Когато цените на горивата ентусиазирано катерят стълбата, водеща към непредвидими небесни висини, когато с 20 лева в резервоара пътуваш два дни вместо обичайните четири-пет, а от телевизионния екран неуморно внушават, че това е нормално и точно така трябва да бъде в условията на свободен пазар, какъвто сме, няма как, за необлъчените от  правителствения PR и претендиращи да са все още с разсъдъка си, да не възникнат някои въпросчета, като тези:

Има ли монопол на производството на горива у нас или не? Според правителството и прочие официални институции – такъв няма. Еднаквостта на цените по бензиностанциите обаче крещи друго – че ако няма монопол, вероятността да има картел никак, ама никак не е за пренебрегване.

Ако питаме КЗК за последното, ще се наложи да почакаме за становището й поне … 6 месеца, понеже процедурата е дълга и сложна.

Унищожаването на рафинерия “Плама” беше ли част от сделката за Нефтохим с руския петролен гигант Лукойл?

Защо цените на бензина, дизела и прочие петролни деривати са оставени на стихията  на “свободния” български пазар, а цената на природния газ – не?

Кой плати шестцифрена сума, за да се “изгуби” по пътя между Министерски съвет и Народно събрание поправка в Закона за енергетиката, регламентираща мониторинга и регулацията на цените на горивата у нас  от ДКЕВР по подобие на цените на природния газ и енергията?

Защо словоохотливият и обичащ светлината на прожекторите премиер Борисов мълчи и не казва нищо за цената на очевадно проинфлационен продукт с мултиплициращ ефект, какъвто са горивата? Дали не е защото генералният директор на “Лукойл България” Валентин Златев му е приятел? Или просто не е забелязал, амбициозният устрем на петролните деривати нагоре?

Има ли правителството намерение да предприеме някакви мерки, за да  намали ефекта от  натиска на цените върху икономиката и гражданите като освободи количества от държавния резерв в случай, че съществуването на същия не е само виртуално в отчетите, правени за статистиката, ЕС и НАТО?  Или ще остави пазара, т.е. “Лукойл” да се “саморегулира”?

Защо официалните медии свенливо мълчат по въпроса за шоковото покачване на цените на горивата и за диктата на монополиста? Дали защото темата не е рейтингова и не засяга обществения интерес? Или защото “хрупкат” примамливото морковче във вид на месечен ваучер за безплатно гориво, изкусително предлаган от “Лукойл” в замяна на мълчанието им?

Въпросчета …   Колкото повече, толкова повече. Както мъдро би отбелязал Мечо Пух.

И не на последно място … каква е поуката от всичко това?!!

Светла Василева


http://pozicii.net/2011/03/tsenite-na-gorivata-i-vesramezhliviyatve-monopol-na-velukoylve/

Чадърите сякаш са непреходен моден аксесоар у нас.  И при тоталитаризма. И при демокрацията. Славата на някои от тях е зловеща и още миналия век прескочи националните граници. Други са за местна употреба. Политически, финансови, съдебни, медийни … Едноцветни, многоцветни. Обсипани с червени рози, зелени детелини, маслинови клонки, аристократични корони или просто с … гербери.

НЯМА управляващи, успели да устоят на изкусителния чар на чадърите.

ГЕРБ не е изключение, а част от правилото. Под “чадърчето” им, най вече политическо и медийно, само на 50 км от София, се издига шармантна постройка – часовникова кула. Подобен строеж не би удивил никой и би бил гордост за всеки градски площад. Но нашият случай е друг.

Кулата се извисява в частния имот на новия областен управител на  Софийска област – Красимир Живков. Високите дувари, ограждащи имота в правешката  махала “Живковското”, няма как да скрият амбициозния градеж. Медната ламарина на покрива, досущ като тази, с която бе покрита сградата на Министерство на финансите преди няколко години, издайнически проблясва при среща с лъчите на слънцето.

Бившият  кмет на  Правец или   “Областния с кулата”,  както вече е известен  Живков, бе назначен  с подписа на Бойко Борисов. Злите езици биха добавили и след ходатайството, молбата, настояването на Валентин Златев – директор на “ЛУКОЙЛ България” и приятел на премиера. Както и че скокът от кметското кресло, в това на областен, е за особени заслуги към бизнес проекти на фамилия Златеви в Правец.  Но те да говорят каквото си искат! Ще отминем подмятанията им с аристократично мълчание… По същия начин, по който медиите мълчат , когато стане дума за Правец.

Ние обаче се чудим:

Стига ли една заплата, пък била тя и кметска, за подобно строителство?

Докога финансовите нарушения в общината, направени през мандатите на Красимир Живков, констатирани в одитни доклади на Сметната палата и Агенция за държавна финансова инспекция ще стоят под чадърите – преди на правителството на “светата” Троица,  днес под този на ГЕРБ?

Ако ГЕРБ не затвори чадърите, с какво е по-различен от останалите?

И кратко видео:

vbox7.com/play:2f6f4fa7&r=emb

Павлин Цветков


http://pozicii.net/2010/06/pod-tchadartcheto-na-gerb/ 

Сайтът „Уикилийкс” публикува доклад на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю от 7 юли 2005 г., посветен на българската организираната престъпност и международните криминални групи с българско участие. В доклада на Пардю се споменават почти всички имена на известни бизнесмени, натрупали състоянието си по време на прехода. Между споменатите са Гриша Ганчев, Васил Божков, Петър Манджуков, Валентин Златев, Тодор Батков, Илия Павлов, Георги Илиев, евродепутатът от „Атака” Слави Бинев, както и бившите съдружници на премиера Бойко Борисов Румен Николов Пашата и Алексей Петров.

Прави впечатление, че името на Борисов, който по това време е гл. секретар на МВР, не се среща нито веднъж в доклада въпреки че в него са посочени множество хора, които в различни периоди от време са били в близки или в бизнес отношения с него. Посланикът анализира дейността на МВР от този период само в няколко изречения и стига до извода, че въпреки непрекъснатия натиск от страна на САЩ и ЕС, правителствата на България не са направили почти нищо за редуциране на организираната престъпност в страната.

В доклада на Пардю са посочени факти, които са обществено известни и огромна част от тях са били публикувани в различни медии.

Пардю информира, че Илия Павлов и Емил Кюлев са участвали във финансирането на кампанията на НДСВ през 2001 г., а лидерът на ДПС Ахмед Доган не крие близостта си с боса на „Мултигруп”. Именно след избори бившият охранител от СИК Бойко Борисов беше назначен от Симеон Сакскобургготски и с благословията на Доган за гл. секретар на МВР.

В доклада с няколко изречения са маркирани серията от показни убийства на хора от ъндърграунда в периода 2001–2005 г. и се посочва, че нито едно от тях не е разкрито. Пардю обаче не е направил анализ на това какви са причините за неефективната работа на МВР.

В доклада си американският посланик споменава още имената на групировките „Нове холдинг”, „Мултигруп”, „Литекс комерс”, ВИС, СИК, ТИМ, МИГ, „Аполо и Болкан”, но анализът на дейността им реално не дава някаква нова и непубликувана информация за дейността им, която до момента на писането на доклада да не е излизала в българските медии.

Може да се гадае защо посланик Пардю е пропуснал да спомене името на тогавашния гл. секретар Бойко Борисов в доклада си, но при всички случаи спестяването на информацията, че един от най-популярните политици в страната, който пряко отговаря за борбата с престъпносттаи  е имал обща фирма с Алексей Петров и Румен Николов Пашата, е странно. Странно е и че посланик Пардю не е информиран за бизнес партньорството между Бойко Борисов и Валентин Златев. Още от влизането на Борисов в политиката през 2001 г. не е тайна за никого, че фирмата му „Ипон” е отговаряла за охраняването на „ЛУКойл”. През 2005 г. Джеймс Пардю очевидно не е бил запознат и с охранителната дейност на Борисов, който в годините си на „бизнесмен” е работил в тясно сътрудничество с групировката СИК, за чиято дейност посланикът е отделил голяма част от доклада си.

Доклада на Джеймс Пардю можете да прочетете тук.



http://glasove.com/article-12730.php

Прикривайки с красиви думи истинските си намерения западните страни, при провеждането на операцията в Либия, преследват своите користни интереси, докато Иран действително подкрепя стремежа на либийския народ към свобода.

Това заяви официалният представител на министерството на външните работи на Иран Рамин Мехманпараст.

Западните сили обикновено се появяват на сцената под предлог че помагат на хората.

Независимо от това, те преследват свои собствени интереси, които се основават на господство над други страни, разполагането на военни бази и продължаването на колонизацията в съвременна форма, заяви представителят на иранското дипломатическата службата пред информационна агенция Фарс.

Размер на шрифта: a a a

• Либия обяви ново спиране на огъня
• Либийската ПВО отвръща на удара
• Падна правителството в Йемен
• Катар и Саудитска Арабия влизат в "Одисея Зора"
• Кипър не дава британските бази

Последна редакция: 17.03.2011, 14:51

Публикуване: 17.03.2011, 09:17

Автор: Money.bg

Размер на шрифта: a a a

Докато аз съм на власт - ще има дисциплина. Няма как цените на стоките и услугите да падат - сега има световна финансова криза, земетресение и цунами. А чужденците не искат да инвестират в кочина. Това каза премиерът Бойко Борисов по телевизия Тв7. Той подчерта, че управляващите няма да вземат заеми.

„Няма икономическа, финансова или каквато и да е логика да се вземе заем и той да се похарчи за заплати. Това поколение и предишните поколения, които се подвеждаха от предишните партийци, ако се подведат пак си е тяхна работа. Заем за заплати взе Унгария и фалира. Аз това няма да го направя, докато съм на власт", каза още премиерът.

Според него това, което се строи в страната, ще носи приходи в бъдеще. Той отново подчерта, че в момента се строят 5 магистрали и около тях ще стане "оазис на развитие на икономиката". За мен ще си спомняте, че съм направил „Тракия", „Струма", „Хемус", Южната дъга на Околовръстното шосе на София", векилодушно каза Борисов.

„Ако има магистрала, чужденците да стигат до Сливен или Ямбол, те ще ходят там, защото работната ръка е по-евтина, земи пустеят", категоричен бе премиерът. Той припомни, че две години цената на газа не е вдигана, токът също не е увеличен, а от първия си работен ден е увеличил пенсиите. „В условията на най-тежките условия в света ние сме реалисти. Когато големите държави са зле и се задъхват, какво остава за малките като България, Румъния и Полша. В момента всичко се срива. Ние максимум успяваме да задържим ситуацията в страната", каза Борисов.

По думите му политическите партии, които призовават за намаляване на акцизите, са популисти. „От тези няколко мерки целим да свалим цената с 15-20 стотинки като всички се обединихме около идеята, че всеки трябва да отстъпи по малко от своите позиции. Мисля, че ако сработят мерките, може да отидем към намаляване на цената на горивата- дизел и бензин", допълни премиерът.

Според него, тактиката на президента Георги Първанов е най-точна като не взима позиция по отношение на цената на горивата. „Българинът не се чувства сам виновен, а винаги си търси друг виновен. Никога не съм обвинил народът - част от него работи и печели пари. Аз искам да помогна на останалата част. Най-лесно е да се харчат събраните пари", каза още Борисов.

Вчера министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви, че производствената цена на дизела в България е висока, ако се сравнят данните с останалите цени в ЕС. Той допълни, че подкрепя превозвачите да могат да внасят гориво при облекчени процедури и спазване на митническите закони.

Премиерът обаче беше категоричен, че ако се финансират хората, това е равно на фалит. За постоянните критики отляво и отдясно премиерът каза: „Колкото повече врагове имаш, значи, че толкова по-добре работиш. Ако всички ни харесват, това означава, че не работим."

САЩ, Франция и Великобритания вече координират действията си

Още по темата

етикети

Съветът за сигурност на ООН прие с 10 гласа "за" и 5 въздържали се резолюция 1973, с която се въвежда зона, забранена за полети на либийски самолети, предаде ДПА. Въздържалите се страни са Русия, Китай, Бразилия, Индия и Германия. Като постоянни членове на Съвета за сигурност, Русия и Китай биха могли да блокират приемането на резолюцията с отрицателен вот, посочва ДПА.

Останалите три страни, постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Великобритания и Франция - подкрепиха резолюцията, заедно със седем от членовете, които се избират на ротационен принцип - Босна, Колумбия, Габон, Ливан, Нигерия, Португалия и Южна Африка.

Използваните в резолюцията формулировки позволяват на отделни страни или организации като НАТО да предприемат военни действия във връзка с налагането на забранената за полети зона. Резолюцията съдържа призив за незабавно прекратяване на всички военни действия.

Към режима в Триполи бе отправено предупреждение да прекрати незабавно нападенията и репресиите срещу цивилни и да спазва строго международното хуманитарно право, човешките права и законодателството, свързано с бежанците.

"Използването на всички необходими средства" за прилагане на резолюцията според ДПА дава възможност да се предприемат едностранни действия от отделни държави или координирани операции с международни организации. Всяка страна или организация, която планира да участва в налагането на зоната, забранена за полети на либийски самолети, трябва да уведоми генералния секретар на ООН и Арабската лига преди да пристъпи към конкретни действия.

Специално внимание се отделя на необходимостта да бъдат защитени райони с цивилно население, в това число и град Бенгази, които за застрашени от нападение на правителствени части.

Резолюцията обаче изрично изключва нахлуването на чуждестранни сухопътни части на територията на Либия, посочва Ройтерс.

Условията на оръжейното ембарго, което бе наложено на Либия с резолюция на Съвета за сигурност от 26 февруари, се доразвиват чрез клаузи на резолюция 1973.

Всяка страна или международна организация вече може да инспектира на своя територия или на територията на страните членки, в това число пристанища, летища и в открито море, всички кораби или самолети, които летят от или към Либия, ако има достатъчно основания да се смята, че пренасят оръжие или товар с военно предназначение. Наемниците, използвани като подкрепления на лоялните на Кадафи военни части, също попадат в рамките на ограниченията, наложени с оръжейното ембарго.

На самолетите, регистрирани в Либия, или собственост на либийски граждани, както и на либийски авиокомпании се забранява да излитат или да кацат, или да преминават през въздушното пространство на други страни и територии, освен в случаите, когато полетът е разрешен от специален комитет на ООН Списъкът на лицата, чиито авоари бяха замразени по силата на резолюцията от 26 февруари, бе разширен от 6 на 13 души, в това число Муамар Кадафи и членовете на неговото семейство, както и шест юридически лица, в това число Либийската национална петролна компания, либийската централна банка и либийската външнотърговска банка.

Властите в Либия отхвърлят резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, съобщи ИТАР-ТАСС.

Според Халед Каим, официален говорител на министерството на външните работи на Либия, резолюцията "представлява заплаха за единството на страната". "Тази резолюция отразява агресивната позиция на международната общност", подчертал той.

Каим осъди "стремежа на страни като Франция, Великобритания и САЩ да разделят Либия". Въпреки това, подчертал говорителят, цитиран и от Франс прес, Либия е готова да обяви примирие в действията си срещу бунтовниците, но настоява преди това да се дискутира в подробности прилагането на това примирие.

Най-вероятно за целта ще бъде използван надежден посредник. Говорителят изтъкнал, че възможното примирие било обсъждано със специалния представител на ООН Абдул Хатиб, който вчера отпътува от Триполи. "Либия ще реагира положително на резолюцията на ООН, за да докажем, желанието си да гарантираме защита на цивилното население", подчертал Халед Каим.

Хиляди жители на Бенгази ликуват по улиците на обсадения Бенгази, след като стана известно, че Съветът за сигурност е решил да бъде въведена зона, забранена за полети над Либия, съобщи ДПА.

Приемането на резолюцията за жителите на Бенгази е лъч на надежда след заплахите, отправени срещу тях вчера от либийския лидер Муамар Кадафи. Той се закани, че в Бенгази ще се лее кръв, ако бунтовниците не предадат оръжието си, посочва ДПА.

Освен това Кадафи обяви, че офанзивата за превземане на града ще започне още тази нощ. Малко малко след като Съветът за сигурност гласува мерки срещу режима в Триполи, телевизия Си Ен Ен обяви, че Кадафи е променил тактиката заради хуманитарни съображения и се е отказал да атакува град Бенгази.

Кореспондент на Си Ен Ен в Триполи разговарял със сина на Кадафи Сейф ал Ислам, който обявил, че тактиката спрямо бунтовниците в Бенгази се променя.

Лоялните на режима либийски военни части нямало да атакуват града, превърнал се в крепост на антикадафистката опозиция, а щели да заемат позиции около него. В Бенгази щели да бъдат изпратени само полиция и части, специализирани в борба с тероризма чиято задача е да разоръжат бунтовниците.

Президентът на САЩ Барак Обама обсъди в телефонен разговор с френския президент Никола Саркози и с британския премиер Дейвид Камерън въпроси, свързани с координирането на действията на трите страни по изпълнение на резолюцията, предаде Ройтерс, като се позова на съобщение на Белия дом. Лидерите на трите страни са на мнение, че Либия трябва да се съобразява стриктно с новата резолюция.

Обама, Саркози и Камерън освен това изтъкнали, че на използването на сила срещу цивилни в Либия трябва незабавно да бъде сложен край. Трите страни ще координират следващите си действия и ще продължат да работят с Арабската лига и с други международни партньори, за да гарантират изпълнението на резолюцията.

actualno.com


И отново еврейски хомосексуалист и номенклатурно синче предупредели "нашето" (Аз го отказвам!) колониално място:

Министърът на външните работи Николай Младенов не смята, че на този етап нашата страна може да се ангажира с преки военни действия в Либия.

България изцяло ще се съобрази с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за спазване на санкците срещу Либия.

Основен приоритет за България е хуманитарната помощ за Либия и спирането на огъня между режима на Кадафи и силите в Бенгази, подчерта министър Младенов.

Николай Младенов - министър на външните работи: "България ще участва във всички усилия, които са с мандат не само на СС, но и които са договорени и в рамките на НАТО и ЕС. Това означава на първо място предоставянето на помощ евнтуално за хуманитарната ситуация в Либия. На второ място, подпомагане допълнителната евакуация на хората, които искат да напуснат страната. На този етап не смятам, че нашата страна може да се ангажира с преки военни действия в Либия. Може би най-важната част от резолюцията вчера е нейното не само бързо приемане, но и ясното послание към всички граждани на Либия, че териториалната цялост на Либия остава приоритетна и че няма намерение нито международната общност, нито НАТО да окупират части от територията на Либия"

ВАИСХАУПТ (Евреин, йезуитски школник и основател на злокобната ложа " Илюминати".) умира през 1830 г. на 82 години. През 1834 г. ръководството на Баварските илюминати поема ДЖУЗЕПЕ МАЗИНИ, който запазва поста до смъртта си през 1872 г.

По време на управлението си Мазини се свързва със сатаниста АЛБЕРТ ПАЙК — СУВЕРЕННИЯ ВЕЛИК МАЙСТОР НА ДРЕВНИЯ И ПРИЕТ ШОТЛАНДСКИ РИТУАЛ под южната юрисдикция на САЩ и по-късно основател на КУ КЛУКС КЛАН. Той е назначен от Мазини за водач за операциите на Баварските илюминати в САЩ. Като топ-илюминати Пайк и Мазини работят съвместно. Пайк поема теософските аспекти на техните операции, Мазини — политиката. Когато заради революционните дейности на Мазини масонските ложи на Великия Ориент се прочуват с лоша слава в Европа, Пайк изготвя гениален план.

В едно писмо до Пайк от 22 януари 1870 г. Мазини пише:

„Трябва да позволим на всички съюзи да съществуват както досега със своите системи, централни организации и различни видове кореспонденция между високите степени на съответния ритуал в техните настоящи форми. Трябва обаче да създадем един супер — ритуал, който да остане неизвестен, в който ще каним зидарите от високите степени по наш избор. От съображение за събратята ни тези мъже трябва да се подчиняват на най-строгата тайна. Чрез най-висшия ритуал ще управляваме цялото масонство; той ще се превърне в международна централа, която ще е изключително силна, защото ръководството и ще е неизвестно.“ (Occult Theocracy Ladv Queensbourgh, S. 208–209 и Die Insider. Gary Allen)

Вероятно става въпрос за елита от 33-а степен на Шотландския ритуал. Идеологията на тази степен на ще намерите в следващата глава.

В едно писмо от 15 август 1871 г. до водача на Илюминатите Мазини ПАЙК излага в общи черти плана за покоряване на света чрез три световни войни — пътя за създаването на НОВ СВЕТОВЕН РЕД.

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да се инсценира, за да може Царска Русия да падне под прекия контрол на Илюминатите. След това тя щяла да се използва като вражески образ, за да се насърчат идеите на Баварските илюминати по целия свят.

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да се изфабрикува с цел манипулация на различните намерения между германските националисти и политическите ционисти. Целта е увеличаване на руското влияние и създаването на една нова държава — Израел — в Палестина.

ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да възникне от различията в мненията, които Илюминатите ще предизвикат между ционистите и арабите. Планира се световно разширяване на конфликта.

Момент от Третата световна война е сблъсъкът между нихилисти и атеисти, за да се провокира социален преврат, който ще се осъществи с невиждани досега бруталност и зверства.

След унищожаването на християнството и атеизма на хората щяла да се даде истинската „доктрина на Луцифер“ и така с един куршум — два заека.

Бележка към настоящата ситуация:

Чрез „вражеския лик“ на Русия западните нации бяха притиснати да се включат в над — национални съюзи, в които иначе не биха участвали (НАТО, ООН). От своя страна, СССР в качеството му на световна заплаха бе оставен да процъфтява като международен търговец на оръжие, което, на свой ред, бе добре дошло за международните банкери.

Ирак току-що преодолял безсмислената война с Иран, чиято единствена цел е да осигури огромни печалби на международните търговци на оръжие. В началото на 80-те години (както споменах) САЩ внушава на Ирак подправената от информационните агенции убеденост за бърза победа срещу Иран. Дългата война обаче изтощава иракската икономика ($ 65 дълг само за 1989 г.). Вторият по важност оръжеен доставчик след СССР е Франция.

Ето че идва времето — последната фаза според писмото на Алберт Пайк — да бъде оповестена Третата и последна война. За целта са необходими нестихващи кризи в Близкия Изток. Това наистина е хитро планирано, защото съгласно Откровението на Йоан последната битка ще започне в Близкия Изток. По тази причина уповаващите се на Библията и геополитически зле информираните вярващи ще бъдат подмамени в грешна посока. Те ще вярват, че това е божият съд. Обаче не е. Това е съдът на Илюминатите.

Планът е да се заложи капан на САДДАМ ХЮСЕИН. Той трябва да даде повод за военна интервенция на САЩ и Англия, уж да подсигурят световните доставки на нефт. През юни по покана на Багдад при Саддам Хюсеин заминава делегация, в която участват Алън Стога (Kissinger Associates Ltd.), директори от борда на американския Bankers Trust, MM, Occidental Petroleum и др. Проектът в центъра на дискусията Бадуш — Щаудам, който за 5 години трябвало да направи Ирак независим от вноса на храни, не е одобрен. Настоява се Хюсеин първо да изплати държавния дълг и впоследствие поне отчасти да приватизира петролната индустрия. Така в края на 1989 г. обещаните от Джордж Буш $ 2,3 млн. са спрени (през Banca Nationale del Lavoro/BNL) и в началото на 1990 г. Ирак се оказва тотално изолиран от западните банкови кредити. Но ето че шейхът Ал Сабах — емир на Кувейт и приятел на английското кралско семейство — влиза в играта. До този момент по нареждане на Лондон и Вашингтон той позволява в Ирак да се вливат средства, за да може осемгодишната война — която носи печалби на оръжейните търговци и дава политическо предимство на Израел — да не спира. В началото на 1990 г. на Кувейт е възложено — противно на всички ОПЕК — споразумения — да залее пазара с евтин петрол. Останалите ОПЕК — държави, между които е и Ирак, правят опит да отклонят убийствения за тях курс с най-различни дипломатически средства. Без успех. През юли 1990 г. споровете между Кувейт и Ирак ескалират.

На срещата на Билдербергерите от 6 до 9 юни 1990 г. вече е взето решение какво трябва да предаде на Саддам Хюсеин на 27 юли Ейприл Глеспи, американската посланичка в Багдад:

„САЩ няма да вземе отношение в конфликта между Ирак и Кувейт.“

(Официалният меморандум на заседанието е разпространен чак след началото на войната.)

За Саддам това естествено означава „зелена светлина“. На 2 август иракските войски навлизат в Кувейт. Владетелското семейство, разбира се, предварително е уведомено от ЦРУ и заедно със своите ролс-ройси и всичките си бижута напуска страната.

През следващите шест месеца се разиграва една добре режисирана театрална пиеса. На 11 септември Буш разгласява своя НОВ СВЕТОВЕН РЕД. Следват редица преговори за предотвратяване на отдавна планираната война. Така на 15 януари 1991 г. американските войски навлизат в Ирак. Джеймс X. Уеб, главнокомандващ военноморските сили при Рейгън, описва този сценарий с думите:

„Целта на войната в Персийския залив е да се стартира «Новият световен ред» на управлението на Буш (като марионетка на Илюминатите); това не ми харесва.“

Ако отново сравните казаното от медиите…

Една година преди началото на войната в Залива Уилям Купър съобщава точната дата за инвазията на американските войски, която открива в секретните документи по време на службата си като офицер в Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба). Между другото той съобщава това на заснет на видео семинар, което доказва, че датата е била известна година преди намесата на САЩ във войната.

Тя е планирана и подготвена много преди официалната „Пустинна буря“ и затова ще бъде Третата световна война, независимо дали го вярвате, или не.

С революцията в Иран през 1979 г. бе изгонен омразният шах, дошъл на власт през 1953 г. чрез ЦРУ. Тъй като по правило повечето служители в американските посолства са и членове на ЦРУ, за да отмъстят, иранските бунтовници вземат за заложници служители от посолството. ЦРУ от своя страна, им го върна, като подметна на иракския диктатор САДДАМ ХЮСЕИН, че моментът е удобен за инвазия в Иран, тъй като Иран била слаба държава (което не е съвсем вярно).

Инвазията на Хюсеин е успешна, а иранските похитители дават на Джими Картър да разбере, че ще освободят заложниците срещу оръжие. Тъй като по време на режима на шаха по-голямата част от оръжието така и така е американско, Иран трябва да получи новата пратка отново от САЩ. Президентът КАРТЪР обаче се отказва от сделката и стартира секретната мисия на ЦРУ „Пустиня едно“ (Desert One) за освобождаване на заложниците.

Картър не е особено подходящ за интересите на ЦРУ: той налага драстични съкращения в управлението. Проведено е народно допитване кой кандидат би спечелил предстоящите избори — Картър или Рейгън. Народът гласува за Картър, но ЦРУ предпочита Рейгън и планира саботаж на спасителната акция DESERT ONE, с което Картър да загуби рейтинга си.

В същото време УИЛЯМ КЕЙСИ, бивш директор на ЦРУ и шеф на предизборния щаб на Рейгън, влиза в контакт с революционния ирански водач АЯТОЛАХ ХОМЕЙНИ. Кейси му съобщава, че Рейгън ще спечели изборите и в бъдеще Хомеини ще трябва да се договаря с него. Той вече е достатъчно популярен, защото неговата помощ се изгражда фирмата „Камаз“ за камиони на река Кама в СССР (най-големия производител на тежки автомобили в света). Тъй като Кейси е и директор на Export-Import Bank, Хомейни решава да работи за него.

През третата седмица на октомври 1980 г. ДЖОРДЖ БУШ (член на „Череп и кости“ и по-късно президент) и РИЧАРД АЛЪН в качеството си на посредник на Кейси се срещат с представители на иранските екстремисти „Хисбула“ в парижкия хотел „Рафаел“. Уговорено е САЩ да прекара оръжия през Израел за Иран, а иранците да пуснат заложниците в момента, когато Рейгън бъде обявен за президент. Първата доставка на оръжие трябвало да започне два месеца по-късно (март 1981 г.).

Планираният саботаж на спасителната операция на ЦРУ върви по мед и масло (т.е. акцията почти не вървяла) и Рейгън заменя Картър. Заложниците са пуснати и първата пратка с оръжие през Израел за Иран става факт. От 24 до 27 юли 1981 г. израелският оръжеен търговец Яков Нимроди подписва договори за $ 135 млн. с Иран за доставка на 50 ракети „земя — земя“, 50 ракети „земя — въздух“ и 68 ракети „Хоук“.

Друг случай на сделки с оръжие се разчу, когато швейцарският оръжеен търговец Андреас Йени и Стюард Алън МакКафърти отлитат за Иран заедно с 360 тона танкови части за М-48 със самолет CI-44, който наемат от аржентинската въздухоплавателна фирма Aereo Rioplatense. Всичко им струва $ 27 млн. и те извършват два успешни курса от Израел до Иран. На 18 юли 1983 г. обаче при обратния полет на третия транш самолетът им е свален от съветски МИГ-25 над Съветска Армения.

Тези оръжейни сделки едва ли щяха да са възможни без намесата на Джордж Буш и Ричард Алън.

В този случай новинарските агенции отново са доста встрани от истинските събития.

Въпреки че са изписани стотици книги за тази трагедия, малко хора знаят нещо за реалните задкулисни цели на най-скъпо струващата до момента воина.

Официалната версия за нея, представена в специализираната немска, американска, английска и японска литература няма много общо с истинските й причини и цели. На писаното вероятно е вярно, но липсва другата половина от истината.

„Имиджмейкърите в цензурираните масмедии наистина са направили много, за да хвърлят пясък в очите дори и на тези, които уж вярват на информацията и образованието им. Те са съотговорни за факта, че мисленето на обществеността е достигнало нивото на «безпомощно объркване» по отношение на Втората световна война.“ (Des Griffin, Descent Into Slavery?)

Бавно, но сигурно обаче истината излиза наяве и ни показва ясната картина на станалото. Всичко, което знаем за Втората световна война, са исторически дати. Кой, кога, къде, с кого, какво… е направил. Но онези, които наистина дърпат конците, никога не се споменават.

Според пакта „Хитлер — Сталин“ Полша трябвало да бъде разделена на две части — нещо, което на 1 септември 1939 г. Хитлер прави. Според подписаните 20 години по-рано договорни отношения (в духа на Илюминатите) Англия и Франция са задължени да се включат на страната на Полша. След мрачната война Чембърлейн, който е смятан за страхливец, е заменен от ексциониста ЧЪРЧИЛ. Той е по-добър партньор в играта и много скоро заповядва въздушно нападение над Германия. Германците не очакват атака от страна на Британия и са неподготвени. Очевидно е, че Германия иска да избегне военен конфликт с тях. Това се вижда от една реч на Хитлер от 1933 г., в която заявява, че ако се разпространи, комунизмът би могъл да засегне и Британската империя. В такъв случай, ако го призоват, казва Хитлер, щял да окаже помощ на британците. На 10 май 1940 г. германските войски позволяват на 335 000 английски войници да се евакуират на плажа в Дюнкирхен. С пътуването си до Англия Хес се опитва да обедини двете най-силни северни нации. Уинстьн Чърчил обаче е близък познат на БЪРНАРД БАРУХ, който помага на Уудроу Уилсън и Рузвелт да станат президенти.

БАРУХ е човекът, който убеждава Чърчил да подкрепи създаването на Израел. Вследствие на това на 23 май 1939 г. Чърчил издава нареждане на колониалния министър лорд Лойд да изтегли английските войски от Палестина и да даде възможност на евреите сами да се защитават и организират. (Следва продължение)

На 6 февруари МОНТАГЮ НОРМАН, председател на АНГЛИЙСКАТА БАНКА, пристига във Вашингтон, за да се „съветва“ с американския финансов министър АНДРЮ МЕЛЪН. В отговор на това „Федералният резерв“ повишава лихвения процент.

На 9 март 1929 г. Паул Варбург огласява във финансовото списание Financial Chronicles:

„След като е разрешено на оргиите на неограничената спекулация да се разпространяват и в бъдеще… тоталната катастрофа е гарантирана.“

Тези, които разбират какво иска да каже, се изтеглят от борсата и инвестират в злато и сребро. Дес Грифин пише:

„През есента на 1929 г. настъпва моментът, в който международните банкери започват да дърпат лостовете, за да задвижат машината към Втората световна война. След като сами разпродават собствените си агенти и приятели на гребена на изкуствено раздухания бум на акции, международните банкери дръпват чергата под краката на системата и хвърлят САЩ в Голямата депресия. През следващите години развитието на икономиката намалява навсякъде по света, докато в крайна сметка напълно замира.“ (Die Absteiger, S. 177)

Илюминатите ловко използват объркването, за да изкупят имоти и фирми за жълти стотинки. Те имат възможност да се намесят още по-дълбоко в дейността на правителството и съгласно плана CFR започва да привлича в редиците си ключови личности от правителството, икономически босове, шефове от печата и висш военен персонал.

Голямата част от американците не желаели да се намесват повече в каквато и да било война, но Илюминатите имали друго наум. Президентът ФРАНКЛИН ДЕЛНАНО РУЗВЕЛТ (32 президент) е Велик майстор на масоните, член на CFR, свързан е с фамилията Делано и с „Комитет на 300-те“. Негов близък съюзник е БЪРНАРД БАРУХ и най-малко осем години се радва на близки отношения с КОЛОНЕЛ ХАУС. Вижда се, че Илюминатите вече са пласирали своето момче, а то им благодари, като обнародва един противоконституционен закон, според който от края на април 1933 г. всичкото частно притежавано злато трябвало да се предаде на банките (наказанието е $ 10 000 глоба или 10 години затвор, или и двете). То е изкупувано за $ 20,67 на унция. След като по-голямата част от него е инкасирано, цената се покачва на$ 35 за унция. Инсайдерите изнасят златото си в чуждестранни банки и по-късно естествено го продават на по-високи цени.

Президентът Рузвелт предизвиква японците да влязат във войната, след като на 26 ноември 1941 г. обявява ултиматум на Япония да изтегли всичките си войски от Индокитай и Китай

Това е исторически факт, макар да се пази в тайна.

Военният ултиматум умишлено е скрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не й остава друга възможност освен войната. Самите японци правят всичко, за да предотвратят военен сблъсък със САЩ, нееднократно се опитва да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу, за да намерят алтернатива, по-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне конфликта, но Рузвелт многократно отказва разговор, защото войната с Япония е планирана — както с Германия.

В същото време Рузвелт заявява пред американския народ:

„Докато говоря на вас, бащи и майки, ви давам още едно обещание. Това вече го казах, но ще продължавам да го повтарям отново и отново, и отново: Вашите момчета няма да се бият в никоя чуждестранна война.“

При тази измама човек направо си глътва езика.

Американските военни знаят от няколко места, че Япония се кани да нападне Пърл Харбър:

1) На 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио ДЖОУ ЗЕФ ГРЮ пише писмо до Рузвелт, в което се казва, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще е първата цел.

2) През август 1941 г. конгресменът ДАЙС предоставя на Рузвелт не само целта на атаката (Пърл Харбър), но и карта на стратегическия план за нападение. Принудили го да замълчи.

3) по-късно през 1941 г. американските тайни служби успяват да разшифроват дипломатическия, а също и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително знаят точната дата, часа и целта на атаката.

АЛ БЛЕЙК, единият от двамата оцелели след „Експеримента Филаделфия“, ми разказа, че по онова време също е бил в Пърл Харбър, но седмица преди офанзивата е бил изтеглен оттам, защото по-късно трябвало да работи с Никола Тесла по предстоящия проект („Филаделфия“). Казали му, че го местят заради нападението. Щяло да излезе прекалено скъпо, ако загине…

Самият Пърл Харбър естествено е неподготвен, тъй като му е съобщено едва два часа, преди да е атакуван. Той е безпощадно опустошен. Рузвелт искал точно това и сега вече можел да обяви японците за „коварни свине“ и САЩ трябвало да им отмъсти.

Ако не вярвате, че да станете президент или бундесканцлер, е нужно нещо повече от това да сте добър политик, се надявам следващият пример да ви отвори очите. Става въпрос за американския президент ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР.

За да гарантира успеха на подлите си начинания, Илюминатите трябвало да издигнат някой предан васал на поста главнокомандващ на всички съюзнически сили в Европа. Търсеният за работата субект е подполковник Дуайт Айзенхауер. Кариерата му в американската армия е повече от интересна и направо е като урок за това, какво би постигнал един посредствен войник, който има „правилните“ хора зад себе си. Айзенхауер също е приятел на Бърнард Барух.

През март 1941 г. той е повишен в полковник. Три месеца по-късно командва Трета американска армия. След още три месеца става бригаден генерал. На 12 декември същата година във Вашингтон е посветен във военните планове на най-висше ниво. На 16 февруари 1942 г. е повишен в заместник — шеф на щаба на War Plan Division. Отново минават само три месеца, когато става негов ръководител. След следващите три месеца Айзенхауер получава командването на European Theatre of Operations. Месец по-късно е произведен в „петзвезден“ генерал. На 24 декември най-накрая става висш главнокомандващ в Европа.

След изтласкването на германската армия от Рим, американските войски на генерал МАРК КЛАРК са задържани, въпреки че безпрепятствено могат да продължат към Югославия, Виена, Будапеща и Прага. Вместо това една част от войската се спуска в Нормандия, което коства живота на 100 000 души и има драстичен ефект върху бъдещия облик на Източна Европа.

Защо?

На конференцията на Съюзниците в Квебек през 1943 г. под натиска на Генерал ДЖОРДЖ МАРШАЛ е сключена спогодба под името „Руска позиция“. В нея се казвало, че „… руската позиция след войната ще бъде доминираща…“ Мъжете, които водели САЩ извън собствените им територии — Рузвелт, Маршал, Айзенхауер — имали строга заповед от своите „повелите“ (както ще се уверите от следващия пример) да доведат войната до фаза, която да удовлетвори целите на Илюминатите, заложени в „Протоколите на Сионските мъдреци“. Затова на съветските войски е оставено достатъчно време да се разгърнат.

След болшевишката революция Standard Oil (Рокфелер) купува от руснаците 50% от огромните кавказки петролни полета, въпреки че официално те са държавни.

През 1927 г. Standard Oil построява първата рафинерия в Русия, а по-късно сключва договор с руснаците, за да продава техния нефт в Европа, и позволява в болшевиките да се влеят $ 75 млн.
 

Обединението на германските държави при Бисмарк нарушава „равновесието на властите“ което продължава над два века. До 1871 г. Англия се радва на господството си над Европейския континент. То се запазва с отслабването на Испания и Франция. Укрепването на Германия поради печалбите от колониите и разширяването на военната мощ обаче се оказва сериозна опасност за Илюминатите, както и за самата Англия и нейното европейско господство — икономическо и военно.

За да й противодействат, международните банкери — които до този момент са изключвани от икономическото развитие на Германия — търсят начини да я ограничат и контролират. Между 1894 г. и 1907 г. са сключени редица договори, с които Русия, Франция, Англия и други държави се обединяват срещу Германия в случай на война.

Оставало само КОМИТЕТ НА 300-ТЕ да подготви сцената за Първата световна война. От групата на КРЪГЛАТА МАСА изниква фронтовата организация RIIA (Royal Institute for International Affairs = Кралски институт по международни отношения). Между учредителите на RIIA, позната и като Chatham-House, са Алберт Лорд Грей, сивото височество на Ml 6 лорд Тойнби, писателят Хърбърт Дж. Уелс, водачът на „Кръглата маса“ лорд Алфред Милнър и изобретателят на т.нар. геополитика X. Дж. Макиндър.

„Комитет на 300-те“ възлага на RIIA да проучи как да подготви сценарий за световна война. Персонално със задачата се заемат лорд Нордклиф, лорд Ротмър, двама членове на „Комитет на 300-те“ и Арнолд Тойнби от Ml 6. Разследването се координира от УЕЛИНГТЪН ХАУС, където се водят изтощителни заседания за разработка на модели и техники, с които да се въздейства върху общественото мнение и то самото да поиска война.

Присъстват американски специалисти като Едуард Бърнис и Уолгьр Липмън. Лорд Ротмър използва вестника си като инструмент за социално регулиране (social conditioning). След шестмесечен тестов период се установява, че 87% от обществото има мнение без рационална и критическа оценка. Целта е постигната. Английската работническа класа е подработвана с рафинирани пропагандни техники, за да повярва, че трябва да прати хиляди свои синове на смърт.

От американска страна президентът Теодор Рузвелт (26-и по ред) съобщава в изборната си програма от 1912 г.:

„Зад видимото правителство на престола е седнало невидимото правителство, което не е предано на народа и не признава никаква отговорност. Да унищожат това правителство да разтрогнат съюза между корумпираната търговия и корумпираната политика, е работа на държавниците“ (Dieter Rugeberg: Geheimpolitik, S. 75)

Илюминатите разпалват Първата световна война, за да могат по-късно да изградят световно правителство. Ако планът им беше успял още тогава, останалите войни щяха да са излишни. След примирието на 11 ноември 1918 г. УУДРОУ УИЛСЪН и неговият съветник КОЛОНЕЛ ХАУС пристигат в Европа с надеждата да изградят световно правителство под формата на „Общество на народите“ Четиринайсетте точки на Уилсън обаче не издържат поради еднаквото разпределение на отговорностите и планът се проваля, по-късно през 1919 г. Хаус се среща с членове на британската тайна организация КРЪГЛАТА МАСА. Става ясно, че за да се постигне целта, системата трябва да се разшири. След появата на RIIA в Англия се взема решение в САЩ също да се създаде подобен тип фронтова организация. По време на „мирната“(!) конференция в Париж (1919 г.) Колонел Хаус, изпълняващ функцията на домакин на групата на КРЪГЛАТА МАСА, свиква най — големите умове от Уилсъновия Brain Trust, за да сформира екип по международните дела.

Той по-късно се завръща в Ню Йорк и през 1921 г. се превръща в COUNCIL OF FOREIGHN RELATIONS (CFR). CFR е съставен от американци и негово ядро — подобно на RIIA е КРЪГЛАТА МАСА. Днес CFR и ТРИЛИТЕРАЛНАТА (ТРОЙНАТА) КОМИСИЯ са едни от най — влиятелните неявни организации в САЩ. CFR заедно с групата на „Кръглата маса“ стоят зад J. Р Morgan Bank и не е странно, че самият Дж. Морган изиграва съществена роля в създаването й. Най — вътрешният кръг на CFR е орденът SKULL & BONES.

Външно погледнато, до началото на 20. век светът живее в мир. Но само външно, защото зад кулисите отдавна е подготвена първата кървава баня, която Европа нямало да забрави толкова скоро. Илюминатите схванали, че за да изпълнят плана си за Нов световен ред, трябва да предизвикват състояние на ужасно опустошение, което по възможност да засегне всички нации.

Повечето историци са единодушни, че поводът за войната е тривиален скандал между Австрия и Сърбия, убийството на престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му Софи от сръбски атентатор на окултното тайно общество ЧЕРНАТА РЪКА в Сараево слага началото на Първата световна война. Това се използва от задкулисните сили, за да се реализира световна война, която Алберт Пайк предсказва преди повече от 40 години.

Тъй като бруталният ход на войната е всеобщо известен, бих искал да разгледам по-подробно само руската страна. Русия, въпреки че разполага с най-голямата армия на света, е окаяно екипирана за офанзива от подобен размер. Преди избухването на военните действия през 1914 г. БРИТАНСКАТА КОРОНА й обещава пълна помощ и военна подкрепа в случай на военни действия. С началото на войната тя ограничава подкрепата си до 10% от предвоенните плащания. Очевидно финансовите монополисти желаели — съгласувано перфектно с представения от Пайк план — да поставят Русия във възможно най-неизгодна ситуация.

По време, когато вече милиони руснаци са избити в сраженията, агентите на РОТШИЛД в Русия раздухват още повече и бездруго тежкото положение на руснаците. Тъй като философията на Илюминатите подхранва от мизерията и несигурността, усилията им имат успех и разчистват сцената за една революция, която трябвало да последва германския погром.

Революцията избухва през януари 1917 г. царят е свален и правителствените дела се поемат от временното правителство на княз Георгий Лвов. Все пак, тя не успява да обърне страницата на национална катастрофа.

Иска ми се да продължа от момента (Другата страна на Болшевишката революция), когато ТРОЦКИ и неговите метежници напускат Ню Йорк с кораба „С. С. Кристианияфиорд“ и $ 20 млн. в злато.

Техният параход, нает от ЯКОБ ШИФ, е задържан на 3 април 1917 г. от канадските власти в Халифакс, Нова Шотландия. Изглеждало, сякаш планът на Илюминатите е обречен на провал. Но и тук Шиф пуска в действие връзките си и влиянието на своите илюминирани приятели над американското правителство и Великобритания, вследствие на което пътуването е продължено. Когато пристигат в Европа, Троцки веднага заминава за Швейцария за среща с Ленин, Сталин, Кагонович и Литвинов, за да изяснят подробностите в стратегията.

Може би тук е мястото да се каже, че върховните представители на всички държави, взели участие във войната, се срещат официално в неутрална Швейцария. В сегашния си вид Швейцария е създадена през 1815 г. с решение на Виенския конгрес. На нея й се гарантира перманентен неутралитет.

Случайност?

Или, може би, едно толкова сигурно местенце в сърцето на Европа не е удобно за срещи на живеещите от войната лагери?

Пред конспираторите възниква въпросът как биха могли заедно с метежниците и цялото снаряжение да заминат за Русия. Решението идва от страна на агента на РОТШИЛД и шеф на немска тайна полиция МАКС ВАРБУРГ. Той „опакова“ всички в един вагон, запечатва го и подсигурява пътуването до руската граница. Когато влакът спира (за първи път) в Германия, се качват двама немски офицери за ескорт Те изпълняват заповедта на генерал ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ.

Макс Варбург е брат на Пауд Варбург — първия председател на Federal Reserve Bank.

През юли 1917 г. планираният от международните банкери комплот търпи първия насрещен удар. ЛЕНИН и други се спасяват във Финландия. Малко по-късно, през ноември 1917 г. революцията успява.

Ако имаме предвид финансовата подкрепа, последвана от подготовките в Ню Йорк, това не е толкова странно. По време на кървавата гражданска война след болшевишката революция Ленин е безспорният водач на политическите движения, а Троцки се занимава с военните клонове на организацията, т.е. с „Червената армия“. Името на „Червената армия“ не е избрано случайно. Болшевишката армия под водачеството на Троцки е смъртоносното оръжие на международните банкери под господството на Ротшилд (червената табелка). Съвпадението е твърде голямо.

Исторически факт е, че повечето от революционерите, които Ленин оглавява, са евреи. В броя на „Таймс“ от 29 март 1919 г. се казва, че „една от най-интересните особености ни болшевишкото движение е големият процентен дял на не — руските елементи в групата на водачите. От около 30 комисари или водачи, които образуваш централния апарат на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи“. Според казаното от генерал А. Нехволодов френските тайни служби установяват, че Якоб Шиф дава нови $ 12 млн. директно на руски милионери. Нехволодов назовава също и Феликс Варбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джером X. Хенауер, Макс Брайтунг в САЩ и Макс Варбург, Олаф Ашбърг и Живтовски в Европа като по-нататъшни спонсори в болшевишката революция.

Посланикът на Руската империя в САЩ Бакхматиев заявява, че след болшевишката победа между 1918 и 1922 г., е извършен трансфер от $ 600 млн. в злато от Русия за Khun Loeb Bank в Ню Йорк. Книгата „Пломбираният влак“ на Майкъл Пиърсън потвърждава, че според документи на Външно министерство до 5 февруари 1918 г. германците са предоставили общо 40 580 997 германски марки за пропаганда в Русия и за особени „случаи“ В същия документ се казва, че само ден след като Ленин поема властта, германската хазна дава доброволно 15 млн. марки на Русия.

Кървавото клане на милиони руснаци и поробването милиони други малко интересувало международните банкери в шествието им към световното владичество.

Към края на 19. век банките, контролирани от Ротшилд, стартират широка кампания, за да придобият контрол над богатото стопанство на САЩ. Ротшилдови в Европа финансират току-що изброените J. Р Morgan & Co. Bank, Khun Loch Bank & Co. John D. Rockefellers Standard Oil & Co., железницата на Хариман и стоманените заводи на Карнеги. Тази поредица със сигурност е нещо повече от подпора за американската икономика. Около 1900 г. Ротшилдови пращат нов агент в САЩ за съвместна работа с Khun Loeb Bank — ПАУЛ ВАРБУРГ. Запомнете този „агент на Ротшилд“ много добре. Той ще оплете в мрежите си още много организации! ЯКОБ ШИФ и ПАУЛ ВАРБУРГ стартират кампания за изграждане на ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА БАНКА като стабилно позиционирана частна централна банка. В една реч от 1907 г. Шиф заявява пред на Нюйоркската търговска камара:

„Ако не получим централна банка с удовлетворителен контрол за набавянето на кредити, то тази страна ще преживее най-острата и стресираща финансова криза в историята си.“ (Die Absteiger на Грифин)

Речено — сторено: те хвърлят САЩ във валутна криза, а паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки хиляди души в страната. Силната нестабилност на Нюйоркската борса донася на Ротшилдови не само много милиарди, но и лелеяния успех. Хитро замислено — паниката да се използва като аргумент и в края на краищата да се изгради централна банка, която да спести подобни бъдещи произшествия. Пред банковия и валутния комитет Варбург по-късно казва: „Първото, което ми дойде наум в паниката, бе, че нуждаем от една Clearing-bank (централна банка)…“ (Die Insider, Um Allen).

Окончателната версия на решението за ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА СИСТЕМА (частната централна банка на Америка) възниква на частна земя, собственост на Дж. П. Морган — остров Джекил, Джорджия. Според разследването на Хърбърт Г. Дорси на срещата присъстват А. Пайът Андрю, сенатор Нелсън Елдрич, Франк Вандерлип (президент на Khun Loeb bank & Co), Хенри Дейвидсън (старши партньор на J.P Morgan & Co. Bank), Паул Варбург и Бенджамин Стронг (президент на Morgans Bankers Trust & Co.)

Въвеждането на Федералния резерв през 1913 г. Улеснява международните банкери да затвърдят финансовата си власт в САЩ. Първият председател на „Федералната резервна банка“ е ПАУ ВАРБУРГ.

Решението за „Федерален резерв“ е последвано от 16. допълнителен параграф на Американската конституция, който оттук нататък давал възможност на Конгреса да облага с данък персоналния доход на американските граждани. Като последствие американското правителство вече няма право да печата собствени пари, с които да финансира операциите си.

Това е моментът в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци върху доходите си.

Най-важните акционери на ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ (Фед) са:

• Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;

• Lazard Brothers Bank от Париж;

• Israel Moses Seif Bank от Италия;

• Warburg Bank от Амстердам и Хамбург; Lehman Bank от Ню Йорк;

• Khun Loeb Bank от Ню Йорк;

• Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;

• Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.

Още тогава конгресменът ЧАРЛС ЛИНДБЪРГ нарича нововъзникналата Федерална резервна банка „невидимото правителство“ заради финансовата си власт.

Как всъщност функционира „Федералната резервна банка“?

„Комитетът по свободен пазар“ към Фед произвежда „федерални резервни банкноти“ (доларови банкноти). Те се заемат срещу облигации (полици) на американското правителство и служат за гаранция на Фед. Облигациите, от своя страна, се съхраняват от 12 Фед — банки, които трупат годишни лихви от тях.

Бележка към настоящата ситуация:

През 1982 г. американската финансова служба назова дълг в размер на $ 1 070 241 000 000. Следователно Федералният резерв събира около $ 115 800 000 000 лихви само за една година от американските данъкоплатци. Този лихвен капитал влиза непокътнат в касите на Федералния резерв и следователно — в джобовете на частните банкери.

През 1992 г. облигациите, съхранявани в Държавния резерв, бяха на стойност $ 5 000 000 000 000, а лихвените плащания на данъкоплатците непрекъснато се покачват. Федералният резерв трупа цялото това богатство, като отпуска пари на американското правителство, за което прибира лихви, а в същото време разходите му се ограничават само до боя и печат на банкноти. Това е една от най-големите измами в историята на САЩ и едва ли някой разбира, че с облигациите за американското правителство Фед притежава ипотечното право — държавно и частно — върху недвижимото имущество на всички съединени щати в Америка. Безбройните съдебни дела досега не са успели да анулират закона за „Федералния резерв“. Не съществува и правен начин гражданите да си получат парите обратно, защото Фед не е част на американското правителство, а частна компания. Така нареченият Федерален резерв е конституционно — правно неразрешен и следователно няма право да съществува. Вече девет щата търсят „държавни варианти“, за да го отменят.

Поради многото антиеврейски закони в Европа значителен брой евреи не притежават поземлена собственост и са принудени да пътуват къде ли не. Независимо от държавите, в които се установяват, намират затворено общество. В края на 19 век Царска Русия е единствената истинска пречка на Илюминатите за контрол на света.

През 1881 г. Теодор Херцл основава ЦИОНИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ в Одеса, за да създаде държава за евреите в Палестина. През 1916 г. на една среща на B’NAI B’RITH в Ню Йорк Якоб Шиф, президент на Khun Loeb & Co. Bank е избран за предцедател на революционното „Ционистко движение в Русия“.

На 13 януари 1917 г. евреинът ЛЕОН ТРОЦКИ (преди Бронщайн) пристига в САЩ и получава американски паспорт. От време на време е забелязан да влиза в подобната на палат резиденция на ЯКОБ ШИФ. На срещите между Шиф и Троцки са обсъждани ционистките вълнения в Русия, както и поуките, направени от неуспешното сваляне на царя в Русия. Якоб Шиф финансира обучението на „метежниците на Троцки“, които са предимно евреи от източните предградия на Ню Йорк. Тренировките се провеждат на терена на РОКФЕЛЕРОВАТА STANDARD OIL COMPANI в Ню Джърси. След като получават нужното обучение за стратегиите на партизанската война, метежниците напускат САЩ, осигурени с $20 млн. в злато от Якоб Шиф. Те отпътуват с кораба „С.С. Кристианияфиорд“ за Русия, за да задвижат „Болшевишката революция“. (Следва продължение)

Троцки и Ленин са свързани с „Комитета на 300-те“ чрез Брус Локхард.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Европейският съд по правата на човека постанови, че разпятията в класните стаи в европейските училища са допустими, съобщи Асошиейтед прес.

Решението обвързва всичките 47 страни членки на Съвета на Европа.

През ноември 2009 г. съдът със седалище в Страсбург постанови, че разпятията могат да бъдат смущаващи за учениците нехристияни и атеисти.

Впоследствие няколко европейски държави начело с Италия обжалваха решението.

Днешното постановление на Висшата колегия на съда е окончателно. Колегията заяви, че не разполага с доказателства разпятията, поставени в класните стаи, да оказват влияние върху учениците.

"Общественото мнение в Европа победи", коментира италианският външен министър Франко Фратини.

Скандалът се разрази, когато родената във Финландия майка на ученика Соиле Лаутси внесе жалба, тъй като държавните училища в италианския град, в който тя живее, отказали да премахнат разпятията от класните стаи.

Според нея използването на римокатолическия религиозен символ нарушава светските принципи, които държавните училища би трябвало да спазват.

Случаят тогава породи конфронтация между традиционно католическите и източноправославните страни в Европа и страните в северната част на континента, които ревностно спазват принципа за разделение между църквата и държавата.
 

Може ли да бъда циничен за няколко минути?. Надявам се, нямате нищо против, но поради предстоящият велик демократичен ритуал по избирането на нов президент, не мога да устоя на подтика да направя няколко цинични коментара.

Разбира се, не е само сегашната президентска кампания която е причината за моя цинизъм. Следите ли сенаторската кампания в Ню Йорк?. Забелязахте ли как Г-жа Клинтън и републиканският кандидат Рик Лацио се надпреварваха с желанието си да целунат задника на еврейските избиратели?. 

Сигурно сте видели какво става в Палестина през последните седмици?. Дори по американската телевизия, която винаги цензурира най бруталното поведение на евреите и се опитва да представи новините в най благоприятна за тях светлина, основният момент е достатъчно ясен: палестинците хвърлят камъни по евреите, а евреите стрелят и убиват палестинци. Почти всички от убитите там са палестинци. Чифутските мас медии представат конфликта като, цитирам, “израелци отговарят на палестинското насилие”, в смисъл както ченгета отговарят на крадци, но за всеки с очи и мозък е ясно откъде идва голямата част от насилието.

Ясно е как това насилие започна отново. Най мразеният еврейски политик там, Ариел Шарон, нарочно го провокира. Когато той беше в израелската армия, Шарон пращаше своите взводове в палестинските села и бежански лагери да колят не-въоражени цивилни. Това поведение му помогна да спечели гласовете на бълнуващите луди ортодоксални евреи, които клатят главите си нагоре-надолу когато се молят до “стената на плача” на техният племенен бог яхве да избие всички неевреи и да им даде света, както той им е обещал преди 3000 години.

Шарон вече не е генерал на активна военна служба, но все още знае как да спечели еврейският електорат. Той се появи в началото на Октомври на храмовия хълм в Йеросалим с огромен контингент от въоражени телохранители и главорези от израелската тайна полиция, които разгонваха мюсюлманите молещи се в джамията там.  Той за малко се разходи важно, изрази своето презрение общо към мюсюлманите и специално към палестинците, и това беше достатъчно да разгневи палестинците и да провокира палестински деца да замерят с камъни израелските войници, които отговориха като ги разстрелваха. Популярноста на Шарон сред религиозните евреи веднага се покачи.

По време на сблъсък, ливанската милиция плени трима изралески войника, и еврейската преса тук в америка веднага започна да говори за “отвлечени” евреи. Когато въоражени войници са заловени от противникова военна сила в бойна ситуация то подходящият термин е “военнопленници” а не “ отвлечени жертви”, но тези които въртят нашите новини смятат че, “отвлечени жертви” ще е по вероятно да привлече симпатията на американците. Те искат да съжяляваме за израелските войници стрелящи по деца отколкото за децата които са разстрелвани!.

И тъй всичко това е доста прозрачна история, и дори да държи средният гражданин заблуден, сигурно е че, Г-н. Лацио и Г-жа Клинтън са достатъчно умни да я разберат. Те разбират какво става в Палестина. Те знаят кои са агресорите; те знаят кои са крадците, убийците, инквизиторите, убийците на деца. И двамата угодничат за еврейските гласове тук, поддържащи дейноста на евреите в Палестина. Те претендират да вярват в каквото евреите им кажат. Те претендират да са възмутени когато ОН искат евреите да спрат избиването на палестински деца. Те претендират да вярват че, евреите са безобидни и невинни и са тормозени от проклетите палестинци.

И наистина, Рик Лацио и Хилари Клинтън не са нетипични. Факта че, тези двамата провеждат кампании в Ню Йорк, слага еврейската карта на видно място в техните кампании, разбира се, но в интерес на истината, всеки политик във Вашингтон по същият начин би угодничил да спечели еврейските гласове. Цялата система е станала корумпирана в самата си същност.

Сега, ще Ви кажа за какво мислих докато гледах скорошен Лацио-Клинтън дебат. Разбира се, аз имах известно чувство на срам, на стеснение. Никой от двамата не е евреин. Те са за съжаление, част от нашите хора. Ние сме отговорни за тях. Но…., и това е важно положение, евреите са отговорни много общо казано, поради факта че, хора на които толкова им липсва характер и почтеност са политически кандидати, и единият от тях ще влезе в американския сенат.

Винаги сме имали добри и лоши мъже и жени сред нашите собствени хора. Винаги сме имали мошеници и измамници и лъжци и предатели. Има ли сме манипулатори и печалбари и адвокати и такива тормозещи деца сред нашите хора. Но не е било често да избираме печалбари и измамници да ни управляват и да правят нашите закони. Поне беше по малко вероятно да изберем такива хора преди да разрешим на евреите да поемат нашите средва за масова информация и да започнат да контролират мнението и позициите на народа, на електората. Преди това, не всеки кандидат за държавен пост беше мошеник. ( какви са повечето от кандидатите за “народни слуги” в Българиая през последните 55 години?) 

Едно друго нещо за което ние самите сме отговорни е че, имаме такъв вид правителство което е естесвен развъдник за мошеници и лъжци. Това не са ни го направили евреите. Факт е че, евреите на са били допущани в Британия през периода на развитие на парламентарната форма на управление, през 14-ти, 15-ти, 16-ти и първата половина на 17 ти век. Едуард Първи ги изгонва през 1290 година, защото те са причинявали много раздори и  пакости в неговото кралство, и чак след по вече от 350 години Оливър Кромуел, объркан от пуританско увличане по Старият Завет, им разрешава да започнат да се връщат. И, разбира се, системата която е като свърталище на плъхове, и я имаме сега във Вашингтон се е развила от английската парламентарна ситема.  

И така ние не можем да обвиняваме евреите за факта че, имаме много глупаци и много негодници сред нашите хора, и не можем да ги обвиняваме за факта че, имаме правителствена система която е толкова много податлива на корупция: система в която на глупаци се позволява да гласуват и на негодници да заемат държавни постове. Тази слабост, тази податливост на манипулации и корупция, беше ни присъща дори и без намесата на евреите. Но Вие знаете, евреите имат изумителен талант да подушват слабите страни в другите и да преценяват как тези слабости да бъдат използувани в тяхна изгода.

И наистина, това е което прави евреите специални. Това е което ги е направило по мразени от всяка друга раса от всички хора между които те са живели през цялата писана история. Евреите не са мразени само за това че, мислят че, са богоизбрани. Има други племена които също имат илюзия за величественост. Китайците, на пример, вярват че, са расово по висши от другите азиатци около тях. И може би са, но на кой с исключение на китайците му пука?

Евреите не са мразени само заради това че, убиват палестински деца или вилнеят и убиват в бежанските лагери. Други племена също имат репутация на убийци: турците на пример. Евреите не са мразени само заради това че, има по вече мошеници сред тях отколкото сред нас, или защото имат по лепкави пръсти. Циганите имат подобна репутация и въпреки че, никой не иска да има контакт с тях, циганите не предизвикват често силна омраза както евреите. 

Евреите са мразени преди всичко защото те са морални разрушители, защото те корумпират нашето общество. Те са мразени от тези които са наясно какво (те) вършат, защото евреите ни въвличат в мръсният си бизнес. Те са мразени защото, вместо да си вършат мръсната работа, както китайците, турците или циганите, те ни мамят и манипулират да вършим мръсната работа вместо тях. Те ни хващат да ги подкрепяме в убийството на палестински деца. Изработват ни да плащаме за това, да им даваме оръжие, заставят нашето правителство да изразява одобрение за това.

Китайците или турците или циганите може да застрашават нашата собственост или сигурност, нашето благосъстояние, но евреите застрашават нашите души. Други чужденци ни експлоатират само външно; евреите, като един организъм причиняващ коварна болест се настаняват в нас и променят начина ни на мислене и поведение, за да ни направят по лесни жертви за експлоатиране.

Преди няколко дена някой ми прати извадка от еврейска книга публикувана през 1988 година от Бейсик Букс в Ню Йорк. Заглавието е Роден Виновен-Деца на Нацистки Фамилии. Написана е от евреин, Петер Шихровски,  в Германия, и всъщност представлява изследване на степента до която програмата за принудителното промиване на мозъци, наложена на германците след втората световна война, е била успешна. Книгата се състои от записи на серии интервюта с млади германци проведени от евреи. За съжаление програмата за промиване на мозъци е била много успешна, и между редовете на книгата всеки може да види злорадството на автора за това което евреите са постигнали, младите германци да мразят родителите си и да се чувствуват виновни за това че са германци, въпреки че типично по еврейски автора се оплаква че германците не се чувствуват достатъчно виновни!

Разбира се, евреите бяха тези които съставиха тези наистина сатанински душевно-рарушителни програми, така наречените “де-НАЦИфициране” и “възпитание” на германският народ. Поради изискване на евреите бяха гласувани закони в Германия и Австрия, според които е углавно престъпление да се опровергава или дори да се поставя под въпрос всеки детайл от историята на “еврейският холокост” или да се допуска че, самите евреите са по някакъв начин отговорни заради липсата им на популярност в Германия преди войната. Разбира се, обявяването че, противопоставянето на тези програми за промиване на мозъци е нелегално, беше фактор за ефективноста им. Затварянето на хора затова че, четат “не-подходящи” книги или слушат “погрешна” музика, смомага за държенето на другите германци в “правият” път. Забраната на политически партии в Германия които не следват еврейската линия също помага в изпълнението на тези програми. Всичко това направи по лесно, без съмнение, изсмукването на около 70 милиарда долара репарации които евреите измъкнаха от германците след войната.

Но, този уникален еврейски начин на паразитизъм ограби германците от безкрайно по вече отколкото пари. Той корумпира техните души, и то нарочно. Едно време когато накой спечели война, събираше налози от победената нация. Те плащаха на победителя. Но, победителя не се бъркаше в душите на хората. Не се опитваше да ги корумпира духовно. Оставяше ги да бъдат себе си, да мислят и чувствуват каквото си искат, стига да си плащат каквото се иска от тях. (не е точно така през близо петте века турско робство на което беше подложена БГ не без “помоща” на евреи). Но, при евреите корумпирането на жертвите е главното нещо. И, те са уникално екипирани да корумпират като имат дарба за измама която е толкова над тази на всички други хора че, наистина трябва да се разглежда различна по вид и степен.

В книгата която току що цитирах, Роден Виновен, еврейският автор Ширховски пише и аз го цитирам, “не е случайност че, аз един евреин, някой който не е обременен от предишна вина, трябваше да се заема с въпроса как тези потомци на виновници се примириха с този проблем”. Арогантноста на изказването, “Аз, евреинът, някой който не е обременен от предишна вина”, е направо поразителна. Ширковски, както повечето евреи приема идеята за колективна вина, за расова вина, предавана от едно поколение на следващото, “Вашите нацистки родители ни преследваха, така че, Вие ни дължите”. Което ще рече, евреите приемат идеята че, други раси са виновни; те със сигурност не приемат идеята за тяхната собствена вина. Вие знаете, че една от основните причини германците да не харесват евреите и да искат те да бъдат изгонени от Германия през 30-те години беше базирана на това че, евреите поддържат комунизма; приемането доктрината на техният сънародник евреин, Маркс. Германците знаеха какво евреите правеха на украинците  и руснаците при условията на комунизма, и те не искаха евреите да правят същото с тях!. Германците знаеха че, комунистите изпълняваха еврейската доктрина за егалитарианизъм (политическо и социално равенство тоест почти всички еднакво бедни), евреите така уеднаквяваха Украйна и Русия като избиваха масово най добрите украинци и руснаци. Германците знаеха за масовите екзекуции в Русия извършени от комунистите. Те знаеха за лагерите на смърта, за лагерите с работници-роби. Те знаеха кой управлява тези лагери. Те знаеха кои са комисарите. И вярвайте ми, Ширковски също знае това, и въпреки това лицемерно пише, “Аз, евреина, някой който не е обременен от предишна вина”.

Лицемерна измама, това е нещо за което евреите имат уникален талант. Главният актьор на лицемерната иазмама рекет в САЩ е професионалният “останал жив”, Ели Виезел. Той взема 25000 американски долара плюс пари за  допълнителни разходи всеки път когато се съгласи да припише малко колективна вина на не-еврейската публика, и той върши това доста често. С тъжно, доста скръбно изражение на своята отвратителна еврейска физиономия, той изплита своите безсмислици за това как тези ужасни нацисти са  преследвали и грубо третирали него и всичките други невинни, безобидни, чувствителни евреи, хора не обременени от предишна вина. Той никога не се усмихва или показва каквото и да било стеснение. Хипнотизираните идиоти от неговата публика поглъщат всичко. Виезел корумпира човешки души, и той е един от многото такива.

В продължение на десетилетия най влиятелният и уважаван ортодоксален евреин в Ню Йорк беше рабина Менахем Мендел Скнерсон, наследствен водач на движението Чабад. Всеки политик в Ню Йорк, евреин или не, коленичеше пред добрият рабин. Скнерсон умря през 1992, но Хилари Клинтън, Рик Лацио и другите все още му отдават почит, изразяват възхищение от неговата мъдрост и благочестие. В интерес на истината, през цялата си кариера Скнерсон проповядваше омраза към всички неевреи което е присъщо на юдаизма. Други ортодоксални евреи, например  Либерман, са резервирани за по оскърбителните аспекти на тяхната религия; всъщност, те просто ще Ви излъжат ако ги питате за това. Но Скнерсон изобщо не беше резервиран. Той го изричаше буква по буква за своите последователи в лекциите и писанията си. Той учеше че, неевреите не са хора че, те са като говеда, създадени от еврейският бог само за да служат на евреите. Той проповядваше това категорично, направо, в период на много години.

Ще цитирам направо от една от лекциите на Скерсон. Това е взето от книга с негови лекции публикувана в Израел през 1965 година. Превода на заглавието на книгата е Сборник от Разговори. Цитирам, “Това е каквото трябва да се каже за човешкото тяло: тялото на евреина е от тотално различно качество сравнено с това на член на която и да е нация или група по света. Еврейското тяло изглежда като че ли е от субстанция подобна на телата на неевреи, но телата само изглеждат подобни на външен вид, и външно качество. Разликата във вътрешното качество обаче, е толкова голяма че, телата трябва да се смятат за напълно различни видове. Това е причината защо Талмуда заявява че има законова разлика по отношение на телата на неевреи. Техните тела са празни. По голяма разлика има по отношение на душата.  Два противоположни типа души има. Не-еврейската душа идва от три сатанински начала, докато еврейската душа идва от святост”. Край на цитата. И има много, много по вече в същия дух, въпреки че, да се четат лекциите на Скнерсон не е лесно. Също като Талмуда, те са пълни с дребнави, по адвокатски шикалкавения и позоваване на неизвестни авторитети. Ако отделите много време в четене на Талмуда и се запитате какъв тип хора могат да бъдат ръководени от такава странна религия, Вие по всяка вероятност ще дойдете до същото заключение до което аз и Скнерсон дойдохме: евреите и ние сме наистина напълно различни видове.

Евреите от вестник Ню Йорк Таймс и всички други евреи разбира се, защитаваха Скнерсон. Никой никога не изобличи неговите проповеди или го нарече “мразещ” (hater). Вместо това, той винаги беше хвален като някакъв жив светец. И както казах, политиците неевреи като Хилари Клинтън и Рик Лацио, които наистина са осведомени добре, все още се прекланят когато и където неговото име се спомене. И евреите ги поддържат. Какво презрение имат те към нас!. Колко е лесно да ни мамят!.

И колко е лесно да ни точат кръвта!. Когато разрушител от флотата на САЩ, кораба Коул, беше атакуван в Червено море миналата седмица и почти 20 моряка бяха убити, нито един от членовете на правителството имаше желанието да постави обвинението където му беше мястото.  Еврейският министър на отбраната в правителството на президент Клинтън се показа по телевизията и обеща да търси до края на земята, да хване и накаже виновниците за атаката.

Хей, Г-н. Коен!. Не трябва да търсите толкова надалече тези които са отговорни за смърта на нашите моряци. Евреите убиват палестински деца през последните три седмици с подкрепата на вашето правителство. Евреите изстрелват ракети по палестински жилищни блокове от хеликоптери и  бойни кораби дадени на Израел от вашето министерство на отбраната. Миналата седмица 70 американски сенатори подписаха резолюция в подкрепа на този тип еврейско поведение. Това е Сената на който Вие бяхте член преди да станете министър на отбраната. Вие бяхте този който прати кораба Коул на опасна мисия за да поддържа блокадата на Ирак, блокада която по никакъв начин не служи на интересите на САЩ, но която се изисква от евреите защото Ирак е враг на Израел. Г-н. Клинтън каза по телевизията че, нашият военен кораб не е пратен на вражеска мисия. Вие Г-н. Коен сигурно разбирате, дори и Г-н. Клинтън да не разбира, че блокиране на друга страна с боен кораб е вражеска акция, това е военен акт. Наистина ли очаквате всички неевреи в Средния Изток да бъдат разигравани и мамени от САЩ от името на евреите, просто да си седнат на ръцете за винаги и да се оставят да бъдат жертви?

Не, Вие не очаквате това, нали Г-н. Коен?. Вие знаехте че евентуално жертвите на политиката на вашето правителство ще отговорят на удара. Но на Вас не Ви пука докато евреи не започнат да бъдат убивани. Вие и Вашите сънародници евреи от САЩ и Израел сте отговорни за атаката над кораба Коул, и Вие го знаете. Но все още говорите по телевизията за атаката като за терористичен акт и за извършителите че са страхливци. Двама храбреци доброволно си жертват живота като нанасят удар заради техните хора по единственият за тях възможен начин, и Вие ги наричате терористи и страхливци!

Г-н. Коен, Вие и Вашите другари евреи наистина имате презрение за нашето разузнаване, нали?. В един от тези дни ние ще Ви накараме да разберете че има някои измежду нас които на са заспали, някои които виждат със очите си и чуват с ушите си и можем да разберем нещата за себе си. Това ще бъде денят когато ние започнем да уреждаме сметките с тези които мамеха, корумпираха и точеха кръвта на нашите хора от толкова дълго време.   

С наближаващия край на 2000–та година това изглежда да е подходящо време за преосмисляне на нещата. Преди да обобщим изминалата година, обаче, нека  погледнем изминалия век. Характерната особеност на XX-ти век беше колективното самоубийство на бялата раса. През 1900-та година ние управлявахме света. Ние управлявахме политически, военно, културно, икономически, и по всеки друг начин. Никоя друга раса не можеше да се мери с нас. Ние пряко управлявахме Индия и Африка,  а Китай за всички практически цели бе икономическа колония на Европа и Америка. Китайският Император остана на трона толкова дълго, колкото остави белите хора да си вършат работата в Китай. Япония беше единствената небяла нация с някакви претенции за автономия.

Ние имахме по–добри оръжия, по–добри въоръжени сили, по–добри комуникации, транспорт, селско стопанство, индустрия, по–добро здравеопазване, по–добра организация. Бяхме по–добри във всяка област на науките и технологиите. Имахме най–добрите университети – единствените специалисти, които си заслужаваха името – най–добрите инженери. Произвеждахме неща, които другите нации дори не можеха да си представят. Ние изследвахме, завладявахме, управлявахме.

По–важно от всичко друго беше нашето морално превъзходство – и моля Ви  не  разбирайте погрешно моята употреба на това понятие! Нямам предвид това, че сме били кротки и безобидни, че сме приемали всичко смирено. Имам предвид това, че бяхме горди и уверени в себе си хора. Знаехме кои сме, знаехме че сме много, много по–добри от всички други. И изобщо не бяхме притеснени от този факт. Приемахме расовите различия по същия начин, по който приемахме, че Слънцето изгрява от Изток  и не чувствувахме и най–малката нужда да се извиняваме на когото и да било за това. Егалитаризмът беше морално и душевно заболяване, което измъчваше много малка част от нашите хора, въпреки убийственото избухване на егалитарно безумие по време на   френската революция през ХVIII–ти век. Всякакъв вид расово смешение беше отблъскващо за нас. Ние гледахме на расовото смешение със същото отвращение и неодобрение,с което гледахме на диващината или некрофилията. Не го толерирахме. Не възприемахме и не вярвахме на чифутите. Такова бе нашето положение преди един век.

Обаче, имахме и някои недостатъци: някои много сериозни недостатъци. Не бяхме бдителни. Ние бяхме толкова уверени в своето превъзходство, че пропуснахме да обърнем внимание на предупрежденията, на малкото сред нас, които бяха бдителни. Не обръщахме голямо внимание, когато те ни предупреждаваха : “ Нека, по–добре да направим нещо по расовия въпрос. Имаме 9 милиона небели жители в САЩ,( според преброяването през 1900-та година) и за в бъдеще те могат да станат реален проблем за нас. Нека още сега започнем да се освобождаваме от тях ”.

Ние си мислехме : “ Да, добре, но докато те  стоят в тяхната си част на градовете и не ни се мяркат пред очите, как тогава ще могат да бъдат проблем за нас? Освен това, те са полезни да събират памук, А също и като чистачи, готвачи, градинари... “

Също и когато малкото сред нас ни предупреждаваха за евреите, ние, белите нации, не обръщахме сериозно внимание на това. Предупреждаваха ни за поразиите, които евреите ни бяха причинили в миналото, за тяхната злоба и зла воля, за растящото им богатство, но повечето от нас не вземаха насериозно тези предупреждения. Ние виждахме евреите като противни  и неприятни  и не ги допускахме до нашите частни клубове, до хубавите ни хотели, но не ги вземахме и за действително опасни. Дори не се обезпокоихме, когато те започнаха да купуват и придобиват контрол над нашите вестници, когато успяха да си пробият път към другите пропагандни медии.

Липсата на бдителност не беше единственият ни недостатък. Ние бяхме по–склонни да се караме един с друг. Никоя друга раса не беше заплаха за нас, така че не виждахме нужда да подтиснем вътрешните си съперничества, завист и омраза, да формираме солиден фронт срещу не-белия свят. Позволихме да ни тровят старите вражди между англичани и германци, между германци и французи, между англичани и бури( бели от холандски произход в Южна Африка), между тези от нас, които говореха германски езици и тези които говореха славянски или романски езици. Ние не забелязвахме нашите недостатъци, нашата слабост, но други ги забелязваха!.

Втората половина на XIX-ти век видя не само началото на придобиването на нашите масмедии от евреите, но също така почти едновременното подготвяне на две дългосрочни убийствени конспирации, предназначени да експлоатират нашата слабост и насочени против нас. Тези две конспирации бяха Ционизмът и Марксизмът. Една част от евреите бяха с едните, друга част с другите, но и двете бяха смъртоносни за нас!

Марксистите издадоха своя манифест през средата на XIX-ти век, но имаха нужда от още 50 години преди  да бъдат способни на по–голямо влияние върху нееврейския свят. Що се отнася до ционистите, то те също започнаха да пропагандират и да се организират в средата на XIX-ти век и станаха очевидни в началото на XX-ти век, когато започнаха  провеждането на световни ционистки конгреси и малко или повече открито да предявяват плановете си към разпалване на войни и революции, от които да извлекат полза за подпомагането на еврейските интереси.

Например, на ционисткия конгрес през 1897-ма година в Базел, Швейцария, лидерът на ционистите – Теодор Херцел, информира своите съучастници, че те имат проблеми с убеждаването на турците, които по това време контролираха Палестина, и не желаеха да  предадат тази територия на евреите, но еврейските лидери имали план как да ги придумат. Трябва да спомена, че обръщението на Херцел до този конгрес е публикувано на доста  места  и всеки прилежен изследовател може да намери копие от него. Херцел казва, цитирам го : “ Възможно е, Турция да ни откаже или да не е способна да ни разбере. Това няма да ни обезсърчи. Ще търсим други средства да постигнем нашата цел. Сега въпросът за Ориента е въпрос на деня. Рано или късно това ще предизвика конфликт между нациите…Голямата европейска война трябва да дойде. С часовник в ръка ли да очаквам  този ужасен момент?. След края на голямата европейска война, ще се свика мирна конференция. Трябва да сме готови за този момент ” – край на цитата.

Запомнете, Херцел говореше за еврейските планове 17 години преди избухването на Първата Световна Война. Когато времето дойде, евреите бяха готови. През 1916-та година, когато войната малко или повече беше в задънена улица, евреите започнаха преговори с британските политически лидери и постигнаха споразумение да вкарат САЩ във войната на страната на Англия. Bсичко това, в замяна на обещанието на Англия да вземе Палестина от Турция и да я предаде на евреите след края на войната. От британска страна, това споразумение бе станало публично достояние чрез така наречената Декларация „ Балфур “. Ционистите изпълниха своята част от сделката  чрез евреи, близки до демократическия президент на САЩ – Удроу Уилсън. Той беше спечелил втория си мандат през 1916-та година  обещавайки на американските избиратели, че ще държи САЩ настрана от европейската война. Но, когато встъпи в длъжност през 1917-та година той започна да прави планове за въвличането на САЩ във войната на страната на Англия, което разбира се и стана два месеца по–късно. Това струваше няколко милиона допълнителни нееврейски жертви, но затова пък евреите получиха Палестина. Също така, войната продължи достатъчно дълго и за евреите в Русия, за да свалят Царя и прокарат своята комунистическа революция.

Когато казвам, че някои евреи тръгнаха по пътя на марксизма а други по пътя на ционизма, нямах предвид че всички евреи работеха активно в едно от тези движения. Повечето евреи си останаха през цялото време алчни за пари и осигуряваха пропагандата и финансовата подкрепа на своите конспиративни братя, продължавайки да купуват масмедиите, да разпределят капитали между ционистите или комунистите според нуждата. Но те не чакаха за това да започне Първата Световна Война. Първото голямо нееврейско кръвопускане през миналия век, в което евреите имаха пръст беше войната в Южна Африка, между англичаните и бурите. Тази жестока и убийствена война, в която еврейските капиталисти бяха съюзници на британските капиталисти против южноафриканските холандски, френски и германски фермери – бури – постави основите на еврейския контрол върху по–голяма част от минералните ресурси в Африка.

През 1904-та година еврейският спекулант от Уолстрийт – лицето Якоб Шиф, планирайки предварително комунистически преврат в Русия, помогна за финансирането на Японците в Руско-Японската война и използува своето влияние за да блокира заеми от Америка, предназначени за царското правителство. Това беше същия Якоб Шиф, който след малко повече от едно десетилетие осигури еврейско-болшевишкото движение с едно преливане на 25 милиона долара за да се свърши работата там : това бяха 25 милиона от капиталистическия Уолстрийт за финансиране на комунистическото клане на руските неевреи. През 1917-та година 25–милиона бяха много пари ; във всеки случай тези пари купиха достаъчно бомби, куршуми и комунистическа пропаганда, за да се довърши започнатата работа.

Нищо от тази еврейска дейност не беше в действителност секретно. Лемингите не знаеха нищо за това, защото не беше отразено в хумористичните раздели на вестниците. Но, евреите дори не се опитваха да пазят своята активност и симпатии в тайна  и наблюдателни неевреи продължаваха да предупреждават всеки, който би се вслушал поне малко в тях. Но, както казах по–горе, ние не бяхме бдителни! Белите американци не вярваха, че са изложени на опасност. Такива неща, от рода на сделката да се вкарат САЩ в Първата Световна Война срещу предаването на Палестина на евреите, бяха твърде неуловими за американския интелект.

След войната, масовите убийства на украинци и руснаци, извършени от еврейските болшевишки комисари, вероятно да направили впечатление на белите американци, но за средния бял американец руснаците и украинците не бяха реални хора : те говореха различен език и се обличаха различно от тях : На всичкото отгоре, по това време евреите бяха уловили здраво Холивуд и радиопредавателната индустрия, така че единствената страна на историята, която повечето американци биха могли да видят или чуят, беше еврейската страна.

 Европейците бяха по–бдителни от американците. От една страна европейците имаха по дълга памет : те бяха по–наясно с дългата история на еврейското манипулиране и хищничество,отколкото американците. От друга страна, в Европа опасността беше доста по–близка. Освен в Русия, комунистически партии в някои европейски страни бяха използували хаоса след войната за да сграбчат властта и в малко страни, Унгария например, временно имаха успех. Хората знаеха етническия произход на комисарите и бяха ужасени от тяхното поведение по отношение на нееврейското население. Дори в островна Англия не по малко значима обществена личност като Уинстън Чърчил, говори ясно и открито за опасността от еврейския комунизъм. В статия публикувана на цяла страница във вестник „ Лондонски Илюстриран Неделен Вестител „ на 8-ми февруари 1920-та година, Чърчил писа и аз го цитирам :

 “Това политическо движение сред евреите не е ново. От времето на Адам Вайсхаупт Та чак до това на К. Маркс и Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Р. Люксембург в Германия и Ема Голдман в САЩ, тази световна конспирация за свалянето на цивилизацията и установяване на едно общество на базата на забавено развитие, завист,злоба и невъзможно равенство, постоянно расте. Определено, тази конспирация изигра голяма роля в трагедията на Френската Революция. Беше двигателят на всички подмолни движения през деветнадесети век ; и сега най–после тази банда от странни личности, от подземния свят на големите европейски и американски градове, хванаха руснаците за косите им и стана практически неоспорим господар в тази огромна империя. Не е необходимо да се оспорва големият дял  в създаването на болшевизма и фактическото осъществяване на Руската Революция от тези интернационални и в по–голямата си част атеистични евреи. Със сигурност техния дял е много голям ; по–всяка вероятност надминава всички други. С изключение на Ленин, мнозинството отръководните фигури в болшевишкото движение са евреи. Освен това, главната подбуда и движещата сила идват от еврейските лидери. Така Чичерин, чист руснак, е засенчен от неговия незначителен подчинен Литвинов, влиянието на руснаци като Бухарин и Луначарски не може да се сравнява с властта на евреите Троцки и Зиновиев или с тази на Красин и Радек. Дори още по–поразително е преобладаването на евреите в съветските институции. И видна, ако не наистина главна част от системата на тероризъм прилагана от Извънредната Комисия за Борба Против Контрареволюцията(ЧЕКА), е заета от евреи, а в някои известни случаи и от еврейки. Същата зла репутация беше добита от евреите през време на краткия период на терор, през който Бела Кун управлява в Унгария. Същият феномен беше представен и в Германия(по–специално в Бавария), дотолкова доколкото на тази лудост беше позволено да използува временното изтощение на германците. Въпреки че в тези страни има много неевреи, също толкова лоши колкото най лошите еврейски революционери, частта заемана от последните като пропорция от техния брой в цялото население е поразителна ” - край на цитата.

В действителност, Чърчил каза доста повече неща в тази статия, относно опасностите от допускането на еврейския комунизъм да се налага безпрепятствено и ако Вие наистина искате да правите изследване върху произхода на нашата днешна бъркотия, то Вие трябва да прочетете цялата статия. Kогато намерите статията, от която току–що Ви четох откъс – важна статия, написана от една  изтъкната личност на XX-ти век и публикувана в голям британски вестник – Вие може да се запитате защо никога не сте чули за тази статия преди да я представя на вниманието Ви?

Както вече казах, липсваше ни бдителност. Много малко хора обърнаха внимание – американския автомобилопроизводител, Хенри Форд, например – но повечето бели американци бяха твърде заети с техните си баскетболни и футболни игри, както и с хумористичните издания. Нас не ни интересуваше наистина какво евреите правеха на бялото  население отвъд океана, тъй като те не бяха американци. Единствените хора, които обърнаха внимание на този проблем, бяха германците. Те бяха твърдо решени да не оставят евреите да вършат с тях това което бяха направили на руснаците и което се опитаха да направят на унгарците. И така, те взеха мерки, за да се отърват от Р. Люксембург и нейните приятели и ги прогониха от Германия. Когато германците направиха това, евреите в Америка започнаха да пищят и да призовават за  друга световна война, която  да ги спаси от германците. По това време, евреите имаха почти монополно положение в медиите и представяха своята версия от историята на американската публика.

Нашите хора имаха един друг недостатък в допълнение към недостатъчното чувство на расова солидарност към други бели хора по света и липсата на бдителност : ние също така нямахме отговорно ръководство. Това, което имахме, бяха политици : изкусни лъжци – актьори, адвокати – които никога не питат себе си, “Аджеба, каква политика е добра за нашите хора? ” а само : “ Как мога да бъда избран? Какво трябва да обещая на хората, за да им взема вота? Какво поведение би ме направило популярен?” С контрола на евреите върху масмедиите, Холивуд и Медисън Авеню – а следователно и върху умовете на обществото – ставащ все по–тотален през последното столетие, въпросът, който политиците си задават все повече е : „ Какво  трябва да правя аз, за да задоволя евреите и спечеля подкрепата им? ’ 

И така през 1933-та,  същата година в която ново германско правителство дойде на власт за да освободи Германците от контрола на евреите, в САЩ  дойде на власт правителствос, правещо всичко онова, което евреите пожелаеха да бъде направено. Франклин Рузвелт се обгради с повече евреи, отколкото всеки предишен американски президент. В това отношение той беше Бил Клинтън на днешното време.

Използувайки Рузвелт като свое благоразположено средство, евреите приложиха на американците същия номер на примамване и след това на неочаквана промяна на политиката, за да ни вкарат във Втората Световна Война, който номер те приложиха, използувайки Удроу Уилсън за да ни вкарат в Първата Световна Война. Също като Уилсън преди 24 години, Рузвелт отиде на президентска кампания през 1940-та за втори мандат с обещанието да държи САЩ настрана от войната в Европа. И докато даваше това обещание на американците, той активно кроеше планове с еврейските си съветници и поддръжници да вкара САЩ по–скоро във войната, както и да поддържа войната в Европа като даваше обещания за подкрепа на тези страни, които бяха против Германия.

Но нищо друго не ни принизи толкова ниско, колкото борбата на погрешната страна на войната. Това  разруши Британската Империя и принизи Англия. Навсякъде в небелия свят белите започнаха да сдават властта, оттегляйки и извинявайки се. Болестта на егалитаризма се разпространи мълниеносно. Навсякъде в белия свят започна морално пропадане. Не бяха само Германците тези които, загубиха Втората Световна Война ; това бяха всички Европейци, включително и американските европейци.

Единствените реални победители във войните през ХХ–ти век бяха евреите. Първата Световна Война имаше за резултат отварянето на Палестина за ционистката фракция на евреите  и предаването на Русия в ръцете на  комунистическата им фракция. Втората Световна Война не само ги спаси от Хитлер, но цяла Източна и голяма част от Централна Европа бяха дадени на еврейската комунистическа фракция, а  предаването на Палестина на ционистите – завършено. Войната им струваше по–малко от един милион и то от по–незначителните чифути в Европа, но за сметка на това им даде основа за тяхната твърде доходна история на “холокауста ”, с която те оттогава насам изтощават белия свят.

И така днес ние имаме Д. Буш, който се опитва да надмине Б. Клинтън по превръщането на американското правителство в многонационално. Консервативните американци, патриотичните американци възложиха надеждата си на Буш за  да извади Америка от лудостта на Клинтъновата ера и първото нещо, което Буш направи е да се подмазва на клинтънистите, на евреите, като назначава небели субекти на най–важните постове от администрацията си.

Буш се опитва да каже : “ Хей, аз не съм толкова лош! Вижте, назначавам черни, назначавам евреи, назначавам мексиканци. И черните, и мексиканците които назначавам, са толкова проеврейски ориентирани, колкото съм и аз самият. Моят твърдо говорещ черен държавен секретар говори еврейски език и ще подкрепя еврейските интереси по целия свят, толкова силно, колкото ги подкрепяше еврейския държавен секретар на Клинтън. Можете да ми вярвате! Ще направя всичко, което ми кажете : ще поддържам Израел. ще подкрепям налагането на закони против престъпленията “ говорене поради омраза ” Аз съм Вашият човек! ”. Той не говори това, не прави тези назначения, защото това го искат републиканците  или пък американците. Това е така, защото евреите го искат. Д. Буш е един кух човек, един сламен човек.

Д. Буш е бляскав символ на състоянието на нашата раса днес : бляскав символ на нашето морална разруха през последния ХХ–ти век. Става съвсем ясно, че с такъв човек за наш американски лидер, ние ще  продължаваме курса на расово самоубийство, както за съжаление бе през изминалото столетие. Съвсем подходящ пример, като се има предвид комичната опера, на която станахме свидетели през последните два месеца на първата година от този век – който може да стане нашият последен век, ако не предприемем радикални промени, час  по–скоро, и започнем да си възвръщаме загубената морална сила.

Благодаря Ви, че днес  отново бяхте с мен!

д–р Уилям Пиърс 

Безспорно, има много повече което бих могъл да кажа за жалкия спектакъл избор на президент, който ние преживяваме, отколкото казах миналата седмица. По късно ще говорим по вече за значението на изборите, но днес аз искам да се върнем на тема по която съм говорил в предишни предавания, тема не търпяща отлагане. Тази тема засяга процеса на ерозия на нашите граждански права и постепенното превръщане на САЩ в полицейска държава, по начин по който мулти-културализма и новия световен ред  да ни бъдат натъпкани в гърлата  без да можем да се противопоставим.

 Сигурно е, че повечето от Вас слушащи моите предавания, вече са загрижени за нарастващото натрапване на правителството в живота на всички нас и за разпространението и налагането на закони против така наречените  “престъпление поради омраза” (“hate crime; хейт крайм”) и “престъпление поради говор или израз на мнение” (hate speech; хейт спийч”). Според тези закони човек може да бъде наказан или обявен за престъпник на базата на това което мисли или казва, дори за това какво чете или каква музика слуша, отколкото за действителни деяния !. Вярвам, че всеки благоприличен, мислещ американец е загрижен поради тенденцията към все по малко свободи в Америка и все по нарастващото налагане на подчинение. Аз също вярвам, че много малко от тези които са загрижени разбират какво се крие зад тази тенденция и колко изключително опасна е тя. Това е за което искам да говоря с Вас, днес. 

 Ще започна със специфичен пример. Преди около десет дни в моя офис се получи телефонно обаждане от жена която се представи като сержант Швайцер от полицейското отделение на Университета на Северен Кентъки, в град Хайленд Хайтс, щат Кентъки. сержант Швайцер попита за мен, и когато се обадих ми каза, че има едно писмо на бюрото и което както (тя) ми обясни съдържа материали които са класифицират като “ поща/писмо поради омраза” (“hate mail; хейт мейл”). “Защо се обаждате на мен във връзка с това писмо ?”, попитах аз. “Защото адреса на подателя на плика е Вашият”, тя ми отговори. “Добре”, казах аз, “Кажете ми какво съдържа плика”.

 Тя започна да описва съдържанието на плика, което се състоеше от няколко печатни материала. Имаше три или четири печатни страници, някои съдържащи фотографии, с информация за расовата разлика между бели и черни: анатомични различия, които се основават на разлики във формата на черепа и челюстите; интелектуални разлики; на базата на стандартен Ай Кю тест; разлики в поведението, според статистиките за криминални престъпления. Имаше и малка брошура за едно изследване посветено на предполагаемите “газови камери” в лагера Аушвиц, публикувана от Института за Исторически Преглед в Калифорния.

 Казах на жената полицейски сержант, че никое от нещата които тя ми изброи не са публикувани от моята организация “Национален Съюз”, въпреки че член на организацията може да е пратил материалите. Попитах я за пощенското клеймо на плика. Тя каза, че плика е изпратен от Източен Тексас, и ме попита дали “Национален Съюз” има членове там. “Да, имаме много членове в Източен Тексас”, аз и казах. “Кажи ми имената им”, тя поиска. “Разбира се, че няма да направя това”, отговорих. “Добре, тогава”, тя ме заплаши, “Ще предам това на ФБР, и те ще намерят този дето е пратил материалите”.

 Бях се пораздразнил малко от тона и, и я попитах: “Сержант Швайцер, от каквото ми казахте до сега не разбирам защо тези материали които сега Вие имате, са работа на полицията. Вярвате ли, че е нарушен закон ?”.

 “О, да, закон със сигурност е нарушен”, отговори тя. “Не можете да пращате материали предизвикващи омраза като тези тука, по пощата. Не законно е”.

 “Добре”, казах аз, “Пратете ми по факса материалите, включително плика, и аз ще Ви се обадя по късно”. Дадох и номера на факса ми. След няколко минути материалите пристигнаха в офиса ми, почти точно такива както тя ги описа. На заглавната страница на факса имаше официалния печат на нейната полицейска служба. Един поглед беше достатъчен да се разбере, че нямаше изобщо нищо не законно в тази пратка: нямаше заплаха за убийство, нямаше опит за изнудване, измама или искане на пари. Но, тряба да призная че бях отчаян  от тази афера, защото полицейският сержант Швайцер от полицейската служба на Университета в Северен Кентъки, наистина вярва, че не е законно да се праща по пощата информация за расови различия или информация за така наречения “Холокост” което е в несъгласие с версията представяна от Стивън Спилбърг и Ели Виезел. Това не е само отчайващо, то е също и плашещо. Плашещо е защото хиляди други хора работещи в сверата на прилагането на законите в САЩ споделят погрешното разбиране на сержант Швайцер, че е незаконно да се пише, говори или праща по пощата каквото и да било което не е политически коректно!. Те знаят кой материал е политически не-коректен когато го видят, и въпреки че не  могат да кажат дали специфичен закон е нарушен, те вярват че трябва да има такъв закон. Те вярват в това защото така са ги научили.

 И те са научени така защото през последните две десетилетия някои от най мощните еврейски организирани групировки в САЩ – Съюза за Анти-Клевета, Южен Правен Център по Бедността, Центъра Саймън Визентал – работят денонощно да рушат цялата наша система отговорна за прилагане назаконите в САЩ. От ФБР във Вашингтон до такива незначителни полицейски служби като тази в Университета на Северен Кентъки, еврейските организации лобират, подкупват, инфилтрират, корумпират, рушат.     

 Ето начина по който се работи: Представете си, че сте шеф на полицията в Хайленд Хайтс, щат Кентъки. Една сутрин водещ политик от Вашият район, например кмета на града, идва във Вашият офис придружен от двама от най богатите еврейски бизнесмени в САЩ и от Г-н. Коен който е представител на офиса на Съюза за Анти-Клевета в Луизвил (САК), щат Кентъки. Евреите са облечени в костюми струващи по 1000 долара. Те са много сърдечни с Вас, но е ясно че те се смятат за много важни личности, и Вие като полицейски шеф Сте малко и политик, и съответно Сте впечатлен. Представителя от офиса на САК в Луизвил, Г-н. Коен, Ви обяснява че представляваната от него САК е организация в служба на обществото която работи с полицейски служби в цялата страна с цел да им помага да се справят с растящата опасност от тероризъм и “престъпленията поради омраза”. Той Ви обяснява, че САК има широка мрежа за събиране на информация с много тайни агенти които събират данни за терористи и такива които са “криминални престъпници поради омраза”. След това САК предва информацията на службите следящи за спазване на законите за да могат те да вършат по добра работа в защита на обществото и прилагане на законите. Той е дошъл във Вашият офис за да Ви предложи услугите на САК.

 Ако сте като повечето полицейски шефове, Вие се чувствувате поласкан и доволен. Вие не поставяте под въпрос уместността на предложението на Г-н. Коен. Не губите време за да разберете каква организация всъщност е САК. Кмета и богаташите с него я подкрепят и това е достатъчно за Вас. Все пак Вие сте полицай, и ако има една типична черта която повечето полицаи имат, това е респект към властта. Вие просто не разпитвате хора които са богати и важни и които имат много солидни политически връзки. Когато някои се появят във офиса Ви облечени в костюми за по 1000 долара и се държат важно, Вие се прекланяте. В реалния свят има много малко ченгета като инспектор Хари Калахан – Лошия Хари – от филма на Клинт Ийстуд със същото заглавие, които се отнасят с презрение към властта. По вечето са привърженици на авторитаризма. Така че Г-н. Коен уговаря план за серия от учебни семинари за членовете на Вашата полицейска служба, които ще се проведат от инструкторите на САК срещу разбира се, умерено заплащане. В тези семинари полицаите учат, че има нов тип криминален престъпник в действие който е много по опасен, представлява много по голяма заплаха за обществото, отколкото разпространителя на наркотици или изнасилвача, педофила или взломаджията, или въоръжения обирджия. Този нов и по опасен престъпник е “престъпникът поради омраза”, и услужливият инструктор ще научи всичките Ви полицаи как да разпознават “престъпленията поради омраза” и извършващите ги “престъпници”. 

 Те ще научат, че хетеросексуален бял индивид от мъжки пол който не харесва евреите, черните, азиатците или мексиканците или други не-бели или който се противопоставя на правителството на Клинтън и неговата политика на имиграция на отворените граници или който е против ограничаването правата на гражданите да носят оръжия е много вероятно да бъде “престъпник поради омраза”. Ако такъв индивид каже че мисли че има прекалено голямо “расово разнообразие” в страната или изрази неодобрение по отношение на хомосексуалните двойки или неодобрение от това бели жени да имат черни за приятели, тогава този индивид е определено някой който трябва да бъде държан под око. И ако той разпространява каквито и да било печатни материали изразяващи неговите политически не-коректни възгледи, тогава той трябва да бъде смятан за потенциален Оклахома Сити бомбаджия. Сега, както обикновено аз опростявам нещата. Инструкторите, САК, и другите еврейски групи пратени да промиват мозъците на полицаите са достатъчно обиграни и индиректни така че всичко да изглежда безупречно на наивните ченгета. Казват ли евреите,че полицаите трябва да игнорират конституционните права на политически не-коректните индивиди ?. О, Господи, не !. О, не, не, не !. Със сигурност не това !. Евреите дават на ченгетата да разберат че те уважават конституционните права на всички граждани – но, разбира се, конституцията никога не е била за това да защитава такива индивиди, “престъпниците поради омраза”. Първата поправка на конституцията никога не е предназначавана  за това да защитава всички форми на словото, както втората поправка се отнася само за правителствените армия и полиция и не дава индивидуални права за притежаване и носене на оръжия. 

 Във всеки случай, независимо от тяхната обиграност, резултатите са достатъчно груби. Сержант Швайцер е ясен пример за това. Евреите вече успяха да убедят много ченгета заедно с нея, че да се поставя под въпрос който и да било детайл от официалната “холокост” история или да се твърди, че черните и белите са различни във всяко отношение без цвета на кожата е “омраза”, и че “омразата” е противозаконна, дори ако те не могат да посочат специфичен закон който е бил нарушен.

 И така, тъй като всъщност няма закон който да е нарушен, защо е толкова важно, че еврейските организации са убедили в обратното Сержант Швайцер и другите. Тъй като тези объркани полицаи не могат в действителност да повдигнат обвинения които да се гледат в съда, какъв е смисъла тогава ?. Добре, разбирате ли, аз вярвам че по вечето от хората които имат такова отношение да питат– “какъв е смисъла тогава ?” – не биха били толкова безучастни ако беше мафията да се подмазва на полицията и да ги учи как да различават лошите от добрите. Защо ?. Защото, както всеки знае, мафията е криминална организация. Поради ясни причини ние не искаме криминални организации да инфилтрират и корумпират нашите служби следящи за спазването на законите. Но, факт е чв САК е също криминална организация – и много по опасна от мафията. През цялото време на съществуването си САК поддържа интимни връзки с еврейските изнудвачи и гангстери от всички възможни типове: лихвари-кожодери, търговци на наркотици, търговци на бели роби, поръчкови убийци, организатори на нелегален хазарт, контрабандисти, нелегални търговци на оръжия, и каквото Ви дойде на акъла, и САК получава големи суми пари от тези еврейски гангстери. 

 Един от основните дарители на САК през 80-те години беше прословутия еврейски криминален бос Мое Далиц, “кръстникът” на Лас Вегас. Далиц е дал на САК толкова много пари от своите криминални операции, че през 1985 година САК му даде почетен банкет и му връчи годишната си награда “ Факел на Свободата”. Малко след това Далиц беше убит заедно с други седем бандити при престрелка с конкурентна банда.

 Неотдавна офисите на САК в Сан Франциско и Лос Анджелис бяха внезапно претърсени от полицаи които имаха заповед за обиск и откриха откраднати хиляди секретни полицейски папки които САК е придобила нелегално чрез агентите си внедрени в институциите следящи за прилагането на законите в щата Калифорния. Човек може да си помисли, че с такава репутация като САК, институциите следящи за прилагането на законите съвестно ще избягват контакт с такава организация. Злополучен факт е, че по вечето институции на закона дори нямат представа за историята на криминалните връзки и активности на САК. Те не са наясно с тези работи защото контролираните медии до голяма степен избягват да казват каквото и да било за тях. Ченгетата имат тенденция да бъдат такъв тип хора които вярват каквото им се каже от мас-медиите, поради ореола на властта който те излъчват. Ченгетата са авторитаристи. Ако те видят нещо по телевизията, те му вярват; ако не, значи че не е реално. Еврейските мас-медийни босове закрилят еврейските организации като САК. Медиите не говорят за криминалната природа на САК. Вместо това, те винаги се отнасят с въсторжени изрази които я представят като “държавна институция” или “организация за защита на човешките права”. Ченгетата възприемат това описание без да задават въпроси.

 Зад неуместноста да имаме криминална организация която учи нашите полицаи кои са лошите и добрите, е ефекта който организации като САК и другите еврейски такива имат върху манталитета и поведението на полицията. Това е много по сериозно отколкото обърканата жена полицейски сержант прахосваща времето си и парите на службата си опитвайки се да намери кой е пратил напълно легално писмо по пощата което съдържа информация за расови различия и преувеличенията на “холокоста”. Ченгетата инстинктивно не обичат дисиденти и хора нарушаващи установеното положение. Те може да са презрителни към Бил Клинтън като индивид, но те не са презрителни към системата на която  Клинтън е част. По природа те са враждебни към всеки който поставя властта под въпрос или говори против системата. Ето защо много черни и евреи демонстранти бяха бити и хапани от полицейски кучета в началото на 60-те години.

 Днескашните ченгета са научени, че не им е позволено да бият черните демонстриращи с Джеси Джаксън по начина по коийто ги биеха преди 35 години когато демострираха с Мартин Лутър Кинг. Беше лошо дето биехте демонстрантите на М. Л. Кинг, днес им казват. Но, ако полицаите искат  да бият някого днес, те трябва да бият белите “престъпници поради омраза”. И това е което те правят!.

 Много членове на моята организация, Национален Съюз, по време на напълно легално разпространение на печатни материали са спирани от полицията и разпитвани, тормозени, заплашвани, техните материали конфискувани, дори арестувани – защото полицията е информирана от САК или други еврейски организации, че Национален Съюз е опасна терористична организация и че членовете и са много вероятно да бъдат “криминални престъпници поради омраза”.

 Преди десет години 22-годишен член от Ню Джърси беше арестуван за поставяне на стикер на Национален Съюз със следното послание, “Най застрашените видове на Земята, Бялата раса: помогнете да я запазим”. Това е всичко което стикера казваше, но младия мъж беше арестуван и обвинен в “етнически тероризъм”, углавно престъпление според закона за “престъпление поради омраза” който САК и другите еврейски организации са успели да прокарат през законодателното тяло на щата Ню Джърси. Преди десет години Национален Съюз нямаше ресурсите които има днес. По това време ние дори нямахме адвокат сред нашия персонал, и локалните ченгета имаха възможност да тероризират нашия млад представител със заплаха за многогодишен затвор. Разбира се, те не можеха да го пратят в затвора затова че е поставил нашия стикер, но той не знаеше това. Струваше му 5000 долара за адвокат за да се оттегли обвинението срещу него. Днес той е координатор на поделението на Национален Съюз в Северно Ню Джърси, и е по убеден и активен от когато и да било поради преживяното преди десет години.

 Но, нашите хора не трябва да преминават през такива премеждия. Ние не трябва да бъдем заплашвани и тормозени за упражняване на нашите конституционни права. Перфектно ясно е, че причината да бъдем често заплашвани и тормозени е, че нашите институции следящи за спазването на законите са позволили криминални анти-американски организации като САК, Центъра Саймън Визентал и Южен Правен Център по Бедността да заблуждават и да промиват мозъците на полицейския персонал. Правейки това, тези чифутски организации често са способни да убедят полицаите да се държат така като че ли законите които евреите искат да прокарат са вече влезли в сила. Евреите са способни да убеждават институциите следящи за спазване на законите и много често съдилищата да действуват като че ли те вече са успели да премахнат първата и втората поправки към Конституцията на САЩ.

 Тази прикрита връзка между криминалните еврейски организации и институциите на САЩ следящи за спазване на законите, до точката до която на тези еврейски организации е даден почти официален статус, е растящ проблем. Това е опасно за всички бели американци обичащи свободата, не само за членовете на Национален Съюз. Това е опасност срещу която ние трябва да застанем и да се справим. Ако се опитаме да не обръщаме внимание и да се надяваме че този проблем ще се изпари, не, няма да стане така. Само проблема ще стане по лош, защото такава е същността на чифутите, никога нищо не е достатъчно за тях; те винаги се протягат да вземат все по вече и по вече и по вече.

 Нашия път на разрешаване на този проблем е не да се бием срещу полицията. Не е да се атакува полицията затова че е прекалено авторитарна. В здравословно общество, без еврейска корупция, не е лошо нещо полицията да бъде авторитарна. Това срещу което трябва да се борим е способността на евреите да корумпират нашите институции които следят за спазването на законите без да се излагат на показ, без обществото да знае за това. Тъй като еврейските масмедии няма да ги изложат на показ, ние трябва да го направим. Ние нямаме медийните ресурси на Тайм Уорнър или CBS или на Ню Йорк Таймс или на другите еврейски медийни гиганти, но ние имаме растящата способност да достигнем до 2-та %-та от бялото население което е способно да вижда това което става в техния свят и да правят техни собствени заключения.

 Няма да вземе прекалено много от нас да насочат прожектор към чифутската корупция на нашите (законови) институции за да могат няколко от по проницателните и виждащи полицейски шефове да започнат да се отдръпват от чифутското уплитане. Няма да вземе много от нас да изложим на показ същността на САК и Южния Правен Център и тяхната подривна дейност, за да могат по вечето институции да сменят тяхното поведение по отношение на тези криминални и не-американски организации. Слушайте !. Има много, много американци зад мен и членовете на Национален Съюз които не искат Америка да продължава да бъде полицейска държава. Говорете за тези неща, и ще бъдете изненадани колко много други ще бъдат окуражени да говорят. Благодаря Ви че днес бяхте отново с мен.   

Доктор Уилям Лутър Пиърс е американски политик основател на Националния Алианс и принципен идеолог на националистическото движение на Белите хора в Америка. Дипломира се като физик, след което се изкачва в научната кариера до професор. По-късно работи с Джордж Линкълн Рокуел, основоположникът на Американската нацистка партия. Достига до по голяма известност чрез новелата си "Дневниците на Търнър" (1978), написана под псевдонима-Андрю Макдоналдс. Д-р Пиърс поставя началото на т.нар религия - космотеизъм, която е по същество панетеизъм.

Уилям Пиърс е роден на 11 септември, 1933 година в Аталанта, Джорджия. Баща му Уилям Лутър Пиърс Втори е роден през 1892 година в Крисчънсбърг, Вирджиния. Майка му Маргарет Фаръл е родена в Ричмънд, Вирджиния през 1910 година. Нейното семейство е било част от аристокрацията на стария Юг. Бащата на Пиърс притежава застрахователна агенция, загива в автомобилна катастрофа през 1942 година. Малкият Уилям започва училище в Норфолк, Вирджиния. След смъртта на бащата семейството(което вклюва и по-малък брат) се премества в Монтгомъри, Алабама и след това в Далас, Тексас.

Уилям се справя доста добре в училище. Последните му две години от гимназията са прекарани във военна академия. Като юноша неговите хобита са: ракети, химия, експерименти, радиа, електроника и четене на научна фантастика. Той е имал надеждата да стане един ден астронавт. След като завършва военното училище през 1951 година, работи за кратко във фабрика, където се контузва тежко, след като 4 инчова тръба пада върху ръката му. Прекарва остатъка на лятото като продавач на обувки. Пиърс спечелва стипендия, която му дава правото да посещава Университета Райс в Хюстън Тексас. Там се дипломира като бакалавър през 1955 година със специалност физика. След това работи в Националната Лаборатория Лос Аламос, преди да отиде в Калифорнийския технологичен институт — Калтек, а после и Университета в Колорадо, където става доктор през 1962 година. По-късно през 60-те става професор по физика в Щатския Университет в Орегон.

В Калтек, д-р Пиърс среща Патрисия Джоунс — математик. Оженват се през 1957 и имат двама сина близнаци, родени в 1963 година.

По време на следването си в Орегон, Пиърс започва да вижда две политически движения, които го смущават — Движението за Граждански Права и антивоенните движения за Виетнам. д-р Пиърс вижда Движението на Мартин Лутър Кинг като заплаха за бялата раса. Той също вярва, че антивоенните движения са инспирирани от комунисти и са водени главно от евреи. За кратко членува в антикомунистическото общество на Джон Бърч през 1962 година, но напуска тази организация, след като вижда, че тя не е критична към евреите. През 1966 година се свързва с Джордж Линкълн Рокуел, водачът на Американската Нацистка Партия. По това време става главен редактор на идеологическия журнал на партията — Национал Социалистически Свят. Рокуел бива убит през 1967 година и д-р Пиърс решава да сформира своя собствена група — Националния Алианс (оригинално Националния Младежки Алианс)през 1974 година.

Организацията се сформира през 1974 година от д-р Уилям Пиърс. Всъщност Националния Алианс (НА) е продължение на Националния Младежки Алианс (НМА). НМА е бил създаден от остатъците на организацията „Младежи за Уолъс“ — подкрепящи кандидатурата на губернатора на Алабама Джордж Уолъс за президент през 1968. След това се разделя на много фракции. Уилям Пиърс взема контрол над най-голямата през 1970 година и продължава да използва това име (НМА) до преименуването на Национален Алианс през 1974 година.

Позициите на Пиърс се характеризират с расовата антропология на ранния 20 век, но имат също и дълбоко духовен оттенък, както и националсоциалистически убеждения, придобити от времето прекарано с Джордж Линкълн Рокуел и неговата Американска Нацистка Партия(АНП). Доказателство за това са атаките към евреите, като основни врагове на Бялото общество. По същество Националния Алианс представлява микс между романтичния германски национал-расизъм от 19 век плюс идеите на Адолф Хитлер и Национал Социалистическата Партия от началото на 20 век. Основни врагове на Националния Алианс са еврейските организации в Съединените Щати като Анти-Клеветническата Лига и южния център за бедността.

Националният Алианс притежава библиотека — така наречените "Книги на Националния Авангард". Освен това съществува радио предаването Гласове на Американските дисиденти.

През 1978 излиза новелата „Дневниците на Търнър“. Подписана е с името Андрю Макдоналд, което е псевдоним използван от д-р Уилям Лутър Пиърс. Новелата описва избухването на расова война в Америка, която прераства в глобален конфликт, който довежда до унищожаването на всички не-бели. Главен персонаж е Ърл Търнър-активен член на Бяло расово движение, което започва гражданска война срещу Еврейското правителство на САЩ, след като последното решава да изземе оръжията на Бялото насление. За писателят Пиърс, тази новела олицетворява мечтата му за „Бял свят“. Книгата има 500 000 продадени копия, като добива популярност през 1995 година, след атентатите в Оклахома. Когато пресата, и особено еврейските неправителствени организации, започват да твърдят, че атенатите били всъщност паралел от „Дневниците на Търнър".

Д-р Пиърс има още една книга, посветена на расовата война — „Ловец“, написана през 1984 година, отново под псевдонима Андрю Макдоналд. Там се описва образа на Оскар Йагър-американски ветеран от Виетнамската война, който решава да избие всички междурасови двойки в Съединените Американски Щати, както и публичните фигури, прокламиращи граждански права за не-белите.

• -"Дневниците на Търнър"
• -"Ловец"

Пиърс прекарва последните си дни в семейна атмосфера в Западна Вирджиния, където всяка седмица води радиопредаването „Гласовете на Американските дисиденти“. Умира от рак на 23 юли 2002 година в Мил Поинт, Западна Вирджиния.

След смъртта му, в Националния Алианс настъпва разцепление и се образуват две фракции. Едната се нарича Национален Авангард,а другата запазва името Национален Алианс.

• Архив от речи на доктор Уилям Пиърс(на английски)
• Спомен за Доктор Пиърц(на английски)

(Радиопредаване "Гласовете на американските дисиденти", 12-ти Август 2000 година)
Автор:  Д-р. Уилиам Пиърс

Днес аз ще започна по общо, но после ще преминем към по специфични  доказателства за подкрепа на главните тези. Ще започнем с ролята на евреите в европейското, бяло, арийско или нееврейско общество, който и да е предпочитаният от вас термин. Моята теза е че, евреите като цяло, винаги са вредни: морално и социално разрушителни, интелектуално разрушителни, но преди всичко действуват като расови унищожители. Всяко общество, нация, народ които дават свобода на евреите да вършат каквото си искат, ще бъдат унищожени от тях. Това е така, защото в природата на евреите е да унищожават всичко което е нееврейско, и защото евреите имат уникалната способност за разрушаване на обществата на другите народи.

Ще се върна на тази теза след малко с някои доказателства, но първо трябва да обърнем внимание на проблемите които ни представя в нашата образователна програма. Един проблем е неспособността на много от нашите хора да обобщават. Те виждат всичко само в индивидуална и персонална насока. Кажете им че, евреите като цяло са деструктивни за нашето общество, и те ще кажат: “Не, това не е вярно, аз познавам някои евреи които не вършат нищо деструктивно. Те само си гледат работата като всички останали”. Те не са способни да възприемат концепцията за евреите като цяло; всичко което те могат да видят са евреите взети по отделно.

Вторият проблем е другата страна на монетата: много от нашите хора не могат да мислят обективно за ролята на евреите защото те са убедени, че евреите като цяло не са като другите; те са нещо специално и заслужават да бъдат разглеждани по специално; те не са обект на критицизъм като другите народи. Аз не причислявам преди всичко фундаменталните християни, чиито проповеди са ги научили, че евреите са “избраните от господа”, и поради това те не могат да вършат нищо лошо. Аз говоря за по опитни, лишени от наивност хора, които са научени от средствата за масова информация и училищата,  че евреите са освободени от критицизъм поради техният уникален статус на жертви. Те са страдали толкова много по време на холокоста, че заслужават специално отношение, и да ги обвиняваме в лоши подбуди или вършене на злодеяния е все едно да ритнеш някого който е вече паднал.

Ако изключим от внимание най примитивните и суеверни християни, то това е масовата холокост пропаганда която създава трудности на повечето хора да имат обективно мнение за евреите. И нека да ви кажа, това е планирано да бъде така. Ще говорим повече за това, но първо да привърша с моята обща теза. 

Казах вече че, евреите като цяло са социално, морално, интелектуално и расово деструктивни, и че те имат уникалната способност да бъдат такива. Причината за това е техният уникален начин на съществуване като паразитно малцинство в нееврейските общества. Понякога тази разпръснатост на евреите или диаспора като малцинство сред нееврейските домакини е допълвана с  географско концентриране на евреи в Палестина или Вавилон или други еврейски център, но понякога не е така. Паразитен/паразитно е прилагателното което е най подходящото във всеки случай.

Разбира се има и други паразитни малцинства, но никое от тях не е като евреите. Циганите например съществуват като малцинство в повечето бели страни. Общо взето циганите се разглеждат като неприятна напаст поради склонността им към кражби и когато те  прекаляват местните хора ги прогонват. Но циганите никога нямат амбицията да завладеят и поемат контрол върху дадена бяла нация и я изсмучат до сухо. Те никога не се опитват да разрушат и погубят обществото на домакините си.  Те никога не се опитват да подчинят училищата или вестниците и така да упражняват пропаганда върху местните хора. Като правило те живеят помежду си, поддържат собствената си идентичност, и използуват домакините си до толкова че да е преживеят без да причиняват остра ответна реакция.

Евреите от друга страна, винаги имат за цел поемането на властта. Те не искат трохите от нееврейското общество, те искат всичко!. Нееврейското общество се съпротивлява разбира се, и ето защо евреите са били много пъти масово изгонвани от всички нации в Европа през последните 1000 години. (Де да беше така!. Автора не е запознат с труда на Варшавски, “Какво са направили евреите за България”). Еврейският метод на преодоляване на устойчивостта на нациите които те искат да завладеят е корупцията. Един аспект на това е рушветчийството. Ако имате достатъчно пари то е възможно да купите привилегии от ръководителите на нацията. Това свърши работа когато европейските нации се управляваха от крале, и върши работа дори по добре когато обществото се управлява от “демократично” избрани политици. Но ако искате наистина да изсмучете една нация, вие трябва да отидете по далеч от рушветчийството. Трябва да разрушите националната солидарност. Все пак нацията е като едно голямо семейство, макар и много далечно всички са свързани по рождение.

Вие сте или в семейството, член на нацията, или сте чужденец не свързан със семейството. Това е съществена разлика. Така че ако искате да подчините една нация вие трябва да накарате членовете на семейството, гражданите на нацията, да забравят своята идентичност и традиции!. Вие трябва духовно и морално а също и политически да корумпирате нацията. Трябва да заличите разликата между члена на обществото и чужденеца така че чужденеца да не се счита повече за такъв. Тогава съпротивата срещу чуждите рухва. Разбирате ли?. Това е, и винаги това е бил еврейският метод: подчини нация като я унищожиш, остави я без корени, направи я космополитна мултикултурна помийна яма!.

С други думи, трябва да придобиете контрол върху движението на информациаята и идеите в нацията. Трябва да придобиете контрол върху средствата за масова информация за новини и развлечения. Тогава можете да корумпирате душата на нацията. Можете да определите кои мнения и тенденции да бъдат актуални и кои не. Можете да промените определящите начала на нацията така че да са удобни за вашите цели! Можете да отровите ума, разума на децата, и да ги обърнете срещу техните родители, срещу членовете на обществото. Можете да откраднете от хората знанията им за тяхното минало и следователно да бъдете в по добра позиция да откраднете бъдещето им. Можете да ограбвате нацията на воля. Това е точно каквото евреите правят на всички нееврейски, на всички бели нации, от втората световна война насам!. (Особено това което става в България през последните 10 години ).

Разбира се, корумпиране на душата на една нация може да се окаже доста голяма и сложна задача и много трикове трябва да се приложат за да се свърши тази работа. Обаче, когато става дума за трикове, евреите са в техни собствени води.  Най-изкусният и ефективен еврейски трик употребяван след втората световна война е този за техният много известен холокост. И преди съм говорил с вас за холокоста. Аз обърнах внимание че, начина да се разбере този трик е да се изследва част по част, всяко твърдение, всеки детайл. Това е начина да се отделят лъжите от полуистините,  които те сръчно са оплели. Ето защо всеки който откаже да преглътне това като цяло, всеки  който откаже да се преклони и коленичи пред холокоста, всеки който непочтително казва: “Добре, нека да изследваме това нещо и видим от какво е направено”, истерично е обявен за “отказващ да признае холокоста” , (такъв който отрича холокоста) (holocaust denier).(в Германия всеки  който отрича или поставя под въпрос холокоста се обявява за криминален престъпник за което престъпление получава 5 години затвор !)

Днес ние ще видим какво един евреин има да каже за трика на холокоста. Евреинът се казва Норман Финкелщайн. Той е професор в Сити Университета на Ню Йорк, САЩ,  и е с леви убеждения. Също като някои други евреи с леви убеждения той е скаран с каквото той определя като фашистко правителство в Израел. По вече от това, аз вярвам е неговата загриженост от това че, по алчните и амбициозни евреи ще забогатеят още повече и ще докарат катастрофа на главите на всички евреи. Той е особено загрижен, че мита за холокоста ще бъде развенчан и ще има за резултат неочаквано бурната реакция на не евреите срещу евреите. Той би искал да обезвреди тази работа преди да е избухнала. И така Финкелщайн току що публикува книга за тази цел. Заглавието и е: “Индустрията на Холокоста”, и неговите събратя евреи хич не са щастливи заради това. Всъщност те искат кръвта му. Това е книга динамит. Излезе от печат през юли тази година.

Финкелщайн посвещава първите няколко страници от книгата си на факта че, холокоста е еврейски мит измислен по вече от 20 години след краят на втората световна война. Този термин не е бил в употреба преди 1967 година. Разбира се, всеки знае че евреи са умрели по време на войната. Никой не оспорва факта че е имало лагери в които евреи, цигани, комунисти, хомосексуалисти и други нежелани такива са били отделени от немското общество. Никой не оспорва факта че към края на войната когато условията в Полша и Германия стават хаотични, условията в лагерите стават по лоши и много лагеристи отслабени от недояждане, умират от тифус и други болести. Никой не отрича факта че, на източният фронт е имало масови разстрели на евреи заложници или това че, политкомисари евреи са били отделени от руските военнопленници и разстреляни.  Много цивилни от страна на германците и от страна на евреите са загинали по време на войната.  

След по вече от 20 години от края на втората световна война еврейските лидери решават че, има много да се спечели като се представят евреите за принципни жертви на войната, и така за тази цел, мита за холокоста беше конструиран. Смесвайки факти, обикновено преувеличени или изкривени факти, с много измислици, ловките сътворители на митове от Холивуд и Ню Йорк произведоха мита за холокоста, в който “невинните евреи” са принципните жертви на войната, натиквани с милиони в “газовите камери” от “садистичните нацисти”.

Финкелщайн обръща внимание че двете определящи догми на холокоста са, първо, твърдението че е уникален, твърдението че не е имало друго такова гонение в цялата история близко до холокоста по важност и строгост, твърдението че холокоста дава на евреите статус на главни жертви на света. Никой друг не е страдал токова много колкото чифутите, и никой друг няма право на толкова много симпатии и компенсации колкото чифутите. Да се предложи нещо друго е равносилно на светотатство!.  

Втората определяща догма на холокоста беше че, това е било напълно лишен от разум, неоправдан акт от страна на германците и по никакъв начин не е базиран на нещо което евреите да са направили. С други думи чифутите са били напълно невинни жертви. Да се изкаже предположението че, може би някакво поведение от страна на евреите е това което е провокирало германците, е все едно да се “обвиняват жертвите”, много политически некоректен грях. Причината за пренебрежението, за изолирането му от обществото причинено от евреите и техните слуги на един от най известните немски историци, Ернст Нолте, беше нарушение на тази втора догма, догмата за неоправданоста на холокоста. Нолте беше изтъкнал в неговите трудове че, една от причините поради които Хитлер е бил решителен да пречупи еврейският контрол върху немското общество, е подкрепата на евреите за комунизма, и тази причина беше една от причините поради която германците споделяха антипатията на Хитлер по отношение на чифутите. Поразителната роля на евреите в съветския комунизъм, а също така и ролята им в комунистическото движение в Германия преди Хитлер да стане Канцлер през 1933, беше много добре известно в Германия и по света. Зверствата извършени от евреите срещу нееврейски популации  в страните под комунистическа диктатура, изкуственият глад в Украйна когато милиони измряха, масовите разстрели на украински селяни, бяха добре известни. Така че, когато Нолте миналият месец получи награда за работата си като историк, чифутите се разкрякаха също като представлението което те организираха когато партията на австриеца Йорг Хайдер  влезе в правителството на Австрия преди няколко месеца. Нолте беше награден за “обвиняване на жертвите”, крещяха евреите и техните апологети.  

Във връзка с това Финкелщайн цитира някой от водещите пропагандатори на холокоста. Те виждат всяка форма на антисемитизъм като, ”нееврейска душевна патология”, която няма рационална основа. Според Ели Виезел, който е един от главните жреци на холокоста, антисемита се ръководи от “ирационални аргументи” и “ просто се възмущава от факта че евреите съществуват”. Виезел казва: цитирам “в продължение на 2000 години………., ние винаги сме заплашвани……… Защо?. Няма причина.” – край на цитата. Даниел Голдхаген, авторът на книгата Хитлеровите Изпълнителни Палачи, една от най възмутителните пропагандни книги на холокоста, пише че антисемитизма е, цитирам “откъснат от реалните евреи” и “фундаментално не е отговор на обективна оценка на действията на евреите” и “е независим от природата и действията на евреите”, край на цитата. Еврейската романистка Цинтия Озик обяснява антисемитизма като казва: “света иска да унищожи евреите……света винаги е искал да унищожи евреите”.  

Книгата на Финкелщайн има изключителна стойност защото е много добре документирана. Той цитира десетки други книги и дава специфични справки за редица много разкриващи изказвания на други евреи. Той не пести презрението си когато говори за такива шарлатани като Виезел и Голдхаген. Той показва Виезел като благочестив измамник чийто стандартен лекторски хонорар за това да лъже какво се е случило през втората световна война е 25000 американски долара!. Популярността на Виезел се дължи на способността му да изглежда сериозен и избликва безсмислици без да му мигне окото, без да се усмихне. Той не говори за реалността а за свещената неизразима мистерия каквато е холокоста, мистерия неподлежаща на разбиране и обяснение, която никога не трябва да се изследва или поставя под съмнение!. И неговата нееврейска аудитория само слуша. Аз трябва да призная че си мислех че евреин не може да бъде притеснен от такъв сорт измама, но очевидно Финкелщайн наистина е притеснен от Виезел.  

Обяснението на Финкелщайн, защо беше измислен холокоста е същото като моето: холокоста дава на евреите защита от критицизъм за каквото и да вършат срещу неевреите, без значение колко ужасно и отвратително, и им дава основа да искат милостиня от целият останал свят. Финкелщайн върши много похвална работа като подкрепя обяснението си с детайли по начина по който евреите изстискаха милиарди долари от Швейцария и други страни за репарации по холокоста. Той пише, цитирам: “през последните години холокост индустрията стана съвършен изнудвачески рекет”.

Книгата на Финкелщайн трябва да се прочете от всички които искат да знаят какво вършат чифутите. Книгата е пълна с много и ценна информация. Обаче, тази книга има един много сериозен недостатък. Тя обвинява измамата на холокоста на базата на незначителен брой алчни и безскрупулни евреи. Финкелщайн разказва за действията на някой от тях: Едгар Бронфман, президент на световният еврейски конгрес; Рабина Израел Сингер, генерален секретар на св. Еврейски конгрес; Рабина Марвин Хайър, от Центъра Симон Визентал и други. Алчността и енергичните действия на тези чифути е поразителна. На пример, Финкелщайн разкрива че, Симон Визентал, известният “ловец на нацисти”, дава под наем името си на Центъра Симон Визентал в Лос Анжелис, за 90000 американски долара годишно!. В интерес на истината това е много добра сделка за Рабина Хайър и Центъра Симон Визентал. Хайър заграбва милиони долари всяка година от неевреи с “чувство за вина”, като им напомня че, те не са спасили от Хитлер достатъчно евреи през време на втората световна война!.  

Но факт е че, ако имаше само няколко алчни конспиратора в този бизнес, холокост индустрията никога нямаше да направи профит. Средният гражданин никога нямаше да чуе за това. Нямаше да чувствува угризения за вина по всяко време когато Ели Виезел призовава свещената индустрия на холкоста. Така нареченото “холокост изучаване” нямаше да бъде част от програмата на средните училища в 17 американски щата. Израел нямаше да бъде способен да натрупа огромен арсенал от химически, биологически и ядрени оръжия, без никой да протестира, и в същото време и то много успешно да изисква Ирак да бъде бомбардиран и докаран до състояние на каменна ера, за опитите си да натрупа същите оръжия.  

Факт е че, преди всичко холокост индустрията беше построена от средствата за масова информация, и буквално стотици хиляди чифути работят в тази област. Няколко амбициозни ционисти и алчни чифутски търгаши може би са дали оригинални идеи, но Стивън Спилбърг направи безкрайно по вече за построяването на този мит отколкото всички ционистки служители взети заедно. По-нататък, холокост индустрията беше подкрепена и подпомагана почти от цялото чифутско население. Почти всеки чифутин иска част от профита. Тези като Финкелщайн които са направили нещо за разкритието на тази измама и дори да се дистанцират от холокост индустрията, са незначително малцинство. Сигурно е че, Финкелщайн разбира всичко това, но не признава в книгата си че го разбира. Той не иска да привлече цялото чифутство под отговорност заради тази измама, но факт е че, еврейската общност като цяло е виновна!.

Казах по напред че, евреите като цяло са деструктивни, и използувах холокоста като пример да подкрепя това твърдение. Холкоста се подкрепя от и принася полза за всички чифути, не само част от тях, и холкоста е унищожителен за нас, унищожителен за нашата нация по хиляди начини. Холокоста на пример, прикрива еврейската организирана престъпност в САЩ (и по целият свят). Правосъдието се страхува да се бори с големите гангстери чифути по същият начин по който се бори на пример срещу италианската мафия. Търговията с бели секс-роби процъфтява в Израел, и няма политик в САЩ който да се противопостави защото това е еврейски бизнес!. Няма политик в нашето правителство който да заплаши че, ще спре помощта за Израел. Хилари Клинтън може да участвува в международна конференция за защита на жените и нарочно с чиста съвест да саботира каквито и да било мерки които може да попречат на чифутската търговия със секс роби, и никой няма куража да я критикува за това!. На практика има много по вече от престъпления, пари, и политическа корупция които са свързани с този холокост рекет. Ние позволяваме да ни контролира, да ни лишава от нашият кураж, и този холокост рекет унищожава нашите души!.  

Добре, говорил съм в по предни радиопредавания за многото проявления на холокост рекета. Ще говоря и за в бъдеще. Това е много голямя тема, с много лица. Четете книгата на Финкелщайн, Индустрия на Холокоста. След това мислете върху каквото сте прочели, докато гледате кампанията на Буш танцуваща около вице-президентският избор на Ал Гор, Джо Либерман, стархувайки се да го докосне дори. Вие ще разберете защо те се страхуват да кажат нещо критично за Либерман.  

Благодаря Ви че бяхте отново с мен.