Изброяването на славните битки за освобождение на Родопите и Беломорска Тракия,  в които Капитан Петко Войвода показва чудеса от храброст, е вече към своя край...

1877. "Родопската армия" на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници. При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер. За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори и след като той остава в турско според Сан Стефанския договор. 
Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата, Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей. 
На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и  второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени. 
Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи. Тук действуват силни турски военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора Крайчо войвода. Но макар и с повече пушки отрядът е вече по-слаб поради необученото подкрепление. След едно тежко сражение  при село Брезе, четата се изтегля на нови позиции. 
1878.  Капитан Петко Войвода разпуска необучените четници и оставя в четата само добре подготвени бойци.  С тях успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка  и съседните села. В края на година пристига руски гарнизон и поема тази грижа. 
1879. Четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население по тамошните места. В средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени  и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска. 
1880. Капитан Петко Войвода е вече цивилен гражданин. Генерал Скобелев, който знае подвизите на този невероятно  смел човек и отличен военен стратег му отправя лична покана за гостуване в Русия. Там той го представя на император Александър Втори. Императорът е покорен от силата и обаянието на българина. Награждава го с Орден за храброст - "Георгиевски кръст", прави го Капитан от руската армия и му предоставя  огромно имение в Киевска губерния. 
Капитан Петко Войвода се връща в България и взима участие в движението за основаване на Тракийското /Одринско/  емигрантско дружество "Странджа". Слага се  началото на българската организация, която ще се бори за освобождаването  на български земи 
1891. Това, което не можаха да сторят башибозуци, турските потери и аскер за осемнадесетте  години, в които преследват войводата и водят над 300 битки с неговата чета, раняват го с 33 куршума - почти по два пъти годишна, това го постига политиканството, новите управници, които  се настаняват на в кабинетите на властта.  Капитан Петко Войвода, който  има огромен авторитет сред народа и е русофил пречи на интересите на новия премиер на страната Стефан Стамболов.  Обвиняват го, че "готви преврат". Арестуван е и изтезаван ежедневно 140 дни - от 27 юли до 15 декември 1892 година във върненската тъмница Ичкале - в подземията на старите римски терми. След като не могат да изтръгнат нищо, защото и няма какво, българският  народен герой е интерниран в Трявна. Междувременно всичките му имоти са конфискувани. При обиск варненският кмет си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били намерени. 
След падането на Стамболов Капитан Петко Войвода е освободен и се връща във Варна. Психически смазан и болен той  умира в нищета  на 7 февруари 1900 година. Такава е съдбата и на други борци за свобода и революционери... 
Капитан Петко Войвода има повече от 20 паметника в България - Варна, Чепеларе, Крумовгрод и Ивайловград, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Асеновград, и  Хасково, който е най-внушителен. Валентин Старчев, един от най-големите български скулптори, е направил паметника на войводата, който стои в Рим, редом със скулптурата  на Гарибалди, има великолепен паметник и в Украйна. 
С радост може да се поздравим, че и в Чикаго вече имаме скромен паметник на Капитан Петко Войвода. Той е поставен в Алеята на Българските национални герои при Българската Православна Църква "Свети Иван Рилски - Чудотворец", създаден от познатия наш чикагски творец Иван Хаджиминов. Неговото официално откриване ще стане на 30 юни, по време на пикника, който ще се състои  на същото място.

Снимките са от българския 12-сериен телевизионен филм "Капитан Петко войвода" по сценарий на Николай Хайтов, режисура Неделчо Чернев, в главната роля Васил Михайлов