1. Евреи в България (Списък на по-известните евреи /някои от тях и ционисти/ в България през периода 1900-2000 г.)
2. Какво направиха евреите за България? (книга – безценна)

Известни личности за евреите

Мезонетът на Тръмп: Окултните символи и знаци показват на кой всъщност се кланя Тръмп (ВИДЕО)

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ

http://pikabu.ru/story/v_kazhdoy_znachimoy_strane_mira_est_svoe_
glubinnoe_gosudarstvo_sozdannoe_izrailem_4946856

Превод, Григор Симов

На нас - руснаците, украинците и белорусите ни е завещано да сме заедно. И това, че днес безумстваме и се ненавиждаме едни-други, е главното обвинение против нас, защото нарушихме завета.
Какво нямахме, братя? Земя ли? Или Свобода? - А като се убиваме един-друг, станахме ли по-свободни? Или може би, поискахме по-добър живот? Но нима това е по-скъпо, от родния брат?

А аз мисля, че просто не ни достига любов към нашия брат. Ние сме забравили, какво е светостта на родството. И затова при нас дойдоха чужди хора и станаха в дома ни, главни. И ето сега, чужденците, на които повярвахме повече, отколкото на своите, ни насъскват, и под лукавите им речи, за величие на руския и украинския народи, ние се убиваме едни-други.

Пиша това писмо с болка за моя народ. Аз съм православен казак, принуден да се вдигне в защита на своята земя, против своите братя по вяра. Нима е възможно да се измисли нещо по-подло? Днес вече се вижда добре, че не опълченито се сблъска с украинската армия, но разделеният православен народ се вдигна, един, против друг.

Това стана възможно, понеже 1991 г. изгубихме нашата обща родина. Тогава враговете разбиха държавата, а днес дробят и насъскват отделните части. Останахме без нищо, ни своя култура, ни образование, ни свои шахти и заводи. Но това е само половината беда. Главното е, че изгубихме своите братя. А сега просто ни внушават, и ние им вярваме, че украинците са западняци, а руснаците са агресори и завоеватели.

На нас излъганите и окрадените ни остана само общата мечта - за справедлива държава. На украинците - за велика Украйна, на руснаците, за велика Русия. Но в същност това е една голяма мечта на разделения народ, тугувал 25 години по своята Родина. Но не за държавата на олигарси и предатели, каквито са Московската и Киевската колонии, а за наша единна, славянска държава. И за мен не е важно, как ще се нарича тя: - Киевска Рус, Московска Рус или Новорусия, - главното е, че това ще е Нова Русия, наш общ дом.

А сега се убиваме едни-други а нашите палачи почти открито ни подтикват към (само)убийството. Сега с нас се подиграват от руската и украинската телевизии, като, ту обиждат украинския народ, наричайки го фашистки, ту обиждат руския народ, наричайки го окупатор. От «обективните руски медии» няма да чуеш думи на съчувствие към попдналите в беда украинци. Там няма да кажат, кой въвлече целия народ в духовната катастрофа. А и самите руснаци вече не чуват своите братя. Тях, както и украинците, ги приспаха с «патриотичната» лъжа за собственото величие, и разпалиха ниска ниционална гордост и надменност. Главната грижа на медиите е, да НЕ пробудят добри чувства между нашите народи.

А защо така се унизихме, братя, наскърбявайки се едни-други! Нима дотолкова ослепяхме, та не виждаме истинските ни врагове, и какво те устроиха на земята на Украийна? Това, което правят завзелите властта еврейски нацисти, поразява с обмислената си злоба и ненавист, към нашия народ. Те, не само разрушават селата и градовете на Донбас. Те унищожават тук и армията на Украйна, мачкайки я в (изкуствени) котли (в обкържение) и в безсмислени атаки. Техните лекари и санитарни бригади разфасоват на части войниците от ВСУ (Въоръжените Сили на Украйна) и мирните жители на Донбас, и събират тук богат урожай от човешки органи, които после отиват в Израел, Европа и САЩ. Те вече открито заявяват, че в Украйна строят - Нов Израел. И го правят заедно с руската олигархия, чиито спецслужби отстрелват тук независиимите командири на опълчението. А ние воюваме, един с друг.

Удивително е, но единственото място, където само една пролет се задържа руската власт, беше Новорусия. Може би ние и затова така трепетно я бранехме, и толкова яростно се бихме за нея, понеже чувствахме, че това е последното, което ни е останало. Не територията, - не. Те убиват главното - вярата в справедливостта и в хората, вдигнали се за идеята. А без това, за какво ни е територия? За да тъпчем червото си, да пием по кръчмите водка и културно да преживеем в клетка, в робската кошара? Това можем да го правим и в затворническите лагери. Явно, добрата война е по-добра, от този лош мир. Войната, поне ще отвори очите на нашия народ, кои сме ние и кои са враговете ни.

Призовавам съратниците, призовавам тези, кито днес са в строя , и бъдещите воини. Ние нямахме друг избор, не можехме по друг начин, нямахме друг изход. Но вие бъдете по-мъдри от нас. Не се доверявайте на враговете. Не вярвайте на Москва и на Киев. Ни в меда им, ни в жилото, нито на победите, нито на пораженията. Даже и целия Донбас, от Славянск, до Мариупол да ви дадат, даже и цалата Новорусия - не вярвайте! Те вичко ще обърнат в поражение. Властта, и в Русия, и в Украийна е в едни ръце. И там, и тук (и навсякъде!), спецслужбите служат на еврейските олигарси. И за тях е все едно, какъв си ти, - украински националист или руски доброволец, - писателят Олес Бузина или командирът от опълчението Александър Беднов.

Хора на Донбас! Руснаци и украинци! Братя!

Нашата жертва не е напразна! Не е напразна, нито за вдигналите се, в защита на Донбас, нито за вдигналите се, за единството на Украийна. Нашата обща беда е в това, че нашите идеали се оказаха в ръцете на подлеци, които, използвайки патриотичните чувства на руския и украинския народа, ни организираха тази война.

Скоро на всички нас - руснаци, украинц и белоруси ни предстои да се сражаваме за единна държава, заедно с всичките отпаднали от нашата Родина, народи. И да благодарим на Бога, че в навечерието на голямата война, ни се разкриха лицата на нашите истински врагове, които разделиха нашите народи 1991 година, и до сега държат властта над нашата земя, като организираха преврати и майдани, а после ни насъскаха в граждански войни. Но те рано се радват! Тук в Новорусия, в пещта на братоубийствената гражданска война се кове оръжието на великото отмъщение, което ще премине през земята на Русия, Украйна и Белорусия, и ще изгори тази вселенска сквернота.

Затова ви казвам, че жертвата не е напразна! Тази война няма да раздели нашите народи. Срамът за пролятата братска кръв, ще се окаже по-силен от миража на независимостта. Върху кръвта на воините мъченици, върху братската кръв на руския и украинския народ, ще възкръсне нашата единна държава. Затова, като набат бият в ушите ни думите на свети Лаврентий Черниговски: «Както не може да се раздели Светата Троица, на Отца и Сина и Светаго Духа /– това е единният Господ Бог/, така неможе да се разделят Русия, Украйна и Белорусия, защото те заедно са - Светая Рус!»

Затова се обръщам към вас, братя, за да виждате винаги истинския враг и да не вдигате ръка, един, срещу друг.

 Не е лошо да умреш през май

и да останеш в пролетната свежест

И макар че не всичко успях,

Поне не останаха съмнения...

Не е лошо да умреш през май

КОМБРИГ МОЗГОВОЙ

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14894/

и

 http://novorus.info/news/50180-23-maya-den-pamyati-alekseya-borisovicha-mozgovogo.html

Превод, Григор Симов

Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд. Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.

Не ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе  нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война  и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма. Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност:чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.

И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: работничеството се отвърна от матеарилистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазнокапиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм  и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.

Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие. Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.

Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.

Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.

Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!

д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.

В тъги, в неволи младост минува, 
кръвта се ядно в жили вълнува, 
погледът мрачен, умът не види 
добро ли, зло ли насреща иде... 
На душа лежат спомени тежки, 
злобна ги памет често повтаря, 
в гърди ни любов, ни капка вяра, 
нито надежда от сън мъртвешки 
да можеш свестен човек събуди! 
Свестните у нас считат за луди, 
глупецът вредом всеки почита: 
"Богат е", казва, пък го не пита 
колко е души изгорил живи, 
сироти колко той е ограбил 
и пред олтарят бога измамил 
с молитви, с клетви, с думи лъжливи. 
И на обществен тоя мъчител 
и поп, и черква с вяра слугуват; 
нему се кланя дивак учител, 
и с вестникарин зайдно мъдруват, 
че страх от бога било начало 
на сяка мъдрост... Туй е казало 
стадо от вълци във овчи кожи, 
камък основен за да положи 
на лъжи свети, а ум човешки 
да скове навек в окови тежки! 
Соломон, тоя тиран развратен, 
отдавна в раят найде запратен, 
със свойте притчи между светците, 
казал е глупост между глупците, 
и нея светът до днес повтаря - 
"Бой се от бога, почитай царя!" 
Свещена глупост! Векове цели 
разум и совест с нея се борят; 
борци са в мъки, в неволи мрели, 
но кажи, що са могли да сторят! 
Светът, привикнал хомот да влачи, 
тиранство и зло и до днес тачи; 
тежка желязна ръка целува, 
лъжливи уста слуша с вяра: 
млъчи, моли се, кога те биять 
кожата ти да одере звярът 
и кръвта да ти змии изпият, 
на бога само ти се надявай: 
"Боже, помилуй - грешен съм азе" 
думай, моли се и твърдо вярвай - 
бог не наказва, когото мрази... 
Тъй върви светът! Лъжа и робство 
на тая пуста земя царува! 
И като залог из род в потомство 
ден и нощ - вечно тук преминува. 
И в това царство кърваво, грешно, 
царство на подлост, разврат и сълзи, 
царство на скърби - зло безконечно! 
кипи борбата и с стъпки бързи 
върви към своят свещени конец... 
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

---

Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения".

или
Идеологическият път на измамата "Македонски език"

Обвиненията, че ІІ-ият Интернационал, респективно Русия - са създатели и идеолози преди това на македонския език и нация са меко казано, несъстоятелни.

НационалистБг.ком разполага с богата документация, която доказва, че евреи от Русия, после СССР, Австро-Унгария, Англия и дори от Италия "разработват идеята" за самостоятелен "македонски" език (МакедонскиОТ ЙеЯзик).

Ционисткият заговор срещу православна, 1500 годишна България и България на Св.Св. Кирил и Методий има конкретни имена.

Едно от тях е на евреина Самуил Бернщейн:

Няколко бележки за македонския литературен език

Коренното славянско население на Македония в миналото е било в близко родство със славяните от Мизия, Тракия и Родопите. Това е определило най-важните етнографски и езикови признаци на македонските славяни.

В последствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония тръгва по свой собствен път и сега ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, които се отличават от останалите южнославянски народи.

Във връзка с това, лозунгът "Македония за македонците" придобива напълно реален смисъл. Неговото въплъщение в реалния живот изисква решаването на цяла поредица от важни задачи, сред които една от най важните е създаването на македонския литературен език.

Огромната част от македонците са полазвали българския език, по-малката - сръбския.

Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаване на нов литературен език, близък до народните маси на Македония.

Такива опити вече са били правени.

Още в самото начало на XIX век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от Положкото село (Т)*еарце, което е близо до гр. Тетово е писал книги за своя народ на "най-прост език некнижен" на своя роден говор.

Силна македонска стихия има и в езика на Р. К. Жинзифов и на много други писатели и поети от македонски произход. Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати.

За решаването на подобни задачи времето е настъпило едва сега, когато свободната Македония влиза в състава на народната, демократична Югославия.

Факсимиле от статията

Скопският говор е краен говор, който е изпитал дълбокото и продължително влияние на сръбския език.

Това обстоятелство е довело до проникването на много сръбски думи в този говор, които са неизвестни на македонските славяни.

Това също е довело и до смесването на разнообразни фонетични системи, често отразени в една и съща дума. Така, в този говор на мястото на старите носовки намираме а, у /гусеница, гасеница, г с-г с и нос не знаат ес/ Могат да бъдат дадени много примери за много такива смесвания.

Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, който е близък до сръбския и е отдалечен от основната маса македонски славяни и също е лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до скопския говор е велешкия (гр. Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори.

Такъв език би бил много близък до българския.

При избор на говора е необходимо непременно да се отчете това, че новият език трябва да притежава такива особености, които му дават право на самостоятелно съществуване.

Такъв може да бъде само централния говор, заемащ значителна част от територията на Македония /Битоля, Поречье, Прилеп/.

Много близки до този говор са говорите от Охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на новия литературен език. Тези говори имат стара книжна традиция, произлизаща още от дейността на Климент.

Един специалист по македонска диалектология разполага с достатъчен брой диалектологически факти, които в този спор дават възможност да се отхвърли скопско-велеската група и да бъдат използвани централните говори.

Не по-малко важен въпрос е и въпроса за графиката. Мисля, че тука трябва да бъдат следвани българската и руската традиции, а не сръбската /т.е. трябва да бъдат въведени буквите Я ,Ю и да се махне /меко Ч - няма го в кирилицата/* /.

Естествено, не е необходимо да се приемат всички архаични букви на българската азбука голяма носовка,*, - ятова гласна*, малка носовка*/.

Ортографията трябва да се създава въз основа на фонетико-морфологичен фундамент.

Пред създателите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи.

В областта на езика те се състоят не толкова в това, че трябва да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаване на речници и т.н.

Само с общите усилия тези задачи могат да бъдат речени в най-кратки срокове.

Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език.

В нея съм писал "Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана. - "Македонски език", Б. С. Е, п.37, стр. 743.

Професор Бернщейн Самуил Борисович

Факсимиле от решението за "македонската азбука", взето от македонските власти през м. май 1945 г.

Факсимиле  - продължение

От него
Основные книги С. Б. Бернштейна
Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Язык валашских грамот XIV—XV вв. М.; Л., 1948.
Болгарско-русский словарь. М., 1966;
Очерк сравнительной грамматики славянских языков: В 2 т. М., 1961—1974;
Константин-Философ и Мефодий. Начальные главы из истории славянской письменности. М., 1984;
Из проблематики диалектологии и лингвогеографии: [Сб. статей]. М., 2000;
Зигзаги памяти. М., 2003.

За него

Аванесов Р. И. Сорок лет в славистике // Исследования по славянскому языкознанию: Сб. в честь шестидесятилетия проф. С. Б. Бернштейна. М., I971;
Горшкова К. В., Гудков В. П. Жизнь в науке и для науки: К 80-летию С. Б. Бернштейна // Вестник Моск. ун-та. Сер. 9. Филология. I991. № 1;
Толстой Н. И. 60 лет служения славистике // Studia slavica. К 80-летию С. Б. Бернштейна. М., 1991;
Венедиктов Г. К. Восемьдесят лет старейшине советских славистов // Сов. славяноведение. 1991. № 1;
Топоров В. Н. С. Б. Бернштейн [некролог] // Балто-славянские исследования. 1997. М., 1998;
Филологический сборник памяти профессора С. Б. Бернштейна: К пятилетию со дня кончины. М., 2002.

(nationalistbg.com)

Нашите експерти откриха фашисткия замисъл на евреина конкретно в абсурдния от научна гледна точка израз "фонетико-морфологичен фундамент". Което си означава на прост човешки език - фалшификация!

По материали от: nationalistbg.com


/за Плевен онлайн портал:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент

От Британското посолство до Държавния департамент 1
  
                                        <sup>Меморандум

  След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Негово Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика.</sup> 

  ^{През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правителството на Негово Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.}

  ^{Пълномощният министър на Негово Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Негово Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Негово Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!}

  ^{Поради това правителството на Негово Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Негово Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Негово Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.}

  ^{А що се отнася до отношението на правителството на Негово Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Негово Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.}

  ^{В този аспект политиката на правителството на Негово Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.}

^{Вашингтон, 16 август 1943 г.}

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г. 

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

6 Настоящето показва как само след три дни е задействан планът по отравянето на Цар Борис: от английската служба MI5 (Military Intelligens Five Division) на принцеса Мафалда (+ 28 август 1944 г.) се предава тихоокеанската отрова грузу на новия (от 6 VII 1943 г.) италиански посланик в София Mamelli (бадолист), който намазва с нея отвътре чашата за кафе предназначена за Цар Борис III по време на обяд с обща храна...

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

 Монархическо-консервативенъ съюзъ.

„Не само, че имам внуци евреи, но имам и дъщеря еврейка и за мен е голяма чест“,
коментар на Тръмп пред The Jewish Voice.

Мезонетът на Тръмп: Окултните символи и знаци показват на кой всъщност се кланя Тръмп (ВИДЕО)

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ