ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Св. Методий Славянобългарски (815 г.

Св. Методий Славянобългарски (815 г. - 6 април 885 г.)

Рождената дата на Методий се отнася към 815 г. Той е кръстен Михаил.
За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Житията на двамата братя свидетелстват, че те са родени в Солун, в семейството на византийския друнгарий (морски офицер), подстратега и управител на Солунска област Леон (роден в Солун и вероятно от гръцки произход), известен в българската историография като Лъв и жена му Мария (вероятно славянка). Според "Пространното житие" на Методий, когато решил да ги прати във Великоморавия императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски”.
За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен.

Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист, главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на неговия син Михаил III. Неговият ранг е втория след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол. През 843 г. по негова покана двамата пристигат в Константинопол и учат философия в престижната Магнаурска школа. На Методий е възложен поста управител на административна област до Солун.

Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена със славяни група, т.н. "Склавиний"или "Славиний". Допуска се това да е била "Стримонската" архонтия северно от Солун или някоя съседна на нея. Изворите посочнат усилията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи.
Не е изяснено участието му в известната Брегалнишка мисия, която се е провела относително близо до областта която е управлявал.
Неочакваното за всички в 851 г. той се отказва от високия пост и всякаква кариера и се замонашава.

Методий се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.
Смята се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си и завършва в 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.
Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ точно дава времето, когато е завършена азбуката в 6363 г. от "сътворението на света" (6363 - 5508 = 855 г. н.е.) когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от князРастица наричан и Ростислав, а панонският граф или княз е Коцел. Куйо Куев изчислява, че ако се приложи не Цариградсия мондиал 5508, а Александрийския и вместо обичайната му стойност 5492, се приеме 5508 то събитието се е случило в 862-863 г. при изпращането на Моравската мисия. Неговата хипотеза, обаче не се приема еднозначно от всички историци.

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.
Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), който се противопоставя на дейността на Методий.
Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изселдвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария“, неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Светополк защитава интересите на Франкската империя.
Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а и не му е позволено да оглави училището. Папата дава Великоморавската църква на епископа на Нитра Вихинг, макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ,.
Учениците на Методий оглавяват продължаващите спорове с франкския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Епископ Вихинг през 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици.

Папската була е могла да се приложи само върху славяните по средното течение на река Дунав. Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягнали към българската крепост Белград.
Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал учениците и им осигурил държавна подкрепа. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на богослужебна литература. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.

Сниманата икона е от Рилския манастир.

Целият житейски път и мисиите, които е изпълнявал Свети Методий заедно с брат си може да прочетете в: http://bg.wikipedia.org/wiki/Методий#.D0.A5.D0.B0.D0.B7.D0.B0.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.BC.D0.B8.D1.81.D0.B8.D1.8F

Жития: http://www.pravoslavieto.com/life/04.06_sv_Metodij_Slavjanobulgarski.htm — с Stefi Georgieva Kioseva.

Нагоре