АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”- АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИЯ Е ПОГРЕБАНА !
През 1990 г. световноизвестният френски океанолог Жак Ив Кусто, прелитайки над  АЕЦ “Козлодуй” казва вероятно на шега:
“Тя е опасна!”.
Тази шега обаче се оказва много удобна и започва активно да се използва в една целенасочена и шумна пропагандна кампания срещу българската атомна централа. Умишлено се пише и говори, че реакторите са “чернобилските” РБКМ, а това е лъжа, защото те са тип ВВЕР 440, които не са имали някакви сериозни инциденти.
Дори и самата Меглена Кунева казва, че “в България се организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип”. И това нейно изказване не е случайно!
След време се разбира, че голямата френска банка БНП „Париба” стои зад тази пропагандна кампания. Причината е, че тя кредитира с милиарди изграждането на румънската атомна централа “Черна вода”, която е на няколко километра от сеизмичната Вранча планина.
Ефтиният ток, който произвежда АЕЦ”Козлодуй” е сериозна грижа за банката, защото в изграждането на румънската централа тя е вложила огромни капитали, а румънският ток ще е много по-скъп от българският.
Какъв е залогът и колко сериозна е загрижеността на банката може да се съди по факта, че във френското лобиране участва и кметът на Париж, а после и като президент на Франция – влиятелният Жак Ширак.
За постигане на своите цели – затваряне на АЕЦ”Козлодуй”, или поне закриване  на реактори, банка „Париба” се нуждае от сътрудничеството на високопоставени български държавници и политици, както и чуждестранни чиновници в ЕС, с преки възможности да действат в нейн интерес. И тя намира хората които й трябват.
Така започва „Заговорът” срещу първата българска атомна централа. А за да разкрием игрите и играчите в „заговора”, ще се върнем по-назад във времето.
Проблемите на АЕЦ ”Козлодуй” започват от 1991 г. с разпадането на световната социалистическа система и се задълбочават през 1992 г., когато в България започва времето на хаоса и беззаконието. Марионетното правителство на Любен Беров е формално и властта – явна или прикрита е в ръцете на Луканов, Доган, мафиотски групировки като “Мултигруп” и новопоявили се олигарси.
Според чуждестранни специалисти, спешно са необходими пари за модернизиране на 1-ви и 2-ри блок на централата, но хазната е опразнена и се търси заем от чужбина.
На 16 юни 1993 г. кабинетът “Беров” сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, за заем по т.нар.” Сметка за ядрена безопасност”. Сумата е 24 млн. екю, срещу които страната е принудена да обещае затварянето на 1-ви и 2-ри блок на атомната централа през 1999 г.
Меглена Кунева, като юридически съветник на премиера Беров, участва активно в изготвянето на споразумението и знае много добре, че то няма задължителен характер за България.
По-късно, Симеон Сакскобургготски и Кунева, за да прикрият вината си ще тръбят навсякъде, че съгласието на България да затвори блокове на АЕЦ”Козлодуй” започва още от Берово време.
На 25 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на Европейския съюз, бившият ръководител на немските социалисти Гюнтер Ферхойген посещава България.
Става ясно, че основната му цел е да окаже силен натиск върху правителството на Иван Костов, за закриване на четири български реактора от АЕЦ”Козлодуй”. Подписва се и т. нар.”Меморандум между Европейската комисия и България”. Правителството обещава на Ферхойген вместо до 2010 г., каквото е нашето предварително становище, България да затвори четири реактора”в най-ранни срокове”.
Меглена Кунева като ценен юрист работи и при правителството на Иван Костов. Дори е директор на “Международна  дирекция” и е в течение на подготвяните и подписани международни документи. Меморандумът в английския оригинал е озаглавен:
„Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government” от 29 ноември 1999 г.
Както е използвано с пропагандна цел подписаното от Беров през 1993 г. “Споразумение”, така и сега премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева използват също”Меморандума”.
В пресата, радията, телевизията, в различни документи или официални изказвания, премиерът или Кунева съзнателно придават на Меморандума такива тълкувания и значения, които завишават неговата роля и му придават много по-обвързваща сила. Меморандумът, подписан на 29 ноември 1999 г от външния министър Надежда Михайлова и Ферхойген, не договаря нищо конкретно и обвързващо АЕЦ”Козлодуй”. Той няма силата на международен договор, което Кунева знае много добре, но вече под нечие внушение тя го е забравила.
На 7 февруари 2002 г. президентът Георги Първанов се среща с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в Брюксел. На срещата е разискван и въпросът със закриването на ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген, Европейският съюз не е променил позицията си. „Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”. Меморандомът не е споразумение, но Първанов е пропуснал да отбележи това.
Не се разбира каква е била позицията на Първанов, но в никакъв случай тя не е защитавала набедените от Ферхойген за закриване реактори.
Това, че Меморандумът ни задължава да затворим реакторите е другата голяма лъжа, след тази с Беровото споразумение.
Лъжат както комисарят Фейхорген, така и премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Тези лъжи съзнателно и режисирано се подемат от Парламента и другите министри от кабинета.
На 28 март 2002 година в Парламента най-неочаквано е предложен за приемане Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между  Република България и Европеската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), относно дейностите на международния фонд “Козлозуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на блокове от АЕЦ”Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР.
Вносителят Веселин Близнаков е председател на комисията по енергетика в Парламента според когото, Законопроектът е доказателство, че България е стабилен партньор на Европейския съюз и спазва договореностите. А договореностите са тези на Костов и Беров и всъщност договорености няма!
Преди гласуването на Законопроекта, депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов прави процедурно предложение:
„На основание на чл. 42.ал. 2. т. 3 от Правилника, правя предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред”. Изтъквайки мотивите, депутатът  Корнезов казва в заключение:
„Ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си добре преди да натисните бутона”! А Близнаков отговаря, че не предават интересите на страната а доказват, че България е стабилен партньор на Европейския съюз, който стриктно спазва договореностите.
Министърът на енергетиката Милко Ковачев, на свой ред и той казва на депутатите:
„Искам да припомня, че на 16 юни 1993 г. между правителството на Любен Беров и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано споразумение в което има ангажименти за спиране блокове на АЕЦ”Козлодуй”.
„На 11-ти септември 1999 г.(тук Ковачев греши – датата е 29 ноември) външният министър на България Михайлова и комисарят по разширяването на ЕС Ферхойген са подписали също Споразумение. Действително, то има характер на „джентълменско споразумение”, но ние може би трябва да се замислим как ще градим доверие като партньори, а не да създаваме политическо недоверие”.
Вижда се явното примиренчество и внушена нагласа както на царските депутати, така и на министрите, за безропотно съгласие АЕЦ”Козлодуй” да бъде пожертвана!
На 22 януари 2002 г. премиерът Симеон Сакскобургготски на среща в Атина с гръцкия премиер Костас Симитис еднолично му обещава заявявайки, че България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.!
На 1-ви септември 2002 г. външният министър Соломон Паси тайно праща “нонпейпър”(неофициалeн дипломатически документ) до Европейската комисия в който пише,че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440 – това са първите четири реактора на АЕЦ”Козлодуй”.
На 26-ти септември 2002 г. Кабинетът на Сакскобургготски приема решение 1-ви и 2-ри блок да се затворят през 2003 г., а 3-ти и 4-ти – през 2006 г.
На 1-ви октомври 2002 г. Соломон Паси, вероятно изпълнявайки нареждането на премиера Сакскобургготски, заминава за Брюксел и подписва закриването на 3-и и 4-и блок до края на 2006 г. Той изпреварва Народното събрание, което ще гласува ден по-късно решение, съгласно което затварянето на блоковете не може да стане преди членството на България в ЕС.
Решението на парламента се оказа без последици, след вече положения от Паси подпис.
В неудобна ситуация изпада не само Парламента, но и президента Първанов, на когото председателят на Европейската комисия Романо Проди още на 2-ри октомври благодари за решението България да затвори блоковете. За това свое решение правителството не е уведомило президента и той го научава четейки в самолета българската преса.
През м. февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” имайки предвид “Козлодуй”. Тя явно вече я прежалила “старата Централа”.
През декември 2005 г. пред депутатите в Народното събрание с особено задоволство Кунева също казва: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”. Кунева демонстрирайки самочувствие се разкрива, че играе играта на премиера Сакскобургготски за “Белене”.
Затварянето на четири реактора на АЕЦ”Козлодуй” и строителството на АЕЦ”Белене” са “голямата игра”, където участват големи играчи, залагат се големи пари и се раздават големи комисионни.
Българската атомна енергетика е ” трън в очите” на банка“Париба”, която явно или задкулистно се бори да ликвидира поне четири, от шесте реактора на АЕЦ”Козлодуй” и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз и България успя.
Ясно е кои българи предадоха и продадоха българските национални интереси на френската банка. И тя разбира се не закъсня да покаже щедрата се благодарност към тях.
Меглена Кунева, веднага след като приключи в Брюксел комисарството, беше избрана на висок ръководен пост – член на Надзорния съвет на банка БНП „Париба”, с огромна заплата.
Няма нужда да питаме кой препоръча Симеон да получи заем от банката на стойност 250 милиона евро, за започване на първа фаза от строителството на АЕЦ”Белене”. Освен посредника Кунева, сигурно и Симеон се е облажил от тази крупна сума, която беше само началото на голямото “плюскане”. Условията на заемите са държавна тайна.
Към апетита на Симеон Сакскобургготски за комисионни трябва да прибавим и този на сестра му, бившата княгиня Мария Луиза. И тя е специализиран посредник в тъмния бизнес на комисионните.
Банка “Париба” е посочена от бившия министър на енергетиката Милко Ковачев като гарант, при приватизацията на апетитните български електроразпределителни дружества, уреждайки я за една голяма сделка.
Милко Ковачев, заедно с бившия председател на енергийната комисия в Парламента и енергиен „експерт” Веселин Близнаков ходиха командировка в големите канадски ядрени фирми „Канду и AECL, които изграждаха с френски капитали румънската атомната централа “Черна вода”.
Предполага се, че пътуването им до Канада е свързано със строителството на АЕЦ”Белене” и уговаряне на евентуални комисионни. Този въпрос нашумя и се превърна в скандал с който се занимава дори и канадския парламент.
Никой в България не е проявил интерес какво са правили в Канада двамата царедворци и то във фирми конкуренти и твърде заинтересовани от затварянето на българската АЕЦ”Козлодуй”, както и от строителството на АЕЦ”Белене”.
В писмото на канадския депутат Джо Комартин до “Дарик” радио фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”.  За канадците лобирали приближени до министъра на енергетиката Милко Ковачев, до княгиня Мария Луиза, шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев.
Никоя българска власт не реагира на сигналите за корупция защото очевидно имаше “чадър” над играчите с комисионни.
След като приключи мандата му на министър, Милко Ковачев работи известно време на висок пост в софийския офис на „Париба”, а по-късно беше преместен с по-голямо възнаграждение в Лондонския й офис! Явно и той получава от банката заслужена благодарност, като Меглена Кунева.
“Трансперънси интернешънъл” – международна неправителствена организация за борба с корупцията включително и политическата, разкритикува назначението на Меглена Кунева, на Гюнтер Ферхойген и на други двама бивши еврокомисари на “доходни позиции” в частния, предимно банков бизнес. Съобщението е свързано с новина от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на управителния борд на банката. Докато Ферхойген е назначен на отговорна работа в британската банка “Роял банк ъв Скотланд”.

Приватизацията на голямата френска банка „Париба” през 1987 се свързва с името на Жак Ширак докато е кмет на Париж. През 2007 година, Ширак макар и президент на Франция е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет. Ширак е първият и единствен президент на Франция осъден за злоупотреба с власт, пари и корупция.
По време на предприсъединителните преговори за приемане на България в ЕС водени от Кунева, Ширак като президент на Франция лобира за интересите на банка „Париба” при строителството на румънската атомна централа.
Щедри са  възнагражденията и бонусите, раздадени от банката на висшите български държавници, за успешното затваряне на четири реактора от АЕЦ „Козлодуй”. Резултатът от продажните им действия е катастрофален.
Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Милко Ковачев, Солом Паси, Веселин Близнаков и комисарят по разширяването на Евросъюза – социалистът Гюнтер Ферхойген, са основните заговорници и виновници за преждевременното затваряне на 4-ри реактора от АЕЦ”Козлодуй” – всъщност за нейното ПОГРЕБВАНЕ!
В условия на тежка икономическа и финансова криза, поради предаване на националните ни интереси от подкупните държавници и политици, България губи ежегодно най-малко по 1 млрд. евро само от неизнесен ток, както и загуба на няколко хиляди работни места, авторитет и престиж и то не само на Балканите.
След затварянето на реакторите на АЕЦ”Козлодуй” България изпадна в дълбока  икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз.
ЕТО ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА УСПЕХА !

4 Март, 2013

автор: frognews.bg

24 Коментари

3446

Дни преди да напусне управлението правителството ограничава производството на най-евтиния ток в страната. Това съобщиха от НЕК специално за БГНЕС и уточниха: Това на практика означава увеличаване на сметките на ток за крайните потребители.

"В петък по заповед на Електроенергийния Системен Оператор, който е подчинен на НЕК и Министерството на икономиката, ограничи до невиждан минимум производството на ток в ТЕЦ Марица- Изток 2", поясниха още от НЕК пред БГНЕС и подчертаха: В рамките на няколко часа производството падна под 450 мвт при възможни 1600 мвт.

Кадър от "Буфор". Снимка: София Филм Фест

Военната драма „Буфор”, документалната анимация „Валс с Башир”, историческия епос „Долината на смелите”, драмата „Мениджър човешки ресурси”, комедията „Според размера”, младежката история „Ще бягаш ли с мен?”, вълнуващата семейна драма „Вместо нея” и селектираният в конкурсната програма „Шаркия” ще представят на фестивалната публика различни аспекти от съвременното израелско кино.

В младежката история на Одед Давидоф „Ще бягаш ли с мен?” (Израел, 2006) двама тийнеджъри изживяват лятното приключение на своя живот по улиците на Йерусалим. Тамар е невероятно талантлива, но много неуверена и тиха. Тя напуска дома си и целия си досегашен живот, като променя външността си до неузнаваемост и започва да се държи по съвсем различен начин. Целта на коренната промяна в нея е да помогне на човек, когото силно обича. Но това е опасно начинание. Асаф пък е непохватен, наивен и изключително стеснителен младеж, който се е захванал със скучна сезонна работа в кметството. И той си е поставил задача – да озапти буйно безстопанствено куче, да му сложи каишка и да го върне на собствениците му. А те да бъдат глобени за нехайното им отношение към животното. Асаф следва кучето Динка из града с надежда, че то ще го отведе до дома си. Само че стопанката на Динка всъщност е Тамар и никой не знае нищо за внезапното щ изчезване. Колкото повече истории чува Асаф за момичето, толкова повее усеща, че се влюбва в него. И колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че сериозна опасност грози Тамар.

Във военната драма „Буфор” (Израел, 2007) Йозеф Седар разказва историята на 22-годишния командир на Буфор Лираз Либерти и неговите войници през последните месеци преди оттеглянето им от крепостта. Режисьорът се интересува не от войната, а от напускането на окупираната страна. Военната база все още е подложена на обстрел от вражеските сили, а Лираз трябва да подготви взривяването щ, което ще унищожи и смисъла на всичко, което войниците са се опитали да защитят с цената на живота си.
Филмът на Йозеф Седар и Рон Лешем получава номинация за Оскар ’08 за най-добър чуждоезичен филм, както и номинация за „Златна мечка” и наградата за най-добър режисьор в Берлин ’07. Израелската филмова академия ’07 присъжда на филма 4 награди, включително за най-добър оператор.

Във „Валс с Башир” (Израел-Франция-Германия, 2008) главният герой Ари потегля в търсене на стари приятели и други хора, които могат да му помогнат да си спомни жестокото клане, насърчено от израелските сили в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила по време на окупацията на Западен Бейрут през 1982 г.
Необикновеният филм на Ари Фолман е сред най-внушителните анимационни проекти в историята на киното. Негово качество е не само реалистичната автобиографична основа, но и формата на анимационен документален филм. „Войната е сюрреалистична, а паметта е толкова ненадеждна, че си казах: по-добре да тръгна по пътеката на спомените с екип аниматори,” обяснява Фолман. Следвайки стъпките на иранския филм „Персеполис”, това е един рисуван експеримент, посветен за неотдавнашната история на Израел – филм увлекателен, вълнуващ и ужасяващ. „Валс с Башир” е носител на Златен глобус ’08 за най-добър чуждоезичен филм. Същото признание получава и на Британски независими филмови награди ’08. На кинофестивала във Варшава ’08 продукцията печели Наградата на публиката.

Любов, смях и сумо предлага комедията „Според размера” (Израел-Франция-Германия, 2009). (Случайно ли, това извращение ще има "премиера" точно у нас? Егати гнусното заглавие... Лъха на "естетика и изкуство", май точно каквото Хитлер описва в речите си еврейското "изкуство" и намеса в истинското?!) Филмът представя сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят, показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Режисьорите Шарон Маймон и Ерез Тадмор не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за комични контрасти и словесни двубои. „Според размера” получава признанието на публиката на кинофестивалите в Карлови Вари ’09 и Награда на публиката и Фестивала на еврейското кино - Вашингтон ’09. Израелската филмова академия ’09 му присъжда три награди – за най-добра актриса (Ирит Каплан), най-добри костюми (Инбал Шулик) и най-добра поддържаща актриса (Левана Финкелстейн).

Драмата „Мениджър човешки ресурси” (Израел-Германия-Франция, 2010) на Еран Риклис е още едно от заглавията в програмата „Фокус Израел”. Историята - Мениджърът „Човешки ресурси“ (Марк Иванир) на най-голямата пекарна в Йерусалим е в беда. Той е разделен с жена си, дистанциран от дъщеря си и принуден да извършва работа, която ненавижда. Когато една от младите служителки е убита при терористична бомбардировка и тялото щ остава непотърсено, пекарната е обвинена в липса на хуманност и безразличие.
За да избегне скандал в пресата, собственикът му нарежда да придружи тялото щ до неназована балканска страна, за да го предаде на роднините щ. Бюрократични спънки правят сложно намирането на роднина, който може да подпише смъртния акт. Героят на Марк Иванир се оказва въвлечен в странно пътуване...
„Мениджър човешки ресурси” е удостоен с няколко международни награди: за най-добър филм, режисьор, сценарист, звук, поддържаща актриса и номинации за най-добър актьор, монтаж и поддържащ актьор на Наградите на Израелската филмова академия ’10; за най-добър актьор в Хайфа ’10; Наградата на публиката - Локарно ’10; Награда СИГНИС Почетен диплом, Хонконг ’11.

„Долината на смелите” (Израел, 2010) е исторически епос, в който спомените за първата емигрантска вълна на евреи от Европа към Палестина в края на 19-и век се преплитат с необикновената любовна история между младата руска емигрантка Фаня и родения в Палестина евреин Йешиел. Филмът на Дан Уолман е удостоен с наградата за най-добър филм на кинофестивала на еврейското кино в Страсбург ’11.

„Вместо нея” (Израел, 2012) е сериозна любовна драма в контекста на затворено общество със строги правила за брака и връзките. Филмът на Рама Бурщайн разказва за 18-годишната Шира, на която щ предстои да се омъжи за многообещаващ мъж на нейната възраст и от нейната черга. Нещата се променят, когато 28-годишната щ сестра Естер умира при раждането на първото си дете. Когато майката на Шира разбира, че съпругът на починалата щ дъщеря възнамерява да се ожени повторно и да замине с единственото щ внуче надалеч, тя предлага на вдовеца ръката на най-малката си дъщеря. Шира трябва да направи избор между повика на сърцето си и семейния дълг.
Филмът има няколко международни отличия, сред които Наградата СИГНИС Почетен диплом и най-добра актриса във Венеция ’12; 7 награди, включително за най-добър филм и режисьор от Наградите на Израелската филмова академия ’12; Наградата на международното жури за най-добър филм в Сау Пауло ’12; Награда за най-добър оператор в конкурса за израелски филм - Хайфа ’12.

„Шаркия” (2012) е копродукция между Израел, Франция и Германия, дебют на израелския режисьор Ами Ливне, и ще участва в международния конкурс на София Филм Фест 2013.

Трогателната камерна драма разказва за младия бедуин Камел, горд охранител на Централната гара в Беер Шева. Камел живее в малко селце в пустинята, а най-важният човек там е брат му Халед, който обича жена си Надя и работи в строителството. Междувременно става ясно, че властите са решили да съборят къщите в селцето. Камел решава, че съдбата на селото зависи от него: прави малка бомба, скрива под пейка на автогарата, за да я открие уж случайно малко по-късно, полицаи и репортери да се втурнат към автогарата, а той да се превърне в герой на деня. Както и да успее да каже пред телевизията, че селото му е в опасност. Но... всъщност нищо не се променя. На следващия ден идват екипите, за да събарят постройките. Събрани от нещастието си, Камел, Надя и Халед наблюдават как булдозерът разрушава къщата им...

Филмът, заснет в пустинята Негев с естествени, силни изпълнения от натуршчици, рисува сдържано злощастната съдба на бедуинско семейство, което живее в непризнато от властите селце в съвременен Израел.

Режисьорът Ами Ливне е роден през 1975 година в Тел Авив, Израел. Завършва кинофакултета на колежа Бейт-Берл през 2003. Пише сценарии, продуцира и режисира няколко късометражни филма. „Шаркия” е дебютът му в игралното кино и е включен в програмата на 17-ия София Филм Фест.

Снимка: архив Булфото

ГЕРБ категорично иска да управлява отново, обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова пред bTV. По нейни думи партията ще може да използва научените уроци и да изготви програма за икономическо развитие и успех.

„Да, искаме да управляваме отново. Ще изработим добра програма, фокусирана върху икономическото развитие, което не е за сметка на фискалната дисциплина. Сега обаче трябва да подкрепим президента като човек, в който е концентрирано бъдещето ни”, добави Лиляна Павлова, уточнявайки, че самата тя за първи път в следващите месеци ще участва в политическа кампания и избори.

Павлова повтори тезата на правителството в оставка, че просто кабинетът се е улисал в асфалт и не е обърнал достатъчно внимание на откриването на работните места и борбата с безработицата и ниските доходи.

Неосъщественият вицепремиер все пак не отстъпи от твърдението, че магистралите и инфраструктурата са важни, а по-скоро хвърли вината за ситуацията в страната и падането на правителството на ГЕРБ върху финансовия министър в оставка Симеон Дянков.

Считам, че дефицитът нямаше нужда да е 0.4%. Дефицитът може да се увеличава. Можеше да е 1,3 или 2%. И това е лично и моето предложение. Това ще е и нашата програма оттук нататък, той трябва да се увеличи, заяви Павлова, коментирайки финансовата политика на Дянков, който изключително държеше на ниския дефицит.

Министърът в оставка обаче беше категоричен, че този дефицит трябва да се инвестира разумно и да се стимулира заетостта и икономиката.

Павлова обясни желанието на правителството да спазва добра финансова дисциплина с желанието да се докаже като “добър ученик“.

Ние сме малка държава като цяло. Нов член сме на Европейския съюз. Като всеки един нов ученик искахме да сме прилежните, да сме съвестните, да сме най-добрите. Да покажем, че може да покажем, че сме наравно с големите, обясни министърът в оставка.

Според нея обаче е било изключително важно да бъде постигната тази финансова стабилност, за да се покаже страната ни като надежден партньор.

Павлова смята, че вината за високата безработица в страната не е само на правителството, а проблемът е международен.

Двадесет и шест милиона са безработните за целия Европейски съюз. Това означава, че проблемът е глобален, той не е само в България, заяви тя.

По нейни думи всички партии сега обещават увеличение на доходите и намаляване на безработицата, но трябва да е ясно как ще се случи това.

Павлова открои вицепремиера в оставка Цветан Цветанов като „човека, който изгради тази партия, поддържа структурите й и познава проблемите на всеки град или регион”.
 
http://www.dnes.bg

Този кратък анализ е опит за предупреждение към честните участници в днешните събития, които искрено вярват, че са свидетели на уникални моменти от българската история, призвани да донесат щастие и просперитет за милото ни Отечество!

Както обикновено става в подобни случаи, и сегашната „революция“ в България е проект на определени кръгове, които чрез яхване на справедливото народното недоволство, се опитват да постигнат своите тясно кастови цели. От тази „революционна“ инициатива активен интерес имат и външни фактори, стискащи със здрава ръка примката на шията около българския народ, не даваща му и най-малък шанс за каквото и да е спасение от мизерията и разрухата.

Още през далечната 2009 г. прогнозирах подобен ход на процесите не само у нас, но и по целия свят. Действително, нещата се случиха и продължават да се случват по един и същи сценарий. Арабската пролет, реализирана с дейното участие на водещи световни спецслужби е само още едно доказателство, че днес в света нищо не се оставя на случайността.

Да си припомним и прословутото движение „Окупирай Уолстрийт“, за което още при първоначалното му анонсиране споделих (така се и оказа), че е вътрешна работа на действащата администрация, целяща по този начин да канализира и контролира неизбежното народно недоволство от все по-задълбочаващите се кризисни процеси в Америка.

Нееднократно съм споделял с Вас, че планетата ще продължи да затъва все по-дълбоко в най-тежката криза на съвременната цивилизация, криза, която вече поставя под въпрос основите на обществената парадигма, в чиито рамки човечеството се е развивало през последните два-три века.

Тези процеси няма как да подминат и малка България, чието ръководство през последните четири години действаше точно според предписанията, давани от центъра на света, в рамките на методите и моделите разработвани и утвърждавани през последните три десетилетия за страни като нашата.

Неслучайно и сега, след позорното си уволнение и последваща обща оставка на правителството, Симеон Дянков е убеден, че е действал абсолютно адекватно на обстановката и че други решения просто не са съществували. Можем да го разберем, но не и да му съчустваме, защото той, както и цялата мейнстримска икономическа наука откровено изпуснаха днешната глобална икономическа криза. Те и досега нямат смислено обяснение за причините за ставащото, както и за по-нататъшните етапи на пропаданията (ако въобще имат въображението да мислят, че ще има такива).

Не такъв, обаче, е статегическия поглед на хората, гледащи от върха на света! Там отдавна познават нашите разработки и публикации, затова при тях е налице твърде ясното разбиране, че светът навлиза в ера на перманентен хаос, чието озаптяване и контролиране е цел номер едно за днешните глобални елити. Както сме си говорили многократно, сред тези планетарни елити вече ясно се очертаха „групите по интереси“, което още повече усложнява картината. Във всички случаи трябва да ни е пределно ясно, че сегашните господари на статуквото в никакъв случай няма да допуснат даром да бъдат отнети техни законни зони на интереси, както например, постъпи наивникът Горбачов.

Ако съм Ви дотегнал с встъпителните думи – редовните читатели на блога, и без това добре са осведомени за току-що прочетеното, а тези, които за пръв път са ми на гости вече проявяват скепсис - то тогава минавам към конретика, която да задоволи и най-нетърпеливата аудитория.

И така, ако сме прогнозирали, че нещо ще се случи, далеч преди да е станало реалност, и то наистина се е осъществило, дали това събитие е било случайно или е резултат от фактори и обстоятелства, стоящи високо над нашата политическа среда и по никакъв начин не поддаващи се на нейните вътрешни закони? Защо на „българската революция“ й дойде времето да се осъществи точно в този момент и можеше ли тя да се стаява още известно време в душите и сърцата на изстрадалите българи?

За да си отговорим на тези въпроси трябва да определим кой в България и извън нея има най-сериозен интерес от днешните бурни събития в държавата ни, само няколко месеца преди въртележката на редовните парламентарни избори? За да не бъда обвинен в конспирология оставям външните фактори на страна и се съсредоточавам върху местните сили, имащи най-голяма изгода от разклащането на лодката в посоката, на която сме свидетели!

Основното искане със стратегическо значение на площадите е за мажоритарна система и пряко избиране на народните представители. Това добре, но да си зададем резонния въпрос: при един такъв мажоритарен избор кой би могъл да излезе срещу кебапчетата и железния юмрук на феодалите по места, които вече са превърнали хората в крепостни селяни и срещу които, комай, само националните партии могат хипотетично да издигнат глас.

А тези местни дерибеи отдавна искат, след овладяването на много общини, да имат думата и на общодържавно равнище, особено на фона на все по-пресъхващите финансови потоци покрай свиващото се потребление (за това също сме предупреждавали преди години). Пазарите се гърчат, частниците изнемогват и последните чудесно разбират, че ако не си осигурят лостове за обогатяване в средносрочна перпектива, те скоро ще станат част от миналата бизнес-история на България. Затова не се жалят скътани милиони, които да бъдат инвестирани в днешното справедливо народно недоволство.

Истинската същност на сегашните събития, като типична буржуазна контрареволюция, най-добре се вижда и от конюнктурните и в голяма степен безсмислени искания на протестиращите, имащи за цел единствено да замажат очите на тълпите и да осигурят масовка за пред камерите на услужливите телевизии. В същото време, по никакъв начин не се поставят за обсъждане сериозните проблеми на българското общество, свързани с продължаващата деиндустриализация на стопанството ни, с демографската и социалната катастрофи на нацията.

Ясно е, че това се прави съвсем целенасочено: за да се отклони народният гняв от истинския виновник за проблемите на българина – върлуващият дивашки неоколониален капитализъм, наложен ни като форма на съвременно робство, в обективните условия на XXI век. Нещо повече, от определени внушения може да се направи изводът, че виновникът се търси на съвсем нетривиално място – сред страни и народи, имащи, иначе, огромен принос за запазване на националнатата ни идентичност през вековете.

Изключително странно е за мен, например, непрекъснатото даване за пример на англосаксонския банков офшор Исландия, която в годините на надуване на финансови балони успя да привлече милиарди в местните банкови учреждения. За всичките години на спекулативна финансова вакханалия, исландците постигнаха един от най-високите жизнени стандарти в света, по подобие на колегите си от малкия Люксембург или старата Швейцария, които отдавна са се превърнали в свърталище за крадци от всякакъв род и калибър, включително и нашенски. Да си припомним, че българските копупционери и бандити не крият парите си в Куба или в Сирия, а именно в офшорни юрисдикции под шапката на англосаксонските банкери и техните най-близки съучастници.

Затова за мен е жестока форма на манипулация непрекъснатото даване за пример на исландския модел, който страната ни трябвало да следва (та ние дори не сме офшора Кипър), като в същото време съвсем целенасочено се подминават постиженията на държави като Беларус, например, имаща сходна индустриална и аграрна структура с нашата, както и съпоставими позиции в голямата геополитическа игра.

Само този простичък факт води до едни твърде тъжни изводи: в България не е в ход никаква революция, а само поредното пренареждане на статуквото, в рамките на неоколониалния модел, в който е принудено на съществува милото ни Отечество, като на мястото на поредните „изгорели“ политици се подготвя издигането на новата генерация колониална администрация, която да поеме функциите на пореден сатрап за собствения си народ.

Много медийни сигнали водят до същите заключения. Така например, небезизвестната „Репортери без граници“, която ингорира въпиющи издевателства над „неправилни“ журналисти по света, се е заела да номинира за наградите си техни български колеги, заради „гражданската им позиция“ във връзка със ставащото у нас. Това не ви ли напомня за нещо добре познато, но твърде бързо забравено от късата ни обществена памет? Друг христоматиен пример в тази посока е „бунтарското“ съботно предаване на Петър Волгин, в което се дава ефир за всякакви „реформатори“ на статуквото, само не и на хора, които обосновано предлагат идеи за истинска и пълна смяна на системата.

Преди няколко дни присъствах на фарс, обявен като среща на свободните интернет-потребители в подкрепа на промяната. Впечатленията ми от това събитие са отразени в специален постинг. Това, което ме шокира бе медийното прессъобщение на другия ден, според което дискусията била достигнала до обявяване на правителство в сянка, което било призвано да защитава народните интереси. Какви народни и какви интереси ще защитава това правителство не знам, но фактът, че то се пръкна в атмосфера на пълен организационен хаос и манипулации не подлежи на никакво съмнение.

И нещо друго: както сте забелязали, уважаеми читатели на този блог, Вие сте едни от почти 900-те хиляди, решили, по една или друга причина, да надникнат в това интернет-пространтво. Смятате ли, че днешните водачи на протестите не са посещавали досега krizata.blog.bg? Аз не вярвам, че не са го правили. След като е така и ако те четири поредни години не са преставали да четат икономическите обзори, анализи и прогнози, публикувани на това място, не им ли е станало ясно, че в българския интернет няма по-адекватна площадка, на която аргументирано да се дава подробно описание на кризисните процеси по света и у нас, както и обосновани предложения за смекчаване участта на обикновените хора и на държавата като цяло. Ако приемем, че действително някои от т.н. „революционери“ са черпели информация за икономиката именно оттук, то как не се намери поне един от висшата аристокрация на революцията, който да потърси мнението ми, в качеството ми на народния експерт по кризата, помагал съвсем безвъзмездно през всичките тези години със съвети и препоръки на стотици обикновени граждани, търсели подкрепата ми по един или друг житейски казус, свързан с последствията от икономическата криза?

Всички тези въпроси и още много други, увиснали във въздуха, ми дават основание да твърдя, че днешните събития не излизат от недрата на народа, а са резултат от вътрешноелитни борби, подкрепяни от мощни чужди мозъчни центрове. Тези боричкания целят окопаване и гарантиране на паразитното съществуване за шепа пиявици, за близките няколко години, на фона на все по-съкращаващите се потенциали на контролираните от тях пазари. Няма съмнение, че целите на подобна „революция“ ще бъдат постигнати...

Аз, обаче, не желая да бъда маша в ръцете на разни манипулатори, изтръгващи от народната снага и последните капки живителни сокове, откъсващи и последната окъсана риза, останала на гърба му! Не съм в тази игра!

Общество

Дни преди да напусне управлението правителството ограничава производството на най-евтиния ток в страната. Това съобщиха от НЕК специално за БГНЕС и уточниха: Това на практика означава увеличаване на сметките на ток за крайните потребители.

"В петък по заповед на Електроенергийния Системен Оператор, който е подчинен на НЕК и Министерството на икономиката, ограничи до невиждан минимум производството на ток в ТЕЦ Марица- Изток 2", поясниха още от НЕК пред БГНЕС и подчертаха: В рамките на няколко часа производството падна под 450 мвт при възможни 1600 мвт.

Решението на правителството е взето в условията на масови бунтове, включително и днес, срещу високите цени на тока. ТЕЦ Марица-Изток 2 произвежда най-евтиния ток в страната. От НЕК подчертаха, че при тази ситуация на крайните потребители ще се предлага предимно скъп ток. /БГНЕС

«Мы отомстили по-своему, и только израильтяне знают, что мы имеем в виду. Возмездие не значит – ракета за ракету или пуля за пулю. О том, как мы это сделали, нельзя рассказывать», – сказал сирийский президент.

Асад также заявил, что информация об участии иранцев и боевиков «Хизбаллы» в защите его режима не соответствует действительности. Он отказался комментировать предположения о возможной передаче арсеналов сирийского химического оружия «Хизбалле», пояснив, что тему сирийских вооружений не намерен обсуждать никогда и ни с кем, пишет NEWSru.co.il.

Как сообщалось, Асад также обвинил правительство Великобритании в наивности и проведении политики запугивания. «Мы не думаем, что поджигатель внезапно станет пожарным. Честно говоря, Великобритания всегда играла очень неконструктивную роль в нашем регионе на протяжении десятилетий, а некоторые говорят, что и столетий. Проблема в том, что наивная и незрелая риторика этого английского правительства лишь оттеняет давние традиции политики запугивания и гегемонизма. Как мы можем просить Британию играть роль миротворца, когда она настроена на военное решение проблемы?» — сказал он.

Президент также заявил, что не собирается покидать Сирию и обсуждать свой отказ от власти с какими-либо иностранными державами. «Ни один патриот не решится на то, чтобы жить за пределами своей родины, и я не собираюсь обсуждать свою отставку с представителями иностранных государств», — подчеркнул сирийский лидер.

Ранее министр обороны Израиля Эхуд Барак дал понять, что ВВС его страны действительно нанесли удар по сирийским военным объектам. Об этом он заявил на конференции в Мюнхене, комментируя события в Сирии.

«События, произошедшие несколько дней назад, показали, что у нас слова не расходятся с делом. Мы ведь предупреждали о том, что не следует перевозить современное вооружение в Ливан», — сказал Барак.

Напомним, правительство Сирии обвинило Израиль в бомбардировке научно-исследовательского центра, расположенного недалеко от Дамаска. На рассвете 30 января израильские военные самолеты вторглись в сирийское воздушное пространство и разбомбили НИИ в районе Джамрая провинции Дамаск. В результате авианалета два человека были убиты, пятеро получили ранения. Здание центра и одно из соседних строений оказались полностью уничтожены.

Драконовски мерки за сигурност са предприети на площад Народно събрание, където в присъствието на президента и висши държавници трябва да се проведе тържествена заря - проверка в чест на Деня на Освобождението, алармира standartnews.com.  Шестима снайперисти са поставени на покрива на парламента, откъдето имат пълна видимост към площада. 

На улиците, обграждащи площада, са разположени коли на жандармерията.

На площада са построени представителните роти на Българската армия. Очаква се влизането на знамената светини на българската бойна слава. 

На честванията присъстват президентът Росен Плевнелиев, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, министри, кметът на София Йорданка Фандъкова, народни представители. На площада присъстват и много граждани.

Полицията арестува шестима пияни пред парламента. Сред тях е баща и двете му дъщери, едната от които непълнолетна. Бащата и момичетата са откарани в Първо районно управление, където ще бъдат проверени с дрегер на КАТ. Другите арестувани са пратени направо в изтрезвителя.

Пиенето на големи количества кока-кола е “съществен фактор” за смъртта на 30-годишна жена в Нова Зеландия, съобщи Би Би Си, като цитира заключение на патоанатоми.

Снимка: stuff.co.nz

Харис, която е майка на осем деца, в продължение на години е била с влошено здраве.

http://nestandartnoto.com