„Не само, че имам внуци евреи, но имам и дъщеря еврейка и за мен е голяма чест“,
коментар на Тръмп пред The Jewish Voice.

Мезонетът на Тръмп: Окултните символи и знаци показват на кой всъщност се кланя Тръмп (ВИДЕО)

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ

Джерард Кушнер – зетят на Тръмп, е истинският президент на САЩ

Има в света един човек, който е много изстрадал и преживял повече време в затвора като борец за човешките права. И това е българинът Илия Минев. Признанието не е на кого да е, а на нобелиста Нелсън Мандела. То дойде доста късно и създателят на Независимото дружество за правата на човека не можа да го дочака.

В края на 1996 година близки съратници на Илия Минев обръщат внимание на Иван Костов да го приобщи към новото СДС. Кой пък беше този, вдигнал недоумяващо рамене Командира. Накратко го представили, но Костов смръщил вежди и видимо дал да се разбере, че няма нужда от него.

Съжалявам,че не се включи в СДС, признава, но пак след смъртта му, първият председател   на демократичното обединение Желю Желев. Премълчава обаче, че Илия Минев не е бил допуснат дори да мине покрай сградата на „Раковски”134. Този изтощен от защитата на своята кауза за правата на човека  вече възрастен човек не е допуснат на нито един митинг на опозицията след 10 ноември 1989 година да говори. С изключение на една публична проява в Пазарджик, където успява да се докопа до микрофона, но бива прекъснат от Георги Спасов – говорител по онова време на НКС на СДС.

Че комунистите не са обичали Илия Минев това е лесно за разбиране. Че са го натъпкали 27 години в затворите, от които 1860 дни е бил в карцера – също може да се обясни. За онази идеология той е врагът, който трябва да се преследва и сломи. Но се оказва, че е един от малцината, който не бива пречупен и не подписва никакви декларации за сътрудничество – наистина костелив орех. Ето какво пише в справката на Държавна сигурност - Пловдив изготвена по искане на ЦК на БКП. ”Илия Минев ероден през 1917 година в град Септември, произхожда от богато земевладелско семейство.В края на трийсетте години завършва висше образование – химия във Франция. Бил е в ръководството на пазарджишките легионери, проддържал е връзки с фашистката власт, активно е сътрудничел на полицията и Гестапо. Организирал и участвал преследвания и погроми на евреи. През 1946 година е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Впоследствие присъдата е заменена на 20 години лишаване от свобода. От затвора излиза в края на 1962 година.” 

Справката не свършва до тук и проследява неукротимата енергия на Минев за борба с властта. Там се упоменава как на 16 януари 1988 г. в неговия дом в Септември и по негова инициатива се създава първата дисидентска и независима легална антикомунистическа организация – Независимото дружества за защита на правата на човека /НДЗПЧ/. Това са 16 души, към които през есента се присъединява и д-р Константин Тренчев. Естествено всеки опит да бъде регистрирано дружеството са блокирани, сбирките им се осуетяват, някои от активистите попадат и в ареста. Дружеството намира добър прием сред насилствено преименуваните турци, които спомагат да се изграждат организации по места.

Илия Минев не е допуснат на прословутата закуска с президента Митеран в началото на 1989 година. Част от ръководителите на дружеството са арестувани, а документацията е иззета. Илия Минев обявява гладна стачка и удпява да издържи 62 дни, които без малко не го вкарват в гроба. Той е блокиран и не може да участва в Международния екофорум в края на октомври 1989 годисна в столицата.Намира се едва ли не под домашен арест.

Такава е накратко биографията на този затворник за правата от европейски ранг до промяната на 10 ноември 1989 година. Той сигурно се е радвал повече от свалянето на Живков, представял си е, че вече идва ред на неговото дружество и че при демокрацията ще бъде съвсем, ама съвсем друго. Но не би.

Как е бил посрещнат, споменахме по-горе. Има и още един показателен случай. През януари 1999 година осем партии и движения внасят при тогавашния президент Петър Стоянов предложение да бъде награден с орден „Мадарски конник” за заслуги към България. От президентството се правят на разсеяни, Стоянов отклонява въпроса и не сторва последен жест на признание към стареца, който вече гасне. 

Само след три седмици – на 6 януари 2000 година, забравен, самотен и в пълна мизерия в порутената си къща в Септември, издъхва на 82 години човекът, който беше признат от Мандела. Но не и от българските демократи. Единствен, който се е сещал за него и го е подпомагал всеки месец с пари, е бил Константин Тренчев. Навестявали са го още и най-верни останали съратници. Погребението, както и последните му години и месеци, е също мизерно и малобройно. Наистина животът на Минев е една възходяща спирала на страданието. И то за една кауза, в която е бил убеден, че е справедлива и праведна. 

Ето каква е веруюто му, записано от д-р Иван Гаджев: „Моето верую са свободата, демокрацията, законността. Властта сама по себе си е необходимо зло. Общественикът има една единствена задача – приемайки държавната формация, избрана от народа, да следи за ненакърняването на свободата на мисълта, словото, религиозната съвест и партийното предпочитание на отделния индивид. Мои първи приятели, старци като мене - по на 70-74 години, ме нападат: Махай това дружество! Дай да образуваме партия! Казвам –не! Ако го направим, няма да се различаваме от останалите. Утре, когато обществото ще живее при демократични условия, ние ще сме балансиращата сила между партиите, която ще изисква от гражданите търпимост, законност и ред.” 

Общо-взето това е. Човекът е вярвал, че нещата ще се оправят, ако е „свободен отделният индивид”. Искал е не да бъде във властта, а неин коректив. Красиви илюзии. Но нали това е чарът на живота – да съхраниш илюзиите си, независимо какъв хастар имат и на колко години си. И както си е по стародавна наша традиция – един българин става значим като умре. Две години след кончината на Илия Минев в София му вдигат скромно паметниче. След шест – бюст - паметник и в град Септември. А преди това го титулуват почетен гражданин и кръщават на негово име едно малко площадче. И ще нещо - общинарите забелязват полусрутената му къщичка и вземат решение да направят  музей. Както се казва – това не се прави за умрелия, а за живите.

Чуйте автентичния глас на Илия Минев и разказа  за битката му с комунизма.

Благовест Сендов: ... те (СДС) бяха подготвени от БСП да бъдат опозиция

Петър Дертлиев трябваше да бъде първият президент, а не Желю Желев. Защо елиминираха Дертлиев? Желю Желев стана, защото така се бяха разбрали с Луканов... в основата е дворцовият преврат в БСП, а не демократична революция...

Новият Световен Ред е КОМУНИЗЪМ: Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...

"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"

През тези дни отбелязахме 90-годишнината от един от най-зловещите терористични актове в европейската и дори световната история – атентатът в столичната църква „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. Общият брой на жертвите е ужасяващ – 213 души са загиналите и над 500 са ранените. Зад потресаващите цифри обаче, стои не „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“, а терористичната организация, наречена Българска комунистическа партия.

Колебаех се дали да напиша нещо актуално по темата, но предпочетох да предложа в блога статията си по повод 65 годишнината от атентата: „За жертвите, палачите и същността на комунизма“, публикувана във „Век 21“, бр. 25 от 19 септември 1990 г. с една великолепна илюстрация от Христо Комарницки. Едва ли щях да се сетя за нея, ако не беше сайтът „Отвори ме“ (за интересни и любопитни статии), който ме изненада с повторното й публикуване през февруари т.г.[1]

Ето и самата статия, в която днес, 25 години по-късно, не бих променил и една думичка:

Едно от най-големите богатства на бурното време, в което живеем, е разкрепостяването на съвършено нови ценностни системи. Един път завинаги е счупено кривото огледало на българската история, разместващо местата на престъпници и герои. Като пясъчни кули се срутват измислиците за „героичната и прогресивна“ роля на Българската комунистическа партия.

Първият горчив плод на болшевизацията на комунистическата партия са безмислените и предварително обречени на неуспех септемврийски размирици през 1923 г., представяни ни като „първото антифашистко въстание в света“. Организирано и ръководено от дългата ръка на Москва, то доведе до невинни човешки жертви, до ненужно изостряне на политическата обстановка в страната. Като спомен от него в народната памет ще останат единствено черните забрадки и позорното бягство на неговите подбудители – Коминтерновските агенти Коларов и Димитров. Както пише в комунистическите учебници по история, „макар и завършило с поражение, септемврийското въстание има огромно значение в историята на България, за развитието на БКП, за международното комунистическо движение“. Напълно съм съгласен с тази формулировка. Значението действително е огромно, достойно за книгата на Гинес по своята нелепост и политически инфантилизъм на неговите организатори.

Доколкото до значението му за развитието на БКП, то проличава най-добре в следващите няколко кървави години в нашата история. Апогей в развитието на тръгналата по ленински път партия е нямащият аналог в историята на световния тероризъм атентат в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г.

Опозиционната преса отдели много място на този терористичен акт във връзка със 65-годишниката от извършването му. Но все пак ми се иска да отбележа още веднъж дълбоко пресметнатата садистичност на извършителите. Всичко е организирано така, че да бъдат убити колкото може повече от най-блестящите представители на обществения елит. Изборът на жертвите съвсем не е случаен. Комунистите винаги са изпитвали яростна ненавист не само към другояче мислещите, но и към всички, които ги превъзхождат в някакво отношение.

Под развалините намират смъртта си генералите Найденов, Нерезов, Попов, Кюркчиев, Табаков, Златарев, Радойков, Стойков, Павлов, Пушкаров, Лолов, Давилов, много други офицери, столичният кмет Паскалев, окръжният управител Неделчев, градоначалникът Кисьов, депутатите Колушев, Рачев, Цанов, търговци, чиновници, инженери, адвокати, журналисти, войници, жени и деца. Много семейства дават по няколко жертви едновременно. Никога не трябва да сезабравя и невероятната гавра с религиозните чувства на народа ни. Кажете ми какви могат да бъдат тези изчадия адови, способни да избият стотици хора в божия храм, и то на връх Великден. Затова само с насмешка и съжаление може да бъде посрещнат фарисейският флирт с християнството на новите социал-комунисти.

Последствията от атентата не се ограничават само с жертвите от бомбения взрив. В ответния бял теpop загиват невинно много прогресивни, леви интелектуалци, станали косвена жертва на болшевизацията на социалистическата идея. Периодът 1923–1925 година е само един от многото горчиви периоди във „великата“ стогодишна история на БКП. Въпреки че този период не е толкова актуален на фона на третата национална катастрофа, все пак нека не го забравяме, когато мислим за бъдещето на България.

[1] http://otvori-me.com/post/1381

Но, не ние управляваме цените на петрола, на международните пазари, и не ние управляваме “международните“ (разбирай – юдейските) чуждестранни инвестиции, и на практика, напълно вярно е, че страната ни е под външно управление, с политически, но предимно с финансово-икономически механизми. И ако говорим за реалните центрове, които управляват стоковите борси и паричните потоци, това разбира се, е Федералната Резервна Система, и по-точно, не самата тази институция, а Главните Акционери, на тази частна институция.

Затова ние трябва да преминем към т.н. германска (парична) система, каквато, в общи линии беше и съветската система... Но има още един модел, който излиза извън рамките на нашия днешен разговор, и от моя гледна точка, това наистина е правилният модел, който понякога се е прилагал в историята на човечеството, но за съжаление “Световните Банкери“ илисветовните лихвари, както ги наричам аз, - люто ненавиждат този модел, а това е – държавното емитиране (печатане и пускане в обръщение) на парите. И на практика (на теория), държавата има всичките пълномощия и всички конституционни права, самостоятелно да издава пари, за да не е в такава унизителна зависимост от световните лихвари! ... Но ако сега отворите учебниците за парично-кредитните дела, вие изобщо няма да намерите там тази алтернатива, и тя изобщо не се обсъжда. Нас ни вкарват в много тесни граници на избор, и ние трябва да излезем от рамките на този тесен (парично-финансов) коридор (затвор), и да погледнем от високо, какви алтернативи имаме и имаме ли изобщо алтернативи. А тези алтернативи стават видими, чак когато действително започнем да разбираме световната финансова история, нейната интрига, нейните скрити пружини, когато разберем, защо ни вкарват именно в този тесен коридор, и т.н. и т.н. (А историята никъде не пише, че откакто се секат или печатат пари, тази заробваща ни дейност, по един или друг начин, винаги и навсякъде, е била монопол в ръцете на световното сатанинско еврейство).

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председатели на царството е Александър Малинов / 1908–1911 г./, а последният Кимон Георгиев /1944–1946 г./.

Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници. 
През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.

През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/. 
В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.

Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия.

В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво. 
През1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.


http://www.vecherni-novini.bg
 

 

Целокупният български народ, всички ние трябва да осъзнаем, че от 1944 г. до днес ни управляват политици, които се намират под тежко проклятие. Същото важи и за онази част от народа, която им сътрудничи и съучаства. 

След 10-ти ноември 1989 г., когато настъпи т. нар. "промяна", у нас не бе извършена декомунизация, богоборческият режим не бе осъден и никой от поелите властта не се покая и отрече от него. Дори напротив, управлението на страната бе поето от синовете и внуците на комунистите, които станаха демо(но)крати.

А ето защо се намират под проклятие: през 1918 г. св. патриарх Тихон и Руската Православна Църква предават на Анатема богоборческата комунистическа власт. 

"Опомнете се, безумци, прекратете вашите кървави разправи. Защото това, което правите, е не само жестоко дело, то е наистина дело сатанинско. С дадената ни от Бога власт ви забраняваме да пристъпвате към Христовите Тайни, анатемосваме ви. Заклевам и всички вас, верни чада на Православната Христова Църква, да не всъпвате в каквото и да било общение с такива изверги на човешкия род!"

Св. прав. о. Иоан Кронщадски и римокатолическия папизъм

Нито едно изповедание на християнската вяра освен Православното не може да приведе християните към съвършенство на християнския живот или святост, към съвършено очистване на греховете и към нетление, защото другите изповедания, неправославните, държат истината в неправда (Рим. 1:18), примесили са суемъдрие и лъжа към истината и не обладават богодаруваните средства за очищение, освещаване, възраждане и обновление, които обладава Православната Църква. Вековният опит или историята на Православната Църква и другите църкви са доказали това и го доказват с поразителна очевидност. Припомнете си множеството светии на нашата Църква от предишни и днешни времена, и това, че след разделението на църквите те отсъстват в другите неправославни църкви, католическата, лутеранската, англиканската.

Съществуват множество отделни вероизповедания на християнството с различно устройство, външно и вътрешно, с различни мнения на учени, често противни на Божествената истина заявена в Евангелията и учението на апостолите, вселенските и поместни събори и светите отци. Не бива всички тях да смятаме за истинни и спасителни, безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води към безверие или охладняване на вярата, към леност относно изпълнението на правилата и постановленията на вярата, към охладняване на християните един към друг. „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница” (Лука 22:31). Той, сатаната, е направил и прави това, тоест породил е разколите и ересите. Строго се дръж о Едната Истинна Вяра и Църква: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички” (Еф. 4:5).

В какво се състои безмерното превъзходство на нашата свята Православна  Църква?

Православната Църква превъзхожда всички неправославни църкви първо със своята истина, своето Православие, запазено и завоювано с кръвта на апостолите, йерарсите, мъчениците, преподобните и всички светии, второ, с това, че тя по най-верния начин води човека към спасението (по равния, прав и верен път); с това, че по правилен начин очиства, освещава и обновява посредством йерархията, богослуженията, тайнствата и постите; трето, с това, че по най-добър начин ръководи човека към покаяние, изправление, молитва, благодарение и славословие. Къде има такива молитви, славословия, благодарения и прошения, такова чудно богослужение като в Православната Църква? Никъде!

„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Сам Господ е винаги присъщ на Своята Църква – за какво е нужен наместник-папа? И може ли грешен човек да бъде наместник на Господа? Не може. Наместник на царя, наместник на патриарха в някакъв град може да има и има, но наместник, заместител на Господа, на Безначалния Цар и Глава на Църквата никой не може да бъде. Така е. Католиците се заблуждават. Внуши им, Господи, че такива твърдения са нелепи и те са с гордост нагиздени като с огърлица.

Най-вредното нещо в християнството, в тази богооткровена небесна религия, е главенството на човек в Църквата, например папата и неговата мнима непогрешимост. Именно в догмата за неговата непогрешимост се заключава най-голямата погрешност, защото папата е грешен човек и голяма беда е ако той се самопревъзнася, че е непогрешим. Колко погрешности, велики и гибелни за човешките души е измислила католическата папска църква – в догматите, в обредите, в каноните, в богослужението, в злобните отношения на католиците към православните, в хулите и клеветите към Православната Църква, в ругателните обращения към Православната Църква и православните християни! И за всичко това е виновен уж непогрешимият папа, неговата и на йезуитите доктрина, техният дух на лъжа, двоедушие и всякакви неправилни средства ad majorem Dei gloriam (за по-голяма слава Божия).

Необходимо е да се принадлежи към Христовата Църква, Глава на която е Всемогъщият Цар, Победителят на ада Иисус Христос. Неговото Царство е Църквата воюваща с началата и властите и светоуправниците на тъмнината от тоя век, с поднебесните духове на злобата, които изкусно съставят организирано царство и воюват крайно опитно, умно, точно и силно с всички хора като добре са изучили техните страсти и склонности. В този случай един човек на бойното поле не е воин, но и многобройно общество, ала неправославно и без Главата Христос, нищо не може да стори срещу такива врагове – хитри, изкусни и постоянно бодърстващи, превъзходно изучили науката на своята война. На православния християнин е нужна силна поддръжка свише от Бога и от светите воини Христови, победили враговете на спасението със силата на Христовата благодат, поддръжка и от земната Църква – Православната, от пастирите и учителите, а след това от обществената молитва и тайнствата. Ето такава помощница на човека-християнин в борбата с невидимите и видимите врагове е именно Христовата Църква, към която по Божия милост и ние принадлежим. Католиците са измислили нов глава, унижавайки Единия Истински Глава на Църквата – Христос. Лутераните са отпаднали и останали без Глава, англиканите – също. У тях няма Църква, съюзът с главата е прекъснат, всесилна помощ липсва, а велиарът воюва с всичка сила, с всичкото си коварство и всички държи в своята прелест и погибел. Много са погиващите в безбожие и разврат.

Причина за целия фалш на римокатолическата църква е гордостта и признаването на папата за действителен глава на Църквата, на всичкото отгоре и непогрешим. Оттук е и целият гнет на западната църква. Гнет в областта на мисълта и вярата, лишаване от истинска свобода във вярата и живота, върху всичко това папата е сложил тежката си ръка. От тук – лъжливите догмати, от тук – двойствеността и лукавството в мислите, словата и делата; от тук – различни лъжливи правила и постановления при изповядването на греховете; от тук индулгенциите; от тук изопачаването на догматите; от тук фабрикуването на светии на западната църква и несъществуващи мощи непрославени от Бога; от тук въставането срещу познанието Божие (срв. 2 Кор. 10:5) и всяко противене на Бога под вид на благочестие и ревност за по-голяма Божия слава.

Папата и папистите дотолкова са се възгордели и самопревъзнесли, че взели да критикуват Самия Христос, Самата Ипостасна Премъдрост Божия и разпрострели (под предлог развитие на догматите) своята гордост дотам, че извратили някои Негови слова, заповеди и постановления, които не трябвало да бъдат изменяни до края на вековете, например думите за изхождането на Светия Дух, заповедта за Чашата на Неговата пречиста Кръв, от която те лишили миряните, пренебрегвайки думите на апостол Павел: „Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1 Кор. 11:26); вместо квасен хляб употребяват на литургия опресноци.

Ненавистта към Православието, фанатизмът, преследването и убийствата на православните преминават като червена нишка през всички векове от живота на католицизма. По плодовете им ще ги познаете. Такъв дух ли ни е заповядан от Христос? На кого, ако не на католиците, лутераните и реформаторите може винаги да се каже: „Не знаете, от какъв дух сте вие” (Лк. 9:55).

У католиците главата на Църквата не е Христос, а папата, и католиците ревнуват за папата, а не за Христа, воюват за папата, а не за Христа, и тяхната ревност във вярата винаги преминава в страстен, човеконенавистен настървен фанатизъм, фанатизъм на кръвта и меча (на кладите), на непримиримостта, на двоедушието, лъжата и хитростта.

При всяко църковно богослужение, домашно, частно или обществено, пред духовния взор на православния християнин се представя мисълта, идеята за духовното тяло, което е тялото на Христа, стълбът и крепилото на истината, чиято Глава е Сам Христос Бог. Тази Христова Църква или духовното тяло на Христа се състои от три колена – небесно, земно и подземно, защото светата Църква, нейното земно коляно, ежедневно ходатайства пред своя Глава за прощение греховете на починалите във вяра и покаяние и за тяхното въдворяване в Царството небесно, и като посредници в своето ходатайство призовава членовете на небесната Църква и Самата началница на мисленото Църковно напътствие – Божията Майка, та по техните молитви да покрие Господ греховете на починалите и да не ги лиши от Царството Небесно.

За нас, живите членове на Божията Църква, е отрадно и утешително винаги да вярваме, да знаем и да се надяваме, че нашата духовна Майка светата Църква непрестанно денем и нощем се моли и за нас, че ние винаги се намираме под благодатния покров на Самия Господ, Божията Майка, светите ангели, Предтечата и всички светии. При католиците глава на Църквата е папата, човек грешен (макар неправилно да е провъзгласен за непогрешим) и като такъв допуснал множество погрешни неща в Христовата Църква. Той по самите си дела се оказал такъв и самото понятие за Църквата изопачил и сковал духовната свобода и съвест на християните католици, подхвърляйки в същото време на неправедни хули и неприязън от страна на католиците Православната Църква, стълбът и крепилото на истината.

При протестантите – немци и англичани - пък е напълно извратено самото понятие за Църквата, защото при тях липсва благодатта на законното свещенство, няма тайнства, освен кръщението и (най-главното) няма причащение с истински Тяло и Кръв Христови; няма го коляното на небесната Църква: не признават светиите, считат за ненужно да се молят за умрелите. Слава на Православната Църква! Слава на Христа Бога – Светейшия Глава, единия Глава на Църквата Божия на земята! Слава на Троичния Бог, че ние не сме паднали в хула срещу Бога, не сме признали и во веки няма да признаем за глава на светата Църква грешен човек!

Благодаря на Господа, Който чу и чува моите молитви при вида на всеспасителната и страшна Жертва (Тялото и Кръвта Христови) за заблудените във вярата големи общности именувани християнски, но по същество отстъпнически: католици, лутерани, англикани и др.

Какво ни показва чинът за присъединяване към Църквата на вярващи от различни изповедания? Показва необходимостта от изоставяне на лъжливите вери и изповедания, отричане от заблужденията, изповядване на Истинната Вяра и покаяние във всички предишни грехове, а после и обещание към Бога да пазят и твърдо да изповядват непорочната вяра, да се пазят от грехове и да живеят в добродетели.

Силно бих желал, скъпи отци, братя и сестри, да побеседвам с вас тук във вашия град и вашия храм за слава Божия за светата непорочна наша вяра и Църква и за вашето утвърждаване на спасителния път. Защо така силно желая да побеседвам с вас? Ето защо. Живеейки и служейки в Кронщад като свещеник вече петдесет и една години, аз в последно време получих много писма от западния полски край, особено от гродненската и виленска губерния, написани, тъй да се каже, с кървави сълзи, с горчиви жалби срещу католическите пастори и техните сътрудници - миряни-католици, за гонените от тях православни християни и за това, че те биват принуждавани да минават в католичество с всякакви насилствени мерки, при това пасторите без всякакъв свян клеветели срещу мен, че съм бил преминал в католичество, та и сам царят уж бил станал католик и на всички повелявал да приемат католическата вяра. С това безсъвестно оклеветяване на мен и царя католиците заставили много православни селяни да приемат католичество и им наложили чуждата вяра. Това ли е духът Христов? Не доказват ли пасторите с начина на своите действия, че католическата вяра няма в себе си жизнена сила, покоряваща ума, сърцето и волята на човека към доброволно следване на тази вяра, и че последователите й въвличат в нея правомислещи люде само чрез насилие и измама?

Скъпи отци и братя! Вие знаете моето твърдо пребиваване и служение в Православната Църква вече петдесет години; знаете може би и моята всегдашна ревност по правата вяра, знаете за моите многобройни писания за слава Божия и за Православната Църква и за многобройните знамения на Божията сила явени не само над православните християни, но и над католици, лутерани и дори евреи и мохамедани, когато те с вяра са просели моите молитви. За това свидетелстват и хрониките във вестниците и нелъжовните правдиви показания на очевидците. Свидетелствам и аз сега пред всички вас и пред Всевиждащия Бог, че и до днес не оскъдняват у нас чудесата и изцеленията. Нима това значи, че Православната вяра е мъртва, както клеветят католиците? Не свидетелства ли тя непрестанно за своята жизненост и спасителност, за своята богоугодност?!

Не бих искал да призовавам като свидетел на всевъзможната католическа неправда безпристрастната хилядолетна история. Тя е достатъчно добре известна на целия образован свят. Още е прясна паметта за злополучната уния у нас в Русия през ХVІІ век; прясна е паметта и за фанатичната ненавист, с която католиците унищожавали православните храмове в западните краища; помнят се и всички ужасни оскърбления и ругателства, които се сипели върху православната вяра, Православната Църква и нещастните православни християни. Сега са възобновени отново времената на унията. И кога се случва това? Когато на католиците е дадена пълна свобода, разбира се, не за гонение срещу Православието и православните, а за взаимно мирно, братско съжителство с православните съграждани.

В началото аз приведох думите на апостол Павел за Църквата като Тяло на Иисуса Христа и за Христос като Глава на Църквата, която е „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко” (Еф. 1:23). Ние твърдо вярваме в този един Глава на Църквата и друг видим непогрешим глава не можем да признаем, защото не можеш да служиш на двама господари. Напълно ни е достатъчен един Глава, всеправеден, всеведущ, всемогъщ, всеизпълващ (пълнота, изпълваща всичко във всичко). Този Глава ни управлява, защитава ни и ни укрепява във вярата чрез Светия Дух, свещенодейства, просвещава, спасява и ни привежда към съвършенство.

А ако искате да видите славни и богоприятни плодове на нашата православна вяра, то ние ще посочим на нашите врагове множеството небесни орли, излетели от нашата земя към небето, към самото Слънце на Правдата – всички наши древни и нови светии, прославени с равноангелски живот, нетленни мощи и безбройни чудеса.

В заключение ще кажа, че истината на нашата вяра се заключава в нея самата, в самото нейно същество, в нея е „да”, и в самата нея е „амин”.

И аз завършвам своето слово. Амин.

(Из проповед на св. прав. Иоан Кронщадски, произнесена на 30 август 1906 г.)

От многото средства, чрез които ние се спасяваме, свързани помежду си в едно и отнасящи се към една и съща цел, на първо място стои светото Кръщение, предадено от Бог на светите апостоли.

То е такова, че без него всички останали нямат действеност (защото, ако някой се не роди от вода и Дух - казва Той, - не може да влезе в Царството Небесно). Затова е било потребно и дори наложително да се установи рождение, различно от първото рождение, което довежда човек в този тленен живот, тайнствен начин, който нито започва, нито завършва в поквареност, чрез който за нас би било възможно да последваме Извършителят на нашето спасение Иисус Христос.

Защото водата и купела стават майчина утроба, и онова, което е родено от нея, става нейно дете, както казва св. Йоан Златоуст. И Духът, който се издига над водата извършва онова, което върши Бог при формирането на ембриона. И както Спасителят на третия ден след полагането в гроба отново се върнал към живот, така и вярващите, покрити от вода вместо от пръст, чрез трикратното потапяне изобразяват в себе си благодатта на тридневното Възкресение. Осенявайки водата, Всесветият Дух я освещава, за да бъде тялото осветено от видимата вода и душата да може да приеме освещението от невидимия Дух. Защото, както водата в котела приема топлината на огъня, така и водата в купела се превръща от Духа в Божествена сила, която очиства и удостоява с осиновление тези, които се кръщават по този начин. А онези, които се кръщават по друг начин, вместо да приемат очищение и осиновление, стават нечисти и синове на мрака.

Вече три години се поставя въпроса относно възможността за приемане на еретиците, които се обръщат към нас, т.е. за тяхното кръщение, което се извършва в противоречие с Преданието на светите Апостоли и на божествените Отци, както и с обичаите и постановленията на Съборната и Апостолска Църква.Ние, които по Божия милост сме възпитани в Православната Църква, пазим правилата на св. Апостоли и божествените Отци и признаваме само една Църква, нашата Свята, Съборна и Апостолска Църква, чиито тайнства, а следователно и кръщение, единствено приемаме. Напротив, отвращаваме се чрез общо решение от всичко онова, което става у еретиците и което не се извършва така, както е заповядано от Светия Дух и апостолите и както се извършва в Христовата Църква до ден днешен. Защото това са изобретения на развратни хора, които считаме противни и чужди на апостолското предание. Затова отхвърляме всяко еретическо кръщение и приемаме онези от еретиците, които се обръщат към нас, като непосветени и некръстени. Така ние следваме на първо място Господа Иисуса Христа, Който е заповядал на апостолите си да кръщават в името на Отца и Сина и Св. Дух; следваме и светите божествени апостоли, които са ни заповядали да кръщаваме обръщащите се с три потапяния и изваждания (от водата) с произнасяне при всяко потапяне на едното име на Светата Троица; после следваме и божествения равноапостолен Дионисий, който казва: „Оглашен, кога съблекат от него всички дрехи се потапя три пъти в купела, съдържащ осветена вода и елей, като се призовават трите ипостаси на всеблаженното Божество, подир това се запечатва с боготворното миро, и веднага след това става причастник на Божествената Евхаристия!”; най-сетне, следваме и Втория и Пето-шестия вселенски събори, които ни заповядват да се приемат като некръстени всички обръщащи се в Православието, които не са били кръстени с три потапяния и изваждания, при всяко от които да се е призовало името на една от Божествените ипостаси, а са били кръстени по някакъв друг начин.
 

Като се придържаме към тия свети и божествени определения, считаме достойно за осъждане и отвратително еретическото кръщение, защото то противоречи на апостолската божествена заповед. Според думите на св. Атанасий Велики и на св. Амвросий то не е нищо друго освен безполезно умиване, което никак не освещава и не очиства от греха. Ето защо всички, които некръщенно са кръстени (abaptistws baptizomenous) от еретици, когато се обръщат към Православието, приемаме ги като некръстени и без всякакво смущение ги кръщаваме според апостолските и съборните правила, на които твърдо почива св. Христова апостолска и вселенска Църква, нашата обща Майка.

С това наше общо решение и изявление запечатваме това определение (орос), като съгласно с апостолските и съборните правила, което потвърждаваме и с подписите си.

В лето Господне 1756

+ Кирил, по Божия милост Архиепископ на Константинопол (Новият Рим) и Вселенски Патриарх

+ Матей, по Божия милост Папа и Патриарх на великия град Александрия 

+ Партений, по Божия милост Патриарх на светия град Йерусалим и цяла Палестина

Извор: "Ревнитељ" бр. 3

Как САЩ шантажирали Сталин с откриването на втория фронт и защо полуостров Крим, и до сега е ябълка на раздора? Историята на еврейския въпрос
Всичко започнало много преди войната. 1920 г. след „освобождаването“ на Крим от войските на ген. Врангел, пред съветските мъдреци застанал въпросът – какво да правят с него? До революцията полуостровът бил летно вилно място за царското семейство, за помешчиците и дворяните.

На най-плодородните земи се занимавали със селско стопанство „германски“ преселници и евреи, дарувани с множество облекчения. Новата власт незабавно премахнала привилегиите. И в в Крим се замислили – а защо да храним Москва? Чрез общества и съюзи, например, (уж) германския «Бунде-строй» или еврейския потребителски кооператив «Самодейност», бившиете преселници започнали да търсят помощ от сънародниците в чужбина.

Германия след Версайския мирен договор лежала в развалии. Затова пък, еврейското лоби в САЩ се заинтересувало от Крим. В Симферопол, възползвайки се от тежкото положение, крадешком влязла благотворителната еврейска организация «Джойнт» «Американски еврейски обединен разпределителен комитет». Започнал да действа активно «Агро-Джойнт», помагащ на кримските колонисти-евреи. Той финансирвал идването на нови преселници и подготовката на национални кадри в местните учебни заведения на Крим.

Още 1923 г. в СССР и САЩ „независимо“ едни от друг, започнали да обсъждат идеята за преселване на евреи от Белорусия, Украйна, Русия, на земите около Черно море и за създаване там на национална автономия. Активно лобирал за тази идея ръководителят на еврейската секция на РКП(б) Абрам Брагин.  И вече смъртно болният Ленин даже посетил «Еврейския павилион» на Всесъюзното селскостопанско изложение 1923 г., което било спонсорирано от «Джойнт». Ноември 1923 г. Брагин подготвил проект за документ, в съответствие с който, за 10-годишнината от Октомврийската революция се предлагало да се образува автономна еврейска област на територията на Северен Крим, южната степна част от Украйна и Черноморското крайбрежие, чак до границ ите наАбхазия, с обща площ 10 млн. хектара. Там трябвало да се преселят 500 хиляди евреи. Подкрепяли го - Бухарин, Троцки, Каменев, Зиновиев, Риков.

Ако не можеш да победиш – купи

В края на 20-те години «Джойнт» започна преговори с Кремъл за даване на доста приличен заем, срещу залагане на кримските земи. Договорът бил подписан в началото на 30-те години, от цялата върхушка на РСФСР. «Джойнт» обещавали по 900 хил. Долара, на година, в продължение на 10 години, под 5% годишна лихва. Планирало се също и изплащане на допълнителна сума, до 500 хил. долара на година... Съветското ръководство трябвало да върне дълга, от 1945, до 1954 година.

– Милиони хектари кримска земя били разделени на дялове. Двеста най-крупни финансови и политически фамилии на Америка – Рокфелер, Маршал, Варбург, Рузвелт (и жена му Елеонора), Хувър и друг, купили акциите, – разказа по програма «Моментът на истината» Михаил Полторанин, с ранг на вице-премиер, председател на междуведомствената комисия по изследване архивите на КГБ на СССР, . Т.е. американското еврейско лоби се оказало най-крупният латифундист на Крим. (Г.С: Когато стне дума за латифундисти, едри земевалделци, едри арендатори, масово изкупуване на земя, знайте, че става дума само за еври, и по точно, за Световното Еврейство, в лицето на горе изброените „акционери“. Световното еврейство е организирано на принципи, подобни на комунизма им, у нас. Абсолютно всичко в света е собственост на „Партията“, т.е на еврейството, (най-вероятно) начело с Ротшилд. Затова и израелските „селяни“ нямат собствена земя, а работят в кибуци (ТКЗС-та), на плантациите на – Ротшилд! Затова и еврсубсидиите за земеделието отиват, съвсем не в селяните, а в арендаторите или “собствениците“, подставени лица на Юдомасонското, мафиотско, статанинско еврейство.

И така е, не само в земеделието, но и във всички сектори на световната икономика и финанси, а и в „обществения“ живот, въобще.

Всичко останало е „измама и лъжа“, от начало, до край, – или , до „Откровението“, до антихриста, и до Христовото Пришествие - в Небесна Слава! – Слава Тебе Господи!)

А паралелно в равнинните райони на Крим вървяло изселеването на кримските татари. Между дошлите евреи и татарите започнали взаимни оскърбления, на места перминаващи в погроми.

Татарите връщали влакове с евреи от Симферопол, обратно в Украйна, в Белоруссия, България. Започнали погроми и над вече уседналите еврейски семейства. Но всичко приключило с решение на Сталин, който казал – «ние не можем да разпалваме междунационални вражди». И 1934 году създал автономната еврейска област Биробиджан, – казва г-н Полторанин.

Отделът на «Джойнт» в СССР бил ликвидиан с Постановление на Политбюро ВКП(б) от 4 май 1938 г. Но в САЩ не се отказали от идеята да завземат кримските земи. И следващата част от трагикомедията се разиграл по време на Великата Отечествена война.

Разменяме «втори фронт» за Крим

От нчалото на Втората световна война американските вестници доста скъпернически писали за зверствата на фашистите, на нашите окупирани териториии. Затова пък, със всички подробности описвали пораженията на съветските войски. Общественото мнение се оформяло, не в полза на нашата страна. Още повече, че катастрофално не достигали пари за купуване в чужбина на продоволствия и оръжия. Защото ленд-лизът не е бил безплате за нашата страна.
И за да реши тези две грандиозни задачи, Сталин дал разрешение за създаване на Еврейски антифашистски комитет (ЕАК). Председател на президиума станал художественният ръководител на Държавния еврейски театър Соломон Михоелс. Отговорен секретар – Шахно Епштейн, а заместник председател – поетът и драматург Ицик Фефер.  1943 г. делегация на ЕАК заминала на турне по Американския континент и Англия. За почти половин-годишното пътуване, за фонда на Червената Армия били събрани около 32 мил. долара.

Но американците не биха били Те, ако на извлекат и своите напълно материални изгоди от това шоу. Създаването на независимата еврейска държава «Кримска Калифорния» – това е постоянната тема на срещите на Михоелс и Фефер с американския и английски истеблишмънт.  Милионерът Д. Розенберг директно заявил: «Крим ни интересува, не само като евреи, но и като американци, понеже Крим – това е Черно море, Балканите и Турция». Намекнаха на съветската делегация, че първият заем, който оформил Ленин, може да не се връща. Трябва само Кремъл да се съгласи за създаване на еврейска държава. Тогава и парички за развитието на еврейския Крим ще потекат – почти 10 милиарда долара.

Идеята проникнала дълбоко. И вече, февруари 1944 г. в ЕАК бил подготвен интересен документ, който сложили на масата на първия заместник председател на Съвета на Народните Комисари (Министерския съвет) Вячеслав Молотов. Документ си струва да бъде цитиран.

«В хода на Отечествената война възникнали ред въпроси, свързани с живота и устройването на еврейските маси в Съветския Съюз. До войната в СССР имало до 5 милиона евреи, из западните области на Украйна и Белорусия, Прибалтика, Бесарабия и Буковина, а също от Полша. Във временно завладяните от фашистите съветски райони, може да се предполага, са изтребени не по-малко от 1,5 милиона евреи.

По едено време беше създадена Еврейска автономна област в Биробиджан, с перспективата да се превърне в Еврейска Съветска република, та по този начин да се разреши държавно-правният проблем, и за еврейския народ. Трябва да признаем, че опитът с Биробиджан, вследствие не ред причини, и на първо място, недостатъчното мобилизиране на всичките възможности, а и предвид, карйната му отдалеченост от местата на пребиваване на основните еврейски трудови маси, не даде нужния ефект. Но, въпреки всичките трудности, Еврейсктая автономна област стана една от най-напредналите области в Далекоизтоения край, което доказва способността на еврейските маси да градят своя държавност. Още повече тази способност бе проявена в развитието на създадените еврейски национални райони в Крим.

Предвид всичко гореизложено, ние бихме считали за целесъобразно създаването на Еврейска Съветска Република, в една от областите, където това е възможно, по политически съображения. Струва ни се, че една от най-подходящите области е триторията на Крим, която в най-голяма степен съответства на изискванията, както по отношение на вместимост за преселване, така и вследствие успешния опит в развитието там на еврейски национални райони. Създаването на Еврейска Съветска република веднъж за винаги ще реши, по болшевишки, в духа на ленинско-сталинската национална политика,, проблема с държавно-правното положение на еврейския народ и по-нататъшното развитие на вековната му култура. Този проблем никой не беше в състояние да реши, в продължение на много столетия, и той може да бъде разрешен само в нашата велика социалистическа страна.

Идеята за създаване на Еврейскъ Съветска република се ползва с изключителна популярност сред най-широките еврейски маси в СССР.

В строителството на Еврейската Съветска република биха ни оказали същественна помощ и еврейските народни маси от всички страни на света, където и да се намират. Изхождайки от гореказаното, ние предлагаме:

Да се създаде еврейска съветска социалистическа република на территорията на Крим.
Благовременно, до освобождаването на Крим, да се назначи правителствена комисия, с цел разработване на този въпрос.

Надяваме се, че ще отделите нужното внимание на този въпрос, от осъществяването на който зависи съдбата на целия народ.

Председател на президиума на Еврейския антифашистски комитет в СССР, С. МИХОЕЛС.
Отговорен секрета Ш. ЕПШТЕЙН.
Заместник председател на президиума И. ФЕФЕР.
15 февруари 1944 г., Москва»

Михаил Полторанин

– Михаил Никифорович, историците ви упрекват, че не са видяли документите, на които вие се позовавате, говорейки за «Кримската Калифорния». Наистина ли съществуват?

– Да, документите в архиваите ги има. По времето, когато работех в комисията за разсекретявне, ние решихме, че ще бъдат разкрити документите, от 1917 до 1945 г. Разбира се, без документите за нашата агентура. Документите ги разсекретихме, но при Елцин отишли Александър Яковлев, Дмитрий Волкогонов, и президентът, с постановление, отново ги засекрети, незаконно. Те го направиха, за да вадят документи от архива, само когато им е изгодно, да изопачават историята на страната ни и да я заливат с мърсотия.

Натиск над Сталин

Забележете, Крим още е в ръцете на фашистите, а момчетата, посетили САЩ, вече били готови да създадат своя страна и, вероятно, да назначат себе си за нейни ръководители. Молотов върнал проекта обратно. А юни 1944 г. се състояла среща на милионера, президент на търговско-промишлената палата Ерик Джонстън и посланика на САЩ в СССР Аверил Хариман, със Сталин и Молотов. Американците направили щедро предложение – да вложат в икономиката на Крим тези пресловути 10 милиарда долара. В замяна на създаване на република, в която да могат да дойдат евреи от целия свят, превръщайки го в най-голям световен курорт, с доходи почти 2 милиарда долара.

Посланците на «добра воля» на поста – ръководител, предложили споменатия вече Михоелс. Сталин считал, че Лазар Моисеевич Каганович ще се справи. Плюс това, парите няма да идат само за Черноморското крайбрежие, но и в други региони, които са пострадали от окупацията. Но американците не искали да плащат така.

Опитвали се да притиснат Сталин и от друга страна.

– 1943 г. Сталин се оплаквал на Йосип Броз Тито, че в Техеран, Рузвелт му казал, че САЩ не могат повече да доставят продоволствия по ленд-лизинга, защото еврейскто лоби, е много силно в Америка, и иска от мен проект за създаване на «Кримска Калифорния». Ние също така, не можем да открием втори фронт, ако не бъде прието решение за Крим.

Натискът над Сатлин, както виждаме е бил огромен. Приближавали сроковете за разплащане по векселите за кримската земя. «Крим вече е почти наш. Съветите нямат пари», – потривали ръце в САЩ.

1945 г., когато започвало разплащането по ленинските кредити, небезизвестният Джордж Маршал пише тайно писмо на бившия посланик, а сега министър, Хариман.

«До Министъра на Търговията на САЩ, А. Хариман

 

Скъпи Аверил!

Президентът одобрява Вашите планове. Той добави към тях следното. Съсуществуването на територията на Крима, на база на съветския Черноморски флот, и еврейската република, открита за свободно влизане на евреи от цял свят, е несъобразителност, пълна с непредсказуеми последствия. Това са неговите съмнения по «Кримския проект», от самото начало . Крим трябва да стане демилитаризирана зона. Дайте на Сталин да разбере, че трябва да е готов да пребазира флота, от Севастопол в Одеса и на Черноморското крайбережие на Кавказ. Тогава ние ще повярваме, че Кримската еврейска република е реалност, а не пропаганден мит.

Дж. Маршалл».

Явно, тогава у Йосиф Висарионович е възникнала идеята, да заблуди американците, считащите се за по-умни от другите.

Версай, Палестина, Хрушчов

– Сталин напомнил на световното еврейско лоби, за конгреса в Базел, 1887 година. На него било прието решение, че бездомните евреи трябва да създадат своя държава, именно, в Палестина. В средата на четиридесетте години, миналия век, там господствали англичаните. И тогава Сталин, 1946 г. дал команда да снадбяват с оръжие евреите, които воювали против арабите и англичаните. В Палестина, през България, тръгнали десетки хиляди автомати, картечници, гаубици. Мнението на Сталин било – нека Израел е в Палестина, а не в Крим, – казва Полторанин. В резултат, на 15 май 1948 г. било провъзгласено създаването на Израел. Страната била призната от САЩ и Съветския Съюз, а на 18 май 1948 г. СССР първ установил с Израел дипломатически отношения.
Но, въпреки че евреите получили Палестина, идеята за «Кримската Калифорния» не умряла.

– Юни 1948 г. Голда Меир била назначена за посланик на Израел в СССР, и на 3 септември пристигнала в Москва. За две седмици тя организирала в Москва два митинга с по 50 хиляди човека. Това били хора от Ленинград, Москва, даже от Сибир. На митингите искали да се изпълни обещщанието пред Америка и да се даде Крим. В резултат било решено «петата колона» да се изсели от Крим. Лятото на 1953 г, за Нова Земя – зад полярния кръг, заминали 17 парахода. Това било началото на операцията, под кодовото име «Белая куропатка», – уточнява Полторанин.

Така също, Сталин планирал да изсели евреите от големите градове на страната, и в частност, от Москва. Министърът Фурцева вече съставяла списъците. Но изведнъж – загадъчна смърт на вожда.

1954 г. Хрушчов дава Крим на Украинската ССР. РСФСР, разбирай – Съветският Съюз, престанал да носи юридическа отговорност за подписването на през 20-е години от руското правителство, на вексела.  Парите на американците така и никой не върнал. А след 1991 г. «Джойнт» отново активно разгърна своята дейсност, вече в Украйна, в т.ч. И в Крим... (И резултатите са налице! Г.С.)

Автор Иван КОНЕВ

http://topwar.ru/28194-kak-krym-chut-izrailem-ne-stal.html

Извадка от:

http://fascindoo.blog.bg/politika/2014/03/11/proekta-quot-krimska-kaliforniia-quot-ili-kak-kryim-chuti-iz.1246748

Превод, Григор Симов


Виж също:

planbg.blog.bg

1. Натрапеният 9-тоСептемврийски Базис, 1987 г.:

2. Натрапената вековна Фалшификация:

През 2008 година излиза от печат скандалната книга - "Кой и кога е измислил еврейският народ" 

В своята книга "Етнократия: земя и идентичност в Израел (Палестина) твърди, че режима е недемократичен, авторитарен, неговите права и възможности зависят преди всичко от етническия произход и географското местоположение на държавното образование. В рамките на това определение ,палестинците са лишени от своята земя, гражданските права са ограничени от този "етнократен" режим, преследващ еврейска хегемония и юдеизация на страната.