Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 7066396
Постинги: 7761
Коментари: 3330
Гласове: 5246
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Петиция за Защита на Националните ни Герои със Закон
4. Институт высокого коммунитаризма
5. "Биволъ" (Разследваща журналистика)
6. Военное обозрение
7. Stop the Hunting of Polar Bears for Profit
8. Планът за съсипването на България
9. Протоколи на ционските мъдреци
10. Български исторически календар
11. Забравеният д-р Ганчо Ценов
12. Българите са по - стари преселници в Македония и Тракия от славяните!
13. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
14. Български канал срещу конспирацията
15. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
16. Забравеният д-р Янко Янев
17. Православието
18. Блогът на zahariada
19. Сайт с български бойни знамена
20. Исторически видеоблог
21. "Изгубената България" - исторически сайт
22. Българският национализъм (1919 - 1944)
23. Владо Черноземски
24. ANONYMOUS BULGARIA
25. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
26. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
27. Самиздател Григор Симов
Постинг
06.09 00:43 - Целеустремеността на един народ- Съединението на Княжество България с Източна Румелия
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове:
3



  Ивета Кралева  3 Години Ago  Няма Коментари  

Съединението е знаменателно събитие в българската история. То се противопоставя на Берлинския диктат, успявайки да обедини нацията под властта на българския княз. Със своите 96 345 кв. км площ и над 3 150 000 души население съединена България става най-важната балканска християнска държава – в териториален, икономически и културен смисъл.

image

1. Предисловие:

Още през 1880 г. е направен първият опит за обединяване на Княжество България с Източна Румелия. Родолюбиви дейци от двете държави, подкрепяни от княза, успяват да създадат комитет, който да подготви съединисткото дело. Новосъздаденият Централен комитет започва да работи с пълна пара, създавайки свои организации и възкресявайки дейността на гимнастическите дружества. За жалост Великите сили заемат отрицателна позиция спрямо желаната акция. Те не искат да нарушат статуквото на Балканите. При тези неподходящи условия активната дейност за обединение отслабва, но не замира поставената цел.

image

2. „Братя! Часът на Съединението удари!…“

В края на 1885 г. в автономната област започват големи вълнения, въпреки стремежа на правителството на Народната партия да ги ограничи. Първи развяват знамето на стълкновението панагюрци. Захари Стоянов пише до народа: „Братя! Часът на Съединението удари!… Вие се задължавате в името на отечеството ни, на славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело“. Една въстаническа колона излиза от селото в посока към Пловдив. Недялка Шилева е жената, която ушива и развява знамето на Съединението. Хиляди българи влизат и обкръжават източнорумелийската столица Пловдив. Княз Александър Първи Батенберг изказва одобрението си за съединистките планове.

Захари Стоянов

image

Княз Александър Батенберг

image

Знаме на Голямоконарската чета

image

3. „Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!“

Рано сутринта на 6-ти септември 1885 г. идва дългочаканият час на Съединението. Народът и войската, предвождани от майор Данаил Николаев, обграждат резиденцията на областния управител Гаврил Кръстевич и го арестуват. Той реагира спонтанно като родолюбец: „Аз съм българин; и аз съм за Съединението“. Безкръвната победа, продължава със съставянето на ново правителство.

Ликуват българите. По-късно Иван Вазов възкликва, че Съединението е „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя беше извършена в душите“. На 8-ми септември 1885 г. князът признава Съединението и приема Южна България под своя власт. Пристигнал в Пловдив, той е посрещнат с безчет овации и нестихваща радост.

Гаврил Кръстевич

image

Майор Данаил Николаев

image

Манифест на княз Александър Български

image

4. „Из възвание на Димитър Петков до българския народ в подкрепа на Съединението (София, 6 септември 1885 г.)

„Съотечественици!

… Историческата ни задача е отчасти изпълнена и ние трябва да се покажем сега достойни. Ние трябва да се въоружим всеобщо и да защитим делото си. Не трябва да слушаме никакви съвети. Събирайте се във всеки град, село, махала и пр., правете митинги, изказвайте съчувствие на делото, защото то е българско дело. Искайте от нашето правителство да изпроводи войска, за да можем да си запазим единството и независимостта. (…)

Да покажем, че сме народ, достоен за свобода! Нашите братя в Румелия очакват от нас помощ. Излизайте, прочее, да защитим българската си чест!“

Димитър Петков

image

При съставянето на тази статия използвахме предоставената информация в учебниците „История“, изд. „Просвета“ и „История на България“, изд. „Стандарт“.

http://interesnotii.com/%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4/




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене