ЕЛЕГИЯ

Христо Ботев

Кажи ми, кажи, бедний народе, 
кой те в таз рабска люлка люлее? 
Тоз ли, що спасителят прободе 
на кръстът нявга зверски в ребрата, 
или тоз, що толкоз годин ти пее: 
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник, 
син на Лойола и брат на Юда, 
предател верен и жив предвестник 
на нови тегла за сиромаси, 
нов кърджалия в нова полуда, 
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! 
Глухо и страшно гърмят окови, 
не чуй се от тях глас за свобода: 
намръщен само с глава той сочи 
на сган избрана - рояк скотове, 
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело 
кървав се лее над камък гробен; 
кръстът е забит във живо тело, 
ръжда разяда глозгани кости, 
смок е засмукал живот народен, 
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние 
без срам, без укор, броиме време, 
откак е в хомот нашата шия, 
откак окови влачи народа, 
броим и с вяра в туй скотско племе 
чакаме и ний ред за свобода!

---

Речник: 
с ю р т у к - горна мъжка дреха 
р е с и` - мн. число от расо

Стихотворението излиза за първи път във в. "Свобода" през 1870 г.

г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!