През 1307 г. ТАМПЛИЕРИТЕ заедно с РИЦАРИТЕ НА ЙОАН (йоанитите) и отчасти с ГЕРМАНСКИЯ РИЦАРСКИ ОРДЕН (последните два възникват като невоенни ордени) са водещите организации зад кръстоносните походи срещу мюсюлманите. Въпреки че не са в добри отношения помежду си, те се бият заедно в защита на християнството.

Не е случайно, че около ТАМПЛИЕРИТЕ цари неяснота относно окултната и историческата им роля; тя се създава умишлено — и то най-вече през последните 150 години. Тайната на Тамплиерите изобщо нямаше да я има, ако не беше превърната в тайна от кръгове и сили, които от своята гледна точка имаха и все още имат интерес да държат истината на тъмно.

Става така, че Тамплиерите попадат в забележителна съдбовна задруга заедно с господаря си Исус Христос. Точно както учението му е превърнато в неговата противоположност — когато т.нар. „Стар завет“, срещу чиито закони се бори, е добавен към християнството — така се преобръща и духът на Тамплиерския орден. Ядрото на фалшификация и в двата случая е едно и също. По — късно, както се знае, възникват различни „Нео — псевдо-тамплиерски — ордени“. В тях вероятно има хора с добра воля, но и шарлатани и слуги на онзи дух, срещу когото някогашните Тамплиери са се борили. Смесването на имената и духа на Тамплиерите с масонските компоненти е направо гротескно. Въпреки това, е така (виж тамплиерската степен в Йоркския ритуал на масоните.)

В зората на Тамплиерския орден начело застават двама дълбоко вярващи мъже — Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сен — Омер, един французин и един нормандец. Образуват малък приятелски кръг, обладан от характерната за Средновековието вяра, която съвременният човек изобщо не може да си представи. На Коледа на 1117 г. в Ерусалим те решават да създадат малка група за защита на поклонниците. Тяхната единствена цел по онова време е да служат на господаря Исус Христос и на вярата. Деветимата са доста самотни — нямат нито протекция, нито много средства.

В началото на следващата година групата се представя пред крал Балдуин I и патриарха, които насърчават тяхното намерение. Скоро след това рицарите, чиято квартира дотогава е „Германската къща“ — използвано от германците сиропиталище — издигат собствена квартира върху територията на някогашния храм. Въпреки че носят името РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ, те смятат себе си за БРАТЯ НА ИСТИНСКИЯ ХРАМ НА ХРИСТОС, с което имали предвид ВЪТРЕШНИЯ ХРАМ НА ДУШАТА.

Историята на Тамплиерите вероятно би протекла различно и напълно безинтересно, ако не бе забележителната находка в руините на храма, към която първоначално рицарите не знаели как да подходят: това са останки от старо — еврейски текстове, само откъслеци, чието съдържание скоро се оказало решаващо за рицарите и за съдбата на ордена. Те са дадени на високообразования Етиен Хардинг за превод. Това дава тласък на всичко, което се случва впоследствие. Находките се оказват фрагменти от докладите на еврейските ешаимини (шпиони), изготвяни по нареждане на теокрацията за делата на „проклетия мамцерс (блуден син) Исус“ и за неговите „богохулства против бога на Израел“ Всичко, което можело да се прочете там, противоречало изцяло на учението, което се проповядвало. Според написаното, Исус наричал старозаветния бог ЯХВЕ Сатана и упреквал евреите, че сами са направили дявола свой единствен Бог Ясни следи за това днес могат да се открият в Евангелието на Йоан, където Исус казва на евреите: „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44). Следователно е извършена сериозна фалшификация на оригиналното учение на Христос!

Нека се поставим на мястото на онези дълбоко вярващи рицари, за да разберем шока, който са преживели. Богът, за когото църквата учела, че е „баща на Христос“, бил — според собствените думи на Исус — дяволът, с когото е дошъл да се бори на Земята! Проучването на Библията бързо убеждава здравия разум на обикновения рицар, че учението на Христос е полярна противоположност на т.нар. „Стар Завет“ и двете не могат да се съвместят едно с друго. Евреите никога не наричат своя Бог „баща“, а ЯХВЕ и ЕЛ ШАДАЙ. Ел Шадай обаче е Шайтанът^[2], т.е. „падналият ангел“ (Шадаим = падение; ЕЛ= главен ангел. ЕЛ често се превежда неправилно като „Бог“, „Богът“ в древния Ориент обаче е ИЛ.)

Когато през 1128 г. официалното учредяване на ордена става факт (на който Бернар от Клерво може до известна степен да се смята за покровител), малката дружина на Тамплиерите вече има своя тайна: волята да вникнат в истината за Христос. До момента царяла несигурността — скоро всичко трябвало да се изясни! Намерението им по — скоро трябва да се разбира като наивна набожност на шепа рицари, които искат да служат на господаря си Исус Христос и да предоткрият учението му. В него няма нищо агресивно, защото те не приписвали злото никому. Бернар обяснил, че амбициите им не трябва да се обвързват с омразата и че ще е разумно да не казват открито това, което мислят.

През следващите години не са открити нови сведения за оригиналното Христово учение. Орденът на Тамплиерите изпълнява преди всичко военни задачи. Тайната остава жива само в спомена на малцина — предимно провансалски — братя. Заради задачите в Ориента тя остава на заден план.

Близкият контакт с исляма дава нов импулс. Няколко писма, приписвани на Али Ибн Абу Талиб (Имам Али)^[3], попадат в ръцете на тамплиерско подразделение при нападение над Дамаск. В тях Али съобщавал за фалшифициране на Корана, което сравнява с фалшификациите на евангелията за Христос. Документите достигат Прованс и отново съживяват някогашното намерение да се търси истината за Исус Христос.

Този път се върви стъпка по стъпка: уж случайно провансалската комтурска^[4] резиденция подхвърлила документ, който най-вероятно е от кръга на катарите. Няма нищо странно, че по — късно Тамплиерите отказват да вземат участие в кръстоносния поход срещу тях. Текстът представлява част от оригиналното евангелие на Йоан, записано от еретика Марсион (Марцион) през 94 г. Приложено е писмо с кратко описание на живота на Марсион. В него се споменава, че за периода от 90 до 130 г.сл.Хр. той успява да създаде значимо, чисто християнско учение, което се разпада чак след неговото убийство. Марсион, който се е срещал с апостол Йоан, учи, че самият Христос е въплъщение на Бога, че няма никакъв „Бог — баща — Яхве“ и че именно онзи старозаветен Бог бил сатаната. Че Христос разкрил на хората собствената им святост, че самият той се нуждаел само от добрата им воля, а не от храм и следователно не от църковна институция.

Като последствие се образува „орден в ордена“ — едно истинско затворено общество на Марсионитите. Участниците, които образуват това ядро в рамките на Тамплиерския орден, са предимно германци и провансалци. Повечето рицари едва ли са знаели какво е означавала промяната на простия, симетричен кръст на ордена в „рицарски кръст“ Първоначално познатите „рицарски кръстове“, чиито варианти се използват и от други ордени, днес липсват.

Върху белите си наметки Тамплиерите са носели съвсем обикновен червен кръст. Чак след подмолното марсионитско влияние „марсионитският кръст“ — или бодливият кръст — става символ на Тамплиерите! В раннохристиянските години той е емблемата на Марсионитите; той е „еретичният кръст“. Както се твърди, евангелистът Йоан направил от тръни един кръст за светата майка Мария. Марсион го избира за знак на чистото християнство. Следователно за посветените Тамплиери рицарският кръст е символ за Марсион. По — късно възниква „двойният бодлив кръст“ на тайните тамплиерски учени.

Горе — долу по същото време се появява и бойният вик на Тамплиерите: „Да живее Богът на любовта!“ (Vive Dieu Saint-Amour!), който показва връщането на Христос и изоставянето на старозаветния отмъстителен Бог.

По — голямата част от хората — както във, така и извън ордена — не са посветени в скрития подтекст на всичко това. Моментът не е назрял, изчакват още безусловни документи от раннохристиянско време. На практика те по — късно са намерени — по обиколни пътища, на които няма да се спираме тук. Достатъчно е да кажа, че двама рицари откриват древно скривалище на Марсионитите в руините на древен Картаген. Те не попадат на него случайно, а вървят по следите на Марсион, който дълго време живее на онези места. Това, което откриват, не са само фрагменти на оригинални евангелски текстове от Йоан и Матей, а и един древен картагенски текст за вярата и създаването на света, заедно с направения вероятно от Марион превод на гръцки. В този текст — „Илу Ашера“ — се разпознава истинската основа на учението на Исус.

За появилото се през 1236 г. „Откровение на Тамплиерите“ за нас е от значение само фактът, че то предвещава идването на царство на светлината в „северната страна“ (Германия), чиито пионери ще са най-благородните от Тамплиерите. Откровението идва, когато пред двама рицари, търсещи марсионитски текстове в Картаген, се явява привидение на жена, която им предава въпросното съобщение. Вследствие е изграден Берлин — Темпелхоф — като новата северна столица на „Новия Вавилон“.

И така, каква вяра, какво състояние на духа и какъв мироглед в действителност са изповядвали Тамплиерите?

Средновековната държава се крепи на три стълба: юдейско — християнска религия, старозаветното лихварство, базирано на паричното и търговско стопанство, и принципа за абсолютно господство. Тамплиерите замислили да срутят тези три стълба, доколкото им позволят времето и възможностите. Следователно: елиминиране на юдейско — християнската църква и изграждане на първохристиянско религиозно общество, изключващо всички старозаветни компоненти.

Като резултат: сриване на паричното и търговското стопанство и забраняването на лихвата, премахване на абсолютните монархии и изграждане на един аристократично — републикански ред. Само това е достатъчно да покаже, че управляващите сили е трябвало да унищожат Тамплиерите.

След падането на Ерусалим, което означавало окончателна победа за мюсюлманите, ЙОАНИТИТЕ бягат от Светите земи и се разпръскват в различни средиземноморски острови, чиито имена използвали за своите титли. Така те първоначално се казвали РИЦАРИТЕ НА РОДОС, а по — късно — РИЦАРИТЕ НА МАЛТА. До 1789 г. израстват до изумителна военна и морска сила, преди да бъдат разгромени от Наполеон. През 1834 г. главната им квартира се премества в Рим и днес са известни като СУВЕРЕНЕН И ВОЕНЕН ОРДЕН НА МАЛТА (SMOM) (Малтийския кръст). (Между другото, членове са починалият Уилям Кейси — екс-шеф на ЦРУ (1981–1987), Александър Хейг — бивш американски външен министър, Лий Лакока — председател на корпорация „Крайслер“ Джеймс Бъкли — от радио Свободна Европа, Джон Маккоун — шеф на ЦРУ при Кенеди, Алесандре де Маренчес — шеф на френските тайни служби, Валери Жискар Д’естен (екс-президент на Франция) и др.

ТАМПЛИЕРИТЕ обаче не са в подходяща позиция, защото не успяват да спасят Светите земи. След 1307 г. те са преследвани от Ватикана по заповед на Филип IV Хубави^[5] Приписвани са им сатанински и други практики, а в допълнение Филип завижда на мощта и привилегиите им. По тази причина те бягат от Франция и търсят защита на по — сигурни места — в Португалия, Англия и Шотландия, където властта на Ватикана не е толкова силна. Към тях се присъединяват част от вече съществуващите МАСОНСКИ ЛОЖИ. Под новата си идентичност те започват да работят за протестантската реформация, за да отмъстят за преследванията на католическата църква.

Друга част от тях се обособява в Португалия, променя името си на РИЦАРИТЕ НА ХРИСТОС и са реабилитирани от папа Клеменс V. В Португалия Тамплиерите повторно се сдобиват с власт, но на това ще се спрем по — късно.

На 11 март 1314 г. Филип IV заповядва ЖАК ДЬО МОЛЕ — Великият майстор на Тамплиерите, да бъде изгорен на клада пред катедралата Нотр Дам.

Други две институции по време на кръстоносните походи са ФРАНЦИСКАНЦИТЕ^[6] и ДОМИНИКАНЦИТЕ^[7] ФРАНЦИСКАНЦИТЕ възприемат от египетското братство в Ел Амарна начина на подстригване с шнур, и са истински хуманисти. ДОМИНИКАНЦИТЕ, напротив, са оръдието на най-ужасната институция, която хората някога са изобретявали: католическата Инквизиция.

През 14. век в Германия за пръв път в света изплуват великите посветени от БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и техните знания под латинското име ИЛЮМИНАТИ. (Старобиблейската дума за змия „нахаш“ (nahash) идва от корена NHSH, което означава „дешифрирам, разбирам“; лат. illuminare означава „осветявам, узнавам, зная“). Един от най-значимите клонове на Илюминатите в Германия са мистичните РОЗЕНКРОЙЦЕРИ, които са въведени от Карл Велики в началото на 9. век. Първата официална ложа е създадена през 1100 г. във Вормс. Дръзките Розенкройцери твърдели, че притежават знание за (извънземното) възникване на човечеството и че познават египетските тайни учения. По — късно се прославят заради уменията си да боравят с мистични символи и алхимия. Връзките между Розенкройцерите и Илюминатите са много тесни и като резултат посвещаването в по — висши степени често означавало въвеждане в кръга на Илюминатите.

Причината, че РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ са трудни за преследване, се дължи на факта, че след създаването си всеки голям клон на братството работи 108 години публично, а след това — 108 години тайно. Тези фази създават впечатлението, че междувременно орденът се е разпаднал и това улеснявало действията му. Според някои автори годината на възникване на ордена е 1614 г. когато в Хесен е публикуван текст, който публично оповестява съществуване му и приканва към членство. Отново е настъпила фаза за „публична дейност“. Текстът, призоваващ хората да се откажат от фалшиви учители като папата, Аристотел и Гален (популярен лекар от древността), разказва историята за фиктивната личност „Кристиян Розенкройц“, който да символизира създаването на ордена. Днес най-често той погрешно е сочен за основател на братството. Явно 108-годишната периодична система е имала пълен успех!

Днес РОЗЕНКРОИЦЕРИТЕ имат множество разклонения, превърнали се в едни от най-позитивните ордени и целят духовното развитие на човека (например AMORC — Alter Mystischer Orden der Rosenkreuzer, Старият мистичен орден на Розенкройцерите).

Илюминатите и Розенкройцерите са движеща сила зад редица религиозни движения. Между другото към тях спадат и ПРИЯТЕЛИТЕ НА БОГ, които са близки до апокалиптичните учения и изискват абсолютно покорство пред водачите. Цялотодвижение по — късно преминава в ОРДЕНА НА СВЕТИ ЙОАН, което Алберт Маккий определя в книгата си „Енциклопедия на масонството“ като „организация на свободните масони с тайна мисия“.

Един от хората с тесни взаимоотношения с Илюминатите и Розенкройцерите е МАРТИН ЛУТЕР^[8], което се вижда от собствения му печат на инсайдер (неговите инициали са розата и кръстът — какъвто е печатът на Розенкройцерите). Това става в прехода, когато начело на католическата църква е Папа Лео Х, син на ЛОРЕНЦО ДИ МЕДИЧИ. Лоренцо ди Медичи е шеф на богата международна банка във Флоренция, а едно поколение преди него ПАПА ЙОАН YXIII възлага на Медичите да събират данъците и десятъка за папата. Това ги прави една от най-богатите и влиятелни банкови къщи в Европа.

Разбиранията на ЛУТЕР срещу властта на римокатолическата църква е оправдано, защото тя прилича повече на търговско дружество, отколкото на духовна институция. Една от водещите личности на реформацията по онова време е ФИЛИП ВЕЛИКОДУШНИ, който основава „Ангелския университет“ в Магдебург и организира политическия съюз срещу католическия КАЙЗЕР КАРЛ V.

След смъртта на Лутер кръгът от единомишленици е поощряван от СЪР ФРЕНСИС БЕЙКЪН, който е най-големият водач на РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ в Англия.

При КРАЛ ДЖЕЙМС I Бейкън е координатор на проекта за създаване на официализирана протестантска английска Библия. Преводът от 1611 г., познат като „Версията на крал Джеймс“, днес е най-използваната Библия в английския свят.

Противоположната реформация е ръководена от едно ново братство, „Обществото на Исус“, по — известно под името ЙЕЗУИТИ. Йезуитският орден е учреден през 1534 г. от Игнаций от Лойача и представлява военно католическо тайно общество, е тайни ритуали, символи и вътрешни степени (клетвата за втора степен изисква смъртта на всички масони и протестанти). ЙЕЗУИТИТЕ са изпратени в Англия за да се борят с протестантските еретици. Те прилежно изпълняват задачата си, което означава, че масони трябвало добре да пазят своите тайни, за да не загубят главите си.

МАСОНИТЕ работят в Англия, Шотландия и Ирландия при абсолютна секретност и поощряват зачитането на протестантството и човешките права. Един от техните майстори (заедно с Великия майстор на Тамплиерите) присъства при подписването на MAGNA CHARTA^[9], а масонските ложи подкрепят протестантските движения в Англия и Германия.

През 1717 г. ЛОНДОНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА излиза на светло, защото смята Англия за достатъчно сигурно място. Това е периодът, който много автори приемат за начало на организираното масонско движение. Официално е така, макар че тайното дело започва хилядолетия по — рано, и както вече се каза, пазенето на тайна не би имало никакъв смисъл, ако днес всеки знаеше какво, къде и кога са вършили масонските братя. Публичната дейност на „Лондонската ложа“ предизвиква силен страх сред останалите ложи и те обвиняват лондончани в предателство. Когато страстите се успокояват, масоните отново се пръскат из цяла Европа и Новия свят. По — късно се официализират в Америка с Декларацията за независимост и „Бостънското чаено парти“, което е дело на БОСТЪНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА.

Джон Лок например използва основните положения на масоните, когато пише конституцията на колонията Южна Каролина, превърнала се по — късно в бастион за масоните. Книгите на сър Френсис Бейкън също разкриват масонската философия.

Декларацията на независимостта^[10] е почти изцяло съчинена и подписана от масони. ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН и повечето от неговите генерали са МАСОНИ. Факт е, че без влиянието им днес нямаше да има САЩ.

[1]Мелхиседек цар на Салем (Шалем, бъдещия Ерусалим), съвременник на Авраам. Свещенослужител на предмонотеистичния култ към Елъон („Всемогъщия Бог“), който някои приравняват на старозаветния Яхве. На мозайка от 530–530 г. в италианската църква Сан Витал са изобразени Авел и Медхиседек да принасят жертви на бог, от който се вижда само дясната ръка в мудра, смятана днес за символ на сатаната (Сравни „Мифь народов мира“. Москва 1988, т.2, стр. 136) — Бел.прев. ↑

[2] Шайтан — в мюсюлманската митология едно от имената на дявола — Бел.прев. ↑

[3]Имам Али — четвъртият халиф след Мохамед и първи шиитски имам, първи брадчед на Мохамед. Жени се за дъщеря му Фатима и има двама сина — Хасан и Хусеин. Убит през 661 г. — Бел.прев. ↑

[4] Комтур — управител на рицарски орден — Бел.прев. ↑

[5]Филип IV (1268–1314) — френски крал, възкачил се на престола през 1285 г. Царуването му е белязано със смутове и размирици, той централизира държавната власт и се бори твърдо срещу светската властна църквата и феодализма. — Бел.прев. ↑

[6]Католически орден, основан от Св. Франциск през 1209 г. наричани са още минорити. Живеят съвършено бедно, препитават се от милостиня и проповядват евангелието сред бедните. — Бел.прев. ↑

[7]Католически монашески орден, основан 1215 г. от Св.Доминик за борба срещу албигойската ерес. Мнозина членове на Инквизицията са доминиканци, както и Това Аквински, Алберт Велики, Фра Бартоломео и др. Парижките доминиканци се наричали якобини. — Бел.прев. ↑

[8]Мартин Лутер (1483–1546), саксонец, водач на гражданската реформация в Германия, основател на германския протестантизъм (лютеранство). Отрича католическата догма, че църквата и духовенството са необходими посредници между човека и Бога, обявява християнската вяра за единствен път за спасение на душата. През 1520 г. в двора на Витенбергския университет публично изгаря папската була за отлъчването му от църквата. — Бел.прев. ↑

[9]Magna Charta libertatum — Велика харта на свободите. Нещо като конституционен анекс, който през 1215 г. спечелва известни свободи срещу своеволията на кралската династия на План — тагенетите, управлявала Англия през 1154–1485 г. — Бел.прев. ↑

[10]Декларацията на независимостта е приета на 4 юли 1776 г. на Втория континентален конгрес от представители на английските колонии по време на войната за независимост в Северна Америка. Тя бележи началото на независимата американска държава. — Бел.прев. ↑

Към следващата част или към съдържанието

• © 2009 Ян ван Хелсинг
• © 2009 Светослав Коев, превод от немски

• Условна присъда за гинеколог, причинил смъртта на новородено
• Шефове на болници: Грешки в системата и липсата на пари водят до инциденти
• Близки на пострадали при лекарски грешки излязоха по улиците

Викингите оставиха банките в страната да фалират и се противопоставиха на съветите от Брюксел

Нито една страна не бе ударена от финансовата криза така тежко като Исландия. В началото на октомври 2008 г. банковата й система рухна. Спестяванията на населението се изпариха, страната бе залята от безработица, ежедневните неща станаха непоносимо скъпи, изчезнаха социални придобивки. Загубите на исландската борса надвишиха тези на САЩ от годините на голямата депресия от миналия век. Частното потребление за периода 2007-2010 г. спадна с една четвърт. Исландската крона загуби половината от стойността си. Бюджетният дефицит от 13,5% през 2008 г. превиши дори този на Гърция. А държавният дълг скочи до 130% спрямо БВП. Много жители напуснаха родината си.

През октомври 2008 г. близо 85% от банковата система на страната фалира. Крахът на водещите банки  "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнирбанк" се числи към 10-те най-големи банкови фалити в историята на света. Цялото това трагично развитие бе резултат от непремерената амбиция на исландския финансов капитал. Самоназовалите се като "бизнес-викинги" негови представители не пропуснаха случая да използват приватизираните през 2002 г. банки, за да се включат в световната финансова надпревара за виртуални печалби. През 2008 г. обемът на банковата активност достигна десетократната стойност на реалния икономически продукт на ледения остров. Въоръжени с огромни кредити, "предприемчивите викинги" се отправиха за пазарни завоевания по целия свят. В течение само на няколко месеца те придобиха многобройни предприятия в Скандинавия, САЩ и Великобритания. И всичко това стана възможно благодарение на неолибералната дерегулация на банковия сектор в Исландия.

След последвалото крушение страната изтрезня и подходи към преодоляване на кризата по съвсем друг начин в сравнение с Гърция, Ирландия и Португалия. След трагичния край на глобалното финансово парти, отбелязан със зрелищния фалит на "Леман Брадърс", правителството на Исландия постъпи по единствения правилен начин, като въобще не направи опит да спасява банките си и остави "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнирбанк" да обявят банкрут.
Това е първият полезен урок на Исландия, който я отличи, например, от Ирландия, чието правителство с цената на неимоверни разходи за обществото се опита да съхрани банкрутиралия си банков сектор, изпълнявайки разпоредбите на Брюксел. И точно в този момент нечленуването на Исландия в ЕС се оказа от изключително важно предимство за нея, което й позволи да избегне натиска на Брюксел за бюджетна подкрепа на банкрутиралите банки, с цел да продължи обслужване на дълговете към чуждите финансови институти. Вследствие на това последните претърпяха загуби, които няма да бъдат лесно забравени.
Към пострадалите от банковия фалит в Исландия принадлежат и много обикновени европейци, които бяха поверили спестяванията си на нейни банки. Полагащото им се според валидните за 2008 г. разпоредби на ЕС обезщетение за спестовен влог бе 20 887 евро. Исландия не е член на ЕС, но принадлежи към европейското икономическо пространство и като такава е длъжна да спазва неговите разпоредби. Последиците от банковите фалити разкриха редица грешки и пропуски във финансовата политика на ЕС.
Тъй като изискваната от ЕС минимална гаранционна сума от 20 000 евро отдавна се смяташе за твърде ниска, някои страни, между които Великобритания и Холандия, въведоха собствени, значително по-високи прагове. В тях активна дейност развиваше и исландската интернет банка "Айссейв" от групата на "Ландесбанки". С високите си лихви тя бе успяла да привлече стотици хиляди клиенти във Великобритания и в Холандия. След фалита на "Ландесбанки" те бяха обезщетени от своите правителства по значително по-високите национални гаранции. Веднага след това Лондон и Хага предявиха иск пред Исландия за възстановяване на разходите.
Сключеното накрая споразумение бе изключително неизгодно за Исландия. Великобритания искаше обезщетение от 2,4 млрд. лири, а Холандия - 1,3 млрд. евро. Към това бяха прибавени течащите лихви в размер на 5,55%, които обаче бяха по-високи от тези на които двете страни заемат пари от финансовите пазари.
Споразумението бе сключено от управляващата от април 2009 г. червено-зелена коалиция на социалдемократите с левите "Зелени" и се позоваваше на обещанието, дадено през есента на 2008 г. от бившия консервативен министър-председател Гейр Хаарде, гарантиращо пълно обезщетение за двете страни. Новият министър-председател на Исландия, социалдемократката Йохана Сигурадотир, беше заинтересована от споразумение с Великобритания и Холандия, за да не се обременява приемането на страната в ЕС. Но споразумението бе одобрено от исландския парламент с мнозинство от само 3 гласа.
Населението на страната обаче изрази дълбоко несъгласие с тези заробващи договорености, което се изрази в нестихващи демонстрации. Двадесет и три процента от гласоподавателите внесоха петиция до президента с искане за референдум по въпроса. Президентът уважи тяхното искане, отказа да подпише споразумението и откри пътя за допитване до народа, първото от независимостта на страната през 1944 година. Това събитие би камбаната за тревога сред световния финансов елит. Самият прецедент, че данъкоплатецът ще решава при какви условия ще застава зад задълженията на държавата, предизвика буря на финансовите пазари. Големите рейтингови агенции не закъсняха и веднага след решението за референдум  понижиха през януари 2010 г. бонитета на Исландия.
Управляващата червено-зелена коалиция подкрепи споразумението. Опозиционната "Партия на независимостта" проведе, с подкрепа на стоящите зад нея неолиберални медии, усилена агитация против него, внушавайки на населението, че червено-зелената коалиция е неспособна да управлява страната. Със своя отрицателен вот тя се надяваше да предизвика международна изолация на страната и сваляне на правителството. Но тези дребнави междупартийни ежби не интересуваха хората. Те гласуваха на референдума с "Не", защото смятаха споразумението за крайно несправедливо и на допитването през март 2010 г. го отхвърлиха категорично с 93,2 процента. То бе подкрепено само от 1,8% от избирателите. След този ясен израз на народната воля на британското и холандското правителство не им оставаше нищо друго, освен да се върнат на масата за нови преговори.
Изготвеното ново споразумение беше по-изгодно от предишното. Според него плащанията по обезщетението трябваше да започнат 2016 г. и да не надхвърлят 5% от държавните приходи. Краят им бе изместен от 2023 на 2046 г. при значително по-умерена лихва от 3 на сто. Това споразумение бе подкрепено от парламента с голямо мнозинство. Но президентът Гримсон отново отказа да го подпише и по този начин инициира ново допитване през април 2011 година. На него близо 60% гласуваха с "Не". Социалдемократите оцениха вота като поражение.
След повторното "Не" Лондон и Хага обаче отказаха да се върнат на масата за преговори. Случаят според тях трябвало да бъде решен по правен път от съда на Европейската зона за свободна търговия (EFTA) в Люксембург. Исландия, заедно с Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария е една от страните, останали в EFTA. Тази организация бе образувана в противовес на ЕС. Контролната комисия на EFTA в Брюксел взе позиция на страната на Великобритания и Холандия и призова исландското правителство да възстанови плащанията по обезщетяване на клиентите на фалиралата банка "Айссейв". В писмото от май 2011 г. Рейкиявик отговори, че не смята че е нарушил своите задължения. Исландският парламент почти единодушно подкрепи този отговор, с което спорът остана с отворен изход.
В конкретния случай Исландия не отказва да обезщети спестителите във и вън от страната за претърпените щети. Тя дори изрично класира с приоритет техните искания пред тези на банките и застрахователните компании, смятайки, че за удовлетворяването им трябва да се разчита на имуществото на банкрутиралата банка "Ландсбанки", оценявано на 594 млрд. крони, но не е сигурно дали ще получи достъп до намиращото се в чужбина недвижимо имущество и какви ще бъдат приходите от неговата разпродажба.
Исландското общество има намерение да разкрие до дъно обстоятелствата, които доведоха страната до тази безпрецедентна катастрофа. За целта бе конституирана парламентарна комисия, която представи през април 2010 г. първите резултати от своите проучвания. Там се назовават и отговорните лица. Това са управителят на централната банка, шефът на службата по финансов надзор, както и тогавашният консервативен министър-председател Гейр Хаарде и неговият министър на финансиите и икономиката. Но отговорност носят и социалдемократи като Бьоргвин Сигурдсон, който бе министър на икономиката в двете години преди крушението.
Парламентът разкри не само връзките между финансови институции, политици и медии, които доведоха до пагубната дерегулация в банковия сектор. Началото на октомври 2010 г. депутатите решиха да изправят предишния министър-председател пред извънреден трибунал, като един от главните виновници за даденото обещание за безусловна компенсация на пострадалите от кризата. За целта бе свикан за първи път конституираният още през  1905 г. специален съд. Естествено, Хаарде се смята за напълно невинен и нещо повече, за жертва на политическо преследване. След почти едногодишно проучване съдът реши да снеме 2 от 6-те обвинения, но присъда и по останалите обвинения може да доведе до затвор. Дори и да не се стигне дотам, самото обвинение срещу Хаарде означава удар срещу системата на финансовия капитал в страната и за всички стана ясно кои са виновни за кризата.
Народът на Исландия устоя на масирания натиск на Великобритания и Холандия само защото страната не беше член на Евросъюза. В края на неговата победа Лондон и Хага остават само с яростта си срещу непокорните викинги. Възможностите им за реванш са твърде ограничени. Двете страни заплашват с вето срещу приемането на страната в ЕС, но тези заплахи въобще не стряскат исландците.
Междувременно парламентът в Рейкиявик реши да се започнат преговори за влизане в ЕС, но съвсем не е сигурно дали въобще ще се стигне дотам, защото и този въпрос ще се реши с референдум, като отсега е ясно, че мнозинството ще гласува отрицателно. Присъединяването на Исландия към ЕС се оспорва от консервативните рибари и от червено-зеления кабинет. Социологическо проучване от май т.г. показва, че над 55% от населението е против членство в Европейския съюз. И като че ли интересът на Брюксел от приемането на страната в общността е по-голям, отколкото в самата Исландия. ЕС има интереси от големите рибни пасажи покрай бреговете на острова и от неговото стратегическо положение в Атлантика по отношение на предстоящата борба за разпределяне на суровините в полярните региони.
От неоценимо значение за Исландия за преодоляване на кризата се оказа съществуването на собствена валута. Исландската крона загуби от девалвацията половината от стойността си спрямо еврото, което значително оскъпи вносните стоки и направи пътуванията в чужбина почти невъзможни. Някои международни икономически актьори напуснаха страната. Но евтината крона повиши конкурентоспособността на местните производители и експорта, преди всичко на рибната промишленост и земеделието.
Обезценяването на националната валута, заедно с непоколебимо проведената ликвидация на банкрутиралите банки, както и отказът за изплащане на страховитите суми към чужбина, създадоха предпоставки за леко съживяване на исландската икономика. Ако спадът на БВП за 2009 г. беше 6,8%, през 2010 г. той беше само 1,1%, а за 2011 г.  дори се очаква растеж от около 2,4 на сто. Дефицитът на държавния бюджет за 2009 г. възлизаше на 9,3%, 2010 г. е - 5,7%, а за 2011 г. се очаква да падне до 2,5%, което вече е в нормите на ЕС.
Съвсем друго е положението с Гърция, Ирландия и Португалия. Като членове на ЕС те са подложени на натиск от страна на водещите държави в Евросъюза да подкрепят финансово своите банки, за да не нанесат загуби при евентуален фалит на банките, застрахователните компании и пенсионните фондове в Германия, Франция, Великобритания и Бенелюкс. Като членове на еврозоната Гърция, Ирландия и Португалия нямат собствена валута, която би им позволила чрез обезценка да направят експорта си по-конкурентоспособен. Трите, изпаднали в криза страни, трябва освен това да се подчинят на унизителните програми за икономии, предписани от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
Наложените им от ЕС ограничения водят до непоносими съкращения на заплати, пенсии и социални придобивки, а приватизациите означават разпродажба на инфраструктура. Най-същественото обаче е, че въпреки всичките тези сурови мерки тези еврочленки дори 3 години след пика на кризата не могат да се върнат към икономически растеж. И ако сравним положението им с това на Исландия, още от пръв поглед става ясно, че само запазването на националния суверенитет може да предотврати в такава екстремна ситуация превръщането на по-слабите страни в неоколониален протекторат на икономически силните в Европейския съюз.

Еврокомисарят от България по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева започна обиколка на Нигер и Чад, за да види как тези страни от региона на Сахел използват международната помощ срещу глада и дали тази помощ е адекватна на нуждите на над седемте милиона заплашени от глада хора, включително над един милион деца.

Европейската помощ от 2007 г. досега за Сахел е над 225 милиона евро.

Георгиева ще посети едни от най-засегнатите от глада райони на Нигер в Тахуа, както и центрове за лечение на недохранени деца в Зиндер (Нигер) и в Мао (Чад). В столиците на Нигер – Ниамей, и на Чад – Нджамена, еврокомисарят ще се срещне с властите в двете държави. Първата й среща беше с президента на Нигер Махмаду Исуфу, при когото отиде направо от летището в Ниамей.

В Сахел хората са изправени пред нов глад заради малкото дъждове през 2011 г. и ръстът на цените на храните само две години след предишната суша в областта през 2010 г., когато Кристалина Георгиева отново беше с европейска помощ в Нигер.

Сахел е африканска полупустиня на юг от пустинята Сахара и плодородните земи на север от Екватора (наричани Судан, но да не се бъркат с държавите с това име). Сахел опасва в широк около 1,000 километра пояс в протежение на близо 5,000 километра от Атлантическия океан до Африканския рог на Червено море редица държави – освен Нигер и Чад, това са Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, южен Алжир, Нигерия, Судан (включително и размирната област Дарфур), новата държава Южен Судан, северна Етиопия и Еритрея. Има и по-тясно разбиране за Сахел, което включва само пет държани – Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо и Мавритания, в които са съсредоточени в момента усилията за подпомагане на международната общност.

Недостигът в производството на храни в Сахел се оценява на над 2,5 милиона тона, като дефицитите

Източник на новината: http://dariknews.bg.feedsportal.com/c/33201/f/543203/s/1be80f03/l/0Ldariknews0Bbg0Cview0Iarticle0Bphp0Darticle0Iid0F839532/story01.htm

Няма новини свързани с Кристалина Георгиева пристигна в Нигер за европомощ срещу глада.

Tags: бг новините, вестите, всички новини, всички новини от България, новините

18 януари 2012 23:47 | Кирил Вълчев, пратеник на Дарик в Нигер | 0 Коментирай Препоръчай (0)

Европейският съюз увеличава повече от два пъти помощта за региона на полупустинята Сахел в Африка, за да предотврати нова криза с глада заради сушата.

Еврокомисарят от България по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева обяви в Нигер, една от най-засегнатите страни от лошата реколта, че Европейската комисия е предвидила през тази година хуманитарна помощ от 105 млн. евро на фона на 45 млн. евро през 2011 г. 35% от тази помощ е предназначена за Нигер.

Тези пари ще помогнат на над два милиона души, от които поне триста хиляди деца до пет годишна възраст, да избегнат очертаващия се глад. Според прогнозите заради малкото дъждове и ръста на цените на храните, последвал предишната суша в областта през 2010 г., от която семействата още не са се възстановили, над седем милиона души, от които почти два милиона деца, живеещи в Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо и Мавритания, ще бъдат изправени пред глада още през февруари-март тази година няколко месеца по-рано в сравнение с опита от предишните кризи.

За оставащите пет милиона души се разчита на помощ от други организации и местните правителства, но е възможно Европейският съюз да пренасочи и още средства от фонда за развитие, за да предотврати хуманитарна катастрофа в Сахел.

Кристалина Георгиева беше посрещната буквално с аплодисменти в Тауа - център на нигерския регион, който е сред най-тежко засегнатите от сушата. Стотици посрещачи, между които и много деца, ръкопляскаха на дълга редица покрай пистата, на която се приземи самолетът на ООН с еврокомисаря. Облечени в местни костюми танцьори развяваха знамето на Европейския съюз и скандираха „Кри-ста-ли-на Дже-ор-джи-е-ва”, докато тя се здрависваше с хората, подредени в протежение на няколкостотин метра.  

От летището Кристалина Георгиева отиде в един от шестте общински центрове на регион Тауа - Бамбай, в чийто район живеят над сто хиляди души, от които над двайсет хиляди деца под петгодишна възраст. В селището насред Сахел Европейският съюз финансира център за медицински грижи и хранене на бебета, мнозина от които бяха с майките си там, за да се срещнат с еврокомисаря.

До оградата има надпис, че това е център за превенция на предаването на СПИН от майки на деца, но всъщност функциите му са много по-широки. В едни от постройките се преглеждат болни бебета, в други насядали на пода майки с деца ги хранят под лекарско наблюдение с осигурени с европари специални храни за дохранване. Според статистики близо 40% от децата в Нигер са недохранени, което нарежда страната по този показател в първата петица на света.

В най-голямото помещение в центъра виси от тавана кантар, на който двама мъже съсредоточено теглят деца, чиито майки предварително са разсъблекли и сложили в сини торби за окачване на куката на кантара и са се подредили в редица на една пейка в очакване да им дойде реда. После с шивашки метър измерват обиколката на ръчичките на децата (по-точно мерят със сантиметър, защото ръчичките им са тънки като пръчици) и ги премерват на ръст, за да следят кои от тях се нуждаят от дохранването, което центърът осигурява. На дървена маса в края на залата пък мерят с дървен калъп бебетата, които са още много малки - там майките чакат с тях на ръце на отделна пейка, като много от тях ги кърмят. Една от целите на центъра е да се осигури превенция срещу рязкото увеличаване на броя на остро недохранените деца, защото според изчисленията цената на лечението средно за едно дете възлиза на 100 евро, докато осигуряването на целеви средства за подкрепа на препитанието 20 евро средно на дете.

Всички тези жени приемаха безропотно, а някои със стеснителни усмивки насочените към тях десетки обективи на журналистите от местните медии, както и от BBC, Гардиън, Ла Кроа, Дарик. Някои от майките даже изглеждаха горди, че точно тяхното бебе е попаднало в нечий кадър, а по-големите деца гледаха да излязат напред, за да позират за снимка.

В друго от помещенията 35-годишна жена старателно миеше ръцете си в леген, търкайки ги съсредоточено с груб сапун. Това беше Рахихаруна, която има пет деца от четири раждания, защото от последното има близнаци. Тя се подготвяше за инжекция с контрацептиви, които ще я предпазват от ново забременяване през следващите три години. Цялата процедура от измиването до поставянето на две капсули във вените й от млад черен лекар се извърши пред Кристалина Георгиева, която обясни, че при предишното й идване е имало съпротива срещу тези методи за ограничаване на раждаемостта, а сега дори имамите (над 80% от населението на Нигер са мюсюлмани) насърчавали младите жени да планират бременностите си, защото по думите им и Аллах не искал да раждат деца едно след друго, ако не могат да се грижат за тях. В центъра такива конрацептиви слагали на по двайсетина жени дневно. Еврокомисарят отбеляза, че семейното планиране и ограничаването на раждаемостта в района на Сахел е особено важно за избягване на глада. Под 30% от населението на Нигер е грамотно, като този процент само при жените е малко над 15, а средната продължителност на образователния процес е пет години.

По думите на Кристалина Георгиева цената за издръжката на този център с трима лекари струва на Европейския съюз около милион и половина евро годишно, които представляват повече от половината от нужните пари, като останалите идват от нигерското правителство и други донори (например, ако се съди по надписите наоколо, от ирландски фонд).

След час, прекаран в центъра, Кристалина Георгиева се снима под знамето на Европейския съюз с една майка с бебе на ръце и друго по-голямо дете до нея, но снимките е трудно да бъдат изпратени по имейл, защото Нигер е сред страните с най-малко интернет потребители и съответно много слаби интернет връзки.

След това, съпроводена от десетки местни хора, образували шпалир по пясъчната улица, Георгиева тръгна пеша през Бамбай към следващия център, финансиран от Европейския съюз.

„Пари срещу работа” или казано още по-ясно „Кеш срещу работа” е програма, финансирана от Европейския съюз, която осигурява пари в брой на семейства, които произвеждат храни. Проектът се помещава в постройка на местната институция за напояване, защото същината му е в даването на пари срещу обработване на земята най-вече чрез изграждане на видните от самолета защитни валове, които да задържат оскъдните води в Сахел. Подпомаганите семейства са разделени в четири групи според броя на членовете си, обработваните земи и произвежданата продукция. Те получават суми в местната валута западноафрикански франк, равни на между 20 и 40 евро месечно. С тези пари си купуват най-често храна, допълваща произвежданата от тях. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Нигер е 700 щатски долара годишно, тоест по два долара дневно. Според статистиките две трети от населението живее под линията на бедността.

„Никога не съм си представяла, че мобилният може да бъде използван за нещо различно от комуникация”, каза Кристалина Георгиева, когато насядалите в помещението жени гордо позириха с червени мобилни апарати под табло, което обяснява как се ползват. Тези мобилни са средството, чрез което те получават парите си в брой, след като със sms бъде захранена сметката им с европейските пари. Георгиева обясни, че в тези отдалечени райони няма банки, опасно е да се превозват пари от хуманитарните работници и единственият начин парите да стигнат в брой до хората е чрез телекомите, които виждат в защитения с парола апарат потвърждението на сумата, която трябва да изплатят и съответно я плащат. Системата беше успешно демонстрирана от две жени, които една след друга получиха своите пари в брой.

Така чрез тази програма се постига троен ефект - насърчава се производството на храна, осигуряват се пари за допълнителна храна и се намаляват случаите на недохранване, които водят до по-големи разходи за лечение.

По-късно в резиденцията на губернатора на Тауа Кристалина Георгиева отговори на въпрос на местен журналист дали заради кризата в Европа няма да бъдат намалени помощите за Сахел с думите: „Горда съм с европейските граждани, готови да помагат и в кризата. Но именно заради кризата те очакват предоставяните помощи да бъдат превантивни, фокусирани към най-нуждаещите се и ефективни”.

Следобед в нигерската столица Ниамей Георгиева се срещна с няколко министри, които и представиха ситуацията с изхранването на населението. Земеделската кампания в Нигер 2011/2012 г. е с дефицит от 520,000 тона храни и 10 млн. тона фуражи. Засегнати са 7000 населени места с 6 милиона жители, разпръснати в 228 зони. Проблемът се усложнява от това, че заради вълненията в Либия, Кот д’Ивоар, Нигерия и Алжир в Нигер са се върнали 264 000 нигерци и са дошли над 6000 чужденци.

Пред членовете на кабинета еврокомисарят отбеляза удвоената помощ от Европейския съюз, подчертава искането на съюза за съвместна работа с нигерския кабинет за по-ефективното използване на тази помощ, постави въпроса за сигурността в региона и конкретно за сигурността на хуманитарните работници (впрочем конвоят за еврокомисаря в Тауа беше от 16 войници с автомати и картечника) и поиска всяко евро да има многопосочен ефект и да върши „едно, две, три, четири неща”.

„Нашите данъкоплатци очакват с малко да се върши много”, каза Георгиева и даде за пример това, че е от България, която е най-бедната държава в Европейския съюз и майка й взима сто евро пенсия, което не е никак много за България. „Затова е важно да покажем резултати в нашето сътрудничество”, каза тя и показа допълнителна храна за деца, която Европейският съюз купува от фабрика в Нигер и дори изнасяна в други страни в Африка. „Така, освен храна, осигуряваме работа, а и данъци за министъра на финансите”, каза Георгиева и завърши: „Знаем, че нямаме време в региона, особено когато майката природа ни удря, но заедно можем да създадем надежда и възможности за още успешни примери като този с храната за бебета, произвеждана в Нигер”.

След това Георгиева се срещна и с министър-председателя Бриги Рафини, след като още при пристигането си снощи имаше среща с президента Махамаду Исуфу.

В края на деня еврокомисарят даде пресконференция в Двореца на конгресите - най-забележителната сграда в Ниамей. На нея тя отбеляза, че Нигер трябва да реши структурните си проблеми с нарастването на населението и със земеделието си, така че да не се налага повече да идва заради кризи.

Средната възраст на населението от над 16 милиона души в Нигер е малко над 15 години, като страната е на първо място по раждаемост в света. На този фон в Нигер се обработва едва около 10% от площта от 1 267, 000 кв.км, която нарежда страната на 21-во място в света по размер. Нигер е на предпоследно място преди Демократична република Конго по човешко развитие според индекса на ООН, като средната продължителност на живота е 53 години - сред най-ниските на земята. Единственият ресурс на страната е урана, по чиито запаси е на девето място в света, но и той не се използва ефективно, защото най-новата история на тази бивша френска колония е изпълнена с чести преврати, последния от които през 2010 г.

Заради нуждата от външно подпомагане от 2007 г. Службата на Европейската комисия за хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) е отпуснала повече от 225 млн. евро за борба с недохранването в Сахел и управлява тези средства от свои представителства в Чад, Нигер, Буркина Фасо, Мали и има регионален офис в сенегалската столица Дакар, в които работят около 15 европейци и още толкова местни служители. От тази сума над 100 млн. евро са разпределени за храни през 2010 г. и 2011 г. Всъщност Европейският съюз присъства в региона на Сахел повече от 30 години с помощи за развитие.

Световната банка предупреди развиващите се страни, че трябва да се подготвят за трусове, тъй като световният икономически ръст се забавя, съобщи ВВС.

Световната банка прогнозира ръст от 5,4% в развиващите се държави през 2012 г. и от 1,4% за развитите държави, което е сериозна корекция спрямо предвижданията й за съответно 6,2% и 2,7% от юни.

Финансовата институция понижи рязко прогнозата си за растежа и в момента предвижда свиване от 0,3% за икономиката на еврозоната през 2012 г.

„Развиващите се страни трябва да оценят уязвимостта си и да се подготвят за бъдещи трусове, докато все още разполагат с време“, заяви главният икономист на СБ Джъстин Ифу Лин. „Разрастването на кризата няма да пощади никого“, добави той.

Според мениджъра за глобалната макроикономика във финансовата институция Андрю Бърнс нивата на растеж през тази година в развитите и развиващите се държави ще бъдат не по-високи, отколкото тези от 2008-2009 г. „Важността от планирането за непредвидени случаи не може да бъде пренебрегвана“, смята той.

Според експертите на СБ понижаващите се цени на суровините са по-добра новина за развиващия се свят, макар че осигуряването на храни за най-бедните държави си остава основно притеснение. Цените на хранителните продукти се понижиха с 14% от достигнатия връх през февруари 2011 г.

Според Бърнс съществува опасност тенденцията към спад да продължи по-дълго от онази, която последва краха на Lehman Brothers през 2008 г.

Развиващите се страни „ще трябва да действат в ситуация, в която държавите с високи доходи не са в състояние да реагират по същия начин чрез финансовата политика, както и да осигурят същия тип подкрепа за финансовата система, каквато осигуриха през 2008-2009 г.“, подчерта той.

От СБ предупредиха също, че дълговата криза в държави от еврозоната и бавният ръст в развиващите се държави биха могли „да си повлияят взаимно“, предизвиквайки още по-бавен ръст от прогнозирания.

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистичка България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.

Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.

Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

- Намерихте ме, когато ме изгубихте!

в. „Зора“ 17 март 1943 г.

33 картини на известни български художници, чиито творби не са показвани пред публика повече от 30-40 години, са част от изложбата „Зимна приказка“ на регионалната художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен.

Платна на Дечко Узунов и Светлин Русев са сред картините, подредени в изложбата, поясни за БТА временно изпълняващата длъжността директор на културния институт Антония Караиванова.

Колекцията съдържа и творби на Дора Бонева, Лиляна Русева, Милка Пейкова, Тошо Стоянов, Йордан Кацамунски, Дило Дилов, Николай Дабов и други.

Картините са част от богатия фонд на плевенската галерия, която е една от най-големите градски галерии в България, притежаваща над 7000 творби на изящното изкуство, от които 2000 са живопис.

http://inews.bg

Баба Руфие Пехливанова от Доспат навърши 100 години, със задължително кафе всеки ден. Столетницата сама посрещаше гостите на вратата, а самодейци от читалището в града я изненадаха с любимата й родопска песен "Руфинка болна легнала". С поздравителни адреси, цветя и подаръци я почете кметът на общината Антим Пърженов и клубът на пенсионерите.

» Най-възрастната жена в Европа почина на 114 години

» 100-годишна, а как плете на една кука!

» Баба Кипра закръгли век с месце и ракийка

» Баба Стана навърши 103 години

» 100-годишна атлетка грабна златото за хвърляне на гюле

Братът на Наско - Евтим, е убеден, че вина за престъплението има и синът на Сергей Плявов. СНИМКИ: НАТАША МАНЕВА И АРХИВ

Убиец вече четири години се разхожда на свобода, а близките на жертвата губят вяра, че ще дочакат възмездие. Костите на Наско Пържанов изгниха, а соченият за извършител на злодеянието Сергей Плявов финтира закона, коментират в Доспат.

Трагедията е най-обсъжданата тема в родопското градче от август 2008-а насам. Тогава Пържанов умря след спречкване със сина на Сергей Плявов в местността Рибарска среща.

Смолянският окръжен съд наказва Плявов с 15 г. затвор, а апелативният в Пловдив - с 16 г. По-късно ВКС връща делото с мотива, че са извършени нарушения.

Последно нов състав на Апелативния съд в Пловдив променя квалификацията на престъплението и му намалява присъдата на 4 г., т.е. 4 пъти.

Пържанов не бил удушен и убит, а Плявов отнел живота му при условията на неизбежна самоотбрана. Засега е на свобода срещу подписка.

Докато се точи процесът, синът на убития, 18-годишният Наско Пържанов, кара камион из страната, вместо да учи за матури. Момчето трябва да изкарва пари, с които да издържа себе си, безработната си майка и дядо си, който е прикован на легло.

Тийнейджърът работи здраво и за да погасява банковия заем, който преди години баща му изтеглил да купи камиона. Едва преди година той се дипломира и записва инженерна физика в ПУ "Паисий Хилендарски".

На 6 август 2008 г. 45-годишният тогава Наско Пържанов е бил зверски бит и душен в местността Рибарска среща край Доспат. Уличени са местните баща и син Сергей и Васил Плявови.

Един от основните свидетели срещу двамата е приятелят на Васил - Сейфи Парутев, който е бил очевидец на престъплението. Момчето свидетелства и в съда, че е видяло жестокия побой, довел до смъртта на Наско. Две години по-късно срещу Васил не са повдигнати никакви обвинения. Сергей е осъден на първа и втора инстанция, но обжалва и също е на свобода.

Всъщност става въпрос за мъст заради една забележка.

Сергей Плявов преди години бил в Либия, върнал се с пари. Вдигнал къща за чудо и приказ, угаждал на капризите на сина си.

"С Васил бяхме приятели до смъртта на баща ми. Беше мамино детенце, родителите му не го лишаваха от нищо. Винаги имаше проблеми с приятелите си, защото смяташе, че са му длъжни, обичаше да му се угажда", разказва Наско-младши.

Като ходели по кафенета с Васил, той се хвалел, че татко му е много силен и веднъж пребил някакви хора.

“Возил съм се в колата на Сергей, винаги държеше бухалка”, казва Наско.

Тъкмо страстта на Васил към колите и високите скорости станала причина за трагедията, разтърсила Доспат.

През лятото на 2008-а младежът получил като подарък от родителите си новичък "Фолксваген Поло". Автомобилът бил оборудван с ремус - екстра към гърнето, с която колите реват по-мощно при шофиране. От мерак Васил карал полото почти денонощно по улиците на родопското градче.

"Ден преди убийството брат ми се върна от Бургас с камиона. Вечерта си легнал, но се събудил от форсирането на двигателя. Не могъл да мигне”, разказва братът на убития - Евтим.

"Когато татко му направи забележката, бяхме заедно. Почна да му обяснява: "Това гърне трябва да го махнеш, много гърми..." Посъветва го да кара по-бавно, защото деца играят по улиците, да не стане беля. "Кой си ти да ми кажеш?", отвърна Васил. Изпсува, завъртя гуми и отпраши", спомня си Наско.

Същата вечер баща му се прибрал и видял, че водата е спряна. Взел кофи и се запътил да ги напълни в местността Рибарска среща. След него с колите си тръгнали Васил Плявов, родителите му и приятелят му Сейфи Парутев.

По-късно пред съда Сейфи Парутев разказва, че след забележката Васил се обадил на баща си да се оплаче и той пристигнал след 5 минути. Всички тръгнали към Рибарска среща.

"Сергей започна да удря Наско Пържанов, след това Васил и той слезе, и той го удряше. Аз не знаех какво да правя", казва пред съда Сейфи. Хванал приятеля си да ги разтърве, намесила се и майката, която по някое време попитала: “Диша ли?”

"И Васил, и Сергей ритаха Наско... Мисля, че Наско беше повален, когато почнаха да го ритат", свидетелства младежът.

После Пържанов паднал свит с главата напред. Изхъркал и притихнал. Сейфи видял как баща и син го издърпали до стената. Там му измерили пулса и почнали да го плискат с вода. Накарали Сейфи да повика лекар и полицията.

Още преди да дойдат униформените обаче, преди да огледат мястото и следите, Плявови с помощта на Сейфи и двамата доктори вкарали с носилка тялото в линейката.

На чешмата Сергей обяснил на всеослушание, че той и жертвата си наливали вода. През това време на Пържанов му станало лошо и паднал. Затова Сергей взел кофата и почнал да го облива в опит да го свести. Видял, че не реагира, извикал хора за помощ. Васил успокоявал съпругата на Пържанов: "Не се притеснявай, нещо му стана на мъжа ти, ние, като дойдохме..."

"Татко беше все едно жив, с отворени очи, но отвсякъде шуртеше кръв - от главата, хълбока, коленете, лицето му беше одраскано...Помислих, че е блъскан с кола, че е прегазен", припомня си Наско Пържанов.

Обадили се на личния лекар д-р Ирена Горова, която казала, че не може да издаде документ за смърт. Препоръчала трупът да се изпрати на аутопсия в Смолян.

Според първата експертиза Наско Пържанов получил инфаркт. Разследващият полицай В. П. още същия ден назначил тройна съдебномедицинска експертиза. Тя доказала, че Наско е бил ранен в главата, в очите имало кръвоизливи. Кръв текла и от носа му, синини и отоци имало по лявото ухо и устните, по гърдите, гърба и хълбока, а коленете били охлузени.

Експертите открили счупване на черепа - ударите били причинени от удар с твърд тъп предмет. Според тях Пържанов е бил душен. Смъртта му може да е настъпила или от т.нар. механична асфиксия - задушаване, или от инфаркт на миокарда. Медиците посочват, че не могат да решат категорично коя е основната причина за смъртта на човека. Тъкмо този въпрос, на който пловдивските съдебни лекари не могат да отговорят, мотае процеса и делата се отлагат 5-6 пъти. В смъртния акт от 8 август 2008 г. е записано, че Наско Пържанов е починал от "механична асфиксия - задушаване".

Впоследствие по делото е направена седморна медицинска експертиза, която доказва, че причината за смъртта му е удушаването.

"Затова се питаме как Пържанов е бил убит при условията на неизбежна самоотбрана? По тялото и лицето на Плявов не е имало нито една синина, никакви травми, иначе щеше да си е извадил медицинско свидетелство", коментира адвокатът на Пържанови Димитър Янков.

При направената психиатрична експертиза дори се оказало, че по време на убийството Плявов не е бил в състояние на афект.

Защитникът на жертвата е обжалвал четирикратното намаляване на присъдата пред ВКС. Тя е протестирана и от прокуратурата.

"Смятаме, че неправилно е приложен законнът - не се касае за причиняване на смърт при условията на неизбежната самоотбрана, а за убийство по особено мъчителен за жертвата начин”, обясни прокурор Пенка Богданова.

"Какво смятам аз, няма никакво значение, не коментирам висящи дела", отсече защитничката на Плявов Ина Лулчева. Тя добави, че още не се е запознала с мотивите към новата присъда.

Веднага след убийството семейството на Плявови се изнася в София, където учи синът им. Страхуват се да не ги линчуват, коментират хората в Доспат.

Труп на 16-годишно момче е открит във Владайска река. Тялото е намерено в столичния квартал "Хиподрума" около 8.30 ч сутpинта край блок 145 в квартала. Районът е отцепен от полицията, съобщи БНР.

Около 7:00 часа сутринта майката на детето е подала сигнал, че синът й е изчезнал. Тя споделила с полицаите, че синът й изпадал в тежки депресии през последните няколко месеца. Разследващите от отдел "Убийства" засега не са открили следи от насилие по тялото му и предполагат, че младежът се е самоубил. По информация на "Хоризонт", той е ученик от Испанската езикова гимназия.

Тялото е било видяно от жена, преминавала с тролей край мястото, около 7:30 часа, съобщиха от СДВР. На мястото са били изпратени няколко екипа от VІ РПУ и пожарната.