Оценката ми за преставлението, на амвона на храма Пророк Илия в подмосковския град Апрелевка, проведено на 8 май 2016 г. е еднозначна: в храма е извършено кощунство. Кощунство, много по-страшно, от паметното «представяне» на четирите скверни ”девици” на амвона в храма на Христа Спасителя («групата» им е с неприлично название, на английски, което нямам намерение, ни да изписвам, ни да произнасям). (Г.С: ще поема този грях, заради не запознатите, защото името им ”Пуси Райът”(путки бунтовни) говори достатъчно, и за тях, и за режисьорите им! А още от времето на разпъването на Христа, и до сега, именно, еврейството е враг, и на Христа, и на Християнството... и на човечеството! И особено, на Православието! И така ще е, до Края на Света и Христовото Пришествие, когато самият Христос, само с дъха си, ще унищожи Антихриста!)

Но оргията им, в главния московски катедрален Храм, не беше възприемана от никого, като позиция на Църквата или «глас на народа Божий». И самите те не претендираха за такава роля. ”Девиците” в маски бяха, и са, чужди в Църквата. Тях никой не ги е канил в храма и не ги е благославял. Те ни демонстрираха една от социалните язви на обществото, – но не и на Църквата. Тяхното появяване на амвона може да се сравни със случайно попаднала в храма мърсотия от улицата, за почистването на която са достатъчни, метла и парцал. Би следвало, разбира се, след очистването и дезинфекцията, оскверненото място да се поръси и със света вода (но за съжаление, това така и не беше направено, от никого!!?).

А певиците в апрелевския храм разголиха язвата, която е поразила нашата Църква, в цялата й чудовищна реальност. И именно Църквата, а не обществото! Названията на тази смъртоносна язва са много: апостасия(отстъпничество), модернизъм, обновленчество, либерализъм… Тя показва, че, духът на сегашния лукав век (Гал. 1, 4) е проникнал в оградата на Църквата. Хора, движени, не от Светия Дух, а от тлетворния антихристов дух, не се стесняват да говорят от името на Църквата. Защото комедиантките на амвона на Илииния храм са действали, не по собствена инициатива, а по «благословението» на духовника – свещеник Антоний Шугалей, с поддържката на отеца - настоятел и с попустителството на цялата църковна Йерархия. Помрачението на православното съзнание стигна до там, че кълченията на амвона, под звуците на китара и синтезатор, започнаха да се възприемат от някои, почти, като  допустим мисионерско-просветителски «проект», като «дело на Църквата», като доблестно и  похвално «служение».

Още повече ужасява това, че подобно кощунство не се пресича от Чиноначалието и никак не се наказва. Трудно е да си спомним, макар и е един пример, когато в последните години, инициатор на каквато и да е неканоническа обновленческо-реформаторска дейност, да е получил заслужена забрана, като нарушител на свещеническата Клетва. Никой, ни веднъж, не е забранил на нито един от свещениците, като о. Антоний Шугалей, че дързват да извършват Литургия, с отворени царски врати, за това, че изкривяват богослужебните текстове на заменния църковнославянски език, с разговорен руски, за това, че самочинно отменят постите и вършат много други беззакония. Получава се така, че пастир може безнаказанно да отхвърля носенето на нателни кръстчета и забрадки, и по много други начини да настройва към нарушаване на общеприетите норми на християнското благочестие… Всичките тези, а и много други «дреболии», станали характерни за свещениците-модернисти, които така възмутиха цялата традиционно настроена православна общественост, са причината и за това неприкрито кощунство, случило се в Илиинския храм в Апрелевка. Отец Антоний Шугалей, не е нито първия, нито последния, в редицата родни обновленци, не е и първия, нито последния, който, безпрепятствено осъществява реформиране на Църквата.

Как постъпваше Църквата с подобни безчинници в миналото? Обновленците се считаха за отлъчени от Църквата и се приемаха в общение, само след публично покаяние. Всичките хиротонии, извършени от обновленчески епископи, биваха признати за недействителни. По указ на свети Тихон, всичките обновленчески храмове, които през 1920–1930-те  години се възвращали от обновленческия разкол, задължително се пререосвещавали. Нека разберем, защо тази мярка е задължителна. Обновленчеството е духовно явление, а не е просто едно от политическите, естетически или административни насочености, на отделна група вярващи хора. Това не е «църква», водена, от Светия Дух. Техните храмове са изгубили благодатта, понеже Светият Дух е отстъпил от тях, когато са се предали на реформаторския дух.

Затова трябва отново да се освещава оскверненият храм Св. Пророк Илия в Апрелевка. А тези, които смятат, че не е задължително да се прави преосвещаване на този храм, просто са изгубили дара за различаване на духовете (1 Кор. 12, 10).

Произшествието в Апрелевка, не е случаен епизод, а е една от проявите на диагнозата, за която Самият Господ Иисус Христос е предупредил Своята Църква: Вие сте солта на земята. Но ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. (Мат. 5, 13). По църковнославянски изразът «Но ако солта изгуби сила» звучи по-убедително: «аще же соль обуяет». Това предупреждение на Спасителя е насочено, не към светските хора, а именно към вярващите християни. Но за съжаление, некои от нас, така и не са възприели този стих, от Планинската проповед, (Мат. 5, 1–12.

И когато превращат църковния амвон в клуб за вечеринки, това и значи, че «солта е изгубила силата». Слепият пастир събира стадо от слепци и заедно тръгват по правия път към пропастта (Лк. 6, 39), чието име е – геенна огнена, приготвена за всички кощунници. Това също означава, че «солта е обуяла». Духовно изродената църква вече става, не училище за благочестие и място за спасение, а се превръща в своята противоположност. И вече не е стълб и утвърждение на Истината (1 Тим. 3, 15), а място за разгу и бесовщини. Амвоните, пред очите ни се превръщат в арени и естради. А цялата Църква гледа това въпиюще безобразие и мълчи. И по-точно, не само мълчи, а се и занимава с подобна псевдо-просветителска и псевдо-мисионерска дейност…

Много голяма грешка ще е да обсъждаме репертоара и нивото на талантливост на изпълнителките (както на московския, така и на апрелевския амвони). Това е въпрос на вкус, а за вкусове, не се спори. Някому харесва «Let my people go!», някому – «Богородице, Путина прогони!»

Затова, оценка и на двете представления трябва да дадат, не изкуствоведи или музикални критици, а познавачи на църковните канонически правила и Типикона. А уставът на православното богослужение съдържа напълно определени изисквания.

Библейската песен за пророка Мойсей «Поим Господеви, славно бо прославися…» трябва да звучи ежедневно в началото на канона, на утреннята (Типикон, глава 18). Но нея, не трябва да я бъркаме с джазовата негърска композиция на Л. Армстронг, «песен на Мозес» прозвучала в апрелевския храм.

Молитвата «о властех и воинстве» звучи в ектенията на всеко богослужение. Църквата го прави за изпълнение на апостолските думи (Рим. 13, 1–7). И е очевидно, че тази молитва е несъвместима с богохулните викове за Президента, прозвучавли по време на пърфоманса в храма на Христа Спасителя.  

Във всеки случай, лекомислените песнички в естраден стил, не може да се изпълняват в осветен храм. Това е забранил Самият Господ: ”Домът Ми, дом за молитва ще се нарече”; а вие го направихте разбойнически вертеп (Мат. 21, 13, сравни: Йер. 7, 9–11).


Прогони кощунника, и ще изчезне раздора, и ще престанат споровете и борбите (Притч, 22,10). 

Благодатный Огонь

9.11.2016

blagogon.ru/digestr

Превод, Григор Симов