САРА ФЕРГЮСЪН В СКАНДАЛНА СДЕЛКА ЗА РУШВЕТ
“Снаха на Елизабет II търгувала с влияние
Бившата съпруга на принц Андрю Сара Фергюсън е заснета как получава 500 000 лири от журналист под прикритие, за да го представи на бившия си мъж - сега специален представител на Великобритания за международната търговия и инвестициите. Неделното издание "Нюз ъф дъ Уърлд" е качило на своя сайт записа, който показва как Сара Фергюсън "продава" достъпа си до принц Андрю на журналист от седмичника, представил се за богат бизнесмен чужденец.“- вестник Стандарт
А ето и видеото с подкупа
www.newsoftheworld.co.uk/video/

РУШВЕТЪТ Е СТАР,КОЛКОТО СВЕТА, ИМЕННО ЗАЩОТО СЕ ПРАКТИКУВА С ПЪЛНА СИЛА ОТ ИМАЩИЯ ВЛИЯНИЕ “ЕЛИТ“.
ТАЗИ КОРУПЦИЯ Е ПРИВИЛЕГИЯ ЗА БОГОИЗБРАНИТЕ ОБАЧЕ.
ПРОСТОЛЮДИЕТО ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО И ДА СИ СПАЗВА ЗАКОНИТЕ.
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗГЪРМЯВА НЯКОЯ ПО-ДРЕБНА РИБА,ХВАНАТА В ПОДКУПИ,КАКТО БАТЕТО СЛАВКОВ,НАПРИМЕР. НО ТО СИ Е,САМО КОГАТО ЧОВЕКЪТ Е НАРОЧЕН ДА ИЗГЪРМИ.
НИЩО ЧУДНО И САРА ДА Е ИЗГЪРМЯЛА ПО ПЛАН ОТ САМАТА КРАЛИЦА.ЗАЩОТО САРА ОТДАВНА Е ТРЪН В ОКОТО НА ДВОРЕЦА. ЗА ДАЯНА ДА НЕ ГОВОРИМ. ТЯ НАПРАВО СИ ОТИДЕ....
ТОВА Е ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ХОРАТА,КОИТО ДЪРЖАТ СВЕТОВНИТЕ ПАРИ.ТЕ ДЪРЖАТ КОНТРОЛА НАД ПАРИТЕ И ПРИДОБИВАНЕТО ИМ И ТОВА Е ЕДИНСТВЕННИЯТ ИМ “ТРУД“.
КОНТРОЛ,КОНТРОЛ..И ПАК КОНТРОЛ.

ТРУДА Е ЗА РОБИТЕ.ЗАКОНИТЕ СА ЗА РОБИТЕ.ПОЛИТИКАТА,РЕЛИГИЯТА - ТАМ РОБИТЕ МОГАТ ДА СИ ИГРАЯТ КОЛКОТО СИ ИСКАТ.
СПОМНЯМ СИ ЕДНО ИНТЕРВЮ С МАЙКАТА НА МИТЬО ОЧИТЕ. ЕДНА ИСТИНА КАЗА ТАЗИ ИНАЧЕ ОБИКНОВЕННА ЖЕНА-  ЧЕ КАКВО ПРАВИ МИТЬО ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ОНЕЗИ ДЕТО СА ПО ВЪРХОВЕТЕ?

НО НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ РОБЪТ ДА СЕ УДОХОТВОРИ,ДА ПРОЗРЕ БОЖЕСТВЕННАТА СИ СЪЩНОСТ,ДА СЕ СЪБУДИ И РАЗБЕРЕ СИЛАТА СИ....РАЗБЕРЕ МАНИПУЛАЦИИТЕ И ДВУЛИЧИЕТО ИМ....О,НЕ. ТОГАВА КОНТРОЛА СЕ ЗАТЯГА КАТО НАПРИМЕР С НОВ СВЕТОВЕН РЕД. ЧЕ И ВОЙНА АКО СЕ НАЛАГА,СРИВАНЕ НА ИКОНОМИКАТА НА ЦЕЛИ НАЦИИ,“КАТАСТРОФИ“ НА ПРАВИТЕЛСТВЕННИ САМОЛЕТИ.....

НЕ Е ИЗГОДНО НА УГОЕНИЯ ИЛЮМИНАТСКИ “ЕЛИТ“ РОБА ДА ИМА ИСТИНСКО,А НЕ ПОРЪЧКОВО ЗНАНИЕ.
24 МАЙ ЛИ? ЧЕ ЗА КАКВО ИМ Е НА РОБИТЕ.?ТЕ ТРЯБВА ДА СА ТЪПИ,НЕОБРАЗОВАНИ,ЕЛЕМЕНТАРНИ,ПРОМИТИ ОТ БЛУДКАВИ БИГБРАДЪР И ПРОЧИЕ....
ДА НЕ СЕ РАЗМИСЛЯТ МНОГО МНОГО,ЧЕ ДА НЕ СЕ ПРЕЧКАТ ИЗ КРАКАТА НА “БОГОСАМОИЗБРАЛИТЕ СЕ“

КАКТО Е ТРЪГНАЛО, ДУХОВНОСТТА И ЗНАНИЕТО СКОРО ЩЕ СЕ КРИМИНАЛИЗИРАТ СЪВСЕМ ЗАКОННО.

Следва видеоклип -Кои всъщност са Ротчаелд?

http://misbis.blog.bg/

В новия британски кабинет има 18 милионери, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на местни медии.
Начело в класацията е министърът на транспорта Филип Хамънд, чието състояние се оценява на 7,1 милиона лири стерлинги.

54-годишният консерватор Хамънд е заработил по-голямата част от своето богатство от работата си в компанията за продажба на недвижимо имущество "Касълмид". Британският министър на транспорта е бил сред съучредителите на компанията през 1997 г., а днес държи дял от 85 процента от нея.

На второ място е министърът на околната среда, прехраната и селските въпроси Каролайн Спелман с 5 милиона лири стерлинги. 52-годишната Спелман, която също е консерваторка, притежава в градчето Солихал, графство Уест Мидландс, къща на стойност 2 милиона лири стерлинги.

На трето място е министърът на финансите и канцлер на държавното съкровище Джордж Озбърн, чието състояние е оценявано на 4,6 милиона лири стерлинги. 39-годишният Озбърн, отново консерватор, притежава дял от 15 процента в семейния бизнес - компанията за тапицерия "Озбърн енд литъл".

Премиерът Дейвид Камерън е едва на шеста позиция с 3,4 милиона лири стерлинги. В активите на консерватора Камерън е бизнес за производство на луксозни канцеларски материали.

Вицепремиерът и лидер на по-малкия партньор от управляващата коалиция - либералните демократи, Ник Клег е чак на 12-о място със "скромните" 1,8 милиона лири стерлинги.


източник:дневник.бг
В новия британски кабинет има 18 милионери

http://wallstreet.blog.bg/

  Снимка: АФП Постигнатото споразумение по иранската ядрена програма може да повиши доверието, смята Бан Ки-мун 24 май 2010 | 20:17 | Агенция "Фокус" Начало / Свят ООН, Ню Йорк. Споразумението за обмен на уран за ядрено гориво може да изиграе ролята на важна мярка за изграждане на доверие, ако бъде прието от Международната агенция за атомна енергия на ООН, подготвяйки почвата за договорено решение на конфликта с Техеран, заяви генералният секретар на ООН, предаде АФП.
Бан Ки-мун потвърди, че Техеран е депозирал писмо до базираната във Виена МААЕ относно постигната миналата седмица договореност с Бразилия и Турция.
МААЕ и Съветът за сигурност на ООН предстои да разгледат плана.
„Ако бъде приет и приложен, той може да послужи като важна мярка за изграждане на доверието и да открие пътя към договорено решение на иранския ядрен въпрос,” каза Бан пред журналисти след преговори с генералния директор на МААЕ Юкия Амано.
Генералният секретар на ООН подчерта, че Техеран трябва да демонстрира по-голяма прозрачност по отношение на ядрената си програма и обърна внимание на това колко „важно е пълното сътрудничество на Иран с МААЕ и пълното спазване на съответните резолюции на Съвета за сигурност”.

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/

  Снимка: Министерски съвет http://www.focus-news.net/?id=n1397712

Фотограф: Анелия Николова

Втори гаф при посещението на Бойко Борисов в Рим - 24 май

Борисов посети в Рим забележителности, свързани с България - 23 май

Борисов: Ще кандидатстваме за ERM II след стабилизиране на икономическата ситуация - 22 май

Българският премиер се срещна с Папа Бенедикт XVI - 22 май

Борисов: Ще настоявам за кадрови промени в митниците - 22 май

Маргарита Немска: Няколко души са имитирали подписа на Борисов - 22 май

Борисов: Първанов и Доган вече са сключили договор за президентските избори - 22 май

Берлускони: България може да разчита на подкрепата на Италия за присъединяване към Шенген - 21 май

Министър-председателят Бойко Борисов направи днес официално посещение в Суверенния военен хоспиталиерен орден на Св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта, предаде БТА.

Във Вила Маджистрале на Авентинския хълм, където е главната резиденция на ордена, той бе приветстван от Великия магистър принц Матю Фестинг, който му връчи най-високото отличие - Великия кръст. Последва официален обяд в чест на българския премиер. Тук бе и българският посланик във Ватикана и в Малтийския орден Никола Калудов.

Тази вечер в българското посослтво в Рим ще има прием по случай 24 май, по време на който премиерът Борисов ще се срещне с представители на българската общност в Италия. Утре министър-председателят ще посети църквата "Санта Мария Маджоре", където Св. Кирил е получил признание за представените от него славянски книги. След това той ще гостува на българската православна общност в църквата "Сан Винченцо и Анастазио", предоставена от папа Йоан Павел Втори за богуслужебните нужди на Българската православна църква.

http://dnevnik.bg/



Нападките между псевдонационалисти разкриват същността им ПП атака е пример за коварството и подлостта на юдомасоните. Те могат да се въплътят във всякакви форми, включително да се преструват на националисти. "Неизброими са козните на сатаната"   Павел Чернев напомня как Сидеров стана юдомасонски слуга "Волен се предаде в Малта" "Падението на „Атака" започва след мистериозно пътуване на Волен Сидеров до Малта през пролетта на 2008 г.


След него поведението на Сидеров се променя и той предава идеите, с които е създадена партията. Това обяви пред „168 часа" бившият депутат от „Атака" Павел Чернев.


„Не знам какво толкова е правил там и с кого се е срещал, но е факт, че след Завръщането му отношението на управляващите към него се промени. Депутатите от „Атака" Започнаха да гласуват в синхрон с БСП и ДПС, а прокуратурата мистериозно спря да настоява Сидеров да бъде осъден За инцидента на магистрала „Тракия", връща се назад Чернев.


Официалният повод за визитата на Волен Сидеров в Малта е срещата му с представители на управляващата на острова националистическа партия. След нея Сидеров сензационно обяви, че „Атака" ще кандидатства за членство в Европейската народна партия. Партията, която според Чернев е кръвен враг на национализма и подкрепя членството на Турция в ЕС. "           bolgari.net     Човекът, който се представяше за националист и дори имаше мерзостта да се сравнява с Левски, вече съвсем спокойно може да бъде официално обявен за национален предател, и то от много голям мащаб. Клоунът Волен Сидеров и неговия семеен боклук пп атака нанесоха толкова поражения върху националистическата кауза, колкото не успяха всички други партии взети заедно. Ясно е, че пп атака вече е политически отпадък, който ще изчезне от политическата карта, но сега ще е по-трудно за искрените националисти да влязат там, където им е мястото-в политиката.   Разбира се, г-н Чернев също не спада в графата "искрени националисти" , но това, което казва в случая е реалност.   Впрочем да си припомним какво съобщава сайта на пп атака през март 2008:   "Българската партия АТАКА ще потърси членство в Европейската народна партия в близко бъдеще, заяви лидерът й Волен Сидеров, информира "Таймс ъф Малта”. Въпреки репутацията на крайнодясна партия, г-н Сидеров настоява, че АТАКА е много по-дясноцентристка. Нейните трима евродепутати се смятат за независими. Първоначално те се включиха в сформирането на просъществувалата за кратко националистическа крайнодясна група в ЕП "Идентичност, Традиция, Суверенитет”. Целта им е в крайна сметка да станат членове на Европейската народна партия. "         Това е положението - "Атака- МАСОНСКИ ПОДЛОСТИ" , както написаха на трансперант едни момчета още през 2006 година.   http://bars.ucoz.net/



Негови членове осъществяват хуманитарни акции още през далечната 1565 г. Малтийският орден властва от 10 века Хоспиталиерите били монаси, воини и лекари

Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Ерусалим, Родос и Малта, както е пълното официално име на Малтийския орден, е единствената в света държава без своя територия и население. Негова "територия" всъщност са 6000 кв. м, върху които са разположени двете сгради, собственост на ордена в Рим - Малтийският дворец и Вилата на Авентин. Орденът на рицарите хоспиталиери е сред най-старите в християнския свят, предшестван във времето единствено от бенедиктинския, августинския и Ордена на св. Василий.

Десетвековната история на рицарите йоанити започва в средата на XI век, около 1050 г., когато католически монаси получават разрешение от халифа на Египет да основат в Ерусалим болница и църква на името на свети Йоан. Монасите давали обет да се грижат за поклонниците по Светите земи от всички раси. С була от 1113 г. папа Паскал II поставя създадената институция под закрилата на Светия престол. Когато папа Урбан II организира Първия кръстоносен поход, към основната функция на братство на монасите - организирането на болници и оказването на помощ (откъдето идва и названието хоспиталиери), се прибавя и грижа за отбраната и защитата на поклонниците християни. През 1291 г., въпреки организираните кръстоносни походи, последното убежище на християнството в Светите земи - крепостта на Акра, пада под властта на мюсюлманите и орденът се пренася на остров Кипър. След закупуването от генуезците на Родос през 1310 г. рицарското братство придобива първата си територия. Островът се превръща в мощна крепост, за да устои на атаките на мюсюлманите. Рицарите се сдобиват и с внушителен флот, патрулиращ в източната част на Средиземно море. 1522 г. турският султан Сюлейман Великолепни атакува Родос и след дълга обсада орденът се договаря с него да се евакуира.
През 1529 г. император Карл V предава на ордена островите Малта, Гозо и Комино, а също град Триполи в Северна Африка. Но враговете не са ги забравили. През 1565 г. турците отново нападат хоспиталиерите и Малта с 40-хилядна армия. Великият магистър фра Жан де ла Валет обаче прилага изключителните си тактически умения и успява въпреки Великата обсада, на която е подложен островът, да удържи победа. Затова днес столицата на Малта носи неговото име. Историците оценяват значението на тази битка като основната причина за спирането на нашествието на Османската империя към Западна Европа.
Следващите десетилетия йоанитите не само укрепили острова, но и издигнали великолепни дворци и църкви, училища и библиотеки. С времето обаче загубили бойната си готовност и това довело до завладяването на острова от Наполеон през 1798 г. само за два дни. Орденът бил принуден за пореден път да смени своето местонахождение и рицарите загубили териториалните си владения. Получават подкрепа от руския император Павел I и дори го избират за Велик магистър, но с качването на престола на неговия син Александър I влиянието им в Русия отслабва. Междувременно Великобритания, която превзема Малта, сключва с Франция Амиенския договор, с който се задължава да върне острова на хоспиталиерите, но това никога не се осъществява.
Три десетилетия малтийските рицари обикалят европейските столици в търсене на място за своя орден. Едва през 1834 г. седалището на йоанитите се установява в Малтийския дворец в Рим. Там остава до признаването на суверенитета му през 1961 г. и до днес. Постепенно орденът изоставя военната си дейност и се съсредоточава върху благотворителната и хуманитарната си активност. В някои исторически източници се твърди, че именно Малтийският орден е създал спешната медицинска помощ, като е осъществявал първите хуманитарни акции още през XVII век, а по-късно Червеният кръст приел за свой символ емблемата на ордена - кръста.
Орденът има право да сече монети, да издава паспорти и пощенски марки, има свой официален химн, герб и флаг, но няма парламент. Той е признат официално и поддържа дипломатически отношения с 93 държави включително България. От миналата година се представлява у нас от Умберто ди Капуа. 12 000 са посветените рицари (постоянните членове) и около 250 000 - доброволните сътрудници, граждани на различни държави.
Радослава Григорова

Вашият коментар

  

			Легендата за сокола Според легендата рицарите от ордена получили остров Малта от Карл V при условие, че като аренда ще дават всяка година на испанската корона своеобразен данък - един ловен сокол, символ на Арагонското кралство. Отначало подареният от императора остров със своите голи скали и рядка растителност не направил добро впечатление на рицарите. Но скоро прекрасният климат, морето, и мирното местно население харесали на йоанитите и според преданията в знак на благодарност те приготвили за краля на Испания дар - златен сокол в естествена големина, с очи от брилянти, целият обсипан със скъпоценни камъни. Но по пътя към Испания корабът с посланиците бил нападнат и златният сокол изчезнал без следа. И вече няколко столетия и рицари, и обикновени "ловци на късмета" преравят света в търсене на скъпоценната птица, чиято стойност се изчислява на десетки милиони долари. Отварят първите училища по медицина Малтийският орден никога не е забравял своето основно призвание: да оказва материална и духовна подкрепа на болните. Рицарите успяват да осъществят ефикасен синтез на медицинските познания от онова време, използвайки и постиженията на арабската и гръцката медицина. Към тях прибавят и познанията от собствения си опит, придобит при оказване на помощ при спешни случаи, както и някои технически нововъведения. Още през XII век, в разгара на Средновековието, те залагали на хигиената и профилактиката, нещо, което предизвиква възхищението на съвременните лекари. По времето, когато болните в Европа спели на общи мръсни сламеници, тези в ордена били задължени да се къпят при постъпването си. Не само леглата били индивидуални, но и чаршафите се сменяли три пъти седмично. Орденът има заслуга и за отварянето на първите истински училища по медицина. През 1676 г. Великият магистър Никола Котоне създава "Училище по анатомия, хирургия и фармация" към болницата в Малта. Днес хоспиталиерите поддържат болници, поликлиники, домове за стари хора и много други благотворителни организации в повече от 110 страни в света. Световноизвестен е неговият Институт за борба с проказата в Сенегал, членове на ордена са участвали и в спешните хуманитарни акции в Руанда, Конго и Косово. Братството има своя харта и кодекс Суверенният Малтийски орден действа на основата на свои Конституционна харта и Кодекс. Представител на ордена има статут на постоянен наблюдател към ООН. Орденът е акредитиран към ЕС, Съвета на Европа, ЮНЕСКО, и други международни организации. Великият магистър на международно ниво се признава за държавен глава. Членовете на ордена са разделени на три степени, като в най-висшата са включени например т.нар. Рицари на справедливостта, които са благородници от осмо коляно и носят оръжие. Измежду тях се избират Великите магистри. Орденът се управлява от 10-членен Суверенен съвет. Друг съвет се събира, когато трябва да се избере Велик магистър. Главата на ордена, Великият магистър, освен ранг на кардинал има и ранг на принц на Свещената Римска империя. Освен него другите официални лица са Великият канцлер, Велик командир. Негово Височайше Височество фра Андрю Бърти е 78-мият велик магистър в историята на ордена. Той е избран на този пост през 1988 г. Луи XIV е впечатлен от мехлема на кавалера Монасите обработвали ботанически градини, което им позволявало да изпитват различни видове лековити билки (шафран и анасон например). Рицар Гаспар дьо Перн, приет в ордена през 1650 г., създава мехлема на кавалера, панацея срещу колики, подагра, болки в зъбите, болки в стомаха, хемороиди, язви, рак и различни видове обриви. Успехът на този лек кара Луи XIV да предостави пожизнена рента на изобретателя му в замяна на тайната на неговата формула, която става публично достояние. Кой може да бъде йоанит Някога членове на ордена можели да станат само аристократи, и то поне със 100-годишна история, и като правило - от богати семейства. В последните години обаче неговата "социална база" се разширява. Ядрото на ордена остават монасите, положили обет за послушание, безбрачие и бедност. Формално орденът е религиозна организация на Римокатолическата църква, но независима от Ватикана. Днес негови членове могат да бъдат и светски личности. Те ходят цивилно облечени, само на официални церемонии обличат специалните си костюми. Много от членовете му днес са крупни индустриалци, финансисти, политически и обществени деятели. Жени също могат да заемат определени постове. Давайки обет, те получават титлата Дама, което предполага воденето на определен начин на живот и допускане до участие в делата на ордена. Но най-важните въпроси се доверяват единствено на рицарите. Досието на всеки кандидат се изпраща в Рим, последната дума има Върховният съвет. Символ е белият кръст Малтийският кръст е известен и като "осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма е бил познат много време преди кръстоносните походи. Предполага се, че той бил знак на Танит, божество от финикийската цивилизация, почитано като богиня на плодородието. Кръстът бил гравиран върху фасадата на една от крепостите, поверена на хоспиталиерите през XII в. Монасите го пришивали на мястото на сърцето върху черното си расо. През вековете те не трябвало никога да го оставят във вражески ръце. По силата на двойното си посвещаване - религиозно и военно - малтийският рицар притежава два костюма: единият е черно расо с пришит на гърдите бял малтийски кръст; другият е униформа, състояща се от червена куртка и черен панталон, която се носи с меч и двурога шапка. Както и всички други държави орденът притежава Орден за заслуги (Pro merito melitensi), който се връчва на личности, католици или не, които, без да са част от неговата вътрешна организация, са проявили милосърдна активност, подкрепяйки по този начин инициативите на ордена.

http://paper.standartnews.com/

Петък, 17 Март 2006



Малтийският орден искал фашизъм в САЩ
Георги Първанов посрещна с почести шефа на ложа, която подготвяла нацистки преврат през 1934 в Америка

ФРА ДЖОВАНИ КАСТЕЛАНО

Тия дни много телевизионни зрители са се запитали кой ли е този с пенсионерското шалче на карета, когото Първанов посреща така тържествено с гвардейска рота. Този възрастен човечец, свил се зиморничаво в балтона си, явно бързащ да мине набързо досадната церемония по поздравите и почестите на строените войници.
За изненада на публиката, оказа се, че старецът с вид на взел назаем нови дрехи представител на Съюза на песнсионерите, е ни повече ни по-малко рицар. Бронята липсва, мечът и конят - също, но човекът е рицар и то "Велик магистър на малтийския орден".
Това добре, но защо трябва българският президент да приема такъв "магистър"? По протокол почести с гвардейци се полагат на държавен глава. А защо патриархът приема "великия магистър"? Духовният водач на Българската православна църква, която отдавна би трябвало да е изяснила позицията си относно ложите и ордените?
Вместо този въпрос и евентуално отговори от страна на Първанов и партиарх Максим, репортерите тържествено съобщават всяка стъпка и хапка на "високия гост" - принц фра Ендрю Бърти - началник на Малтийския орден.
 
У нас се появи култ
към тайните общества

Без да познават същността на масонството, десетки журналисти пишат с патос за поредната масонска среща в София и представят гостите от чужбина като много важни и влиятелни особи, от които чакаме помощ дори за делото в Либия. Как помощ, защо от тях - остава неизяснено, но някакси се подразбира. Повечето са чували, че масоните били страшна работа, владеели всичко и можели да уредят какво ли не. Сред българските политици масони са били доста от тях, интересното е, че са били на коренно различни позиции и ако нещо се е уреждало тайно, то са били наемните убийства на някои от тях. Масон е бил и Кимон Георгиев, който прави преврат на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г., сътрудничи си с Югославия и преследва ВМРО. В същото време масони са и Тодор Александров, и Александър Протогеров, които са на обратни позиции, а Протогеров е дори Велик майстор на ложата. Последните двама са убити в една серия от атентати, на която човек може да изгуби логическата връзка, ако ги изследва.
През най-новата ни история масоните в българската политика не са донесли нищо добро на България. Което значи, че приписваните им възможности са силно преувеличени. Важното за българите е, че тези хора дават някаква клетва, която е различна от клетвата за служене на отечеството и така могат да бъдат използвани за най-различни небългарски цели.
 
Рицарите на
Малтийския орден
първо били "медсестри"

За този орден се знае, че е сред "светските", в смисъл, че не е толкова таен като основните масонски ложи. Началото му датира от 1113 г., когато е утвърден с папски указ. По това време основна грижа на западната аристокрация е превземането на Йерусалим от арабите. За целта са формирани осем кръстоносни похода от 1099 г., когато Първият кръстоносен поход превзема Йерусалим до 1270 г. - годината на последния кръстоносен поход, когато става ясно, че градът с Божия гроб ще остане в мюсюлманско владение още доста векове.
Стотина години продължава владеенето на Палестина от западните рицари, преди Саладин да ги разбие и изгони от Светите земи. През тези сто години се раждат и няколко рицарски ордена като Ордена на Тамплиерите (рицарите на Храма) и Ордена на хоспиталиерите или Йоанитите, днес известен като Малтийския орден. Името идвало от Св. Йоан Кръстител и от хоспитала с неговото име - където се грижели за болни и бедни поклонници на Божи гроб.
Рицарските ордени били затворени общества, в които влизали само потомствени аристократи. В ордена на Йоанитите се делели на три степени - рицар  (задължително дворянин), братя-свещеници и служащи. Първият началник на братството бил Жерар де Торн. През 1113 г. Братството на йоанитите станало орден с папска була. Пълното име на ордена било: Орден на конниците на хоспитала на Свети Йоан Йерусалимски". През 1118 г. Шеф става Раймонд де Пюи, който поставя ордена на строги йерархични начала и му придава военна структура. Утвърдени са правила на ордена, герб, печат и знаме - бял осемлъчев кръст на червен фон, символизиращ целомъдрието на членовете на ордена и осемте добродетели, очакващи праведника в рая. От грижещи се за болни и бедни, братята йоанити се превърнали в елитна военна част, която ставала все по-мощна и по-богата. Впрочем, това е пътят за развитие и на другите подобни ордени. Например тамплиерите, които преди да бъдат разгромени и съдени за отклонение от християнството и редица прегрешения, станали най-мощната банкерска къща на Европа.
 
Малтийските рицари
воюват с исляма,
но и с Православието

През 1204 г. започва Четвъртият кръстоносен поход с доминиращо участие на Ордена на йоанитите - днешните малтийски рицари. Вместо към Божи гроб обаче войските на рицарите нападат Константинопол и го опустошават варварски. Хиляди избити православни монаси, включително и на Света гора, стават жертва на алчността и омразата на Рим към Православието. Днес в катедратала "Сан Марко" във Венеция могат да се видят стотици предмети на църковното изкуство, откраднати от йонитите и завлечени на Запад. През 1205 г. обаче българският цар Калоян разбива край Адрианопол рицарите на ордена, който днес посрещаме с почести в София.
През 1306 г. Орденът решава, че трябва да си присвои о. Родос и започва война с Византия за него. Превзема го и с папски указ Родос става суверенна държава на рицарите-йоанити. През същото време френският крал Филип Красивия прави процес срещу ордена на тамплиерите и осъжда неговия велик магистър Жак дьо Моле на смърт на клада за поклонение на Сатаната. Тамплиерите са разбити, но част от богатствата им минават в ръцете на йоанитите с папски указ.
Днешното си име рицарите на ордена получават през средата на 16 век, когато великият магистър Жан Паризо де ла Валет командвал отбраната на Малта и не позволил на турската армия да превземе острова. След превземането на Малта от Наполеон орденът се мести на няколко пъти, докато през 1834 г. се настанява трайно в Рим на улица Кондоти, до Ватикана. По Женевската конвенция Малтийският орден се признава за държава и неговият суверенитет се признава от Ватикана и още 40 държави, сред които е и България.
 
Малтийският
орден - част от
новия световен ред

В днешно време Малтийският орден е вече трайна част от веригата задкулисни центрове на световна власт, която включва шефове на разузнавателни централи, едри бизнесмени и влиятелни политици. През 1927 г. Орденът стъпва в САЩ. Шеф на американския филиал става кардинал Спелман, а ковчежник - Джон Раскъб, който е близък с кръга, владеещ банката Морган. Рицари на Малтийския орден са били през годините доста шефове на ЦРУ като Уйлям Кейси, Джон Маккон, Уйлям Колби, както и Джон Фарел - президент на "Ю С Стийл", шефът на "Дженеръл Мотърс" Лий Якока, шефът на "Мерил Линч" Уйлям Шрайер, бащата на президента Кенеди - Джоузеф Кенеди, известен с връзките си с нацистка Германия, президентът на веригата "Хилтън", кардинал Джон О" Конъл - известен с крайно-десните си възгледи, както и Александър Хейг, държавен секретар при Рейгън, известен като "ястреб" в политиката.
Интересен и малко известен факт е, че през 1934 г. ковчежникът на Малтийския орден в САЩ Джон Раскъб финансира и организира профашистки преврат в САЩ. Целта е свалянето на президента и установяване на дясна, фашистка диктатура от типа на Мусолини и Хитлер, начело с генерал Смъдли Бътлър - определен за "фюрер". Генералът обаче се отказва и проваля плана. През следващите години има доста исторически факти, които разобличават връзките на ордена на Малтийските рицари с режимите на Хитлер, Мусолини, Салазар и Франко. Днес социалистът Георги Първанов приема с държавни почести великия магистър на ордена, който искаше преди 72 години да установи фашистка власт в САЩ.

http://www.vestnikataka.com/  /?!/

15/03/2006

Днес е 24-и май. Ден на славянската писменост глаголица и на славянската култура.

Да, обаче, ние пишем на кирилица, а тя е създадена от Българи за Българи в името на България.
Св. Климент Охридски е от “европейските мизи, наречени Българи”, във време, в което между Българи и славяни се прави разлика.
Св. Константин Преславски също е Българин.
Те са създателите на кирилицата, която взима някои букви от глаголицата и от руническата азбука на Българите (вероятно). Букви като Щ и Ъ означават неславянски звуци (първата със сигурност, втората - вероятно).
Кирилицата, на която всички славяноговорящи народи пишат е Българска азбука.
Славяни няма от 10-и век насам, има славяноговорящи, защото нямаме чисти раси, за сведение на славянските национал-социалисти и защото научно погледнато езикът и етносът са слабо корелирани, пример за което са романските езици. Руснаци, поляци, чехи, словенци, сърби, Българи – от всички славяноговорящи, Българите са най – малко славяноговорящи, защото:

1)    Граматиката на Българския език е принципно различна от тази на всички останали славянски езици – аналитизъм, сложна времева конструкция, преобладаващо твърдо произношение, липса на падежи, задпоставен определителен член.

2)    В речника на многократно русифицирания и де-Българизиран език все още има множество не-пра-славянски думи в ключовите области, в които речникът се мени най – трудно, като “майка”,” баща”, (майка не е от индоевропейския корен мат и е изключено да е дадена от който и да е завоевателен народ)

Какво можем да заключим по повод на днешния празник:

Светите братя Кирил и Методий са извършили прекрасно дело, с което са дали възможност на всички славяни да пишат и да четат, за съжаление обричайки Българите (няма научно издържани археологични доказателства, че славяните са преобладаващ по численост етнос на територията на Първото Българско Царство) на постепенна езикова асимилация, която има своята кулминация през 17-19 век, когато чрез подмяна на Старобългарския език с църковно-руски в църквата и с реформите след Освобождението, Българският език се удавя в руско влияние, като една от формите на асимилация, която руснаците (които не смятат Българите за славяни, всъщност) практикуват.

Аз празнувам делото на св. Климент Охридски и на св. Константин Преславски, затова ви честитя празника на Българската писменост и култура!

http://raylight.blog.bg/

Снимките са от сайта на Пейо Колев  http://www.lostbulgaria.com/  


  Селото - люлката на исконните човешки добродетели . Замени го селянията...




  
  Селото , зародило в процеса на съществуването си и матриархата, и патриархата, за да приласкае членовете на свещената единица - семейството към  пламъка на родовата памет. Замениха ги еднополовите бракове, гей-парадите, алиенацията. 







  

Приобщило към майката кърмилница - земята, безбройни поколения, събирали капка по капка и зрънце по зрънце знанията за облагородяването й с отглеждането на хляба наш насущен. Заменено от ГМО...




  
Църкви, параклиси ... Заменени от масонски ,тамплиерски и прочие сатанински храмове.
   









Умря фолклора - замени го Митко Пайнера.
   


Отиде си образованието - няма го вече добрият стар учител - нашият приятел. Или младата учителка, тръпнеща и повтаряща заедно със смутеното изпитвано дете урока, едновременно давайки увереност и на двамата. Смениха ги улицата и нета.
  

 



Отиде си и добрата стара кръчма, ханът, гостилницата, страноприемницата ...В замяна - ол инклузив, бетон и мутри..

Източник: Блогът на Lado

http://www.bg-history.info/

Размер на шрифта:

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

доц. Пламен Павлов
“Който смята България за някаква нова държава (...), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (...) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите...”
Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).
Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...”
Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като свои дейци. Тази “българизация” често събужда своеобразна ревност в други страни. Разбира се, в политически план братята са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като някакъв абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада.... В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “... говорят чисто славянски”...
През VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (началото на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика. Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия - най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава потеклото на братята и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “.... на много смутове и престъпления в този живот...”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “... усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “... от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха...” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол - единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “... граматиката, Омир и геометрията (...), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства...” След

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар ("пазител на свещените книги") на патриаршеския храм "Св. София". Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.
Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят. Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора, на църквата или тяхна собствена идея, са в съзвучие с политиката на Византия. Дълбоко погрешно е обаче Светите братя да бъдат схващани като изпълнители на “политическа поръчка”. Над всичко стои тяхната убеденост в силата на Христовото учение, осъзнатата им воля да се трудят за “спасението на славянския род”, с когото са свързани по рождение.
През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Вероятно именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” - “азбуката на св. Кирил”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система “отнема” името... Днешната кирилица е регистрирана за първи път в старобългарски надпис от 921/922 г. и се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столиците Велики Преслав и Охрид. Впрочем в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука - старогерманската на епископ Вулфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи. Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) Вулфила превежда Евангелието и някои библейски текстове. Независимо от важността на въпроса

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът! На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език. Макар все още да е наричан по света “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е български.
С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия - възникналата през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад "триезична догма" (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе"). Пред гроба му всяка година на 11 май се отдава почит от български правителствени делегации, интелектуалци, българи, живеещи и работещи в Италия и други страни.
На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...” Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

съпротива на немското духовенство. В споровете Методий не отстъпва по жар и красноречие на Кирил. В безсилието си немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” На саркастична забележка на немския крал Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ, който се е изморил, защото е спорил “...с глупаци...” Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България - надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия „... копнеели за България...”
Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице. От 2000 г. българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни на 11 май всяка година извършват поклонение в Микулчице, за да отдадат своята почит на апостола на българското слово. Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, по-младите - продадени в робство... Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация. Борис-Михаил и неговия син, царят-интелектуалец Симеон Велики (893-927), поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златният век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически "Велики сили" в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във "Велика сила" и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва)

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа. По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар каза следните точни и силни думи:
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...”
Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Кирил и Методий са упование за българите вече повече от хиляда и сто години. В мрачната епоха на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа - остава “Държавата на духа”, както я нарече големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден - 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културнополитическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.
Днес денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство... И това не е някоя старинна песен (от онези, които днес са познати на целия свят с “магията на българските гласове”), нито военен марш, а именно “Химнът на Кирил и Методий”...
Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”









Честит 24-ти май!



"На този ден, честваме българската култура и създаването на славянската азбука. За първи път на 11 май в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Светият Всеруски Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. През 1892 Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.
Свети Климент Охридски обаче се смята за създател на т. нар. „кирилица” на базата на глаголицата, която била доста трудна за възприемане. Той е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения." 

/Текстът не е авторски!!! /






  http://divna8.blog.bg/

Валентин ХРИСТОВ

Че правителството на Б.Б. тихомълком превръща България в полицейска държава, по-лоша и от тоталитарна, вече го усещат дори партньорите му от СДС и ДСБ. Но за Б. Б. май и това не е достатъчно, защото се мъчи да върне и феодално-крепостническите отношения на село. Защото няма как по друг начин да се тълкуват предложените (без много шум!) от ГЕРБ промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според тях собствениците на ниви ще трябва да ги предлагат за продан първо на ползвателите на земята! Това право на арендатора бе прието по Костово време и бе премахнато именно по времето на предишното правителство. Защото докато действаше, арендаторите се бяха превърнали в брокери. Същото твърди и председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков. “Изкупували са земя на по-ниски цени, защото собственикът просто няма къде да мърда - особено ако му трябват спешно пари в брой, а след това са я препродавали за много повече. Те не правеха земеделие, те правеха брокерство и посредничество, това ли е идеята на българското земеделие?”, коментира казусът г-н Петков. След премахването на това изискване нещата заприличват на пазарни отношения - собствениците смело отдавали земите си под аренда за срок дори от по 9 години. Сигурност и за собственици, сигурност и за арендатори. Което пък от своя страна означава по-смело теглене- и съответно изплащане – на кредит, кандидатстване за субсидии по линия на ЕС и т.н. Напъните на ГЕРБ няма да минат, най-малкото защото са антиконституционни. Частната собственост е свещена и неприкосновена и всеки може да се разпорежда с нея както му е угодно. Но в ГЕРБ освен че са зле с конституционализма, явно им се иска да управляват и като средновековни феодали...

Из вестник  "Нова Зора" - брой 17 - 27 април 2010 г.

Макар че събитието е неактуално, трябва да припомним този важен щрих от "демократичното" мислене на настоящи и бивши сини лидери и премиери, които поради "демократичната" си същност са зад днешното все по - тоталитаризиращо се колониално управление на бивша вече България.


Къде живеят диктаторите? Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Къде живеят диктаторите ли? Ами струва ми се, в главите на хората.

По-долу е Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с автор Филип Димитров. По мое мнение ярък плод на тоталитарно мислене. Не, не това от вчера, а днешното защото тоталитаризма е в хорския манталитет, а не в "системата".

Ако вие сте преподавател (в най-широкия смисъл на думата, което включва и научните работници) или член на медиите закона - ако подобна лудост бъде издигната в закон - ви предпива, как точно да разглеждате историята на XX век. Ако през умът ви минава "полицейщване на мислите" не сте далеч от истината.

Г-н Филип Димитров завършва "достойното" си начинание с измамните думи:

"Законът не предвижда никакви допълнителни държавни разходи във връзка с приложението му."

Разбира се, приложението на закона веднъж одобрен, би било свързано с допълнителни държавни разходи. Данъкоплатците ще плащат за цензури на длъжност, събиране, обработка и проверка на "сигнали", време и ресурси на полицията, прокуратурата и съдопроизводството.

Утехата е, че живеем в държава с пазарна демокрация. Г-н Филип Димитров е помислил за всичко: плащате (ако сте Никой или Ничий и ви осъдят) между 200 и 1000 кинта и може да си "отричате, оправдавате или омаловажавате" на воля.

Виж също "За статута на историка" от Ивайло Знеполски в последната, бр.34, "Култура" (линк по-долу).


Следва предложения от г-н Филип Димитров закон.


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!

Закон

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на Република България



Параграф единствен:

Създава се нов раздел IIa в Глава трета



Глава трета

Раздел IIa Престъпления срещу правото на възползване от историческия опит и съставляващи историческа измама

Чл. 166а (1) Лице, което в качеството си на учител, преподавател или лектор по конкретен повод, което визирайки първата и втората световна война и студената война, както и историческите събития във връзка с техния генезис и последици

А) отрича, оправдава или омаловажава експанзионистичния, завоевателен и диктаторски характер на фашистките, нацистките и комунистическите режими;

Б) отрича, оправдава или омаловажава геноцида, провеждан от нацистките режими срещу европейското еврейство и милионите жертви на холокоста;

В) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на нацистките лагери на смъртта и различните форми на масово избиване на евреи и други етнически и социални групи, включително газови камери, маршове на смъртта и команди за изтребление;

Г) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на фашистките, нацистки и комунистически „концентрационни" и „трудови" лагери за морална и физическа репресия и унищожение на определени групи от хора;

Д) отрича, оправдава или омаловажава целенасоченото изтребление на голяма част от политическите, икономически и интелектуални елити на страните, поставени под фашистка, нацистка или комунистическа власт

се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което в качеството си на журналист, собственик или член на управително тяло на печатни или електронни средства за масово осведомяване допуска или съдейства за извършването на действията по т.т. А-Д от предходната алинея.

(3) Лицата по алинея втора не се наказват, ако в същото предаване или брой на изданието експлицитно разяснят несъответствието между твърденията по ал.1 т.т. А-Д и историческите факти. Тази разпоредба не се прилага повече от веднъж по отношение на представители от едно и също средство за масово осведомяване.

(4) При повторност наказанието по настоящия текст е от 1000 до 5000 лева.

София, 11.09.2007 г.

С уважение:

Филип Димитров



Мотиви

Настоящият законопроект представлява необходимо допълнение към материята, уредена в Наказателния кодекс.

Той има за цел да гарантира правото на поколенията да се ползват информирано от опита на предшествениците си, стига да биха желали това.

Законът е част от общата европейска тенденция за поставяне бариери пред опитите за фалшифициране на историята и за отхвърляне на абсолютния морален релативизъм, който оспорва наличието на категорично установени факти и на общочовешки ценности и човешки права.

Той е особено необходим за България, в която зачестяват опитите да се разпространяват нацистки, неофашистки и комунистически тези и отричането на престъпния характер на тоталитарните режими се използва от различни кръгове - според предпочитанията им - за представяне, особено пред младежите, на изкълчена и невярна картина за историческите събития от изминалия век.

Законът не предвижда никакви допълнителни държавни разходи във връзка с приложението му.


София, 11.09.2007г.

С уважение:

Филип Димитров

препратка: http://www.kultura.bg/article.php?id=13372

http://bulgaria.indymedia.org/


 

 

1000 лева глоба за отричане на Холокоста

Новинар [ 2007-09-20 ] Глоба между 200 и 1000 лв. за преподаватели, които отричат и оправдават фашистките режими по време на Първата и Втората световна война, предлага зам-председателят на парламента Филип Димитров.     Филип Димитров и негов израелски братовчед Предложение: По-добре да разменим братовчедите и да сложим в парламента Сали Шакрат - нищо чудно той да се окаже по-разумен човек от братовчед си. Във всеки случай, нищо не губим, а и в парламента едва ли ще забележат разликата. А Филип - щом е толкова войнствен - да го пратим в Израел, да го мобилизират и да го пратят да се гърми с палестинците.

judassicpark.narod.ru/home.htm

http://grigorsimov.blog.bg/

Ние, евреите, които сме били избрани за спасители на света, днес не сме нищо друго освен прелъстители на света, негови унищожители, негови подпалвачи, негови палачи. Ние, евреите, сме унищожители, и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят. Морис Самуел, - Jon Gentiles, p.155 Harcourt, Brace, 1924

"The American Hebrew". New York, September 10,1920: Болшевишката революция в Русия беше работа на еврейския ум, на еврейското недоволство, на еврейското планиране, чиято цел бе да се създаде „нов ред в света". Това, което се извърши така превъзходно в Русия благодарение на еврейството, трябва чрез същата умствена и физическа сила да стане действителност в целия свят.

"Еврейски банкер" - The Compt de Saint Aulaire in Geneve Conte la Paix Libraire Plan, Paris, 1936: Марксизмът, за който вие казвате, че е най-жестокият противник на капитализма, е свещен за нас по простата причина, че той е една от необходимите ни противоположности. Тези два полюса ни принадлежат, и ние сме тяхната ос.

Болшевизма и интернационализма утвърдихме ние. Тези две доктрини принадлежат на две социални системи. Те са единни в намерението си да променят света - от горе-чрез контрол на богатството, и от долу - чрез революции.

"Jewish Chronicle", London, 1919: Идеалите на болшевизма са в хармония с много от възвишените идеали на юдеизма. Фактите от Болшевишката революция са неоспорими - извънредно много евреи са болшевики.

The pioneers of the Russian Revolution, p.250 Stanley, Paul and C. London, 1918: Евреите в Русия са изцяло виновни за революцията.

Израел Коен. A Racial Program for the Twentieth Century, 1912 Congressional Record, p.8557, New York, 1957: Ако развитието на човешката история не тръгне по посока на комунистическия интернационализъм, еврейският народ е обречен на гибел. Hиe трябва да разберем, че най-мощното оръжие на нашата партия е поддържането на расистко напрежение. Чрез поставяне на расовия проблем в съзнанието на черните народи, че те от столетия са били потискани угнетявани от белите, ние ще можем да ги моделираме и да ги насочим към програмите на комунистическите партии. В Америка ще се стремим към една прикрита победа. Ние не само ще противопоставим черното малцинство на белите, но и ще внушим на белите чувство за вина и отговорност пред черните. Ще помогнем на черните да се издигнат във всички нива на живота - в професията, в спорта, в развлеченията. Получили престиж, черните ще бъдат в състояние да встъпват в брак с бели и ще започне процес, който ще накара Америка да работи за нашата кауза. (а търговците на роби винаги са били евреи. Това особено се отнася за негрите, ловени в Африка и продавани в Америка! Г.С.)

Бернард М. Барух: The Knickerlocker press, Albany, New York, August, 1918: Hue живеем в много добре организирана държава на социализма. Държавата (САЩе всичко: личността е от значение само дотолкова, доколкото допринася за благоденствието на държавата. Собствеността на личността е нейна само дотогава, докато държавата не се нуждае от нея. Личността трябва да поддържа своя живот и своите притежания до поискване от държавата.

Наум Голдман, президент на Световния Еврейски Конгрес: Евреите можеха да имат Уганда, Мадагаскар и други места за установяване на еврейско Отечество, но те не искат нищо друго освен Палестина. Не защото водата на Мъртво море, като се изпари, ще произведе пет трилиона долара от металоиди и метали на прах; не защото под земята на Палестина има петрол двадесет пъти повече отколкото резервите на двете Америки заедно, а защото Палестина е кръстопътя между Европа, Азия и Африка. Защото Палестина е истинският център на изградената световна политическа система и стратегически център за световен контрол.

Проф. д-р Оскар Леви, London: Ние, евреите, които сме били избрани за спасители на света, днес не сме нищо друго освен прелъстители на света, негови унищожители, негови подпалвачи, негови палачи.

Морис Самуел - Jon Gentiles, p. 155 Harcourt, Brace, 1924: Ние, евреите, сме унищожители, и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят.

Проф. Ф. А. Осендовски, The Nineteenth Century and After, p.29, London, January, 1926: Често се споменава, че юдеизмът е движещата сила на комунизма. Това не е нищо ново, то се знае и е съвсем естествено... Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация, и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на „избрания народ".

Маркус Ели Раваж, Century magazine February,1928: Вие все още не сте започнали да преценявате дълбочината на нашия грях. Ние сме натрапници. Ние сме разрушители. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеали, вашата съдба, и си играем с вас. Ние сме в дъното не само на последната голяма война, но и на всяка друга по-голяма революция във вашата история. Ние сме носители на раздори и смут във вашия личен и обществен живот. Ние все още продължаваме да правим това. Никой не може да каже кога ще спрем. Кой знае каква велика и славна щеше да бъде вашата съдба, ако ви бяхме оставили сами на спокойствие.

вестник Еврейски банкер, The Compt de Saint Aulaire in Geneve Conte la Paix Libraire Plan, Paris, 1936: Марксизмът, за който вие казвате, че е най-жестокият противник на капитализма, е свещен за нас, понеже е една от необходимите ни противоположности. Тези два полюса ни принадлежат, и ние сме тяхната ос.  Болшевизма и интернационализма утвърдихме ние. Тези две доктрини принадлежат на две социални системи. Те са единни в намерението си да променят света - от горе - чрез монопол над богатствата, и от долу - чрез революции.

Р. Вошер, «L Enfer Bolchevik a Petrograd” 1919, “L Illustration”: "Когато живеехме в тесен контакт с чиновниците на болшевишкото правителство, веднага се набиваше в очи, че практически, всичките са евреи. Далече съм от антисемитизма, но съм дължен да потвърдя, че навсякъде: в Петроград, в Москва, в провинцията, във всички комисариати, в районните учереждения, в Смолни, в бившите министерства, в съветите, срещах евреи и само евреи. Колкото повече изучаваш тази революция, толкова повече се убеждаваш, че болшевизмът е еврейско движение".

Харковски вестник "Комунист”, от 12 април 1919 г.: "Без преувеличение може да се каже, че руската революция е извършена от евреите. Можеха ли подтиснатите маси на руския пролетариат сами да извършат тази революция? - Не. Те, евреите поведох руския пролетариат към зората на интернационала, и те са, които ръководят съветите и ги държат в свои ръце. Ние можем спокойно да спим, когато командващ на съветската армия е другаря Троцки. Истина е че евреи няма между редовите войници на червената армия, но комитетите и съветите са еврейски. Евреите храбро водят към победа масите на руския пролетариат. Затова съвсем не е чудно, че на изборите в съветските организации, евреите печелят такива внушителни победи. Символът на еврейството стана символ на руския пролетариат – червената петолъчка, е символ на ционизма и еврейството, затова зад тази емблема и марширува победата..."

Фьодор Бутенко, съветски дипломат, избягал от Букурещ в Италия, пише в италианския вестник “Giornale d Italia”, от 17 февруари (годината не е посочена): Вместо старата буржоазия, в Русия е сформирана нова ръководна класа, 100% съставена от евреи".

Английският Министър-председател, евреин, Дизраели (Лорд Биконсфилд), в своята книга “The life of George Bentick”, - 1852 г., отбелязва:  "Влиянието на евреите може да бъде проследено във всички избухваня на разрушения в Европа. Това е въстание на евреите против всякакви традиции, всякакви национални аристокрации, против всяка религия (но не и против еврейската! б.пр.) и против всяка нееврейска собственост. Деструкцията е семитски принцип, произхождащ от еврейската религия... Равенство (робство) на всички гои и унищожаване на гоевската собственост, са провъзгласени всред всички тайни общества, които формират паралелни правителства, а хора от еврейската раса са на върха на всичките. Вярващите евреи сътрудничат с атеисти, еврейски банкери сътрудничат с еврейски комунистически водачи, избраният еврейски народ е в съюз с най-пропадналите лумпени на Европа, понеже всичко е пуснато в ход, за да се разруши християнството”.  "Загадъчната руска дипломация на царското правителство, която така безпокои западните страни, принципно е организирана и се осъществява от евреи".                                              

Френският евреин Морис Мюрей, в книгата си "Еврейският дух", публикувана в края на 19-ти век, възразявайки на Дизраели, че "марксизмът бил изоставил еврейския идеализъм", казал: "Кръвно и традиционно Карл Маркс принадкежи на тялото и душата на Юдаизма. Карл Маркс и Ротшилд представляват двата полюса на еврейския народ, но това всъщност са противоположности, които се допълват. И Маркс и Ротшилд въплъщават еврейския идеализъм, възвишен до своя апогей. В процеса, с който масите все повече се отвръщат от християнството, те все повече и повече се проникват от еврейския дух. Възраждащият се еврейски идеализъм (сатанизъм) готвиза 20-тия век, може би, грандиозна революция...  Всяка интензивна проява на еврейския дух в Европа, се изявява във въстания, глад, геноцид и разруха..."                                                                            

Английски "Сборник отчети за болшевизма в Русия":  Телеграма от сър М. Финдли, до лорд Балфор (получена на 18 септември 1918 г.) - "Донесение на извънредния нидерландски посланник в Петербург, Аудендайк: – В Москва взех интервю от Чичерин и Карахан. Цялото съветско правителство падна до нивото на престъпна банда. Болшевиките разбраха, че часовете им са преброени и тръгнаха по пътя на престъпното безумие... Опасността е толкова голяма, че считам за свой дълг да привлека вниманието на Английското и другите правителства, че ако сега не сложим край на действията на болшевиките в Русия, цялата световна цивилизация е в опасност... Считам, че потушаването на болшевизма е дело от първостепенна важност, не изключвайки и война, която и без това сега свирепства. Ако сега не изкореним болшевизма в зародиш, то той, като зараза ще се разпространи по цяла Европа и по целия свят, понеже го създават и организират евреите, които нямат никаква родина и единствената им цел е, да разрушат държавите и съществуващя ред на нещата. Единственото нещо, с което все още може да бъдат спрени, са съвместните действия на всички държави".

Изказване на американския майор Шулер (който до революцията, три пъти е бил генерален консул на САЩ в Русия), направено на 11 януари в катедралата Йоан Евангелист, в Ню Йорк, след завръщането му от Сибир, където той, по идея, е трябвало да оказва помощ на армията на Колчак (но на кого всъщност са помагали американците?): "Съветското правителство, практически, цялото е еврейско, и нашата американска армия в Сибир е пълна с болшевики, директно от Москва. Командващият генерал Грейвс има щаб, почти изцяло от евреи... Поради тези еврейски болшевики в нашата армия, цялата информация, предназначена за генерал Колчак, отиваше директно в Москва". И телеграма, изпратена от същия този Шулер, от Омск, на 1 март 1919 г: "Може би не трябва да се казва в САЩ, открито, но болшевишкото движение, от самото начало се контролира от евреи, от най-гнусен тип".  А това е телеграма на Шулер, от Владивосток:  “От 384 комисари, включително, двама негри, 13 са руснаци, 15 китайци, 22 арменци, и повече от 300 евреи. 264 евреи пристигнаха от Америка след падането на царското правителство".                                                              

Документ на Държавния Департамент на САЩ, № 861.00.1757, изпратен на 2 май 1918 г., от Генералния консул на САЩ в Москва, Шумерс:  "Евреите преобладават в Съветското правителство, и антиеврейските настроения растат сред руското население..."

Документ на държавния департамент на САЩ, № 861.00.2205, изпратен от консула Колдуел: "50% от съветското правителство, във всеки град, са евреи от най-лошия тип".                                                      

Брус Локарт, английски шпионин, в своите мемоари "Британски агент", пише, че в 1918 г. той често е посещавал заседанията на ВЦИКА, провеждани в ресторант "Метрополитен", който бе преименуван в "Първи дом на Съветите". Ето какво казва той. за състава на болшевишкото правителство: "Ленин, Чичерин, Криленко и историкът Покровски представляваха единствения чисто руски елемент в този комплот от евреи, грузинци и поляци". (Но сега със сигурност знаем, че те са били грузински, литовски, германски и други евреи, включително и самите: Ленин, Чичерин, Криленко (Абрам) и историкът Покровски. Същото се отнася и за Сталин - Йосиф Висарионович Джугашвили, който уж беше грузинец, но бил осетинец, а всъщност фамилното му име Джугашвили, означава - еврейски син!)

Посланникът на САЩ в Русия, Давид Францис, януари 1918 праща телеграма във Вашингтон: "Болшевишките лидери, мнозинството са евреи, 90% от които са емигранти, завърнали се от САЩ. Тези емигранти по същество са интернационалисти, които малко ги е грижа за Русия, но се стремят да разпрострат влиянието си над целия свят, с помощта на световна комунистическа революция".

Комисията “Оверман”. Сенатът на САЩ, от 11 февруари, до 10 март, 1919 г. под председателството на сенатора Оверман, провежда изслушваня и разпитва свидетели по ситуацията в Русия. Откъс от показанията на Джордж А. Симонс, пастор на методистката църква в Ню Йорк, който от 1907, до 1918 г. се е намирал в Петроград, в качеството на настоятел на методистката църква:  "Декември 1918 г., в т.н. Северна комуна на Петроград, под управлението на Зиновиев, от 338 души в неговото правителство, само 16 бяха руснаци, а останалите евреи, и един негър, наричащ себе си, професор Гордън...

Американски вестник “Jewish Chronicle”, от 4 април 1919 г.:  "Това, че между болшевиките има толкова много евреи, просто отразява факта, че идеите на болшевизма, са и най-добрите идеи на юдаизма".

Вестник, "Американски евреин", - проф. д-р Оскар Леви, London,  от 20 септември 1920 г.:  "Болшевишката революция в Русия бе дело на еврейските мозъци, еврейската неудоволетвореност, еврейското планиране, целта на което е, създаване на световен еврейски ред. Това, което с такива превъзходни способи бе извършено в Русия, скоро ще стане реалност в целия свят".

Морис Самуел, - Jon Gentiles, p.155 Harcourt, Brace, 1924:  Ние, евреите, които сме били избрани за спасители на света, днес не сме нищо друго освен прелъстители на света, негови унищожители, негови подпалвачи, негови палачи. Ние, евреите, сме унищожители, и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят.

Проф. Ф. А. Осендовски - The Nineteenth Century and After, p.29, London, January, 1926:  Често се споменава, че юдеизмът е движещата сила на комунизма. Това не е нищо ново, то се знае и е съвсем естествено... Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация, и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на „избрания народ".

Бернард М. Барух - The Knickerlocker press - Albany, New York, August, 1918:  Hue живеем в много добре организирана държава на социализма. Държавата (САЩ) е всичко: личността е от значение само дотолкова, доколкото допринася за благоденствието на държавата. Собствеността на личността е нейна само дотогава, докато държавата не се нуждае от нея. Личността трябва да поддържа своя живот и своите притежания до поискване от държавата.

Конгресменът Лари Макдонълд, през 70-те и 80-те години на миналия век, тръгва по дирите на “опасна международна конспирация”, стремяща се да установи Нов световен ред. Разкритията си публикува в Бюлетина на Конгреса на САЩ, ноември 1975 г. и в книгата си - Делото Рокфелер, 1976 г.  В увода, пише следното: „Делото Рокфелер е будещото тревога настъпление на Рокфелерови и техните съюзници, за създаване на единно световно управление, което ще събере суперкапитализма и комунизма под тяхната власт. Да, убеден съм, че съществува такъв заговор в световен мащаб” (Гари Ка, с.16).

Усилията на конгресмена Макдонълд за разкриване деянията на международната конспирация са прекъснати на 31 август 1983 г., когато пътува в самолета на корейските авиолинии, който “случайно” се отклонява над териториия на СССР, а съветските военни, “объркали” пътническия самолет, с военен, и го свалиха, при което загинаха всичките 273 пътници...!

 

Делото на Макдонълд е продължено от сенатор Джеси Хелмс.  На 15 декември 1987 г. в реч пред Сената той заявява: „Кампанията срещу американския народ, срещу традиционната култура и ценности, представлява систематична война. Тя се подпомага от редица кръгове... радикалната левица, министерствата на търговията и образованието, главните банки и международните корпорации, средствата за масова информация, развлекателната индустрия и много от фондациите, освободени от данъци. Господин президент, това, което става зад сцената разкрива, че всички тези кръгове действат съвместно с господарите на Кремъл, за да създадат онова, което наричат Нов световен ред. Частни организации, като ”Съветът за чуждестранни връзки, Кралският институт за международни отношения, Тристранната комисия, Дартмътската конференция, Институтът за хуманитарни изследвания “Аспен”, Атлантическият институт, и групата “Билдерберг” служат за разпространяване и координиране на плановете за Новия световен ред, сред влиятелните търговски, финансови, академични и правителствени кръгове. Психологическата кампания, която описвам, е дело на група, чиято сила е във властта ъ над нашата финансова система и над голяма част от индустрията ни... Не може да не се забележи влиянието, което Уолстрийт упражнява върху Държавния департамент и ЦРУ. Влиянието на тази върхушка от "посветени", върху нашата външна политика и върху живота ни, е факт. Целта на тази върхушка се нарича глобализъм... Г-н президент, според мнението на глобалистите, държавите и националните граници нямат никакво значение. Свободата и тиранията не се разглеждат като добро и зло, и не са задължителна част от политиката. Дейността на международните финансови и индустриални сили се насочва към осъществяване на проекта за единен свят – с конвергенцията на американската и съветската системи, като главни части на единния свят. Единственото, което има значение за този клуб, е увеличаването на печалбите им, до максимум, чрез финансов капитализъм - системата на дълговете и на монопола. А това води към икономически монопол и политическо заробване.

Бележка: Снимката е от автора на блога.

http://grigorsimov.blog.bg/

Трагедията, сполетяла Полша с трагичната катастрофа и смъртта на полския президент, е повече от ужасяваща. Но най-зловеща е неизбежната символика на мястото на самолетната катастрофа – Катинската гора.

  ▲ Автентична снимка от масовия гроб в Катин
снимка:freepublic.com
Названието Катин в последните няколко дни не спря да се върти из световните медии. Не само, защото именно там загина полският президент Лех Качински и целият военен елит на страната, но и заради странната повтаряемост на ужаси - през 1940 г. в гората край Катин, близо до Смоленск са избити хладнокръвно над 20 000 полски офицери и войници. Мълчанието за това масово убийство продължава и след края на войната, тъй като Полша попада в съветската зона на влияние.

Заповедта за разстрела е издадена с личното разрешение на Сталин. Действието е следствие от пакта Рибентроп – Молотов, сключен през 1939 г. Този пакт дава възможност на немците да влизат през западната граница на Полша, а на руснаците - да завладеят източните й части, без да има обявена война между СССР и Полша. Заедно с офицерите и войниците и от двете страни, са арестувани и много интелектуалци, професори, преподаватели, художници, артисти – тогавашният полски елит. За този период се знае, че немците изпращат в лагерите на смъртта само мъжете, докато руснаците преследвали и жените на полските офицери.



За полските жени, чакащи напразно завръщането на съпрузите разказва номинираният за „Оскар” филм на режисьора Анджей Вайда – ‘Катин” ( 2007).

Една от големите руски телевизии излъчи филма на Анджей Вайда в неделя вечер и "Катин" бе видян от хиляди руски зрители в деня, в който Полша обяви седемдневен траур в памет на загиналите при самолетната катастрофа. В същото време нито една от националните български телевизии не се сети да реагира в знак на съпричастност показвайки филма, а вместо това предпочетоха да продължат с излъчването на  турски сериали и риалити формати.

"Катин" на Вайда бърка дълбоко в раните на историята и разисква събития, върху които почти 60 години е било забранено да се говори.

“Отначало се чудех дали да направя политически филм или дълбоко личен – споделя за творбата си Анджей Вайда – В крайна сметка избрах елегията. Защото това е филм за мен и моето семейство. Баща ми е един от многото полски мъже, разстреляни в Катин. Помня, когато мама го изпращаше. Изтича подире му, свали от врата кръстчето си и му го пъхна в ръката. Това беше последният път, когато видях баща си. По-късно, когато дойде съобщението, че е убит, мама отказа да повярва. До края на войната тя живееше с надеждата, че татко ще се върне. За тази надежда на чакащите жени и за голямата лъжа на победителите е моят филм.”



Кадър от филма "Катин" ( 2007), реж. Анджей Вайда

„Катин” се фокусира около историята на едно семейство, в което бащата загива в немски лагер, а синът е разстрелян от руснаците. Ана ( съпругата и майката) случайно открива дневниците на мъжа си и разбира, че всички офицери са били избити от съветската армия. Неин братовчед, чийто баща също загива в Катин, е преследван от полицията за разпространение на пропаганда. Скрита сила върлува из страната и покрива дълбоко истината с всички средства.

„Филмът не представлява историята на самото престъпление. Той разказва историята на лъжата за него. Семействата на избитите е трябвало да живеят с тази лъжа години наред. Тяхната съдба е главната тема на филма.”, коментира Анджей Вайда.

“Не вярвах, че комунизмът някога ще свърши. Не вярвах, че някога на бял свят ще излезе истината за Катин. Всичко това стана възможно едва след 1989 г. Ако Стената не беше паднала, и до днес лъжата щеше да властва – разказва за “Катин” полският режисьор, според който едно от най-ценните предимства на този филм е, че нищо в него не е измислено. Сценарият се базира както на личните спомени на Вайда, така и на многото документи, дневници, записки, излезли на бял свят.
„Аз трябваше да разкажа тази история, за да съм чист спрямо баща си, за да мога спокойно да се разделя с него. След прожекцията във Варшава при мен дойде една жена, явно дъщеря на убит в Катин, и ми каза, че след като е разбрала какво точно се е случило там, ще й бъде по-леко да живее. И аз съм убеден, че с лъжата по-трудно се живее, много по-трудно отколкото и с най-жестоката истина.”, убеден в Анджей Вайда.



Кадър от филма "Катин" ( 2007), реж. Анджей Вайда

До сега над 3 милиона полски зрители са гледали филма „Катин”. А 84-годишният режисьор определя “Катин” като “последен филм за Втората световна война от полската школа. „Това е моето сбогуване с темата. Отсега нататък ще правя само съвременни филми.”, обещава в заключение Вайда.

И ако близките на избития през вече далечната 1940 полски елит са спокойни, че знаят зловещата истина, то на съвременния свят тепърва предстои изпитанието да узнае защо самолетът с полския президент се разби?

http://frognews.bg/news_22143/Katin_%E2%80%93_goliamata_laja_na_pobeditelite/

В статистиката на Аролзен фигурира също Теризиен - щат с 29 339 умрели. Той, обаче, не е бил истински концлагер, а гето, предимно за стари и привилегировани евреи...
Ако някой искаше да изчисли броя на загиналите в концлагерите с точност до няколко хиляди, то никой друг не би бил по-призван за това от службата Аролзен, която разполага с повече документи, отколкото която и да е друга по света. Обаче тази администрация е в служба на германското правителство, което се страхува от историческата истина, като дявол от тамян. Затова Аролзен не допуска независими изследователи в архивите си и разпространява в своите брошури дръзки лъжи като тази, че нямало запазени документи от лагерите за унищожение. Службата Аролзен знае по-добре от всеки друг, че такива документи не съществуват, защото самите лагери на смъртта в Германия не са съществували.
За Дахау и Бухенвалд цифрите на умрелите, до колкото ни е известно, не са оспорвани (32 000 съответно 33 000). В 1990 г. руснаците отвориха за Интернационалния Комитет на Червения Кръст до сега държаните под ключ регистрационни книги на умрелите в Освиенцим. Те покриват, с изключение на няколко празнини, времето от август 1941 до декември 1943г. и съдържат 74 000 имена. Къде се намират останалите книги за регистрация, е уж неизвестно. С това числото на жертвите от Освиенцим трябва да е кръгло 150 000.
От всичко до сега казано идваме до следните изводи -
1) От 1933 до 1945г. в нацистките концлагери са умрели, вероятно, от 600 000 до 800 000 души.
2) По-малко от половината са били евреи, тъй като те представляват в някои лагери незначително малцинство (едва към края на войната евреите в Освиенцим достигат почти 80%)
3) По всяка вероятност, повече евреи са намерили смъртта си извън лагерите, а не в тях.

Защо към действителните военни действия на германците победителите измислиха още „Холокауста” и „газовите камери”?
След като на съюзниците през двете войни не им беше лесно да се справят с германците, те целяха да изолират Германия за десетилетия и до такава степен да деморализират германския народ, че той да не посмее в бъдеще да води самостоятелна политика. Действително
извършените от германците престъпления, обаче, не бяха достатъчни, защото победените можеха предизвикателно да заявят на победителите „Ти също!”. На прогонването на евреите от 1933 г. до 1941 г. те можеха да противопоставят извършеното с несравнимо по-голяма бруталност прогонване на източните и судетски германци през 1944 г.; на нацистките концлагери – съветските лагери от Архипелаг Гулаг, в които са загинали многократно по-голям брой хора; на варварското и от военно гледище – абсолютно безмислено разрушаване на Варшава - не по-малко варварското, военна гледна точка също безмислено разрушаване на Дрезден.
Така победителите измислиха едно престъпление, единствено в човешката история - Холокауста - систематичното унищожение в газови камери на цял един народ, от новородените до стогодишните баби.
Официалната версия на Холокауста
Съгласно официалната историография масовите убийства на евреи започват още 1941 г., обаче гибелта на европейското еврейство бива парафирана през 1942 г. на конференцията при Ванзее. Между 5 и 6 милиона евреи намерили смъртта си под властта на Хитлер. По-малка
част от жертвите умрели в гета и лагери от глад и болести. Повечето, обаче, били убити - в СССР чрез масови разстрели, както и с „душегубки” - затворен камион с влизащи вътре отработени газове и в шест „лагери за унищожение” - посредством газ.
Според официалните историци, тези шест лагера на смъртта се намирали на полска земя, съответно в анексирането от германците през 1939 г. бивши полски територии. Става дума за лагерите Освиенцим, Майданек, Белцек, Собибор, Треблинка и Хелмно. В последния избивания били извършани в „душегубки”, а в другите пет фабрики на смъртта - в стационарни газови камери.
При Освиенцим и Майданек се касае за „смесени лагери”, където работоспособните евреи трябвало да работят насила, а неработоспособните, след подбор, били умъртвявани с газ. Останалите четири лагера, напротив, били изключително центрове за унищожение. Единствените евреи, които там са могли за кратко време да останат живи, били „евреите-работници”, използваникато помощници. От съображения за сигурност тия „евреи-помощници” също периодично биват умъртвявани с газ и подменяни с други. Затова от 600 000 депортирани в Белцег евреи, само един-единствен оцелял. Различието между „нормални концлагери” и „лагери за унищожение” се прави едва след 1960г. Преди това бе считано за установен факт, че всеки лагер е имал газова камера и съответно е бил голям или малък лагер за унищожение. В Дахау, години наред, една възпоменателна плоча напомняше за 238 000 избити и през педесетте години в ГФР всеки, който изкажеше съмнение в съществуването на газови камери в Дахау, рискуваше да попадне в затвор. Междувременно, относно Дахау едно ревизионистично твърдение се наложи - числото на жерт вите не е вече 238 000, а 32 000, както и това, че никой затворник от Дахау, не е бил умъртвен с газ. Що се отнася до Освиенцим, ревизионистите искат да постигнат не нещо друго, а това, а това, което беше възприето в случая с Дахау - те редуцират числото на жертвите на кръгло една седма (от един милион на приблизително 150 000) и обявяват газовите камери на Освиенцим за лъжа, подобно тия от Дахау.
„Холокауст-специалиста” Волфганг Шефлер в книгата за „лагерите на унищожението”, „Преследването на евреите то Третия райх”, прави следните „внимателни минимални оценки” -
Освиенцим - „повече от един милион” умрели
Треблинка 750 000 умрели
Белцек 600000
Хелмно 300 000
Собибор 250000
Майданек 250 000
Преобладаващото мнозинство на убитите били евреи, така че, съгласно тази статистика, в шесте лагера са избити с газ над 3 милиона евреи.
Липсата на каквито и да е документи върху „геноцида над евреите” и „газовите камери”
Прочутата германска педантичност бе провеждана от нацистите до краен предел; всичко бе регистрирано. Така, от Третия райх са останали около 3 000 тона документи. Множество лично от Хитлер издадени заповеди за акции, като например акцията за умъртвяването на нелечимо болни (евутаназия), са безупречно документирани. Тъй като една такава огромна операция, като убиването на няколко милиона души в газови камери, задължително би трябвало да е свързана с големи административни разходи, може да се приеме, че върху Холокауста би трябвало да съществува огромна документация. В действителност не е открит нито един германски документ
от плана за изтреблението на евреите или строежа на газовите камери, с изключение единствено на такива за дезинфекция от въшки. Екстерминистите признават това. Еврейският „Холокауст-експерт” Леон Полаков пише в своята книга „Молитвеник на омразата” - „Архивите на Третия райх, обясненията и разказите на нацистките водачи ни дават възможност да реконструираме в подробности произхода и развитието на плановете за агресия, военните операции, както и цялата палитра от мероприятия, с които нацистите искат да
променят света. Само унищожаването на евреите остава скрито в тъмнина, както по отношение на неговата концепция, така също и по много други точки. Дедукции и психологични съображения от трета и четвърта ръка, наистина, ни дават възможност да реконструираме почти точно развитието на този план. Обаче много подробности ще останат завинаги неизвестни. Относно самата концепция на плана за пълното унищожение, то тримата или четиримата главни виновници не са живи. Никакъв документ не е останал запазен - може би, дори,
въобще никога не е съществувал.” Ако съпоставим цифрите на жертвите според Волфганг Шефлер със статистиката на Аролзен, ще установим, че за Освиенцим и Майданек само една незначителна част от уж предполагаемите жертви са регистрирани, докато четирите „чисто унищожителни лагери” Белцек, Собибор, Треблинка и Хелмно напълно липсват в статистиката на Аролзен (освен, ако те не фигурират под рубриката „разни” с 4704 доказани смъртни случаи). Значи, докато в един сравнително малък концлагер като Струтхоф/Натцвайлер безупречно са регистрирани 4431 смъртни случаи, то от 1, 9 милиона убити в четири „чисто унищожителни лагери” липсва каквато и да е следа. Тия 1, 9 милиона са изчезнали, без да оставят пепел, а от газовите камери не е останал нито камък. Как екстерминистите биха обяснили тия странности?
Те смятат, че нацистите искали да запазят в тайна от
германския народ и от света убийството на евреите, затова издавали заповеди за умъртвяване с газ само устно и когато, въпреки всичко, не е могло без писмени документи, навреме са ги унищожавали. Те изгорили труповете на умъртвените с газ, пръснали пепелта, разруши-
ли газовите камери (освен тия от Майданек и от главния лагер Освиенцим, защото времето не им стигнало).Четирите газови камери от Освиенцим-Биркенау те наистина успели да взривят, но не и да отстранят развалините.
На това място си струва един мисловен експеримент. Да предположим, швейцарското правителство реши да избие всички живеещи в Швейцария чужденци, следователно 1, 4 милиона. За да потули това престъпление, то издава своите заповеди за убийства само устно и заповядва труповете да бъдат веднага отстранявани. Няма
ли това огромно изтребление да излезе на бял свят, няма ли да направи някому впечатление, че изведнъж няма вече чужденци?
Независимо дали Германия щеше да спечели или загуби войната, геноцидът щеше да излезе наяве. Защо е необходима тогава цялата тази смешна потайност?
„Ахилесовата пета” на фалшификаторите на историята
Почти всеки, който е израсъл на Запад, вярва в газовите камери. Почти никой не се замисля върху следните факти -
- При всеки съдебен процес за убийство се прави експертиза върху оръжието, с което е извършено престъплението (corpus delicti), независимо дали то е револвер или нож, чук или брадва. Обаче, при нито един единствен процес срещу нацисти, където уж се касае за милиони убити, никога не бе искана експертиза.
- Никой химик, никой инженер до сега не е изследвал газовите камери от Биркенау, освен американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер (Fred Leuchter), който през февруари 1988г. отиде с малка група в Полша, за да изследва основно газовите камери. Обаче, Лойхтер вършеше това по поръчение на ревизионистите.
- При нито една аутопсия на концлагерист не е установено умъртвяване с газ като причина за смъртта.
Да прочетем основните трудове от литературата върху Холокауста... В нито един от тия основни трудове не се намира и една единствена скица от нацистка камера, в нито един от тях не се загатва дори как са функционирали тия ужасни машини за убийство. Дори в „Газовите камери са съществували” от Жорж Велерс или Техника и начин на действие на газовите камери” от Пресак не показват нито една снимка от тия камери на смъртта. Ако споменатите книги се прочетат, ако се
прочетат други десет, двадесет или сто Холокауст-„тухли”, ако се прочетат дузини или стотици „спомени на преживели”, никъде не се намира техническо описание на газовите камери!
Единствените, които се занимават с техническите предпоставки за функционирането на газова камера, са ревизионистите. Диетлиб Фелдерер - швед от австрийски произход (религиозен активист и учител по музика), започва да изучава германските концентрационни лагери, издирвайки сам, в качеството си на „свидетел на Йехова”, съдбата на своите 60 000 уж убити от нацистите единоверци. В продължение на многогодишното си изследване той установява, че нацистите не са убили 60 000 „свидетели на Йехова”, а точно 203. На терена на „лагерите за унищожение” той прави 30 000 фотографии, подлагайки крематориумите и „газовите камери” на подробно изследване. фелдерер идва до извода, че „газовите камери” никога не са могли да функционират, че „свидетелските показания” за умъртвяване с газ представляват непрекъснат низ от безумия и, че с приписваното на крематориумите работно натоварване те не биха могли да се справят при никакви обстоятелства, дори не и приблизително. Като наказание за своите проучвания, той се отзова зад решетките и бе принудително психиатрично изследван по съветско-комунистически маниер.
Французинът Роберт Форисон, професор по литература и текстуална критика, тръгва от убеждението, че всяко сериозно изследване върху проблема за газовите камери трябва да започне с изследване на техниката за умъртвяване с газ и на, уж употребявания за масово убийство, инсектицид Циклон-Б - „Исках да науча, при това, как развъждани заради кожите норки биват приспивани с газ, как бърлоги на лисици се опушват с газ и как в САЩ се извършват екзекуции с газ. Установих, че в почти всички случаи се използва циановодород.”
Американските газови камери
Роберт Форисон бе първият изследовател, който дойде до убеждението, че работата върху уж съществувалите екзекуционни камери трябва да започне с изследване на американските газови камери.
Първата екзекуция на убиец чрез отровен газ се състоя през 1924г. в Невада. Впоследствие други американски щати възприемат този метод за екзекуция, защото той бил уж най-хуманния. Като средство за умъртвяване служи газът циановодород. Екзекуцията с газ е един твърде комплициран процес. Подготовката за екзекуция, самата тя, както и почистването на камерата на смъртта след нейната употреба, траят много часове. Например в затвора в Балтимор - щата Мериленд, целият „ритуал” обхваща ни повече, ни по-малко 47 етапа, някои от които са твърде сложни. Газовата камера трябва да е абсолютно херметично затворена, иначе екзекуцията ще бъде игра със смъртта за персонала на затвора и свидетелите.
Осъденият на смърт бива привързан здраво на един стол. След това оставят зърна цианид да паднат в съд с разредена сярна киселина. Те се разтварят в нея и смъртоносният газ бива освободен. Вдишвайки го, след около 45 секунди осъденият загубва съзнание; смъртта
настъпва три минути по-късно. Газът бива неутрализиран в един очистителен филтър и отведен през комина. В продължение на 20 минути камерата трябва да бъде грижливо вентилирана, преди един лекар и двама помощници в защитни костюми, предпазни ръкавици и
газови маски да могат да влязат вътре, за да изнесат трупа. Тъй като не е изключено, че от някъде може да изтече газ, за стоящите отвън постоянно стои готов апарат за първа помощ.
Не е чудно, че все повече американски щати се отказват от този абсурдно скъп, сложен и опасен начин за екзекуция и го заместват с друг - смъртоносна инжекция.
Циклон-Б и германските дезинфекционни камери.
Инсектицидът Циклон-Б се използва и до днес за дезинфекция на силози, кораби и т.н., но също (в борбата с бяса) за опушване на бърлогите на лисици. По време на Втората световна война той намира приложение в много концентрационни лагери, а също и в такива, за коитоникой историк не би твърдял, че там са съществували газови камери за екзекуция. Изчислено е, че дрехите на около 25 милиона души са били очистени от въшки с Циклон-Б. Това санитарно мероприятие несъмнено с спасило стотици хиляди от петнистия тиф, между които не малко концлагеристи-евреи. Циклон-Б бе доставян
опакован херметично, под формата на шайби или топчета. Като носеща субстанция служеха дървесинни влакна или диагрис - една червено-кафява маса на зърна. При контакт с въздуха започва отделянето на газа. Колко дълго трае този химически процес зависи от температурата на въздуха. При точка на кипене от 25, 7°С по-голямата част от газа се изпарява за около половин час, при по-ниски температури - съответно по-дълго.
Да видим сега, съгласно два германски документа от войната, как Циклон-Б бива практически прилаган.
За дезинфекциране на дрехи от въшки широко се използваха дезинфекционните камери, конструирани от DEGESCH. Тия камери със стандартна големина от 10 куб. можеха да бъдат затворени херметично.
Дрехите за дезинфекция от въшки биваха окачени или поставени на една количка, която се вкарва вътре.
Камерата се загряваше до 25-35°С. С помощта на кръговратна вентилационна система, отделящия се от гранулите Циклон-Б газ се разпространяваше равномерно. Същата система служеше и за бързо вентилиране на камерата посредством предварително нагрят въздух. С
включването на кръговратната система, кутията Циклон бива автоматично отваряна и съдържанието - изсипано върху една подложка; с това трябваше да се избегнат лежащите на пода единични гранули, отделящи още часове наред газ, да бъдат пропуснати при почистването и които щяха да поставят хората в опасност.
Времето на обгазяване траеше най-малко един час, времето за вентилация - 15 минути. Накрая дрехите се оставяха за проветряване на открито. Камерите можеха да бъдат обслужвани само от обучен персонал.
Естествено, за дезинфекция на нехерметични помещения, като жилищни сгради, кораби и т.н., както и такива, които не могат да бъдат подгрявани, бяха в сила други правила. Издаденото през 1942г. упътване от здравната служба на протектората Бохемия и Моравия под
заглавие - „Указания за приложение на синя киселина (Циклон) за унищожаване на паразитни насекоми”, описва как бива практически
извършено обгазяването на една сграда. Съгласно това упътване, дезинфекция с Циклон бе разрешено да се извършва от обучен екип от най-малко двама души. Всеки специалист по дезинфекция трябваше да носи със себе си газова маска, два специални газови филтъра срещу
синя киселина, уред за определяни на остатъци от газ, една инжекция за противоотрова, както и удостоверение за допускане до такава работа. Преди апочване на операцията на вратата на дезинфекцираното жилище задължително трябваше да се постави предопредителен знак с череп и кости, и надпис, по необходимост на няколко езика. Един постови трябваше да държи всички външни лица на разстояние. Съгласно споменатото указание, най-опасната част на операцията бе проветряването. То трябваше да продължи най-малко 20 часа.
Това упътване бе използвано на Нюрбергския процес, под № 9912 като документ на обвинението, въпреки, че на всеки внимателен наблюдател трябваше да направи впечатление, че намиращите се в него данни върху качествата на Циклон-Б правят свидетелските показания за умъртвяване на хора с него абсурдни... (следват няколко страници със “свидетелства” на трима уж наблюдавали и запознати с умъртвяването с “газови камери”)... (според “свидетелствата” става въпрос за унищожаване на хиляди хора всекидневно в газови камери и крематориуми! – бел.)...
Природните закони не са ли били в сила между 1941 и 1944 година?
В главния лагер Освиенцим посетителят ще намери един запазен, намиращ с уж в оригинално състояние крематориум, заедно с „газова камера”, а в Биркенау - развалините на четири в различна степен разрушени крематориуми. Криматориумът на главния лагер бива наричан К-1, четирите крематориума от Биркенау - К-II до К-V. От последните най-добре е запазен К-II. Пред тази руина на една табела е описано как са извършвани масовите убийства - до 2000 души били наблъскани в „газовата камера” и умъртвяване чрез хвърлян вътре Циклон-Б; след това труповете били прехвърляни в намиращия се над „газовата камера” крематориум и изгаряни.
Ако природните закони са били в сила също и по време на Втората световна война, а не отменени с цел извършването на Холокауста, то това описание, точно както и показанията на тройката главни свидетели - Хес, Мюлер и Врба, са низ от нелепости. Следват най-абсурдните безмислици.
Абсурдност номер едно - никой нормален архитект не би построил крематориум, както и газова камера, в същата постройка, в която посредством експлозивен газ се извършва масово убийство. Наистина, експлозивността на Циклон-Б не е особено висока, но само заради латентната опасност от експлозия, която дори би произлязла от обгазените с Циклон-Б трупове, е свидетелство за самоубийствена лудост, още повече, че за да бъдат убити около 2000 души за три минути (Хес) е необходимо използването на огромно количество газ. Крематориумът К-1 не се намира върху „газовата камера”, а непосредствено до нея. Постройката първо би хвръкнала във въздуха, изтребвайки целия лагер, включително всички от 55.
Абсурд номер две - Както вече бе споменато, за да може Циклон-Б да се изпари за половин час, камерите за въшки трябва да бъдат затоплени (най-малко) до 25 градуса С.Такава нагревателна система в „газовите камери” не съществува. През зимата това подгряване би трябвало да продължи с часове, докато голямата част от газа бъде
освободена. Освен това в тази натъпкана до пръсване камера (2000 души в едно пространство от 210 кв. м) газът въобще нямаше да се разпространи.
Абсурд номер три - Вратите на повечето „газови камери” се отварят навътре. Следователно специалният взвод въобще не би могъл да влезе в помещенията, претъпкани до последния квадратен сантиметър от трупове. Тия нацисти на какви некадърни и глупави архитекти са възложили строежа на своите съоръжения за унищожение!
Абсурд номер четири - В известен смисъл абсолютната невъзможност - невъзможност на невъзможностите.
Съгласно Хес, специалният взвод влиза в камерите половин час, според Мюлер дори само няколко минути след масовото убийство, нахвърляйки се на труповете, за да им вземат пръстените (Хес), за да им събличат дрехите (Мюлер) и отрежат косите (Врба). Това би било самоубийствена акция от най-чиста проба. Нито един член на този специален взвод не би преживял такава харакири-операция (да си припомним само, че американските газови камери след екзикуцията на един единствен затворник трябва грижливо да бъдат вентилирани, преди лекарят, носещ защитен костюм и газова маска, влезе в нея). „Газовите камери” в Освиенцим разполагат само с една примитивна вентилационна система, така че газовите маски не биха били достатъчни за хората от специалния взвод, още повече, че отровата по труповете на убитите, върху които специалният взвод започва да работи, действа също така смъртоносно, тъй като тя именно прониква и през кожата. При това, специалната команда не е носила противогазови маски; според Хес, те пушели, докато извършвали своето отвратително занимание.
Те пушели! В средата на експлозивен газ! Абсурд номер пет - От „газовите камери” до крематориума, както се вижда на запазените строителни планове не е водел никакъв друг път освен един асансьор с
размери 2, 10 на 1, 35 м, който, заедно с обслужващите го, може да транспортира едва четири трупа. При транспортирането на мъртвите в крематориума трябвало да се бърза, защото следващите обречени на смърт чакали вече пред душа (в началото на лятото на 1944 г. били
„обгазявани 12 000, според други „историци” - до 24 000 души дневно). Нещастниците не са и забелязали, че душа не е истински, защото им давали в ръцете сапун (според други „очевидци” имитация на сапун) и хавлиена кърпа (или е било имитация на пешкир?). Докато те търпеливо чакали, момчето от асансьора непрекъснато сновяло 500 пъти насам и натам между газовата камера и крематориума, работейки неуморно върху обгазените с Циклон трупове в пълното с отровен газ пространство и то без опасност за своето здраве!
Абсурд номер шест - Крематориум-П и Крематориум- Ш са имали по 15 пещи, останалите по-малко. Кремирането на един труп трае, също както и в повечето използвани днес крематориуми, около час и половина. През 1944 г. кремирането сигурно не е протичало по-бързо.
Ако за шест часа в 15-те пещи са били изгорени 60 трупа, то още 1 940 убити лежали в помещението с „душовете” и следващите 2 000 обречени на смърт отдавна чакали нетърпеливо да им се разреши да влязат вътре!
За крематориумите - В стандартния труд на Раул Хилберг „Унищожаването на европейските евреи” намираме точни сведения относно продължителността на работа за всеки от четирите крематориуми от Биркенау. Като оставим настрана най-модерните днес използвани крематориуми, работещи 24 часа и които могат да изгорят по един труп на час, според мнението на специалисти по кремация използваните тогава трупове са могли да кремират не повече от 5 трупа на ден. Обаче съгласно нашите „историци”, в Биркенау са били убити около един милион души (преди се говореше за три до четири ми-
лиона).
Къде са изгорени останалите трупове?
Съгласно екстерминисите - в ями! Тази история е още една физическа невъзможност, защото изгаряне в яма е единствено възможно при използването на безкрайно много време и гориво, поради недостатъчния приток на кислород. Преди построяването на крематориуми труповете на жертвите от епидемии биват изгаряни на клада. Измислените от екстерминистите „ями за изгаряне” са просто глупост...
Франк Валус и Иван Демянюк
През 1974г. Симон Визентал установи, че щатският гражданин от полски произход Франк Валус по време на войната, като слуга на германските палачи, е извършил крещящи до небето позорни престъпления към евреите. Така Валус бе изправен пред съда. Не по-малко от единадесет еврейски свидетели твърдяха под клетва, че Валус по зверски начин убил една старица, една млада жена, няколко деца, както и един инвалид. Валус, пенсиониран фабричен работник, направи 60 000 долара дългове, за да финансира своята защита. Накрая му се отдаде да получи документи от Германия, доказващи, че по време на цялата война въобще не е бил в Полша, а в едно селско имение в Бавария, където за него си спомняха под името „Франил”. Така обвинението се срина. Благодарение на Визентал, Валус бе финансово разорен, остана обаче на свобода.
Властите на САЩ, нарушавайки почти всички държавно-правни норми (работейки съвместно с КГБ, чрез посредничеството на Арманд Хамър), предадоха американския гражданин от украински произход Иван Демянюк на Израел, където той бе изправен пред съда като „звярът от Треблинка”. Множество дами и господа, положили клетва като свидетели, описваха как „Иван Грозни” е безчинствал в Треблинка.Той собственоръчно убил с отработените газове на бракуван руски танк 800 000 евреи. Той бил рязал ушите на евреите и в газовата камера им ги давал обратно. Със своя щик той рязал парчета месо от тялото им. Той разпарял корема на бременни със сабята си. С меча той отсичал гърдите на еврейки по пътя за газовата камера, разстрелвал, уби вал, пробождал, удушавал и биел с камшик евреите до смърт или ги оставял бавно да умрат от глад. Така Демянюк бе осъден на смърт.
Междувременно израелските съдебни власти признаха, че украинецът, вероятно, въобще не е бил в Треблинка. Сега те обмислят как да го обвинят в масови убийства в лагера Собибор (единственото доказателство е един фалшифициран от КГБ служебен документ от Собибор.
Както показа направеният в САЩ анализ, хартията на документа съдържа като съставна част един фотохимикал, използуван едва от 60-те години насам). Проблемът е в това, че Демянюк бе идентифициран като „звяра от Треблинка” от кохорти, заклели се свидетели, и така
неговият случай убедително показва колко може да се вярва на свидетелски показания при такива процеси. (От 1986 до септември 1993г. Демянюк прекара в затвора, където беше осъден и на смърт. Пуснат на свобода поради недоказаност на неговата идентичност той се завърна в САЩ).
Какво още ни разказват „преживелите Холокауста”?
В „Историята на Ева” Ева Шлос, доведената дъщеря на Ото Франк, разказва как нейната майка се спасила като по чудо от Провидението. Откъсът завършва със следните думи - „През тази нощ часове наред пещите в крематориума горяха и пламъци с оранжев цвят излизаха през комина в черното нощно небе”, (стр.113)
Подобни пасажи се срещат в безбройни „разкази на преживяли”; високо излитащите пламъци от комина на крематомиума принадлежат просто към Холокауста.
Дали най-после ще се намери някой, който да обясни веднъж за винаги на преживелите геноцида, че при никакъв крематориум никакви пламъци не излитат от комина!
Една особено гадна легенда, появяваща се при много такива разкази, е тази за изтичащата при изгарянето на трупове и допълнително използвана като гориво човешка мазнина. Филип Мюлер пише в „Специална обработка” - „Заедно с неговия помагач Екхард, инженерът по убийствата слезе в една от ямите и маркира на дъното, в
средата, по дължина на ямата, една широка 25 до 30 см ивица. Тук, чрез изкопаване на земята от средата към двете страни, трябваше да се образува леко наклонен канал, за да може мазнината от горящите в ямата трупове да се оттича в два събирателни резервоара”.
Да попитаме един специалист по кремация той какво мисли за това! Тази неописуема приказка за ужасите намери място в една „сериозна” книга като тази на Хилберг (стр.1046). Такива примери дават ясно да се разбере как се фабрикуват тези „съобщения на преживяли”. Някой си „преживял геноцида” си смуче такива глупости от пръстите и всички други „преживели” повтарят глупостта му.
Естествено, книгата на Ева Шлос или един Филип Мюлер може да съдържа истина. Ако такива автори разказват за суровите условия на работа, ужасните хигиенни условия, глад, от време на време малтретиране или екзекуции, то това може да е напълно вярно. Във всеки случай, всички пасажи за газови камери и целенасочени акции на унищожение са измислени.
Сега следват няколко откъси от „фактически съобщения” върху геноцида на евреите.
Ели Визел върху (измисленото от съветската пропаганда) избиване при Бабий Яр край Киев - „По-късно научих от един свидетел, че земята месеци наред се тресяла и от време на време гейзери от кръв
бликали то нея”.
За масовите убийства в Освиенцим съобщава Кити Харт в „Но аз живея” - „Бях свидетел на едно убийство, но не убийството на един човек, а на стотици хора, невинни хора, които, най-често неподозиращи, бяха въвеждани в една голяма зала. Това беше гледка, която не може да се забрави. Отвън, на по-ниската постройка имаше стълба, достигаща до малък отвор. Едно лице с униформа на SS се покачи бързо. Горе той си постави газова маска и ръкавици, отвори с дясната ръка отвора, измъкна една торба от джоба си, припряно изсипа вътре нейното съдържание - един бял прах, след това бързо затвори отвора. Като мълния той бе отново долу, хвърли стълбата на поляната и побягна от там, сякаш бе преследван от зли духове. В същия момент се чу ужасяващ рев, отчаяните виковена задушаващите се хора... След около пет до осем минути всички бяха мъртви”.
Белият прах, напълно непозната в химията, изглежда междувременно да се е свършил в Освиенцим, поради което командата на SS се принуждава да премине към други методи. Тези описва hосподин Евгени Аронеану в своето „фактическо свидетелство” - „800 до 900 метра от мястото, на което се намираха пещите, затворниците се качваха на малки вагонетки, циркулиращи по релси. В Освиенцим те са с различни размери и могат да побират от 10 до 15 души. Щом бъде
натоварена, вагонетката бива задвижена по наклонена равнина надолу по един коридор. Накрая на тоя коридор се намираше стена и зад нея отвора на пещта. Щом като вагонът се удари в стената, тя се отваря автоматично. Вагонът се обръща, изхвърляйки своя товар от живи хора в пещта”.
Обратно на това „сведение на преживяното” е онова на Цофиа Коссак - „От дъното на преизподнята, Господи”, в което пак се описват газови камери. Според нея, Циклонът не бива хвърлян вътре, а се изкачва нагоре през отвори на пода - „Един пронизителен звън и през отвори на пода газът започна веднага да се издига нагоре. От един балкон, откъдето можеше да се наблюдава вратата, хората от SS гледаха с любопитство агонията, ужаса, гърчовете на обречените на смърт. За тия садисти това бе спектакъл, на който те никога не се насищаха... Агонията траеше от десет до петнадесет минути... Силни вентилатори прогонваха газа. След това се появяваха хората от специалния взвод, с газови маски и отваряха вратата срещу входа, където се намираше рампа с малка вагонетка. Екипът натовари доста бързо труповете на вагонетката. Други чакаха. Често се случваше мъртвите отново да се съживяват. При тази доза газът само упояваше, но не убиваше. Понякога жертвите върху вагонетката идваха на себе
си... Те профучаваха надолу по рампата, разтоварвайки своя товар направо в пещта”.
И извън газовите камери на Освиенцим също стават странни неща - „От време на време в крематориума идваха лекари от SS, най-често хауптщурмфюрер (капитан от SS) Китт и оберщурмфюрер (старши лейтенант от SS) Вебер. В та- кива дни ставаше като в кланица. Преди екзекуцията двамата лекари като търговци на добитък опипваха бедрата и прасците на още живите мъже и жени, за да из берат „най-добрите парчета”. След разстрела жертвите биваха поставяни на масата. Тогава лекарите изрязваха парчета от още топлото месо от бедрата и прасците и ги хвърляха в стоящите за това съдове. Мускулите на току-що разстреляните още се движеха и конвулсирайки, разтърсваха кофите, привеждайки ги в ритмични движения”.
Янкел Бирник - „преживял геноцида над евреите”, бичува непристойното поведение на украинците в Треблинка - „Украинците бяха постоянно пияни, и за да имат повече пари за ракия, продаваха всичко, което можеха да откраднат в лагера... Когато си натъпчеха коремите, пияни-заляни, те се оглеждаха за други забавления. Често си избираха най-хубавите еврейски момичета между
минаващите покрай тях голи жени, отмъкваха ги в бараките си, изнасилваха ги и после ги хвърляха в газовите камери”.
Много от авторите описват как са изчезнали безследно 800 000 или повече трупове от Треблинка. Най-напред следва откъс от книгата на Жан-франсоа Щайнер - „Треблинка. Бунтът в лагера за унищожение”

http://judassicpark.narod.ru/

http://forum.skycode.com/

Предговора със съкращения и откъси от няколко глави
(бележките под линия са махнати, както и някои имена, изписани в оригинала на латински)
Тази книга представлява един вид обобщение на наскоро излизащия много по-обширен труд от същия автор, хвърлящ светлина зад кулисите на официалната история...
...унищожаването на евреите в т. нар. „Холокауст”, разтърси най-дълбоко съвестта на човечеството. За днешното поколение е непонятно, че тогава светът само е гледал и мълчал и с това е станал носител на част от вината за това...
...днес германският съд категорично отхвърля всички настоявания за доказване на съществуването на газовите камери под предлога „очевидност на фактите”.
Целият следвоенен период стои морално и политически под знака на Холокауста. Той бива изучаван във всички учебници като установен факт. Милиони хора, изразявайки своето изумление, посещават местата за поклонение (Аушвиц - полски Освиенцим, Дахау и т.н.). Въпреки това все повече се надигат гласове, изразяващи съмнение в официалното представяне на историята, поставящи под въпрос достоверността на използваните източници.
Възможно ли е при това, което засяга Холокауста, някои неща да са пропуснати и да не са взети под внимание? Възможно ли е занимаващите се с тази тема, повлияни от привидната „очевидност на фактите”, да са пропуснали да проверят нещо, което в книгите по история вече ясно и задължително е утвърдено завинаги?
Възможни ли са въобще съмнения? Не са ли те оскърбление за здравия човешки разум?
При наличието на „безброй доказателства”, би трябвало да е лесно да бъдат опровергани доводите на съмняващите се.
Защо някои се страхуват, както дявол от тамян, от публична дискусия с ревизионистите върху Холокауста?
Някои държави гласуваха специални закони, ограничаваща свободата на мнението и то единствено във връзка с Холокауста. Нима един намордник би могъл да замести липсата на аргументи? Кой има интерес единствено историческото събитие Холокауст да се постави под табу и да се отстрани от критично изследване?
Не сме ли очевидци, как исторически събития биват преоценени с необходимата емоционална дистанция и подобаваща научна точност едва след десетилетия, понякога след столетия? Примерите за това не са малко. Едва през последните десетилетия романтичните страници за основаването на швейцарската държава, разкриващи ни за щурмуването на укрепените замъци и прогонването на тираните, бяха изпратени в царството на легендите. Днес знаем, че досегашното представяне на историческите факти е имало за цел чрез „държавнополитическа индоктринация” да създаде един национален мит.
Също и близката история се появи в нова светлина, благодарение на грижливо изучаване на историческите източници...
Историческото изследване настоява за постоянна преработка („ревизия”) на историческата картина. От дневниците на Гьобелс знаем, че Ван дер Любе е подпалил сам Райхстага. Вината за масовото убийство на 4000 полски офицери при Катил (1940 г.) преди бе преписвана на националсоциалистите; днес е доказано, че Сталин е дал заповедта за това.
Няма тема от историята, която да не може открито да бъде дискутирана, с изключение на Холокауста!
Какво би било, ако при всички по-горе споменати личности и исторически събития, всяко по-нататъчно изследване и публична дискусия бяха забранени чрез заплаха от тежко наказание? Колко сериозна може да бъде историографията, когато небрежни и тенденциозни „исторически трудове”, писани непосредствено след събитията, биват възприети от по-късните поколения историци, които желаят да прикрият от обществеността нови и проверени познания от „народно-възпитателни съображения”, защото несъответстващата па истината досегашна версия по-добре крепи разклатената
конструкция на идеологическата постройка! Не е ли това обезобразяване на историята с цел обслужване на политическата конюнктура ?
Авторът на тази книга само резюмира наличния материал от източниците, особено показанията на очевидците, постигайки с това ясни резултати.
Абсурдните изказвания на свидетелите противоречат на природните закони и на човешката логика. Ако не вярваме на показанията на очевидците, то при Холокауста се касае за едно ЧУДО, защото законите на физиката, химията и техниката не са били валидни.
Трябва ли това „чудо” да бъде обявено за догма, неподлежаща на критика?
В проекта на „Законът против расизма”, който швейцарският федерален съвет предлага на парламента, всяка критика на вярата в Холокауста ще бъде наказвана с глоба или затвор!
Трябва ли нашите мисли да бъдат цензурирани и иначемислищите - преследвани заради тяхното „погрешно мнение”? Искаме ли да създадем инквизиция за преследване на еретици, по примера на фундаменталистите-мюсюлмани, които обявиха награда за главата на Салман Рушди? Много здраве от Оруел!
Четете критично този добре документиран труд, за да си създадете собствено мнение.
Пишете на автора, ако имате въпроси и бележки, той би се радвал па конструктивен диалог.
Нова Година - 1992 г.
Артур Карл Фогт

ЕДИНСТВЕНОТО ТАБУ
В едно плуралистично общество историографията не е слугиня на политиката; свободата за научно изследва не е също така гарантирана, както и свободата на мнението.
И така, нашата картина за преминалите епохи непрекъснато се променя. Нови исторически факти ни принуждават редовно да ревизираме нашите представи. Също така, напълно допустимо е, исторически заблуждения да бъдат атакувани със средствата на точните науки.
До неотдавна в Швейцария се считаше за исторически факт, че след клетвата при Рютли от 1291 г. започва „разрушаването на крепостите” - нападенията върху укрепените замъци на Хабсбургите. Днес обаче, археологическите разкопки показаха, че съответните крепости са били изоставени без бой още много преди това, както и след 1291 г.; следователно, „разрушаването на крепостите” представлява един мит. Досега не сме чули историците, водещи разкопките, да са били дадени под съд за „подигравка с нашите предци”.
Милиони богобоязливи поклонници страхопочитателно се удивляваха пред „плащеницата на Христос” в Торино, докато един технически лабораторен анализ представи доказателствата, че тъканта е от Средновековието. Доколкото ни е известно досега Папата не е отлъчил от църквата учените, извършили изследването.
Само за един единствен исторически период в западното демократично общество, принципът „свобода на научното изследване” не е в сила. Всеки, който постави под въпрос обичайното схващане за този период, рискува социални санкции, обществено заклеймяване, както и прекъсване на професионалното му съществуване. На мястото
на критичното мислене и свободно научно изследване, за този период от време, застава заповяданата от държавата догма. Приложението на научни методи се счита за грях. Става дума за годините от 1941 до 1944 г.
Ревизионистите
Жертва на споменатите репресии и обществено заклеймяване са ония изследователи, които биват наричани „ревизионисти”. Във връзка с Втората световна война това понятие се използва в широк смисъл за историци, оспорващи общоприетото схващане за единствената или главна вина на Германия и Япония за тази война, а в по-тесен смисъл за ония, които поставят под въпрос „Холокауста” - систематичното изтребление на евреите под властта на Хитлер, както и съществуването на „газови камери” в нацистките концентрационни лагери.
(Забележка - „Холокауст” произлиза от гръцката дума „жертва на пожар”. Тя се наложи в германски говорящите страни след излъчването на едноименния американски филм. По-нататък под „газови камери „ще имаме предвид такива за унищожаване на хора, а не тези за дезинфекция от въшки, чието съществуване не е оспорвано. В настоящата книга въпросът за вината за избухването на Втората световна война въобще не се третира. Под понятието „ревизионизъм” имаме предвид значението на „Холокауст-ревизионизъм”).
В енциклопедията Larousse се споменава, че в израилтянската религия под „холокауст” се разбира пълното изгаряне на жертвено животно.
Основател на ревизионизма е французинът Пол Расиние, социалист, борец от френската съпротива и затворник от концентрационния лагер Бухенвалд и Дора - средна пристройка. След своето освобождаване Расиние написа книгата „Лъжата на Одисей”, в която критично разглежда разказите на бивши концлагеристи. Заглавието е намек за безобидния лъжец Одисей, който към сто преживяни страдания измисля и прибавя още хиляда - намек за човешката склонност към преувеличения.
Ако Расиние в „Лъжата на Одисей” бе все още на мнение, че газови камери може би са съществували, защото няма дим без огън, то в хода на своите обширни изследвания той постепенно стига до убеждението, че умъртвявания в газови камери или въобще не е имало, или са били дело единствено на някой луд. Расиние почина през 1967 г...
З.Възможни ли са въобще съмнения върху геноцида над евреите?
Почти всеки вярва, че по времето на Хитлер са съществували нацистките газови камери и милиони евреи са били унищожени. Хиляди книги, стотици хиляди статии, както и безброй филми се занимават с Холокауста. Освен това, множество обвиняеми признаха на съдебни процеси съществуването на газовите камери! Как може, при наличието на тези внушителни доказателства, все още да има съмнение?
Съгласете се, че по този начин например можем да докажем съществуването на вещици. Столетия наред цяла Европа вярваше във вещиците. Дебели книги, написани от учени мъже, поставяха на публично порицание нечестивите им безчинства. В края на краищата, многобройни вещици признаха пред своите съдии, че през Валпургиевата нощ са летяли над земята с метлите си и на една скала са се оставяли да бъдат обладани от самия дявол. Следователно вещици има!
Сигурни ли сме, че за няколко столетия хората са станали по-разумни? И днес дори нямаше ли всички да бъдем убедени в съществуването на вещици, ако от най-ранно детство слушахме от всякъде страшни истории за тях и ако преса, радио и телевизия ежедневно ни съобщаваха техните безчинства?
Как реагират утвърдените историци по отношение на ревизионизма?
Естествено е някой, който не се е занимавал специално със съдбата на евреите в Третия райх и с германските концлагери, да пожелае да види една дискусия между ревизионист и екстерминист (така ревизионистите наричат представителите на теорията за унищожението).
За съжаление такава възможност няма да му се отдаде,
тъй като екстерминистите не са съгласни на подобен разговор. Докато ревизионистите изразходват голяма част от времето си да четат книгите на противниковата страна, проверявайки техните доводи, правоверните историци се задоволяват с фразьорство и канонади от ругатни. Ето няколко от техните стандартни „доказателства”
- „Холокаустът е установен факт.”
Хилядолетия наред беше установен факт, че слънцето се върти около Земята.
- „Който се съмнява в газовите камери, се гаври с жертвите на кафявата диктатура.”
Оказваме ли действително почит на 32 000-те души, намерили смъртта си в концлагера Дахау, увеличавайки числото на 238 000, както това беше в първите следвоенни години?
- „Ревизионистите са антисемити и нацисти.” Беше ли социалистът и концлагеристът Расиние нацист? Вярно е наистина, че между ревизионистите също има някои, които са застъпници на националсоциализма, обаче две и две прави четири, без значение дали този, който го твърди е националсоциалист или не.
- „Ревизионистите са като ония, които твърдят, че земята е плоска. С тях не е възможна никаква дискусия.”
Сигурно има такива, които вярват, че земята е плоска, странното обаче е, че никой не се вълнува от това и не ги преследва съдебно. Никой не ги взема сериозно, на тях се гледа като на безобидни луди.
На ревизионистите, обаче, се гледа особено сериозно. Защо тогава срещу тях се гласуват специални закони?
5. Репресии вместо диалог
През 1990 г. във Франция бе гласуван законът „Гесо” (По името на комунистическия депутат, предложил закона в парламента по внушение на партийния секретар на социалистите – евреина Лоран Фабиюс), заплашващ с една година затвор всеки, който се усъмни в изтреблението на евреите в газови камери. Подобен закон, предвиждащ лишаване от свобода до десет години за отричане на Холокауста, бе гласуван в Австрия през 1992 г. В други страни властващите си помагат с „еластични” параграфи, като „подстрекателство на народа” или „подигравка с паметта на мъртвите”. Според намерението на швейцарското федерално правителство, такъв един „еластичен” параграф ще бъде въведен и в Швейцария. В някои страни ревизионистични книги и списания са забранени. Германският политолог Удо Валенди, издател на списанието „Исторически факти”, постоянно води окопна война с цензурата на федералната република, която впрочем, съгласно конституцията на Германия, официално не съществува. На съдията Вилхелм Щеглих, автор на книгата „Мита Аушвиц”, бе съкратена пенсията и отнета докторската титла. При това се позоваха на един закон за отнемане на академични титли, датиращ от 1939 г. и подписан лично от Хитлер. Роберт Форисон (както и американецът Артур Бутц - водещ ревизионист-изследовател), от 1979 г. насам бива постоянно преследван. Той загуби мястото си на професор по френска литература и текстуална критика в университета в Лион, уж, защото университетът не можел да гарантира сигурността му. Преса, радио и телевизия го заливат с мръсотия и не отпечатват неговите опровержения, съдилищата го осъждат на високи глоби, за
да го разорят финансово, а семейството му живее в постоянен тормоз и страх.
През 1989 г. „антифашистите” показаха с какви „силни” аргументи разполагат. Трима биячи от групата „Синове на еврейската памет” нападнаха Форисон при една разходка, пребивайки го полумъртъв. Въпреки това той остана жив - за разлика от френския учител по история Франсоа Дюпра, който бе хвърлен във въздуха с бомба, поставена в автомобила му.
Репресии и физически терор, дори убийство, вместо диалог, държавна забрана на каквато и да е открита дискусия - това трябва да ни направи недоверчиви. Защо газовите камери биват защитавани с такава животинска злоба от официалните среди в „свободния свят”?
Нима газовите камери принадлежат към културното наследство на човечеството, подобно на пирамидите или катедралата „Св. Петър”. Ще се отнеме ли нещо от красотата на света, ако газовите камери от Освиенцим, където около един милион беззащитни евреи мъже, жени и
деца били отровени със „синя киселина” като насекоми-паразити, ги няма?
б.Защо екстерминистите се боят от диалога?
Причината, спорът да не се състои, е много проста. Откакто през 1979 г. германският „Холокауст-експерт” Волфганг Шефлер участва в една дискусия с Форисон по телевизията на кантон Тесин - италианска Швейцария - и при това получи един нокаут, никой изтъкнат екстерминист не желае да рискува едно такова излагане. Водещите официални историци знаят най-добре, че при една такава дискусия не биха имали абсолютно никакъв шанс. Като резултат на непрекъснатото „промиване на мозъка”, почти от всекиго вярваното твърдение, че по време на Третия райх германците са отровили с газ милиони евреи, при подробно разглеждане се оказва до такава степен безумна измислица, че просто е невъзможно то да бъде защитавано срещу един запознат с фактите противник. Някои ще се запитат защо лъжата бива поддържана и защо едва ли някой знае нещо за ревизионистите и техните доводи. Причината е следната - разпространението на ревизионистични познания и доводи бива възпрепятствано от
най-перфектната цензура, съществувала някога в историята, тази цензура, за която почти никой не знае, че съществува. Кому тя е от полза, за кого е жизнено необходима, как тя бива прилагана, защо в нашето, уж свободно от каквото и да е „табу” общество, съществува
една голяма забрана, а именно - Холокауста. Защо днес можем да се съмняваме във всичко и във всеки, дори и в Отеца на небето, неговия Син – Исус Христос и в Светия Дух, не обаче в газовите камери от Освиенцим или Треблинка? Всички тези въпроси ще проследим по-нататък...
...Не факти, а пропагандни лъжи са следните твърдения -
А) че е съществувал план за физическото унищожение на евреите.
Б) че в концентрационните лагери са съществували газови камери за унищожаване на хора.
В) че под властта на Хитлер са загинали от 5 до 6 милиона евреи.
В момента е съвсем невъзможно да се установи колко са загиналите в резултат на войната и преследването евреи, тъй като това не е разрешено да се изучава свободно и никой независим историк няма достъп до германските, полските, руските и израелските архиви. Следователно трябва да се задоволим с приблизителни преценки. Расиние беше на мнение, че числото на загиналите евреи по времето на Хитлер, вследствие на военни действия и преследвания, трябва да е около 1 милион.
Други ревизионисти, като например Валтер Занинг, който в своето епохално изследване „Изчезването на източноевропейските евреи”, така добре се позовава предимно на еврейски и съюзнически източници, посочва несравнимо по-ниско число. Множество, стотици хиляди, може би до един милион евреи са измрели предимно от
епидемии и изтощение в гетата и лагерите, станали ли са жертви на военни действия и военни престъпления, извършени от оперативните групи, или са умрели при погроми. Всичко това е достатъчно лошо, но не съществува и най-малкото морално основание числото на жертвите да бъде шест до дванадесет пъти преувеличено и с политичско-пропагандни цели да се измислят газови камери.
Защо въпросът дали газовите камери са съществували е толкова важен?
Някои твърдят, че броят на загиналите под властта на Хитлер евреи бил второстепенен, защото дори и един мъртъв евреин би бил един в повече. Също въпросът за съществуването на газовите камери, в края на краищата, бил от второстепенно значение - каква роля играе дали
жертвите са били умъртвени с газ, умрели от петнист тиф или от глад!
По въпроса дали броят на жертите е от значение - разлика между шест милиона и 500 000 умрели означава разликата между живот и смърт за пет и половина милиона дути. При това критиците на рсвизионистите си вкарват автогол - защо тогава те се държат така упорито за напълно фантастичната цифра 6 милиона, ако число-
то не е от значение?
В никакъв случай не можем да се присъединим към тезата, че съществуването на газови камери било от второстепенно значение. Че германците по време на войната масово използваха хора за робски труд, то това бе осъдително, но все пак разбираемо. Те се нуждаеха на всяка цена от работна сила, за да увеличат военната продукция и така
да увеличат своите шансове за победа. Ако стотици хиляди концлагеристи умираха от епидемии, с които германците по своите възможности се бореха, но не можеха да овладеят, то това няма нищо общо с целенасочено изтребление. От германските военни части, а именно „оперативните групи” на Източния фронт, извършените избивания имат съответствие в други войни - французите в Алжир,
американците в югоизточна Азия, руснаците в Афганистан - те всички изравняваха със земята цели села, избиваха цивилно население, включително жени и деца и инквизираха пленници. Масовите депортирания на евреи, колкото и нечовешки последствия да имат за засегнатите, могат да бъдат оправдани с военни съображения за сигурност. В края на краищата евреите в окупираните земи образуваха гръбнака на съпротивителните движения. Например, еврейският публицист Арно Лустигер, оцелял от множество концлагери, изпълнен с гордост съобщава в „Дер шпигел”, че евреите във Франция са представлявали 15% от оперативната военна съпротива (при 1% евреи от цялото население на Франция)...
Американците интернираха по време на войната своето японско малцинство въз основа само на съмнения!
Затова хладнокръвното, безчуствено унищожаване на няколко милиона хора в газови камери, ако се е състояло, не може да бъде оправдано от никаква стопанска или военна необходимост. Няма и съмнение, че това би било безпрецедентно престъпление в историята. Затова на дело, въпросът за съществуването на газовите камери е
от първостепенно значение.
Какво разбираха нацистите под „окончателно решение на еврейския въпрос”?...
...За да поощряват емиграцията на евреите, националсоциалистите работеха тясно с ционистичните кръгове, заинтерисувани от заселването, по възможност, на повече евреи в Палестина.
Още преди Хитлер да издаде дори първия си антиеврейски закон, еврейските организации в САЩ, Англия и другаде развихриха огромна кампания-бойкот, която причини на Германия извънредно големи стопански щети... (Бойкотът на всички германски стоки и услуги бе обявен от Самуел Унтермайер през юли 1933 г. в Амстердам на ционистката “Международна конференция на бойкота”. Талмудистите обявиха “свещена война” на Германия на 7 август, 1933 г., защото Германия отказа да се подчини на техния диктат за определяне на политиката й и на нейното правителство – бел. Copy&Paste) Намерението на ционистите бе да предизвикат Хитлер към все по-крупни репресивни антиеврейски мерки, за да ускорят по този начин емиграцията на германските евреи към Палестина. До 1941 г., когато напускането на страната бе забранено (впрочем забраната не бе последователно провеждана), две трети от германското еврейство бяха вече отишли в емиграция; останали бяха предимно възрастни хора. Също и австрийските евреи, в голямата си част, емигрираха след присъединяването на Австрия към Германия, както и значителна част от чешките евреи след разпадането на Чехословашката република в 1939 г.
След началото на Втората световна война изглеждаше, че планът Мадагаскар, предвиждащ основаване на еврейска държава на остров Мадагаскар, се приближава до областта на възможното. Обаче маршал Петен не искаше да отстъпи острова, а англичаните контролираха морските пътища. Затова се придвиди създаването в източна Европа на област, където евреите да бъдат заселени...
...Че под понятието „окончателно решение” националсоциалистите не разбираха физическото унищожение на евреите, а тяхното преселване на изток, се вижда ясно от всички техни документи. Така на 31 юли 1941 г. Гьоринг пише на Хайдрих - „В допълнение на поверената Ви с указ от 24 януари 1939г. задача „еврейския въпрос” да се доведе, според условията на времето, по възможност до подходящо решение под форма на емиграция или евакуация, с настоящето Ви възлагам да се извършат всички необходими подготвителни мероприятия в организационно, делово и материално отношение за цялостно решение на еврейския въпрос в германската област на влияние в Европа...
Упълномощавам Ви, също така, скоро да ми представите цялостен проект върху организационните, деловите и материални предварителни мероприятия за провеждането на пълното и окончателно решение на еврейския въпрос...”
На Берлинската конференция при Ванзее на 20 януари 1942 г., на която, съгласно легендата, било решено унищожаването на евреите, в действителност, както съвсем ясно се вижда от протокола, бе разисквано върху тяхното преселване... Мартин Лутер от външното министерство, пише в меморандум от 21 август 1942г. - „Основният принцип на германската политика, след вземането на властта, се състоеше в поощряване с всички средства емиграцията на евреите... Сегашната война дава на Германия възможността и задължението да реши „еврейския въпрос” в Европа... На основание ... споменатото указание на фюрера се започна евакуирането на евреите от Германия. Същевременно, близо до ума е, че еврейските граждани на страните, които също така подеха еврейски мероприятия, ще бъдат също обхващани... Числото на преселените по този начин на изток евреи
не е достатъчно да се покрие необходимостта от работна сила там.”
Днес правоверните историци си помагат със смешни обяснения, че „евакуиране”, „изселване” и „емиграция” били пароли за „умъртвяване с газ”. В действителност, вероятно повече от половин милион евреи са били изпратени в Русия, точно както германските документи
отбелязват. Именно, поради липса на каквито и да е писмени документи върху унищожаването на евреите и газовите камери, господа екстерминистите са принудени да виждат в документите неща, които никъде не са писани.
Концентрационните лагери
По-малко от два месеца след идването на Хитлер на власт, в Германия бе построен първия концлагер; следваха други. Преди войната лагерите нямаха никакво стопанско значение. Те служеха за изолация на хора, които националсоциалистическото правителство считаше за заплаха за държавата. Към различните категории затворници принадлежаха политическите („червени”), криминалните („зелени”), както и „асоциалните” или „черните” (просяци, скитници, проститутки и т.н.), „изследователите на Библията” (членовете на секти, отказващи да служат военна служба) и хомосексуалистите. До 1938 г. евреи биваха изпращани на лагер само ако принадлежаха към някоя от споменатите по-горе групи. През ноември 1938г., след убийството на един германски дипломат в Париж и прословутата „Кристална нощ”, за първи път масово евреи биват изпратени в концлагер, защото са евреи; от тези над 30 000 затворници, скоро обаче, почти всички биват освободени.
Преди войната общото число на затворниците (вкючително и криминалните) се колебае между няколко хиляди и няколко десетки хиляди. След началото на войната навсякъде в Европа в териториите под германска власт, изникват като гъби нови лагери, от Струтхоф
Натцвайлер в Елзас, до Майданек в „Генералното губернаторство” на окупирана Полша. В края на войната имаше общо 14 големи и няколко по-малки концлагера. Към тях се прибавиха и около 500 т.н. „трудови лагери” от няколкостотин до над 1000 лагеристи. Тия „трудови лагери” бяха прикрепени към индустриални предприятия; работниците бяха предоставени по принуда от концентрационните лагери, от които са били взети.
По време на войната лагерите играеха съществена
роля във военната индустрия. Между другото, в Освиенцим, където бе най-големия концентрационен лагер, работеха предприятия на химическата и петролната индустрия. В особено прочутия заради суровите условия на работа концлагер Дора бяха строени ракетите, с които Хитлер се надяваше до 1944 г. за обрат във войната.
Малтретирането на затворниците не бе държавна политика, защото режимът, в края на краищата, имаше интерес от колкото се може по-здрава работна сила... Провинили се SS-водачи понякога биваха наказвани безпощадно строго. Карл Кох - комендант от Бухенвалд, беше застрелян заради корупция и убийство; ползващия се с лошо име комендант на Майданек, Херман Флорщед, бе обесен пред събраните концлагеристи.
Както се вижда от една статистика, изработена за Хитлер от SS-генерал Освалд Пьол, между 1 юли 1942 и 30 юни 1943 г. умират 110 812 концлагеристи… През 1943 г. общия брой на концлагеристите достига 224 000, една година по-късно - 524 000 души (без да се броят транзитните лагери).
Повечето смъртни случаи се дължаха на епидемии.
Особено ужасен бе петнистия тиф - разновидност на тифа, пренасян от въшките. За борба с тях се използва един инсектицид, наречен циклон-Б, който по-късно Холокауст-шаманите провъзгласиха като средство за унищожаване на хора.
Освен последните хаотични месеци на войната, най-лошото време в лагерите бе през лятото и есента на 1942г. През тия месеци в Освиенцим на ден умират от петнист тиф повече от 300 души. Заразата взема жертви и от лагерната SS-управа. В самия комплекс Освиенцим повече от смъртните случаи се падат на Биркенау, който се намира на 3 км западно от главния лагер и изпълнява функцията на болничен лагер. През някои периоди от време, само в Биркенау, умират повече хора, отколкото всички останали лагери заедно. Този „лагер на смъртта”, където умират предимно от болести вероятно от 100 000 до 120 000 затворници (имаше също екзекуции и убийства), влезе в легендата като „лагер за унищожение”, където според различните историци, са били унищожени между един и четири милиона души. За кремирането на жертвите от епидемиите се налагаше да бъдат построени крематориуми, морги и помещения за съхраняване на труповете, които геноцид-митолозите обявиха за „газови камери”. Също душовите помещения, поне отчасти, станаха „газови камери”, а от подбора на работоспособни и неработоспособни се изфабрикуваха лъжите за „селекции за газовите камери”. Така възникна лъжата на нашето столетие със съдбоносни последици - лъжата Освиенцим...
Пълната катастрофа настъпи, през ужасните последни месеци на войната. Когато в 1945 г. англичаните и американците освобождаваха един след друг лагерите, там те намират хиляди непогребани трупове, както и десетки хиляди почти умрели от глад затворници, фотографиите тръгнаха по света като доказателство за безпрецедентни масови убийства. В действителност всичко това нямаше нищо общо с някаква съзнателна политика на унищожение. Това може да се установи без затруднение от статистическите данни за умрелите в отделните лагери. Следват данните за Дахау -
1940 г. - 1 515 умрели
1941 г. - 2576
1942 г. - 2470
1943 г. - 1 100
1944 г. - 4794
1945 г. – 15 384
През последните четири месеца от съществуването на лагера умират повече затворници, отколкото през всички предишни военни години заедно! Дори след освобождаването на лагера от американците около 2000 затворници умират от изтощение; 1588 души само през първите 17 дни от май.
Причините за ужасното масово измиране бяха следните -
Вместо, просто да оставят затворниците от източните лагери на настъпващите съветски военни части, нацистите ги евакуираха на запад. Тъй като голяма част от железопътните линии бяха бомбардирани, десетки хиляди биват откарани пеша по седмици наред през сняг и лед към вътрешността на страната; една голяма част от
тях не доживя края на войната. При това в лагерите, където преживелите евакуацията биват приети, липсват бараки, тоалетни, храна, медикаменти, накратко - всичко. Причина за безумната евакуационна политика е, че не бе желано работна сила и войници да бъдат оставени да попаднат в ръцете на противника. На болните, например, бе разрешено да останат в Освиенцим и те бяха освободени от Червената армия.
1) От есента на 1944г. милиони бежанци от завзетите от Червената армия германски източни области се стичаха на запад. В същото време чрез терористични нападения англо-американските бомбардировачи превръщат в развалини град след град, унищожавайки цялата инфраструктура. При тия обстоятелства много хора умират от болести и епидемии, дори и тези, които са на свобода. (спомнете си сринатия до основи Дрезден в края на войната, при което са избити над 120 000 цивилни германци – жени, деца и стари хора – бел.)
Чак Йегер, първият летец, който премина звуковата бариера, описва в своята автобиография, как неговата ескадрила получава заповед от една област от 50 км площ всичко, което се движи, да бъде взето под обстрел... Следователно, чрез целенасочини бомбардировки съюзниците доведоха бедствието, за да обвиняват после победените, че не са могли да изхранват достатъчно концлагеристите!
Въпреки всичко това, в лагери като Берген-Белзен, Бухенвалд и Дахау до купищата трупове и сновящи скелети освободителите намират също десетки хиляди сравнително здрави и добре изхранвани затворници, чийто снимки, благоразумно, едва ли някога са ни били показани.
Жертвите от епидемии в нацистките концлагери имат
исторически паралели, като например от времето на
американската гражданска война. В пленническите лагери на северните щати месечната смъртност достига 2 до 4%, а по-южно – в Andersonville от 52 000 войници на северните щати умират 13 000. По време на войната срещу бурите англичаните интернират общо 120 000 цивилни бури, както и десетки хиляди черни африканци, от които почти всеки шести умира. Нито пленниците от американската гражданска война, нито ония от войната срещу бурите са били целенасочено избити, почти всички умират от епидемии, които не са могли да бъдат потушени. Цифрите на смъртност могат да бъдат твърде добре сравнявани с тия от Дахау (84% преживели, 16% умрели).
Специалната гражданска служба Аролзен (Aroslen - ГФР) обхваща статистически регистрираните по документи смъртни случаи от концлагерите. Следва равносметката, публикувана до края на 1990г.
Матхаузен 78 851 умрели
Освиенцим 57 353
Бухенвалд 20 686
Дахау 18 455
Флосенбюрг 18 334
Сгутхоф 12 628
Грос-Розен 10 950
Майданек 8 826
Дора-средна постройка 7467
Берген-Белзен 6853
Нойенгаме 5780
Захсенхаузен-Ораниенбург 5013
Нацвейлер/Струтхоф 4431
Равенсбрюк 3640

Признавам – не ми се искаше да подхващам темата, предпочитам тези с интелектуална насоченост. Но след последната новина за посещението на ген. секретар на НАТО у нас и срещата му с Борисов се оказа, че ако имаш морал – няма как да не изявиш позиция по въпроса.

   Няма да се спирам в подробни коментари на събитието , то бе отразено от медиите и всеки може да си направи изводите. Но нещастията, както е известно , се движат в чифт. Едната криза върви ръка за ръка с друга – умствената. Тя се свежда до свръхпроизводтсво на кретенизми и на техните създатели. Кризата все някога ще свърши. Но човешката глупост, особено в нейния български вариант е почти безсмъртна.

   Винаги съм твърдял, че лицето Борисов е просто диктатор, успял с измама и значителен финансов ресурс от заинтересовани кръгове зад граница да накара обикновените хора да повярват, че е взел присърце техните интереси. Поредният фарс бе с посещението на Расмусен. Но неслучайно Борисов е известен сред незаслепените от пропагандата не като премиер на България , а много по-прозаично : Боко Тиквата !

   На критиците ще припомня негови думи малко след спечелените миналата година избори : “Сега ще трябва да съм като човешки ресурс в идващите няколко години, но щом трябва ...” . Интересно признание на Батман, не мислите ли ? Чии човешки ресурс трябва да е той ? За да ви насоча към отговор, ще сравня неговото издигане на власт с шахматна задача. От самото начало се знаят възможностите на страните , а в този случай преследваният резултат е предварително известен – троен мат за обикновените хора .

   Обичам сравненията и нека ви предложа още едно : човек носи на алкохол до определена степен, за едни е 100 грама, за други 600... Така е и с лъжите – за един една, за други – 10. Сегашната пропаганда се е погрижила да прескочи границите на всеки един . Когато е напълно упоен и безпомощен, човекът почва да вярва в чутото. После махмурлукът го мъчи, докато не включи отново телевизора или отвори вестника за да повтори и потрети. Да си ходи пиян – залян под действието на бутилката с етикет “Борисов” и по възможност да не изтрезнява.

  

   По-долу давам линк към блога на един достоен и незаслепен от тази пропаганда човек , който изрича много истини за реалната ситуация  :

http://bg-future.spaces.live.com/blog/

 

   И накрая , вместо заключение – един стих от известния Ерих Кестнер :

 

       ...Свободни сме ! И дума да не става !

       Свободни сме ( Доколкото ни дават ! )

       Пак можем, щом премръзнем, да треперим,

       Пред пълните витрини да се зверим,

       Със празен джоб “безгрижно да живеем”,

       Да дишаме безплатно, да се смеем,

       Да пукнем, ако щем, сме с пълно право !...

       И – продължи ли тъй – във строя пак

       Със бодра стъпка да ударим крак !

       Свободни сме ! Какво ли ни остава ?...

http://universalnite000.blog.bg/

Бойко прие поканата на Слави! Двубоят им ще се състои на 25 май!

Публикувано от Бисер Иванов на май 21st, 2010 в категория

Бойко Борисов прие поканата на „Шоуто на Слави“ и ще гостува там на 25-и май. От пресслужбата на премиера потвърдиха новината и добавиха, че Бойко ще отговори на всички въпроси, но и той ще има свои към шоумена. По непотвърдена информация с него в шоуто ще влезе и Цветан Цветанов.

Сценаристите на предаването поканиха министър-председателя в сряда, когато изразиха недоумението си от това, че половината от парите на държавните дружества се държат в една търговска банка, а именно – Корпоративна търговска банка.

Двамата бивши приятели ще застанат за първи път очи в очи след като близо половин година водеха война чрез медиите. В началото на 2010г. Борисов не издържа на нападките, които се сипеха от шоуто и заяви, че атаката срещу него е вследствие на отказа му да даде 50 процента от властта в ГЕРБ на Слави. На бял свят излезе и истината за прословутата градинка до хотел „Кемпински-Зографски“, където Дългият искал да строи, но Бойко не му съдействал.

Бившият столичен кмет със сигурност ще запита Трифонов защо толкова много се мазни на Георги Първанов. Въпрос, на който Слави и хората му така и не са отговорили досега. Взима ли пари от „червените“ олигарси, за да плюе по властта? Какви са отношенията му с Георги Гергов? Каква е истината около фирмата му „7/8″? Това са само част от въпросите, които Бойко смята да зададе на Дългия.

Какво ли ще се случи на 25 май? Какви са вашите прогнози?


http://loran.blog.bg/