Гочиту Гергов и Румен Главътъ като най-верните следовници на руския патриарх и Николай Първи

Пред храма ги няма 20-те хиляди...
/Кликнете върху снимките, за да ги видите в пълния им "блясък".../

Миряните в Пловдив са по` християни от владиците…

                Доста съм критикувал пловдивчани, но визитата на руския патриарх Кирил при пловдивския патрика Николай, известен и като Лудото Коле, отново доказа, че в екстремни изпитания за православното братство енориашите усещат безпогрешно фалша, церемониалността и празния тенекиен звън на напомерните амбиции, лошо прикриващи се от политически, чисто комунистически и по същество Богохулни жестове.

                Владиката Николай очакваше в Пловдив да се стекат между 10 и 20 000 миряни, за да посрещнат с „радост и възхвала” патриарсите Максим и Кирил. За целта цяла седмица се лъскаха улици и храмове, по улиците „От. Паисий” и „Д-р Вълкович”, както и пред храма „Св. Марина” се провесиха гирлянди от знамена, разнасяха се хоругви, с една дума вдигаше се олелия до Альоша в очакване на  „знаменателното събитие за целия православен свят”. Пловдивският владика се превърна в медийна и градска звезда в дните на възкресенска радост. Уви, пи-ар акцията на Николай и Руската православна църква се провали в Пловдив с гръм и трясък, независимо от титаничните напъни на медии и власт. Вчера /28април/ бляскавото посещение на патриарх Кирил в града събра едва около 1 000 – 2 000 миряни като в тях включвам: 14 автобуса/толкова преброих/ с предимно пенсионери, които съчетаха Богуслужебните си ангажименти с възможност да се напазарува и се припомни младостта с изкачването до „Альоша”; цялата масонска ложа „Слънце – Ориент” на пловдивския властелин и почетен консул на Русия Гочиту Гергов; партийната организация на БСП в Първомай, доведена организирано от местния депутат Петър Мутафчиев; около двадесетина плевенски комунисти-поклонници, уредени с екскурзия до Пловдив от вечния Румен Петков, познат от следването си в местния университет като Румен Главътъ; около 100-ина охранители от двете страни/само тази на патриарх Кирил бе около 20 души/; местния военен духов оркестър; състава на родопската атракция „100 каба гайди”; около 20-ина оператори и журналисти, водени от обществения презерватив Николай Бареков, който от известно време се изживява и като говорител на Николай Пловдивски Първи; точно 17 активисти на „Атака”, водени от Волен без Капка и от Павката Шопов без устройство на извънземен; още около 30-ина местни журналисти, присъстващи повече за атракцията и, разбира се, всички свещеници от Богоспасяемата пловдивска епархия, удостоверяващи с личен подпис присъствието си в списък, раздаден от техния началник Николай. Направи си сам, уважаеми читателю, сметката колко пловдивчани уважиха с преклонение и „братско общение”, безрезервно и Богулюбиво, посещението в най-голямата епархия на двамата патриарси ??!

                Пловдивските православни енориаши чисто и просто отсвириха местния им водител, избран неканонично, но усилно изживяващ се като наместник на Русия в църковните дебри, т.е. Николай Методиев Севастиянов, или Николай Първи Пловдивски, или просто Лудото Коле. Пасомите се оказаха по-прозорливи от водителите. За пореден път.

                Всъщност в храма „Св. Марина” нямаше място за миряните. Той бе запълнен от църковниците от двете страни, безбройните им охрани, преводачи, свитата на Гергов, Румен Петков и Мутафчиев, малко атакисти, областния управител, кмета, общинския шеф, няколко местни величия, предимно от масонските и ротариански деноминации, е, разбира се и Светлана Шаренкова с нейните последователи, за които Русия е предпочитана пред България. Жалкото бе, че през цялото време представителите на Българската православна църква се държаха като подчинени на свитата на руския патриарх. А нали в православния свят всички поместни църкви са автокефални?! По време на молебена и в последвалите речи се говореше непрекъснато за някакво „източно православие”, което никога и никъде не е съществувало, защото един от постулатите на Светото Православие е да не се дели на източно, западно, южно или северно?! И кога пловдивския патрика ще отговори на простичкия въпрос имат ли право да се черкуват в православен храм Богоборци и Безбожници като масони и комунисти, каквито са приятелите му Гергов, Петков и Мутафчиев, защото така се нарушават Светите Апостолски правила?! В тази церемониална вакханалия не е особено трудно да си отговорим защо истинските поклонници на православието в Пловдив просто не почетоха „светейшествата”, имаше в пъти по-малко хора, отколкото при посещението на Вселенския патриарх, а въобще не може да става сравнение с посещението на Папа Йоан Павел Втори ?!

                А колко му пука за Пловдивската епархия и местните поклонници руския патриарх недвусмислено показа като със стъпването си в града най-напред се възкачи да положи венец пред паметника на „Альоша”. Нали се сещате в каква кампания – пак Николай/Севастиянов и Бареков/, пак Гочиту Гергов, Румен Петков-Глъвътъ, Петър Мутафчиев, пак Шеренкова и компания, разбира се около стотина местни комунисти и охрана, много охрана, която да ги пази от народната любов и преклонение. Най-напред там отиде, на комунистическото капище, не в Храма православен и зад Кирил подтичваха българските слагачи и безродници, успокоителното е, че все пак патриарх Максим не го възкачиха и него там, нямаше ги и гордите пловдивчани, независимите и дръпнати граждани на този вечен град!

                Може да видите и нещо смайващо – владиката Николай Севастиянов Пловдивски или Лудото Коле на руском языке в руска телевизия, пред руски журналист се обявява срещу членството на България в Европейския съюз и възкликва „Стоп на европейските директиви!”. Вижте го в целия му блясък на този адрес - http://aig-humanus.blogspot.com/2012/04/blog-post_29.html

                Това е положението, без извинение, драги читателю.

                Иначе – Христос Възкресе, православни християни !

ПРИКАЗНИЯТ ИКОНОСТАС НА 19-ГОДИШНИТЕ РЕЗБАРИ

Най-невероятното нещо което може да видите в църквата „Успение на Пресвета Богородица”, а може би и в цяло Габрово, е иконостасът, който е УНИКАЛЕН. Той е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.

      
Аврам Аврамов — резбар (РИМ-Габрово) 

Иконостасът е изработен от липово дърво от двама млади, едва 19 годишни калоферски резбари Аврам Петров Аврамов (1863/4, Калофер — 1941, София) и Никола Василев Пенков. Те го изрязват само за три години от 1882 до 1885 г. И двамата младежи започват работа като калфи при майстор Сотир Д. Сотиров (1850-1881) от Калофер.

За обикновения посетител иконостасът в църквата „Успение Богородично” в Габрово е цялостна и завършена на един дъх творба. Филигранната прозрачна резба е просто като неръкотворно творение. Все едно виждате гениална картина, сътворена от някакви приказни герои по вдъхновение свише.

В това, именно, е и една от тайните на нашите възрожденски майстори, способността им да откриват точно и вярно тона в едно художествено произведение и да го осъществят, без да изменят на творческата си природа. При внимателно вглеждане в творбата любителят може да открие един истински шедьовър на следосвобожденската дърворезба, чието голямо богатство и разнообразие на мотиви от растителния свят при умелото използване на барока го превръща в един необятен свят, към който богомолците се обръщат с вяра и надежда, че светлината ще възтържествува.

Иконостасът на църквата заедно с четирите проскинитария са работени в следосвобожденския период и според проф. Асен Василиев отразяват тогавашните вкусове и разбирания. Руското изкуство оказва много голямо влияние върху неговата архитектоника. Иконостасът отразява особеностите и изискванията на епохата и е едно от великолепните произведения на резбарското изкуство, като съчетание между резба, конструкция и икони.

Иконостасът се издига с две стъпала. Има дължина 13.20 метра и височина 8 метра. Състои се от три части, разположени в ширината на трите кораба, като централната е по-висока и широка. В хоризонтално отношение страничните части са съставени от четири пояса от икони, а средната от пет. Уникалното в този иконостас е, че всичките редове икони, са с еднаква големина – колкото тези на царския ред.

Със своята великолепна дърворезба той грабва очите на богомолците и днес. За него още в миналото се пише:

„Мъртвото дърво от длетото на тия златни ръце на чудните младежи оживява и нам ни се струва, че това дърво говори и диша. Творчеството им пълни с възторг окото и услажда с естетическо съзерцание душата. Ние стоим пред него в почуда за изключителното велико търпение, спокойствие и упоритост, които са притежавали тия млади, едва деветнадесетгодишни хора.”

Майсторите наистина го изрязват с плам и жар, а скромността не им позволява да оставят имената си върху него. За резбарството се казва, че е „Дар Божий”, то не е занаят, а изкуство, за което трябва да си посветен. И тия млади резбари не просто изрязват, а създават. За да сътвориш трябва да си подвластен на Бога и красотата, да превръщаш земното в приказка, и приказката в земен живот, да си по-щедър от природата, да изобразиш вярата и мечтите си така, че всеки да ги разбере и приеме като свои.

За изработката на този сложен иконостас двамата майстори поискват сто хиляди гроша, но Уста Генчо, който като първомайстор има задачата да „надзирава” окончателното вътрешно оформление на църквата, се противопоставя на тази цена, тъй като той я построява за петдесет хиляди гроша. Накрая се стига до споразумение за 65 хиляди гроша.

И днес, когато застанем пред него, иконостасът изпълва душите ни и сърцата ни, прави ни по-добри, по-красиви и по-благочестиви. Той ни огрява и извисява към Бога, пречиства ни в мисли и дела. Иконостасът е цялостно и завършено произведение на изкуството от следосвобожденския период, затова през 1976 г. е обявен за национален паметник на приложното изкуство.

Страничните части на иконостаса в архитектонично и декоративно отношение са напълно еднакви. Състоят се от четири хоризонтални пояса: цокълен ред на подиконните пана, ред на големите светителски и царски икони, втори ред от големите празнични икони и трети ред, завършващ страничните части.

Цокълният ред е оформен еднакво за целия иконостас. Полетата на подиконните пана са украсени с по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка. Частите между тях са изпълнени със стилизирани растителни мотиви. Паната са разделени от ниски и широки стълбчета, които са с високи основи и по-ниски капители. Върху тях стъпват колоните от втория ред.

В пояса на светителските и царски икони встрани има по две светителски икони, от двете страни на страничните двери. Под иконите има фриз от растителни орнаменти, виещи се вълнообразно две клонки с листа, излизащи от средата. Той прилича на мотива от цокълните табла, поставени под всички икони в този пояс.

Страничните входове за олтара са разположени в крайните иконни полета. Те се състоят от едно крило с богата и пластично изработена резбена украса. В средата има по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка и чисто поле. Над него е изработена ваза с две дълги извити дръжки, завършващи с малка волута във вътрешната страна на устието. От нея излизат три рози с листа и по две клонки, висящи надолу. Над тях са разположени по два големи скулптирани грозда с изработени над тях ажурни лозови листа.

Лозата заема важно място в дърворезбените иконостаси и като мотив е известна още в древността. Тя преминава от античното в християнското изкуство като в Стария завет символизира обетованата земя, а Новия - царството Божие.

Долната част на дверите е запълнена с виещи се акантови листа с един централен мотив - китка от същите листа, стегнати по средата с широк пръстен. Резбата е висока, почти ажурна, изпълнена с голяма вещина.

Архитравът, който разделя втория и третия пояс, е изработен като силно профилиран гладък корниз с начупена линия на местата на колоните. Третият декоративен пояс се състои от по три големи празнични икони във всяка странична част на иконостаса.

След Сръбско-българската война през 1885 г., в която Аврам Аврамов взема участие, той напуска резбарството и става чиновник. Никога повече не създава подобно уникално произведение на изкуството. Едва по-късно през 1928 г. той отново посещава църквата, за да види работата си и остава удовлетворен и удивен от нея.

„Успение на Пресвета Богородица”, за която е бил създаден този дивен иконостас, е единствената в българските земи сграда на църковен храм, предназначена специално и за училище и е в близост до площада с часовниковата кула.

Третата национална научна конференция, организирана от читалище „Николай Хайтов”,  ще се проведе в София на 30 октомври 2012 г. в Народна библиотека „Св. Св.Кирил и Методий”.
Тя е посветена на 10-годишнината от смъртта на писателя, общественика, човека Николай Хайтов.

 За участие в конференцията е необходимо до 31 май 2012 г. да изпратите заявка за участие и кратко резюме на e-mail адрес: chitalishte_n_haitov@abv.bg

 Докладите, изнесени на заседанията, ще бъдат публикувани в сборник до края на 2012 г., затова трябва да бъдат представени в готов за публикуване вид на хартиен и електронен носител по време на самата конференция. 

Такса за участие не се предвижда.

Канада: История за две парични системи

Елън Браун,
Президент на Публичния Банков Институт,
САЩ
5 април 2012
courtfool.info

Дори най-богатата на ресурси страна в света в момента е хваната в капана на дълговете. Някогашните й правителствени програми, даващи повод за гордост, се подлагат на радикални бюджетни орязвания – орязвания, които можеха да бъдат избегнати, ако правителството не беше спряло да заема пари от собствената си централна банка през 1970-те.

Миналата седмица в отава, Канадската Камара на общините одобри поредния пакет федерални бюджетни съкращения и мерки за строги икономии. Част от мерките включваха съкращаването на 19,200 работни места в публичния сектор, орязването на федерални програми на стойност 5,2 милиарда долара всяка година и повишаването на прага на пенсиониране за милиони канадци да се вдигне от 65 на 67 години. Като оправдание за тези съкращения се посочва федералния дълг, който вече надхвърля 581 млрд. канадски долара или 84% от БВП.

Последиците:

Бюджетна онлайн игра, направена от местния вестник Глоуб енд Мейл даде на читателите шанс да се опитат да балансират бюджета сами. Възможностите включват орязването на трансферните плащания за пенсионните бонуси, програмите за пенсиониране, здравните добавки и образованието; съкращаването на транспортните разходи, отбраната, икономическото развитие и чуждата помощ; статия на същата страница казва: „Правителството, всъщност, няма чак толкова много инструменти на разположение, с които да покрие големия бюджетен дефицит. То може или да вдигне данъците, или да ореже ведомствените разходи”.

Изглежда никой играч, законодател или друг получава възможността да си поиграе с точка номер едно в бюджета: лихвите, плащани на кредиторите. Таблица в сайта на канадското финансово министерство, озаглавена „Къде отиват данъците ви” показва, че лихвените плащания достигат 15% от бюджета – повече от здравните разходи, социалното обезпечение и другите трансферни плащания взети заедно. Страницата бива обновена през 2006 и, за последно, през 2008, но процентите стойности в момента не са се променили особено.

С игла ги събира, с лопата ги пилее

Наред с другото, в бюджета за 2012 година правителството обяви, че ще прекрати емитирането на канадски пенсове, чието производство вече надхвърля себестойността им. Правителството обръща внимание на пенитата, а не обръща внимание на лирите – огромната част от дълга, който може да се заличи, ако правителството започне да заема пари от собствената си централна банка — Bank of Canada.

Между 1939 и 1974г. правителството всъщност теглеше пари назаем от собствената си централна банка. Това направи дълговете му на практика безлихвени, тъй като правителството притежаваше банката и лихвите оставаха у него. По данни на Джак Бидел, бивш държавен счетоводител, федералният дълг оставал съвсем нисък, с относително плоска крива и доста устойчив през тези години. (Вижте графиката му по-долу). Правителството успешно финансирало важни обществени проекти просто взимайки пари назаем от гражданите, включително производството на самолети по време и след Втората Световна Война, помощите за образование за ветераните, семейните надбавки, пенсиите, магистралата Транс-Канада, водният проект St. Lawrence Seaway и здравното осигуряване за всички канадци.

Дългът се вдига главоломно само след 1974. Това се случва след учредяването на Базелския Комитет от страна на управителите на централни банки от Групата на 10-те страни в състава на Банката за Международни Разплащания (BIS), в която влиза и Канада. Една от ключовите цели на Комитета е поддържането на „парична и финансова стабилност“. За постигането на тази цел Комитетът обезсърчава безлихвеното заемане на пари от централната банка и вместо това подкрепя тегленето на заеми от частни кредитори, уж в името на „запазването на стабилността на валутата“.

Тяхното обяснение е, че заемането на пари от централната банка, предвид правото й да създава пари, би предизвикало парична и ценова инфлация. Относно заемането на пари от частни кредитори, от друга страна, те смятат, че то няма да предизвика инфлация, тъй като то включва оборота на предварително съществуващи пари. Това, което банкерите премълчават е, макар те самите да го знаят отдавна, че частните банки създават парите, които отпускат като кредит по същия начин, по който го правят държавните. Разликата е просто в това, че държавната банка връща лихвите на правителството и обществото, докато частната банка насочва лихвите в собствената си капиталова сметка, за да ги реинвестира с цел получаване на още лихви, прогресивно изтегляйки пари от продуктивната икономика.

Дълговата крива, започнала показателния си ръст през 1974, се накривява към вертикалата през 1981, когато лихвените ставки са повишени с 20% от Федералния Резерв на САЩ. При 20% пресметнати годишно, дългът се удвоява за по-малко от 4 години. Канадските ставки стигат дори 22% през този период. До този момент Канада е платила над трилион канадски долара под формата на лихви върху федералния си дълг — почти два пъти повече от самия дълг. Ако заемаше пари от собствената си централна банка през цялото време, страната можеше не само да няма дългове, а да натрупа сериозен бюджетен излишък днес. Това също е валидно за други страни.

Тихият преврат на банкерите

Защо правителствата да плащат на частни финансисти, генериращи кредити, след като сами биха могли да отпускат тези кредити без лихви? Според професор Керъл Куигли, ментор на Бил Клинтън в университета Джорджтаун, всичко това е било част от дирижиран план на група международни финансисти. В книгата Tragedy and Hope от 1964 той пише:

През декември 2011 ехото на това обвинение отеква в дело, заведено в канадския федерален съд от двама канадци и един канадски икономически институт. Конституционният съдия Роко Галати завежда дело от името на Уилям Крем, Ан Емет и COMER (Комитет за Парични и Икономически Реформи) за възстановяване на използването на Bank of Canada (канадската централна банка) по първоначалното й предназначение, включително създаването на безлихвени заеми за общинските, провинциалните и федералните правителства, които да отиват за разходите на „човешкия капитал“ (образование, здраве и други социални нужди), и за инфраструктура. Ищците заявяват, че от 1974 насам Bank of Canada и канадската парична и финансова политика са били диктувани от частни чуждестранни банки и финансови интереси, предвождани от BIS, Форума за финансова стабилност (FSF) и Международния Валутен Фонд (IMF), заобикаляйки суверенитета на Канада, представляван от Парламента.

Днес този таен преврат е толкова добре прикрит, че правителства и играчи са убедени, че единствените алтернативи за справяне с дълговата криза са вдигането на данъците, орязването на услугите или разпродаването на обществените активи. Забравихме, че има и друга възможност: премахни дълга като заемеш пари от собствената банка на правителството, която връща приходите си в публичната хазна. Премахването на лихвите показва, че така се редуцира средната стойност на обществените проекти с до 40%.

Елън Браун (Ellen Brown) е адвокат и президент на Публичния Банков Институт, http://publicbankinginstitute.org. В „Дълговата Паяжина”(Web of Debt), нейната 11 книга, тя показва как частен картел отнема правото за създаване на пари от гражданите и как хората могат да си върнат това право. Нейните адреси в интернет са: http://www.webofdebt.com и http://ellenbrown.com.

Авторско право на статията: Елън Браун

ПИСМО НА АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА И ФАМИЛИЯ РОТШИЛД И СИЕ....ДО БЪЛГАРИТЕ

Здравейте, скъпи ни евтини поданици! Бихте ли били така добри, да ни позволите да ви поздравим за усърдната дейност, която полагате от столетия насам, да бъдем ваши неотменни господари? Вие сте нашите най-верни роби. Давайки клетва за вярност към вашите управници, (избирайки ги), вие всъщност давате клетва за вярност към техните кукловоди, т.е., към нашите величествени особи. От много време насам ви вкарахме в ролите на Хензел и Гретел. Полакомихте се по бляскавите джунджурийки, както те - по шоколадовия покрив и захарните прозорци от къщичката на Баба Яга. Къщичката, в която ви вкарахме, обаче, е омагьосан кръг, от който няма излизане, защото за да излезете, ви трябват знанията, които всъщност,ви отнехме. Наблюдаваме ви от ложите си как долу, на арената, се състезавате, за да се сдобиете с „марковите“ стоки, които всъщност струват реално 10-тина % от стойността, която искаме от вас J) Накарахме децата ви да се озлобяват едно към друго, пак заради измислените „модни“ парцалки. Така превърнахме собствените ви деца в оръжие срещу самите вас. Защо ли? Ами за да измъкваме всеки лев от джобовете ви, когато им задоволите всеки каприз.

Шефовете на фирмите и на отделите в тях са нашите най-перфектни надзиратели. Вие търчите из коридорите на фирмите си с купички салати или чинийка със сандвич, за да се храните ...докато работите.Защото не ви се позволява да бъдете свободни. Позволено ви е само да сте демократични. Вашите надзорници знаят колко пъти сте влезли и излезли от сградата и колко време ви е нямало на работното място. Вие отивате на работа, за да бъдете наблюдавани. А за какво работите?? А, да. За да получите заплата. За какво ви е? А-а, за да ни я дадете на нас : енерго -дружества, Софийска вода, банките, минералните извори......скоро ще си присвоим и ВиК. Тогава, ако не слушкате, може да ви пуснем някое и друго химикалче, та да пристигне един Ала-Бала вирусен щам, който ще се лекува само с точно определен антибиотик, само с точно определена ваксина, произведени от точно определена фармацевтична компания. Между другото, понеже сме глупави, никога не сме ползвали ваксини и никога не сме слагали и на децата си от тези прекрасни животоотровни коктейли. В офисите си охкате и пъшкате заради липсата на въздух. Е, айде сега пък и глезотии. За какво ви е? И без това сте на ГМО храни, значи и на ГМО въздух ще свикнете. Така е с европейските стандарти по сградоустройство. Нали сте европейци! Нашата цел е:колкото повече са болните, толкова повече са мозъчно закърнелите.Така никой не си търси правата.

Най ни радва, вашето усърдие да пращате децата си като агнета на заколение в престижните американски и английски училища. Разбира се,че нашата образователна система е перфектна. Ние създаваме хищническо ориентирано младо поколение. При нас няма духовност. Системата ПИАР работи идеално за нашето облагодетелстване и за вашето поробване. Ние използваме вашите природно надарени умове, за да разработим чрез тях идеите си. Всяко ваше зрънце, което се открои над останалите, го засмукваме, като му предлагаме рая на материалните блага. След това ви връщаме отрочетата, вече с промити мозъци. И....стават вашите нови избраници и наши добри послушковци. Тази процедура се налага, поради това, че родовете ни са шизофренични и нямаме необходимия интелектуален потенциал. Измислихме американските бригади като примамка за балъчета. Все още сте гъзолизци и чуждопоклонници. Защо пък да не ви използваме и за работна ръка при нас. Сринахме каквото ценно имаше в образователната ви система. На фона на измайсторените от нас лъжи в историята ви, окастрихме каквото ценно някой все пак беше успял да съхрани. Велики българи не ни трябват. Достатъчно дълго ни вадехте очите с вашата изобретателност в оцеляването и надживяването на всякакви катаклизми.

Набързо приключихме с красотата на българката. Тя вече не се отличава по нищо от другите жени. Нощни шкафчета – всички са еднакви. Българките вече са постоянен контингент я на Силикон- мафията, я на „марковата“ и ‚медицинската“ козметика „Алергии правим всякакви“. Най-сладките пари се правят от човешката суета и не култивираното его. Пред очите ви като калейдоскоп се въртят реклами за какво ли не. Направихме ви кривогледи, не виждащи, не чуващи, не мислещи. Чакаме момента, в който в час по природа децата ви ще рисуват NESQUIK, вместо крава, за да покажат на мама и тате откъде идва млякото.

С обич и американска усмивка: Вашите верни робовладелци

• 24.04.2012 13:42| 127| 7058

Законите за борба с дискриминацията са неефикасни и европейските институции и правителства трябва да ги прилагат по-добре, за да намалят предразсъдъците срещу мюсюлманите.

Това констатира базираната в Лондон правозащитна организация "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) в новия си доклад "Избор и предразсъдъци - дискриминацията срещу мюсюлманите в Европа".

Организацията критикува дискриминацията срещу мюсюлманите в европейски страни като Франция, Белгия, Холандия, Испания и Швейцария.

Докладът е публикуван два дни след исторически високия резултат на крайната десница на първия тур на президентските избори във Франция, отбелязва АДП.

В документа правозащитната организация призовава политическите сили

да не използват за политически цели предразсъдъците към мюсюлманите.

"Вместо да отговорят на тези предразсъдъци, политическите партии ги насърчават, за да печелят гласовете на избирателите", се посочва в доклада, цитиран АФП.

В документа се припомня, че европейското законодателство, забраняващо дискриминацията на трудовия пазар заради религиозни убеждения и принадлежност, изглежда неефективно, отбелязва ДПА.

Като конкретен пример се посочва, че във Франция, Белгия и в Холандия работодателите имат правото, в нарушение на европейското законодателство, да дискриминират мюсюлманите под претекст, че

техните религиозни символи или култура ще дразнят клиентите и колегите им,

посочва "Амнести интернешънъл".

"На мюсюлманки се отказва работа, а на момичетата се пречи да ходят на училище, само защото носят традиционни мюсюлмански дрехи, например забрадки", се казва в документа.

В доклада организацията припомня, че всеки има правото да изразява своята културна, традиционна и религиозна принадлежност, като облича специфични дрехи. Никой обаче не бива да бъде принуждаван против волята си да носи такива дрехи, както и не бива да се налагат общи забрани за носене на подобни облекла от хора, които искат да са облечени по този начин, се посочва в документа.

"Забраната за носене на подобни дрехи не е добър подход. Подобна обща забрана може да навреди на достъпа на мюсюлманските момичета до образованието и да накърни тяхната свобода на словото", се посочва в документа.

"Амнести интернешънъл" критикува и ограничения достъп на мюсюлманите до места за молитва, главно в Швейцария или в Испания, в автономния район Каталуния.

Организацията отбелязва, че гласуваната на референдум в Швейцария през 2009 г. забрана за изграждане на минарета

насажда още повече ислямски стереотипи

и нарушава международните задължения на страната. В Каталуния мюсюлманите пък са принудени да се молят навън, защото съществуващите стаи за молитва са прекалено малки, за да поберат всички богомолци, посочва ДПА.

"В много европейски страни съществува мнението, че всичко с исляма е наред и мюсюлманите са си добре, когато не се набиват много на очи. Това поведение поражда нарушения на човешките права и трябва да бъде променено", се посочва в документа, цитиран от ДПА.

• 25.03.2011 17:07| 14| 8187

Служител в телевизионния канал "РТС Войводина", филиал на държавната сръбска телевизия РТС, бе уволнен, а няколко от колегите му бяха временно отстранени от работа, след като на тв екрана се появи надпис за "неприятелското" посещение на Владимир Путин в Белград.

Това съобщи днес директорът на телевизията Блажо Попович, цитиран от агенция АФП.

В една от информационните си програми в сряда, на екрана на "РТС Войводина" се появи надпис: "потвърждение на неприятелските отношения" между Сърбия и Русия, вместо "потвърждение на приятелските отношения" между двете страни.

Служителят, който написа това, е уволнен и всички останали във веригата на взимане на решения - от главния редактор до човека, отговарящ за информационните програми, са временно отстранени, докато не се реши какви да бъдат санкциите, каза за АФП директорът.

Инцидентът станал в момента, когато руският премиер Владимир Путин, който бе на посещение в Белград, и сръбският президент Борис Тадич похвалиха публично качеството на отношенията между двете страни.

Блажо Попович заяви в съобщение, че става въпрос за "агресия" срещу телевизионния канал.

Това е опит "да бъдат минирани и поставени в опасност исторически приятелските отношения между сръбския и руския народ", заяви той.

"Една буква може да бъде грешка, но две сгрешени букви говорят за предумисъл", добави той.