Financial News.

Но под повърхността нещата стояха по друг начин. Размерът на реалните заплати беше по-малко от половината от нивото им през 1991 г, страната беше проядена от корупция, събираемостта на данъците беше ниска, а в държавните структури цареше хаос.

След спукването на балона на активите в Тайланд, Южна Корея и Индонезия, което предизвика азиатската криза, цените на суровините паднаха в низходяща спирала и Русия започна да изпитва затруднения с плащанията по дълга си. Рублата веднага беше атакувана от инвеститорите.

През юли 1998 г. МВФ отпусна кредитна линия от 22.6 млрд. долара за стабилизиране на страната. В центъра на пакета беше суап на краткосрочни държавни облигации за по-дългосрочни деноминирани в евро облигации. Въпреки това от август разпродажбите на рублата отново бяха в пълен ход.

Джордж Сорос обяви, че единственият изход за Русия е девалвация, но правителството продължи да оказва подкрепа на рублата, въпреки че заплатите в публичния сектор оставаха неплатени.

На 17 август, руското правителство най-после се предаде под пазарния натиск и обезцени рублата. Но не спря до тук, а обяви мораториум върху плащанията по външния си дълг, чиито размер беше едва 57% от руския БВП. Две седмици по-късно курсът на рублата беше освободен от долара.

Но според експерти от Nomura, Русия не фалира "по обичайния начин", вместо това "тя избра на кого да плаща".

Въпреки това, когато мораториумът върху външния дълг приключи на 15 ноември, руското правителство не го продължи, и възобнови плащанията към притежателите на еврооблигациите.

По-малко от година по-късно руската икономика се възстанови до нивата отпреди кризата - и продължи да расте бързо, подкрепяна от поскъпването на суровините.

Алексей Мойсеев, директор макроикономически анализи във VTB Capital, смята, че има най-малко един ясен урок от кризата в Русия за лидерите на еврозоната - че управлението на проблемите трябва да бъде основен приоритет.

Руската криза опасно подкопа финансовите системи на няколко централно-азиатски държави и имаше своето отражение в Източна Европа и Балтийските страни.

Икономиките в двата региона се сблъскаха с рязкото свиване на значителния си износ за Русия, заради поевтиняването на рублата, в допълнение към нарастващия натиск върху собствените им дългове и валути. 

Кризата в Русия изигра важна роля и за колапса на Long Term Capital Management. Хедж фондът беше отворил големи залози за фалити на други източноевропейски страни след мораториума в Русия и загуби 550 милиона долара само на 21 август, по данни на Световната банка.

Самата Русия, обаче, се възстанови забележително бързо. Според експерти от Societe Generale това се дължи на решителните действия на политиците, но и на поскъпването на петрола.

Цените на суровините обаче не са фактор, които облагодетелства икономиките на Гърция и Италия. Въпреки това идеята за налагане на мораториум върху чуждестранните кредитори и предотвратяване на по-тежка криза не изглежда лоша в контекста на ставащото днес в еврозоната.  

Техните прогнози е прието да се приемат съвсем сериозно: през 2011 г. експертите обърнаха внимание на природните рискове, а няколко месеца по-късно стихиите поставиха Япония на границата на ядрена катастрофа. През 2010-а експертите плашеха с риск от криза на държавните дългове и още през есента страховете се материализираха в Гърция.

Своят седми доклад „Глобалните рискове“ Световният икономически форум публикува две седмици преди срещата в Давос, въвеждайки нова категория- фактори Х- явления, които едва се забелязват и чиито последствия не можем да предвидим, но те могат да се окажат сериозни в бъдеще. През 2012 г. за фактори Х бяха обявени вулканичната зима, мегакатастрофа, финансова неграмотност и епигенетика (изменение на гените под влияние на околната среда и начина на живот).

Раждането на антиутопията

Основното заключение на доклада е, че опитите да се създаде нов, по-добър свят в края от XX в. са се провалили и вместо с утопия, светът се е сблъскал с антиутопия, чиито семена се виждат още в наши дни.

„За първи път от десетилетия хората не вярват, че техните деца ще имат по-висок стандарт на живот от самите тях. Това особено се чувства в промишлено развитите страни“, отбелязва Лий Хауел, управляващ директор на форума.

Едно от последствията на това недоверие са масовите протести от края на миналата година.

Държавите, чиито финансови ресурси периодично са под „пренапрежение“, няма да могат да гарантират ръста на стандарта на живот на населението. „Все по-често гражданите ще бъдат молени да поемат върху себе си рисковете по обезпечение на пенсии и качествено медицинско обслужване, за които по-рано се грижеше държавата и фирмите“, смята изпълнителният директор на Oliver Wyman Джон Дразик.

Икономическото неравенство ражда напрежение

В такава ситуация особено наболял въпрос ще е този за неравномерното разпределение на богатството. По данни на Credit Suisse най-бедните жители на Земята притежават едва 1% от световното богатство, а 1% от населението на планетата притежава близо половината световни активи. Ако това не се промени, социалните протести и нестабилността, национализмът и протекционизмът ще са неизбежни, предупреждава Световния икономически форум.

Причината от 2007 г. до сега светът да не може да излезе от кризата е провалът на глобалното управление. Националните регулатори са неадекватни в XXI век на фона на бързото развитие на технологиите, финансовата и икономическа взаимозависимост, изчерпването на земните ресурси и изменението на климата. Светът се нуждае от принципно нови, по-гъвкави регулаторни форми.

Тъмната страна на мрежата

Още една важна тема на доклада бе наречена „Тъмната страна на мрежата“. По данни на Форума през последното десетилетие хората, които имат достъп до мрежата, се е увеличил от 8% до 35% от световното население, а до 2020 г. към Глобалната мрежа ще бъдат включени над пет милиарда устройства. Още сега пазарът на киберпрестъпления генерира по 500 млн. долара. „Тероризмът, престъпността и войната във виртуалното пространство до момента са по-малко смъртоносни и разрушителни от еквивалента им в реалния свят, но могат да нанесат непоправими вреди на системите за поддържане на обществената жизнедеятелност“, се казва в доклада.

Киберпрестъпността се нуждае от по-малко ресурси, докато същевременно може да донесе непоправими щети на обществото, както и многомилиардни икономически и политически загуби.

За описване на глобалните рискове Световният икономически форум ползва графика, в която оценява рисковете от 1 до 5.

1 означава минимален риск, 5- почти пълна сигурност, рискове с оценка над 3 се смятат за високи:

Топ 5 на най-вероятните рискове

1. Катастрофално неравенство на доходите – 4.03

2. Хроничен дисбаланс на държавните финанси- 4.03

3. Ръст на емисиите парникови газове- 3.88

4. Хакерски атаки-3.8

5. Криза, породена от недостиг на вода- 3.79 (Изглежда, че в България ще бъде инсценирана, за да се даде нашата вода на Израел или Турция, да кажем...)

Топ 5 на рисковете с най-голям разрушителен ефект:

1. Крах на световната финансова система – 4.06

2. Криза, породена от недостиг на вода- 3.99

3. Криза, породена от недостиг на продоволствия- 3.93

4. Хроничен дисбаланс на държавните финанси-3.87

5. Екстремна волатилност на пазарите на енергийни ресурси и енергоносители- 3.81

Като инжектират „стотици милиарди“ на валутните пазари централните банки „могат да предизвикат инфлация и именно за това наблюдаваме ръст на цените на петрола, златото и други суровини“, казва Грос, цитиран от CNBC.

В същото време „съществува и потенциал за дефлация в случай, че частните кредитни пазари не успеят да вдъхнат доверие и да демонстрират платежоспособност“, казва Грос. „Така че сме изправени пред огромен риск, не само в САЩ, но и глобално“.

През 2012 г. Грос очаква „паранормален“ пазар, характеризиран от „кредитен риск и риск при сконтовите облигации“. Според него мотивацията на банките да разширяват кредитирането също ще отслабне.

Според Грос през тази година инвеститорите в акции и облигации трябва да понижат очакванията си за възвръщаемост с 2% до 5%.

Грос прогнозира също, че през следващите 3 до 4 години Федералният резерв (Фед) ще запази основния лихвен процент „точно там, където е сега - на 25 базисни пункта“.

През изминалата година инвеститорите са изтеглили от управлявания от Грос Total Return Fund 10 млрд. долара. Въпреки това Грос изтъква, че в началото на 2011 г. фондът е разполагал с 240 млрд. долара, а в края с 244 млрд. долара.

Хубав, Светъл и Усмихнат Ден на Всички! :-))

 http://ireport.cnn.com/docs/DOC-729903

Морският пехотен корпус на Америка разследва видео клип, в който се вижда как американски войници в Афганистан уринират върху труповете на талибански бойци. Видеото, което се появи в интернет показва четирима мъже, които са облечени в камуфлажни военни униформи и уринират върху телата на трима убити талибани. Един от тях дори казва през смях: "Хубав ден, приятел".

Американският морски пехотен корпус все още не е установил произхода на видеото и неговата автентичност. Но те не отричат, че показаното не е съвместимо с ценности, които имат и определено не е характерно за морските пехотинци. Те обещават, че случаят ще бъде изследван наистина задълбочено.

Двама американски войници, които запазили своята анонимност, потвърдили, че видеото е автентично. Капитан Джон Кирби публично заяви, че Министерството на отбраната е потресено от видяното. Кирби е на мнение, че няма никакви обстоятелства, които да оправдаят случилото се.

Говорител на талибаните заяви, че видеото е предизвикало остра реакция на населението, но то няма да попречи на размяната на затворници и мирните договори.

teenproblem.net

 
Моите уважения към усилията на някои дисиденти в САЩ, да спрат тази дегенерация и падение на американската нация, предизвикана предимно от англосаксонската и други някои расови и племенни нейни части, но ако американското общество не реагира на това и не спре нови извращения по целия свят, както и световна катастрофа, на мен ще започне да ми изглежда все по - справедлива, ето тази предупредителна песен към държавата САЩ(Трети клип.):