокове. Някои от тях са имали конкретна цел.

Терапевтичният ефект на много средства не е под съмнение. Така, например, които не се препоръчват масаж за болки в стомаха, клизма - за възпаление. В някои заболявания препоръчва диета, почивка и сън, както и топли и студени компреси, лапи.

Астрология изигра важна роля, която е тясно свързана с по прогноза на заболяването.Така че, в повечето случаи върху плочите пред обозначението на наркотици, изброени симптоми.

За доказателство, че са оцелели до наши дни, е очевидно, че цивилизацията на Месопотамия са пострадали очни заболявания, стомашно-чревния тракт, сърцето, жлъчния мехур, както и психични разстройства и заболявания на костите. Лекарите бяха определена социална прослойка, и тяхната дейност се уреждат със закон. Така например, през покрива на Хамураби определя строги наказания за неправилно лечение и вписана в обезщетение, ако лекува пациенти.

Що се отнася до египетския лекарството, неговото началото на тайни Кута. Той се разглежда като бог на мъдростта автор на шест книги по медицина. За съжаление, нито един от тях не оцелее. Първият лекар в Египет стана Sekhetenanah който излекуван "ноздрите на царя." Повече известния беше Имхотеп, везирът на фараона Джосер, известен архитект, великият лекар. The полубог и покровител на медицината.

В Египет лекари бяха двете свещеници. Тя бе специален каста, и медицински училища съществуват независимо от храмове. За египетски медицина известен най-вече от които дойдоха да ни папирус Еберс и Smith,. В тях, в допълнение към медицински теми, съдържа повече от 900 предписания и рецепти. Те също така включва описание на лечение на контузии и рани, текстовете на педиатрията и гинекология.

До тогава, докато лекарят придържа към правилата, съхранявани в херметични книги той не може да се докосне, без заплащане, дори ако пациентът умира. При най-малкото отклонение от нормите на лекаря се наказва със смърт.

Въпреки доста широка практика на аутопсия и балсамиране на мъртвите, знанията египтяни в областта на физиологията и анатомията са доста оскъдни. Това противоречие се обяснява с наличието на много табута по отношение на мъртвите, и че отнема специални експерти балсамиране, а не лекари. В същото време, разбиране на болестта също бяха на по-ниско ниво и се основава обикновено на идеята за нашествие на зли духове. Съществена част от изцелението са магически заклинания, заклинания и песнопения. В допълнение към демоните, за да причините за заболявания са също да попадне в организма от вредни вещества и време.

Въпреки това, диагнозата се извършва на много високо ниво, пулса е на няколко места (което означава, че египтяните са понятия от обращение). Heart те смята за жизненоважен орган и дишането - най-важната функция. Помогнете зависи от тежестта на заболяването.По-специално, наранявания на главата и фрактури считат фатални и не се лекува.

За всяка болест са предписани техните лекарства и тяхната точна дозировка. Някои от тези средства се използват в нашето време (шафран, опиум, рициново и маслиново масло). Хирургия се прави рядко, защото е било необходимо, за да се запази тялото за задгробния живот. Ето защо, за да се намали на дислокация наложени гуми за фрактури, но нищо не бе ампутиран.

Чистота и диета са част от религиозни предписания. Въпреки това, в древен Египет често се срещна заболявания на окото, червеи, ревматоиден артрит, туберкулоза на гръбначния стълб. В същото време, доказателство за разпределението на рахит, кариес или сифилис там.

Египет е била призната като родно място на първите лекари - специалисти тесен профил.В държавата има много лекари, всяко лечение само тяхното заболяване: главата, очите, червата, зъбите.

В иврит лекарството, в привеждането в съответствие с медицинската практика на Вавилон и Египет, нови методи на лечение и нови концепции, като например пълно отхвърляне на магически подход. И здравето и болестта, изпратен от Бога. Ролите на свещеника и лекарят бяха смесени, но това не попречи на развитието на медицинската професионализъм. Библията рядко се споменава за медицина, те се отнасят основно до налагането на мехлеми и превръзки на рани или гуми за фрактури.

В същото време, на изискванията за хигиена и превенция на заболяванията достигнат много високи нива. Религиозните практики включени измиване на ръцете преди хранене, дневни измиване. Законите са разработени в случай на кожни заболявания: изпере дрехите на пациента или горят изолат на пациента. A споменаване на чума плъхове, както и описание на buboes може да показва, че древните евреи отбелязват някаква връзка между чумата и плъховете.

В древна Персия, нямаше познания за анатомията, и съотношението на болестта въз основа на магията и религията. Така наречените медицина се занимава изключително свещеници на Бога Mazda и лечение се състои от молитви, ритуали и церемонии за пречистване. За лекарските грешки са установени наказания за успешно лечение - награда.

За медицината в древна Индия не съществува точна информация, тъй като тя се споменава само в легенди. Ние знаем, че демоните на болестта izspolzovali специално заклинание. Една от OBS-известен лекарите на древна Индия беше Sushruta, който напусна описание на повече от сто хирургически инструменти, както и списък на 760 лечебни растения. Той също пише за туберкулоза, чума, едра шарка и малария. Смята се, че именно той е открил връзката между маларията и комарите, и между чума и плъхове.

За индийската медицинска мисълта за този период се характеризира с желанието за по-подробна класификация. Така, например, в хирургията стриктно предписаната посока, вида и дълбочината на рязане за всеки орган. Причините за болести, приписвани произшествия, климат, карма и преяждане.

Диагнозата на всяка болест е бил повдигнат много внимателно, като се използва палпация, инспекция, слушане. Опасни симптоми бяха преброени. Лечението се провежда с използването на кръвопускане, пиявици лечебни растения, консерви, както и лаксативи и повръщане, както и клизми. Особено внимание бе обърнато на спазването на режима и диетата.

Познаването на анатомията бяха много слаби. Така например, се предполагаше, че кръвоносните съдове и нервите започват от пъпа. В същото време, хирургия разработи много добре, направи операция херния, сливици, тумори, ампутация, литотомия, цезарово сечение. Доста често извършва пластична операция на носа (премахването на носа беше наказание за прелюбодейство или отмъщение).

Хигиена също играе голяма роля. Законите на Ману бе предписани перална диета.Операцията използва различни инструменти и ставите, кръвоносните съдове лигиране.

Китайска медицина също е обвит в легенди. Той се счита за основател на император Шенонг, че току-що е описано повече от 100 билки и изобретил техниката на акупунктура.

Първоначално, китайска медицина е магическа, но в хода на развитие е натрупала много емпирични знания за билкови лекарства. В основата на медицинската теория е учението за петте елемента и силите на ин и ян (мъжки и женски).

Китайски лекари практикуват аутопсии, но в същото време наясно кръвообращението.

При диагностицирането на сърдечния ритъм играе важна роля, тя се измерва при 11 места с три различни компресии. Той е бил известен 200 вида варива, 26 от които бяха разгледани фатално.

Терапията се основава на противодействието на Ин и Ян, тя се радва на огромна популярност доктрина на знаци (използван за лечение на жълтеница жълти цветя, боб - използва се при лечение на бъбречни заболявания). В същото време, с повече от 2 милиона рецепти са някои много ценни и употребявани до сега. Например, кожни заболявания, използвайки арсен за анемия - железни соли, за лечение на сифилис - Mercury ...

Това е само кратък преглед на развитието на медицинската мисъл и практика в древния свят. Необходимо е да говорим за древна Гърция и Рим, но в няколко думи за развитието на медицината в тези страни не може да се каже.

Но във всичко това е важно, че всички тези цивилизации, при липса на необходимото оборудване и знанията на хората искаха да знаят повече. Много е тъжно, че в днешния свят е желанието да се постепенно атрофира ...

Под 20% е влаганата българска суровина в произведените у нас месни продукти, обявиха вчера от от новосъздадената Асоциация на пасищните животновъди.

Имитиращите продукти в месарския бранш са в пъти повече отколкото при млечните, посочи Станко Димитров, председател на асоциацията. Проблемът е в това, че преработвателните предприятия отказват качествената, но по-скъпа българска суровина, за сметка на по-евтината и често пъти със съмнително качества вносна.

Като най-голям проблем в бранша от асоциацията посочиха контрабандата на евтиното вносно месо, за която те съдят основно от данните на статистиката – официално влязлото в страната като суровина, официално закланото у нас и продукцията на месокомбинатите като тонаж. Според новата асоциация тях няма никаква логика в цени на месни продукти от по 2-3 лв/кг в магазините, при положение, че цената на месото е 6-7 лева/кг.

Родните производители имат трудности и с доставките за големите търговски вериги, които също купуват евтино аржентинско говеждо, за сметка на по-качественото българско.

Асоциацията адмирира решението на МЗХ общинските пасища и ливади да се ползват само от хора, отглеждащи животни, което в дългосрочен план ще даде огромен тласък на отрасъла в България.

Бесни клиенти на веригата магазини „Метро” зоват компанията за закрие офисите си в България. Причините за недоволството на хората са най-различни. Като се почне отфрапиращата разлика в качеството на стоките в България и Германия, мине се през през отношението на персонала и се стигне до разминаването със стотици левове в цените, предава Пик.

„от 5 години не съм влизала в метро отвратително качество на препаратите за съдомиялните да се махат от България”, възмущава се един от потребителите на социалните мрежи.

Според друг при откриването на първите си магазини в България, веригата е била на ниво, но с течение на времето това коренно се е променило. „Беше добър магазин , но към момента на откриването , непосредствено след купоните и хипер инфлацията. Сега от носталгия ходя от време на време , но като ме лъхне миризмата на долнопробен сапун за пране която е навсякъде и като са ми завили по 3-10 броя от един артикул ,веднага си бия камшика към паркинга.”, пише недоволен клиент.

Трети пък се възмущава от служителите: „ТОЛКОВА СА НАГЛИ СЛУЖИТЕЛИТЕ И ПЕРСОНАЛА ,ЧЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СТЪПЯ В НЕГО . НЕ СТИГА ЧЕ ЦЕНИТЕ СА ИМ БЕЗБОЖНО СКЪПИ ,НО И ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ МИ ЗАЯВИХА ,ЧЕ КАРТАТА МИ БИЛА БЛОКИРАНА -ЗАРАДИ ТОВА ,ЧЕ НЕ БИЛА ПОЛЗВАНА ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА ...ХАХАХА САМО ВИЕ ДА ОСТАНЕТЕ НА ПАЗАРА НИКОГА НЯМА ДА ВЛЕЗНА”.

За част от хората решението е да бъдат открити български магазини. „Мечтая си за български хипермаркети.Писна ми да ми съдират кожата чужди магазини. Искам да си хапна нашенски плодове и зеленчуци,а не чесън и други стоки от Китай,домати от Диарбекир и картофи от майната си.Копнея за нашенски овчи кашкавал и сиренце с нашенски краставици и домати.......ООооох,покапах се.Мечтиииииии и ГМО сънища.......”, предлага потребител.

Поредният недоволен клиент пък разказва личната си история и нагледно доказва всеобщото мнение за несъответствия в цените. „При пребиваването си в Германия от "тяхно" МЕТРО закупих ъглошлайф на "БОШ" за 44.99 €. В България във веригата на МЕТРО в гр Пловдив СЪЩИЯТ ъглошлайф "БОШ" се "продава" за 329.99лв!?!?!? Разликата в левове е около 250 лв!?!?!? ЗАЩО търпим да ни цакат непрекъснато???!?”, разказва човекът.

И макар че извадката на коментарите е само от българските потребители, припомняме, че веригата има проблеми и в световен мащаб. Преди дни стана ясно, че собствениците на търговската верига „Метро” ще разделят дейността на марката в две отделни компании. Управителният борд на „Метро” подготвя създаването на две независими и секторно ориентирани компании чрез разделяне на групата”, пише в изявление на сегашната структура (Виж в Още по темата). Там се допълва, че едното ново звено ще се специализира в храните и продажбите на едро, а другото в сферите на електрониката и услугите.

  От Британското посолство до Държавния департамент 1
  
                                        <sup>Меморандум

  След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Негово Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика.</sup> 

  ^{През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правителството на Негово Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.}

  ^{Пълномощният министър на Негово Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Негово Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Негово Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!}

  ^{Поради това правителството на Негово Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Негово Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Негово Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.}

  ^{А що се отнася до отношението на правителството на Негово Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Негово Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.}

  ^{В този аспект политиката на правителството на Негово Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.}

^{Вашингтон, 16 август 1943 г.}

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г. 

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

6 Настоящето показва как само след три дни е задействан планът по отравянето на Цар Борис: от английската служба MI5 (Military Intelligens Five Division) на принцеса Мафалда (+ 28 август 1944 г.) се предава тихоокеанската отрова грузу на новия (от 6 VII 1943 г.) италиански посланик в София Mamelli (бадолист), който намазва с нея отвътре чашата за кафе предназначена за Цар Борис III по време на обяд с обща храна...

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

 Монархическо-консервативенъ съюзъ.



Забележете във филма, нелепостта на тезата за "убийството на Н.В. Цар Борис Трети от Хитлер".
Тя е толкова смешна и абсурдна, колкото и "газовите камери" в Освиенцим, които никой не е видял още всъщност...;)
И тук имаме "отравяне с газ" и то "Циклон" - ползван в лагерите, "действал бавно"...
Германеца - изследовател на темата, "прави на пух и прах" измислицата, изцяло по пътя на ЛОГИКАТА... За сметка на това обаче, "сина" - нищожеството Мадридски, ни съобщи, че "има логика, но няма доказателства" за измислицата, че Хитлер стои зад убийството (ОЧЕВИДНО ТАКОВА!)...

Още по-малко се знае, че между 530 и 537 години, сирийци създават  азбука  за хуно-българите в „древна Велика България” (Теофан, Никифор), дори с нея  се извършват преводи на Светото Писание на български език…

Сирийското царство Осроена е създадено през  137 г. пр.н.е. от династията на Абгаридите.

През ІV в. Евсевий Кесарийски, на основата на сирийския документ «Doctrina Addaei», открит в осроенската столица Едеса, разкрива, че Абгар V  (4 г. пр.н.е. - 15/50 г. от н.е.) е писал лично на Иисус Христос, молейки го за лек и предлагайки му убежище в Едеса. Христос изпраща след Възкресение апостол Тадей при цар Абгар (Авгар).

Апостол Тадей носи неръкотворния образ на Иисус Христос на цар Авгар. Икона от Синайския манастир "Св. Екатерина".

През 200 г. от н.е. Абгар ІХ Велики първи в света приема християнството като държавна религия в своето сирийско царство Осроена. Много преди Армения и Рим.

През 216 г. от н.е. император Каракала присъединява сирийската държава Осроена към Римската империя…

През ІV в. един от най-цветущите книжовни центрове на Византия е бил днешен Диарбекир, който тогава се нарича Амида.

         През 503 г. персийския цар Кавад изселва от Амида около 15 000 християни сирийци и ги изпраща във Велика България.

От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е  взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор Кимерийски (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).

Древна Пантикапея, е и гр. Боспор, дн. гр. Керч.

Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строително-архитектурни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор тези сирийци дори създали азбука за хунския език и  превели „Светото Писание на хунски език”.

През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”. Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там. Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.

Проб разказал на връщане на императора за колонията на християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон, дн. Севастопол – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).

За сирийците в боспорската колония пише подробно Псевдо-Захарий Ритор.

През 555 година Псевдо-Захарий Ритор среща лично двама от тях, които са се върнали от Боспор в региона на Амид.

Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амида. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.

 „След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”

През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.

Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва, че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.

Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.

Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни”  и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.
you-books.com/book/N-V-Pigulevskaya/Blizhnij-Vostok-Vizantiya-Slavyane

Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).

 Сирийските многохилядни пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.

Ще рече, точният период на създаването от амидски граматици на хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание на хунски  (утигурски, български), е между 530 г. и 537 г.

Ирник от българския династичен род Дуло, упоменат в „Именникът на българските владетели“, е една и съща личност с  Ернак, третият син на Атила.

Тази теория отстояват всички големи европейски историци от ХХ в., като Бъри, Маркуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе.

От своя страна Ирник е от същия род Дуло, от който са Кубрат, но и Аспарух и Тервел.

Това е отбелязано в излязлата през 1761 г. българска история от  Блазиус Клайнер, който знае, че всички от българския династичен род до Телериг, били от царския род на „Реан” (История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Под редакцията на Иван Дуйчев и Карол Телбизов, гл.V).

Узурпаторът Телец, пише през 1761 г. Клайнер, който ползва унгарски извори,  унищожил „целия род Реан, който дотогава властвал над тях” [българите].

Кой е Реан?

Това е същият Ирник от рода Дуло, който е в началото на „Именникът на българските владетели“ и който е една и съща личност с третият син на Атила.

„Реан“ бе дешифриран като „Ернак, Ирник“ от варненския изследовател д-р Светлозар Попов, който в свой доклад „Либерт – „владетел на страшните българи”, изнесен на Редовната варненска историческа конференция „България в световната история и цивилизации, проведена на 27 – 28 април 2013 г., правилно обърна внимание на историците, че това е името на Ернак, третият син на Атила, т.е. на Ирник от откритият през 1870 г. „Именник на българските владетели“.

Името „Реан“ при Клайнер, което визира „Ернак, Ирник“, се среща и при арменския историк от V в. Елише, във формата „Херан“.

Всичко това показва, че династичния род Дуло е български царски род и Аспарух от рода Дуло, е пряк потомък на Атила, който също е от рода Дуло.

Не можем да не подчертаем, че правилното изписване в учебниците на този български владетел, основал през 680 г. държава България на юг от Дунав, е АСПАРУХ  ВЕЛИКИ.

               За него сведения има в:

  1. В българските добавки от ХІV в. в хрониката на Манасий:

  „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

 

    2. във Вселенската хрониката от ІХ в. на Теофан:

 В по-голямата част от гръцките преписи на Хронографията на Теофан, името е ’Ασπαρούχ, има форми и ’Απαρούχ, а в латинския превод на  Анастасий Библеотекар — Asparuch (Theoph. Chron., II, 226.12).

     3. в Бревиария от ІХ в. на Никифор:

ГИБИ, т. ІІІ, 1960, с. 295:

    4. в Арменската география от VІІ в., приписвана на Анани Ширакаци:

В разширеният вариант на „Арменската география от VІІ в.” (Ашхарацуйц), се съобщава следното сведение: „От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”

В географията от VІІ в. на Анани Ширакаци р. Волга (“Ател”,”Ра”) тръгва „от Каспийско море на север с два ръкава, които се съединяват”, а след това се обръща на запад към т. нар. „Хипийски планини” и стигайки до дн. украински град Донецк се влива в р. Дон (Танаис).

    5. в еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. на хазарския цар Йосиф с андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут:

     В периода 954-961 г.г. андалузкият министър-евреин Хасдай Ибн Шапрут пише писмо до хазарският цар Йосиф и получава отговор от него.

   В писмото си Шапрут, който разбира от хорасански (персийски) търговци, че в Хазария държавната религия е юдаизма, пита откъде са хазарите. Йосиф му отговаря, че техният предтеча е Тогарма и дава следното разяснение как е създадена Хазарската държава:

  „В нашите книги е записано, че когато моите предци били все още малочислени, Всесветият, Който е благословен, им дал сила и мъжество. Те повели война след война с много народи, които били могъществени и по-силни от тях. С Божия помощ обаче ги прогонили и заели тяхната страна, а някои от тях плащат данък и до днес. В страната, в която аз живея, преди това живеели „В-н-н-т-р“. Нашите предци хазарите воювали с тях. В-н-н-т-р  били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъкът в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”

Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.

    6. в Църковните протоколи на VІ Вселенски събор:

 В Църковните протоколи на VІ Вселенски събор (680/681), също четем за нападението на Аспарух и превземането на Мизия:

 ”Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки”.

     7. в Българския апокрифен летопис: – като Испор.

Името Аспарух е известно име на Кавказ, един грузински Аспарух

      8. в Именникът на българските владетели: – като Исперих, Есперих

Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем.

 През Х в. арабо-езичният историк Ибн Рушдъ в своя исторически труд, в главата за маджарите, пише, че на изток от земите на маджарите(които по това време са в Панония, дн. Унгария), се намира българската държава Исгил, и едва на изток от „Българския Исгил“, са печенегите.

Ето го сведението на Ибн Рушдъ, което компилират от него и други арабоезични историци, като Гардизи и анонимния географски трактат „Худад ал-алам”: „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Исгил лежи първият от краищата на мадиярите.”

Ибн Рушдъ - B.rsula / Isghil (?) / B.lkar

Гардизи - B.rsula / Iskil (?)  / B.lkar

„Худад ал-алам”- B.hdula / Ishkil (?) / B.lkar

Според арабоезичните историци българите са три вида: Ис - к. л(Isghil), Б. р. сул  (B.rsula), Б. л. к. р. (B.lkar).

Формата „Ишкил“ се среща и при арабският историк Ибн Фадлан, който към 922 г., след посещение във Волжка България, пише своя труд „Рисала“ („Записки от Булгар“), в който дава сведение, че владетелят на гр. Булгар (на Волга и Кама) е началник на владетеля на „Аскал“ (Ас-к.л.; =Isghil при Рушдъ).

Към 922 г. владетел на гр. Булгар е Алмъс, според Фадлан. По това време волжките българи, са васали на Хазария, а Фадлан нарича владетеля на гр. Булгар „малик“, т.е. независим цар. Но успоредно с това Фадлан, който явно знае много добре, че Алмъс е васал на Хазария, добавя, че Алмъс е „малик“ (цар), но на „ас-сакалиба“ (ас-к.л.).

Фактически, „ас-сакалиба“ и „Ас-к.л“ при Фадлан са едно и също. Тоест, т.нар. „трети вид“ българи (Isghil), се появява за първи път в „Рисала“ на Фадлан към 922 г. и оттам, по-книжен път сведението за тях е заето от Ибн Рушдъ и другите арабски историци.

Двата вида българи, т.е. Б. р. сул  (B.rsula) и  Б. л. к. р. (B.lkar) в данните на арабо-езичните историци, съответстват на двата вида българи(утигури и кутригури) в данните на гръко-езичните късно-антични историци.

Въпросът е как се появи „третият вид“ (Ас-к.л, Ис-к.л)?

Загадката се разрешава от титулуването на господаря на гр. Булгар Алмъс с титлата „малик“ (цар), при положение, че той не е самостоятелен владетел, а васал в Хазарския каганат.

Ако обаче този „трети вид“ (Ас-к.л, Ис-к.л) българи са извън пределите на Хазария и са подчинени на Алмъс, тогава той наистина е „малик на ас-кл.л“ и Фадлан е бил коректен летописец. Ето текста при Фадлан: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Булгар)”.

И така, ние много добре знаем от Ибн Рушдъ къде е била територията на този „български Ишкил“ (Аскал). Тя е била между Панония, където са маджарите и Днепър, където са печенегите.

Но на същата територия през Х в. цар Симеон урежда свой съюз с печенегите срещу унгарците, значи и дунавските българи са имали достъп до Аскал?

Изглежда тази територия е била обща земя на волжките българи и дунавските българи?

Археологическите проучвания потвърждават това.

Наскоро издадоха дисертацията на Козлов от 1992 г., който доказва с археологически данни, че Първото Българско царство е стигало до Днестър и Днепър...

В своята дисертация от 1992 г. на тема „Населението между реките Дунав и Днестър в края на VІІІ и началото на ХІ век от н.е.: Балкано-дунавска култура“, 40-годишния археолог Владимир Иванович Козлов, пише: „Интереса на изследователите към самобитната уседнала култура на степта между Дунав и Днестър, чиито паметници формират т. нар. „Балканско-дунавска археологическа култура“ е отдавна и е напълно оправдан. Историята на тази област в периода на Първото Българско царство (681-1018) не е достатъчно добре отразена в дошлите до нас писмени източници.“

„Удаде се, - пише Козлов – да зафиксираме изменения в облика на Балкано-дунавската култура за три периода от края на VІІІ до ХІ векове.“

Козлов констатира, че в резултат на изследванията се потвърждават постановките на Г.Ф.Чеботаненко и Г.Б.Федоров за принадлежността на населението между Дунав и Днестър към Първото Българско царство.