• Час 18:00 до 20:00

• Къде	София бул. "Патриарх Евтимий" (попа)

• Описание

  Маршрут: от Попа по Граф Игнатиев до пл.Славейков. От там по ул.Г.С.Раковски до бул.Цар Освободител и по жълтите павета до пл.Народно Събрание, където шествието завършва с митинг. Протест срещу решенията на правителството по отношение отравянето на земята и водата (проучването и добива на шистов газ) и промените в закона за горите (монопол в зимните курорти на свързани офшорни фирми, нерегулирано изсичане на гори с цел застрояване) Всички да си носим усмивките, тарамбуките, чановете и добрите намерения :) ----- Предложената от ГЕРБ редакция на мораториума за проучването и добива на шистов газ, чрез метода на хидравлично разбиване, която е 11 точка от предложението, гласи, че мораториумът има действие до влизането в сила на процедура по оценка за въздействието върху околната среда на всеки сондаж с промените в Закона за околната среда или до влизане в сила на промени в Закона за подземните богатства. С тази точка всичко се обезсмисля и управляващите се опитват да ни излъжат, че приемат мораториум на шистовия газ. Сложиха мораториум до приемането на законопроект на ГЕРБ, с който СЕ ПОЗВОЛЯВА добива на шистов газ след оценка за въздействие на околната среда. Но това и без туй си беше задължително досега заради Директива 85/337 на ЕС. Де факто, решиха ДА НЕ ПРИЕМАТ ЗАКОН ЗА ЗАБРАНА. http://www.focus-news.net/?id=n1610656 В момента се обсъждат и гласуват промени на ГЕРБ в Закона за горите, които могат да обрекат това ценно наше богатство на изчезване чрез изсичане и застрояване. Тези промени ще се гласуват в сряда в Парламентарната комисия по земеделие и гори. Горите не могат да говорят. Само ние можем да ги защитим, като вдигнем шум за тях! http://www.facebook.com/events/327898347230614/ - ШЕСТВИЕ "ГОРИТЕ НЕ МОГАТ ДА ГОВОРЯТ - ДА ВИКНЕМ ВМЕСТО ТЯХ"Вижте повече

• Материалът е копиран от тук:

• https://www.facebook.com/#!/events/150173841762925/

Нарушителите ще бъдат санкционирани с глоба от 100 милиона лева, като забраната няма да включва научно - изследователски методи.

Въпросителни все пак останаха. Мнозинството от ГЕРБ прие спорен текст, според който мораториумът ще бъде в сила до приемането на конкретни текстове в Закона за околната среда и водите, с които да се гарантира, че ще има оценка за въздействието върху околната среда при проучването и добива на шистов газ.

Опозицията обяви, че това обезсмисля целия мораториум и коментира, че чрез него се успокоява общественото мнение, но се отварят вратички в законодателството.

Въпреки взетите решения представители на гражданските организации против проучванията за шистов газ и добива му у нас обявиха, че ще продължат с протестите.

Еколозите напуснаха заседанието.

Комисията гласува точка по точка предложението на Яне Янев и група народни представители, заедно с редакционните предложения на Валентин Николов и представителите на ГЕРБ.

Очаква се проектът за решение да бъде гласуван от Народното събрание в сряда.

Риторичен въпрос.
Да предположим за миг само, че проучванията, а после и добивът са абсолютно, ама съвсем-съвсем безвредни. Веднага се появява питане, и то не едно: а за какво ни е този шистов газ? Кой печели от него?
Защитниците на добива веднага се надуват и хвърлят тежкия аргумент: държавата печели!
Имат предвид всички нас, понеже в просторечие „държава“ се е натрапило като синоним на „страна“, а дори и „народ“. По-точно ИСКАТ да го чуем като така. Но всъщност са откровени, макар и наполовина. Половин истина май се смята за лъжа, нали? Как да е…
Наистина, печели ДЪРЖАВАТА – от данъци и такси. Сиреч чиновници от висшия и среден ешелон, политици и техни обръчи от фирми. Всеки друг гражданин на републиката, дето нито е чиста, нито свята, който не влиза в изброените категории, не получава нищо. Евентуално – замърсяване на околната среда. „Евентуално“ според защитниците на проекта (противниците смятат замърсяването за сигурно). Винаги е така – всеки си хвали своето и няма реклама, която честно да признава, че стоката е красиво боядисан боклук.
Но основно печели компанията, която ще се занимава с добива. Същата компания си спечели лоша слава в редица европейски страни, а нейна дъщерна фирма беше осъдена в Латинска Америка да плаща възмездие за причинени екологични щети. Осъдена, но отказва да плаща. Защото за бизнес от такъв ранг законите не важат – или съдържат толкова вратички за измъкване и протакане, че резултатът е същият.
Това е имал предвид Ботев, когато е казвал, че законите се пишат за робове. И изпълняват от тях. За господарите законът е онова, коуто им отърва.
Добре, нека отново си сложим наивната шапка и нека отново предположим, че спечелилата от шистовия газ държава ще похарчи парите за подобряване на здравеопазване, грижи за деца, пенсионери, социално слаби… не, наивната шапка е твърде тясна за подобни предположения. Досега не го е правила, няма и да го направи.
Не получаваме обаче отговор защо изобщо да добиваме някакъв газ.
Закъсали сме за енергоносители? Така е. Нищо, че от началото на ХІХ век съществува двигател, наречен по името на изобретателья си „стирлинг“ – уредба с външно горене. Тогава техниката не е била на нивото да произведе прецизно детайлите и възлите на стирлинговата машина, така че тя да работи достатъчно ефективно. А работи за сметка на температурни разлики. Към единия край на работния цилиндър подвеждаме топлина, другия държим на студено. Стабилно функциониране, дълъг срок на експлоатация, икономия на гориво.
Самото това гориво, тоест топлина, може да дойде от:
* горещи минерални източници (и водата в тях да остане чиста);
* концентриращи слънчевата светлина огледала (и то с по-високо КПД от силициевите фотоволтаични батерии);
* дори грубо обработен, слабо обогатен уран, който винаги е топъл и чиито залежи има в България (и стирлингите може да се монтират направо в рудниците, а дистанционно управляеми машини да вършат необходимото, без и прашинка да напусне мината;
* и най-достъпното – отпадъци от селското стопанство. Растителна маса – или да тлее в горивната камера, или да се подложи на газификация или ферментация (получава се етанол-метанолово топливо).
Навремето познавах човек, който зареждаше леката си кола „Вартбург“ със смес от спирт (вареше си го в казан като ракия) и отпадъчни течни фракции от производството на олио. Двигателят на този автомобил е двутактов, малко пада мощността, малко по-бързо се износва, но върви без проблеми. А така…
Излиза, че страната може да се самоосигури и с горива, и със смазочни материали, и с енергия, стига да поиска. Стига да се премахнат нормативно-админстративните пречки и да се допусне необходимото техническо самоподсигуряване. Тогава всяко село би разполагало със собствена малка електроцентрала. А всеки собственик на автомобил – с гориво собствено производство.
Да, но тогава печалбите на компании като „Шеврон“, „Шел“, „Лукойл“ и други отиват на кино. Между другото, все по-убедително ми се вижда обяснението, че именно използващите спиртно гориво с растителни масла автомобили на Форд са станали причина в САЩ да въведат сухия режим. Не за борба с алкохолизма – за гарантиране на пазара на петролните магнати от Тексас. Законите за сухия режим пък отвориха мегдан за контрабанда, от която напомпаха мускули мафиите, сдобиха се с влияние, превърнаха се обръчи от фирми на политици…
Та крайният извод е, че даже да беше този пусти добив на шистов газ безопасен и безвреден, извличането му е просто излишно, след като има по-перспективни в стопанско и социално отношение начини. Обаче тези начини предполагат децентрализация, а тя пречи на административния контрол от страна на държавата спрямо всички нас. И намалява печалбите на държавните спонсори – едрия бизнес.

***
В началото споменах  коктейла „Молотов“ (всъщност изобретена от финландците, за да се бият срещу Червената армия агресорка) като по-ефикасно средство за спиране на сондажите с хидравличен удар. Някому това се струва екстремизъм, направо престъпление. Ще кажат, че при такава атака има риск да пострадат хора. Склонен съм да се съглася с последното. Не е хубаво да страдат невинни. Само че доколко са невинни сондьорите и доколко им пука за последиците от тяхната работа върху местното население? А тези последици са меко казано ужасяващи.
Но да речем, че мирно протестиращите имат право. И затова, спазвайки законите на страната (същите, дето са писани от господари за спазване от робовете), нека викат под прозорците на министерства и размахват плакати.
За съжаление, в плакатите и петициите, жалбите и обръщенията се мярка нещо не по-малко екстремистко от запалителна бомба в бирено шише. Това е искането проучвателните сондажи и добивът на шистов газ да се забрани… със закон.
В разгара на изборната кампания един от лидерите на Зелените в прав текст каза, че опазването на околната среда трябва да става дори за сметка на социалните интереси на хората. Законът е инструмент на принуда. Днес ще бъде забранен добивът на шистов газ, утре – какво? Мобилните телефони? Интернет? Електричеството? Все неща с реални или илюзорни негативни влияния върху околната среда. Да се върнем към парните машини и газените лампи може би?
Природозащинтиците не се усещат, че в иначе справедливата си борба използват опасни похвати и тласкат обществото в неприятни посоки. А може би си усещат… и тогава нещата наистина придобиват грозен обрат.
Първо, природозащитниците апелират за справедливост към държавата, но същата държава е допуснала тази несправедливост или пряко я причинява. Наивност ли е това или политически игри?
Второ, спирането на вредни за екологията проекти става със закон – сиреч мрез разширяване на пълномощията на държавата. Силна държава? Май някои забаравиха, че такава имаше вече по тези земи – болшевишката.
Трето, отказът от научнотехническия прогрес е невъзможен. А някои крайни природозащитници виждат изход именно в това. Връщането от интензивно към екстензивно развитие ще доведе до рязко спадане на жизненото равнище, до болести, глад, измиране на населението, защото екстензивните технологии не могат да изхранят седемте милиарда човечество. Бедата не е в новите технологии, а в начина им на прилагане. Държавите и бизнесът използват тези технологии не според повелите на здравия разум, не според постигнати съглашения с народите си, а с цел извличане на печалба и удържане на контрол.
Средата на ХХ век е белязана с едно начало – начало на обезлюдяването на промишленото и селскостопанстко производство. Все по-малко са производителите, но все повече са потребителските стоки. Толкова повече, че половината от хранителните продукти в световен мащаб се унищожават – защото не носят печалба. В кръговрата „пари-стоки-пари“ участват все по-малко реални производители, все повече посредници, все повече търговци и финансови спекуланти. Безработицата расте, защото реална, изгодна за капитализма работа остава все по-малко. Новите технологии, механизацията, автоматизацията и информатизацията подкопават устоите на сегашния свят на печалбата, неравенството и властта. Ето защо призивите за отказ от интензивните технологии не са добра идея. Интензивните технологии не само по-малко ще вредят на природата, но и ще са способни да излекуват нанесените й досега рани. Спирането им по същество отлага срутването на властническата система. Прогресът преди е бил яхван от капитализма и е препускал със стоманени подкови върху главите на трудещите се. Но ето че настъпва моментът, в който същият прогрес е готов да изхвърли социалните паразити от седлото. И тъкмо тогава излиза на сцената движението за защита на околната среда – но защита с насилнически, бюрократични методи.
Да, природата трябва да бъде опазена. Но дали с цената на установяване на диктатура?
Природата страда от капитализма, не от самото съществуване на човека върху тази планета. Не мисля, че трябва да жертваме хората, за да може капитализмът да развее знаме, под което да оцелее и да си остане същия, само че еко-гримиран.

Св. преподобни Антоний Велики St. Anthony the Great (St. Antonius The Great, St. Anthony of Egypt) Св. преподобный Антоний Великий ок. 250/1- 356 година Чества се на 17 януари

Подражаващ в нрава на ревнителя Илия
и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние,
си бил жител на пустинята и си утвърдил вселената с твоите молитви.
Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Отхвърлил житейската мълва, си преминал безмълвно житие
и по всякакъв начин си подражавал на Кръстителя, преподобни:
с него те почитаме, началниче на отците Антоние.

По-долу:

• Житие на св. преподобни Антоний Велики  
• Житие на преподобния наш отец Антоний Велики
• Мисли и наставления на св.Антоний (бг, русс.)

Виж също:

• The Life of St. Anthony by St. Athanasius
• Житие преподобного отца нашего Антония, описанное святым Афанасием
• Ориген († ок. 254)
• Св. Павел Тивейски († 341)
• Св. Иларион Велики († 372)
• Св. Атанасий Велики Александрийски († 373)
• Св. Макарий Велики Египетски († 390)
• Св. отци, избити в Синай и Раита, Египет (IV-V)
• Св. Сисой Велики († 429)
• Блажени Йероним Стридонски († ок. 419-430)
• Св. Кирил Александрийски († 444)
• Св. Мария Египетска († 522)
• Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет

Св. Антоний Велики. Икона от XVI в. от критския иконописец Михаил Дамаскинос.

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил "дракон" във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си "дух на блуда" и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.

Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".

Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.

Своите умножени дарове св. Антоний щедро отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той пристигнал там в 311 г. по време на гонението, предприето от император Максимин, но Бог го запазил от мъченичество заради великата задача на монашеството. Антоний служил на изповедниците на вярата по рудници и тъмници, а след това, придружен от бедуини, се отдръпнал на три дни път в пустинята, както съобщава това бБлажени Йероним. По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство.

Появата на великия подвижник в столицата направила необикновено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могълда говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици /гръцки и латински/, а само египетски. Той, неграмотният, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защититл своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св. Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомни за Страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.

- Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта – казвал преподобни Антоний Велики. – Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. За да се обучават в словесните науки, елените предприемат далечни пътешествия, преплават морета, а ние нямаме нужда да отиваме далеко заради Царството небесно или да преплаваме морета заради добродетелта. Господ е казал "Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.

- Потребни са ни силна молитва и подвизи, за да приемем от Св. Дух дара да различаваме духовете и да познаваме демоните. Те се осмеляват да поставят на всички християни и особено на трудолюбивия монах съблазни чрез лукави помисли, стараят се да ги уплашат чрез несъществуващи призраци и да ги измамят с коварно многословие. Но не трябва да се боим от тях, защото те са безсилни и не могат да сторят повече от това – да плашат. Не е трудно да се разпознава присъствието на ангелите от това на демоните: видението на светиите бива несмутимо и е придружено с радост, а демоните създават вътрешна тревога. Много пъти демоните са ме облажавали, за да се възгордея, но аз ги заклинах в името Господне.

- Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно.

- Който кове парче желязо, обмисля отначало какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така и ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се струдим напразно.

- За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомняме думите на светия апостол "всеки ден умирам". Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягата, помислете си, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Св. Антоний Велики. Съвременна българска икона. Източник: sveta-nedelia.org

Преподобният Антоний Велики бил родом от Египет. Родителите му, хора благородни и известни с християнското си благочестие, възпитали сина си така, че знаел само тях и своя дом. Стигнал юношеска възраст, той не бързал да се занимава с наука, нито да се сприятелява с други деца, но прекарвал времето у дома си, пазел чистотата на сърцето и се стремял да преуспява в благочестието. Той не търсел забавления, както е характерно за младежката възраст, но обичал да ходи заедно с родителите си в Божия храм и да слуша четенето от божествените книги. Стараел се да извлече оттук цялата възможна полза и да живее точно според тяхното учение. Не искал от възрастните сладкиши, както е обичайно за децата, и изобщо не обръщал много внимание на храната, задоволявайки се винаги с това, което му давали.

Родителите на преподобния починали, когато бил на двадесет години. Останал сам с мъничката си сестра, първоначално сам се грижел за дома и за възпитанието на девойката. Често, по обичая си, посещавал храма и там слушал да четат от божествените книги как апостолите, оставяйки всичко, последвали Спасителя и как, според свидетелството на книгата "Деяния на светите Апостоли", мнозина от християните продавали своето имущество и слагали цената при нозете на апостолите за милостиня към нуждаещите се. Юношата размишлявал колко крепка била вярата на тези хора и каква голяма награда е приготвена за тях на небесата. С такива мисли дошъл веднъж в храма и чул отново думите на Христос към богатия юноша: "ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене". Той приел това като откровение свише. Сякаш Христос изрекъл тези думи лично към самия него. Той излязъл от храма и още същия ден продал имуществото си, а спечелената от продажбата голяма сума пари раздал на бедните като оставил само незначителна част от тях за малката си сестра. Притежавал триста много хубави и плодоносни финикови палми и ги подарил на съседите, за да освободи себе си и сестра си от всякакви грижи за тях.

Наскоро след това той отново дошъл в храма и чул думите на Господа в Евангелието: "не се грижете за утре". Веднага излязъл и раздал на бедните и останалата част от имуществото си. Понеже не искал повече да живее в своя дом, поверил сестpa си на верни и познати му девственици, посветили себе си да служат на Жениха - Христос, за да се възпитава сред тях чрез примера на добрия им живот. Самият той започнал да води суров и строг подвижнически живот.

По онова време в Египет манастирите били все още малко и пустинничеството още не било разпространено. Всеки, който желаел да служи на Христос и да се спасява, се усамотявал някъде наблизо до своето селище, за да се упражнява в добродетелите.

Недалеч от родното село на Антоний живеел старец, който от младини се предавал в уединение на монашески подвизи. Като се срещнал с него и получил полза за душата си, Антоний започнал да му подражава и също да търси уединение на различни места близо до своето село. И по-късно ако се случело да чуе за някой отшелник, той, подобно на благоразумна пчела, тръгвал да го търси и не се завръщал обратно докато не го откриел, и от срещата и беседата си с него не извличал също тъй, както пчелата извлича меда, някаква полза за себе си.

Такива били първите подвизи на блажения и като преуспявал в тях, той все повече и повече укрепвал своите помисли в добра насока. Заедно с това припечелвал с труда на ръцете си, помнейки словата на Писанието: "който не иска да се труди, не бива и да яде". Със спечелените от продажбата на своите изделия пари купувал хляб и хранел гладните. Душата му била в непрекъснато молитвено общение с Бога, понеже той знаел от Писанието, че трябва да се молим непрестанно. Четенето на Свещеното Писание изслушвал тъй съсредоточено, че не забравял нищо от прочетеното и при строгото съблюдаване на всички Господни заповеди, паметта започнала да заменя за него самите свещени книги.

Така живял Антоний и всички братя, при които идвал, за да получи душевна полза го обикнали, а той се поучавал от добродетелта им, кой с каквато се отличавал най-много: на едни се стараел да подражава във въздържанието, на други в бодростта, на един в кротостта, на друг в бдението, на трети - в съсредоточеност при четенето; от едни се учил да се подвизава в пост, от други бил учуден от почивката им на гола земя, прославял смирението на един, търпението на друг.

Докато той преуспявал и укрепвал в доброто, врагът на християнското име - дяволът, който не можел да гледа такива добродетели у юношата, въстанал против него със своето древно коварство и се опитвал да го прелъсти и отклони от добрите му намерения и да го отвърне от правия път. Той му внушавал мисли на съжаление за продаденото и раздадено имущество, за необезпечеността на сестрата, за величието на рода, за суетната слава в света, за удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на светския живот. В същото време представял мислено пред юношата трудния път и тежкия край на добродетелта, немощта на тялото и продължителността на подвига.

Дяволът скланял младия Антоний да стъпи на хлъзгав път, водещ към падение, а той, мислейки за вечните мъки след страшния съд, въпреки изкушенията, ненарушимо съблюдавал чистотата на душата си. Чрез всичко това дяволът бил посрамен: окаяният, който поискал да бъде подобен на Бога, сега бил победен от един юноша; въставащият против кръвта и плътта сега бил победен от човека, живеещ в плът, понеже на своя раб съдействал Господ, Който приел заради нас плът и чрез това дарувал на плътта сила да побеждава врага, за да може всеки, изкушавай по този начин в свое време да повтори думите на апостола: "не аз, а Божията благодат, която е с мене".

При тези думи привидението изчезнало. Това била първата победа, която младият подвижник удържал над дявола с помощта на благодатната Христова сила. Обаче нито той станал небрежен към себе си след своята първа победа, нито у дявола след първото поражение отслабнали силите, понеже той като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне. Антоний помнел от Писанието, че козните на дявола са много и различни, постоянно се упражнявал в различни подвизи, разсъждавайки, че дори и сатаната да бил победен, когато изкушавал с плътска похот, но той би могъл да го подложи на някакви още по-тежки и опасни изкушения. Затова все повече и повече изнурявал и подчинявал тялото си, за да не би след като е победил в едно, да бъде победен в друго. Привиквайки постепенно към все по-строг начин на живот, той привикнал към необикновено високи подвизи в служене на Бога, превърнал навика в своя природа. Всеки ден постел до залез слънце и цялата нощ прекарвал в молитва; понякога вкусвал храна през два дни и чак на четвъртата нощ си позволявал малко сън. Храната му била хляб и сол, също и малко количество вода. За постеля му служела рогозка или власеница, а понякога - и голата земя. Изобщо не употребявал масло за храна, за месо и вино да не говорим, тях не употребяват и по-малко усърдните монаси. Блаженият казвал, че за юношеското тяло е невъзможно да победи врага, ако то бива размеквано със сладостта на маслото и че е нужно да се налагат на тялото възможно по-тежки подвизи, така че при неговото изнуряване духът да става по-силен, според думите на апостола: "кога съм немощен, тогава съм силен".

Но време е да разкажем за кончината на преподобния. Той имал обичай да слиза от върха на планината, където прекарвал сам при братята, които живеели в подножието й, и да ги посещава. При едно от тези обичайни посещения им казал за приближаването на смъртта си, което му било открито от Бога.

- За последен път съм дошъл при вас, чеда мои - казал той, - повече няма да ви видя през този живот и вече идва време да се освободя от този живот и да почина, понеже преживях сто и пет години.

При тези думи братята се предали на дълбока скръб, плакали и целували стареца, като че вече си отивал от света. А той ги убеждавал да се трудят с неотслабващо усърдие, да не униват сред подвизите на въздържание, но да живеят като че всеки ден се готвят за смъртта, да пазят душата си от нечисти помисли, да следват примера на светиите, да не се сближават с разколниците - мелетиани, да не влизат в общение с нечестивите ариани; напротив, убеждавал ги да държат отеческите предания и да пазят в цялата й чистота благочестивата вяра в нашия Господ Иисус Христос, която са научили от Писанието и от неговите наставления.

След това братята настоятелно го замолили да остане при тях, понеже всички искали да се удостоят с честта да присъстват при кончината му. Но той не се съгласил, знаейки тяхното желание да почетат тялото му с тържествено погребение. Избягвайки даже посмъртното въздаяние на чест и слава от страна на хората, преподобният побързал да ги остави и се оттеглил в уединение. След като се простил с братята, той се отправил на върха на планината в любимото си жилище, мястото на неговите подвизи. След няколко месеца заболял тежко. Тогава повикал при себе си двама монаси, които се подвизавали заедно с него в течение на последните петнадесет години и прислужващи на преподобния поради старостта му, и им казал:

- Чеда мои! Както е написано, "аз заминавам по пътя на целия свят"", Господ ме вика при Себе Си и аз се надявам да вкуся небесните блага. Но вас, мои възлюбени деца, умолявам - пазете се да не изгубите плодовете на своето многогодишно въздържание, но ревностно и с успех продължавайте започнатите от вас подвизи. Известно ви е колко различни препятствия ни поставят бесовете, но не се бойте от нищожната им сила. Надявайте се на Иисуса Христа, твърдо вярвайте в Него от цялото си сърце и от вас ще бягат всички демони. Помнете всичко, на което съм ви учил, старайте се да водите благочестив живот - и несъмнено ще получите награда на небето. Избягвайте всяко общение с разколниците, еретиците и арианите; известно ви е, че аз нито веднъж не съм беседвал дружески с тях, по причина на техните лоши замисли и христоборна ерес. Най-вече се старайте да изпълнявате заповедите Господни, за да ви приемат, след смъртта във вечните обители като сродници и приятели. Помнете, размишлявайте и винаги разсъждавайте за това. И ако вие действително се грижите за мен, обичате ме като баща и сте готови да изпълните волята ми, не позволявайте на никого да отнесе в Египет тленните ми останки, за да не предадат там тялото ми на пищно погребение, понеже главно по тази причина се усамотих на тая планина. Вие сами, деца мои, ме погребете в земята и изпълнете следната заповед на своя старец: нека никой, освен вас, не знае гроба, където ще бъде погребано тялото ми, което, по моята вяра в Господа, ще се вдигне нетленно при общото възкресение на мъртвите. Разделете одеждите ми тъй: милота и овехтялата долна дреха, на която лежа, дайте на епископ Атанасий, другия мил от дайте на епископ Серапион, власеницата вземете за себе си. Прощавайте, деца мои! Антоний си отива и няма да е повече с вас в тоя живот."

След тези думи учениците се простили с него, целунали го и свети Антоний с радостно лице, гледайки дошлите за душата му ангели като свои приятели, умрял и се присъединил към светите отци. Учениците на светията, съгласно неговото завещание, облекли тялото му, предали го на земята и никой освен тях до днес не знае мястото на погребението на свети Антоний.

Епископ Атанасий получил от учениците износената дреха и милота на светията. Той приел в тези подаръци като че самия Антоний. Той винаги с благоговейна радост гледал на тези одежди, като ощастливен с богато наследство, припомняйки си светия му образ.

Такъв бил животът и кончината на преподобния Антоний, когото Господ прославил по всички страни. И не с изкусно съставени съчинения, не със светска мъдрост, не със знатен род, не с огромни богатства се прославил той, а - с благочестив живот. На него се изпълнили думите на Спасителя: "Аз ще прославя ония, които Мене прославят". Той не живял на някое знаменито място, което всички знаели; напротив - отдалечил се почти на края на света в непроходимата пустиня. Обаче и оттам станал известен и в Испания, и в Африка, и в Италия, и в Илирия, и дори в самия древен Рим. Преподобният желаел да се скрие от всички в планината, не искал и не търсил тая слава.

Но Господ Сам открил и показал на всички този светилник на вярата и благочестието, та гледайки от него, да се учат на добродетели и като се удивляват на благочестивия живот на преподобния, да прославят Небесния Отец, на Когото, с Единородния Негов Син и Светия Дух да бъде чест и слава, благодарение и поклонение във вечни векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

"Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!"

"Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно".

"За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол "всеки ден умирам" (1Кор. 15:31). Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях".

Подвижничество

Св. Антоний Велики прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не му отговарял. Това продължило много време. Най-накрая св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: "Къде беше, благий Иисусе? Къде беше до сега?" И чул глас: "Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега, понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам."

Какво да правим, за да угодим на Бога?

"Прави това, каквото ти заръчам: където и да отидеш, винаги имай пред очи Бога; каквото и да правиш, имай свидетелство за това в Св. Писание; и на каквото и място да живееш, не си тръгвай оттам скоро; спазвай тия три заповеди и ще се спасиш!"

На своите ученици св. Антоний казвал: "Аз се молих за вас да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки ... и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно." Добротолюбие, т. 1.

Очите виждат видимото, а умът постига невидимото. Боголюбивият ум е светлината на душата. Чийто ум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с ума си Бога."

Веднъж Антоний Велики се молил в килията си и чул отправен към него глас: "Антоние, ти още не си достигнал мярата на онзи кожар, който живее в Александрия."

На сутринта старецът станал рано, взел тоягата си и бързо тръгнал към Александрия. Намерил посочения мъж, който много се учудил, че вижда при себе си Антоний. Старецът попитал кожаря: "Разкажи ми за делата си, защото заради теб съм дошъл тук и съм оставил пустинята."

Кожарят отговорил: "Не зная да съм направил някога нещо добро и поради тази причина, ставайки рано от постелята, преди да ида на работа, си казвам: "Всички жители на този град, от мало до голямо, ще влязат в Царството Божие заради добродетелите си, а аз единствен ще ида на вечни мъки заради греховете си." Същите думи повтарям в сърцето си и преди да легна да спя."

Като чул това, блаженият Антоний казал: "Наистина, сине мой, ти, като изкусен златар, живеейки спокойно в дома си, си придобил Царството Божие; аз, макар и да прекарвам целия си живот в пустинята, не съм постигнал духовен разум и не съм достигнал мярата на съзнанието, което ти изразяваш с думите си." (Отечник)

Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други - богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде - бедни?

Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".

"Огледай хората около себе си и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си... Бог е създал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо".

Поради Своята благост Бог Отец не пощадил Единородния Си Син, а за да се избавим от нашите грехове и неправди Го изпратил [при нас]. И Божият Син, като Се смирил заради нас, ни излекувал от нашите душевни болести, и устроил нашето спасение от греховете за нас. Затова е необходимо да знаем и винаги да помним великото Божие домостроителство: че Бог Слово заради нас се уподоби на нас във всичко, с изключение на греха. Да помним това и да се стремим усърдно истински да се освободим от нашите грехове с Божия помощ.

Превод Pravoslavieto.com

1. Бог Отец по Своята благост не пощади Сина Своя Единородния, но го предаде за избавление на греховете ни и на неправдите наши. И Сина Божий, смирявайки се заради нас, ни изцели от душевните болести и в мислите си винаги поддържа тази велика нагласа. Затова ни е необходимо да познаваме и в мислите си да поддържаме тази велика божия нагласа – че Бог Слово заради нас във всичко се е уподобил на хората, освен в греха. Всички трябва да помним това и усърдно да се стараем в действителност да се освободим от греха с помощта на Господа.

2. Благодатта на Духа Божий преимуществено се дава на онези, които от цялото си сърце встъпват в подвиг и от самото начало решават да стоят и в нищо да не отстъпват на врага. Впрочем, Светият Дух като ги призовава, отначало прави всичко да изглежда лесно, за да поощри и утеши встъпилите в подвига на покаянието, а след това им разкрива цялата трудност на добродетелния път. Помагайки им във всичко, Той ги учи как да носят трудовете на покаянието, и им поставя определени граници и образ, както по отношението на тялото, така и по отношение на душата, докато не ги отведе до съвършеното обръщение към Бога.

3. Който се бои от Господа и спазва Неговите заповеди – той е рабът Божий. Но това робство, което ние изживяваме, всъщност, не е робство, а е праведност, водеща към осиновяване. Нашият Господ избра Апостолите и им повери благовестието на Евангелията. Дадените от Бог заповеди ни наложиха прекрасно робство, чрез които ние да господстваме над своите страсти и да се украсяваме с добродетели. Когато ние се приближим до благодатта, Господа наш Иисус Христос ще ни каже, както каза на своите ученици "Аз вече не ви наричам Раби, а Мои приятели и братя, защото всичко, което съм научил от Моя Отец, го казах на Вас".

4. Окото вижда видимото, а ума постига невидимото. Боголюбивият ум е свят на душата. У когото умът е боголюбив, той е просветен със сърцето и ума си да видят Бога.

5. Ако пристъпваш към някаква работа и не виждаш в нея съизволението на волята Божия, в никакъв случай не я прави.

1. Трябва да се говори не за това, че е невъзможно човек да води добродетелен живот, а за това, че това не е леко. И наистина, не за всекиго такъв живот е достижим, но само онези, които са благочестиви и имат боголюбив ум. Обикновеният ум е светски и превратен, той ражда помисли добри и лоши, изменчив е и е склонен към вещественото, а Боголюбивият ум наказва злото.

2. Тези, които изживяват живота си в малки и неголеми подвизи, от една страна се избавят от опасностите си, а от друга – нямат нужда да бъдат особено внимателни. Побеждавайки различните греховни пожелания, те удобно придобиват пътя, водещ към Бога.

3. Хората, които нямат природно разположение към доброто, не трябва да бездействат в отчаянието си, и да пренебрегват боголюбивия и добродетелен живот, колкото и той да е труден за тях. Но трябва да помислят и да положат по-сериозна грижа за себе си. Въпреки, че няма да могат да достигнат върховенството на добродетелта и на съвършенството, те стараейки се, ще станат или по-добри, или в крайна сметка, няма да станат по-лоши, което само по себе си не е малка полза за душата.

1.Злото се прилепя към нашата същност, както ръждата от медта и мръсотията по тялото. Но както медта не е причинила ръждата и не родителите – мръсотията на своите деца, така и не Бог е създал злото. Той е дарил човека със съвест и разум, за да избягва злото, знаейки, че то е вредно за него и го води към мъчения. Наблюдавай се внимателно: цени високо колко си щастлив и богат, но не хвали тези дарове под никаква форма. Веднага си представи смъртта и тогава никога няма да пожелаеш нищо лошо и житейско!

2. Душата има свои собствени страсти: гордост, ненавист, завист, гняв, униние и други. Когато душата изцяло се предава на Бог, тогава щедрият Господ и дарява истинско покаяние и я очиства от всички страсти, учи я да не следва страстите и й дава сила да ги преодолява и да побеждава враговете, които не престават да и поставят препятствия. И ако душата е твърда в своето обръщение и добро подчинение на Светия Дух, който я е научил на покаяние, то милосърдният творец ще я пожали заради трудовете и, положени по време на лишения и нужда – по време на продължителен пост, на частно бдение, при изучаване на словото Божие, непрестанната молитва, поради отричането от светските утехи, смирението и нищетата духовна. И ако тя успее да устои с твърдост на всичко, щедрият Бог ще я избави от всички изкушения и ще я изтръгне от ръцете на враговете в Своята милост

Колкото по-умерен живот живее човек, толкова по-спокоен става, защото не се тревожи за много дела – за прислугата и придобиването на вещи. Ако ние се привързваме към земното, то ставаме подвластни на породените от нея скърби и достигаме до ропот срещу Бога. По такъв начин, желанието за "многото придобивки" ни създава душевни вълнения, и ние блуждаем в тъмнината на греховния живот, не познавайки сами себе си.

В нашите разговори не трябва да присъства никаква грубост, тъй като скромността и целомъдрието обикновено украсяват умните хора. Боголюбивият ум е светлина, осветяваща душата, както душата – тялото.

1. Хората обикновено биват наричани умни по едно неправилно употребяване на тази дума. Не са умни онези, които са изучили изреченията и писанията на древните мъдреци, а онези, у които душата е умна, които могат да различат доброто от злото, всичко зло и вредно за душата избягват, а за доброто и полезното радеят и го правят с велика благодарност към Бога. Само те трябва да се наричат умни хора.

2. Когато вятърът духа спокойно, всеки мореплавател може да се гордее и хвали. Но само при внезапна промяна на ветровете се проявява изкуството на опитен кормчия.

3. Човек, който благочестиво живее, но допуска злото в душата си. А когато в душата няма зло, тогава тя е безопасна и невредима. Над такива хора нито злобния демон, нито случайностите имат някаква власт. Бог ги избавя от злините и живеят те невредимо пазени, като богоподобни. Някой похвали ли такъв човек, той не приема сериозно похвалите, някой обезславя ли го, той не се защитава и не се възмущава на онзи, който го обижда.

4. Който е незлоблив, той е съвършено богоподобен, той е пълен с радости и Дух Божий. Но както огънят изгаря гъстите гори, когато не го наблюдаваш, така и злобата, ако я допуснеш в сърцето си, ще погуби душата ти, тялото твое ще оскверни и ще предизвика в теб много лоши мисли. Тя ще породи в теб вълнения, завист, кавги, ненавист и подобни люти страсти, които ще те натоварят и ще ти причинят голяма мъка. Затова нека се постараем да придобием незлобливостта и простосърдечието на светиите, за да моге Господ Иисус Христос да ни приеме при Себе си и всеки от нас с радост да приеме.

5. Както тялото, което преждевременно излиза от майчинската утроба, не може да живее, така и душата, изведена от тялото, не достигнала богознанието чрез добродетелен живот, не може да се спаси и да живее в общение с Бога.

АНТОНИЙ Великий родился в Египте около 250-го года от благородных и богатых родителей, воспитавших его в христианской вере. 18-ти лет он лишился своих родителей и остался один с сестрой, которая была на его попечении.

Удаление преподобного Антония от мира совершилось не вдруг, а постепенно. Сначала он пребывал близ города у одного благочестивого старца, жившего уединенно и старался во всем подражать ему. Посещал и других отшельников, живших в окрестностях города, и пользовался их советами. Уже в это время он так прославился своими подвигами, что его звали "другом Божиим." Затем он решил уйти дальше. Звал старца с собой, а когда тот отказался, попрощался с ним и поселился в одной из отдаленных пещер. Один из его друзей по временам приносил ему пищу. Наконец святой Антоний совсем удалился из обитаемых мест, перешел реку Нил и поселился в развалинах воинского укрепления. Он принес с собой хлеба на шесть месяцев, а после получал его от друзей своих только два раза в год через отверстие в кровле.

Нельзя изобразить, сколько искушений и какую борьбу вынес этот великий подвижник. Он страдал от голода и жажды, от холода и зноя. Но самое страшное искушение пустынника, по слову самого Антония, - в сердце: это тоска по миру и волнение помыслов. Ко всему этому присоединились прельщения и ужасы от демонов.

Однажды, во время ужасной борьбы с помыслами, Антоний воззвал: "Господи, я хочу спастись, а помыслы не дают мне." Вдруг он видит: кто-то похожий на него сидит и работает, потом встал и начал молиться, затем опять сел за работу.

"Делай так и спасешься," - сказал ему ангел Господень.

Уже двадцать лет жил Антоний в своем уединении, когда некоторые из его друзей, узнав о его местопребывании, пришли, чтобы поселиться вокруг него. Долго они стучали к нему и просили его выйти к ним из своего добровольного заключения; наконец решились уже выломать двери, как Антоний отворил и вышел. Они удивились, не найдя в нем следов изнурения, хотя он подвергал себя величайшим лишениям. Небесный мир царствовал в его душе и отражался на лице. Спокойный, сдержанный, ко всем одинаково приветливый, старец скоро сделался отцом и наставником многих. Пустыня оживилась: на горах кругом появились обители иноков; множество людей пело, читало, постилось, молилось, трудилось, служило бедным. Святой Антоний не давал своим ученикам каких-либо определенных правил для монашеской жизни. Он заботился только о том, чтобы укоренить в них благочестивое настроение, внушал им преданность воле Божией, молитву, отрешение от всего земного, неусыпный труд.

Преподобный Антоний скончался в глубокой старости (106 лет, в 356 г.) и за свои подвиги заслужил наименование Великого.

Преподобный Антоний основал отшельническое монашество. Несколько отшельников, находясь под руководством одного наставника - аввы (авва значит - отец [евр.]), жили отдельно друг от друга в хижинах или пещерах (скитах) и предавались молитве, посту и трудам. Несколько скитов, соединенных под властью одного аввы, назывались лаврой.

Нужно отметить, что еще при жизни Антония Великого появился и другой род иноческой жизни. Подвижники собирались вместе в общину, несли совместные труды (каждый по своей силе и способностям) разделяли общую трапезу, подчинялись одним правилам. Такие общины назывались монастырями. Аввы этих общин стали называться архимандритами.

Бог Отец по Своей благости не пощадил Сына Своего Единородного, но предал Его для избавления нас от грехов и неправд наших. И Сын Божий, смирив Себя ради нас, исцелил нас от душевных болезней наших и устроил нам спасение от грехов наших. Поэтому необходимо нам познать и в мыслях всегда держать это великое устроение Божие - что Бог Слово ради нас во всем уподобился нам, кроме греха. Следует же всем помнить это и усердно стараться на самом деле освободиться от грехов с помощью Господа.

Благодать Духа Божия преимущественно дается тем, которые от всего сердца вступают в подвиг и с самого начала определяют себе стоять и ни в чем не уступать врагу. Впрочем, Святой Дух призвавший их, сначала все делает для них легким, чтобы поощрить и утешить вступающих в подвиг покаяния, а потом показывает им всю трудность добродетельного пути. Помогая им во всем, Он учит их, как нести труды покаяния, и полагает им пределы и образ как в отношении к телу, так и в отношении к душе, пока не приведет их к совершенному обращению к Богу.

Кто боится Господа и соблюдает Его заповеди - тот раб Божий. Но это рабство, в котором и мы находимся, собственно, не есть рабство, но праведность, ведущая к усыновлению. Господь наш избрал Апостолов и вверил им благовестие Евангелия. Данные Им заповеди установили для нас прекрасное рабство, чтобы мы господствовали над своими страстями и украшали себя добродетелями. Когда же мы подойдем ближе к благодати, Господь наш Иисус Христос скажет и нам, как сказал Своим ученикам: "Я уже не называю вас рабами, но друзьями Моими и братьями: потому что все, что слышал от Отца Моего, сказал вам".

Глаз видит видимое, а ум постигает невидимое. Боголюбивый ум есть свет души. У кого ум боголюбив, тот просвещен сердцем и своим умом зрит Бога.

Если приступаешь к какому-нибудь делу и не видишь в нем соизволения воли Божией, ни в коем случае не делай его.

Следует говорить не о том, что невозможно человеку вести добродетельную жизнь, а о том, что это нелегко. И точно, не для всякого она достижима, но только те приобщаются добродетельной жизни, которые благочестивы и имеют боголюбивый ум. Обыкновенный же ум есть ум мирской и превратный; он рождает помышления добрые и худые, изменчив и склонен к вещественному, а ум боголюбивый казнит зло.

Те, которые проводят жизнь в малых и невысоких подвигах, с одной стороны от опасностей избавляются, а с другой - не имеют нужды в особенных предосторожностях. Побеждая же различные греховные пожелания, они удобно обретают путь, ведущий к Богу.

Людям, не имеющим природных расположений к добру, не следует в отчаянии опускать руки и пренебрегать боголюбивой и добродетельной жизнью, как бы ни была она трудна для них. Но должно им подумать и приложить посильную заботу о себе. Ибо, хотя и не возмогут они достичь верха добродетели и совершенства, но все же, стараясь, они или сделаются лучшими, или, по крайней мере, не станут худшими, что само по себе есть немалая польза для души.

Зло прилепляется к нашему естеству, как ржавчина к меди или грязь к телу. Но, как не медник произвел ржавчину и не родители - грязь на своих детях, так и не Бог произвел зло. Он вложил в человека совесть и разум, чтобы он избегал зла, зная, что оно вредно для него и ведет к мучениям. Следи же за собой внимательно: увидев какого счастливца в силе и богатстве, ни под каким видом не хвали его. Но тотчас представь перед собою смерть, и ты никогда не пожелаешь ничего худого или житейского.

Душа имеет свои собственные страсти: гордость, ненависть, зависть, гнев, уныние и другие. Когда душа всю себя предает Богу, тогда щедрый Бог посылает ей истинное покаяние и очищает ее от всех страстей, уча ее не следовать им и давая ей силу преодолевать их и побеждать врагов, которые не перестают полагать ей препоны. И если душа пребудет твердой в своем обращении и добром повиновении Духу Святому, научающему её покаянию, то милосердный Творец сжалится над нею, ради ее трудов, проводимых во всяком утеснении и нужде - в продолжительном посте, частом бдении, в изучении слова Божия, в непрестанной молитве, в отречении от мирских утех, в смирении и нищете духовной. И если она пребудет твердой во всем этом, щедрый Бог избавит ее от всех искушений и исторгнет из рук врагов Своей милостью (Ант.Вел.)

Чем более умеренную жизнь проводит человек, тем спокойнее он становится, потому что не печется о многом - о прислуге и приобретении вещей. Если же мы прилепляемся к этому [земному], то подвергаемся случающимся из-за этого скорбям и доходим до ропота на Бога. Таким образом, желание многого наполняет нас смятением, и мы блуждаем во тьме греховной жизни, не зная самих себя.

В наших разговорах не должно быть никакой грубости, ибо скромность и целомудрие обыкновенно украшает умных людей более, чем дев. Боголюбивый ум есть свет, освещающий душу, как солнце - тело.

Люди обычно именуются умными по неправильному употреблению этого слова. Не те умны, которые изучили изречения и писания древних мудрецов, но те, у которых душа умна, которые могут различить добро от зла; и всего злого и вредного для души они избегают, а о добром и полезном разумно радеют и делают то с великой благодарностью к Богу. Только они одни должны по правде называться умными людьми.

Когда ветер дует спокойно, всякий мореплаватель может высоко мнить о себе и хвалиться. Но только при внезапной перемене ветров проявляется искусство опытных кормчих.

Человек, благочестиво живущий, не попускает злу войти в душу. А когда нет в душе зла, тогда она безопасна и невредима. Над такими людьми уже ни злобный демон, ни случайности не имеют власти. Бог избавляет их от зол, и живут они невредимо хранимы, как богоподобные. Похвалит ли кто его, он не примет всерьез похвалы, обесславит ли кто его, он не защитится и не возмутится против обидчика ( Ант. Вел.)

Кто незлобив, тот совершен и богоподобен, он полон радости и Духа Божия. Но как огонь сжигает большие леса, когда не следишь за ним, так и злоба, если допустишь ее в свое сердце, погубит твою душу, тело твое осквернит и вызовет в тебе много дурных мыслей. Она возбудит в тебе волнения, зависть, ссоры, ненависть и подобные лютые страсти, которые отяготят тебя и причинят тебе большие горести. Поэтому будем стараться стяжать незлобие и простосердечие святых, чтобы Господь Иисус Христос принял нас к Себе и каждый из нас мог с радостью сказать: "Меня же за незлобие принял и утвердил меня перед Тобой во веки" (Пс. 40:13).

Как тело, преждевременно выйдя из материнской утробы, не может жить, так и душа, вышедшая из тела, не достигнув боговедения через добродетельную жизнь, не может спастись или жить в общении с Богом.

Как тело, пока в нем находится душа, проходит три возраста, а именно: юность, зрелый возраст и старость; так три возраста проходит и душа, а именно: начало веры, преуспевание в ней и совершенство. В первом, когда начинает душа веровать, она рождается во Христе, как говорится в Евангелии. Апостол Иоанн дал нам признаки этого нового рождения, равно как и среднего состояния и совершенства, говоря: "Я писал вам, юноши; писал вам, дети; писал вам, отцы" (1 Иоан. 2:12-14). Так он писал не своим плотским друзьям, а верующим, раскрывая три состояния, которые проходят стремящиеся в духовную область, чтобы достигнуть совершенства и удостоиться полной благодати.

 Когда в человеке перестает царствовать грех, тогда является душе Бог и очищает ее вместе с телом. Если же грех продолжает царствовать в теле, то не может человек видеть Бога: ибо душа еще находится в грешном теле, а оно не допускает в себя свет, который есть видение Бога. Давид говорит: "Во свете Твоем увидим свет" (Псал. 35:10). Что же это за свет, в котором человек видит свет? Это тот свет, о котором говорит Господь наш Иисус Христос в Евангелии, что весь человек должен стать светлым, чтобы не было бы в нем ни одной темной части (Лук. 11:36). Господь также сказал: "Никто не знает Отца, кроме Сына, и Сына не знает никто, кроме Отца и кому Сын хочет открыть" (Матф. 11:27). Сын же не открывает Отца Своего сынам тьмы, а только тем, которые пребывают в свете и являются сынами света, сердечные очи которых Он просветил познанием заповедей.

 

Смерть для людей, понимающих ее, есть бессмертие, а для простецов, не понимающих ее, есть смерть. Физической смерти не следует бояться, а бояться надо погибели души, которая происходит от неведения Бога - вот, что ужасно для души! Жизнь есть соединение души и тела; а смерть есть не исчезновение этих частей человеческого естества, а расторжение их союза. Все это Бог хранит и после расторжения. Как младенец выходит из материнского чрева, так и из тела душа выходит голой. И бывает иная чиста и светла, иная запятнана падениями, а иная черная от многих прегрешений. Почему умная и любящая Бога душа, поминая и рассуждая о бедах после смерти, благочестиво живет, чтобы не быть осужденной и не подвергнуться им. А неверующие, по своему неразумию, не сознают этого и грешат, не думая о том, что ожидает их там. Как вышедши из чрева не помнишь того, что было во чреве, так и выйдя из тела, не помнишь того, что было в теле. Как из чрева выйдя, ты стал лучше и больше телом, так выйдя из тела непорочным ты перейдешь на Небо лучшим и нетленным. Смертные должны заботиться о своем спасении, зная наперед, что их ожидает смерть. Ибо, блаженное бессмертие бывает уделом преподобной души, когда она пребывает доброй, а смерть вечная встречает ее, когда она становится злой. Помни, что юность твоя прошла, силы истощились, а немощи возросли и уже близко время твоего исхода, когда ты должен будешь дать отчет о всех своих делах. И знай, что там ни брат не искупит брата, ни отец не избавит сына. Всегда вспоминай об исходе из тела, не выпуская из мысли вечного осуждения. Если будешь так себя настраивать, то во веки не согрешишь.

Какое множество злых бесов и сколь многочисленны козни их! Они и после того, как мы покаялись и стараемся избегать злых дел, не отстают от нас, но продолжают искушать нас с отчаянным усилием, зная, что участь их уже окончательно решена и что наследие их - ад, за их крайнюю злобу и отвращение от Бога. Да откроет Господь очи ваших сердец, чтобы вы увидели, сколь многочисленны козни демонов и как много зла они ежедневно причиняют нам, и да дарует вам сердце бодрое и дух рассуждения, чтобы вы могли принести самих себя в жертву живую и непорочную Богу.

Дьявол, за свою гордость ниспав с небесного чина, всеми силами старается увлечь в падение и всех, кто от всего сердца желает служить Господу, - тем же самым путем, каким и сам ниспал, т.е. через гордость и любовь к суетной славе. Этим-то воюют против нас демоны: этим и другим подобным они хотят отдалить нас от Бога. Кроме того, зная, что любящий брата своего любит и Бога, они влагают в наши сердца ненависть друг к другу, - и до такой степени, что иной даже не может и смотреть на своего брата или сказать ему слово. Многие истинно великие подвижники понесли труды добродетельной жизни, но по неразумию погубили себя. Это же может произойти и с вами, если например, охладев в подвиге, вы будете думать, что обладаете добродетелями. Ибо вот вы уже и ниспали в эту дьявольскую болезнь (самомнение), думая, что близки к Богу и пребываете в свете, тогда как на самом деле находитесь во тьме. Что побудило Господа нашего Иисуса Христа снять Свои одежды, препоясаться полотенцем и умыть ноги тех, которые ниже Его, если не то, чтобы научить нас смирению? Да, - смирение Он тогда показал Своим примером. И точно, все хотящие войти в первый чин, не иначе могут этого достигнуть, как смирением... Итак, если не будет в человеке крайнего смирения, смирения всем сердцем, всем умом, всем духом, всей душой и телом, - то он Царства Божия не наследует.

Из "Наставления  Святых Отцов о духовной жизни", Часть 1

Виж също:

• Православните манастири по света
• Православната читалня: Нашата надежда: За монашеството и манастирите
• Православен молитвослов
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен календар за текущата година
• Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

• Витоша-
• закон за горите-
• шистов газ-
• еколози

ШРИФТ

ПЕЧАТ

• „Пилатовски” мораториум за добива на шистов газ 16 Януари, 2012 20:58
• ГЕРБ „за“ 6-месечен мораториум за шистовия газ 16 Януари, 2012 18:39
• Стотици казаха "не" на шистовия газ 14 Януари, 2012 14:32
• Протест пред парламента в защита на Витоша 11 Януари, 2012 12:49

Екологичните организации не са доволни от развитието на парливата тема „шистов газ“ и продължават протистите. Този път противниците на проучванията и  добива на шистов газ чрез технологията „хидравличен удар“ ще се обединят с недоволните от поправките в Закона за горите, научи Факти.бг от екоорганизации.

Протестът е насрочен за утре в 18.00, сборен пункт е паметникът на Патриарх Евтимий в София.

„Излизаме солидарно. Разбрали сме се с организаторите на другия протест – и те като нас са излъгани“, заяви Борислав Сандов от Гражданската инициатива за забравяне на проучванията и добива на шистов газ чрез т.нар. „фракинг“.

Вчера ресорната икономическа комисия в парламента одобри текст, според който забраната за проучване и добив на шистов газ се въвежда, докато не се приемат поправки в Закона за околната среда, според които трябва да се прави Оценка за въздействие на околната среда /ОВОС/ за всички проучвания на шистов газ.

„Ако се разчита само тези текстове, по-скоро се дава възможност за прилагане на тази технология след преминаване на процедурата по ОВОС, което дава надежда на инвеститорите. Да се разчита само на промяна в Закона на околната среда не е достатъчно е не в интерес нито на гражданите, нито на инвеститорите“, заяви за Факти.бг Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие“.

„Това означава, че цялото упражнение е едно измъкване – ние забраняваме в тази технология до момента, в който я разрешаваме“, коментира Цветков, който се надява утре парламентът да се одобри приетия от комисията текст.

„Настояваме да се приеме решение директно от Народното събрание за забрана на фракинга – технологията,  с която се проучва и добива шистов газ по света, защото явно правителството няма волята да направи това. Това се искали още от началото. Тази технология е доказано вредна и предизвиква и замърсяване на водите и почвите, предизвиква и трусове“, заяви Борислав Сандов от Гражданската инициатива за забрана на фракинга.

Фондация „Биоразнообразие“ води дело срещу решението на Министерски съвет, с което американската компания „Шеврон“ получи възможност да прави проучвания. От организацията първи алармираха срещу опасностите от шистовия газ и технологията на т.нар. „фракинг“.

15 януари 2012 20:16 | 7 Коментирай Препоръчай (0)

Споразумение за съвместни военни тренировки и учения подписаха министърът на отбраната на България Аню Ангелов и вицепремиерът и министър на отбраната на Държавата Израел Ехуд Барак. Това съобщи пресцентърът на българското министерство на отбраната.

Споразумението цели да разшири военното сътрудничество между двете държави чрез съвместни тренировъчни дейности. Това ще доведе до по-голяма оперативна съвместимост и до усъвършенстване на подготовката на подразделения от въоръжените сили за работа в международна среда. Документът регламентира правата, задълженията и отговорностите на двете страни при съвместни тренировки на въоръжените сили, статута на силите на територията на приемащата страна, както и въпроси, свързани с околната среда, юрисдикцията, митническите и имиграционни въпроси, финансовите въпроси, отговорности при инциденти, искове, задължения на страните за спазването на международни договори и др.

На срещата между двамата министри в министерството на отбраната в Тел Авив бе подписан още един двустранен документ - Меморандум за разбирателство за сътрудничество в отбранителната промишленост между българското министерство на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на отбраната на Израел. С него се регламентира сътрудничеството в производството и търговията на продукти с отбранително предназначение между двете страни и разширяване на съвместната научна, изследователска, проектна и експериментална дейност.

"Убеден съм, че двете споразумения, подписани днес, не са просто документ за бизнеса и документ за армиите на двете държави, а носят и своето политическо послание - България и Израел са още една крачка по-напред към засилено партньорство и стратегически диалог" (Срещу все повече ставащият световен фактор Иран!), каза министър Ангелов на церемонията по подписването.

Той бе посрещнат с почетен караул в министерството на отбраната в Тел Авив, където разговаря близо час със своя колега Ехуд Барак. Двамата министри изтъкнаха значението на подписаните документи за задълбочаването на сътрудничеството между двете държави и изразиха задоволство от традиционно добрите отношения на разбирателство. Те набелязаха като възможни направления на сътрудничество в сферата на отбраната военното обучение и тренировки, обмяна на информация и опит, се казва в съобщението на пресцентъра на министерството на отбраната.

Мутрите на националния позор( Gangsters nationale Schandе):

 

mediapool.bg/николай-младенов-в-остър-спор-с-турски-министър-заради-защита-на-израел-news183830.html

bg.altermedia.info/


"Българският" външен министър Николай Младенов по време на посещението си в Израел (29 юни)




kliuki.bg/52969/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B8%D0%BA/

samvoin.blog.bg/politika/2011/10/25/otvoreno-pismo.841439
 

ШРИФТ

ПЕЧАТ

Разположената на територията на Турция радиолокационна станция за ранно оповестяване на ракетно нападение, която е част от системата ПРО на НАТО в Европа, е въведена в експлоатация, съобщава Си Ен Ен, като цитира изявление на представител на МВнР на страната.

По-рано турският вестник Hurriyet, като се позова на собствени източници, съобщи, че станцията, която е разположена в село Кюреджик е започнала да работи още на 1 януари. Според данни на изданието, функционирането на радара се осигурява от американски военнослужещи, тъй като Турция няма свои подготвени хора.

Решението за разгръщане на системата за ПРО беше взето през 2010 г. на срещата на върха на НАТО в Лисабон и Турция от самото начало подкрепя реализирането на този проект.

„България е удовлетворена от постигнатото споразумение между правителствата на САЩ и Турция за разполагане на турска територия на елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО)", заявиха в съвместно изявление министрите на външните работи Николай Младенов и на отбраната Аню Ангелов.

„Както нееднократно съм заявявал, нашият приоритет е цялата територия на България да е защитена от евентуална ракетна атака. Удовлетворени сме, че с решението за инсталиране на радарна установка в Турция този въпрос се решава практически", подчертава министърът на външните работи Николай Младенов.

Той отбелязва, че изграждането на ПРО е стратегически проект за колективно посрещане на един от най-сериозните рискове за сигурността през 21 век.

„Разполагането на елемент от противоракетната отбрана в Турция ще засили отбранителния потенциал на НАТО и ще има пряко отражение върху гарантирането на националната сигурност на България“ (От кого и кой е този извън НАТО и Европа, който би тръгнал да напада България, защото иска нещо от нея?! Може би Иран, който искаше да строи в България своя рафинерия, иска да ни напада?! Или колонията - бивша България мисли да отиде да го провокира и да хвърли робите си срещу тях, в името на англо - империализма и антихристки и геноциден Израел?), заявява министърът на отбраната Аню Ангелов.

По думите му ПРО е и ще бъде една от основните мисии на НАТО. Чрез нея ще се осигури адекватна защита на територията и на населението на страните членки от балистични ракети, допълва той.
 

Съдбата на българите от Егейска Македония е темата, която вълнува професор Благой Шклифов в книгата му, озаглавена „На кол вода пиехме". Трудът му достига до нас  чрез издателство „Изток-Запад" .

С подписването на Берлинския договор през 1898 г. (*) се ревизира Санстефанския мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината.

Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция.

Вместо свобода на егейските българи съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Йоанис Метаксас.

Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити. Въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух. Тази тъжна, но забележителна история от нашето близко минало е подробно документирана в събитийния труд „На кол вода пиехме" от проф. д-р Благой Шклифов.

Изхождайки от разнообразието в различни български диалекти в съпоставителен план със старобългарския език, през професионалния си живот проф. Шклифов многократно поставя въпроса за обогатяването на книжовната норма с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония.

Той написва последната си книга „На кол вода пиехме" на югозападна редакция на българсия език, за да може читателят да се докосне до красотата и богатството на българските говори от Егейска Македония и пренесе в събраните автентични спомените на местните жители.

Успоредно с работата си към БАН проф. Шклифов преподава история на унгарския език и унгарска диалектология в СУ „Климент Охридски" в продължение на 20 години. Съдбата на проф. Шклифов е мистериозна - той почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.

Книгата „На кол вода пиехме" се издава за първи път и не само отразява текстово хрониките и историите по тази болезнена тема, но и представя солиден и дори зловещ снимков архив, с който допълнително се илюстрира този тъмен период от българската история.

• „Призракът на Сталин”
• „Майката на дявола” или войната между СССР и САЩ
• "Школата на боговете" чертае план за бягство
• Рекорден край на 2011-та за романа на Господинов
• Книги за 7 000 лв. получи библиотеката в Исперих

Унгарски националисти запалиха европейския флаг при протест срещу членството на страната в ЕС, предадоха информационните агенции.

Около 3000 души се събраха при офиса на Европейската комисия в столицата Будапеща на 14 януари, по призива на националистическата партия "Йобик", съобщи агенция „Асошиейтед прес". Лидерът й Габор Вона поиска властите да проведат референдум за излизане на страната от ЕС. Според него съкращаването на бюджетните разходи, за което настоява съюзът, е „покушение" срещу независимостта на Унгария.

През ноември 2011 г. страната се обърна към Европейския съюз и Международния  валутен фонд с молба за финансова помощ. Засега молбата не е удовлетворена основно заради приетите законови промени, ограничаващи независимостта на централната банка. Европейските партньори настояват да бъдат приети поправки.

Демонстрация в Букурещ с искане за оставка на президента на страната Траян Бъсеску доведе до безпорядъци, съпроводени от сблъсъци с полицията.

Университетският площад в центъра на града, където се събраха около 1 000 демонстранти, е покрит с дим. Протестиращите хвърляха срещу полицаите фишеци, павета и бутилки.

Пазителите на реда на свой ред използваха палки и сълзотворен газ. Няколко души, между които и двама жандармеристи, са получили наранявания. Усилени полицейски отряди са отцепили района и чрез високоговорители призоват всички да се разпръснат, заплашвайки, че ще използват сила, за да обезпечат обществения ред.

През последните дни протести бяха проведени в Клуж, Яш, Галац, Крайова, Тимишоара и други градове на страната. Причината за тях е предложената от Бъсеску реформа за здравеопазването. Въпреки факта, че на 13 януари, президентът реши да не продължи реформата, организаторите не са отменили своите искания, като протестират срещу твърда социална политика на правителството като цяло.

30 арестувани и десетки ранени - равносметката от снощните протести в страната. Основният митинг в Букурещ завърши пред Президентския дворец, където хората поискаха неговата оставката на президента. Румънската полиция употреби сълзотворен газ, за да разпръсне акцията. Стигна до сериозни сблъсъци, при които имаше ранени и от двете страни. Един полицай е в болница в тежко състояние.

btv.bg/news/svetut/balkanite/story/495034947-Protestite_v_Rumaniya_ne_stihvat.html - видео.

До голяма степен финансирана от мега-магната Джордж Сорос и неговите контактни лица от ЦРУ, сегашната Трета световна направи полеви изпитания както на всеки друг продукт. "Тематичните революции" проверени в Сърбия, след това в Украйна, Грузия и Киргизстан, за сваляне на проблемни правителства дадоха резултат като от генерална репетиция.

На бойното поле, вече не се сблъскват армии, флот и въздушни сили. Необходимо е само да се внедрят провокатори, както и представители от петата колоно в столиците на целевите страни, медии, политически партии и институции на "гражданското общество", за да победят правителството извън нормалния политически процес и да го заменят с ново правителство, действащо в интерес на централните банки (без изключиение - еврейски) и глобалните олигарси.

Началото на асиметричната война започна в Белград, когато ОТПОР-съпротивителното движение в Сърбия, предназначено за сваляне на режима на Слободан Милошевич, организира първата "Тематична революция." Символ на ОТПОР стана ситснатия юмрук, емблема, която ще се появи и в бъдещи "тематични революции" от Киев до Кайро

Учебникът, използван от ОТПОР в Сърбия и други подобни организации за свалянето на режимите в Грузия (революция на розите), Украйна (оранжевата революция), Киргистан (революцията на лалетата) е разработен в университета на Масачузетс от професор Джийн Шарп, основател на неправителствената организация Институт на Алберт Айнщайн, който помагал за трениране и обучаване на активистите от ОТПОР в гражданско неподчинение и в кампанията на народната съпротива, насочени към свалянето на правителството.

Ефектът на доминото в "тематичните революции" доведе до това, че сърбите помагаха да се свали правителството на Грузия, а после сърбите и грузинците се отправиха в Киев, за да свалят Украинското правителство, а след това и сърби, и грузинци, и украинци (всъщност, става дума само за евреи!) бяха пряко замесени във въстанието в Бишкек.

Шарп е възпитаник на свързания с ЦРУ, Харвардски "Център за международни отношения", на които абревиатурите се явяват акроним (CIA). Харвард и ЦРУ имат дълга история на тесни връзки. Шарп никога не е имал интерес към демократичните принципи за управление, а на практика внедрява асиметричните войни с помощта на вътрешни прокси-сили без необходимост от нахлуване на чужди армии и масови жертви и разрушения, свързани с това.

Много от тактиките на Шарп са наблюдавани в практиката на асиметричната война. Това, в частност, създава впечатление за масовост и успех на движението, което в реалността не е така. Използването на западните новинарски канали като Fox News, с участието на показваните, подбрани репортажи от бунтовете в Гърция и разказите за недоволството в Москва, както и много други, всички те са примери за тактиката на дезинформация и пропаганда на Шарп.

Друга тактика на Шарп е да се изискват промени извън рамките на избирателната система. Тази тактика стана очевидна при Оранжевата революция в Украйна през 2004г., когато резултатите от изборите бяха отхвърлени, а по време на последните руски парламентарни избори, където групи като ГЛАС, отказваха да приемат резултатите от изборите и използваха истеричната жена на бившия съветски президент Михаил Горбачов за призоваване към отмяна на резултатите от изборите.
Намесата на технологията на Шарп и Сорос, така също, може да се види в номинацията на руския олигарх и собственик на баскетболния отбор Ню Джърси Нетс, Михаил Прохоров (той и всички руски олигарси са евреи), подкрепян от западните пропагандни източници като Christian Science Monitor (който е наричан още Кристиан Ционист Монитор), след завладяването от сили, които са в полза на интересите на нео-имперската (еврейска) външна политика на САЩ)

Президентските избори в Русия и растящото недоволство в селските райони на Китай сред зараждащата се средна класа, са допълнителни възможности за насърчаване към Трета световна. Мианмар, неспокойният китайски Тибет, Източен Тюркистан, Лливан, Иран, Алжир, Судан, Зимбабве, Венецуела, Непал, Беларус, Еквадор, Боливия, Пакистан, Лаос и Конго, също предоставят удобни възможности за архитектите на Третата световна. Тези, които придобиват контрола на американските и глобални елити на планетата, няма да спрат , докато всеки декар земя не бъде под контрола на корпорациите и олигарсите от WALL STREET, кукловодите от ЦРУ, глобализаторските семейства и бизнес картелите.


Превод и редакция:
Захари Андреев
15.01.2012

Източник

Wayne MADSEN (USA) | 26.12.2011

Марин Лесенски, Инициатива за европейски политики, Институт "Отворено общество" - София

Икономическата и финансовата криза в Европа, колкото и да е сериозна, не е основната заплаха за европейския проект - тя е само едно от нейните лица.

Разломите в Европа са много по-разнообразни и по-дълбоки, отколкото дълговата криза предполага. Европа е разделена от различни нива на демокрация и добро управление, качество на живот и икономическо развитие. Това са някои от изводите на доклад, базиран на новия "Индекс на настигането" на институт "Отворено общество" - София, който класира 35 страни - страните членки, кандидатки за ЕС и други, по 47 индикатора.

Най-сериозният проблем за Европа е съвпадението на много разделителни линии, които оформят няколко групи - шест според подхода на анализа. Класирането е според степента на развитие. Страните в групите се характеризират с прилика едни с други и различие от страни от други групи.

Разделението на страните в Европа на групи според техните характеристики се илюстрира още по-ясно от разпределението на групите на картата (виж вдясно). Групите са географски обособени, като страните от групите са съседни в определени части на Европа. Например първата група с най-добри постижения - "северните красавици" - се състои от скандинавските страни, Холандия и Люксембург. Втората група - "ядрото" - се състои от Германия, Франция, Великобритания и по-малки страни около тях. Последните в класацията са своеобразен "Балкански съюз" - групите, съставени от страните в тази част на Европа - страни членки (сред които и България) и кандидатки.

Тази нова карта на Европа показва, че разделението север-юг постепенно измества делението на изток-запад, като една диагонална линия разделя Европа приблизително на северозападна и югоизточна половина. Краят на традиционното различие между Изтока и Запада бележи края на ерата след студената война, в която досега живяхме. Но в същото време на картата на новата реалност в Европа може да се открият по-стари исторически и културни модели, които може да се проследят до ерата на империите.

Това може да допринесе за обяснението защо едни и същи политики и правила дават различни резултати в различни части на Европа.

Темата "Европа на няколко скорости" също може да се интерпретира по алтернативен начин. Принадлежността на една страна към дадена група, основана на близки характеристики, може да се окаже по-съществена, отколкото тяхното членство в "политически клубове" като еврозоната или Шенген.

Както показва опитът, скоро става ясно, когато една страна се е присъединила към клуб, за който не е била готова и не може да следва нормите на своите партньори.

Дълговата криза като криза на управлението на държавите.

Според анализ на резултатите на индекса дълговата криза в Европа не може да се възприема само като икономическа и финансова, тъй като, изглежда, има взаимодействие между нивата на държавен дълг и постиженията на една страна в индекса особено индикаторите за управление. Затова страните с по-лоши показатели на управление са по-близо до опасната зона на кризата, въпреки че те може да имат ниски нива на дълг. Хипотезата за връзка между дълг и управление предполага, че има точка на пречупване за всяка страна, която се определя като съотношение между добро управление и държавен дълг.

Ако това съотношение се влоши, тогава страната навлиза в криза. Това допринася за обяснението на привидния парадокс защо страни с по-висок дълг, но добро управление могат да понасят тежестта на дълга и защо страни с много по-нисък дълг, но по-лошо управление имат проблеми с пазарите.

Анализите показват, че таванът на дълг от 60% от БВП, определен от Маастрихтските критерии, не може да бъде универсална мярка, защото безопасните нива на дълг са специфични за всяка страна. Затова е необходимо преразглеждането на Маастрихтските и свързаните с тях критерии, което да отчита спецификите на всяка страна или групи от страни със сходни характеристики. Тъй като кризата в Европа не е само дългова, реакциите не може да се ограничават само до икономически и финансови подходи, но и допълнителни мерки, като например да се подобри управлението на една страна.

България в "Индекса на настигане".

При цялостното представяне на България в индекса няма приятни изненади. България заема 28-а позиция от 35 страни, 27 от които са страни - членки на ЕС. България е на предпоследна позиция сред страните в ЕС както в цялостното класиране, така и при отделните категории - икономика, демокрация, качество на живот и управление. Единствено

Румъния е след България, но това не може да бъде успокоение, защото разликата между двете страни е малка. Т.е. страната ни несъмнено е в Европа, но все още не е на нивото на страна - членка на ЕС. При повечето показатели България е в компанията на Румъния и съседните ни балкански страни, които не са членки на ЕС, и заедно съставят своеобразен "Балкански съюз". Разликата се чувства най-много при сравнение с другите страни от петото разширяване на ЕС, които вече са се откъснали напред с по-малка или по-голяма преднина. Има четири основни извода, които могат да се направят за България, от "Индекса на настигането".

Първо, българите не живеят толкова добре, колкото предполага икономическото им развитие. Най-добро представяне на страната е при икономиката, а най-лошо - при качеството на живот. Това са съответно 38 точки (от 0 до 100) и 28-а позиция (от 1 до 35) при икономика и 30 точки и 30-а позиция за качество на живот. Западна Европа обаче има обратните примери - някои държави, като Гърция например, имат много по-висок стандарт на живот, отколкото се предопределя от икономическото им състояние.

Второ, България изостава сериозно, но има пред себе си примери от други подобни страни, че постигането на "европейски нива на развитие" е възможно в реалистични срокове.

В качеството на образованието България изостава след страни като Сърбия, измерени според резултатите на PISA, и е на 30-о място. За сравнение Естония е на 3-а позиция, само след Финландия и Холандия (които са и нещо като световни шампиони). Естония е и част от положителните примери за България за това какво могат да постигнат страни, с които сме стартирали от подобни изходни позиции, но които прилагат правилните политики.

Трето, България има шанс да подобри положението си, като запази добрите си позиции по определени индикатори (например държавен дълг) и се фокусира върху най-проблемните области. При категорията качество на живот, където страната се представя най-зле, България изостава не само по индивидуално потребление, а и като качество на публичните услуги - образование, здравеопазване, социални въпроси.

България е на 32-о място от 35 страни при здравните показатели, с един от най-лошите резултати при качество на здравната система. Фактът, че страни с подобни или по-малки финансови възможности имат по-добри показатели, потвърждава, че системите не работят и трябва да се реформират.

Четвърто, има взаимовръзка между отделни индикатори, при което подобряването на един индикатор води до подобрение на друга област. Например предупрежденията за корупцията вече са станали почти банални, но индексът вече може да даде доказателства в цифри, че това е така: нивото на корупция е в пряка връзка с икономика, демокрация или качество на живот.

Друг пример показва пряката връзка между свободата на медиите, като показател на нивото на демокрацията, и икономическите показатели - т.е. колкото са по-свободни медиите, толкова по-добре е икономиката и по-добро е управлението (индексът не може да регистрира кое е причина и следствие, а само ниво на взаимна зависимост). България обаче е на 27-а позиция по медийна свобода от 35, предпоследна от страните - членки на ЕС).

Интересен e фактът, че има силна връзка между качеството на образоването (по резултатите на PISA) и медийната свобода. Може би по-образованите страни имат по-свободни медии, а оттам и по-добри икономически показатели? Това означава, че докато разликите при икономиката и качеството на живот са често коментирани - и очевидни, то разликите в качеството на демокрацията и управлението са не по-малко съществени за постигането на желаното европейско ниво на развитие.

Убитата Мирослава СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ

Марио Любенов-Заека, вторият заподозрян за убийството на Мирослава от Перник, вероятно симулира, че е болен от шизофрения. Това заяви психиатърът Роберт Крумов, който го наблюдавал година и половина.

“Дойде при мен с куп епикризи през 2009 г. Признаци на шизофрения обаче не е проявявал”, категоричен е Крумов.

Ако назначената експертиза потвърди, че при убийството Любенов не е разбирал какво прави, няма да бъде съден.

“Ще бъде наказан представителят на Главна дирекция за борба с организираната престъпност в Перник заради отношението му към семейството на убитата Мирослава.”

Това заяви вчера министърът на вътрешните работа Цветан Цветанов по БНТ. По-късно МВР съобщи, че е образувано дисциплинарно производство срещу Христо Златков.

Според сестрата на убитото момиче Елеонора Николова след изчезването на Мира Златков й казал: “Вземай пистолет и си я търси сама.” Освен това я обвинявал, че лъжесвидетелства и дава информация на колегите му в София.

“Всичко течеше на 3 лагера. Хората в криминалния отдел в Перник искаха да работят, но за всяко нещо трябваше да искат разрешение от Златков”, твърди Елеонора.

Шефът на антимафиотите в Перник работи в системата на МВР от 16 г. Преди това е бил в служба “Терор” на НСБОП. Многократно е награждаван за принос в борбата с престъпността. Вчера Златков не бе открит за коментар.

Все още не е ясно кога ще бъде погребана Мирослава. Тялото й не е освободено от Съдебна медицина в Перник. Предполага се, че ще бъдат извършени допълнителни експертизи по искане на семейството.

“Тя бе открита гола. За мен е изнасилена, преди да бъде убита”, твърди Николова.

Криминалистите обаче отхвърлиха тази версия. Според тях Мирослава е съблечена, защото голото тяло се разлага по-бързо.

Почерненото семейство твърди още, че убийците на дъщеря им не са само двама. Те се опасяват, че самоубилият се Стойчо Стоев - Чочо, сочен за килър на дъщеря им, е бил убит. Притеснени са и от факта, че е възможно вторият обвинен в убийството Марио Любенов - Заека да бъде изкаран луд и да се отърве без присъда.

“Срещу Марио не са повдигнати обвинения, да излезе от болница и да бъде разпитан отново”, поясниха от прокуратурата в Перник.

От съда пък заявиха, че е привличан като обвиняем само по делото за фалшивите пари. Процес обаче не е започнал заради процедура за настаняването му в психиатрична клиника.

През миналия март Марио е задържан заради лаборатория за фалшиви пари в дома му. Криминалистите се натъкнали на нея, докато тарашели жилището на автоджамбазин в кв. Изток в рамките на акция “Автокрадците”.

Марио е познат на органите на реда с хулигански прояви и нанасяне на телесни повреди, както и заплаха за убийство на дете. Според информирани Заека бил част от нова група автокрадци.

По това дело бил представен документ, че е с психичниотклонения. “Има медицинска документация, че е болен, и са му предписвани медикаменти. Само по това обаче не може да се прави заключение и е изискано в края на ноември 2011 г. да бъде настанен в клиника, където да му бъдат извършени изследвания”, казаха магистрати вчера.

“Има вероятност Марио Любенов да симулира, че е болен от шизофрения”, заяви по-късно психиатърът Роберт Крумов, който го наблюдавал година и половина.

“Дойде при мен с куп епикризи през декември 2009 г. Оказа се, че е лежал 12 пъти в “Св. Наум”. Заключението бе, че трябва да му продължим лечението и аз му изписах лекарства.

Признаци на шизофрения обаче не е проявявал”, категоричен бе Крумов.

Психиатърът се усъмнил в диагнозата. Когато бил назначен като вещо лице по делото с фалшивите пари, го насочил принудително към психиатрия, за да кажат дали наистина е болен.

“Изчел съм цялата история на заболяването. Доста кратка и подозрителна е. Той не изглеждаше болен и не приличаше на човек, който пие лекарства”, каза още д-р Крумов.

От пернишката психиатрия увериха, че Любенов не се води на отчет и не е лекуван там.

Близки на семейството на Стойчо пък започнаха да твърдят, че пръстите на ръцете му били счупени и той не е можел да се самоубие. Според тях Чочо е бил бит от униформените, за да си признае. Аутопсията на тялото му обаче сочи, че това не е вярно.

В неделя вечерта Елеонора Николова се срещна и с премиера Бойко Борисов. Присъстваха директорът на полицията в Перник комисар Валентин Димитров и директорът на ГДБОП Станимир Флоров.

Срещата продължи повече от час и половина. “Не мога да кажа какво сме си говорили. Приех извиненията на премиера”, бе единственото, което заяви Елеонора на излизане от МС.

В деня на разкриване на убийството Борисов заяви, че семейството на Мирослава трябва да се извини на МВР, а на кучето, открило тялото й, да бъдат дадени 4 пържоли.

Това предизвика недоволство в Перник. Часове по-късно пък премиерът заяви, че не е бил разбран правилно и се извини на майката Емилия и на сестрата Елеонора.

Мирослава изчезна на 7 ноември 2011 г. Медиите научиха за нейното отвличане и искания огромен откуп от 500 000 лв. веднага. От полицията обаче помолиха журналистите да не съобщават за това, за да не навредят на разследването. Органите на реда твърдяха, че животът на Мирослава е в опасност и чрез медиите евентуалните похитители могат да се информират за хода на разследването.

Липсата на информация пък доведе до лавинообразно разпространяване на слухове.

Заговори се за намерено голо момиче с вързани ръце и крака, пребито, изнасилено и убито в района на стадион “Миньор” в града.

После пък се твърдеше, че Мирослава е насилена и е в тежко състояние в “Пирогов”. След като полицията проговори на 12 ноември, официалната версия бе, че има изчезнало момиче, но искане за откуп няма.

МВР категорично отхвърли, че е имало обаждане на похитители до семейството, че родителите на Мирослава са получавали писма. Категорично бе отхвърлена и възможността Мирослава да е убита. По-скоро се лансираха версии, че тя е избягала от дома си или пък че е изведена от страната за бяла робиня.

“Мирослава е била убита час след като е била отвлечена. Не можехме да кажем истината на родителите и сестра й, защото извършителите се оказаха близки на семейството им. Чрез тях Стойчо е получавал информация за разследването. Ние го знаехме. Ако бяхме давали информация на роднините, нямаше да намерим момичето никога”, обясни комисар Валентин Димитров.

Разплитането на случая започнало още на 13 ноември, когато Чочо е разпитан за първи път. Тогава той се провалил на изследването с полиграф. Така органите на реда стигнали и до използването на СРС.

При продължителен разпит на 11 януари Чочо започнал да говори пред разследващите - разказал къде е заровена Мирослава и как е убита. Станало ясно, че тийнейджърката е отвлечена малко след 20 ч след тренировка по таекуондо. Похитителите били Стойчо Стоев - Чочо и Марио Любенов - Заека. Тийнейджърката познавала и двамата. Първоначално мъжете били с маски. След като Мирослава ги разпознала по гласовете, те ги свалили.

“Завели са я в помещение, откъдето са я накарали да се обади на сестра си, че е отвлечена. След това са я накарали да напише писмо, в което е посочен размерът на откупа и заплахи към Елеонора и самата Мирослава. След това са я завели на поляна над с. Планиница и са я удушили с жица”, твърдят криминалисти.

Тялото на Мирослава бе изровено с помощта на тежки машини и кучето Гаро от планинската служба в Дупница, което било обучено да открива затрупани от лавина хора. Тялото бе в напреднала степен на разложение и родителите до последно се надяваха това да не е тяхното дете.

СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА

Полицаите, пред които се е самоубил Стойчо Стоев, сами са поискали да им се вземат натривки от ръцете, тъй като са очаквали спекулации по темата. Това разкриха пред "24 часа" източници от МВР. Няма следи от барут по ръцете на никого от антимафиотите, които са били в дома на Стойчо, показват резултатите.

По случая има проверка, която ще изяснява какво точно се е случило и дали полицаите, които са били в дома на Стойчо, са допуснали грешки, довели до самоубийството му. Едва след приключването й ще стане ясно дали ще има наказани.

Няма изискване как да бъдат поставени белезниците на задържаните. Това се правело по преценка на полицаите. Стойчо е бил с белезници, когато са го завели в апартамента му за обиска. Ръцете му са били заключени отпред през цялото време.

Това е било първото претърсване на дома му.Поради това пистолетът на Стойчо не е бил намерен по-рано. Задържаният е поискал да отиде до тоалетната и е показал една врата. Впоследствие се е оказало, че това не е било тоалетната, нещо като килер, където бил скрит пистолетът му.

По повод съмненията, че задържаният може да се е прострелял с оръжие на полицай, запознати припомниха, че пистолетите на служителите се прострелват и гилзите и куршумите се пазят като образци в института по криминалистика. Така може във всеки момент да се определи с кое оръжие е стреляно при даден инцидент.

Междувременно два от полицейските синдикати разпространиха обща декларация, критикуваща "медийното принизяване" на разследването на убийството на Мирослава. Според синдикатите с "неоснователната критика", на която е подложена полицията, се създава невярна представа за професионализма на разследващите.

Своя позиция огласи и Българският хелзинкски комитет. В нея се "изразява сериозно подозрение към твърденията на полицията, че Стойчо Стоев сам се е убил". От организацията настояват в кратки срокове Инспекторатът в МВР да обяви резултатите от проверката си по случая, както и официално становище на действията, предприети от прокуратурата по отношение на окръжния обвинител в града Пламен Найденов, присъствал на самоубийството.

ИЛИАНА ДИНЕКОВА

Снимка: Архив "24 часа"

Братът на похитителя на Мирослава: Ченгетата застреляха Чочо!

16 януари 2012 14:07 | Ели Ташева | 1 Коментирай Препоръчай (0)

• Разкриха убийството на Мирослава, задържан за престъплението се самоуби

Перничани се събират на втори протест срещу убийците на Мирослава. В израз на недоволството си и с настояването за адекватни наказания на извършителите на убийството на 17-годишното момиче, организаторите на протеста канят перничани да се съберат в 19 часа пред сградата на полицията.

Недоволството е заради трагичните събития около отвличането и отнемането на живота на Мирослава Николова, която изчезна вечерта на 7 ноември миналата година, а трупът й бе открит на 12 януари.

Близките на момичето търсят с протеста отговори на въпросите: Кой и защо не си е свършил работата? Ще се отърве ли "лудият" Марио?, Има ли и други замесени? и Как се самоуби Чочо?

"Още едно невинно убито дете, още един престъпник ще бъде на свобода! Нека спрем това!", гласи призивът за приобщаването на перничани към недоволството.

Протест с шествие със запалени свещи в памет на Мирослава се проведе в Перник и в неделя.