2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постът не е диета, нито обикновено въздържание от блажна храна, нито пък дори въздържание от лоши мисли, думи и дела, както са се опитвали да го определят някои. Постът не е вървене по пътя, който проправят правилата, а слизане в същността на нещата и израстване в Христа.
„Трябва ли да постя цяла седмица без олио, за да се причастя?” „На този и този празник не бива да се яде риба”. „Необходимо ли е да се изповядвам преди всяко Причастие?” „Не мога да се причастя, защото вчера ядох нещо, в което има следи от мляко”.
Един прост въпрос, който би могъл да замени всички тези въпроси, и който наистина дава отговор дали целта на поста е изпълнена: „Срещнал ли съм се с Христос?”
Това е същността на поста, същността на нашето съществуване. Всичко, което е повече от това, е външно, а понякога и маловажно. Стълбата служи за това да се изкачим по нея до върха. Онзи, който започва да се изкачва по стълбите, и тогава анализира всяко стъпало, тълкува го, спира се, връща се – очевидно не е имал ясна цел, с която е тръгнал да се изкачва. Или няма ясно желание и копнеж да се срещне с Този, Който го очаква на върха на стълбата.
Постът не е диета, включваща въздържание от блажна храна, нито само въздържание от лоши мисли, думи и дела, както някои са се опитвали да го дефинират. Ако постът се сведе до това, той би бил обикновено отрицание, отхвърляне на нещо, което така или иначе присъства в нашия живот. Тогава постът е нравствено и телесно очистилище, през което преминаваме, та след като се очистим, Бог да ни възнагради със Своите блага: човек заработва своето спасение с личен труд. Всичко това води човека до лицемерно пуританство и привидно, външно благочестие. Той става ласкател на Бога, с цел да получи от Него някаква полза: душевен мир, телесно здраве – главна цел на поста става нашето лично благо. Постим, за да ни бъде добре. Но това не би трябвало да бъде наша главна цел, то е само следствие от осъществяването на целта.
Христос е цел. За да се приближим към Христос, просто трябва да излезем на среща с Него. И то не само чрез Причастието. Да не се заблуждаваме, само по себе си Причастието не е цел. Целият наш живот е Анафора – Приношение на Бога. Ако литургийното приношение и бездушният пост е всичко, което сме принесли на Христос, тогава с нищо не сме по-добри от евреите, които са принасяли жертва, а не милост (Мат. 9:13).
Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. (…) Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне (Ис. 58:5-10).
Христос е цел. Той не иска ние да се чувстваме така, сякаш жертваме нещо заради Него, а да се радваме на срещата с Него. Ако Господ е в нас, Той ще свидетелства за Себе Си чрез нас. Ще оказваме милост, ще разпространяваме мир, ще бъдем утеха и помощ, ще се радваме с онази истинска евангелска радост, а това не е радост, която ограничава и забранява, а радост, която призовава и протяга ръце. Ще вършим дела на любов не за да заслужим спасение, като че сами по себе си можем да заслужим нещо. Не, ще обичаме и ще свидетелстваме за тази своя любов заради Христос в нас, без да търсим нищо свое, както постъпва истинската любов (1 Кор. 13:5).
Нашата молитва трябва да бъде и вик на душата, и песен на Небето, ако имаме жива вяра и доверие в Бога. Всичко това е нашият свободен принос към Бога, и когато приемем Светите Тайни, Господ прави целия наш живот светиня и тайна. Ако направим всичко това, тогава няма и да делим времето на постно и блажно, защото през цялото време, което сме тук, ще живеем с Христос, започвайки още тук своя живот в Небесното Царство. И със сигурност постът за нас няма да бъде време на забрана, а време за още по-усърдно опознаване на себе си другите. Време, когато да плачем и да се веселим пред Възкръсналия и с ближните. Когато разберем колко сме малки, но и велики. И колкото вечност е поставил Добрият Бог в нашите ръце, за да разполагаме с нея. Единственият начин да я задържим, е да протягаме тези ръце към другия.
Автор: Марко Радакович
ДЕВЕТ КРИМИНАЛНИ МЕСЕЦИ СКРИТИ ОТ МОНОПО...
Не си тръгвай момиче