2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
4 МАРТ
На днешен ден :
1881 г. Роден е Тодор Александров - деец на македоно-одринското национално революционно движение. Отначало учи в родния си град - Щип, а след това в българското педагогическо училище в Скопие. През 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководно тяло на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Щип. Три години по-късно е издигнат за окръжен войвода на Скопски революционен окръг. В началото на 1911 г. заедно с Хр. Чернопеев и П. Чаулев Т.Александров е избран за член на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. Атентатите стават един от поводите за избухване на Балканската война 1912-1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. Т. Александров е мобилизиран и служи в щаба на Действащата армия. След края на войната е арестуван като военнопрестъпник, но успява да избяга от затвора. През 1919 г. заедно с генерал Ал. Протогеров и П. Чаулев Т. Александров възобновява вътрешната революционна организация под името Вътрешна македонска революционна организация. Той е открит противник на вътрешната и особено на външната политика на земеделското правителство. По негово указание след държавния преврат на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на Юнското и Септемврийското въстание. Отделни дейци на организацията участват и в убийство на сваления министър-председател Ал. Стамболийски. Намесата на ВМРО в политическия живот на България влияе отрицателно на авторитета й като национално-революционна организация и създава предпоставки за разцеплението й. За да избегне този процес, Т. Александров предприема стъпки за сближение с комунистическите сили в България и на Балканите, в резултат на което е подписан Майския манифест 1924 г. Виждайки отрицателния ефект на тази си стъпка, той, заедно с ген. Ал. Протогеров, излиза с декларация, че се отказва от подписа си под този документ. Въпреки това не успява да спечели доверието на двореца и правителството на професор Ал. Цанков. Убит е при неизяснени обстоятелства край с. Сугарево, Благоевградско.
Lazar Mladenov
„Christianos ad leones“, викала тълпата и раздавала правосъдие. „Християните на лъвовете“…
Почти всички рескрипти (едикти) на римските императори от времето на Траян (98-117) срещу християните, изрично забраняват вече съдопроизводство върху християни да се прилага на основание на анонимни доноси (без обвинител, какъвто може да бъде обаче всяко лице) и на основание на викове на тълпата.
Император Траян
Пилат Понтийски се поддава на виковете на тълпата и Иисус Христос е разпнат.
Много от ранните християни-мъченици също стават жертва на „призивът на тълпата”, която общо взето истерично вика: ”Християните на лъвовете”/christianos ad leones/.
Римската империя е устроена така, че управителите на провинции, са едновременно и съдии. Римското право не познава институцията на прокурора. Римските управители са цялата държавна власт, а тя е и съдебна. Те не съдят по мнение, а са професионалисти на римското право. В момента, в който те разбират, че предмет на жалбата на ищеца е от религиозно естество (особено при жалбите на евреите), те си отдъхват (Пилатовото умиване на ръцете). Няма да има процес, в истинският смисъл на думата.
„Божественото” преди диоклециановата държавна реформа, е иманентно на държавната власт на императора (цезар), тоест то е част от неговата личност.
Императорът е „бог по длъжност”.
Императорът черпи своя статут от формализирането на закона (римското право), чрез своята личност.
Най-близкият път да се придобие „божественото-по-длъжност“ (да се стане цезар) не е теологията, а военното изкуство. Генералите са боготворени от войската и народа по практически причини. Те са „спасителното значение” на Рим.
Император Каракала
Римската империя е полиетническа, ето защо император Каракала (211-217) издава едикт, с който практически разширява възможността римски гражданин да стане почти всеки. Това е пробив в самата римска юрисдикция.
Диоклециан започва своята държавна реформа, понеже правното понятие за „римски гражданин”, вече е променено.
Император Диоклециан
Той съзнава, че не може да се справи сам, но не като император, а като юрист. Следователно, държавната реформа на Диоклециан не е някакво мъдро хрумване, а практическо следствие от разширяване обема на римската юрисдикция върху римските граждани. Едиктът на Каракала подготвя държавната рeформа на Диоклециан.
Реформата е опит да се съхрани статуквото на римското право, което има силна йерархична структура. Разширеният обем на възможността за римско гражданство при Каракала, води до умножаването на императорските фигури /август, кесар/ при Диоклециан.
Римското право става гробокопач на старото римско понятие за император.
Новият съ-императорски управителен съвет пък няма как да трансформира божественият подтекст на императорското одлъжностяване, в посоката на някакъв „сонм” от нови длъжностни богове.
"Божественото" става бюрократична грижа на новият властови съвет, т.е. то окончателно е отчуждено от личната привилегия на императорската длъжност.
Преди Диоклециан императорите не са обвинявали с личната си воля християните.
Дори са забранявали доносите или тълпата да имат нещо общо с отговорността на личната воля на един обективен обвинител, какъвто може да бъде всеки по принцип. До Диоклециан императорската лична воля не е трансформирана в държавна воля, спрямо нелегитимността на християните (обвинение на държавата без цезар няма). Освен това волята на тълпата не е поощтрявана като обществена воля с правни последици.
Диоклециановата реформа обезличава, т.е. бюрократизира императорската длъжност. Старото римско понятие за божествена привилегия на тази длъжност, чрез реформата, е увидяно за първи път като нещо различно от личността. Тоест, увидяно е, ако използваме съвременен език, като юридическо лице. Божествеността като длъжностно-лична привилегия на императорския статут, става „пакет от акции”. Тя не е вече еднолична собственост. Новите собственици (съ-императорското тяло от августи и кесари) започват съзнателно гонение на християнството за първи път като държавна политика. Държавата поема ролята на обвинител. А това вече е политика, а не право.
До Диоклециан християните са преследвани по сакрални причини, но спрямо тях не е предявен политически момент. При Диоклециан те са обвинени от самата държавна власт, техният проблем става част от самата държавна политика.
Само осем години след Диоклециан, т.е. през 313 г., за Константин Велики християнството вече е най-важната част от държавната му политика...
Император Константин
Тривековният път на християнството до официализирането му, завършва с оценяването му като основен политически фактор на самата Римска империя.
Държавното и земно зло, олицетворявано от Рим, се трансформира в християнска родина. И то при положение, че едва всеки седми от империята е християнин.
Удивително е развитието на християнството от група апостоли в общество от епископи...
grigorsimov.blog.bg/politika/2013/03/03/drevnata-istoriia-na-bylgarite-na-balkanite-bylgarskata-cyrk.1060110
Описание:
70-е годы XIX века. Болгарские патриоты восстали против многовекового турецкого владычества. Россия приходит на помощь братскому славянскому народу. Бок о бок сражаются русские солдаты и болгарские ополченцы. И так же, как крепла в боях дружба героев картины, в работе над фильмом рождалось содружество кинематографистов двух стран, рождалось болгарское кино.
Премия за лучшую постановку С.Васильеву на VIII МКФ в Канне (Франция, 1955).
- Категория
- С участието на:
- Режисьор::
- Сценарист:
-
Лиценз
Стандартен лиценз за YouTube
Врагове на Обединена България:
Бенджамин ДизраелиИван Вазов - Тъгите на България Кой иска смъртта на България от векове?
Ото фон Бисмарк"Съдбата на конекрадците от Долния Дунав не заслужава костите на един померански гренадир"
“Нужно е да се удари единствено столицата наБългария, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен,да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеяткартофи.” Уинстън Чърчил
Ще позволим ли?!
Ще се изплюем и върху Паметта на предците ни?!
www.peticiq.com/zakonzazabranaprodajbatanab http://www.facebook.com/ZakonZaZabranaProdazbataNaBlgarskaZemaNaCuzdenci
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2004, № 6 (55)
Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.
Убиеца на останалите живи в "свободна" България:
МИТЪТ “СТАМБОЛОВ” - Литературен свят СТЕФАН СТАМБОЛОВ бил ВЕЛИК СТЕФАН СТАМБОЛОВ: СВИДЕТЕЛСТВА
прочитания: 443 | коментари: 3
София, България
Император Александър ІІ
На 19 февруари (3 март нов стил) 1861 г. Александър ІІ издава Манифест “За всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители...” и с това руският император си спечелва името „Освободител”. Този държавнически акт е обусловен от множество политически, икономически, социални и нравствени предпоставки.Отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната, е сърцевината на реформите на император Александър ІІ, целящи либерализация на стопанския и обществен живот.
Възникване на крепостното право
Крепостното право е висша форма на непълна собственост на феодала върху селянина, основана на закрепостяването му към земята на феодала (болярина, помешчика, манастира и др.) или на феодалната държава в случаите, когато липсва частен собственик на земята или селските общини имат задължения към държавата.
Руските историци не са в състояние да определят кога и как се заражда крепостничеството в Русия. Повечето от тях подкрепят мнението, че крепостното право се е формирало в резултат на последователното издаване на серия от укази, които ограничават, а след това на практика отменят правото на свободно преминаване от един феодал към друг.
Известно е, че през 1497 г. Съдебникът на княз Иван III въвежда във Великото московско княжество есенния Юриев ден – 26 ноември, като време за преминаване на селяните от един феодал към друг. При това се заплаща данък „пожилое” за престоя в земите на феодала.
В края на 16 в. правителството приема редица постановления, които на практика водят до по-здраво закрепостяването на селяните. Съдебникът от 1550 г. на първия руски цар Иван Грозни потвърждава правото на преминаване на селяните само на Юриев ден и увеличава размера на „пожилое”, което затруднява още повече преминаването. Но през 1581 г. Иван Грозни за първи път се забранява преминаването на селяните дори на Юриев ден.
Мнозина историци считат, че крепостничеството се установява в края на 16 в. и окончателно е въведено с царски указ на Фьодор І през 1592 или 1593 г. Текстът на указа обаче не е намерен, налице са само косвени доказателства за неговото съществуване.
През 1597 г. е приет указ за издирване на избягалите селяни. Държавата трябва да осигури издирването и връщането на избягалите селяни на техните собственици.
Крепостното право като държавна система в Русия окончателно е оформено юридически със “Съборното уложение” от 1649 г.
Въвеждането на държавна система на крепостното право води до рязко изостряне на социалните противоречия в страната и създава предпоставки за масови народни размирици. Обстановката в Русия се усложнява. Това е една от причините за настъпването на така нареченото „смутно време”.
Отмяна на крепостното право
Близо две столетия след Френската буржоазна революция, с която се поставят установяват на демократичните отношения в Европа, през 1861 г. крепостничеството в Русия е премахнато. Тя последна от европейските държави осъзнава, че то е пречка за политическото и икономическото развитие, че вече се е превърнало в анахронизъм.
Помешчическото стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е принудено да харчи огромни средства за поддръжка на помешчиците.
Обективно крепостното право е и пречка за индустриалната революция, тъй като затруднява създаването на пазар на свободна работна сила, а оттам и за натрупването на капитали, които да бъдат вложени в производството, повишаването на покупателната способност на населението и развитието на търговията.
Необходимостта от ликвидирането на крепостното право се обуславя и от факта, че селяните открито протестират срещу него. Като цяло антикрепостните прояви през първата половина на 19 в. са твърде слаби. В условията на полицейско-бюрократична система, създадена при Николай I, те вече не могат да прераснат в широките селски вълнения, разтърсили Русия през 17-18 в. В средата на 19 в. недоволството на селяните от положението им намира израз в различни други форми: отказ да отработват баршчина и да плащат оброк, масови бягства, палежи на именията на помешчиците и др.
Създадената след Кримската война (1853-1856) и подписания Парижки мирен договор нова външнополитическа ситуация свидетелства, че Русия губи международния си авторитет и влияние в Европа.
Практическите условия за освобождаването са определени със 17 акта – “Положения” за селяните, освободени от крепостната зависимост. Манифестът и положенията обхващат три основни въпроси: за личното освобождаване на селяните; предоставянето на земя (надели) и сделката при откупа.
Реформата от 1861 г. донася свободата на повече от 30 милиона крепостни селяни, разчиства пътя за развитието на буржоазните отношения, за икономическата модернизация на страната. Но тя не е решение на селския въпрос, тъй като личната свобода на селянина остава ограничена, той плаща поголовен данък, носи военна повинност и може да бъде подлаган на телесни наказания. Парцелите земя, които получават селяните, са твърде малки, като за тях селяните са длъжни да заплатят откупи в полза на дворянството, много по-високи от реалните им цени.
С отмяната на крепостното право селският въпрос в Русия не се решава, а напротив остава централен и се превръща в най-остър в края на 19 и началото на 20 в.
Откупните плащания на селяните са премахнати и се увеличава тяхната свобода на придвижване една след социалнополитическите сътресения в Русия през 1905-1907 г. Тогава започва аграрната реформа, която разрушава общините и засилва правото на собственост, което улеснява по-нататъшната капиталистическа еволюция на селското стопанство.
Болшевиките идват на власт през 1917 г. и се задържат, тъй като още първия ден те издават „Декрет за земята”, с който я изземват от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. Само след 10 г. обаче руските селяни отново загубват земята си след започналата колективизация и окончателното одържавяване на земята.
/По материали в интернет/
http://www.blitz.bg
Убийците на Царя - Освободител:
Геся Гелфман от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене
|
Геся Мировна (понякога изписвана като Меровна или погрешно Мироновна) Гелфман е руска революционерка от еврейски произход, агентка на изпълнителния комитет на организацията "Народна воля". Една от осмината първомартовци.
Геся Гелфман е родена в град Мозир, днес в Беларус, в еврейско семейство. На 16 години започва работа в шивашка фабрика в Киев, където влиза в досег, ставайки близка с революционните среди. През 70-те години на 19 век е многократно арестувана от руската полиция за революционна дейност. По това време се запознава с Николай Саблин, който по-късно става по конспиративни причини нейн фактически съпруг, а тя де факто за да укрие истинската си самоличност живее под името Елена Григориевна.
След убийството на цар Александър II, Гелфман е арестувана заедно с други видни деятели на "Народна воля". При ареста, Саблин се самоубива. По време на следствените разпити, Гелфман признава, че е член на организацията "Народна воля", но отрича участието си в организирането на цареубийството, въпреки безспорните факти в обратна насока. Заедно с други пет активни извършители на убийството на Александър II, тя е осъдена на смърт чрез обесване, но изпълнението на наказанието по присъдата е отложено понеже тя заявява, че е бременна. Това е потвърдено от последвалия медицински преглед и изпълнението на присъдата е отменено, тъй като според тогавашния руски наказателен закон спрямо бременни жени не може да се изпълнява смъртно наказание - заради бъдещия живот и невинността на детето на бременната. След раждането, смъртното наказание на Гелфман е заменено с тежък физически труд.
Раждането при Гелфман протича тежко и с усложнения. Според марксическата историография, поради липса на адекватни медицински грижи. Малко след раждането, Гелфман умира в затвора от гнойно следродово възпаление на перитонеума.
Източници Вижте същоПесните са на родопско-мрвашки диалект, от 19-ти век
Едно врeмя, пролетта когато щели да дойдат Лестувиците, събирали са девет моми та са пременували и ходили от къща на къща, та вързували на малките дeца на десната рока едно бело и цървено конче от коприна и пeели слeдоющата пeсна:
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
песен 2 и песен 5, от шестте песни за ластовицата
от сборника "Веда Словена"
Слези ми, мале, на дори, – на двори
Флези ми, мале, фъ бахче-ту, – в градинчето
Дигни си, мале, подигни
Подигни златенъ камень,
Де си е, мале, маринка, – дето е мале мартеницата
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми уть край земе - от край земя
Утъ край земе, слану море, - соленото море
Летнала ми на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море,- Черното
Та си на дару циркала, на дару – на дърво
Циркала, мале, напевала,
Фафъ уста хи бела китка, хи – ѝ
Бела китка и куприца, куприца – копър?
Та са чудумъ чуди
Де да иде де да летне
Да си фарли бела китка
Бела китка и куприца,
Баксишъ носи утъ край земе. Подарък носи
Зачула е Юда самувила
Та хи дума и говори:
Е, ти пиле лестувица,
Що ми са чудумъ чудишъ
Та си циркашъ и напевашъ?
Я си фаркни тука долу
Тука долу фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае, сарае – къща, дворец
Фафъ сарае фафъ бахче-ту.
Царе му мажку дете, на царя мъжкото дете
Та та чека сега малу
Сега малу три нидели;
Варзала му стара майка
Варзала му на рока-та
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала,
Фафъ бахче-ту златенъ камень,
Пудъ камень гу турила—
Та ти са мольба моли,
Какъ си идешъ утъ край земе като дийдеш
Утъ край земе отечина, – отечество-то
Да си хи баксишъ фарлишъ - подарък хвърлиш
Да си земешъ златна маринка,
Да уставишъ бела китка
Бела китка и куприца;
Та ти царе курбань коле
Курбанъ коле ду три голабче-та,
Ша ги гответъ малки моми,
Умреватъ ги съ бела китка – подправят ги с
Съ бела китка и куприца.
Чула ми лестувица,
Летнала си фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Камень дига; ни са дига,
Да си земе белу сукну
Белу сукну и царвену,
Белу сукну и маринка,
Та си рукна Юда самувила, – Та си викна...
Подигна хи златенъ камень,
Та си зела белу сукну
Белу сукну и царвену,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Слези, мале, слези
Слези, мале, фафъ бахче-ту,
Подигни си златенъ камень,
Та си земи бела китка
Бела китка и куприца,
Отнеси е дуръ на царе,
Та му са фальба пофали:
Чи е летнала лестувица,
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;
Ником" си баксишъ ни носила, – с нокти
Утъ край земе утъ слану море,
Летнала си фафъ бахче-ту,
Подигнала златенъ камень,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
.............................................Песна 5. Лесту ле лестувица,
Била си била на край земе
На край земе на слану море, – солено
Де са били наши царе
Наши царе, наши сруци, – наши чичовци ?
Та са поле урали,
Та са поле сели,
Сели са бела пшеница,
Йоще никой ни е селъ,
Училъ ги е Крали Марку.
Донела си бела китка
Бела китка и куприца,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле голабче-та,
Зготвили ги малки моми
Зготвили ги наготвили ги,
Фарлили си бела китка
Бела китка и куприца,
Зготвили ги умревали ги,
Зготвили ги доста умрениви (подправени)
Та са гозба гостетъ,
Та си Бога фалетъ,
Чи та праща утъ край земе
Да летувашъ на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Мольба ти са, лесту, молетъ,
Па да дойдешъ ду година,
Баксишъ, лесту, да донесешъ,
Баксишъ, лесту, бела китка
Бела китка и куприца
Па ти царе курбанъ коле,
Ни ти коле голабче-та,
Лу ти коле деветъ крави - Но ти коли...
Деветъ крави елувити, - ялови
Елувити се на отбуръ; - все отбрани
Да ни си китка донесешъ, ако китка не ...
Какъ си гответъ малки моми
Нажелилу хми са натажилу,
Чи си гответъ ни умреватъ, - без подправки
Ни е курбанъ дуръ на Бога.
Какъ си пеетъ малки моми,
Летнала си лестувица
Та си цирка и си пее:
Ой ле вие малки моми
Малки моми и девойки,
Доста ми царе курбанъ коле,
Доста ми са мольба молите!
Да замине лету и пролету,
Па ша летна на край земе
На край земе на слану море,
На край земе да зимувамъ.
Ега веке да си летна - когато вече да си литне
Да си летна да си фаркна,
Ша си летна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае,
Ша си циркамъ на даро-ту
Да ме чуе малка мома
Малка мома утъ сарае,
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си бере бела китка
Бела китка и куприца,
Да ми даде бела китка,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Де си виде мажку дете
На рока му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Майка му са дусетила
Белу му сукну утварзала,
Слела си фафъ бахче-ту,
Та гу пудъ камень турила,
И Язъ, моми, каилъ ставамъ:
Рукнувамъ си Юда самувила,
Та ми камень подигнува,
Та си зевамъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Та гу носе на край земе
На край земе на слану море,
Кой гу види да си знае:
Наши деди наши сруци
Заселили крайна земе,
Заселили приселили!
Па си веке станали
Друга си земе заселили.
Та хми адетъ устаналъ:
Ега си е лету и пролету,
Кой си има мажку дете,
Варзува му на рока-та
Варзува му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да си знае малку дете,
Чи си дойде бабайку му че е дошел баща му
Утъ край земе утъ слану море.
Па уставемъ бела китка
Бела китка и куприца,
Да гу наиде стара майка,
Да гу носи дуръ на царе.
Собира си малки моми,
Собира ги фафъ сарае,
Та си курбанъ коле,
Та си моми гозба гости,
Та си гответъ врана манже,
И фафъ манже бела китка
Бела китка и куприца,
Кой си еде, кой си пие,
Ша ма чека ду година,
Ша ма чека на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море.
Пояснения за думите
дадени от певцитеСруци: значи срикове. (чичовци!?)
Умревали: значи турели въ тъхъ миризливи нъща. (подправяли)
Куприца: билька миризлива, копаръ.
Отечина: отечество.
Деснива: благославя с десница.
Маринка: мартеница
Сривнало: значи драго и станало.
!!!!!!!!!!!!!!!
"Ще заличим от паметта на народите всички спомени за миналите векове и ще оставим само онези, които са в наш интерес"!
- извадка от Протокол 16, на ционските старейшини, от Световния ционистки конгрес в Базел - 1897 г.
Прочетете, непременно, 24 -те "тайни протоколи на ционските старейшини" ("мъдреци")!
Дата и час: 03.03.2013 г., 11:00ч. Организатори: Facebook групи на недоволни от банковите услуги. Искания и Цели:
1. Забрана за едностранната промяна на лихвите и останалите параметри по договорите за кредит /потребителски и ипотечни/ .
2. Пълна прозрачност по отношение на лихви, методологии, критерии за оценка. Отмяна на пар.1, т.6 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, даващ право на банките да изменят лихвите по кредитите по собствена методология /т.нар. базов лихвен процент/.
3. Приемане на закон за фалит на физическите лица, с който да се регламентира до каква степен кредитополучателите остават длъжници на банките при фалит.
4. Приемане на закон за финансовия омбудсман, с който да се регламентира адекватен механизъм за извънсъдебна защита правата на потребителите на финансови услуги.
5. Отмяна на чл.417, т.2 от ГПК в частта, която предоставя право на банките да получават по облекчена процедура изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги.
6. БНБ да започне да изпълнява функциите си по реален надзор над дейността на банките в страната, в това число да следи и санкционира всички констатирани банкови нарушения по Закона за кредитните институции;
7. Поемане на персонална отговорност и незабавно освобождаване на г-н Иван Искров от поста Управител на БНБ поради неадекватната политика на БНБ, довела до масови нарушения на ЗКИ от страна на банките в България в периода 2008 - 2012 г.
Сценарии:
Начало 11.00
1. Митингуващите ще окачат детски играчки и дрешки, в знак на протест срещу неправомерно надвзетите суми от банките, които са откраднати от децата им.
2. Митингуващите ще напишат на кратко за своите проблеми с банките върху листа, които ще окачат на полицейската предпазна линия пред БНБ. Доброволци ще предлагат на минувачите да се включат в същата инициатива.
3. Разпространение на брошури, информиращи за истинските проблеми в банковата система и систематичното ограбване на българския потребител на банкови услуги, бизнеса и икономиката.
4. Информационна кампания, целяща по-добро познание на правата, който потребителите на банкови услуги имат.
Ипотечни кредити в швейцарски франкове https://www.facebook.com/groups/bgchf/ Срещу безобразията на банките! https://www.facebook.com/groups/117285574952903/ДА СПРЕМ РЕКЕТА С ЛИХВИТЕ НА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК https://www.facebook.com/groups/118503631508052/
e-mail: a_b_k@abv.bg
Закон За Забрана Продажбата На Българска Земя На Чужденци
Здравейте ,приятели на България.Тази Петиция е за всички вас, на които все още им пука за българската земя,нека всички заедно се обединим и защитим това за което редица поколения българи са проливали кръвта си , и да спрем разпродаването и "подаряването" на българската земя на чужденци.
Текст На Петицията :
Ние долуподписаните граждани на република България , заявяваме своето искане българската земя да бъде опазена за бъдещите поколения българи ,чрез закон за забрана продажбата на българска земя на чужденци.Отдаването на българска земя за ползване от чужденци за земеделски нужди или други предприятия от търговски характер одобряваме само чрез отдаване под наем без право на прехвърляне на собствеността . Допускаме единствено закупуването от чужденци на апартаменти в многоетажни сгради , построени върху парцели стопанисвани от български граждани,институции и търговски дружества за туристически,жилищни и здравно-медицински цели.
* Като чужденци определяме хора принадлежащи на друг етнос и народи различни от българския,които не са родени и отгледани в България и не владеят способността да разбират и общуват свободно,писмено и говоримо на български книжовен език.Изключение правят родените в чужбина потомци на българи с двойно гражданство , доказан български произход и свободно владеене на български книжовен език.
* Вярваме ,че с настоящата петиция ще допринесем за благото на България и повишаването стандарта на живот на нейните поданици .
Молим всички ,които имат въпроси или искат да споделят нещо по темата да го правят на zzzpnbzn4@abv.bg или на фБ страницата ни http://www.facebook.com/ZakonZaZabranaProdazbataNaBlgarskaZemaNaCuzdenci , защото писмата ,които получаваме тук по някаква причина независеща от нас не се четът . Благодарим :)
Последно говорих с Пламен в неделя, 17 февруари, по телефона. Гласът му беше прегракнал, беше силно въодушевен. Имахме уговорка да се качим на Седемте Рилски езера за ден-два, преди да замине за Турция, където щеше да се катери по скалите над Анталия. Извини ми се, че няма да може да дойде, защото е ангажиран с протестите във Варна. Каза: „Много съжалявам, може ли да не се виждаме тази седмица, че ще сваляме Киро (кмета Кирил Йорданов).”
Не се учудих – за Пламен е свойствено да се въодушевява. Нещо повече, той има дарбата да въодушевява хората около себе си. Той е душата на нашата компания. Затова му казах само: „Пази се!” Тези дни се говорят всякакви неща за Пламен Горанов – мъжът, който пламна на 20 февруари в 7.30 часа сутринта пред сградата на Община Варна. В самото начало директно се опитаха да го очернят: да го изкарат психар, алкохолик, наркоман, отчаян от живота човек, за да омаловажат постъпката му. Но много скоро близките му приятели се опомнихме от шока и обяснихме на всеослушание, че Пламен е пълната противоположност на този скалъпен образ. Освен артистична натура и многостранен талант, Пламен е стабилен, отговорен, организиран, земен човек, който се ръководи от болезнено твърди принципи.
В момент, когато в болницата се борят за живота му, искам да кажа на всички, че Пламен направи нещо много голямо и го направи за нас. Той не просто протестираше, а искаше да насочи протестите в конструктивна посока. Пламен съобрази, че неделните митинги пред празната сграда на варненското „енерго” са абсолютно безсмислени. Той пръв се осмели да назове проблема на Варна с истинското му име ТИМ. Документирано е как той призовава хората да не изливат напразно гнева си на улицата, а да го насочат срещу причинителите на техните беди: безволевите управници на Варна, кукли в ръцете на вездесъщата групировка.
Убеден съм, че постъпката на Пламен е отчаяно смел протест, а не самоубийствен акт. За това има много свидетелства, но няма да ги коментирам преди да е приключило следствието. Пламен пламна точно пред входа на сградата на общината, която е опасана от камери. Край него е имало плакат с искане за оставката на кмета и общински служител е опитал да го скрие. Приятелите му, които се обединихме в граждански инициативен комитет, настояваме плакатът и записът от видеокамерите да станат достояние на обществото.
Хиляди са хората, които не познават лично Пламен, но са впечатлени от неговите весели и иносказателни фотографии. Освен артист, Пламен е алпинист и запален рибар. Той изкарваше хляба си с тежък труд – като височинен работник. Неведнъж сме обсъждали с него, че всекидневната работа на хората трябва да се превърне в изкуство. Метачът трябва да прави изкуство, докато мете, строителят – докато реди тухли. Според Пламен само така нашето общество би могло да оздравее. Той протестира не само срещу продажните управници, но и срещу мърлячите, скатавките, хората без позиция. Срещу стадото.
Дай, Боже, скоро да стигнем до момента, когато Пламен ще се нуждае от пари за лечение. В момента той спешно има нужда от кръв. Кръводарителите извън Варна трябва да поискат бележка на името на Пламен Горанов и след това я изпратят по факс или друг начин до ВМБ.
http://mittag.wordpress.com/
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
