От ОДМВР-Видин запазват мълчание по случая

11-годишният Станислав от село Лагошевци, който бе в неизвестност от 4 януари, е открит мъртъв.

Това е съобщил пред "Стандарт Нюз" кметът на селото Тихомир Тошев. Тялото е открито в дол, който се намира по-далеч, но в землището  на Лагошевци.

От 4 януари т.г. вечерта полицаи и местни доброволци издирваха изчезналия Станислав. Ученикът излязъл на разходка с колело и беше видян от няколко души, включително и от кмета. След това изчезна и от него нямаше и следа. Полицията работи по няколко версии, една от които беше отвличане от кандидат-осиновител.

Станислав е едно от петте деца на местните жители Христина и Веселин. Семейството живее бедно, в къщата им от една година няма ток. Въпреки това, детето е посещавало редовно училище в град Димово.

От Областната дирекция на МВР-Видин запазват мълчание по случая. Работи се за разкриване на смъртта, както и за причинителя и.

ИСТИНАТА

До сега Ти написах доста писма. От някои имаше полза, от други не. Приемам, че вината за последното е моя. Слаби са ми били писмата, не съм попаднал на темата, не съм бил убедителен и прочие.
Не забравяй старите ми писма. Един ден, вероятно, ше се наложи да се върнем към тях. А сега приеми, че това е първото ми истинско писмо до Тебе – Народа на България. Истинско, защото ще ти пиша за ИСТИНАТА.  За Твоята истина, за моята истина, за НАШАТА ИСТИНА.

ИСТИНАТА Е ТОВА, КОЕТО ДНЕС, УТРЕ, В ДРУГИ ДЕН МОЖЕ ДА ТЕ ИЗВАДИ ОТ БЛАТОТО НА ПРЕХОДА И НИЩО ДРУГО!

Истината за този преход.

Истината за партиите и за партийците на прехода, и редовите, и лидерите, и истинските, и фалшивите…

Истината за РАЗГРАЖДАНЕТО на тоталитарната Ти държава и за изграждането на днешната Ти демократична…

За разграждането като разрушаване, като съсипване и като грабеж. За рушителите и за грабителите… Знаем ги кои са…  Някои се, някои ги споминаха, но имат наследници и правоприемници. И в центъра,     и по места… Знаем ги.  МЪЛЧИШ?
За изграждането като сделка, като покупко-продажба не само на ресурси, но и на ДУШИТЕ  и СЪДБИТЕ  наши… И търговците знаем… И от тях някои се, а някои ги споминаха, но имат наследници и правоприемници… И в центъра и по места… Знаем ги. МЪЛЧИШ?

ИСТИНАТА за БКП – БСП, за Съюза на ДС и всяка от структурите му, за ДПС, за партията СДС и филиалът и ДСБ, за НДСВ, АТАКА  и РЗС, за родената и отгледана от всички тях мома ненагледна – ГЕРБ… И тази истина знаем… МЪЛЧИШ?

ИСТИНАТА за законодателния процес по време на прехода. За лобитата и лобистките закони. За вратичките, портите и порталите в тях… За отравянето, за разяждането, за убийството и мумифицирането на Конституцията… И това знаем… МЪЛЧИШ?

ИСТИНАТА за властта и за властите. За независимостта и за зависимостта от корупцията… И това знаем. За властите в столицата и в селцето Нанадолно Нанагорнище… МЪЛЧИШ?
ИСТИНАТА за днешния ти хал според националната, Европейската и Световната статистика, но и според кръчмата в селцето Нанагорно Нанадолнище след две ракии…

Досадих ти, вероятно. Можеш да ме прекъснеш и да ми кажеш – щом аз мълча, млъкни и ти или кажи какво да правим. Бунт? Въстание? Революция? Народа на площадите? Тренчев в камуфлаж? Разярени тълпи? Това съм го преживял вече. Файда йок…
Не, няма да ти кажа такова нещо. Ще действаме конституцонносъобразно и няма да противоконституциосновотелствуваме!

ТИ, само ТИ, не кукловодите, за пръв път  ще създадеш законна партия на ИСТИНАТА!

Партия на хора, които не се страхуват от ИСТИНАТА първо за себе си. За имотите си, за дипломите си, за морала си, за мислите си, за идеите си – себични или социални.
Партия, която ще изследва и ще огласи истината за партиите на прехода, ще извади от техните редици честните, излъганите, отчаяните и ще ги приюти, ще ги защити и ще им даде надежда за бъдещето…

и няма да ги излъже!

Партия, която ще приема в редиците си много трудно. Не по имотен ценз, не по класова принадлежност, не срещу платена индулгенция, не срещу обещания за кариера, не срещу запис на заповед, дори… Единствен критерий ще бъде ИСТИНАТА… Истината като клетва за вярност дори не към Тебе – Народа, а като клетва за вярност към ИСТИНАТА – моята, твоята, нашата, такава каквото е и каквото искаме да бъде УТРЕ!

Ще кажеш – мечтиииии…
Не вярваш?
А на бас, че ще стане!
Аз залагам живота си!
ТИ КАКВО ЗАЛАГАШ?

Сава Севън
Януари, тази година
България

• ВАС гледа делото за кмет на Плевен на 25.януари Върховният административен съд /ВАС/ ще гледа делото за кмет на община Плевен следващата сряда, на 25 януари, научи „Посоки“. Казусът се озова във върховната съдебна инстанция, след като местният Административен съд обяви резултата от вота за законен и отхвърли искането на ексградоначалника Найден Зеленогорски и партия Българска нова демокрация за касиране на кметските избори в общината. На балотажа Найден Зеленогорски загуби от кандидата на ГЕРБ доц. д-р Димитър Стойков с разликата от 389 гласа. По време на делото жалбоподателите представиха доказателства за поредица от нарушения в деня на балотажа, като най-фрапиращото от тях бе видеозаписът от с.Бохот. http://www.posoki.com

• Да си припомним: "Според Мартин Димитров победата на кмета доц. д-р Стойков не е достойна и честна заради престъпленията и нарушенията по време на вота, изнесени в хода на делото за касиране на избора на кмет. Той изтъкна подмяната на 13 бюлетини в секцията 201 в с. Бохот като безпрецедентна в 20-годишната история на страната след демократичните промени. „Ако тези избори не бъдат касирани, аз не знам какво повече трябва да се случи”, каза Димитров. Той запита и дали премиерът Бойко Борисов и Цветан Цветанов приемат такава победа. Според него подобни действия са били практика в цялата страна, но единствено в Плевен са били засечени случайно." http://www.brjagnews.bg

- Качена е доброволно в автомобил 19 януари 2012, 22:00
София, България

По молба на близките полицията издирва Каролин Пламенова Кръстева, на 18 години, от с. Руска Бела, област Враца, съобщиха от пресцентъра на МВР. Тя е напуснала дома си на 9 януари и оттогава е в неизвестност, като това не е първият случай на отсъствие от дома. По случая в РУП-Мездра на 13 януари е образувана преписка. Каролин е издирвана първоначално на територията на областната дирекция, а от днес е обявена за общодържавно издирване.
На външен вид Каролин отговаря на възрастта си, със среден ръст, слабо телосложение. Тя е с къса, права, кестенява коса. Лицето й е овално, със светъл тен, кафяви очи.
В деня, в който е напуснала дома си, Каролин е била облечена с черно шушляково яке, с качулка с кафява гарнитура, с тъмносини дънки, кафяв потник с щампа, обута с бели кожени обувки.
Въпреки положените усилия, до момента Каролин не е открита.
Хората, които я разпознават на снимката и имат информация къде е видяна, могат да помогнат за издирването й като се обадят на тел. 112; тел. 092 66 04 63.

botevgrad.com

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу  София и други български градове и обекти от британските ВВС и ВВС на САЩ по време на Втората световна война, в края на 1943 г. и началото на 1944 г.

                           през Първата световна война (1915-1918)

Полкът съставен от габровци, който пръв влезе във войната.

От 10 до 17 септември 1915 г. в навечерието на включването на България в Първата световна война, се извършва мобилизацията на 23-ти пехотен Шипченски полк. Мирновременният състав на полка включва: 4 щаб офицери, 39 обер офицери, 2 лекари, 3 чиновника, 86 подофицери и 682 ефрейтори и редници, 41 коня и 96 коли – конски и патронни. Военновременният състав на полка включва още: 1 щаб офицер, 26 обер офицери, 3 лекари, 1 чиновник, 12 офицерски кандидати, 342 подофицери и 4 339 ефрейтори и редници, 50 ездитни коне, 343 товарни коне, 178 впрегатни коне, 19 конски коли, 63 воловски коли и 138 вола. Численият състав на всяка рота достига 300 войници.

„Ние напуснахме Казанлък на 19 септември 1915 г. в 04.00 ч. Следобяд. Полкът разгърна своите безкрайни редици и се спря край града. Отслужи се молебен, казаха се напътствени речи и много сърдечни пожелания, и редиците поеха отново към Балкана. Далеч нагоре по шосето ние вървяхме между живи стени от изпращачи – защото наред с нас и след нас се движеше буквално целия град. Музиката на полка свиреше отсечен и бодър походен марш – но беше тихо из дългите войнишки редици, мълчахме ние, загледани в далечината, с тревожно чувство на хора, които отиват на бой, мълчаха и нашите безбройни изпращачи с души притиснати от остра скръб. Уплаха и униние ли беше това? Не - това беше само скръб, дълбока скръб и съзнание, че делото, на което днес посветяваме живота си, е неотразимо и властно като съдба. В замъглените очи на всички се четеше тъкмо това съзнание и тази болка."

На 28 септември 1915 г. полкът атакува сръбските части, заели българските гранични постове в района на връх Китка. Два дни по-късно – на 1 октомври 1915 г. войната между България и Сърбия е обявена.

„С обявяването на световната война – родната армия отново се понесе в нова борба, литна към нови подвизи и слава. Легендарните одрински герои – орлите Шипченски – в бесен устрем забиха родното знаме на Китка, прехвръкнаха Тимока, прегазиха Сърбия, стигнаха до изворите на Вардара и, заровени в снежните преспи на Шар планина, с премръзнали крака и ръце, стигнаха Дебър, Охрид, Струга, преминаха Дрин, огласиха дивите Албански планини с мощното „ура” и стигнаха до прохода Бабия; починаха малко за да продължат страшната неравна борба – за свободата на брата-роб.”

– Генерал от запаса Иван Пашинов.

Боен състав на българската войска през Първата световна война

в навечерието на Първата световна война (1915 г.):

1)      Подполковник Петър Вачев Манев (25.03.1862, Чирпан) – командир на полка (генерал-майор 1935 г., уволнен 1919 г.)

2)      Поручик Никола Пеев Близнаков (28.11.1883, Казанлък) – адютант на полка (подполковник 1928 г., уволнен 1934 г.)

3)      Санитарен майор Александър Михайлов Гюлмезов (21.10.1879, Сливен) – полкови лекар (уволнен 1919 г.)

4)      Майор Васил Стефанов Кабакчиев (7.08.1871, Търново) – командир на 1-ва дружина (полковник 1919 г., уволнен 1920 г.)

5)      Подпоручик Лалю Метев Чехларов (28.02.1885, Габрово – 21.08.1957, София) – дружинен адютант на 1-ва дружина (поручик, разузнавач; банкер и индустриалец)

6)      Санитарен подпоручик Владимир Стефанов Бочаров (25.09.1886, Белград - 1956, София) – дружинен лекар на 1-ва дружина (капитан 1917 г., уволнен 1919 г.)

7)      Капитан Балев – командир на 1-ва рота

8)      Поручик Петър Цанков Хаджистойчев (27.07.1889, Габрово – 19.09.1963, Габрово) – младши офицер в 1-ва рота (индустриалец)

9)      Запасен подпоручик Пеню Баев – младши офицер в 1-ва рота

10)   Поручик Захари Цонков Лъсков (18.01.1887, Силистра) – командир на 2-ра рота (подполковник 1928 г., уволнен 1935 г.)

11)   Запасен подпоручик Хаджиев – младши офицер в 2-ра рота

12)   Капитан Стефан Николов Серафимов (15.10.1885, Стара Загора) – командир на 3-та рота (подполковник 1919 г., уволнен 1920 г.)

13)   Запасен подпоручик Паскал Михов – младши офицер в 3-та рота

14)   Поручик Иван Клисуров – командир на 4-та рота

15)   Запасен подпоручик Лалю Иванов Лазаров (1.02.1887, Казанлък) – младши офицер в 4-та рота (подпоручик 1913 г., раняван)

16)   Подпоручик Кралю Боев [Чернев] (15.07.1867, с. Черковице, Казанлъшко) – младши офицер в 4-та рота (капитан 1920 г., уволнен 1918 г.)

17)   Запасен подпоручик Цони Тодоров Лалчев – младши офицер в 2-ра рота

18)   Майор Васил Велев Велев (13.09.1865, с. Виден, Казанлъшко) – командир на 2-ра дружина (полковник 1917 г., командир на 49-и п. п., уволнен 1918 г.)

19)   Капитан Стефан Иванов Мархолев (10.10.1876, Карлово – 23.05.1961, Карлово) – командир на 5-та рота (полковник 1923 г., уволнен 1923 г.)

20)   Подпоручик Никола Колев Киров (20.09.1892, Казанлък) – младши офицер в 5-та рота (подполковник 1934 г., домакин на полка 1934 г., уволнен 1935 г.)

21)   Запасен подпоручик Дремсизов (от Габрово) – младши офицер в 5-та рота

22)   Подпоручик Неделчо Минков Герилимов (15.08.1874, Мъглиж) – командир на 6-та рота (поручик 1915 г., уволнен 1918 г.)

23)   Запасен подпоручик Паун Димов (1857, Александрово) – младши офицер в 6-та рота (подпоручик 1892 г.)

24)   Запасен подпоручик Петко Попов – младши офицер в 6-та рота

25)   Запасен поручик Георги Стоянов Василев (10.09.1890, Широка лъка) – командир на 7-ма рота (майор 1919 г., уволнен 1920 г.)

26)   Запасен поручик Къню Т. Кънев (от Габрово) – младши офицер в 7-ма рота

27)   Поручик Борис Петров Маргин (4.10.1879, Добрич) – командир на 8-ма рота (капитан 1917 г., уволнен 1920 г.)

28)   Запасен подпоручик М. Касъров – младши офицер в 8-ма рота

29)   Майор Рачо Христов Христов (23.08.1874, Габрово) – командир на 3-та дружина полковник 1919 г., уволнен 1920 г.)

30)   Санитарен подпоручик Коюмджиев – лекар на 3-та дружина

31)   Поручик Георги Василев Гюлев (13.04.1889, Ямбол) – командир на 9-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1922 г.)

32)   Запасен поручик Андрей Иванов Аврамчев (5.11.1885, Габрово) – младши офицер в 9-та рота (капитан 1917 г.) или брат му Георги Иванов Аврамчев (17.09.1883, Габрово) – младши офицер в 9-та рота (капитан 1920 г.)

33)   Запасен поручик Рашо Илиев – младши офицер в 9-та рота

34)   Запасен поручик Иван Николов Попов (21.04.1888, Казанлък) – командир на 10-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1919 г.)

35)   Подпоручик Иван Влаев, вероятно Иван Христов Марокинджиев (1888, Габрово – 1954, София) – младши офицер в 10-та рота

36)   Подпоручик Кръстю Антонов Иванов (17.09.1893, Харманли) – младши офицер в 10-та рота (полковник 1.10.1944 г., уволнен 1945 г.)

37)   Поручик Никола Константинов Владев (15.06.1891, Казанлък) – командир на 11-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1921 г.)

38)   Запасен подпоручик Н. Гвоздиков – младши офицер в 11-та рота

39)   Запасен подпоручик Лука Славчев Бозов (28.06.1892, Копривщица) – младши офицер в 11-та рота (уволнен 1940 г.)

40)   Капитан Тодор Костов Ангелов (12.10.1885, Хасково) – командир на 12-та рота (капитан 1912 г.)

41)   Запасен подпоручик Сава Пенчев Славчев – младши офицер в 12-та рота

42)   Запасен подпоручик Наумов – младши офицер в 12-та рота

43)   Майор Димитър Апостолов Димитров (3.02.1869, Пловдив – 9.12.1923) – командир на 4-та дружина (полковник 1918 г., уволнен 1920 г.)

44)   Подпоручик Колю Колев Пройнов (15.09.1868, с. Дерелий, Севлиевско – 1928) – командир на 13-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1918 г.)

45)   Подпоручик Дочо Тодоров – младши офицер в 13-та рота

46)   Подпоручик Маринков – младши офицер в 13-та рота

47)   Подпоручик Христо Христов Хинов (6.11.1894, Етрополе) – командир на 14-та рота (подпоручик 1914 г.)

48)   Подпоручик Димитър Иванов Владков (31.03.1891, Казанлък) – младши офицер в 14-та рота (полковник 1938 г., уволнен 1944 г.)

49)   Подпоручик Г. Янкулов – младши офицер в 15-та рота

50)   Подпоручик Койчо Груев Андреев (25.03.1883, Шипка) – командир на 15-та рота (капитан 1918 г., уволнен 1919 г.)

51)   Подпоручик Христо Пармаков (от Габрово) – младши офицер в 15-та рота

52)   Капитан Златан Иванов Палийски (24.08.1879, с. Конаре, Пловдивско) – командир на 16-та рота (полковник 1924 г., уволнен 1925 г.)

53)   Поручик Стефан Иванов Стаменов (15.07.1880, с. Гарван, Габровско) – младши офицер в 16-та рота (ШЗП, капитан 1917 г.)

54)   Подпоручик Р. Ефтимов – младши офицер в 16-та рота

55)   Подпоручик Димитър Костадинов Чапкънов (26.08.1890, Казанлък) – командир на картечната рота (ШЗП, капитан 1917 г., уволнен 1920 г.)

56)   Подпоручик Скордиев – младши офицер в картечната рота

57)   Подпоручик Михаил Манолов Шопов (3.11.1895, Казанлък) – младши офицер в картечната рота (подполковник 1936 г., уволнен 1941 г.)

58)   Капитан Желязко Костадинов Колев (24.01.1876, Стара Загора) – командир на нестроевата рота (подполковник 1920 г., уволнен 1918 г.)

59)   Запасен подпоручик Константин Николов Георгиев (12.03.1870, Пловдив) – командир на парковия взвод (ШЗО, капитан 1917 г.)

60)   Запасен подпоручик П. Коев Ряпов – завеждущ прехраната на полка

61)   Запасен подпоручик Хесапчиев (от Габрово) – младши офицер в картечната рота

62)   Запасен подпоручик Станимир Христов Гърнев (25.01.1895, Габрово) - младши офицер в картечната рота (генерал-майор 11.09.1944 г.)

Чиновници в състава на 23-ти пехотен Шипченски полк:

1)      Свещеник Димитър П. Иванов

2)      Капелмайстор Ходжев

3)      Ковчежник Милев

4)      Оръжеен майстор Калчев

5)      Зъболекар Хаджииванов

6)      Доктор Борилков – дружинен лекар на 4-та дружина

Офицерски кандидати в състава на 23-ти пехотен Шипченски полк:

1)      Иван Иванов Колинкоев – 1-ва рота

2)      Цани Тодоров Лалчев – 4-та рота

3)      Бою Кралев Чернев (син на подпоручик Кралю Боев от с. Черковице, Казанлъшко) – адютант на 2-ра дружина

4)      Димитър К. Костов – 6-та рота

5)      Тодор Вълков Петков – 11-та рота

6)      Николай Димитров – адютант на 3-та дружина

7)      Петко Тъмнев – 12-та рота

8)      Петко Стоянов Стайнов (31.05.1890, Казанлък – 24.07.1972, Варна) – адютант на 4-та дружина (юрист, професор, съпруг на писателката Анна Каменова)

9)      Антон Бояджиев (вероятно от Казанлък) – 3-та рота

10)   Рашо Груев – 6-та рота

11)   Христо Куйков (вероятно синът на Иван и Парашкева Куйкови от гр. Сопот) – 13-та рота

12)   Христо Баев – 14-та рота

Повишени старши подофицери в офицерски кандидати:

1)      Никола Димитров Влахов – адютант на 1-ва дружина

2)      Никола Христов Игнатов – 3-та рота

3)      Васил Милчев Ботев (от Габрово) – 7-ма рота

4)      Христо Христов Стомоняков (от Габрово) – картечна рота

5)      Георги Метев Христов (22.04.1894, Габрово – 5.02.1957, Габрово) – 6-та рота (капитан, началник на Д.С.Г.О.П., брат на дядо ми Лалю Метев)

6)      Рачо Стефанов Татарлиев – 6-та рота

7)      Станю Станев Станев – 5-та рота

8)      Петко Атанасов Кехлибаров (от Габрово) – 1-ва (8-ма) рота

9)      Любен Рачев Станев – 10-та рота

10)   Перчо Христов Кьорпев – 11-та рота

11)   Христо Николов Тенев – 12-та рота

12)   Стоян Василев Илиев – 13-та рота

13)   Христо Михалев Радев – 7-ма рота

14)   Иван Георгиев Радиков – 16-та рота

15)   Христо Стойчев Цанков – картечна рота

16)   Васил Игнатов Редкин – 3-та рота

17)   Минчо Иванов Шанов (от Габрово) – 9-та рота





 

Изготвил справката: Лалю Василев Метев от София, с поклон към светлата памет на дядо ми зап. поручик Лалю Метев от Габрово, дружинен адютант на 1-ва дружина от 23-ти пехотен Шипченски полк, двоен Кавалер на ордена „За храброст" – загубил двама по-малки братя-герои във войните: през 1913 г. текст. инж. Иван Метев (редник от 23-и п. п. и баща фабрикант – Метю Хр. Чехлар – от скръб) и през 1918 г. майор Димо Метев (дружинен командир от 49-и п. п.), но изпълнил достойно дълга си към България рамо до рамо с най-малкия си брат капитан Георги Метев, пак Кавалер на орден „За храброст".

ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ
ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ

(Съставители: Красимир Узунов и проф. Генчо Начев)


   

ПРЕДГОВОР

Почти сто години вече са изминали от събитията, за които ще стане дума в следващите страници. Век, за който сигурно сме се променили, сигурно сме израснали духовно и интелектуално, научили сме много повече, отколкото са знаели, тези наши прадеди, които без да знаят и да си дават сметка, просто са правили историята, която днес учим. Или, която по една или друга причина, може би се стремим да забравим, да направим по-стерилна, по-хуманна и по-приемлива.

Това не означава, че тази история, събитията, които ще ви представим, не са се случили. И то тъкмо така, както са го разказали съвременниците, участниците – генералите, офицерите и войниците от един български полк, частица от безсмъртната военна слава на България, без която нито България, нито ние, щяхме да бъдем същите. Тези, които не щадяха живота и кръвта си, за да можем, улисани в сложното си ежедневие, да вървим по улиците носещи техните имена, имената на техните победи. Позабравени, излинели, архаични, но за сметка на това истински.

През есента на 1912 г. кадрови военни, учители, гимназисти и студенти, селяни и свещеници се вляха насред Казанлъшкото поле в бойните редици на 23-ти пехотен Шипченски полк, полкът наследил името и силата на защитниците на чутовния връх Свети Никола. И тръгнаха да превземат Одрин. И го превзеха „На нож!”, защото не знаеха, че Одрин е непревземаем. Воюваха по скатовете на Мусубейли и Баалар Сърт, гинеха по редутите на Маслака и Айваз-Баба, летяха под призивните звуци на „Шуми Марица” и развяваха разкъсаното си полково знаме по турските фортове. Мряха от студ и холера, с името на България на уста.

Навярно само превземането на Одрин, щурмът на Айваз-баба и капитулацията на Шукри паша пред ротния командир поручик Нейков, би било достатъчно, за да отреди място на Шипченския полк в златната история на Българската армия.

Но превратностите на родната ни история, неистовият порив и родолюбив стремеж да дадем свобода на братята-роби в Македония и да довършим делото на националното обединение, превърнали се в лична кауза за поколения българи, карат Одринските герои да газят тъмните води на Брегалница, да водят сражения край Щип, Сушево и Повиен, да мрат по скалите на Чеган, на моста на Черни Дрин, в усоите на Албанските планини,по склоновете на Галичица и Иван планина, по напуканите от жега камъни на Чеган и в калта на Кенали и Завоя на Черна.

1912, 1913, 1915, 1916, 1917, 1918 г...

Години на народен подем и възход, на победи и политически погроми. Народните учители от Казанлъшкото педагогическо училище, докторите от Брюкселския и Лайпцигския университети, философи и юристи, лекари и земеделци, атакуваха, мятаха гранати, стреляха с картечници, водеха контраатаки десет срещу сто и мряха със смъртта на най-храбрите. Същите тези, които снети от позициите благоговееха в литургията пред светналите води на Охридското езеро навръх Богоявление, които построиха Охридския градски площад и направиха с ръцете си Охридския театър, за да играят заедно с местните граждани драмата „Борислав”.

Днес, гробовете на хиляди Шипченски герои буренясват и замръкват забравени - в предградията на съвременен Одрин, в дворовете на църквите в Щип, Сушево и Ново село, в сръбските селца по бреговете на Тимок, в Струга, в прохода Бабия в Албания, по бреговете на Островското и Петърското езеро, в Леринското и Битолското поле, в Неокази, Петорак, Долно Върбени, Кенали, Букри, Битоля, Секулево...

Днес, ние се сещаме за тях само на Мъжка задушница или по някой и друг семеен повод, който ни кара да разтворим семейни албуми или да преподредим вехториите на таваните и паметта си.

Днес, ние имаме нужда от присъствието им повече от всякога. За да оцелеем, за да променим съзнанието си, за да победим проблемите и себе си. За да осъзнаем, че да си българин е право и чест, задължение и призвание.

А те са тук, достатъчно е само да ги повикаме. Те, войниците и офицерите от 23-ти пехотен Шипченски полк, мъжете на България в поизлинели, поизкърпени униформи, със страшни и черни от барутния дим лица, с недоспали очи и напукани от жега и студ ръце. Също, като земята дето ни е родила – и тях, и нас.

Те идват.

Има ги във всяка страница, разказана от тях самите. С болките и надеждите им, със сълзите от радост и мъка. С апотеоза на великото преклонение пред България.

Да сведем глава и да се заслушаме в разказа им...

Да се вслушаме в познатите на всеки българин слова на „Велик е нашият войник” - маршът на 23-ти пехотен Шипченски полк, който се превърна в химн на Българската армия.

За една нощ един юрист – подпоручик Константин Георгиев и един учител по музика в Дома за слепи деца – редник Михаил Шекерджиев, написаха в окопите на 23-ти полк, разпрострели се по гърба на Галичица една от най-безсмъртните и най-българските бойни песни.

Тогава ще разберем защо безименните им гробове и камъка на простите войнишки паметници не се трогват от политическите ни борби и намерения.

Велик е нашият войник!

Измокрен, гладен, уморен,

Без отдих би се ден и нощ,

Бърдата цепи разярен

Със страшния си вик „На нож!”

С името на България на уста, героите й мряха така просто, както и живяха...

Кратка история на 23-ти пехотен Шипченски полк

Формиран е в Казанлък на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен Балкански полк.

Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913) в обсадата на Одрин, в боевете при Мусу Бейли, Демиранлий, Баалар, Сарт, Маслака и Солунжирар, Айджиолу, Айваз Баба.

Във Втората балканска война (1913) води боеве за преминаване на десния  бряг на р. Брегалница, при Дегермен чифлик, Чардакли, при Осоговската планина, при Сива кобила, Чука, Ждрапаница и Балтаджиница.

В Първата световна война през 1915 г. воюва при връх Китка, с. Търновац, с. Равна, с. Вина, с. Орешац, с. Шуман, Топла и Сако-Баня и гребена Лясковик, с. Ботум. През 1916 г. воюва при с. Звезда, Мала Нидже планина, с. Върбени, при Кенали. През 1917 г. води боеве на позицията по гребена южно от с. Рещани (северно от Битоля). През 1918 г. до края на войната полкът е на Беломорския фронт източно от гр. Серес.

През 1919 г. се разформирова, от състава му се формира 3-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. През 1928 г. се формира отново 23-ти пехотен Шипченски полк, до 1937 г. носи явното наименование дружина. На 5 юни 1937 г. се преименува на 30-ти пехотен Шейновски полк.

През юни 1939 г. се формира отново 23-ти пехотен Шипченски полк. През 1941 и 1942 г. се мобилизира и заминава на югоизточната граница. През октомври 1944 г. заминава на Прикриващия фронт. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. Полкът взима активно участие в Мурската операция, воюва при укрепената линия „Маргит”.

Група висши германски и български офицери от Главната квартира: проф. Курциус от германската армия (вляво) и Лалю Метев – началник на РО-ЩДА, подпрян на бастунчето си. Армейско главно командване (АОК) - гр. Прилеп, през време на Първата световна война (5.10.1916 – 21.09.1918). Снимка: Пейо Колев 2011 © Изгубената България.

С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На нея се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 12.01.1908 г. по нов стил. Тази дата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

Държавното и военното ръководство на младата българска държава осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и поставят пред първата специализирана структура за военно разузнаване отговорни задачи, някои от които имат стратегически характер. Обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г. открива нови възможности за изграждане и укрепване на военното разузнаване, призвано да защитава териториалната й цялост и суверенитет.

Във войните (1912-1918) българското военно разузнаване натрупва ценен боен опит и укрепва организационно. То получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата война. Архивите свидетелстват, че то е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация.

В навечерието на Балканската война (1912-1913) Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията. Разузнавателна информация се добива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. Не се пренебрегват и откритите източници. Редица документи показват, че военното ръководство е получавало своевременно актуална и пълна информация за хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски.

По време на войната в щабовете на отделните армии се формират разузнавателни секции към оперативните отделения. За добиване на сведения се използват източници сред българското население и доброволчески чети.

С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия е формиран разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии - конни разезди.

По време на Одринската операция разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага Българската армия. За първи път успешно се води въздушно разузнаване (визуално и частично чрез фотографиране), като за целта се използват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чужд радиообмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции - на практика се пристъпва към водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в световната военна история.

По време на Междусъюзническата война (1913) Разузнавателната секция е подчинена на Оперативното отделение към Щаба на действащата армия.

По време на Първата световна война (1915-1918) Разузнавателната секция се трансформира в отделение в състава на Оперативния отдел на Щаба на действащата армия. Към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери. В хода на войната се използват разнообразни източници и средства за добиване на разузнавателна информация - местни жители, военнопленници, членове на организации, борещи се за национално освобождение, българските военни аташета и др. Особено активно е въздушното разузнаване - извършени са 932 самолетоизлитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.

Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена на 20 000 души, спира се развитието на органите й за управление, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на чл. 103 на договора България се задължава да не акредитира в чужда страна никаква военна, морска и въздухоплавателна мисия.

(Из книгата „В защита на Отечеството – 100 години българско военно разузнаване”.)

 
Неизвестен обектив е уловил Разузнавателния отряд на 23-и пехотен Шипченски полк
в акция през 1916 г. под командата на офицера-разузнавач Лалю Метев (в средата).

Преди известно време попаднах на един материал публикуван през 1939 год. в "Илюстрация Илинден" – списание на македонската емиграция в България, в който мимоходом се споменава името на моя дядо Лалю Метев (изписан като Лало). Представям Ви статията на Лазар Т. Киселинчев в съкращение (Л.М. Заглавието и бележките са мои.):

Дельо Динев Марковски (1871-1939), играе важна роля свързана с разузнавателната
дейност в Македония на Българския, Германския и Австрийския генерални щабове...
За известен период през 1915/16 г. началник на РО-ЩДА е разузнавача Лалю Метев.

[...] В Илинденското въстание Дельо беше един от първите. Той взе участие във всички сражения и походи 84 дена, и свали пушката си от рамо на 12 октомври 1903 г., когато се получи нареждане от началниците „да се приберат пушките и складират на сигурни места, за по-добри дни”. Огорчението, което изпита Дельо и неговите другари, че целият им труд отиде напразно, беше неописуемо.

Появата на гръцки чети в Костурския район намери Дельо на поста си. Опората, която той указа срещу тези пълчища от паликарета, е добре известна на всички българи от този край. Най-голямо бешенеговото огорчение, обаче, от изхода на Балканската война. Той не можа да се помири с мисълта, че гърците ще владеят неговия роден край. Не след дълго време видяхме Дельо в София немил, недраг да се движи между новопознати среди. Един ден, към края на месец октомври 1915 г., Дельо случайно се запознал с една група албанци емигранти, между които се движел и един австрийски генерал щабен офицер – майор Гилярди. На последния направило впечатление познаването на политичедкото положение на Албания от страна на Дельо и без много заобиколки го попитва, дали би се съгласил да замине с него заедно за Албания.

Нашият Дельо приема поканата и на следващия ден майор Гилярди заедно с албанските емигранти Селаедин Блошици, Осман ефенди, Сюлейман Кольония и Дельо заминават от София за Лом и по Дунава стигат Оршово, а от там в Сегедин, Темишвар и се озовават в гр. Митровище и Бучитрин, където се срещат с Аслан бей. Последният бе въоръжил една чета от 600 души милиционери с намерение да завземе Призрен и Люма. В Матия се присъединили към тяхната група Зогу бей с 2000 души четници с намерение да замине за Черновиц – Елбасан. На чело на този многоброен отряд застанаха Зогу бей и майор Гилярди. Те прогониха сърбите от Елбасан и плениха 140 души от хората на Есад паша. На втория ден [ок. 29 януари 1916 г.] след това пристигнаха и българските разезди. Тук Дельо като преводчик се срещна с капитан Серафимов от Пловдив, офицер от 23 полк.

По настояването на Зогу бей майор Гилярди и неговите другари останаха в Елбасан около един месец. През това време там стигна полковник Протогеров заедно с Тодор Александров. Последният, след завръщането си в София, ми донесе писмо от Дельо, в което ми описваше своето пътуване в подробности. Особено ласкаво се произнесе Тодор Александров за дейността му между албанците и вниманието, което са хранили, както Зогу бей, така и майор Гилярди към нашия герой.

По настояването на Тодора Зогу бей се съгласи Дельо да бъде изпратен в Поградец, където се срещна със стария си познайник – албанския революционер Темистокли, с когото създадоха връзката Албания – България, след което се зачислиха към разузнавателната служба на Щаба на Армията при началника на тази служба Лалю Метев и професор Курциус, чистокръвен германец, израснал в Атина, говореше гръцкия език като свой матерен език. Дельо бе спечелил доверието му и по негово искане се уреди канала Берлин-Корча, през който минаваше кореспонденцията на гръцките роялисти с Германия.

Разузнавателната служба от Поградец се простираше в един радиус от около стотина километра зад неприятелските линии, и стигаше до Аристокастро и Пърмет в Албания и до Костурско и Кайлярско в Македония.

Контрашпионажната служба на противниците обаче, узнава, че Дельо Марковски е лицето, което познава всички техни пътеки из тази област и че е сила от първостепенна важност, и решава да приложи наказания над семейството му, което живееше в с. Косинец. Френската военно полицейска секция, която бе настанена в с. Дъмбени, арестува жената на Дельо и я подложи на нечувани страшни терзания. Французите безмилостно измъчиха тази нещастна жена с цел да узнаят движенията на нейния съпруг. След десет дневни мъчения нещастната жена на носилка била донесена обратно в селото, за да прекара цели месеци в безсъзнание, между живота и смъртта.

След свършването на голямата война, Дельо, съвършено съкрушен, се прибра в България, изоставен от всички, но ценен добре от албанската колония в София, която високо го уважаваше и почиташе. Самият той не пропущаше случай при важни тържества да се явява в Албанската легация и да поднася почитанията си към крал Зогу, едновремешният му боен другар.

Тежката болест, която напоследък го беше налегнала, осуети кралската покана до Дельо за едно негово посещение в град Тирана. Той си отиде във вечността, без дори да види повторно лицето на човека, с когото е делил скърби и радости. [...]

София, Коледа, 1939 г.
                                                                                                        Лазар Т. Киселинчев

1) Майор Леон Гилярди (19.09.1881, Карловац - 15.08.1935, Фиер) - по-късно главен инструктор на жандармерията на Албания. Произведен в чин генерал, убит през бунтовете във Фиер.

          2) Зогу бей (Ахмед Зогу) (1895-1961) - крал на Албания (1928-1939).

      3) Лалю Метев Чехларов (28.02.1885, Габрово - 21.08.1957, София) - индустриалец, търговец и банкер; един от най-богатите българи. Първият българин с четири (!) висши образования, полиглот. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. О.з. поручик, разузнавач, двоен Кавалер на ордена „За храброст”, дружинен адютант на 1-а дружина (к-р майор Кабакчиев) от 23-и пехотен Шипченски полк. Масон от най-висока степен (вероятно получил посвещение именно в Албания). Един от най-скромните и благодетелни личности, които някога Габрово и България са създавали. След 9.IX.1944 г. Лалю Метев е подложен на всевъзможни репресии, унижения и грабежи от новата „народна власт". Национализацията го прави градинар, а болестта на Паркинсон - жив труп.

Из  Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк



            В Албания.

„Когато ние навлязохме в Албания на Шкумба и Мокра – тя беше още арена на взаимни борби и изтребления. В класическата страна на „вендета” и „беса”, на безначалието и разбойничеството – Шипченци въдвориха мир. Ние бяхме носители на свободния български дух, който не заплашваше с нищо независимостта и традициите на албанците. И те добре разбраха това: по наше искане те прекратиха своите междуособици и много от техните легендарни водачи, които никога никаква власт не са признавали, сами дойдоха, заявиха, че са с нас и заработиха нашето дело, както някога те работиха и подпомагаха всички български движения в Западна Македония.

В Елбасан, където нашата 1-ва дружина влезе на 2 февруари 1916 г. ние срещнахме същият възторжен прием и същата вяра в нас. – И днес още, макар, че Шипченци прекараха само два месеца в Елбасан, всеки български войник се посрещна там най-радушно и на всеки пътник албанците доверяват своите най-мили спомени за нас.

На 8 февруари 1916 г. наши войници влязоха в Берат, а няколко дни след това Шипченци първи, от името на победоносната Българска армия, поздравиха синия Адриатик.

На 1 април 1916 г. нашите войски се прибраха от Елбасан.”

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

------------------------------------------------------------------ 

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 6 – ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности – Българска православна църква – патриарх и митрополити.

След като проучи и обсъди наличните материали Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Р Е Ш И  :

установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:

Бележка: Обявен с решение № 14/ 04.09.2007 г. – народни представители

Продължение: В лоното на Държавна сигурност - част 2

• Stiamo per entrare in una depressione che sarа peggiore della Grande Depressione.
• Qualcosa che non abbiamo mai visto nel corso della nostra vita e direi nel corso della vita di nessuno. 
• Non c"e" niente che il governo puo fare per risolvere questo problema. Non hanno ne" l"inteligenza ne" la metodologia. 
• Non si puт spendere per uscire dai problemi, bisogna produrre per uscirne.
• Questo e" un concetto cosм base di economia, che perfino gli stupidi lo capirebbero.
• Non и possibile stampare i soldi dal nulla e aspettarsi di risolvere i problemi.
• Il crimine andrа a livelli che non abbiamo mai visto prima.
• Il mio detto и, quando la gente perde tutto e non ha niente piщ niente da perdere, perde le staffe.
• Questo и l"anno in cui tutto crollerа, e non ci sarа nessuna ripresa.
• I prezzi delle case stanno crollando maggiormente che durante la Grande Depressione. 
• E non и solo negli Stati Uniti, и dappertutto, e tutte queste bolle che hanno creato anche in altri paesi per cercare di sostenerli, anche queste reali bolle immobiliari stanno crollando.

Йоан: Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е Антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
http://www.youtube.com/watch?v=oIvbCoaRr7w&feature=related

През 2001 г. Понтификската библейска комисия (Pontificial Biblical Commission) издаде книга, озаглавена "Евреите и техните свещени Писания в християнската Библия" (The Jewish People And Their Sacred Scriptures In The Christian Bible). Тази книга отхвърля догмата (доктрината), че Старият Завет е приключил. Тя учи, че Старият Завет е все още валиден, че очакването на евреите за идването на Месия, което е част от Стария Завет, е все още основателно. Учи, че Исус не трябва да се възприема като пророкувания Месия. Че вероятно трябва да се възприема както правят евреите - не за Месия и Божия Син.

В част II, А 5, в книгата пише следното:
"Очакването на евреите за Месия не е напразно".

В част II, А 7, четем:
"Да тълкуваме Библията в духа на юдаизма, по необходимост включва пълното приемане на неговите предположения, които изключват вярата в Исус като Месия и Син на Бога. Християните могат и трябва да признаят, че юдейското тълкувание на Библията е може би вярно...".

И така, съгласно този документ на Ватикана, християните могат и трябва да признаят, че позицията на евреите, според която Исус не е Божият Син и пророкуваният Месия, е може би вярна. Това е Антихристът!

1 Йоаново 2:22 Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е Антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
Предговорът на тази еретическа книга е бил написан не от друг, а от самия Джоузеф Рацингер, сегашния Папа Бенедикт XVI.
Ерес е отхвърлянето на някоя догма на католическата вяра, а отстъпление е отхвърлянето на християнската вяра. Тази книга съдържа както ерес, така и отстъпление, напълно одобрени от Папа Бенедикт XVI. Той обаче проповядва отричането от Христос в множество свои книги. В своя труд "Бог и светът" (God and the World) Бенедикт XVI пише следното:
"Разбира се, възможно е Старият Завет да не посочва Христос. Той не посочва недвусмислено Христос! И ако евреите не могат да видят обещанията, изпълнени в Него, това не е заради тяхното нежелание, но предимно заради неразбираемостта на Писанията... Следователно, съществуват основателни причини да се отрече, че Старият Завет посочва Христос, и да се заяви: Не, Бог не е имал предвид Него. Но има и основателни причини да се позовем на Него (Христос) - това е спорът между евреи и християни".

Бенедикт XVI заявява, че има основателни причини да не вярваме, че Старият Завет посочва Христос като пророкувания Месия. Той заявява, че Старият Завет не посочва недвусмислено нашия Господ за Месия. Отново виждаме как Бенедикт XVI отрича цялата християнска вяра. Това отстъпление става още по-ужасно в светлината на Новия Завет, който изобилва от пасажи, потвърждаващи, че нашият Господ е изпълнението на пророчествата. Нека цитираме само един от многото, където Господ специално посочва на юдеите (евреите), че Писанията на Стария Завет говорят за Него и че те би трябвало да ги убедят.

И-н 5:39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,
И-н 5:40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
И-н 5:45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
И-н 5:46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.
И-н 5:47 Но ако не вярвате неговите Писания, как ще повярвате Моите думи?

Съгласно архиотстъпника Бенедикт XVI, всички тези библейски твърдения, включително думите на самия Господ, са вероятно фалшиви. Според него, тълкуванието на евреите, че нашият Господ не е Месия и Божият Син, и че не е пророкувано за Него в Стария Завет, е основателно и меродавно. Нищо не може да бъде по-еретическо от подобни изявления, присъщи само на отстъпилия Антихрист!

Бенедикт XVI отново отрича Исус Христос в неговата книга "Крайъгълни камъни" (Milestones - Memoirs 1927-1977). Там, на стр. 53 и 55 пише следното:
"Оттогава все повече разбирам, че юдаизмът и християнската вяра, описани в Новия Завет, са два различни начина на тълкуване еврейските Писания, два начина, които в крайна сметка са мотивирани от позицията, която заема човек спрямо личността на Исус от Назарет. Писанията, които днес наричаме Стар Завет, са сами по себе си отворени и за двата начина на тълкуване".

Тук Бенедикт XVI отново заявява, че Писанията допускат еврейското тълкувание за Исус, че Исус не е Божият Син. Ето защо, Бенедикт XVI настойчиво проповядва фалшивото учение, че евреите нямат нужда да вярват в Христос за тяхното спасение.

В книгата "Бог и светът" на Бенедикт XVI, стр. 151, четем следното:
"...еврейското отричане на Христос ги поставя в конфликт с делата на Бога, но в същото време те получават уверение в Божията вярност. Те не са изключени от спасението...".

Това представлява пълно отхвърляне на католическата догма! Ето защо, на 19 август 2005, петък по обяд, в същия ден, когато Христос е бил разпънат, Бенедикт XVI посети една еврейска синагога в Колон, Германия, и взе активно участие в еврейската религиозна служба. Да се вземе обаче участие в некатолическо богослужение е грях срещу Божествения Закон и нарушение на 1-та заповед, съгласно учението на Ватикана преди 2-ия Ватикански събор. Вземайки участие в еврейска религиозна служба, Бенедикт XVI извърши публичен акт на отстъпление!

В синагогата Бенедикт XVI беше седнал на видно място отпред. Цялата синагога беше пълна с евреи, желаещи да го видят. Той не само взе активно участие в еврейската служба, но бе и централната личност. Без съмнение, това бе едно активно практикуване на юдейската религия.
Съвсем близо до Бенедикт XVI лидерът на синагогата се моли вдъхновено на свещения еврейски език. Бенедикт XVI изразяваше с поклащане на глава и ръкопляскане своето одобрение от участието си в еврейската служба. Той се присъедини към юдеите в общата им молитва на фона на еврейска музика. Когато застана отпред, за да произнесе слово и молитва в синагогата, всички евреи се изправиха на крака и го аплодираха за приемането му на тяхната религия.
Всеки, който видя това събитие, знае, че неговото значение е само едно: Бенедикт XVI няма проблем с евреите, които отхвърлят Исус Христос и нямат задължение да Го приемат, за да бъдат спасени. Бенедикт XVI учи, че евреите могат да бъдат спасени, че тяхното старозаветно очакване е основателно и че Исус Христос вероятно не е Месията!
Той е закоравял еретик срещу Евангелието и католическата (истинската) вяра!

2 Йоаново 1:7 Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и Антихрист!

Превод: Христо Цанков
skype: hi.tsankov
e-mail: hi.tsankov@gmail.com:
www.facebook.com/hi.tsankov

Изт.:
facebook http://www.facebook.com/profile.php?id=100002902057264#!/groups/The.Bible.vs.The.Occultism/doc/
322186324487998/