3 януари 2013 15:01 | Ивана Арсова | 1 Коментирай Препоръчай (1)

Чуй още от Новините в аудио

За прародина на българите може да се смята Северен Пакистан, а за наши родственици - етинческата група на пакистанското племе калаши. Това обявиха учени след експедиция по стъпките на древните народи, които обхващат района на Средна Азия. Според антрополози и генетици, работили по проекта „Българите - Прародина", корените на българите не са славянски, както се е смятало доскоро. Според нови изследвания, в българския народ са съчетани около 40% тракийски гени, 40% пакистански и едва около 12% от гените на славянски народи.

Доказателства, според един от изследователите доцент Александър Илиев, са прилики между културни и генетични особености между българите и пакистанските калаши, запазили се повече от 2000 години.

„При калашите на първо място са части от носиите. Те са много подобни на определен тип носии в България. Освен това те имат всички неравноделни размери, известни от бългалската музика. Следващото нещо е техният антропологичен тип, който е много сходен на нашия антропологичен тип. Следващото нещо е 7-лъчната розета, която я има в Плиска. Постройката, конструкцията, архитектурата на техния дом, чардака, основата, камъни. Това нещо е на 6000 км от България", допълни Илиев.

Според доцент Илиев някои нови изследвания в областта на генетиката и антропологията биха могли да обърнат досегашни исторически представи за това кои са българите и откъде са дошли. „Около 40% от съвременните българи са наследници на траки и палеолитно население на място. От централно-азиатско произход са около 40% и около 12% в най-добрия случай са от славянски произход, останалите са вече идващи от ляво или от дясно".

Учените обясниха още, че общностите, в които са живеели предците ни, са били затворени, много сплотени, което при калашите се е запазило и до днес.

          Очевидно, още от VІ в. пр.н.е., когато кимерийците напускат своята анатолийска държава Гамирая и се връщат в Приазовието и Предкавказието, донасят със себе си значима част от културата и лексиката на Месопотамия, в това число и широкоупотребителната дума „бал” (господар), ето защо при разчитането на етимологията на името българи може да се приеме, че то е двусъставно и тогава пред нас изниква въпросът кои са тези „Гар”, постепенно приели етнонимът „господари на Гар” (бал-гар)?

          Къде е тази земя Гар?

          Да погледнем географията от ІІ в. от н.е. на Птоломей? 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

          „ Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”

          Тази карта на Предкавказието от времето на Птоломей, е преразказана и използвана от автора на „Арменската география от VІІ в.” (Анани Ширакаци), за да даде и данни от своето време, които липсват при Птоломей.

          Следователно горният текст служи като образец на долния.

          И така, текст „А” служи за шаблон на текст „В”.

          „А”: „ Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”

          Да изясним съдържанието на текст „А”.

          Летописецът на „Арменската география от VІІ в.” вече е казал, че река Ател, както е новото наименование на птоломеевската р. Ра, се влива със седемдесет ръкава в Каспийско море. Обаче до устието на Волга (Ател, Ра) имало огромен остров Грав, както го наричал Птоломей. По него, както става ясно от текст „А”, преминават много от тези ръкави на Волга и в края на острова се събират и се вливат в Каспийско море.

          Този остров, според Гумильов, е бил много голям и той допуска, че е бил с мащабите на днешна Нидерландия. Между Х в. и ХІІІ в., островът бавно, но сигурно минава под нивото на Каспийско море.

          Западно от устието на Волга, според Птоломей, както пише арменският географ, били народите „Адон”, „Алаидон”, „Сондас” и „Геруа”.

          Последният е именно „Гар”, който търсим...

          Ако произходът на името „българи” е двусъставно от „бал-гар”, тогава първото известие за тях като „Геруа”, е дадено още през ІІ в. от н.е. от Птоломей.

Земите на север от Урарту са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”.

     Тоест, преносът на този топоним от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).

     И така, територията на север от кавказките проходи Дербенд и Дарял, е известна като „Геруа” (Гур, Гар).

        Следователно, термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи или общоупотребителната „бал”, т.е. господар) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту.

        След ІV в. пр.н.е., когато южно от Кавказ се настаняват иберите (протогрузинците), този задкавказки топоним е пренесен в северен Кавказ като „геруа” (Птоломей), т.е. ако кимерийците са наричани от урартите след VІ в. пр.н.е. в Задкавказието „хини, хони”, след ІV в. пост-урартите вече ги срещаме като Бал-донис (Udon) в Предкавказието (Птоломей), както е била наричана р. Кубан (Балдан, на арм. Вардан), а пост-кимерийците стават известни като „Бал-гар” и то по същото време (354 г. от н.е., съгласно Анонимния латински хронограф), по което термина „хони, хуни” става общо название, както за Udon (известни на запад като „улдин”, „ултинзури”), така и за пост-кимерийците (българи)?


Допълнение: Защо урартите да са нарекли кимерийците с името "хини, хуни" ?

  Няма да проследяваме философското развитие на темата за краят на метафизиката, но не можем да не кажем, че нейният произход е във философията на Хайдегер от началото на ХХ век.

Мартин Хайдегер (1889-1976)

   Той ревизира позитивистичното разбиране за наука и понеже то исторически е вкоренено в кантианството, за Хайдегер е много важно да интерпретира Кант в една по-различна светлина, от позитивистично постулираното разбиране за метафизиката като наука.

   Хайдегер обръща внимание, че за Кант метафизиката не е просто една от науките, в по-късният позитивистичен смисъл наложен от неокантианството, а онтология.

    С това той отново, след основният му философски труд „Битие и време”/1927 г./, преосмисля изобщо задачата на философията.

   Тя не е чиста наука...

   Това Хайдегер заимства от феноменологията на Хусерл.

Едмунд Хусерл (1859-1938)

   Втората крачка обаче, която предприема, е самостойна.

   Философията е онтология.

   В някакъв смисъл метафизиката, като наука за битието, от Аристотел до Кант, е онтология, в която имплицитно е вкодирано и понятието за „световото”, света/световостта. За Хайдегер това понятие е част от феноменологичната парадигма на Dasein.

   Светът, в който живеем, от своя страна има пред-научни основания, т.е. разкрива ни едно екзистентно същество, без което битийстващото няма носител на възможността за познание. Така Хайдегер, донякъде по хусерловия метод на редукцията, иска да посочи феномена на познавателното и редуцира „разбирането” от научната му форма на експликация. Питането „как се разбира”, е върнато от Хайдегер към основното питане на Аристотел: що е битието като битие.

Аристотел (384 г. пр.н.е. - 322 г.)

   За разлика от Хусерл, Хайдегер не смята, че философията е продукт на Новото време и не увижда Декарт като начален авторитет, а връща изобщо въпросът що е философия към произходът й в гръцкото начало.

   За него е важно как е формулиран там философския въпрос.

      Обновяването на това питане чрез Аналитиката на Dasein, има за цел ясно да очертае как „научното битие” на Хегеловото понятие за „Dasein” има и пред-научно /донаучно/ битие, в битийната способност на екзистенцията да разбира.

   В този смисъл, вложен от Хайдегер, човешката способност за разбиране е донаучна /преднаучна/, при това в много широк диахронен аспект. Тоест, дотам, докъдето е коренът на научно-рационалното в Западната култура.

   Естествено, Хайдегер няма за цел да експлицира корпусът на тази култура, очевадно латински. Не може обаче да не бъде отбелязано, че ако дебатът на Хайдегер с позитивизмът е на ниво „синхрония” , то „диахроничните” търсения на Хайдегер са особено радикални, тъй като мотивират темата за „произходното” в контексуално-историческа парадигма.

   Сякаш се продуцира напрежение между два пласта.

   Аналитичният, към който цялостно се стреми Хайдегер, е онзи пласт в неговото философско мислене, който експлицира разделителната линия вътре в самата метафизика. Метафизиката, като онтология в гръцки смисъл, и метафизиката като наука, в латински смисъл, не са едно и също.

   Хайдегер се опитва да реабилитира „арестотеловия въпрос” за битието като битие. За Хайдегер е очевидно, че този онтологичен въпрос в една по-късна епоха, е трансформиран в нещо друго. А именно, питането за битието като наука (ratio).

   Ала къде започва тази трансформация?

   Школска истина е, че точно латинската схоластика методологизира силогистичната еднозначност като начало на научното мислене за Бога (теологията на томизма).

Тома Аквински (1225-1274)

   За да стане това ясно, Хайдегер ревизира понятието за еднозначност на истината и по този начин косвено отговаря и на вторият пласт, над-аналитичния, откъдето прохожда усета му за исторично като „езиковост”.

   Онагледяващото мисълта при Хайдегер, е точно крайната откъм времевост езикова възможност.

   Ако действително Хайдегер е имал доброто намерение да реформира философията като онтология, се оказва, че темата за до-научната възможност на способността на битийната (крайна) човешка мисъл да разбира, си остава донякъде само своеобразен априорен схематизъм, ако се пренебрегне, че метафизиката има и теологичен принос, а не само философски.

   Проблемът е, че самата способност за разбиране не е незасегната от диахронното развитие на понятията, чрез които тя „иска” да разбира.

   Това става особено видно при херменевтиката на Гадамер.

   Може би Хайдегер не би се съгласил с Гадамер, че херменевтиката е продукт на една затворена култура, обрамчена от латинското развитие на понятията и тяхната протестанска експликация. За Хайдегер проблема остава метафизичен, а не културологичен.

Как болшевизмът прокара идеите за тракииска, македонска, добруджанска и шопска нация

"За нас не е от особена важност съзнанието на един народ..."

/Сталин/

В началото на 20 век, край българина започва да си проправят път пагубните идеологии - сепаратизма на геогравски принцип и решаването на националният въпрос на части. Този колапс на националната доктрина води до сблъсъци между Върховисти и автономисти в Македония, а видни наши интелектуалци пишат:

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба.

Македонизма е култивиран в импровизираните лаборатории на сръбският шовинистичен дух, които раждат тази нова идеология, години, преди сепаратизма на геогравски принцип да стане политика която е водил целият СССР, а в часност и втората Югославия. Мирогледа, който днес изповядват днешните македонци, бе посаден от сърбите, но и катализиран от учени в България, като Ганчо Ценов, и Кръсте Мисирков. Първият дори пише книга "за народноста на старите македонци", в която изтъква античният балкански произход на македонците - нещо което се пропагандира и днес. По чие поръчение обаче? Ето какво пише изначалният първи идеолог на Македонизма - Стоян Новакович:

Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма.

Но къде тук става дума за тракииска нация? Малко известен днес факт е че наред с ВМРО, в България се учредява и така наречената ВТРО(вътрешно тракииска революционна организация), чиито устав е пълно копие на устава на ВМРО. Той именно е важен защото пледира не за обединението на тракииската област под българска власт, а за автономия. Разбира се, това е направено по чисто политически съображения, както и при устава на ВМРО, но членът в който се казва:

Вътрешната тракииска революционна организация, има за цел да обедини всички угнетени и недоволни елементи в пределите на Тракия до реката Струма, без разлика от народност, за извоюване на пълна политическа независимост.

Организацията съществува до 1941, когато България се обединява, и неиното съществуване се обезсмисля. За няколко години хиляди бежанци се връщат по родните си места, за да преживеят шока от ново напускане на беломорието, което е извършено едва СЛЕД като България е окупирана от СССР, по изрична заповен на Сталин. В създалата се ситуация, Георги Димитров, новият комунистически вожд, решава да възстанови тракииското дружество, наблягайки на член I. По същото време в което пиринският край бе отродяван, тракииските дружества излизат с изявление, че:

„ние, тракийската организация, сме особено доволни, защото насоките на днешната власт се покриват напълно с идеологията на тракийската организация”.

Няколко седмици по-късно организацията приема и нов устав, който съдържа следните членове:

• обхващане на тракийската емиграция в дружествата и единната структура
• приобщаване към политиката на ОФ
• широка културно-просветна и благотворителна дейност относно траките
• борба против великобългарския шовинизъм.

Същевременно е изказана благодарност на правителството на Георги Димитров за „достойната защита на тракийския въпрос”. Едновременно с това в страната започва истински подем при възстановяването на тракийските дружества по места, чийто брой през 1948 г. достига 202. От 1958 г. организацията  започва да издава „Информационен бюлетин”, подновява дейността си и издава няколко сборника, организират се годишни събори на тракийци, честват се паметни дати. Всичко това спира с смъртта на Георги Димитров, който не доживява за да осъществи този пъклен план.

Няколко десетилетия по-късно тракииската нация е вече изоставен франкещаин, който намира свой съживител - дъщерята на човек номер 1 в БКП - Людмила Живкова. Като министър на културата тя създава "Златният Орфей", започва разкопки в Странджа в търсене на гробницата на богинята Бастет и се залавя с усърдно пропагандиране на тракииската култура. В качеството си такава, Людмила Живкова прави една от мълчаливо одобрените от социалистическа България манипулации в историята ни. Създава мощен екип в Комитета за Култура, а неина дясна ръка е историкът Александър Фол(небългарин), който основава института по тракология в СУ, същестуващ и до днес. Забележителен е приносът на Живкова  в  популяризирането на тракииската   култура и историческо наследство на траките зад граница. Един от многото примери за това е изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията. Покрай подмолната деиност, Живкова е известна още и с усилено посещаване на врачки, огранизиране на международни детски ансамбли и други. Смърта й, и до днес е загатка, но дребното мургаво човече, не буди симпатия в съзнанието на никого. Людмила Живкова оставя зад себе си само лъжи, и манипулации, като твърдението че нестинарите са били тракииски а не български обичай.

/Нестинари от Волжка България/

Нестинарството е част от огнената култура и религия на древните българи. Нестинарите са индо-ирански обичай, което е становището и на всички световни учени, занимавали се с въпроса като професорката Нима Киан, която твърди, че в гръцки хроники има записани нестинарски игри при партите. От друга страна, и до днес са запазени нестинарските игри в Северна Индия, където те се практикуват по време на празника сура. Не можем да пренебрегнем и нестинарството у Волжките Българи, които и да искат, родните траколози, няма как да обявят за траки. Разбира се, това не пречи днес масово огненият обичай да е принизяван до туземен култ, което непременно вреди на националното ни самочувствие.

В заключение, препоръчвам и следният клип, относно създаването на "Добруджанска нация", която бе проектирана от Коминтерна, но отново не доживя създаването си, само благодарение на смърта на Г.Димитров.

О. Топузлиев със съпругата си, Лафчиев от Хасково, актьорът Цветанов, от Мездра и още трима право защитници пристигнаха на ул. „Стамат Матанов” 47 да празнуваме Първи януари, 1989-та. Онемелият (с избирането ми за секретар на НДЗПЧБ) телефон  032 22 10 45  внезапно дрънна и съмишленик на Дружеството от София се обади, че са задържани, Собаджиев в Русе, и юриста на дружеството (с арменско име) в София, а рано сутринта, Илия Минев е намерен вкочанен в двора си. Помолих Гласа да се обади на българо езичните радиостанции и поиска независимо лекарско съдействие (а при нужда-екип за аутопсия) и връзка с Петър Бояджиев от Марсилия, а ние с о. Топузлиев и свещник от Сливен тръгнахме за Септември.

След Пазарджик спяха автомобила и ни уведомиха, че някой прегазил човек и избягал. Заповядаха да ги последваме за проверка в крайпътен автосервиз на КАТ. По време на огледа установиха, че в грайфера на предна гума има остатъчни следи от човешки мозък и трябва да изчакаме специализирана експертиза. Освободиха колата чак вечерта и продължихме за Септември, който беше като барикадиран от милиционери, КАТ и цивилни отрядници. След тричасови неуспешни опити да пробием обсадата − тръгнахме за Пловдив. Задвиженото сутрешно искане на независими медицински лица беше завъртяло информационната машина на високи обороти. Получено е обаждане, че Илия Минев е жив. Докато пробивахме кръговата отбрана на гр. Септември, световните телеграфни агенции са щурмували БТА и годината не започваше добре за ЦК на БКП, Политбюро и фамозния Живков.

Петър Манолов

Непрекъснато чуваме днес от ляво и от дясно, колко е загрижена съвременната демокрация за родителите и децата им. И колко е важно да се въведат съвременни демократични закони, подобряващи отношенията родители-деца. Защото видите ли - тези отношения някак си не са достатъчно добри - вече хилядолетия наред - и имат нужда от урегулиране и вкарване в строги законови рамки. А родителите и децата им имат нужда от съответната теоретична подготовка и нейното институционализиране. Един вид - ставаш родител, само ако си "теоретично подготвен", може би и дипломи за родителство в скоро време ще започнат да издават, или на атестации ще подлагат родителите - по примера на нововъведените атестации на учителите...

Родителството обаче не иска теоретична подготовка. Родителството иска сърце... а всички се раждаме с такова. Майчиното и бащиното чувство на сърцето не са импровизация, а същност. С тях се раждаш и когато се появят собствените ти деца, изведнъж разбираш това с цялата му сила...

И само заради това, че днес съвременната демокрация е поставила прилагателното „цивилизована“ пред жената, жената не престава да е жена.

Да си жена е същност и с нея се раждаш, точно както е същност да се родиш със сърце.

Цивилизоваността, каквото и да означава това, е пришита кръпка към истинската ти дреха на човешко същество. Придобитите качества на личността - като "цивилизованост", или политическа принадлежност, или разбирания за „съвременна демокрация“, не могат да променят същността ти. Дори и да си забравила в един момент, че си жена със сърце, раждането на детето ти е толкова отрезвяващо и силно преживяване, че няма как да не си спомниш своята естествена човечност.

Майката е вродена същност, така, както човечността е.

После обаче, някои, улисани в преследване на кариера, амбиции, идеи и идеологии, заплати и заплащане, просто забравят кои са.

А някои дори започват да създават съвременни по демократичному цивилизовани закони за законово заменяне на майчинството с "утроби под наем", или със "социални лелички", или с чичковци хомосексуалисти - заместители и на майки, и на бащи, и т.н., и т.н. Когато забравиш кой си, забравиш вродената си човешка същност, лесно се превръщаш в нещо друго ... в сурогатен законотворец например. А точно срещу сурогатното законотворчество въстават днес в цялата страна и майките, и бащите.

Защото законотворците сурогатни смятат, че родителите днес не са достатъчно добри родители и че те, чиновниците парламентарни могат по-добре от самите родители да се грижат за децата им и за семействата им изобщо. Крайна позиция е да смяташ, че можеш само от наблюдаване да съдиш за хората и да ги осъждаш! Можеш да съдиш и осъждаш единствено себе си - ти добра майка ли си, добър баща ли си и имаш ли любов в сърцето си и за своето, и за чуждите.

Никой не е идеален родител! .. защото кой е този всезнайко, който определя кой родител е идеален!? Да си родител е да си просто родител - родителството не е идеали, нито идеи, нито демократични и цивилизовани идеологии, нито дори сурогатни закони каквито щеш - За Майката, За Детето, За това, За онова...! Родителят е това, което е - и трябва да уважаваме същността му на родител, а не да бързаме да го осъждаме, оценяваме, затваряме в концепции и закони.

Всяка една майка, всеки един баща, които обичат детето си, са добри майка и баща. Дори и понякога да правят грешки по отношение на храна, възпитание и други дреболии, важното е, че родителите обичат детето си – всеки един родител по света обича детето си. И това е, от което едно дете има нужда преди всичко друго, преди грижата за храната му и дрехите му, и образованието му - детето има нужда от любов!

Правени са опити с малки деца, бебета - разделени в две групи. И двете групи деца са получавали еднакво добри грижи от храна и хигиена, дрехи. Но едната група бебета не са били гушкани и обичани, били са лишени от любящо присъствие до себе си, единствено телесните им нужди са били обезпечени. Втората група бебета са получавали и любовта и директния контакт от присъствието на майките си. Какво било учудването на провеждащия експеримента психолог, когато забелязал, как първата група деца, лишени от любовно присъствие, постепенно се свивали и умирали, за разлика от втората група деца, които растели, заобиколени с любов и в цъфтящо здраве.

Група археолози од Македонија, која се нарекува „Исусовци“, тврдат дека го пронашле точното место каде што се родил Исус Христос, но дека тоа не се наоѓа во Витлеем од Западниот брег, каде што досега така се мислеше и тоа место се нарекуваше Јудеја, туку во селото Витлемово во близина на Охрид.

„Мислам дека ова е вистинкото место каде што е роден Исус, а не во оној Витлеем во близина на Ерусалим“, вели Аврам Јаков, археолог од здружението „Исусовци“.

Во малото село наречено Витлемово, при градење на автопатот кон Тирана, е пронајдено загадочно место. Постојат неколку докази, вели Јаков, дека тоа е местото каде што се родил Исус. Истото место постоело и во античко време, а за тоа сведочат и написите во Библијата, која пред неколку месеци беше ревидирана од страна на македонската влада. За време на владеењето на римскиот император Јустинијан селото било просперитетно, а во периодот на раното христијанство токму во тоа населено место било славено раѓањето Исусово, и таму сите се преобратиле во христијанската вера и изградиле импозантна црква.

Според археолозите, се очекува ова откритие да ја смени светската перцепција на Македонија и да ја смести нашата земја на картата на верскиот туризам. Засега нема никакви реакции од Ватикан и од другите христијански центри во светот.

След като познават само простите и крайни чувства, тълпите приемат или отхвърлят всички мнения, идеи и вярвания, които им се внушават и които за тях са или абсолютни истини, или не по-малко абсолютни грешки. Така става винаги с вярванията, предопределени по пътя на внушението, вместо да са се зародили по разумен път. Всеки знае нетърпимостта на религиозните вярвания и каква деспотична власт упражняват над душите.

Без да изпитва никакво съмнение към това, което смята за истина или за грешка, и въоръжена, от друга страна, с ясното съзнание за силата си, тълпата е не само нетолерантна, но и властна. Отделният човек може да приеме противоречието и спора, тълпата не ги понася никога. При публичните събирания най-слабото противоречие от страна на някой оратор се посреща незабавно с ревове на ярост и жестоки обиди, след които скоро идват саморазправата и изгонването, стига само ораторът да прояви настойчивост. Ако не беше сплашващото присъствие на органите на реда, противоречащият често би бил дори линчуван.

Авторитаризмът и нетърпимостта са всеобщи за всички категории тълпи, но се проявяват в твърде различна степен; и тук отново се намесва главното понятие — народността, господарка на чувствата и мислите на хората. Авторитарността и нетърпимостта са развити предимно сред латинските тълпи, и то до такава степен, че са унищожили чувството за лична независимост, така присъщо на англосаксонеца. Латинските тълпи са чувствителни само към колективната независимост на своята секта и характерното за тази независимост е нуждата всички другомислещи да бъдат незабавно и грубо подчинени на техните вярвания. У латинските народи якобинците от всички възрасти, като се почне с тези от Инквизицията, никога не са успявали да се издигнат до друго разбиране за свобода.

За тълпите авторитарността и нетърпимостта съставляват съвсем ясни чувства, които те еднакво лесно понасят и прилагат. Те уважават силата, а добротата им прави незначително впечатление и бързо я възприемат като вид слабост. Симпатиите им никога не са били насочени към добродушните господари, а към тираните, които грубо са ги владели. Все на тях те издигат най-големите статуи. Решат ли доброволно да стъпчат сваления деспот, то е, защото, веднъж загубил силата си, той е причислен към категорията на слабите, които мразиш и от които не се страхуваш. Типът герой, скъп на тълпите, винаги ще е изграден по подобие на Цезар. Блясъкът му ги привлича, властността му им импонира, а мечът му ги плаши.

Вечно готова да въстане срещу слаба власт, тълпата угоднически се прегъва пред силна власт. Ако действието на властта е постоянно, тълпата, подчиняваща се винаги на крайните си чувства, минава последователно от анархия към подчинение и обратно.

Всъщност би било израз на отричане на психологията на тълпите, ако се вярва, че при тях преобладават революционни инстинкти. Само грубостите им стигат, за да ни заблудят по този въпрос. Въстаническите и разрушителните взривове са винаги мимолетни. Тълпите се ръководят твърде много от несъзнаваното и съответно са и силно повлияни от вековна наследственост, за да не се изявяват като крайно консервативни. Оставени сами на себе си, скоро ги виждаме как, уморени от собственото си безредие, инстинктивно се насочват към подчинението. Най-гордите и най-необщителните якобинци бурно акламирали Бонапарт, когато той премахнал всички свободи и с твърдост накарал да се почувства желязната му ръка.

Историята на народните революции е почти непонятна, не се ли вземат под внимание дълбоко консервативните инстинкти на тълпите. Те силно желаят да променят имената на своите институции и понякога даже осъществяват бурни революции в името на тези промени; в основата обаче на тези институции лежи твърде дълбокият отзвук на наследствените нужди на племето, за да не започват тълпите отново и отново. Неспирната им подвижност важи само за повърхностните неща. В действителност те притежават непреклонни охранителни инстинкти и като всички първобитни, изпитват фетишистка почит към традициите и несъзнавания ужас от новостите, способни да променят реалните условия за съществуването им. Ако днешната мощ на демокрациите съществуваше в епохата, когато бяха открити механичните станове, парната машина и железниците, тези открития биха били неосъществими или само с цената на последователни революции. За щастие на напредъка на цивилизацията върховенството на тълпите се зароди едва когато големите научни и технически открития вече бяха факт.

Густав Льобон, “Психология на тълпите”

Само си представете, какво дава един такъв опит за световната революция? Това означава анархистки абсурд: да се поставят пред всяка национална икономика еднакви изискваня и да се принуди националната икономика да функционира в такъв режим, все едно няма никакви различия между страните и климата, наличие на полезни изкопаеми, техническата образованост на работниците и ръководителите. Затова бедните страни за да компенсират всичко това, трябва да влагат многократно повече. Това означава конкретно, че за компенсиране на неравенствата между страните, в почвата, изкопаеми, образование и култура на производството, работниците и персоналът в тези страни ще трябва да се експлоатират многократно повече.
Да вземем за пример индустриалното оборудване. Няма много да се задълбавам, но контрола, който наложи над всички, Лигата на Нациите, по делото за установяване на единна продължителност на работното време, означава само по-нататъшно задълбочаване на икономическото неравенство, понеже въобще не взема предвид целите и характера на конкретното производство. Но непосредствения резултат от тази единна политика бе спад на производството, компенсирано с внос от страните с достатъчно производство, т.е. от Америка. И понеже в Европа, в обръщение бе златото, то вносът от Америка се плащаше в злато. Затове през 20-те години в Европа бе икономическа катастрофа, а в Америка, икономически бум, и Америка за своята продукция получаваше златни сертификати.
По примера на анархията в производството, в това време се появи и финансова анархия.
«Те» под благовидния предлог "помощ" веднага извлякоха от това изгода, и развихриха още повече анархията: «Те» започнаха свърх-печатане на пари, обезценяване на наличните книжни пари и многократно по-висока инфлация на собствените им пари (долари), банкноти, вексели, кредит, и на другите "ценни" книжа.
Спомнете си, как методически и регулярно се провеждаше девалвацията в много страни! Разрушението на паричната система в Германия. Великата Депресия в Америка и глобалните й последствия. Рекордната безработица. повече от 30 милиона безработни само в Европа и САЩ. Е, и какво? Нима Версайският Договор и Лигата на Нациите не работеха за световната революция?
К. – Всичко това се случва самопроизволно и без чиято и да е намеса. Не можахте да ми докажете, защо революцията и комунизма отстъпват пред логическите изчисления. А още повече, защо "Те" се борят против фашизма, който победи в Испания и Германия?
Р. – Ще ви кажа, че ако не "Ги" опознаете, "Тях" и техните цели, тогава нищо няма да разберете. Но не трябва да забравяте за тяхното съществуване и за целите им, а същи и това, че Сталин не е техен човек!
К. – Не виждам никаква връзка тук.
Р. – Защото не искате. А имате много повече способности за мислене. Повтарям ви, че за нас Сталин не е комунист, а бонапартист.
К. – Е и, какво?
Р. Ние не бихме искали, всичко което направихме на Версайлската Конференция за световната революция, да отиде в полза на сталинския бонапартизъм. Нима това не ви е ясно? Всичко щеше да е съвсем друго, ако Троцки бе станал диктатор на СССР. Това би означавало, че "Те" отново щяха да са босове на Интернационалния Еврейски Комунизъм.
К. – Но фашизмът е определено антикомунистически, както по отношение на сталинския комунизъм, така и към троцкизма. Как, ако "Те" имат такава власт, как те въобще са допуснали съществуването на това явление?
Р. – Защото, точно те дадоха властта на Хитлер.
К. - Вие преминавате в зоната на абсурда.
Р. – Абсурдът и чудесата се смесват поради липса на култура. Слушайте. Аз вече признах, че опозицията е разбита. И "Те" видяха, че Сталин не може да бъде свален с вътрешен заговор. Тогава "Те" решиха да поставят Сталин при такива условия, при каквито бе поставен преди това руският цар. Но имаше една пречка, която на нас ни се струва, че вече не е съществена. Работата е там, че в цяла Европа нямаше държава - агресор. Нито една държава не беше така разположена и нямаше реални сили, за да атакува СССР. И ако няма такава страна "Те" трябваше да я създадат. Само Германия имаше достатъчно население, и разположение, подходящо за нападение срещу СССР, и потенциално можеше да нанесе поражение на Сталин. Вие разбирате, че Ваймарската република, в резултат на Версайлския договор, беше конструирана така, съвсем не за агресия, но точно обратното, за поражение. Тогава на политическия хоризонт в Германия вече грееше Хитлер. Чифт всевиждащи очи спряха своето внимание върху него, и целия свят внезапно видя неговия стремителен възход. Не казвам, че цялата тази работа е била дело на нашите ръце, не. Непрестанният подем на Хитлер бе резултат на революционно-комунистическия заговор във Версай. Но Версай имаше предвид създаване на условия, съвсем не за Хитлер, а за унищожаване на Германия, за глад и безработица, в резултат на което всичко в Германия щеше да свърши с комунистическа революция. Обаче, понеже Сталин се оказа диктатор на СССР и глава на Комунистическия Интернационал, то, те изгубиха контрола над Комунистическия Интернационал. "Те" разбира се, поправиха положението с плановете на Даус (Dawes. Американски банкер. Планът за вземане на репарации от Германия, за който той получи Нобелова награда за мир,1925 год) и плана на Янг (План за репарации, който 1930 г. замени плана на Даус. Отменен 1932 г.) в надежда, че в това време троцкистската оппозиция ще дойде на власт в СССР, но… това също не се случи. Обаче «Те», като източник на революциите, продължават да действат. Разбира се, икономиката на Германия бе доведена до положение, само с една искра да бъде предизвикана комунистическа революция. Но «Те» леко пренасочват яростта на пролетариата, и вместо комунистическа революция, побеждава национал-социалистическата революция на Хитлер. Това бе извършено диалектически. Но това още не е всичко. Необходимо беше, и в Германия, масите на пробудиля се пролетариат да се разделят на троцкисти и социалисти, в съответствие с инструкциите. Ето с това се и занимавахме ние. Но се искаше повече: 1929 г. Национал-социалистическата партия на Германия изпитваше трудностите на растежа - нямаше пари. Тогава "Те" изпратиха при тях свой човек. Аз зная името му. Това беше един от Варбургите. На преките преките преговори с Хитлер те уговорили начина на финансиране на НСРПГ, и неколко години Хитлер получаваше своите милиони долари от Уол Стрийт. Той получи милиони долари и от германските финансисти, чрез Шахт. Тези пари тръгнаха за формирането на СС и СА, а и за финансиране на избирателната кампания, и по този начин Хитлер беше избран с парите, предоставени от "Тях".
К. – Тези, които според вас искат Глобален Комунизъм, въоръжават Хитлер, който се кълне че ще изтръгне из корен първата в света комунистическа страна. Това какво е, нормалната логика на финансистите ли?
Г. – Вие пак забравяте, че Сталин не е комунист, а руски националист и бонапартист. Спомнете си, че против Бонапарт са стояли хора, които са били обективно революционери; Луи 18-ти, Лорд Уелингтън, Метерних, и волю, или неволю, в тази компания, без сам да знае, попаднал и самодържецът Николай Първи.
Вие трябва наизуст да знаете определението на Сталин за империалистическите колонии. В соответствие с него, управителите на Афганистан и Египет са коммунисти, понеже се борят против Британската монархия. И затова ние не можем да наречем Сталин - комунист, понеже той се бори против бонапартийския самодържец, Царя "Коба"?

Силата на Хитлер расте, и той вече разширява границите на Третия Райх; и нататък силата на Хитлер ще расте още повече, все до тогава, докато добие сили да нападне СССР и да свали Сталин.
Вие не забелязвате ли, че Версайските вълци симпатизират на Германия и съвсем не ръмжат срещу нея, а само тихичко скимтят? Мислите ли, че това пак е случайност?
Хитлер трябва да нападне СССР, и също, както това стана 1917 г., когато военното поражение даде възможност да бъде свален царят, така и военно поражение на Сталин, ще даде възможност да го махнат.
И отново ще (за)бие часът на световната революция! И демократичните страни, които сега са в състояние на сън, ще бъдат събудени и ще помогнат да се извършат промените в СССР, когато Троцки отново ще вземе властта в свои ръце, както това вече беше през Гражданската война.
Но когато Хитлер атакува Запада, тогава неговите генерали ще направят заговор и ще го ликвидират.
И сега ми кажете, нима Хитлер не служи на Световната комунистическа (еврейска) революция? Да или не?
К. – Аз не вярвам в приказки и чудеса.
Р. – Добре, ако не можете да повярвате, че "Те" могат да постигнат това, което вече са постигнали, тогава се гответе да наблюдавате нападението на Хитлер срещу СССР и ликвидацията на Сталин, още през следващата година. Вие мислите, че това е чудо, случайност. Тогава се гответе да го почувствате. Вие наистина ли отказвате да вярвате в това?
Вие ще повярвате в това, навярно, когато видите, че събитията се случват тъкмо в светлината на нашия разговор.
К. – Добре, хайде да говорим само във форма на предположения. Какво ще кажете?
Р. – Вие сами обърнахте внимание на някои съвпадения в нашите мнения. Ние троцкистите сега не сме заинтересовани от нападение срещу СССР, защото падането на Сталин ще озаначава падане на комунизма, във време, когато ние не се готвим да се разделяме с това оръжие. Ние още се надяваме да реставрираме в СССР истинския (еврейски) комунизъм. Казвам ви го ясно.
К. – Отлично. Решение…
Р. – Първо, ние трябва да получим гаранция, че Хитлер няма да нападне СССР.
К. – Ако "Те" са създали Хитлер, то той трябва да им се починява.
Р. – Аз бързам и може би неясно изразявам гледната си точка, и вие никак няма да разберете. Ако е истина това, че те са финансирали Хитлер, то съвсем не е задължително, че той знае за тяхното съществуване и цели. Пратеникът на Варбург е разговарял с Хитлер под фалшиво име, и Хитлер даже не се досещал, какъв е той по народност. Варбург също така не казал истината, кого представлява. Той казал на Хитпер, че е изпратен от финансови кръгове от Уол стрийт, заинтересовани за финансиране на национал-социалистическото движение, с цел създаване заплаха за Франция, чието правителство провежда финансова политика, предизвикваща криза в САЩ.
К. – И Хитлер повярвал ли е на това?
Р. – Не знаем. Това не е и важно. Нашата цел беше да провокираме война, а Хитлер и е - тази война. Сега разбирате ли?
К. – Разбирам. И аз не виждам друг начин да го спрем, освен да създадем коалиция на СССР с другите демократични страни, която би изплашила Хитлер. Мисля, че той няма да рискува да нападне наведнъж всички страни. Може би само, една по една?
Р. – На вас нима не ви идва в главата по-просто решение. Аз бих казал - контрареволюционно решение.
К. – За да се избегне война против СССР ли?
Р. – Съкратете фразата и повтаряйте след мен: "да се избегне войната". Нима това не е абсолютно контрареволюционно решение? Всеки искрен комунист, кланящ се на своя идол – Ленин и другите революционни стратези, е дължен винаги да иска война. Нищо не приближава така революцията, както войната. това е марксистко-ленинска догма, която трябва да зазубрите. А сега нататък:  Сталинския национал-бонапартизъм оплита интеллекта, даже и на най-кървижадните комунисти, до такава степен, че те и не разбират своето превъплащение: че Сталин подчини революцията на държавата, докато според нас, държавата трябва да е подчинена на революцията.
К. – Вашата ненавист към Сталин ви заслепява, и вие противоречите сам на себе си. Вие току що твърдяхте, че вие не сте заинтересовани от атака срещу СССР?
Р. – Но защо атаката трябва да е непременно против СССР?
К. – А коя друга страна той ще нападне? Той сам го казва в речите си. Какви още доказателства са ви нужни?
Р. – Ако това на вас сталинистите ви е толкова разбираемо и безспорно, то защо вие провокирахте войната в Испания? Само не ми казвайте, че това е било направено по чисто революционни съображения. Сталин не е способен на практика да изпълни нито една марксистка теория. Ако това са били само революционни съображения, тогава няма никакъв резон да загинат в Испания толкова от най-добрите международни (еврейски) революционни бойци. Тази страна се намира най-далече от СССР, от всички други, и даже най-елементарното стратегическо образование не би позволило да се губят там найдобрите революционни сили. В случай на официално обявяване на война, как тогава Сталин би доставял снадбяване за Испанската Съветска Република?
Но от друга страна, Испания беше стратегически пункт. Място, важно за интересите на различните капиталистически държави… Можело е да се провокира война между тях. Аз допускам, че теоретически това може да е и правилно, но практически - не. Вие виждате, че война между демократическите и фашистските държави не е задължително да започне сега и веднага. И ще викажа: ако Сталин е мислел, че той може да сблъска капиталистическите държави, да воюват помежду си, то защо не може да допусне, че други може да направят точно това?
К. – Може да се допусне вашата хипотеза, ако се съглася с вас.
Р. – Това означава, че ние вече в две места сме на едно мнение: първо, че срещу СССР не трябва да се напада, и второ, че би било разумно да се провокира тази война между капиталистическите държави.
К. – Да, съгласен съм. Но това ваше собствено мнение ли е или е "Тяхно"?
Р. – Казвам го, като мое собствено мнение, защото нямам власт и контакт с "Тях", но мога да се обзаложа, че в тези два пункта, това мнение съвпада и а мнението на Кремъл.
К. – Ето това е и най-важното, и е важно, това да се установи предварително. Между другото, на какво основавате мнението си, че "Те" са съгласни с това?
Р. – Ако имах време да опиша пълната схема, тогава бихте узнали причините за тяхното одобрение. За сега ще ги огранича, до три.
К. – Кои?
Р. – Една вече споменах. Хитлер е обикновен човек... Хитлер, благодарение на своята природна интуиция, възстанови в Германия, даже против техническото мнение на Шахт, икономическа система, много вредна за "Тях" (Финансовия Интернационал). Понеже не е обременен с икономически теории, и ръководейки се само от икономическата необходимосът, той премахна от страната целия частен и чуждестранен капитал, т.е. направи това, което ние направихме в СССР след революцията. Това означава, че Хитлер сам пое привилегията и монопола за печатане на парите, и не само физическите марки, но и финансовите (ценните книжа и "безналичните"). Тоест, Хитлер пое целия този аппарат за фалшивопечатане на книжни пари и ги накара да работят за своята държава! Но Хитлер ни надмина, понеже ние, като отменихме този апарат, просто го заменихме със свой собствен жесток апарат (т.е., заменихме експлоатацията на чуждестранния международен капитализъм, със своя собствена експлоатация). А това означава, че Хитлер не оправда надеждите на Финансовия Интернационал, който му даде парите.
Ще ви дам два реални факта за сравнение. Аз даже ще кажа, че Хитлер бе щастливец. Той нямаше злато, затова и не правеше глупави опити да създава златен резерв. И понеже за обезпечаване на книжните пари, той имаше на разположение огромния научен и работнически потенциал на своя народ, т.е. имаше глави и ръце, той ги взе и ги вложи, като обезпечение на своите книжни пари. Това бе дотолкова контрареволюционно... та той като вълшебник, за една нощ, от раз, ликвидира безработицата на 7 милиона души.
К. – Благодарение на превъоръжаването.
Р. – Какво ви дава реално вашето превъоръжаване? Хитлер постигна това именно в мирно време, въпреки противодействието на всички буржоазни икономисти, които го обкържаваха, и той приложи своята система, именно, и на първо място, в невоенното производство.
Можете ли да си представите, какво би станало, ако тази система бяха приели и други държави? Например, Британия? Тогава щяхте да разберете, какво е контрареволюция.
И опасността още не е преминала.
Слава богу, че Хитлер приложи своята система, не от предшестващи теории, а по опитен път, и затова не е имало време да я формулира в научнен вид, като формула за подражане. Това значи, че той не е обмислял своята икономическа система, не е прилагал дедукция, индукция, не е формулирал в завършена икономическа теория, своята икономическа система, за други (страни). Обаче винаги има опасност, че некой може да го направи, вместо него. И това е доста сериозно. Защото такава теория може да се появи във всеки момент. Ние затова и не критикуваме целенасочено тази икономическа система на Хитлер, за да не се получи така, че теоритичната дискусия да стимулира формулирането и систематизацията на тази най-ефективна икономическа доктрина.
Затова има само едно решение – война.
К. – А втората причина?
Р. – Ако Термидор не победи вследствие революцията в Русия, това се случи поради факта, че в Русия още имаше национализъм, макар и ембрионален национализъм, въплъщаващ се във фигурата на царя. Тогава си представете с какви трудности трябваше да се сблъска революцията в Европа, където национализмът съществува в развита форма? Маркс, в това отношение, напълно е грешал със своята теза за победа на революцията в развитите индустриални страни. Революцията победи не в европейските страни, а в Русия, където почти нямаше и пролетариат. Освен другите причини, нашата победа в Русия се обяснява с това, че в Русия нямаше реален национализъм, докато в другите страни той беше изразен в доста по-голяма степен. Виждате ли, как сега в Европа се надигат силите на национализма, и колко заразителен е той, и как от него извлича полза Сталин? Сега можете да разберете, че само и еднинствено заради това, за да се разруши национализма, трябва да се направи война в Европа!
К. - Тоес, Раковски, вие дадохте една икономическа и една политическа причина. А каква е третата?
Р. - Лесно е да се сетиш. Това е религиозна причина. Комунизмът не може да победи, докато не е изтребено християнството. Историята говори ясно по този въпрос: На перманентната (еврейска) революция и трябваха 17 века (от рождество Христова), за да постигне своята първа частична победа и да разцепи Християнството. В действителност, христианството е единственият наш истински враг, понеже всичките политически и икономически условия в буржоазното общество са само последствия от християнството. Христианството, имащо власт над индивида, е способно да анулира всички наши успехи, даже в Русия, където ръководещата класа, въпреки всичко, си остава християнска. И това препятствие, християнството, не е ликвидирано, въпреки 20-годишното съществуване на марксизма в Русия. Трябва да признаем, че Сатлин не оказваше подкрепа на християнството. И самите ние не бихме могли да действаме по-добе от него, в това отношение. Но ако Сталин бе взел за съюзник православието, тогава неговият национализъм би се подсилил хилядократно, и това би било много силен удар срещу нас, тоест, срещу революцията! И ако това се случи, това ще направи напълно невъзможно нашето сътрудничество, макар и привидно, със Сталин!
К. - И така, разбирам, че вие дадохте определение на трите фундаментални причини, дадохте приблизителен разбор. Но подчертавам, че аз си запазвам правото да се съмнявам. Сега можете да продължите.
Р. - Настъпва моментът. Обаче трябва да уточня, че аз говоря само от себе си, лично. Но, така или иначе, интерпретирам "Тяхната" гледна точка. Аз допускам , че "Те" може да разглеждат и други решения, които не са ми известни, относно тези три цели. Имайте това предвид.
К. - Добре, ще го имаме предвид, моля говорете.
Р. - Да го опростим. Пнеже германската военна машина бе създадена за това, да върне властта в СССР на нас, т.е. на троцкистката опозиция, а троцкистската оппозиция е разгромена, затова сега целта е, да се насочи ударът на Хитлер, не на Изток, а на Запад.
К. - А вие тъкмо обмисляхте, как това може да се нагласи?
Р. - Имах достатъчно време на Лубянка. Обмислях. Вижте: За нас е трудно да намерим общи точки помежду ни, но ако всичко останало е нормално, то проблема се свежда до намиране на общи допирни точки между Сталин и Хитлер.
К. - Но това е проблематично.
Р. - Но съвсем не е нершимо, както мислите вие. В действителност проблемите са неразрешими, само ако включват в себе си диалектически субективните морални ограничения. Но, даже в този случай, ние винаги считаме за възможен диалектическия синтез, преодоляващ морално ограничената християнска догма.
К. - Вие отново се впускате в теоритизиране.
Р. - Това ми е необходимо, поради моята интелектуална дисциплина. Хората с висока култура предпочитат да се приближат към конкретното, чрез обобщения.
За Хитлер и Сталин може да се намери общо ключе, защото, макар и различни хора, те имат еднакви корени. Хитлер е патологично сантиментален, Сталин в това отношение е нормален (евреин - Г.С.), но и двамата са егоисти. Ни един от тях не е идеалист, и именно затова те и двамата са националисти, бонапартисти, и от там - классически империалисти. И от тук вече не е трудно да се намери обща платформа за тях. Защо не, след като е бил възможен съюз между императрица Екатерина Втора и пруския Крал?

(Г.С. Извинявам се, но трябва да вметна, че: Сталин няма как да е руски националист, защото не е руснак, а не е и грузинец, както ни залъгват. Защото сега споменават че бил "осетинец", но и трите му имена са еврейски: Йосиф Висарионович Джугашфили. А Джугашфили означава точно - еврейски син! А и, измежду висшите революционери, и то, не само в Русия, въобще няма място за неевреи. Отделно, вижте делата му, нравите му, очите му, жена му и децата му. А и обкържението му! Независимо, че е започнал да изтребва определен кръг евреи, измежду висшите съветски ръководители и "лекари" (което е характерно за всички революции). Около него, и в цялата съветска власт, пак са само евреи – каквото и да ни залъгват или - да се самозалъгват!! Колкото Сталин е "руски националист", толкова, по-късно, е и "православен християнин"! Макар, че явно си е взел поука от оценката на Раковски за силата на християнството и национализма.

Също и Екатерина Втора, както и цялата руска царска династия, поне след Иван Грозни, са евреи и юдомасони, а съвсем не германци!)

К. - Раковски, вие сте непоправим.
Р. - Вие не се досещате? Ако Полша е била повод за обединение на Екатерина Втора и пруския император Фридрих, то защо и сега Полша не послужи като причина за общ интерес между Хитлер и Сталин? В Полша интересите на Хитлер и Сталин могат да съвпаднат, и затова ние можем, и двамата да ги насъскаме срещу Полша, отчиталки, че Полша, така и така, е християнска държава, и още повече, католическа; и в това отношение ще изпълним "Техните" (на еврейския Финансов Интернационал) преки директиви.
К. - И Какво следва от това ужасно съвпадение?
Р. - Ако има обща почва, тогава има и възможност за съглшение.
К. - Между Хитлер и Сталин? – Абсурд! Не е възможно, по принцип!
Р. - В политиката няма абсурди, а също, няма и невъзможни неща.