Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2015 21:48 - До „Сантяго” и назад (пътепис)
Автор: ilusaperdida31 Категория: Спорт   
Прочетен: 4725 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Няма нищо по-хубаво от това да пътуваш, да опознаваш чужди места, да се запознаваш с непознати хора и да вземаш от тях ново късче знание за света. Днес пътуваме, за да сбъднем една мечта на две пораснали момичета, които още от ученическите си години се влюбват в един отбор и като две истински фенки на най-великата игра си обещават някой ден да посетят неговия храм. Отборът е Реал Мадрид, храмът е „Сантяго Бернабеу”, а девойките сме аз и моята най-добра приятелка. 

image

Денят е 3 май 2014 година. Намираме се в автобус 84 и пътуваме за Летище София, Терминал 1. Нарамили сме по една раница и ентусиазирано правим планове за момента, в който ще пристигнем в Мадрид. И друг път сме изпитвали щастието да стъпим на испанска земя и сме запознати с разликите в температурите. Тук може да е леко хладно, но там неминуемо ще се радваме на топлото посрещане на мадридското слънце.

       Нека обаче се върнем към мрачна София и тясното помещение за заминаващи. Опашката за чекиране е огромна, но ние чувстваме, че не се налага да се редим на нея, имайки предвид, че сме само с ръчен багаж, затова се насочваме към зоната за проверка на багажа, паспорта и нас самите. Все пак да уточним, че сме се чекирали онлайн и си носим принтирани бордните карти. Но неяснотата е голям враг на емоционалното равновесие на човека. „Те защо имат зелени лентички на багажа? На ръчния багаж!”, все по-често пита моята приятелка. След малко виждаме как човек с раница, малко по-голяма от установените размери, е изпратен да си доплати и ни става още по-зле. Вече си представяме как и нас ни уличават в престъпление и ни взимат пари, само защото нямаме зелена лентичка. Повече не искам да пътуваме с Wizzair, казвам аз на спътницата си, която ми акомпанира, че тя изобщо не иска да лети със самолет, но заради Реал Мадрид ще се жертва.

       Вече сме на борда и съм приятно изненадана, че стюардесите този път не се държат грубо – нещо, с което свързвам тази иначе приятна на цвят самолетна компания. Мой добър приятел би казал, че дружелюбното им поведение, вероятно се дължи на невпечатляващата им външност, която е далеч от представите за красива и безупречна. Явно съм била заблудена, че това е задължително изискване за тази професия.  

       Слизаме от самолета. На Летище „Барахас” часът е 20:19 местно време, а температурата е 26 градуса. Полетът мина бързо и неусетно, нямаше и помен от неприятните емоции, които преживяхме при последното си пътуване до Валенсия, когато самолетът се издигаше и спускаше в продължение на минути, явно чакайки да му бъде разрешено да кацне.

       Насочваме се към метрото, търсейки с поглед мястото, откъдето преди три години си купихме петдневни карти, които позволяват на туристите да ползват неограничено всякакъв вид транспорт срещу сумата от 28 евро. Решили сме да го направим отново. Ние сме ларж българи. Може цяла година да сме спестявали, но сега ще си отпуснем душата.

       Бързо се ориентираме как стоят нещата в мадридското метро. Всяка линия, освен с номера си, се разпознава и с цвета си. Просто трябва да знаеш къде искаш да отидеш. Линията от летището е розова, а тази, която минава покрай „Сантяго Бернабеу” – тъмно синя. Именно тези две линии трябва да използваме, за да стигнем до квартал Чамартин, където се намира хотелът ни.

       Стигаме до спирка „Куско” и е време да излезем на повърхността. Двете наклонени кули ни гледат приветливо, потвърждавайки, че сме на правилното място. Забелязваме обаче разминаване в имената на улиците, които са изписани на картата ни и тези, които четем на табелките на самите улици. Няма значение, моята приятелка винаги се е гордяла със своята ориентираност, освен това и двете имаме чувството, че сме си вкъщи. Вървим по непознатите улици в непознатия квартал без ясно съзнание къде точно се намира хотелът, но с усещането, че сме в правилната посока. Единственото, което ни притеснява, е, че става тъмно, а освен това стомасите ни къркорят. Отбиваме се в хранителен магазин, от който се сдобиваме с хляб, хамон и нещо за намазване. Време е сухоежбината да започне!

       Най-после намираме хотела! Оказва се, че леко сме го подминали, залисани в приказки колко е приятно и как ни се живее на подобно място – тихо, топло, чисто. Хотел „Инфанта Мерседес” се намира срещу малък парк, което много се харесва на приятелката ми. Като влизаме във фоайето, на рецепцията ни посреща симпатичен младеж, който потвърждава резервацията ни, дава ни картите, с които се отключва стаята и ни написва паролата на безжичния интернет - най-важното, както самият той се изразява къде на шега, къде сериозно.

       Докато спътницата ми прави сандвичи за вечеря, аз се заемам с важната задача да уведомя заинтересованите, посредством „Скайп”, че сме пристигнали благополучно в Мадрид. Всичко върви много добре, но над нас продължава да виси проблемът, че ние всъщност нямаме билети за мача, заради който сме дошли в испанската столица. Спокойни сме донякъде, но все пак си обещаваме на сутринта да „сме първи на опашката” пред касите на „Бернабеу”.

       А как стои въпросът с билетите? Колкото и странно да звучи, колкото повече наближава дадена среща, толкова повече места се освобождават. Първоначално, когато проверявахме за билети, дори не можехме да си намерим две свободни места едно до друго (става въпрос за централните сектори), та се шегувахме, че ще молим хората да се преместят (честа практика в България – да разчиташ на хорската доброта, когато нещо не е уредено добре, а в родната ни татковина такива неща бол). През следващите дни обаче започнаха да се появяват съседни места, та решихме да действаме. Приятелката ми опита няколко пъти да закупи два билета, но сайтът на Реал не обявяваше операцията за успешна, поради „мерки за сигурност”. По електронната поща им зададохме въпроса какъв може да е проблемът, а те ни препратиха към банката за проверка на изправността на картата. Тя си се оказа наред, но все пак я забравихме като вариант. Наша приятелка се съгласи да ни услужи с нейната карта (с която често извършва подобни операции), но отново ударихме на камък. И така оставихме осигуряването на ценните хартийки за деня на мача. Риск печели, риск губи. Макар че са ми казвали, че като изключим мача с Барселона, не е трудно да се сдобиеш с билет.

       Забравих да ви спомена, че срещата, която се надяваме да посетим, е между Реал Мадрид и Валенсия. Отново нахлуват ученическите спомени. Един кадър, свързан с тези два отбора, се е запечатал в ума ми. Годината е 2000, на финала в Париж в спор за трофея в Шампионската лига се изправят именно Реал Мадрид и Валенсия. Раул преодолява Канисарес и вкарва за класическото 3:0. Реал печели купата с големите уши за рекордния осми път. В момента отличията в надпреварата са девет, а да се надяваме, че след 20-ина дни ще спечелим и Десетата.

       Раул Гонсалес Бланко – това е любимият ми футболист от тогавашния състав, заради когото наричах отбора (май не само аз) Раул Мадрид. Приятелката ми пък харесваше Фиго – Луиш Фелипе Мадейра Каейро Фиго. Дано не бъркам, че карам по спомени. През сезон 2000/01 Реал Мадрид игра полуфинал с Байерн Мюнхен. Съучениците ни бяха отишли на екскурзия в Троян, а ние си останахме вкъщи, за да гледаме как баварците побеждават. Между другото, бяхме заедно и по време на финала между Байерн и Валенсия. Горките Канисарес, Гайска Мендиета, Кили Гонсалес... За втора поредна година да загубиш финал на Шампионската лига, сигурно е кофти. Аз, да си призная, проспах продълженията, но пък се събудих навреме за дузпите.

       Колко хубава беше Шампионската лига в началото на века! Хубав футбол, забавен коментар (Никито и Томито пускаха лафове) и Реал Мадрид на върха. През 2002 година Кралския клуб завоюва Деветата. После почна сушата и заради честото ранно отпадане на тима се появиха бъзици от рода на „осминаРеал”, но колелото се върти и 12 години по-късно Реал отново е на финал. Дано бием Атлетико, че са ни малко черна котка.

       Но да се върнем към настоящето. Утре, ако имаме късмет, ще наблюдаваме любимците си на живо. Преди три години, дойдохме на екскурзия в Мадрид и не пропуснахме да направим обиколка на стадиона, докосвайки се до историята на най-великия клуб в света. Под звуците на химна на Реал от стогодишнината му, разгледахме спечелените купи и отличия, а от стените ни гледаха бивши и настоящи футболисти. После излязохме на трибуните на 87-хилядното съоръжение, които макар и празни, ни впечатлиха с величието си (стадионите в България са от съвсем друго измерение). Седнахме на резервната скамейка, както и на мястото на Моуриньо (тогавашния треньор на тима). В залата за пресконференции заехме централното място, сякаш бяхме известни персони и някой се интересуваше от мнението ни. Широките ни усмивки, присъщи за хора, сбъднали мечтата си, казваха най-важното – ЎHala Madrid!. Следващата цел, която си поставихме, беше пак да дойдем, но трибуните да са пълни, а на терена да наблюдаваме спектакъл. И ето ни тук.

       
image
 

       Добро утро! Денят е 4 май, часът е около 8. Приготвяме се за закуска, след което ще щурмуваме касите. Доколкото сме запознати, отварят в 10, така че имаме достатъчно време да се нахраним на спокойствие. Влизаме в ресторанта. Няма никого. Избираме си маса и започваме да разглеждаме изкушенията на плота. Приятелката ми се насочва към плодовете, като си избира ябълка, круша и портокал. Взима си и миниатюрна кофичка кисело мляко. Аз пък обичам да похапвам сладко за закуска, затова пълня чинията си с кроасан с масло, кифличка с шоколад и парче кекс. Наливам си портокалов сок и правя любимата си напитка – мляко с какао.

       Съгласно упътванията на момчето от рецепцията, излизайки от хотела, завиваме на ляво. Вървим само направо, докато стигаме до големия булевард (Paseo de La Castellana), на който, малко по-надолу, се намира стадионът. В 9:02 вече гледаме фасадата на „Сантяго Бернабеу” отблизо. Няма и следа от хора, чакащи за билети. С бавно темпо правим обиколка на целия стадион, като на много места забелязваме гишета за различните сектори. Настаняваме се пред главните каси и започваме да чакаме отварянето им. Първи на опашката сме!

       Ето, че започват да пристигат и други ентусиасти. Първо се появява четиричленно семейство французи, което оживено обсъжда нещо, като от време на време се споменава името на Зинедин Зидан. После идват трима азиатци (предполагам японци), въоръжени с обичайната техника – фотоапарат, камера, таблет. Има и местни граждани, съдейки по неглежираното им облекло. Мъж в светло синя фланелка пресича улицата и се насочва към чакащите. Очевидно предлага билети, но никой не желае да ги купи, въпреки че той твърди, че местата са хубави. И ние си траем, все пак сме първи на опашката.

       Касите отварят като по часовник в 10:00. Приятелката ми се нарежда на първото гише и се заема да обяснява на билетопродавачката кои места иска да купи (много я бива в това), а аз, застанала зад нея, наблюдавам как момчето, което беше далеч назад на опашката е първото, което си тръгва с билет в ръка. Лъхва ме едно такова чувство на възхищение към Реал Мадрид и добре смазаната машина, която представлява. Точността и бързото обслужване ме очароват. Заслужава си да дадеш 90 евро за билет!

        А знаете ли всъщност как стоят нещата с местата? Четирите сектора са кръстени съответно – източно и западно крило, северно и южно дъно. Стадионът е на три нива, като цените на билетите варират от 40 до 225 евро в зависимост от местоположението. Ние, изхождайки от факта, че може да не ни се случи повече това щастие, искаме да сме на хубави места, затова си избираме Крило Запад (сектор А, ориентирайки се по главния вход, макар че се оказва, че ложите са на срещуположната трибуна), втори етаж. Както вече споменах, 90 евро.

       Напускаме касите на стадиона щастливи с ценните хартийки в ръце. Запечатваме широките усмивки на снимка с намерението, като се приберем в хотела, да я споделим с фейсбук приятелите си в България. Изчакваме да стане 11, когато отваря клубният магазин, и се втурваме в търсене на сувенири. Аз съм си решила, че искам бял шал, а приятелката ми очаква нещо да я очарова (трудна работа, ако ме питате). След като се сдобих с нов шал и съм готова за довечера, се насочваме към метрото, което ще ни отведе в центъра. Мадрид ни зове!

        Тук е моментът да ви споделя колко обичам Мадрид. Той е толкова бял, топъл и прекрасен. С красиви градини и величествени сгради. Вероятно това е една от причините да симпатизирам на Белия балет. Другата съответно е най-добрата ми приятелка. А третата е самият Реал.

       Изморени от разходката, се прибираме в хотела. Майските температури в Мадрид конкурират юлските в София. Спомням си при предното ни посещение в испанската столица, лицето ми беше добило червеникав загар, но кой да предположи, че през май месец ще се наложи да взимаш мерки против слънцето.  

       Екипирани от главата до петите в цветовете на Реал – бяло и синьо, се запътваме ентусиазирани към стадиона. Току-що чухме по новините, че преките ни конкуренти губят точки – Барселона прави равен с Хетафе, а Атлетико пада от Леванте. Реал Мадрид може да спечели титлата! Реал Мадрид има шанс за требъл!       

       Приятелката ми взема със себе си едно българско знаменце, макар че не си представям в кой точно момент смята за удачно да го развее. Тръгваме по добре познатия път от сутринта. Първоначално улиците са пусти, а аз имам усещането, че сме прекалено натруфени с артикули, но скоро се вливаме в морето от „бели” фенове и вече се чувстваме в свои води. Всички крачат тихо (!) и спокойно към стадиона. Докато чакаме на един светофар, забелязвам как от преминаващата край нас кола, момче (може би привърженик на Атлетико) показва среден пръст. Никой не реагира на неприличния жест.

       Насочваме се към вход номер 3. Там ни посрещат двама полицаи, които вяло поглеждат чантите ни. Не ни обискират. Друг мъж проверява билетите ни и след секунди сме на трибуните. Стадионът е полупразен, но защо ли да бързат хората, знаейки, че местата тук се спазват! Всичко е тихо и спокойно. Между другото, забелязвам няколко камери, които съблюдават за нарушения, с което си обяснявам липсата на униформени (или стюарди, както е по-често срещано в Европата). Привържениците заемат местата си бавно-бавно, а ние като че ли повече от скука, отколкото от ентусиазъм (празните места го убиват), решаваме да се снимаме.

       Футболистите излизат да загряват. Кристиано Роналдо ни помахва! Чувствам се като тийнейджърка от вълнението, което ме обзема, макар португалецът далеч да не е любимият ми футболист от настоящия състав. За съжаление Икер няма да играе в този мач. Треньорска контузия с давност от Моуриньово време, която Карло соломоновски се опитва да излекува, давайки му шанс да пази на вратата по време на турнирните двубои. В защита на Касияс ще изтъкна факта, че с него на вратата вече спечелихме Купата на Краля и достигнахме финала на Шампионската лига! Днешният мач обаче е от първенството, което означава, че Сан Икер ще наблюдава от резервната скамейка, а ние ще гледаме изявите на Диего Лопес под рамката на „бялата” врата. Пусти ни късмет. И двете сме фенки на капитана на Реал, както и на жена му – Сара Карбонеро, спортната журналистка. ЎMadre mнa! Сетихте ли се?

       А моят нов любимец всъщност е Иско, за което получавам много критики от най-добрата си амига, която не може да му прости някои негови антимадридистки изказвания от миналото и посочва като най-голямо доказателство за предателството му името на кучето му – Меси. Иначе толкова хубаво куче.

image
 

       Седалките започват да се запълват, само това до мен продължава да стои празно. От дясната страна на приятелката ми е седнал много симпатичен дядо, а от негово дясно е внукът му. Мила картинка – дядо и внук на мач на любимия отбор. Оглеждам хората около нас. Всички са екипирани с фланелки на тима, но ме учудва цветовото разнообразие. Разбира се, бялото доминира, но се забелязват най-различни варианти на резервните екипи през годините – светло сини, тъмно сини, маслено зелени, червени, оранжеви. Казват, че догодина ще играем в розово? Яко. Вече ще ни викат Розовия балет.

       С първия съдийски сигнал атмосферата драстично се променя. Феновете започват да пеят! Не всички, а само тези от Южната трибуна, където очевидно се намират най-верните привърженици на отбора. Чудех се аз какво ми липсваше досега! Свикнала съм българските мачове да са огласяни от скандирания преди, по време и след двубоя. Да си призная по този показател ги бием испанците. Мелодиите са ми познати, наподобяват песните на любимия ми български тим. Ние обаче сме на една от централните трибуни, така че до нас достигат по-скоро думите на всезнаещите чичковци на средна възраст, които авторитетно съветват Анчелоти как да ръководи двубоя. Честно казано, имам чувството, че се намирам в някакъв испански сериал от рода на „Моите мили съседи”. Говореното е бързо и монотонно, дори нецензурните думи звучат така. Обичам испанска реч!

       Мачът започва добре за Реал, но Роналдо и Бензема не успяват да преодолеят стража на „прилепите”. Валенсия отговаря с опасни контри. Joder! Гостите повеждат с гол на централния си защитник Жереми Матийо след центриране от корнер. Минутата е 44-а. Реал се оттегля на почивката с гол пасив. Настроението около нас е минорно. Лицето на приятелката ми също е посърнало. „Знаех си, че нещо ще се обърка, не може всичко да върви като по вода!”, оплаква се тя. Дядото до нея вади сандвич за вечеря. „їOs gustбis? (Бихте ли желали да опитате?)”, обръща се той към нея (съдейки по въпроса, май е имал предвид и двете ни). Тя му отказва, благодарейки и ме поглежда с умиление, предизвикано от учтивостта на възрастния непознат. За миг забравяме, че Реал изостава в резултата. Снимаме се усмихнати на фона на пълните трибуни.

image

       Второто полувреме започва вихрено, „белите” търсят изравнителния гол. Топката се удря в ръката на футболист на Валенсия и публиката избухва, претендирайки за дузпа. Съдията не дава такава. Нов пропуск на Кристиано! Или по-точно ново спасяване на вратаря на гостите. За сведение името му е Диего Алвес.

       Логичното се случва и Реал успява да изравни. Серхиоооооо Рамоооооос. След головете му срещу Байерн Мюнхен в Шампионската, централният защитник отново бележи с глава, асистенцията е на CR7. Радостта ни не трае дълго, защото Валенсия отново повежда. Започва да се чувства някакво напрежение по трибуните. Сигурно сте чували колко са взискателни феновете на Кралския клуб. Алвес продължава да върши геройства на вратата, не позволявайки на Кристиано да го матира, въпреки неспирните опити на португалеца.  

       Навлизаме в продължението на срещата и не можем да повярваме, че Реал ще загуби така. Отборът, който категорично победи германския колос от Мюнхен, в Мюнхен, само няколко дни по-рано, е напът да загуби домакинството си на Валенсия... И гоооооол! Кристиано Роналдо вкарва великолепен гол с пета, отбелязвайки своето 31-во попадение за сезона. „Поне не паднахме”, успокоява се приятелката ми.

       Напускаме стадиона посърнали. Край нас минават хиляди хора, а аз отново имам усещането за тишина и спокойствие. Снимаме се пред осветения стадион. Надписът „Estadio Santiago Bernabйu” се забелязва отдалече. Всъщност знаете ли на кого е кръстен домът на Реал? На един голям човек, който отдава целия си живот на „бялата” кауза – първоначално като привърженик, после като футболист, директор, мениджър, а в последните 35 години от живота си като президент на клуба, превръщайки Реал Мадрид в световен колос, хегемон в Испания и Европа. Той е един от хората, съдействали за появата на турнира, известен днес като Шампионска лига. И сега любимият му тим е рекордьор по отличия в тази надпревара.

 

       На следващия ден след закуска се насочваме към Прадо. Спътницата ми споделя желанието си да го посетим и аз, заявявайки, че такива места по принцип не ме впечатляват, се съгласявам да я придружа, макар и с неохота. Когато стигаме пред един от най-големите музеи на изобразителното изкуство, се отказваме. Ние посетихме „Сантяго Бернабеу”, Прадо ли ще ни заинтригува? И вместо това отиваме в известния парк „Ретиро”, който се намира наблизо. Приветстват ни огромни зелени алеи с подстриган в различни форми чемшир и дървета, чиито корони приличат на карфиол. В парка се намира и живописно езеро, което предлага на отпочиващите (ретиро на испански значи спокойно място) възможността за разходка с лодка. В далечния ъгъл на езерото се издига величествен паметник на конник, наподобяващ този на Цар Освободител пред Народното събрание в София.

       За обяд сме решили да седнем в някой ресторант и да похапнем испански гозби. Хващаме метрото и отиваме на метростанция „Сол” („Водафон Сол” да сме коректни към рекламодателите) – мястото, където се намира Осото (символът на Мадрид). Снимаме се с известната статуя с мечката и маслиновото дърво и тръгваме да си търсим късмета.  Спираме се пред ресторантите и четем какво предлагат като Меню на деня, надявайки се то да удовлетворява едновременно и двете ни (повярвайте ми, това е трудна задача, тъй като вкусове ни доста се различават, не само що се касае за храна). Намираме „нашето място” и се настаняваме на една от многото двуместни маси. По неизмазаните тухлени стени висят големи картини в рамки с непонятни за мен изображения. Ето, че Прадо все пак ни застигна! На една от стените обаче забелязваме снимки в рамки на известни личности, посетили заведението. За наша изненада на един от фотосите се усмихват Икер и Сара, а на друг Жозе Моуриньо е в компанията на свой приятел. Спътницата ми се ентусиазира и нарича „съдба” избора ни да се спрем точно на това заведение. Носят ни салата, пържола с пържени картофки, безалкохолни напитки (отне ми малко време да обясня на сервитьора, че не искам кола) и крем карамел за десерт. Моята chuleta за съжаление е алангле и, понеже не съм фен на животинската кръв, я оставям почти непокътната. След като си плащаме сметката, ни поднасят шампанско с манго, което компенсира донякъде неудовлетвореността ми от обяда.

       В ранния следобед, под жаркото слънце, което покачва значително живака в термометрите, моята най-добра приятелка и аз обсъждаме коя да е следващата ни дестинация. Предлагам да посетим Plaza de Espaсa – площадът със статуите на Дон Кихот и Санчо Панса. Знаем, че се намира наблизо (макар пътят до там да не е много приятен, поради оживения трафик), но решаваме да отидем с автобус. Поглеждаме картата и установяваме, че има един номер, който присъства и на мястото, където се намираме и на това, до което искаме да достигнем. Тройката. За всеки случай се консултираме с местна жителка дали този автобус ни върши работа. След миг колебание от нейна страна (вероятно се чуди защо не отидем пеш), тя дава положителен отговор и ние се качваме доволни на возилото. След едночасово въртене из Мадрид, минавайки през последната спирка на автобуса (някъде близо до нашия хотел), успешно достигаме до желаната дестинация.

     image

       На 6 май се будим със съзнанието, че днес е последният ни ден в Мадрид. След като се зареждаме с енергия (сиреч закусваме), подемаме нова обиколка на града. Тръгваме пеш към стадиона, за си вземем символично довиждане, после се качваме на метрото и се насочваме към Сибелес. Площадът с красивия фонтан на богинята, пазителка на ключовете на града, е символ на Мадрид и по-точно на Реал Мадрид. Там е мястото, където „бялата” част от испанската столица отбелязва своите победи. Атлетико празнува малко по-надолу при статуята на Нептун.

       За обяд си избираме едно от заведенията на Plaza Mayor, където похапваме паеля. После се запътваме към летището и с нетърпение очакваме да се приберем в България. Мадрид е прекрасен, но родното ни липсва. А колкото до Реал, следващата ни мечта е да гледаме тима в мач от Шампионската лига. 

 

 




Тагове:   Реал Мадрид,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Радвам се, че сте доволни и сте си ...
06.04.2015 22:34
Радвам се,че сте доволни и сте си прекарали добре.
цитирай
2. haralanov - Блазе ти...
07.04.2015 15:21
Въпреки, че съм отявлен фен на Барселона...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ilusaperdida31
Категория: Спорт
Прочетен: 22969
Постинги: 13
Коментари: 2
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031