Дългоочакваният доклад на главата на европейската централна банка Марио Драги на 10 март само показа, че нещата могат да бъдат още по-лоши, отколкото бяха сега.

Същността на казаното от банковия чиновник е, че отсега ЕЦБ преминава към печатане на пари в още по-големи обеми – по 80 милиарда евро месечно или около 1 трилион годишно, като едновременно лихвите бяха свалени до нула, даже под нея.

По този начин банковата криза на Запада навлезе в своята заключителна фаза.

Твърде големи, за да паднат, твърде малки, за да печелят“. освен това закачени за държавните животоподдържащи системи.

Европейските банки са цъкаща атомна бомба. Въпросът не е дали, а кога ще изгърмят. Всъщност, вече изгърмяха.

Постъпващите статистически данни от началото на годината за кондицията на банковия сектор са ужасни.

От началото на 2016 г. швейцарският финансов конгломерат Credit Suisse загуби 40 процента от своята стойност. Капитализацията на холдинга UBS Group падна с 30 процента, френският финансов гигант Societe Generale поевтиня с 31 процента.

Отвъд океана нещата също са трагични.

На Уол стрийт загубите на Citygroup надминаха 27 процента, като същевременно падането на стойността на Bank of America възлезе на 28 процента, а на банковия холдинг Morgan Stanley – около 25 процента.

Това не беше добро начало на евробанките. Това беше кървава баня.

Само за един ден гръцката National Bank загуби 19 процента, италианската UBI – 16 процента. Банковият хипопотам Deutsche Bank, считан за непоклатим, днес е символ на болестта, която разяжда цялата банкова система.

Deutsche е най-евтина от 30 години. През миналата година регистрира загуби от 6,7 милиарда евро, а в началото на февруари се разбра, че няма да може да плати лихвите на своите облигации.

Глобална разпродажба, глобален ужас. Акциите на НSBC паднаха с 20 процента до равнище, което нито веднъж не беше наблюдавано от 2009 г., т.е. от пика на глобалната финансова криза през 2009 г.

Финансовите експерти са в шок от падащите цени на нефта, забавянето на ръста на Китай и другите развиващи се икономики, понижаването до нула на лихвите на Европейската централна банка, които и без това вече бяха в зоната на отрицателните стойности.

Незавидното положение на Deutsche Bank роди най-голямата тревога във финансовите кръгове. Най-голямата банка на Германия, оглавявана от родения в Йоркшир Джон Крян, която само в Лондон има 8000 работници, се оказа в центъра на сегашния шок на банковата система. Обяви рекордни загуби за 2015 г. заради тежкото положение на инвестиционната банка, влизаща в неговата структура и големите съдебни издръжки. Това доведе до разпродажба на банковите акции и облигации и до срив от 10 на сто на нейната. Стойност само за един ден те паднаха с още 5 процента, до равнището от предишната глобална криза от 2008 г.

На фона на това финансово Ватерло Джон Крян и министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле правеха всичко, което зависи от тях, да разсеят паниката. „Deutsche е абсолютно несъкрушима и в състояние да се справи с всички“ – заяви Крян.

Но самият факт от подобни декларации от висшите чиновници на една или друга компания е достатъчно основание за тревога. Освен това тези думи прозвучаха твърде късно, тъй като Deutsche от началото на годината загуби 42 процента от своята стойност, а според по-точни данни има деривати за 55 трилиона евро. Такова нещо няма даже в САЩ.

И тук експертите са шокирани от резкия ръст на така наречените кредитни дефолтни суапове за Deutsche и другите кредитори. Кредитните финансови суапове за сложни финансови инструменти, предназначени за застраховане на фирмите от банкрут по техните дългове и разоряване. Тяхната стойност е показател доколко оптимистично инвеститорите възприемат текущото положение на финансовата компания. Колкото по-скъпи са те, толкова по-висока е степента на риска.

Deutsche Bank притежава най-малък резерв от капитали сред крупните глобални банки и днес инвеститорите са тревожни, че тя няма да може да съблюдава своите задължения по дълга и да изплаща проценти по облигациите, което банката решително отрича.

И британските банки съобщават за загуби. Barclays падна с 5 процента, Standard Chаrtered – с 5,6 на сто, HSBC – с 1,5 на сто, Lloyds – с 2,1 на сто, Royal Bank of Scotland – 2,2 на сто.

Европейските банки губят, защото техните бизнесмодели са изчерпани. Поевтиняващите суровини, отрицателните лихви, скандалите с манипулациите с Libor, милиардните наказания от американските и европейски регулатори доведоха до това, че тези банки днес са сянка на онова, което бяха преди години.

Това са големи конгломерати, които са твърде големи, за да паднат и едновременно твърде слаби, за да печелят. Техните борсови оценки паднаха до равнищата от 2007 г. Някои днес са по-евтини и от счетоводната им стойност, което означава, че на теория е по-добре да бъдат ликвидирани, връщайки парите на акционерите.

Банките в Европа днес са цъкаща ядрена бомба.

Какво става в Италия? През последните две години Banca delle Morche, Banca Populare, Cassa di Rispormio и др. бяха подложени на извънредно управление, тъй като одитът показа капиталови липси. Ако една от тези банки падне ще повлече целия банков сектор.

Главният проблем на банките в Европа е, че са големи и, че са много. Банковата система тук е раздута повече от другаде в света. Освен това е неефективна. През 2013 г. консолидираната сума на активите на банките със седалище в ЕС бяха 42 трилиона евро, в това число и на чуждестранните банки. Това възлизаше на 274 процента от съюзния БНП. За сравнение активите на японските банки възлизат на 192 процента от БНП, а на американските – на 93 процента от БНП.

Но има и друг проблем със системен характер. За раздуването на европейските банки влияние имат и правителствата, въвеждащи гаранции за депозитите и гаранции за ликвидността от страна на централните банки. Банките бяха стимулирани: поемайте по-големи рискове, защото така или иначе правителството ще ви спасява.

Какво направиха банките? Преди всичко престанаха да финансират фирмите. Заради това за 20-те най-големи банки в ЕС показателят на кредитите за фирмите спрямо активите падна от 50 процента през 1996 г. до 40 процента през 2012 г. Какво изпълни тази дупка? Дериватните инструменти, които през 1996 г. не съществуваха въобще, а днес са над 20 процента от активите на най-големите банки в ЕС. Именно тези дериватни инструменти днес са най-голямата тежест за Deutsche Bank, която има в своите книжа деривати за 55 трилиона евро. Това е 20 пъти повече от целия брутен продукт на Германия.

ГМО-системата на европейските банки застрашава реалната икономика. Расте и вероятността от криза по дълга.

Заедно с падащите оценки на банките започнаха да се взират и в техните баланси. А там, само черни дупки.

Днес Deutsche Bank е новата Lehman Brothers, само че няколко пъти по-голяма. Падането на Lehman беше символ на кризата в САЩ.

Системните проблеми са налице. Въпросът е, че системата, а заедно с нея и банките, са фалирали. Обществените загуби навсякъде в Европа ще са много по-големи от частните печалби на банкерите. Ако има нещо положително, това ще е краят на тази безумна система.

Както виждаме – така нареченото „казино на края на вселената“ е пред ядрена катастрофа.

В това казино САЩ и Западът дължат 1 квадрилион долара на другите. Това не е Вегас или Макау. Това е „казиното на края на вселената“, като всички сме участници в трилъра „безкрайният ужас на ужасния край“. Да се крещи „не вярвам“ вече е безсмислено.

Въпросът за фалита на това казино е въпрос на време. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм. Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира „елитите“.

Капиталипсисът започна. Всъщност той започна още в средата на 80-те години. Тогава може би беше и началото на Третата световна война с новото преразпределение на света и с новото раздаване на „картите на историята“, което на Запад нарекоха „нов световен ред“.

Преди всичко трябваше да бъде унищожен световният социализъм. След това върху руините на „ялтенския свят“ започна да се строи „малтийският“, т.е. „новият световен ред“. Започна процесът на глобално трансформиране на света. В какво – не е ясно. Дали в къснокапиталистически, в който господства хипербуржоазията – космокрацията, или в посткапиталистически, в който един процент от световното население живеят охолно, докато 99 процента живеят в мизерия, като през епохата на тъмното Средновековие (1523-1648 г.).

За да стигнем до момента, в който Западът, с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници, на първо място Русия.

Защото именно спрямо Русия през периода 1991-2001 г. Западът постигна онези цели, които си беше поставил като програма-максимум още в хода на Кримската война (1853-1956 г.), да я върне в границите от първата половина на ХVІІ век, да я превърне в изолирана, без изход към морета, затворена континентална държава. Дали в Москва са разбрали това?

Ерата на атлантизма завърши, а заедно с нея и либералният капитализъм. Започва азиатският цикъл на натрупване на богатства, на новата икономика на труда и знанията. И най-важното – това е новият интернационализъм на Китай, вече като световен лидер, мирно и без използване на сила. Това е и шансът за оцеляване на Русия.

Западът е в смъртна криза. Дали ще си въобрази, че може да го спаси нова голяма война и Сирия ще стане сигналът за световната плутокрация за пускането на Третата световна война?

В момента Близкият Изток е барутен погреб по-голям от Балканите през 1914 г.

2015-16 г. може да стане начало на нов столетен цикъл на глобален конфликт.

Дали САЩ ще направят правилна оценка на времето и възможностите? Едва ли. По този начин войната ще стане глобална с нова геополитика: Западът срещу изтока и Юга (Русия, Китай, Иран, Пакистан, ЮАР, Бразилия). Такава война Западът по никакъв начин не може да спечели. Това ще е и краят на „новия световен ред“.

Бях сред малцината анализатори в света, които още в началото на 80-те години започнаха да пишат за „новия световен ред“. Това не бяха конспирации или заговори, а реалности. Ставаше дума за появата на многонационалните корпорации, които по онова време още нямаха име и никой не беше чувал за тях. Те, като началната мафия на Ал Капоне, бяха тихи, приятелски, невидими и необсъждани. Но те бяха началото на заключителния етап на капитализма – неговото глобализиране, на многонационалните корпорации, работещи без граници, контролиращи ресурсите с основен инструмент доларът на САЩ. В началото на 80-те години все още имаше възможност да се спре този глобален неофашизъм чрез налагането на обща валута на социализма, за което имаше възможности. Но никой не беше предвидил появата на „историческия идиот“ Горбачов, с чиято помощ Западът постигна почти пълен контрол над света. Сега е на една крачка от налагането на „нов световен ред“.

Какво ще става оттук нататък, никой не знае. Дали Западът ще се примири със своето историческо поражение и ще слезе доброволно от сцената или ще започне Трета световна война, с която ще се опита да се измъкне от гроба?

Светът е пред своя нов „нулев час“. Оттук нататък всичко е възможно.