Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Святослав Храбрий, Киев: "Осъждам сатанинската идеология на комунизма, създадена от юдейските слуги на Злото Мордохай-Маркс, Бланк-Ленин, Бронщайн-Троцки и други изчадия адови. Проклети да са те, както и еврейските им спонсори от Уол стрийт и всички окаяни дегенерати, които загърбваха съвестта и човешкото в себе си, за да следват 'заветите' на тази изродена юдейска шайка. Проклинам евреите и масоните, които продадоха душите си и нас на кръвожадния си демон и броя дните до неизбежния колапс на дяволската система, в която ние, човеците, бяхме впримчени. Светлината винаги надвива над мрака и човечеството отново ще диша свободно от адските окови на мордохай-комунизма, глобализма, либерализма, ционизма, демонокрацията, 'равенството и братството', толерастията и всички останали нечовешки идеологии, заченати от самия Сатана. Богъ раздава Правдата! Новъ денъ ще изгрее над поробената ни Родина и окованото човечество. Да живее България! Да живеятъ борците срещу юдейското мракобесие! Вечна слава на героите, които се опълчиха на Злото!" http://www.budnaera.com/ottegljane/index.html https://chitanka.info/book/3717-protokoli-na-tsionskite-mydretsi https://www.cross.bg/voiina-svetovna-paiik-1251999.html (Дезинформация е че сатанистите ще оставят себеподобните им еврействащи да бъдат унищожени...) https://panbulgarian.blogspot.com/2010/11/blog-post_19.html https://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485 https://nstribuna.org/Voinite_na_Anglia.pdf https://www.ideyazabulgaria.org/obshti/kamsanarodnicite/4281-1990 https://grigorsimov.blog.bg/politika/2015/11/12/idva-istinsko-vreme-razdelno-shokirasht-dokument-logoslovo-r.1406411 https://samvoin.blog.bg/politika/2024/04/12/obryshtenie-kym-rusnacite-i-ukraincite-na-brigadniia-komandi.1905764 https://conspiracii.blog.bg/novini/2013/02/05/avstraliiskiiat-kongres-razoblichava-noviia-svetoven-red.1050214 http://www.budnaera.com/2013-01/2013-02-16_02.html https://samvoin.blog.bg/politika/2024/06/12/britanskoto-morsko-pravo-izvodite-sa-za-vas-v-chii-sviat-jiv.1913521 https://samvoin.blog.bg/drugi/2024/03/26/az-hristo-angelov-otkazvam.1903768 "Колкото и неразбираемо да ви изглежда, на пръв поглед. За търсещите истината, вижте книгата "Страшният Съд Божий - видение на Григорий, ученик на Свети Василий нови Цариградски"!! Книгата е писана преди повече от хиляда години! В едно от подзаглавията на книгата се описва огромна тълпа тъмни и лукави души на починали хора, които в десните си ръце държат вдигнати "дъсчици" (т.е. картички), на които пише "отричане" (от Бога)/ И Господ се обръща към тях със страшен глас: "Какво добро очаквахте от него (т.е. от дявола), та се отказахте от християнското си име и приехте него!" (неговите електронни документи и еврейски "номера"!!)" И без да съм чел тази книга го зная... Кога, кой и как го въведе? Случайно ли се повтаря три пъти "е" в изричането му? В Евангелието, цифровизират ли се хора и какво е казано за всякакви числа на човек? После, кога за пръв път ни номерират и не номерират ли и черните роби и говедата за клане пред кланиците? Както им слагат и намордници... Вижте какво е БРИТАНСКО МОРСКО ПРАВО (БРИТАНСКОЕ МОРСКОЕ ПРАВО)... Да потърсим заедно ИЗХОД ОТ СИСТЕМАТА И ПЪТИЩА ЗА КРАЯ И: bgnational2010@gmail.com 0879606456 (И тука са лепнали числото на ЗВЯРА СИ!) НЕ РЕГИСТРИРАЙТЕ НОВОРОДЕНИТЕ СИ В ПРЕСТЪПНАТА ИМ СИСТЕМА И НЕ ДАВАЙ АКО СИ МЪЖ НА ПАРТНЬОРКАТА СИ ДА РАЖДА В РОДИЛНИТЕ ИМ!
Автор: samvoin Категория: Лични дневници
Прочетен: 10282411 Постинги: 8018 Коментари: 3761
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 ПРЕЗРЕЛИ СМЕ ТЕЛЕСНОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ КАТО ЦЕЛ НОМЕР ЕДНО И Е "СЪ НАМИ БОГЪ"-МОЖЕМ!)

Защо хората се самоубиват? Често това става, когато човек изпитва неимоверно и трудно преодолимо страдание. Затова може би ще е трудно да бъдете убедени, че група хора избират да посегнат на живота си, пеейки песни за мечти и идеали.

Това са българските революционери от Македония, членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). За да бъдем още по-точни това са 54 четници, (източниците посочват различни цифри – 45, 67) защитавали до последния си дъх позицията на връх Ножот в съдбовния 14 юли, 1907 година.

Връх Ножот се намира в близост до село Ракле, Прилепско или по-точно в Никодимската планина, част от по-голямата Бабуна планина. Именно на този връх  смелите „ножовци“ (както впоследствие стават известни) загиват в битка срещу турски аскер, наброяващ близо 3000 души и снабден с картечници. Как се стига до развръзката на тази драматичната ситуация?

Илинденско-Преображенското въстание действително е върхът в усилията на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, но неговото жестоко потушаване поставя Вътрешната организация в тежко положение. Стотиците убити, масовите арести, опожарените селища, бежанската вълна към България, братоубийствената война след смъртта на Дамян Груев (1906 година) отслабват революционното движение.

imageТане Николов

От това се възползват гръцката и сръбската пропаганда, чиито чети и агитатори навлизат в Македония с мълчаливото съгласие на османските власти с цел противодействие на българския елемент в Империята. Местните войводи започват прочистващи операции срещу новите врагове. Подобна операция се провежда и в областите Поречие и Азот през май 1907 година, в която се включват прочути войводи като Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Иван Наумов-Алябака, Мирчо Найденов, Христо Цветков и други. Четите са подпомагани в своята дейност от селска милиция, наброяваща над 150 души. Целта– смазване на сръбската пропаганда в селата, намиращи се в близост до Бабуна планина.

На 22 юни обединената чета обсажда село Никодим, където се укриват две сръбски чети, които обаче се измъкнат. На   6 юли организационният ръководител на Никодим е разкрит като шпионин и агитатор на сръбската кауза. След демонстрация на сила от четите той си признава и обещава да се върне към Организацията. Това обещание обаче не е спазено. На 10 юли между селата Попадия – Никодим – Ракле се групират силите на обединената чета, наброяващи 150 четници и над 150 (според други източници 300) души селска милиция. На 11 юли селото отново е обсадено в опит да се заловят сръбски чети, които и този път се измъкват. Шпионите в редиците на ВМОРО са безсилни – изоставени от сръбските чети, вероятността за разкритие расте.  В този момент те прибягват към предателството. Шпионите съобщават на турските власти най-подробни сведения за движението на четите.

Турски аскер се отправя към Бабуна планина. Действията на сърбоманите обаче са разкрити и Войводският съвет нарежда на четите да се изтеглят към Мориховско. Войводите решават да изчакат пристигането на четата на Иван Наумов и се разделят на две групи – първата (четите на Тане Николов, Петър Ацев и Георги Мориховски заедно със селска милиция) заема височината Попадийски чукари, а втората ( четите на Михаил Чаков, Христо Цветков, Мирчо Найденов) – заема връх Ножот. Главните сили задържат склона между Никодим и Попадия, наречен Пещерата. Две групи от по 8 души са натоварени с охраната на връх Ясенова глава, намиращ се между Никодим и Владиловци.

На 13 юли се събира и Войводският съвет. Разузнаването съобщава за бързия напредък на турската войска, затова Съветът решава да изпрати куриери на връх Ножот със следната заповед: всички четници да се приберат на Попадийската воденица“. Същата нощ пристига четата на Иван Наумов-Алябака от 60 души.

Но докато войводите Христо Цветков и Мирчо Найденов са на съвет, става ясно че костурската чета отказва да напусне височината. Тези им действия повлияват на останалите четници и в резултат е взето единодушното решение: всички остават на връх Ножот и ще го бранят до последния си дъх.

imageКостурската чета на Христо Цветков, която съставлява по-голямата част от ножовците

Всички остават изненадани от решението на „ножовците“. Ще отбраняват толкова ненадеждна височина срещу аскер с картечници? Да се помогне? Невъзможно. По донесения на селяни от района, турските части настъпват и към Попадийски чукари, а патрули се опитват да стъпят на височината. За намеренията на турците се разбира от селянин, който вероятно използвайки предварително уговорен сигнал, извиква: „Скоро те бре-е-е-й…воловете навлязоха в нивата“. Тане Николов веднага повежда четите и височината е опазена.

Битката на Ножот започва сутринта. Височината бързо е заобиколена. Междувременно на Попадийски чукари също се води сражение, но въпреки това, оттам отправят често залпов огън по турците, за да облекчат положението на своите другари. Аскерът кани защитниците на Ножот да се предадат. Предложението е посрещнато с презрение и нов залп от върха.

За съжаление, изходът е предварително решен. Повечето от четниците са неопитни, а юлският пек и липсата на вода и патрони допълнително затрудняват съпротивата им. Обръчът се затяга с всяка изминала минута: много от четниците падат убити, други са ранени, но съпротивата продължава.  В този момент оцелелите вземат едно смело решение. Пред перспективата да бъдат избити от вражески огън или да бъдат пленени и изтезавани в килии те избират…самоубийството.  Пеейки последните си бойни песни, те зареждат седем бомби, върху които всички лягат. Силният гръм известява безсмъртието на ножовците. Противникът остава слисан. По обяд сражението приключва.

Някои от турските войници започват да събличат убитите по-рано четници и да търсят ценни вещи. Командващият Енвер бей обаче ги спира с думите: „ Никой да не смее да се докосне и оскверни героите…Виждате ли, как комитите презират смъртта…бият се и мрат като герои“. По негово нареждане войниците вдигат нагоре своите байонети и последователно изстрелват три залпа във въздуха, придружени от викове „Аллах“„Аллах“„Аллах“. За запазените снимки на героите трябва да благодарим на италианския жандармерийски офицер-инструктор кап. Луций. След фотографирането, Енвер бей извиква селяни, които да погребат четниците по християнски обичай.

imageМъртвите четници или поне онези, чиито тела не са били разчленени от експлозията

Междувременно, сражението на Попадийски чукари продължава. Вдъхновени от героичния пример на ножовци, обединените чети успяват да разстроят обръча и след ефективна маневра през нощта изненадват османските войски в гръб, а под мощното „Ура“ пробиват вражеската верига и се изтеглят.

„Рицарите на Ножот“, както ги нарича Христо Силянов, се прочуват из света и не само сред своите приятели, но и сред своите врагове. Както споделя Стефан Аврамов: „Ножот смрази кръвта на турските войници, които вследствие със страхопочитание и наивност разказваха сред народа за безумната смърт на шепа борци. Фотографиите на Луций, попаднали между населението, преминават от ръка на ръка и надлъж и нашир от Бабуна се създаде дивната легенда за 54 витязи.“

Саможертвата на тези младежи ни накара да се замислим за високата нравственост, която притежават, за тяхната чест и достойнство. Млади хора, с живот пред себе си, избират да го посветят на всичко друго, но не и на самите себе си.  При възможност да се оттеглят, те избират да останат и да умрат. Саможертвата им е ярък пример за безкрайната енергия на тогавашната българска младеж, която е имала силата да захвърли така лесно живота в името на каузата за свободата и обединението на българския народ, в името на независимостта и справедливостта.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?  Съгласявам се email адресът ми да бъде съхранен с цел изпращане на информационен бюлетин и маркетингови съобщения *   image Мартин Чорбаджийски Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

"Българска история"
Категория: История
Прочетен: 53 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 20.07 15:40
 Естествено, днес не е Илинден, но във възванието е изписана датата 20-и юли.
По обясними причини, тогава е било Илинден...

Илинденско-Преображенското въстание представлява венецът на българското националноосвободително движение. Основание за подобно заключение може да намерим в броя на въстаниците (към 26 000), в чисто географския  мащаб на революционната борба, а освен това и фактът, че освен българи участие вземат и представители на други групи като например власи и гъркомани.

imageГоце Делчев

Решението за организиране на това въстание е взето на Солунския конгрес на ВМОРО (тогава носеща името ТМОРО – Тайна македоно-одринска революционна организация) от 2-4 януари 1903 г., председателстван от Иван Гарванов. Мястото е изпълнено с особена символика, това е Солунската българска гимназия, „откърмила“ много от българските революционери в Македония.  На конгреса по различни причини не присъстват Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев и други от всепризнатите водачи на Организацията, които изразяват несъгласие с взетото решение. По думите на Гоце Делчев „ …лошо бихме се отплатили на България за многобройните жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня!“, визирайки надеждата, че България би изпратила подкрепа на въстаниците.

Непосредствено след това представители на конгреса пристигат в София, където обсъждат Солунското решение и тактиката на бъдещото въстание с отсъствалите лидери. От последвалите събития може да се приеме тезата, че те дават съгласието си за вдигане на въстание само в най-подготвените райони, докато на други места се заложи на засилена четническа дейност без увличане на населението. Всеки окръг трябва сам да определи датата на надигането и неговия характер.

Конкретните причини, довели до избухването на въстанието, се състоят в цялостната обстановка към онзи период. Горноджумайското въстание от 1902 г. засилва вече съществуващото напрежение между населението и турските власти. Последните отговарят с нова вълна от репресии, което тласка все повече хора към революционни действия. Освен това сблъсъците из планинските части на Македония между четите на Организацията и турската полиция са сякаш ежедневие. Обикновено се посочва, че над 86 сражения се провеждат само през първата половина на 1903 г.

В подготовката на въстанието се включват както членовете на ВМОРО и местни жители, така и български офицери от Княжеството, дейци на Македоно-одринската организация и нейният ръководен орган Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), забранена от правителството на Стоян Данев в началото на 1903 г. след натиск от Великите сили. Въпреки несъмнено по-добрата подготовка в сравнение с други български въстания, не може да се скрие, че някои области не са готови за въоръжено надигане от такъв мащаб най-малкото поради липсата на достатъчно оръжие. Както споделя Дамян Груев: „считах за безумно да се премълчава, че някои райони никак не са подготвени и че няма да вземат участие“.

imageВътрешността на взривената и изгорялата „Отоман банк“

Сред събитията, превърнали се в своеобразни ускорители на въстанието са Солунските атентати от края на април 1903 г., когато  на 28 (15 април – датите в скоби са по стар стил – б.а.) в Солун е взривен френският кораб „Гвадалкивир“. На следващия ден такава съдба сполетява и тръбопроводът за светлинен газ, а вечерта е белязана от нанасянето на най-големия удар, този срещу „Банк Отоман“. Сражения между турската полиция и извършителите в лицето на групата на „Гемиджиите“, сред които Йордан Попйорданов-Орце, Павел Шатев, Константин Кирков и др. се водят до зори. Резултатът е засилени репресии срещу българското население във Велес (откъдето са повечето от атентаторите), а в отговор четите на ВМОРО увеличават своят активност в района.

Не изминава и месец и Вътрешната организация понася нов удар.  На 4 май (21 април), на път за конгреса на Серския революционен окръг, край с. Баница е убит Гоце Делчев, заедно с още няколко четници и войводата Димитър Гущанов. Събитията са подробно описани от поета Пейо Яворов, който е част от четата на Делчев, но успява да се спаси от организираната засада.

Въпреки неблагоприятната обстановка водачите на ВМОРО решават да се заемат с последните приготовления около въстанието, като проведат конгреси из Македония и Одринско.

В Македония такъв конгрес се състои в Смилево от 30 април до 07 май (17-24 април). Това е конгресът на Битолския революционен окръг. Председател е завърналият се от затвора в Подрумкале Дамян Груев. Мъдростта и решимостта на най-близкия съратник на Делчев вдъхват нов кураж на комитите. Избран е главен щаб с членове Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, а на 14 (1-ви) юли при с. Буф, Леринско се взема решение въстанието да избухне на празника Илинден.

На 11 юли (28 юни) в местността „Петрова нива“, Странджа Одринският революционен окръг провежда своя конгрес. Определят се районите, в които ще се водят масови въстанически действия и се избира Главно боево тяло в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Изпълнението на плана трябва да започне след обявяването на въстанието в Македония а за дата е избран празникът Преображение Господне.

imageДамян Груев

Заради смъртта на Гоце Делчев конгресът на Серския революционен окръг е отложен и се свиква едва на 2 август (20 август), когато въстанието в Битолско и Одринско върви към своя край. Решено е да се извършват главно четнически действия и подривни акции. В ръководното боево тяло влизат Димитър Стефанов, Александър Радославов и Симеон Витанов.

В Скопския, Солунския и Струмишкия окръг не са свикани конгреси. Решено е действията на местните комитети да се съобразени с общото развитие на въстанието.

Бунтът избухва по план на 2 август (20 юли), когато се вдига населението на Битолския революционен окръг. Най-ярко проявление на въстаническите действия тук представлява превърналата се в светъл идеал за поколения Крушевска република, прокламирана от „Горското началство“, начело с учителя Никола Карев. Сформираното временно правителство действа на принципа на равното представителство между българи, власи и гъркомани.

Въстанически действия започват в близост до Валовища, където действа прочутият войвода Йордан Силянов-Пиперката и в Долна Преспа, начело със Слави Арсов. Въстанието се разраства особено в Костурско, където водачи са Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков.

В Леринско излизат чети, водени от Георги Попхристов, в Охридско от Лука Групчев, Прилепско от Гьорче Петров, въстава и част от селата в Кичевско, където оперират Пере Тошев и Лука Джеров.

В разгара на сраженията в Битолско, на 19 август (6 август) оръжието грабва и Одринският окръг. Водачи тук са изтъкнатите войводи Михаил Герджиков и Кръстьо Българията, изградили комитетската мрежа на ВМОРО в региона, заедно със Стамат Икономов и Лазар Маджаров. Решено е да се извърши обединена атака на Малко Търново, която обаче не успява. Въпреки това са освободени много от малкотърновските села, след което падат Царево и Ахтопол. На овладяната територия се образува Странджанската комуна.

imageРачо Петров

Събитията предполагат реакция на Княжество България, което вече граничи с въстанически територии, но за военна подкрепа моментът е твърде неподходящ. Великите сили многократно предупреждават правителството на ген. Рачо Петров за негативните последици при евентуална намеса на България.

На 27 септември (14 септември) в Серско започват да действат четите на Атанас Тешовски и Стоян Филипов. Тук пристигат и множество върховистки части, водени от български офицери. Междувременно дружините на Михаил Чаков и Никола Пазарджиклията нападат Кремен и Обидим. В Демирхисарско акции осъществяват Любомир Стоенчов и Илия Кърчовалията, а в Мелник излизат четите на Яне Сандански и кап. Юрдан Стоянов. Най-мащабни са акциите в Разложко.

Османското правителство предприема сериозни мерки срещу въстаниците, въпреки първоначалната изненада от  развоя на събитията. Армия от около 80 000 души начело с Назър паша навлиза в Македония и предприема офанзива срещу Битолския окръг. Седалището на Главния щаб, Смилево, е нападнато от 10 000 корпус, който смазва въстанието в целия район.

Крушевската република е ликвидирана след упорити боеве срещу 18 000 османска военна част. Най-продължителното сражение се води на „Мечкин камен“, където легендарният Питу Гули заедно с още 300 души удържа позицията почти цял ден.

До края на месец септември въстанието в Долна Преспа и Демирхисарско също е потушено, въпреки упоритата съпротива на Борис Сарафов край с. Боища, където се бият около 1000 въстаници. Различно се развиват нещата в Костурско. Там силите на Васил Чекаларов застрашават самия Костур независимо от присъствието на редовна армия. Положението тук е овладяно едва към края на октомври, а разбиването и на тези въстаническите сили предопределя потушаването на революционните огнища в Леринско, Охридско и Кичевско.

В Одринско настъпва 40 000 армия. Османските войскови части осъществяват планомерно настъпление срещу въстаниците. Извършен е морски десант в гърба на четите. Така българите са нападнати от две страни и след множество неравни боеве четите са разбити и турците се нахвърлят върху населението.

Постоянните действия на чети в Серския окръг приковават над 15 хиляди османски войници. Водят се кръвопролитни сражения. В самия Разлог четниците и местните въстаници се сражават с нечувана храброст и дават много жертви. В отговор, башибозукът извършва истинска сеч срещу мирното населението. След ожесточена борба е запалена Белица.

imageЧетата на Михаил Герджиков

Равносметката от въстанието е близо тримесечна борба, смазана с нечувана жестокост и насилия. Както споделя Дамян Груев: „Първият ден (след разгрома на Смилево – б.а.) някои жени и деца, застигнати, са били избити, па и изнасилваниВлизат си в селото, което беше изгоряло.“ В кланетата се включват сръбски и гръцки чети.

Според данните на Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904 г. в сраженията загиват близо 1000 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4696 души от мирното население, а нов бежански поток от над 30 000 тръгва към България.

Външната реакция не закъснява. В Княжество България се създава Благодетелна комисия начело с проф. Димитър Агура от Софийския университет, която се заема с положението на бежанците,  а неговите колеги проф. Любомир Милетич и проф. Иван Георгов предприемат обиколка из Европа, по време на която настояват за реформи във въстаналите вилаети. Дарение за бежанците прави и майката на княз Фердинанд, княгиня Клементина. Народното събрание гласува кредит от 500 милиона лева за подпомагане на бежанците.

imageДжеймс Баучер

Особено силен е отзвукът в Русия, където се събират помощи за пострадалите. Ирландският журналист и кореспондент на в. „Таймс“ на Балканите, Джеймс Баучер, представя пред  обществено мнение във Великобритания каузата на въстаниците и жестокостите на османските власти, а в Лондон дори се създава Балкански комитет начело с Ноел Бъкстон. Неговите дейци организират мисия в Македония за подпомагане на пострадалите начело със сем. Брайлсфорд. Във Франция широката общественост осъжда действията на османските власти. Хора като Жан Жорес, Виктор Берар и Мишел Беров се изказват в защита на македонското и одринското население. В САЩ въстанието се приема като резултат от Берлинския договор. Най-активен в описанието на турските зверства там е в. „Ню Йорк Таймс“.

В крайна сметка Илинденско-Преображенското въстание не успява да постигне своите цели. Приетите реформи (т. нар. Мюрцщегски реформи) реално не са приложени, Организацията е застрашена от ново разцепление, а сръбската и гръцката пропаганда си отварят път за по-стабилни позиции в поробените вилаети. Въпреки това въстаниците показват, че българите в Македония и Тракия напълно са узрели за борба срещу Османската империя и действията им не са хаотични или необмислени. Тактиката на последователно избухване на въстанието в различните райони успява да затрудни османската армия, чиито части от Мала Азия нямат боен опит в планинските райони на Македония и Одринско. Същевременно помощта, оказана от български офицери е безценна. С военния си опит те допринасят за много от въстаническите успехи и оцеляването на голяма част от четниците.

Както посочихме по-горе, избухването на въстанието се оказва неизбежно. Това се дължи не само на репресиите от страна на властите, но и на тежкото икономическо положение на бъгарите в Македония и Тракия. Последвалото възстановяване на ВМОРО и подновяването на борбата обаче показва решимостта на населението от Охрид до Одрин да се бори за своята свобода или като гласи едно изречение от въстаническото възвание на Главния щаб на Битолския окръг: „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот!“

Начало  Рубрики  Бунтове и въстания  Легендарните образи на Илинденско-Преображенското въстание Легендарните образи на Илинденско-Преображенското въстание 12689

Висторията на всеки един народ има определени личности, които остават такава трайна следа, че споменът за тях остава вечен. Българската история не прави изключение. Само трябва да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Владимир Вазов и пр., за да видим как делата на даден човек постигат онова, което поколения алхимици са търсили – тайната на безсмъртието.

Има обаче и една особена категория хора, чиято история е забулена в тайна, за които се знае малко или това, което се знае е изпълнено с противоречия. Същевременно народът ги е увековечил в своите песни и стихотворения и като че ли съвкупното му съзнание знае за тях повече от обикновения човек.

Илинденско-Преображенското въстание е пълно с такива примери. Въстанието става реалност благодарение на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която по това време носи името ТМОРО (Тайна македоно-одринска революционна организация). Въстанието в Битолския окръг избухва на 20 юли 1903 година, на Илинден, откъдето е наречено и Илинденско. Въстанието в Одринско започва на 6 август, Преображение Господне- Преображенско въстание, а на 14 септември- Кръстовден започват четническите акции в Серския окръг.

На фона на сраженията между въстаниците и турските редовни и нередовни части в народното съзнание се открояват няколко образа.

imageМиле Попйорданов

Миле Попйорданов. Не може да не сте чували поне веднъж народната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, написана за родения във Велес през 1877 година брат на солунския атентатор Йордан Попйорданов – Орцето. Учи в Битолската гимназия и Цариградската духовна семинария, където заедно със свои приятели създават революционна група, която има и библиотека с революционна и патриотична литература. Става активен член на ВМОРО и се включва в Радовишката чета, която оглавява след като войводата Алексо Поройлията е отстранен от Гоце Делчев. В началото на март 1901 година пристига в София при брат си. През септември се завръща във Велес, натъква се на турски патрул и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива. Действително, Миле Попйорданов и брат му Орце не участват във въстанието, но с усилията и действията си те правят неговото избухване неизбежно. Уважението към този герой личи и днес – химнът на община Велес е „Болен ми лежи Миле Попйорданов“.

Мамин Колю. Никола (Кольо) Коев Николов е роден в Хасково през 1880 година и е племенник на войводата Тане Николов. Служи в 10-ти пехотен родопски полк. Любовта към поробените си събратя и тяхната съдба той показва с присъединяването си към ВМОРО докато е още в казармата, а след своето уволнение заминава в София, за да се включи във формиращите се за Македония чети. Става част от четата на Иван Наумов Алябака. Най-известен остава с запалването на Крушевската жандармерийска казарма, което извършва заедно с Коста Христов Попето. След края на въстанието се завръща в София, където попада в затвора след инцидента през 1904 година, когато заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул и ранява гавазина му. Амнистията вследствие на младотурския преврат от 1905 година извежда Колю на свобода, но той се отправя отново и без колебание към обичаната от него Македония.

imageМамин Кольо

Животът му от 1945 година натам е по-малко известен, но образът на буйния и неуморим Мамин Колю е увековечен в известната едноименна народна песен „ Абре КолюМамин Колю“. Показателно за любовта, която Колю е изпитвал към Македония са следните редове от песента:

Омиле ми на сърцето Пирин мили роден,

тоя край на тъжни песни, тоя край прекрасен…“

Песента се пее из всички краища на България и заради това все още има спорове дали е македонска, тракийска или дори добруджанска.

Питу Гули – е роден през 1868 година във влашко семейство, в Крушево. Животът на Питу Гули е свързан с борбата още

imageПиту Гули

от 17-годишна възраст, когато става част от четата на Адам Калмиков. След като четата е разбита през 1885 година, той е заточен в Мала Азия. През 1902 година успява да се завърне в Крушево. Апелите на Вътрешната организация към влашкото, гръцкото, албанското и дори турското население свикват под знамената ѝ и Питу Гули, който сформира своя чета и се включва в организацията и избухването на въстанието. Във въстанието се включват и неговите приятели Миту Мучитано и Петър Лявра.

По време на въстанието той води най-голямата чета (около 150 души) и успява да подпали турската казарма със спирт и така пада и последният турски бастион в Крушево. Разказаната случка за самото събитие е твърде интересна. Тъй като казармата била трудна за превземане, Питу Гули, яхнал своя кон, под огъня на куршумите поръсил стените със спирт и ги запалил. Свободата на Крушево и неговата Крушевска република продължава 10 дни. Османските власти изпращат 80 хилядна армия начело с Назър паша към Македония, от тази армия 18 хиляден корпус се изправя пред Крушево. Обмисля се вече отстъпление. Питу Гули изявява своята позиция като демонстративно напуска войводския съвет и заедно с по-малко от 300 четници заема позиции около скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. Тук се води най-продължителното и кърваво сражение за защита на града. Четниците, начело със своя войвода, успяват да удържат платото през целия 30 юли. Питу Гули загива от изстрел в гърдите. Последните му думи са толкова героични, колкото и съдбоносни: „Не се бойте, момчета! Турция ще падне! Продължете боя! Приберете ми пушката!“

Историята на Питу Гули е история, изпълнена с кръв. От малък още той трябва да държи пушката вместо книгата, сабята вместо писалката, четническата униформа вместо ризата и калпака. Тя е пример за това какво наистина означава несретен живот и какво означава да превърнеш този живот в благородна кауза. Определено би ни накарало да се замислим за днешното ни положение и за неговото. Напълно справедливо, споменът за Питу Гули е увековечен в народната песен „Море пиле, славей пиле“, а също така е споменат и в химна на Република Македония.

Донка Ушлинова. Във ВМОРО въпросът за равенството между половете не стои. Жените се бият редом с мъжете, участват в атентати, събират информация и изпълняват наложените от ЦК присъди. Донка Ушлинова не е изключение. Родена през 1885 година в родното село на Даме Груев Смилево (или в Лера според други източници)  тя се проявява като решителна и безкомпромисна още от ранна възраст (омъжва се на 15). Докато мъжът ѝ бил на гурбет започва да я задиря чифлик-сайбията на село Лера Реджо бей, когото тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпруга ѝ Апостол. Тримата бягат и скоро се озовават в четата на ресенския войвода Славейко Арсов. Оттогава съдбата на Донка е свързана завинаги с ВМОРО.

imageДонка Ушлинова

По време на Илинденското въстание тя участва в повече от 20 боя. За нейния характер са показателни думите на Христо Настев, делегат на Смилевския конгрес:

„Донка е по-ниска на ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка. “

Участник и в борбите за национално обединение, Донка завършва своя житейски път във Варна, където живее заедно със съпруга си след края на Първата световна война. Същият съпруг, отишъл на гурбет и проявил разбиране към борбата на жена си. Донка Ушлинова умира на 27 юни 1937 година, а това което остава зад себе си е ценен урок за всички жени по това време, а и сега – истинската сила не идва от външните физически белези, а от желанието да опазиш онова, което е най-свято за теб.

Към този кратък списък от личности можем да добавим още хиляди мъже и жени, млади и стари, образовани и неуки. Простете хиперболата, че ще са ни необходими повече от 50 тома, за да опишем житейския път на всеки един участник в Илинденското въстание, неговата мисия, възгледи и смърт. С настоящия труд се надяваме всеки от нас да погледне към своето родословно дърво и да опознае рода си, защото опознаването на историята, на родМартин Чорбаджийски

Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.ината, на света става именно оттам.

 

От "Българска история".

Категория: История
Прочетен: 63 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 18:04
 
Категория: Политика
Прочетен: 35 Коментари: 1 Гласове: 0
 
Категория: История
Прочетен: 259 Коментари: 12 Гласове: 3
Нали болшевики и марксисти, "нямаха нищо общо" с ционизма, еврейството и талмудистките - сатанински секти?
Нали бяха "антирелигиозни"?...
Нали беше "нацистка" или "фашистка лъжа", търсенето на тая връзка?
Те и с капитализма "нямаха общо", а ги видяхме в яростен единен фронт?

Категория: Политика
Прочетен: 38 Коментари: 4 Гласове: 0
 автор: balkanec категория: История   image
прочетен: 117794 коментари: 8 гласове:  49
последна промяна: 15.07.2012 22:35
Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.


РИТУА
ЛНИТЕ УБИЙСТВА НА СОЛОМОН ПАША
image
Соломон паша

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме - ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмета са евреи приели външно исляма - както марани са юдеи външно приели християнството.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

image
Панорамна снимка на Ески Загра, 1876 г. - година преди бедствието


Град в жертва на Молох

Юли 1877

Той подлага един процъфтяващ град на ритуален холокост - всеизгаряне, принасяне в жертва чрез изгаряне, прекарване през огън.

Градът догаря като кандило цели 5 месеца. Едва есенните дъждове угасят жарта. Така е заличен от лицето на земята, а след Освобождението е изграден отново върху пепелищата - от оцелелите старозагорски бежанци с помощ от държавата. Затова днес е известен като "града на правите улици".

image
Стара Загора - градът на правите улици


Отвъд мълчанието:

Защо са избити старозагорци и е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.

image
Соломон паша щурмува Шипка

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи - по заповед на евреина Дизраели - турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша.
Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)

image
Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи - ритуални убийства.
Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. 
Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Заара евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

Кланетата

Средата на юли

"На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени (по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима."

Отбраната

е съставена от опълченски дружини - около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.

image
Грижите на старозагорчани за ранените презъ време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора.

Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви - Юлий Викед разказва:
„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените ... Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха ... убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите...“
Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци.

image
Соломон Леви паша

Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.

Как представят нещата евреите - в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:
"С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ...“
Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни  и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.


Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски магически ритуали и убийства на пленени българи.

Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости.

Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите сиСлед като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала на еврейската магия - за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите.
Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.


Свидетелствата на Димитър Илков - ето какво казва той:
"Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите.

image

След изгарянето на града, заарските евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.
Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.
Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“
Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:
„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни... По улиците само кости и глави, кости и глави... от „героя“ Сюлейман паша.
По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.
Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях  - толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.
Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда."

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора... Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.

image
Бениамин Биконсфилд Дизраели

Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
...
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?
ИВАН ВАЗОВ

...

Османски паша се подчинява на градски равин

В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България), който е масон от 33 степен (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

...


Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.

Михаил Берберов

...


Малко се знае у нас, че и Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа "Младотурци" на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.

image

За разлика от нас, сред арменците е добре известно кой организира и провежда Арменския геноцид - същата организация на дьонметата начело с Ататюрк.

Още по време на Младотурския преврат сред турския народ започва да се говори, че "всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет и че движението не е турско, а прави еврейска революция".


 

Ритуалните убийства - началото (Балканец :: Ритуалните убийства - началото (blog.bg))

Ритуалните убийства 2 - процесът в Триент (Балканец :: Ритуалните убийства 2 - процесът в Триент (blog.bg))

Ритуалните убийства 3 - Как се разжалват светиите (Балканец :: Ритуалните убийства 3 - как се разжалват светиите (blog.bg))

Ритуалните убийства - Процесът Бейлис (1911-1913)  (Балканец :: Ритуалните убийства - Процесът Бейлис (1911-1913) (blog.bg))


Еврейски признания за ритуалните убийства (Балканец :: Еврейски признания за ритуалните убийства (blog.bg))

Виж също и:

 


Книги-уникати по еврейския въпрос (der-stuermer.org)

 

М.Варшавски - Какво са направили евреите за България ? (der-stuermer.org)

Моралът на Талмуда (der-stuermer.org)

der-stuermer.org/judaismusbg.htm

die_judische_ritualmord.pdf (der-stuermer.org)

Позорните вярвания на еврейските пещерни хора - Всички "религиозни" евреи искрено вярват в тази помия! (der-stuermer.org)

Българският народ и евреите (der-stuermer.org)

stefan_cankov-judei.pdf (der-stuermer.org)

Протоколи от събранията на ционските мъдреци (der-stuermer.org)

Пълен списък на всички значими анти-еврейски печатни издания публикувани в България от Освобождението до 1944 г. (der-stuermer.org)

"Еврейският въпрос" - из дневниците на Ф. Достоевски (der-stuermer.org)

Законът на чифутската секта – “Шулхан Арух” (der-stuermer.org)

Juden stellen sich vor (der-stuermer.org)

ЗАПИСКИ ЗА РИТУАЛНИТЕ УБИЙСТВА (der-stuermer.org)

Българският народ и евреите (der-stuermer.org)


 

 

 

 

 

Категория: Политика
Прочетен: 100 Коментари: 3 Гласове: 2
 
Категория: История
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 1
  image Епопея на забравените Иван Вазов Българска класика: поезия













Мечтател безумен, образ невъзможен,

на тъмна епоха син бодър, тревожен,

Раковски, ти дремеш под бурена гъст,

из който поглежда полусчупен кръст.

Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,

ти, кой беше вихър, котел, що кипеше

над някакъв злобен, стихиен огън.

Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?

 

Природата веща беше се сбъркала:

тя от теб да стори гений бе искала,

затова в глава ти като в една пещ

фърли толкоз пламък и възторг горещ,

но друг таен демон се намеси тамо:

ти стана създанье от крайности само,

елемент от страсти, от злъчка и мощ,

душа пълна с буря, с блясък и със нощ.

Твойта вражда беше вражда сатанинска,

твойта любов беше любов исполинска,

любов без съмненье, без свяст, без предел,

що кат кръст огромен ти беше понел.

Твоят символ беше: смърт или свобода,

сънят ти - Балкана, кумирът - народа,

народа с безчестье и с кърви облян.

 

Твоят живот целий беше един блян!

 

Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.

Ти се вреше дръзко в миналото срито

и оттам влечеше кат победен знак

векове от слава, затулени в мрак,

за царе, юнаци вълшебни преданья,

обраснали с плесен старинни сказанья;

твоят орлов поглед виждаше навред

от българска слава останки безчет

и в тъмна ни древност, бездънна провала,

ти вкарваше смело вселената цяла.

Нищо невъзможно за теб не оста.

ти даваше образ на всяка мечта.

На неми загадки, сфинкси безответни

предлагаше твойте въпроси заветни;

исторйята, мракът, времето, редът

не значеха много в големий ти път;

ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,

нещастен мечтател, апостол и воин,

в един час делото на пет векове.

Чухме ний твойте горди викове,

когато при Сава и при Дъмбовица

викна пръв "Свобода! Сяйна е зорница!"

И ту с перо остро, ту с гореща реч

надеждите сейше наблиз и далеч.

Един само буден сред толкова спящи,

ти един за всички като демон бдящи

работи, бори се, стреска, вълнува,

тук мъдрец замислен, там луда глава,

мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,

поет и разбойник под съща премяна,

мисъл и желязо, лира и тръба:

всичко ти бе вкупом за една борба.

Исторйята има да се позамисли

във кой лик безсмъртен тебе да причисли.

 

Ти умря. И пътят към гроба ти ням

обрасъл е вече със бурен голям,

и прахът ти гние без сълзи набожни...

Не зарасна само, герою тревожни,

проломът широкий, който ти тогаз

в бъдещето тъмно отвори за нас!

 

1882, Пловдив 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 465 Коментари: 3 Гласове: 6
 автор: trakietsadobri категория: Лични дневници   image прочетен: 39 коментари: 0 гласове:  1
последна промяна: 17:30
 
Думи и памет - от и за Народният поет, роден нявга-нявга.

Иван Минчов Вазов,
роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в родолюбивия град Сопот.


Награди и памет, записани в „БГ.уикипедия“
  • Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895).
  • Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895).
  • Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896).
  • През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов, за Нобелова награда за литература.
  • Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).
  • Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София.
  • Награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски (1920).
  • Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III (1920).
  • Почетен гражданин на София (1920).
  • Почетен член на БАН от 1920.
Други почести, пак според „БГ.уикипедия“
  • Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив
  • Името на Иван Вазов носи Народният театър в София (от 1962)
  • Морският нос Вазов на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.
  • Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 г., която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 г.
  • На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София.
  • Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.

Иван Вазов
Певец (Уломък)


От малък любех аз да пея
един, в свободните поля.
А днес — и днеска пак жаднея
да имам въздух и крила.
Да, настоящето е тясно,
не може то да ме скове,
аз търся ширине по-ясно,
аз търся други светове,
де мисълта се волно вдига.
Не може гордият поет
да носи общата верига
в стремителния си полет.
Той фърка, лута се, блуждае,
един със своята мечта,
той друго чувствува — не знае
тъй чувствува ли и света.
Той дири туй, що тука нема,
когато всичко спи, той бди,
от господа примери взема
и нови светове гради;
той прави, руши и създава,
и мигновената мечта
на много векове предава.
Той преживява тленността.
Простор! Простор! О, оставете
душата волна, без юзда,
у нази всичко прах е клети,
душата само е звезда!
Поетът! Нека той възлазя!
Той няма място, няма час,
и ако той при вас не слазя,
то вий стигнете го тогаз.
Отдайте Колумбу морята,
на ветра дайте волността,
пространствата и небесата
отдайте ги на мисълта!
Пловдив, 1883


Иван Вазов
Майчин съвет


Зарана щеш, синко, на път да отидеш,
през гора зелена мома да обидиш.
Но послушай, синко, майка що говори:
помни — кога влизаш у момини двори,
сградье му не гледай дали е голямо,
ами гледай, синко, чисто ли е тамо;
не гледай момата има ли жълтици,
обеци и гривни, скъпи огърлици,
хубави сукаи и шити ръкави —
то се, сине, сявга печели и прави.
Ами гледай памет има ли момата,
че със памет, синко, бива най-богата!


Иван Вазов
Гора и поле


Когато ида в Балкана,
в ония хладни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.

Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
а окол — черни букаци,
долини, хълми високи —

там видиш само орлите,
на воля гордо че плуват,
и само птичите песни
понявга там се зачуват.

Или прохладни зефири,
в гората като въздишат,
и сещаш колко приятно
цветята диви миришат.

Душата бива там чиста,
без яд, без мъка, без страсти,
като небето без мъгли,
като поляна без храсти.
 
Там нищо не те смущава,
ни хорски сълзи, въздишки,
ни пусти мъки, неволи,
ни зло, но очи кръвнишки.


Иван Вазов
Зелено


Навред зелено: лесове,
гори, гори до кръгозора,
зелени чуки, долове,
в зеленина потъва взора;

в зелено къпят се очите,
в зелено къпи се душата,
смарагдени са планините
и сенките, и светлината.

Зелени красоти, омая!
Кипи живот във сила мощна.
Вред рай зелен! О, вред все тая
природа царствено-разкошна!


Иван Вазов
Завет


Аз, синко мили, умирам,
смъртта си близо съзирам.
Чуй мойта воля, додето
ми йоще бие сърцето.

Не чакай, синко Иване,
след мен да найдеш имане,
да поменуваш баща си:
ти знайш, че бяхме сирмаси.

Не ти оставям дворове,
ни стадо сиви волове,
ни вдън ковчега паници
с пиндари, йоще с жълтици;

ни пълен житник със жито,
ни в изба буре честито,
да пиеш и поменуваш —
благатък ти да добруваш.

Но аз ти, синко, оставям,
в наследство тебе дарявам
таз само къща прогнила
и мойте пусти теглила.

И мойте мьки клетнишки,
и мойте сълзи, въздишки —
и твойта душа нек пати
туй, що изтегли баща ти!

Едно ти само не давам
и него не ти прощавам:
в тегло кат мене примирай —
но роб кат мен не умирай!
1875, декември 1


Иван Вазов
Българският език


Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883


Иван Вазов
Де е България?


Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
    
До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава —
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
 
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая —
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
Категория: Изкуство
Прочетен: 130 Коментари: 2 Гласове: 3
 автор: monarchism категория: Политика   image прочетен: 4822 коментари: 5 гласове:  7
 
    Предлагамъ на вниманието на четящитѣ блога една доста интересна статия, посвѣтена на лѣвичарската отрепка Петъръ Дъновъ и неговото лъжеучение.

 Публикувана е въ брой 87 на вестникъ "Родна Защита" прѣзъ 1926 г.


За по-голѣмо изображение кликнетѣ върху снимката и използувайтѣ клавиши Ctrl и +


image

 
Категория: Политика
Прочетен: 184 Коментари: 7 Гласове: 0
 автор: rosiela категория: Лични дневници   image прочетен: 2 коментари: 0 гласове:  1
последна промяна: 16:10
 
 Това красиво същество е много талантливата Яна Язова.
Голям талант, пъстър живот. Д-р Петър Величков всичко разказва в книгите си и аз няма да го преразказвам сега, само ще отбележа, че на 9 юли тя все още е била жива и за последно е писала в дневника си.
Не иска да се вписва в партията червена, да пише стихотворение за Георги Димитров, шат - утепваме те.
Това преди 50 години.
Отказват й всички издателства, не я публикуват никъде и я намират разложена в началото на август в половината от собствения й апартамент, другата е продадена на партиец, за да може да се издържа след смъртта на съпруга си, заместник - директор в БНР.
Предполага се, че я е ликвидирал купувачът на половината апартамент, за да може да вземе и другата половина. Драмата се разиграва в центъра на София.
Д-р Петър Величков се бори зверски да не окрадат романите й. И спаси третия ръкопис на всеки един роман.
Мисля, че така беше, а това е важна причина да го уважавам и то много.
Светъл да е пътят й отвъд и се надявам Бог да е наказал убиеца.



Чукнете отгоре да излязат двете снимки
  image   Нагоре
 

  Гласувай:   1  


  Предишен постинг
ПРЕДСТОЯЩА ПАМЕТНА ВЕЧЕР В СТАРИННИЯ ФАЙТОН
Категория: Изкуство
Прочетен: 291 Коментари: 1 Гласове: 1
 4.06.2013 09:20 - Петровъ постъ 2013 г. автор: monarchism категория: Политика   image
прочетен: 3295 коментари: 0 гласове:  2
последна промяна: 24.06.2013 09:34
  image
Честита Света Петдесетница!

       Григориянскиятъ календаръ (неговата пасхалия и месецословъ) е осѫденъ на 11 православни събора преди 1924 г.:

1. Всеправославенъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1583 г., председателстванъ отъ патриархъ Йеремия
2. Всеправославенъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1587 г., председателстванъ отъ патриархъ Йеремия
3. Всеправославенъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1593 г., председателстванъ отъ патриархъ Йеремия
4. Регионаленъ съборъ въ Йерусалимъ прѣзъ 1670 г., председателстванъ отъ патриархъ Доситей
5. Регионаленъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1827 г., председателстванъ отъ патриархъ Агатангелъ
6. Регионаленъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1895 г., председателстванъ отъ патриархъ Антимъ
7. Регионаленъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1902 г., председателстванъ отъ патриархъ Йоакимъ
8. Регионаленъ съборъ въ Йерусалимъ прѣзъ 1903 г., председателстванъ отъ патриархъ Дамянъ
9. Регионаленъ съборъ въ Атина прѣзъ 1903 г., председателстванъ отъ митрополитъ Прокопий
10. Регионаленъ съборъ въ Константинополъ прѣзъ 1904 г., председателстванъ отъ патриархъ Йоакимъ
  11. Регионаленъ съборъ въ Атина прѣзъ 1921 г., председателстванъ отъ митрополитъ Германъ Деметриадски

      Анатемитѣ важатъ и за т. нар. "новоюлиански календаръ", който представлява една григориано-юлианска смесица. Това е така, защото на тѣзи православни събори е осѫденъ целиятъ месецословъ, не само григорианската пасхалия. 

image 

     Тази година (2013), особено добре се вижда една отъ причинитѣ за осѫждането на този календаръ, а именно - нарушаването на праздничнитѣ дни и съкращаването на днитѣ за постъ. По новоюлианския календаръ (съвпадащъ до 2800 г. съ григорианския) тази година не само, че ще се съкрати, но и изобщо нѣма да има Петровъ постъ.

Календаръ на "БПЦ":

 
 image
 
     Видно е, че веднага следъ Петдесетница има петь дни блажна седмица и веднага следъ това Петровдѣнъ.
  Естествено подобно канонично нарушение не вълнува нецърковниятъ човѣкъ, но православнитѣ знаятъ много добре до какво води хулното отношение къмъ Светитѣ апостоли и нарушаването на единъ отъ 4-тѣ голѣми постни периода въ годината.

Какъ ще се празднува по православному тази година по т. нар. Юлиански свѣтоотечески календаръ (старъ стилъ):

 image
image
image

     Петровиятъ постъ по стария свѣтоотечески календаръ ще бѫде 11 дни тази година. А колко много празднични дни се пропускатъ по схизматичния "новъ стилъ"? Дяволската ересъ на икуменизма погубва всичко православно.

 Дай Боже да устоимъ! Слава Богу за всичко!



 image

   Използувани материали отъ Църква на Истинскитѣ Православни Християни на България и Българска Православна Старостилна Църква.
 
Категория: Други
Прочетен: 448 Коментари: 2 Гласове: 1
 автор: monarchism 
Малко старо, но много добро. 

Източникъ - ruslan-fukara.blogspot.com/2012/12/blog-post_30.html


"Защо ритуалното бръснене на Джамбазки и дружинката му е оскърбително национално предателство


Чеда мои,

това ви пиша, за да не съгрешавате и да не хващате по пътя на лукавия, та да погубите едничката си безсмъртна душа и да изгорите в пъклото.
Тези дни скивах по телевизора дружинка от ВМРО-БНД да си режат ритуално брадите пред Съдебната палата в Пазарджик, докато вътре течеше делото за разпространение на салафизъм срещу 12 имами и една жена. Зам.-председателят Ангел Джамбазки уточни, че са избрали "нетрадиционната форма на протест" , за да изразят несъгласието си с мъжете с дълги бради и жените с бурки.
"О, неразумний юроде, поради что ся срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? Или болгарите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци..."
Така ни напътстваше великият Паисий, нима някой е сляп и не види достолепната брада на светия Хилендарски старец.
Брадата е изконно православно, иже болгарско украшение за мъжа.
В Писанието Сам Господ казва: "Не стрижете главата си наоколо и не разваляйте края на брадата си". /Левит 19:27/ Още от най-древни времена кьосета били служители на идолите и Ваала, огнепоклонници и гадатели. "Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове. И в капищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави", свидетелства за вавилонската гнус пророк Иеремия в своето послание.
Още Светите апостоли са забранили да посягаме на тази буйна растителност, когато са ни въвеждали в Христовото служение.
Ревнителят на вярата Блажени Йероним напомня: "Те не бива да стрижат главата и брадата си, подобно на кланящите се на Изида и Серапис. Бръсненето е езическо суверие".
В Постановленията на светите апостоли пък се посочва: "Не бива също брадата да се разваля и да се изменя човешкия образ напук на природата. Не събличайте брадите си. Защото това /да бъдат без брада/ Създателят е направил пригодно за жените, а за мъжете е непристойно".
Друг свят мъж - Кирил Александрийски, също изрично предупреждава да не се обезобразява лицето с премахване на брадата.
По-нататък пък свети Исидор пише на Дионисий Младши: "Много ме натъжава това, което чувам за теб - че не се равняваш по бащиното целомъдрие, а се подлагаш на чужд за нас позор като лишаваш лицето си от естествения цвят на величавост и го преобразяваш в нещо подобно на женско лице. А това не означава нищо друго, освен че укоряваш Създателя. Защото ако се отказваш от честта, която самото време придава на пълнолетието, с това показваш, че упорито се стараеш да бъдеш непълнолетен и нямаш намерения да ставаш мъж, а да бъдеш и да се правиш на някакъв съмнителен скопец".

Чеда мои,

стригането на брадата - тази мерзост пред Бога, създал ни по Свой образ и подобие, е разпространена от еретици като иконобореца император Константин Копроним, а също и от окаяните латински и лютерански свещеници. Помраченият папа Николай I получил видение свише, че свещениците трябва да стрижат до голо брадите и теметата си, за да бъдат подобни на Ангелите Господни, които нямат пол и кръжат около Божия престол.
Тази срамна ерес се превръща в мода сред латинците и спорът за брадите присъства във всички взаимни анатеми и послания между Православната и Католическата църква от IX век нататък.
Патриарх Филарет посочва: "Проклинам богоненавистната блудолюбна прелест и душегубителната помрачена ерес да се стриже брадата. Нея я въведе беззаконникът Римски папа. С тази ерес се оцапаха всички латински епископи и попове, и много миряни, загубили си ума. Лицето им изгуби добротата си - дареният от Бог образ".
От своя страна западната църква на Събора в Тулуза през 1119 г. заплашва с отлъчване духовниците, които си пускат брада и коса "като простолюдието". Папа Александър III нарежда непокорните отчета да бъдат стригани насила. В Декретите на Григорий IX е казано, че дължината на косите и брадата съответства на големината на греховете. "Затова, когато се стрижем, ние се пречистваме с невинност и смирение и ставаме подобни на ангелите, които остават вечно в цвета на младостта".
Московският патриарх Адриан /1637-1700 г./ дава може би най-свежото съждение:
"Всеблагият Бог, в Троицата осъществен, Отец, Син и Светия дух с мъдростта Своя неизказана сътвори света и създаде човека по Свой Образ и подобие, като го украси с всяка външна доброта, а също и с вътрешна - разум, реч и слово, за да се различава от животните. Мъжът и жената сътвори, като положи разлика видима между тях като знамение - на мъжа благолепие като началник - да му расте брада.
На жената въпреки че е несъвършена, но е подначална, това благолепие /брадата - б.р./ не даде, за да бъде подчинена и да съзерцава красотата на мъжа, сама лишена от тази красота и съвършенство, да бъде смирена и вечно покорна".


Чеда мои,


допреди измислянето на метросексуалната ерес брадата винаги е била знамение за мъжа - символ на неговото достойнство, свобода и почит. Когато арабите воюват с Византия и превземат Антиохия, през 629 г. халифът Абд-ал Малик издава указ, с който забранява на християните да ходят с дълги бради като знак, че са роби.
Нашите предци били горди хора - те се кълнели в брадите си, използвали ги като залог при клетви и обети. Дори печатите на указите и грамотите на властниците обикновено съдържали по няколко косъма от техните бради. В онези славни времена да ти отрежат брадата било нечувано оскърбление, което може да се измие единствено с кръвта на брадоненавистника.
Кой от славните ни царе и светии е бил с женообразно лице? Може би Аспарух се е епилирал? Или Борис Кръстител и Симеон Велики? Или пък светият рилски старец Йоан, или не дай си Боже, патриарсите ни Теодосий и Евтимий? Да не би поборниците за свобода Каравелов и Ботев да са се обезкосмявали старателно? Левски понякога се е бръснел от конспиративни съобажения, а не подведен по последната мода.
Ако ги нямаше брадатите, нямаше да я има и България.
Ангел Джамбазки и неговата дружинка не знаят, ли че повечето от честните основатели и смелите воеводи на ВМОРО в Македония и Тракия също не са били кьосета, макар и понякога из парижките и виенските шантани да са ходели с боси лица. Защото брадата е знамето на свободния мъж, а те са се борели именно за свобода.
Защо комсомолците на Краси Каракачанов не поогледат кои разсипаха България - Луканов беше гладко избръснат, същото се отнася и за Беров, Виденов, Костов, Първанов и Станишев. Сакскобургготски и Доган носят кози брадички, които представляват осакатена форма на украшението, дарено ни от Бог. Сега и Бойко Борисов е тръгнал по покварения път на безбрадите, въпреки че понякога ходи небръснат и тогава има просветления.


Чеда мои,


святоотческата традиция ни учи, че бръсначът е от рогатия, но Божията десница винаги ще съкрушава козните на на дявола.
Виждам, че тъмният бяс на брадоненавистничеството надига глава и в нашето отечество. След атентата на летище "Сарафово" вече няколко пъти полицаи ме спират при моите шетания из провинцията. Учтиво ми искат и документите и после горещо се извиняват, че са проверили брадата ми мутра. В МВР не знаят ли, че атентаторът-самоубиец в Бургас беше избръснат до кожа и с дълга коса - носеше се като недоизтрезнял фен на "Металика", а не като вярващ.
Не се учудвам, че Джамбазки и неговата дружинка се разкриха като родоотстъпници и отцеругатели.
Не съм изненадан, че предадоха българското и православното - славата, завещана от дедите ни, обезобразиха лицата си и поругаха Божия промисъл. С обезбрадяването те сами доброволно се лишиха от мъжество и се оприличиха на евнусите, робите, езичниците и чуждопоклонниците. Както се пееше в една комсомолска песен от 80-те: "Една дружинка педераси решили да е*ат баща си..."
Боя се утре младежите от ВМРО-БНД да не измислят друга "нетрадиционна форма на протест" - например да се епилират, вдругиден ще почнат да се червят и гримират на публични места, и после върви ги спри като хукнат по гей-клубовете.
Върнете се в правия път!
 "Покайте се, защото се приближи Царството небесно!" (Матея, 4:17)" 
Категория: Други
Прочетен: 314 Коментари: 4 Гласове: 3
  Автор: lililota 
Искаш ли сега да отидем да видиш и да разгледаш с мен много цветя? … Ти трябва да ги изучиш до съвършенство, за да се научиш да имитираш Бога. Колкото по-сполучливо Го имитираш, толкова по-добри цветя ще създаваш. Не се опитвай ти да измисляш цветя! Каквито усилия и да положиш, твоето цвете няма да прилича на цвете и ти ще се намериш един ден озлобена против Бога като рисувач на пейзажи, който рисува не по Божие подобие, а по „аз тъй ги виждам“!  
Категория: Изкуство
Прочетен: 575 Коментари: 2 Гласове: 3
 Автор: lililota  

Леополд Ашенбренер предупреждава за проблем с ККП и използването на ИИ: „Запазването на свободния свят срещу тоталитарните държави е под въпрос“

Специалист, уволнен от компанията OpenAI предсказа, че до 2027 г. може да бъде създаден Общ изкуствен интелект (ОИИ) с човешки образ и изрази тревога заради шпионска заплаха от страна на Китай в тази област.

“Ако и когато ККП [Китайската комунистическа партия] се заинтересува от ОИИ, трябва да очакваме от тяхна страна неимоверни усилия за конкуренция. И аз мисля, че има съвсем ясна пътека как Китай да влезе в играта: да изпревари САЩ, като открадне алгоритмите“, пише Ашенбренер.

Според г-н Ашенбренер без засилени мерки за сигурност в следващите няколко години ККП ще занесе у дома „ключови пробиви в областта на ОИИ“.

“Това ще бъде най-голямото съжаление на елита по национална сигурност, преди десетилетието да свърши, пише той и предупреждава, че „запазването на свободния свят срещу тоталитарните държави е под въпрос“.

Ашенбренер иска по-сериозна сигурност за т.нар. „AI model weights“ – числовите стойности, които отразяват силата на връзките между изкуствените неврони – и, в частност, за тайните на алгоритмите, където в сегашната ситуация според него са направени сериозни пропуски.

„Мисля, че липсата на сигурност за тайните на алгоритмите е най-вероятният начин, по който Китай може да остане в надпреварата за ОИИ”, пише той. „Трудно е да се установи в колко лошо състояние е сигурността на тайните на алгоритмите.“

Г-н Ашенбренер твърди също, че ОИИ може да даде тласък на суперинтелекта за малко над пет години, като автоматизира развитието на самия ИИ.

Записките на г-н Ашенбренер, озаглавени „Информираност за ситуацията: предстоящото десетилетие“, предизвикаха редица реакции в света на технологииите. Ученият Скот Арънсън, специалист в областта на компютрите ги описва като “един от най-необикновените документи, които съм чел”, докато софтуеърният инженер Грейди Бууч написа в Х, че много елементи в нея са изначално, притеснително, потресаващо погрешни”.

„Отдавна е време да регулираме тази област“, пише Джейсън Лоуи-Грийн от Центъра за ИИ политики в коментар за публикацията на г-н Ашенбренер.

Отново по X Джейсън Колбърн от Кампанията за сигурност на ИИ отговаря на забележката за ИИ състезание между САЩ и Китай с предложение за „глобално неразпространение, започващо с двустранно споразумение между САЩ и ККП“.

В последните седмици изследователи на ИИ от Google и DeepMind са публикували писмо, предупреждавайки, че ИИ технологията представлява „сериозен риск“, стигащо до и включващо „унищожението на хората“.
 

Регулация на ИИ

„Осведоменост за ситуацията“ излиза, когато законодателните институции на САЩ и държавите по света са се заели с регулациите на ИИ.

През март 2023 г. Европейският парламент приема широкообхватния Закон за изкуствения интелект, като няколко месеца преди това държавите членки са постигнали съгласие по предложението.

Двупартийният закон ENFORCE, представен наскоро в Конгреса на САЩ, ще позволи на Департамента към Търговското бюро за индустрия и сигурност да наложи place контрол върху износа на ИИ технологии.

В постановление от 10-ти май към законопроекта, конгресменът Раджа Кришнамурт (Дем. – Илинойс), член на Избрания комитет за Китайската комунистическа партия, предупреди, че според сегашния закон „нашият комитет за национална сигурност няма властта, нужна да предотврати това Китайската комунистическа партия, армията ѝ и пряко контролираните от нея компании да получат ИИ системи, които да помогнат за бъдещи кибератаки срещу САЩ.“


Ашенбренер казва, че от отдела за човешки ресурси на OpenAI са нарекли предупрежденията му за ККП „расистки“

Г-н Ашенбренер издава „Осведоменост за ситуацията“ няколко месеца след като е напуснал OpenAI по доста противоречив начин. Във фирмата той е част от екипа за суперстандартизиране.

Обвиненията към г-н Ашенбренер са, че през април той, заедно с още един служител на OpenAI са позволили „изтичане на информация“. В интервю от 4 юни с Дуаркеш Пател г-н Ашенбренер, на въпрос за това, отговаря, че „изтичането“ е свързано  с документ за сигурност, даден на трима изследователи, несвързани с OpenAI.

„Но по това време в OpenAI беше напълно нормално да се споделят идеи за сигурност с външни колеги, за получаване на обратна връзка“.

Г-н Ашенбренер свързва уволнението си с въпросите, повдигнати от него във връзка с възможни кражби на интелектуална собственост от страна на Китай.

Той казва на г-н Пател, че е бил предупреден официално от отдела за човешки ресурси на компанията, след като е направил чернова на документ за сигурност, в който споменава заплахата от ККП и го е споделил с борда на OpenAI.

„Човекът от отдела за човешки ресурси ми каза, че е расистко да се безпокоя за шпионаж от страна на ККП.“ Той добавя, че по-късно заради този документ е информиран, че е уволнен, а не просто предупреден.

Двамата тиймлидери на екипа по супернапасване (между интелекта на човека и изкуствения интелект – бел.прев.) Иля Сътскевър и Ян Лейке са напуснали OpenAI в средата на май.

„През последните няколко години процесите по сигурността отстъпиха място на бляскави продукти“, пише г-н Лейке в Х.

„Отдавна закъсняхме да реагираме на усложненията, свързани с разработването на ОИИ. Трябва да превърнем в приоритет подготовката си за тях по възможно най-добрия начин“, допълва той.

Г-н Ашенбренер е роден в Германия. Завършил е с докторска степен университета в Колумбия като първенец на випуска на 19 години. Той посвещава своята „Осведоменост за ситуацията“ на г-н Сътскевър, компютърен специалист от канадско-израелски произход, роден в Русия.

Текстът е преведен от англоезичния "Епок Таймс"

 

Категория: Политика
Прочетен: 47 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 27.06 14:44
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10282411
Постинги: 8018
Коментари: 3761
Гласове: 6434
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Фердинанд Грал - "ВОЙНИТЕ НА АНГЛИЯ. История на британските войни в пет континента" (Алтернативен линк с книгата: https://emirsaba.org/vojnite-na-angliya.html )
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
25. Един дигитален гражданин няма да се впише в книгата на живота!!!
26. Библиотека "Струмски"
27. Яна Язова