К.– Но вие сами казвате, и аз съм съглсен, че те вече имат глобална власт, каква още власт им трябва?
Р. – Вече ви казах, че те искат абсолютна влсат, такава, каквато сега е у Сталин в СССР, само че в целия свят!
К.– Същата такава власт ли, но с противоположни цели?
Р. – Абсолютната власт може да е само една. Идеята за абсолютност, изключва множестеност на формите. По тази причина абсолютната власт, която цели коминтерна е точно такава. Абсолютната власт е самоцел, в противен случай тя не би била абсолютна. И до ден-днешен още не е изобретена такава машина за абсолютна и неограничена власт, каквато функционира в СССР.  Буржуазната, капиталистическа власт, даже властта на царя, са безнадеждно ограничени. Даже властта на Фараоните и на Цезар, с цялото им обожествяване, оставят на личностите много свободи, поради недоразвитостта на държавния бчрократичен апарат. Вие, какво? Не вярвате ли, че тези хора, които вече фактически управляват правителствата, и докато спят, гледат да добият абсолютна, а не частична власт? За тях, съзнанието, че още не са достигнали до абсолютна власт е мъчително и болезнено.
К.– Много интересно, особенно като пример за ненормалност.
Р. – Е, да предположим, че не е нещо повече от ненормалността на Ленин, мечтаещ за власт над целия свят, от своя балкон в Швейцария; или Троцки, който мечтаел за същото, в стаята си, в Сибирското изселничество. Мисля че такива мечти са много по-естествени, и по-подхождат за хората, които живеят в небостъргачите на Ню Йорк
К.– Хайде да уточним: кои са "Те"?
Р. – Вие толкова ли сте наивни да допускате, че ако бях познат с тях, бих седял сега тука.
К.– Защо?
Р. – По една проста причина, че този, който се познава с "Тях", не трябва да изпада в попожението, да донася за "Тях". Това е елементарно правило в конспирацията, което би трябвало добре да ви е известно.
К.– Но вие казахте, че те са банкерите?
Р. – Не. припоменте си, че аз винаги говоря само за Финансовия Интернационал, и когато стане дума за тях, винаги казвам "Те", и нищо повече. Аз зная само факти, но не и имена. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че нито един от тези хора не заема политическа длъжност в Световната Банкова Система. Както разбрах след убийството на Валтер Ратенау (Министъра на Външните Работи на Германия. Убит на 24 юни 1922 год. след Рапалло, градче в Италия, където на 16 април 1922 г. бе подписан окончателния мирен договор между Германия и СССР. От съветска страна договора подписа Георгий Чичерин, покушенито над когото бе предотвратено), те назначават на политически и финансови длъжности само посредници, брокери, комисари (като съветските, и днешните европейски комисари, евреи!). Естествено, преданни и лоялни им хора, които те имат възможност да контролират по хиляди различни начини. Затова трябва да различаваме - банкер от банкер, този, който прави пари от въздуха, и този, който само се брои за банкер, а на практика е, просто чиновник на висока длжъност, т.е. между банкер и банкер има (огромна) разлика.
К.– Разбира се, всичко това може да се разбере, но не отбягвате ли от назоваване на имена? В съответствие с моите данни, вие сте заемали достатъчно високо място в заговора, за да знаете повече. Вие какво, не можете ли да назовете ни едно име?
Р. - Не, но няма да ми повярвате. Аз не зная, нито имена, нито резиденции. Представете си Сталин, ако той няма каменни огради, ни персонал, за да го охранява, ако е такъв, като всички, то как ще се защити от опити за покушения срещу неговия живот? В този смисъл Сталин е конспиратор, анонимен, човек-невидим, – и онези хора се държат по същия начин.
К.– Всичко това е логично, но аз не ви вярвам.
Р. – Вярвайте ми, аз нищо не зная. Ако знаех, бих бил щастлив. Не бих бил тук, защищвайки своя живот. Разбираеми са ми вашите съмнения. Имайки предвид вашето разузнавателно образование, на вас са ви нужни имена и фамилии. За да ви уважа, и за да достигнем целта на този разговор, ще се постарая да направя всичко в тази насока. Вие знаете, че според негласната история, основател на Първия Интернационал е бил, на практика Адам Вайсхаупт. Спомняте ли си името? Той е бил глава на масонската организация, известна под името «Иллюминати». Това название той е взел от антихристиянския заговор през второто столетие – от гностицизма. Този важен революционер, евреин и йезуит по образование, още преди Френската революция решил, но, по-скоро са му заповядали, защото посочват, че негов политически бос е бил известният юдейски философ Менделсон. Така, на този Вайсхаупт наредили да създаде тайна политическа организация, която да провокира Френската Революция и да я поведе далече, до установяване на максимален Коммунизъм. В това героично време е било много опасно даже да се спомене комунизмът, от там е цялата тази секретност на Илюминатите. Минали повече от сто години, докато станало безопасно да се наречеш комунист. Но всичко това е известно, а неизвестна е връзката на Илюминатите и последователите им с първите Ротшилдови. Тайната на придобиването на баснословните богатства на първите банкери ще е по разбираема, ако узнаем, че всички те са били касиери на Първия Коминтерн. Съществува свидетелство, че когато петте братя Ротшилдови се разселили в петте главни европейски страни, на своята бъдеща финансова империя, те са имали на свое разположение някаква тайна помощ (Световната юдомасонска, сатанинска мафия), която им помагала да акумулират баснословните суми. Възможно е те да са били тези първи комунисти, които се разпространили, от баварските катакомби, по цяла Европа. Но други казват, и аз вярвам повече на тях, че Ротшилдови са били, не само касиери, а истинските босове на Първия Комунизъм. Това мнение се базира на добре известния факт, че Маркс и другите босове на Първия Интернационал, - сред които били, и поетът Хайне, и Александър Херцен, - са се подчинявали непосредствено на барон Лайонел Ротшилд. Портретът на Лайонел Ротшилд добре се вписва в литературното произведение на министър председателя на Англия от това време, Дизраели, наречено "Конигсби". Самият той евреин, Дизраели бил създание на Ротшилд и е описан от него в книгата "Сидония". Сидония бил мултимилионер и контролирал шпионите, масоните, карбонарите, криптоеврите, циганите, революционерите и така нанатък. Изглежда ли като фантастика? Като един съвременен Фантомас. Но е доказано, че Сидония е обобщен портрет на синовете на Ротшилд. Такъв извод може да се извлече и от кампанията, която Ротшилд подел срещу царя Николай Първи, в полза на Александър Херцен. И той победил в тази кампания, а царят внезапно умрял. Даже ако само част от описаното от Дизраели е вярно, то аз мисля, че той е организирал, не само финансовия, но и революцинния Интернационал.
Знаете ли, че това е дело на гений: Да акумулира богатствата, да подтиква пролетариата към революция, да сее безнадежнодт и в същото време да създаде железна организация, която обединява масите за извършване на революция. Това е да пишеш най-завладяващата част от историята. Нещо повече: помните ли фразата на майката, на петимата братя Ротшилдови: "Ако моите синове поискат, няма да има война". Това означава, че те наистина са били съдии и са решавали, да бъде или да не бъде, мир или война, но те на са били императори. Можете ли да си представите всичките тези най-важни факти?
Нима войната не е, сама по себе си, революционно събитие? Война, и в резултат на нея - комуна. От онова време, всяка война е била крачка към комунизма. Като че някаква мистична сила е задоволила желанието на Ленин, което той е описал в писмото си до Горки.
Признайте, че поне два, от трите лоста, които водят към победа на комунизма, не се контролират и не могат да бъдат контролирани от пролетариата. Войните не са предизвиквани, нито са контролирани; нито от Третия Интернационал, нито от СССР, който тогава още не е и съществувал. Тези войни, също не е можело да се контролират от малките групи болшевики в емиграция, които много жадували за война.
Всичко това е очевидно. Пролетарският Интернационал и СССР нямат и най-малката възможности за натрупване на огромен капитал за създаването на национална и интернационална анархия в капиталистическото производство. Не съществува в света (друга) такава сила, която принуждава хората да изгарят огромни количества храни, и да не ги дадат на гладуващите, каквито наоколо е пълно.
Покойният Валтер Ратенау, който "Ги" е познавал по-добре, казал: "Те имат такава власт, че могат да принудят половината свят да произвежда говна, а другата половина да ги яде".
И след всичко това, разказват басни на пролетариата за добавената стойност, и при това, замълчават за лихвата; внушава се за постоянното понижаване на покупателната способност на пролетариата и за вродената опозиция на средната класа, на революцията.
Пролетариатът не контролира нито един от тези два лоста на управляващите света: нито икономиката, нито войната.
А третият лост са финансите, т.е. самите "Те".
К.– Повтарям ви, че всичко, което разказвате тук, са тези вътрешни противоречия на капитализма, за които споменавахме в самото начало. И ако настоявате, че тук има и нечия трета воля, то на мен са ми нужни конкретни факти.
Р. – Добре, слушайте една история.
«Те» в руско-японската война дипломатически изолирали царя и принудили САЩ да финансира Япония. И за да съм конкретен, това го направил Яков Шифт, главата на банковата къща «Кюн, Льоб и Ко.», кято е клон от Ротшилдови. Шиф имал такава власт, че САЩ, които сами имали колонии в Азия, във вреда на своите национални интереси, направили всичко за укрепване на Японската Империя. Те реорганизирали японските лагери за руски военнопленници, в лагери за подготовка на руски революционни бойци (а военнопленицитех били неколко десетки хиляди души). Кой ги е обучавал? Инструкторите били изпратени от САЩ, и Япония им разрешила да влязат в страната, което било осигурено от тези лица, които финансирали Япония. Сега ясно ли ви е, защо руско-японската война предизвикала революцията 1905 г.? И, между другото, тази революция, едва не се увенчала с успех. Ще ви кажа и още. Вие челили сте биографията на Троцки? Спомнете си неговата първа революция. Той бил съвсем млад човек. Избягал от Сибир и живял, ту в Лондон, ту в Париж, ту в Швейцария. Ленин, Плеханов, Мартов и другите коммунистически босове гледали на него, като на новак, макар и многообещаващ. Но по време на първия разкол той се проявил като независим, за да стане арбитър за обединение. В 1905 г. бил само на 25 г. и се връща в революцията в Русия, сам, без партия и своя организация. Прочетете отчетите за революцията1905 г., които не са били изрязани (цензурирани) от Сталин, например, спомените на Луначарски. Троцки е главната фигура в революцията в Петербург. Така е и било на практика. И в резултат на тази революция той получава популярност и влияние. Нито Ленин, нито Мартов, нито Плеханов са получили популярност.  По какъв начин се въздига звездата на Троцки и засенчва по-старите и по-влиятелни членове на партията?
Много просто – чрез правилна женитба.
Той се върнал в Русия 1905 г., не сам, а със своята нова жена, по фамилия Седова. Но тя съвсем не е Седова, тя е роднина на банкера Животовски, свързан с банкерите, братя Варбург, които на свой ред, са роднини с банкера Яков Шиф, т.е. от тази банкерска група, която финансирала революцията 1905 година. И това е причината, в резултат на която Троцки с едно движение се издига на самия връх в революционната йерархия.
И тук вие имате ключа към неговата истинска личност. Хайде да прескочим в 1914 год. Зад гърба на хората стреляли в херцог Фердинан, стоял именно Троцки. А това, впрочеем, бе причината за Първата Световна Война.
– «Вие може би мислите, че тези изстрели в херцога, и войната, са просто съвпадения?», - казал на един от ционистките конгреси Lord Melchett.
А сега, в светлината на това, че, на практика, никакви случайности няма, проанализирайте воените действия на Русия. Ключовата дума – «пораженчество». Помощта на съюзниците се контролрала с такова майсторство, че союзните посланици, благодарение на тоталната глупост на Николай Втори, принуждавали Русия да прави самоубийствени опити (атаки), един след друг. Разбира се, мощта на руската военна машина беше огромна, но не безпределна... Серия майсторски организирани поражения, довели до революцията. Когато положението стнало толкова лошо, че нямало повече накъде, тогава за «лечение» организирали демократическа республика или, както казваше Ленин, «дипломатическа република», което означавало на практика, че революционерте можели вече да действат открито. Но това още не е всичко. Керенски ускорил революцията с максимално проливане на кръв, на фронта. Той създава такива условия, че повече нямало накъде. Нещо повече, Керенски просто връчва държавата на болшевиките. Троцки веднага получава шанс и «незабележимо» заема целия държавен аппарат със свои хора. Каква е тази странна слепота? Това е реалността на прехвалената Октомврийска революция! Болшевиките взели само това, което им дали "Те"!
К.– Вие се осмелявате да твърдите, че Керенски е бил съучастник на Ленин?
Р. – На Ленин – не, но на Троцки – да!
К.– Абсурд.
Р. – Вие никак няма да разберете. Това ме учудва. Ако сте били агент, и криейки истинското си лице, станете командир на вражеската крепост, нима няма да отворите вратите за атакуващите сили, на които вие в действителност служите? Иначе няма ли да станете пленник, заедно със всички? Нима няма да се излагате на опасности, заедно със всички, по време на щурма на своите? Повярвайте ми, революцията в Русия много повече е задължена на Керенски, отколкото на Ленин.
К.– Искате да кажете, че Керенски е бил съзнателен и действителен агент на врага?
Р. – За мен този факт не подлежи на съмнение. Моля ви да вземете предвид, че аз лично вземах участие във всичко това. Даже ще ви кажа повече. Знаете ли кой финансира Октомврийската революция?
«Те» я финансираха. Особено този, който финансира японците, т.е. Яков Шиф с братята Варбург. Това означава нещо повече от съзвездие; чрез една от петте банки, които са членки на Федералния Резерв. Чрез «Кюн, Льоб и Ко». Чрез американските и европейските банкери: Hanauer, Breitung, Aschberg, Nya Banken of Stockholm.
Аз бях там по това време, уж случайно, в Стокхолм, и вземах участие в предаването на фондовете. До тогава, докато пристигна Троцки, аз бях единствения представител, получател от страна на революцията. Накрая пристигна Троцки. Трябва да подчертая, че Франция го изгони от своята територия за пораженчеството му. И в същото това време, съюзниците осигуриха пристигането на Троцки в Русия, за да е пораженец там, у тях си, в Русия.

Какво, пак ли е случайно съвпадение? Кой устрои всичко това? Същите тези хора, които осигуриха влака на Ленин през линията на фронта.
Именно «Те» измъкнаха Троцки от канадския концлагер и го доставиха в Англия, а после цял и невредим го превозиха до Русия. При което «пораженецът» Троцки свободно премина всички погранични пунктове на страните съюзници на Русия.
Единият от «Тях», конкретно евреинът Валтер Ратенау, обеспечи на Ленин преминаването през вражеска Германия.
И ако прегледате историята на революциите и гражданските войни, без всякакви предрасъдъци, и изучите информацията в нейната цялостност, то вие няма да откриете нищо, освен ето такива "възхитителни случайности".
К.– Добре, да приемем, че случайности няма. Какво ни дава това?
Р. – Оставете ме да завърша тази кратка история, и после двамата ще направим заключение.
Веднага след пристигането си в Петроград Троцки открито бил приет от Ленин. Но както би трябвало да знаете, отношенията между тях, във времето между революциите 1905-1917 год. са били силно обтегнати.
И ето че всичко изведнъж е забравено, и Троцки се появява в цялата слава на триумфа на революцията, независимо иска ли това Сталин сега или не.
Защо? Тайната я знае жената на Ленин, Крупская. Тя прекрасно знае, кой е Троцки в действителност, и тя убеждава Ленин да приеме Троцки. Ако Ленин не беше приел Троцки, той (Ленин) и до сега щеше да си седи в своята Швейцария.
Имало е важна причина да приеме Троцки, който в този момент не е бил даже член на партията. Освен това, Ленин знаел, че зад Троцки стоят огромни пари и огромна международна помощ. Доказателство за това Ленин получил във вид на пломбиран влак, който (му го) уредил Троцки. Нещо повече, именно Троцки, а съвсем не желязната решителност на Ленин, подредили така, че цялото леви крило на революционните партии, включително есерите и анархистите, се сплотили около никому неизвестната фракция на болшевиките. И това не е просто така, понеже истинската партия на безпартийния Троцки е била старата еврейска партия «Бунд», от която възникнали всичките московски революционни партии, и която дала 90% от всичките революционни лидери (евреи). Говоря, не за официалния, добре известен на всички Бунд, а за секретния (ционистки) Бунд, който инфилтрирал всички социалистически партии, и лидерите на които са били напълно под техен контрол.
К.– И Керенски ли, също?
Р. – Керенски също, но също така и некои от лидерите на буржоазните партии, които на бяха социалистически. Лидерите на буржоазните фракции.
К.– Как така?
Р. – Не забравяте ролята на масонството в първата фаза на демократично-буржоазната революция.
К.– Те също ли са били контролирани от Бунда?
Р. – Приблизително – да, а в действителност, повече от «Тях».
К.– Въпреки че комунистите са заплашвали привилегиите им и животите им?
Р. – Въпреки това. Очевидно е, че те не са чувствали опасността. Имайте предвид, че всеки масон тайно се е надявал на повече, от колкото е било в действителност. Те са Видели, че все повече масони се появяват в правителствата. Тогава всичките политически лидери на съюзниците са били масони, с много малки изключения. затова всеки от тях се е надявал, че на него ще му провърви, повече отколкото на другите. Те всички, кой зане защо, вярвали, че революцията ще спре на буржоазно-демократичната форма, от типа на Англия (така са ги лъгали).
К. – При тази политическа картина, която е била 1917 г. в Русия, да се надяваш на това, е било, най-малкото, наивно.
Р. – Те са и били наивни. Масоните абсолютно не си извлекли никакъв урока от Великата Френска революция, където те играли доста забележима роля. Тази революция погълнала повечето масони, започвайки от Гранд-майстора на Орлеанската ложа, на негово величество, масона Людвик Шеснадесети, а после погълнала и жирондистите, гебъртистите, якобинците, и т.н.; и ако някой е оживял, то е само благодарение на настъпилия месец Брюмер.
К. – Искате да кажете, че масоните задължително трябва да умрат от революцията, която им е задължена за възникването си?
Р. – Точно така, защото всички те са гои, а революцията е еврейска. Вие сега формулирахте принципа на революцията, който е обкържен с голяма тайна. Всеки масон трябва да умре. Аз съм масон, вие го знаете, не е ли така? Сега ще ви кажа масонска тайна, която те обещават, но няма да я разкрият,, ни на 25-та, ни на 33-та, нито на 93-та степен, нито на която и да е степен, на който и да е ритуал. Ясно е, че аз го зная, не като масон, а като един от хората, принадлежащи към "Тях".
К. – И какво е това?
Р. – Всяка масонска организация създава всички необходими предпоставки за еврейската революция. Това е очевидната роля на масонството, създадено за въвличане на гоите в процеса на своето самоунищтожение. Очевидно е, че това се прави под различни предлози. Те всичко скриват зад широко известния лозунг: Свобода, Равенство, Братство. Разбирате ли? Но понеже еврейската революция има предвид унищожението на цялата средна класа на обществото, и на народа, като цяло, то това, въщност, е самоубийство на който и да е, на всеки масон. Вие, естествено, разбирате, че цялта тази показна секретност, обкържаваща масонството, всъщност е нужна, за да скрие реалните тайни на масонството, а най-вече, тяхното последващо унищожение. Ако можехте да попаднете с машина на времето, в далечното бъдеще, то обърнете внимание на това, какви глупави физиономии ще правят масоните, умиращи от ръцете на истинските еврейски революционери. Как те викат, какви заслуги имат пред революцията! Това ще е зрелище на което можеш да умреш... но от смях.
К. – А вие все отричате вродената тъпота на буржоазията?
Р. – Отричам я у класата, като цяло, но не в отделните лица. Психиатрическте болници никак не доказват всеобща лудост. Масонството е също лудница, но доброволна. Но аз продължавам нататък: революцията е извършена, властта завзета. И тук възниква първия проблем: мирът. И ето тук возниква първия разкол вътре между победителите. Вие би трябвало прекрасно да знаете за тази борба, която се е водела между привържениците и противниците на мира в Брест-Литовск. Аз само ще ви напомня, че Троцкистите бяха против подписания Брест-Литовскои мир. Този мир беше фатална грешка и несъзнателно предателство на Ленин към Световната Революция. Ако не беше този мир, то болшевиките щяха да отидат и на Версайлската мирна конференция, и в Лигата на Нациите. Червената армия въоръжена до зъби от съюзниците, щеше да влезе в Германия. Червената Армия нямаше да позволи да пропадне Германската революция. А това щеше да е съвършено друга карта на Европа.
Но Ленин, в опиянение от властта и с помощта на Сталин, поддържани от националното крило в партията, настоя на своето. Така и бе родена тезата за «построването на социализма в една страна», а на практика, това е върл национал-коммунизм, който сега и достигна своя расцвет при Сталин. Групите на Ленин и Троцки водиха най-упорита борба. Само едно условие се спазваше: комунистическата държава не трябва да бъде разрушена.
Това бе нашето първо поражение, а после последваха и останалите. Борбата беше жестока, груба и в същото време, тайна, за да не се компрометира нашето участие във властта. С помощта на наши приятели, Троцки организира покушението на Каплан срещу живота на Ленин. По негова заповед Блюмкин уби германския посланик Мирбах. Вътрешният преврат, който бе подготвен от Спиридонова, с нейните социал-революционери и Савинкова, бе организиран от Троцки. Негово доверено лице за връзка с интернационалните банкери бе провереният човек Розенблюм – евреин, по-известен под името Рейли. Той също е бил най-добрият агент на британското разузнаване. В действительност, това беше човек от «Тях». Защо бе избран Розенблюм-Рейли, който беше известен на широката публика само като британски агент? Защото в случай на провал, вината за всичките убийства и насилие ще легне не на Троцки, и не на нас, а на чужбината, на Англия. Таки и се случи!
В резултат на Гражданската война ние се отказахме от заговорническите и терористическите методи, понеже в наши ръце попадна реалната сила на държавния апарат. Троцки стана организатор и ръководеител на Червената Армия. До тогава нашите сили навсякъде отстъпваха пред верните на режима, а нашата власт се простираше само на територията на древното Московско царство.
И изведнъж, като с махване на вълшебна пръчка, Троцки започва да печели. Защо? Или пак мислите, че е случаен късмет? Ще ви кажа направо, че когато Троцки взе командването на Червената Армия, той вече имаше всичките необходими сили, за да завземе напълно властта. Серия военни победи трябваше да ускори този процес и да увеличи неговите сили. Тогава вече беше реално да бием белите.
Вие нима вярвате на официалата история, че сбирщината, наречена Червена Армия, е била причината за тези победи?
К. – Тогава кой?
Р. – За тези победи, ние  дължим 90% на "Тях". Не трябва да забравяте, че белите бяха всъщност демократи, меншевики и остатъци от либералните партии бяха заедно с тях. Сред тях, «Те» винаги имаха на своя служба хора, които им служеха съзнателно или несъзнателно. Когато Троцки стана командващ, на тези хора бе заповядано систематично да предават своите (белите), а в замяна им бе предложено участие в Съветското Правителство. Посланник Майски бе еднин от тези хора, и само на него донякъде провървя, и той впоследствие получи обещаното. Но той го получи, чак след като Сталин повярва в неговата лоялност.
Този саботаж в Белата армия, плюс прекратяването помощта за белите генерали, които и без това се оказаха абсолютни идиоти, доведоха до, поражение, след поражение.
А за капак, президентът на США Уилсън предложи своите знаменити 14 условия за мир, където имаше точка 6, която, сама, зачеркваше всичките надежди на Белото командване за победа в тази война.
Гражданската война укрепи позициите на Троцки като наследник на Ленин. В това няма никакви съмнения. И сега вече този стар революционер можеше да умре. «Мавърът извърши своето дело», и можеше да умере в слава и почести. Ако Ленин беше преживял куршумите на Каплан, то за него пак нямаше никакви шансове да оцелее, поради тайните опити да се прекрати животът му, които прилагаха към него.
К. – Троцки ли го умъртви? Това е добра информация за нашия процес. Значи това не е Левин – лекарят на Ленин?
Р. – Троцки ли? Възможно е да е вземал участие. Но е съвсем сигурно, че той е знаел за това. Каквито и да са били техническте средства – това не важно. Важното е, че «Те» имат достатъчно канали, за да проникнат навсякъде, където поискат.
К. – Във всеки случай, убийството на Ленин има огромно значение и, наверно, ще е по-добре да прехвърлим този случай на един следващ (съдебен) процес. Как мислите вие, Раковски?
Р. – Не ви препоръчвам това. Оставете това в покой. това е много опасна тема и за самия Сталин. Можете да пропагандирате, както искате. Но «Те» имат несравнено по-мощна пропаганда; и този ход може да «Ги» принуди да изкарат Сталин, че е убиец на Ленин. И аргументите «Им» ще са много по-убедителни от всякакви признания, истръгнати от Левин, мен или още от когото и да е.
К. – Какво искате да кажете?
Р. – Съществува класическо и безпогрешно правило да се определи, кой е убиецът и злоумишленкът – този, който е получил цялата изгода. Що се отнася до убийството на Ленин, цялата изгода би трябвало да получи Троцки. Помислете над това и повече не правете вашите забележки, понеже те ме отвличат от главната тема и не ми позволяват да завърша.
К. – Добре, продължавайте, но вече знаете…

Р. – Добре известен факт е, че Троцки наследяваше властта от Ленин, но това е, не защото планът не е бил добър. Когато Ленин бе болен, Троцки вече държеше в ръцете си цялата власт, и това беше повече от достатъчно, за да стане негов приемник. И вече бяха предприети всички мерки, за да се обяви смъртната присъда на Сталин. За Троцки, като диктатор, бе достатъчно да има в ръцете си писмо от Ленин, против своя главен подчинен Сталин, за да го ликвидира. Обаче ето тук изведнъж се намеси тъпата фортуна. В решителния момент, когато умира Ленин, Троцки тежко заболява и за неколко месеца е напълно изваден от борбата, неспособен за нищо. И в този критичен момент това, което бе наше основно преимущество, а това е максималната концентрация на (влсат, информация и връзки) в Троцки - то стана нашето главно препятствие. Троцки бе подготвен за своята мисиия, а никой от нас не беше подготвен за нея. Даже Зиновиев нямаше съответстната подготовка и не можеше да го замести. От друга страна, самият Троцки се боеше, че ще го измамят своите, и не искаше на никого да помогне. По този начин, след смъртта на Ленин, когато Троцки остана сам срещу Сталин, който започна трескава дейност, то ние вече предвидяхме нашето поражение в Централния Комитет. Ние трябваше бързо да съобразяваме в тази ситуация, и ние решихме да се присламчим към съюзниците на Сталин, да станем Сталинисти, още по-големи от него, да започнем да стигаме до крайност с неговата тояга, и с това да саботираме политиката му. Всичко останало вие сами знаете. Това беше наша постоянна подмолна борба и нашата неудача, и това бе победа за Сталин, който продемонстрира гениален политически талант, на който, абсолютно, няма равнен в историята. И нещо повече: Сталин възроди класата на национал-коммунистите, която, нашата задача беше, напълно да унищожим, защото ние самите не сме национал-комунисти, а интернационални комунисти (евреи). Сталин постави Комунистическия Еврейски Интернационал на службу на СССР, и Еврейският Интернационал се подчинияваше. Ако искаме да намерим исторически паралел, трябва да посочим бонапартизма. Но ако искаме да намерим исторически паралел на Сталин, то няма да намерим такава личност. Може би само, ако вземе двама души едновременно: Наполеон и Фуке. И ако при това лишим Наполеон от цялата му любима атрибутика: короната, императорското звание, военните умиформи, шпорите, еполетите и другите лъскави дрънкулки, които никога не са привличали Саталин, тогава ще получим от Наполеон фигура, приличаща на Сталин. Главното е, че и Наполеон, както и Сталин - са изтребители на революцията. Сталин не служи на нея. Той я направи негова прислужница. Сталин представлява най-древния русски империализъм, както и Наполеон, който идентифицирал себе си с галите. Сталин отново въсъздал в народа аристокрацията, макар и не военна, а бюрократическа.

К. – Стига, Раковски, вие не сте тук за да провеждате троцкистка пропаганда. Преминете към нещо конкретно!
Р. – Разбира се, че ще премина, но не преди да стигна до момента, когато вие, макар и на повърхностно ниво формулирате за себе си понятието "Тях". Защото вие постоянно ще си имате работа с "Тях" в своя живот и дейност. Не по рано. За мен това бе по важно, отколкото за вас, и вие трябва да разберете това.
К.– Добре, но се постарайте да сте колкото може по-кратки.
Р. – Нашите неудачи ставаха все повече и повече, от година на година, и отиваха все по-далече от оня набелязан план, който "Те" поставиха пред нас,за по-нататъшното придвижване на перманентната (еврейска) революция. За мнозинството политици и икономисти беше неразбираемо, че Версайлският договор беше най-решителната подготовка за световна революция.
К. – Това е интересно. Как си го обяснаявате вие?
Р. – Версайлските контрибуции и икономическите ограничения не бяха в полза за отделните нации. Тяхната абсурдност беше толкова явна че даже икономистите на страните победителки бяха принуден да ги разкритикуват. Само Франция поиска контрибуции повече, от колкото струваше цяла Франция. Тоест повече отколкото, ако се разпродаде всичко във Франция, и да остане като пустинята Сахара. Още по-лошо решение беше да се наложат на Германия такива плащаня, които многократно надвишаваха нейните възможности, даже ако Германия продаде не само своята продукция, но и себе си. И накрая така се получи, че Германия трябваше да започне просто да печата астрономическо количество марки, за да може по някаквъв начин да изплаща контрибуциите. А какво означава такова печатане на пари? – Стоките изчезнаха, няма храна, глад.
В страните, откъдето Германия преди импортираше, се яви безработица, Германия не е в състояние нищо да купува от никого. Производството в тези страни също спря. А понеже в тези страни също е безработица, и те не могат нищо да купят от Германия – затова и в Германия също е безработица.
Нищета, глад и безработица от двете страни: и у загубилите войната, и у победителите. Порочен кръг. И вичко това е непосредствен резултат от Версайлския договор. Нима този договор не беше договор в полза на световната революция? Беше направено даже повече: беше направен опит за глобално международно управление.
.......................

Преводът и публикуването ще продължи, по възможност! Г.С.

адреси на предишните части:

първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485

втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/29/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-2-chast-hrist.1036190

трета част:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/30/quot-chervenata-simfoniia-quot-3-krystio-rakovski-haim-reiko.1036662

четвърта част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/31/quot-chervenata-simfoniia-quot-4-finansoviiat-i-komunistiche.1036838


превод от адрес:
http://zarubezhom.com/redsymphony.htm

Ето го и доклада http://www.nibr.no/filer/2005-12.pdf
 


превод от норвежки език
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

I alt dшde 702 barnevernbarn i perioden 1990-2001.... ikke en ansvalig er fengslet eller straffet for dette!

http://www.nibr.no/pub109

 Nеr skal disse dшdsfall etterforskes? Nеr skal de ansvarlige straffes og fengsles?

Barnevernet skulle liksom vжre der vanskeligstilte barn fеr hjelp, og sе leser vi nesten ukentlig om barn som enten tar sine liv eller dшr pе annet vis i barnevernts "omsorg"!

Hvem er det som er den шverste ansvarlige, Inga Marte Thorkildsen???


link http://www.abcnyheter.no/meninger/borger/2012/08/27/doeden-i-barneevrnet

Когато ЕС наложи въвеждането на енергоспестяващите крушки в бита, всички смятахме, че вършим нещо добро за околната среда, а и за джоба си. Дали обаче не пуснахме в къщите си нещо много опасно и отровно?

След като Хилари Клинтън преди известно време беше повалена от стомашен вирус, който я дехидратира до такава степен, че припадна и получи мозъчно сътресение, сега нова трагедия сполетя държавният секретар на САЩ.

След падането си Хилъри Клинтън е получила тромбоза

Хилъри Клинтън е хоспитализирана. Причината е тромбоза, възникнала вследствие на претърпяното сътресение на мозъка преди около 2 седмици.От изявление на един от съветниците й става ясно, че Хилъри в момента е подложена на лечение в болница в Ню Йорк. Според Филип Рейнс тя приема препарати, които предотвратяват образуването на съсиреци.
Преди 3 седмици 65-годишната Клинтън се разболя от „агресивен стомашен вирус”, който седмица по-късно предизвика припадъци вследствие на дехидратацията на организма. Два дни по-късно Клинтън получи и сътресение на мозъка.
От 2 седмици държавният секретар се възстановяваше в дома си, като беше предвидено от днес да се върне на работа. Според медиците, наблюдаващи здравословното състояние на Клинтън, в момента тя все още е в крехко здраве и ще трябва да почива известно време.
Тя отмени пътуване до Северна Африка миналата седмица заради здравословните си проблеми.
65-годишната Хилари Клинтън постигна рекорд по пътувания и посетени страни от американски държавен секретар. Очаква се тя да се оттегли от поста през януари след като в продължение на четири години бе начело на най-голямата дипломатическа мрежа на планетата.
Заради огромната й популярност не само в родината й, но и по света, американските журналисти спрягат името на г-жа Клинтън като част от бъдещите кандидати за президент на САЩ през 2016 г. Хилари Клинтън обаче има други планове за себе си. Тя е решила да се оттегли от политиката и да се отдаде на личния си живот.