Десетилетия наред историята ни умишлено е манипулирана, подменяна, фалшифицирана, а цели епизоди от нея са изтривани и премълчавани в услуга на идеологемите на руския империализъм и в угодническо обслужване на неговата доктрина.
Цял отбор от продажни „историци” назначени от БКП и Държавна сигурност – верни слуги на Кремъл, продължават да сеят антибългарска пропаганда, да прикриват и манипулират истината.
Умишлено и целенасочено българинът е заблуждаван и лъган относно целите, методите и средствата на имперската руска дипломация, целяща разширяване на империята и присъединяване на нови подчинени територии за осъществяване на грандиозния план на династията Романови за възстановяване на псевдовизантийска империя, завземане на проливите и пълно господство над Черно море и Балканите.

След като през 1913 г. година Русия организира поредният заговор срещу България и страната ни е нападната от довчерашните съюзници Сърбия и Гърция, а впоследствие и от Румъния, българският етнос изживява първата голяма национална катастрофа.
През 1912 г. коалицията от балканските държави България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявявя война на Османската империя. България свиква мобилизационен резерв от 714 000 човека. Повече, отколкото останалите съюзници взети заедно и изнася на плещите си войната, спечелена с общи усилия.
Нежелаейки да допусне образуването на голяма и сплотена българска държава, руската дипломация организира поредния си заговор срещу България.
Още по времето на войната, веднага след първите български успехи, Румъния , подкрепяна от Русия, предявява искания към България за териториални отстъпки като компенсация за очакваното българско разширение в Тракия. Да припомня, че съгласно цитираните по-горе документи, които съм приложил тук:http://istinata.bg/?p=62 , цяла Северна Добруджа, населена с българи, е предадена на Румъния още през 1878 г. като компенсация на това, че Русия анексира Бесарабия. Големи части българска плът – Пиротско и Нишко са разкъсани от тялото на България и подарени на Сърбия, а Беломорието, Южна Тракия, Родопите и Македония умишлено са оставени в пределите на Османската империя.
Заложените още на 8 юли 1876 г. в секретното Райхщадското споразумение между Русия и Австро-Унгария, потвърдени в Будапещенската конвенция от 15 януари 1877 г. и станали основа на Берлинския договор разбирания на имперската руска дипломация, че е недопустимо образуване на голяма и независима българска държава, която може да се превърне в основна пречка за завладяване на проливите и Цариград и пълна руска доминация на Балканите, в този момент придобиват нови измерения.
Вследствие на войната, контролираните от България територии почти напълно достигат границите на Българската екзархия, населена основно с българско население и призната още през 1870 г. със султански ферман – документът с най-висок ранг в Османската империя. Това е кошмар за руската дипломация.

На 13 април 1913 г. правителството на Гешов се обръща към Русия с молба да посредничи в спора му със Сърбия. Основание за молбата е чл. 4 от тайното приложение към българо-сръбския договор, който допуска руски арбитраж само за „спорната“ зона с районите на Скопие, Кичево, Дебър и Струга. В отговор от 15 април, руският външен министър Сергей Сазонов приканва българската страна да направи териториални отстъпки, но Гешов отказва.
На 22 април 1913 г., гърци и сърби, съгласувано с руските дипломати стигат до предварително споразумение за съюз срещу България, а на 1 май е сключена военна конвенция между двете страни. С договор от 19 май Белград и Атина си гарантират взаимно териториалните придобивки в Македония. Разработен е и общ план за действие в случай на война, към който е привлечена и Черна гора. В опит да разколебае България, през април и май сръбската дипломация търси неколкократно помощта на Румъния, но румънският премиер отказва да се обвърже в съюз срещу българите. През май е направен опит от страна на Белград за сключване на съюз дори и с Османската империя.
За самата Междусъюзническа война е писано много, изследвана е, но много от фактите и обстоятелствата за нейните причини и подбудител все още остават скрити. Тук съм споделил малка част от тези скрити страници от нашата история: http://istinata.bg/?p=131
България успява да спре сръбската и гръцката армиа и дори минава в котранастъпление, но поради наличието на предатели-русофили в генералния щаб, начело с ген. Радко Димитриев, в този момент бойните действия са саботирани, командва се дори безпричинно отстъпление, което дава време на руската дипломация да ортанизира мощна антибългарска коалиция и малко по-късно – на 28 юни 1913 г. България е нападната и от Румъния, която до този момент е била възпирана от Русия. Османската империя също се възползва от ситуацията и нахлува в Южна България.
Изключителен точен и пророчески анализ на ситуацията прави Старозагорският Митрополит Методий в книгата си „Погромът над България. Виновникът”, издадена през 1914 г.
„Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е […] България да си стане руска губерния.”
Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Райхщадското споразумение (между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. – б.м., П.М.).
„Девизът“ на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония”

„Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия”

„България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг. Кабинетите Гешов – Данев прие съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски. Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал, го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?”
1914 г.
Стара Загора

Въпреки поражението заради предателите – русофили и идиотската политика на правителството на Гешов (междувремменно отстранено), който до последно разчита на Русия да възпре Румъния, на последвалите мирни преговори в Букурещ и Цариград България успява да постигне териториално разширение и излаз на Егейско море.

Територия на България след Междусъюзническата война.

Демографските последици обаче са катастрофални.
След войната от 1913 г. България приема общо четвърт милион изселници, а един милион българи остават под чужда власт.
Веднага срещу българите в Македония сръбските власти започват масови арести, репресии и убийства. Гърците не остават назад. Българските митрополити на Скопие, Охрид, Битоля и Дебър са прогонени. Започва терор срещу българското население, гонения и насилствена асимилация. Българите се вдигат на въоръжена борба и избухва Охридско-Дебърското въстание, което е потушено с нечувана жестокост от сръбските власти.

Въстанието е организирано от ВМОРО , но  избухва спонтанно и без подготовка на 7 септември 1913 г.

7 септември 1913 година обединени български и албански чети освобождават Дебър и на 9 септември 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефедин Пустина, Христо Атанасов, Иван Бойчев, Нестор Георгиев, Риза бей, Байрам Стразимири, Наум Бояджиев и други, всички родом от Дебър.

Въстаниците прогонват сръбските войски и администрация и от Стружко и Охридско. Четвърти сръбски полк е пленен заедно с всички офицери. Няколко сръбски оръдия са пленени в Охрид, където четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат още на 12 септември призори. Жителите ги посрещат възторжено. Целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа. В нея влизат Лев Огненов, възпитаник на Робърт колеж, Иван Групчев, завършил Солунската гимназия, Павел Христов, революционен организатор, Лев Кацков, юрист, Петър Филев, търговец, и други видни граждани. Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села. Въстаниците прогонват сръбските войски към Битоля.

На 15 септември 1913 г. в Охрид се събират няколко хиляди въоръжени въстаници. На състоялия се воеводски съвет за главнокомандващ на всички въоръжени сили е избран Петър Чаулев. Взето в решение въстаниците незабавно да тръгнат към Битоля и Кичево. Определени са и войводите, които ще действат в съответните райони. Тъкмо когато въстаниците са готови да тръгнат, Петър Чаулев получава съобщение, че по искане на сърбите гръцки войски са преминали границата и са завзели град Поградец в южния край на Охридското езеро. Чаулев веднага изпраща един български учител да предупреди гръцкия командир да се оттегли с войските си или ще бъдат нападнати. Гръцките войски се оттеглят. Въстаниците обаче загубват близо две денонощия.

Бойци от четата на войводата Петър Чаулев със знамето на охридските въстаници, на което е извезана девойка, носеща българското знаме – бяло, зелено, червено

Избухването на въстанието и прогонването на сръбските войски от Дебърско, Стружко и Охридско подтикват сръбокото правителотво да обяви, че е започнала „нова война“. Още на 11 септември е издаден кралски указ за мобилизация. За потушаване на въстанието освен редовната армия са мобилизирани допълнително около 100 хиляди войници. В помощ се изпращат и четите на Черна ръка. Сърбия изпраща както редовна армия, така и паравоенни формирования.

Въстанието е потушено със зверска жестокот, по-голяма от тази на османските власти по-време на Априлското въстание.

В Охридска околия са изгорени до основи 80 български села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 български села. Град Дебър е почти напълно разрушен. Опожарени, ограбени и обезлюдени са десетки села в Дебърско. При отбраната на Дебър загиват над 300 души четници. Избити са и стотици невинни жители. Жени и деца са хвърляни в огъня, а мъжете, наредени в редици, са избивани с картечници. В Кичево и Кичевско от сръбските войски и чети са избити над 100 души български и албански първенци.

В Кичево и Кичевско от сръбските войски и чети са избити над 100 души български и албански първенци. Освен това като съмишленици на въстаницитв над 150 души са жестоко бити. Вследствие на побоя 17 от тях умират. В село Пласница, Кичевско, са убити 46 души селяни и 5 къщи са изгорени. В село Гявато са убити над 40 души и труповете им са хвърлени в кладенците.

Насилия са извършвани и в невъстаналите райони на Вардарска Македония. В Кочанско са убити 201 души и 107 са жестоко изтезавани. В Царевоселско са убити 212 души, като 87 от тях са обявени за безследно изчезнали. В Пехчевска околия броят на убитите българи възлиза на 134 души. В Битоля след жестоки мъчения са осъдени на дългогодишен затвор 46 видни български граждани, между които 11 свещеници.

За да спасят живота си, над 30 хиляди души българи от тази част на Македония по различни пътища бягат към България…

Само след три години Русия ще нападне България директно – през Добруджа, заедно с румънска и сръбска армия и в гръб през Македония, с експидиционен  корпус от 20000 щика, ковандван  от ген Дихтерис, заедно с френски и италиански войски.

За да се сбъднат пророческите слова на Митрополит Методий, написани през 1914 г. – четири години преди подписването на 3 март 1918 г. Брест-Литовски договор:

„Всички крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство […] Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя…”

Защото с този договор Русия капитулира пред победителя България и нейните съюзници и от алчните нокти на империята са откъснати над 1 милион квадратни километра и цели народи са освободени от руско робство. Днес тези земи се наричат Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Беларус, Молдова, Грузия и Армения…
istinata.bg/