2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2016 01:35
- Екип "Българска история"
- 02 април 2013
На 2 април 1821г. е роден един от хората, отдали живота си на България, благодарение на които ние днес можем свободно да се наречем българи. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. Нека ви разкажем малко по-подробно за житейския път и дейността на този велик българин.
Георги Раковски е роден в началото на месец април в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е заможен търговец и занаятчия. Някои историци твърдят, че Раковски наследява своя бунтовен характер от майка си, Руска Мамарчева. Тя е роднина на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев, който участва в Руско-турската война от 1829г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до Сливен. Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си и именно затова по-късно той приема неговото име – Георги.
Произходът на Раковски му помага да се превърне в един от образованите за времето си българи. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово, където обаче не завършва заради върлуващата чумна епидемия, а заминава с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Независимо от близките контакти с гръцките си учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, което го подтиква да се включи в борбата за независима българска църква.
След няколко години престой в Османската столица Раковски оформя своите възгледи за ситуацията на Балканите. Той, подобно на много други млади българи, започва да милее по родината и да желае искрено нейното освобождение. През 1841г. започва активно да работи по въпроса. Тръгва за град Браила, където се сдобива с гръцки паспорт и започва да учителствува, като същевременно взима участие в т.нар. Браилски бунтове. По-късно заради това е осъден на смърт от турците, но с помощта на приятели той успява да избяга и заживява в Марсилия.
Дългът към родината обаче го зове. След близо две години прекарани във Франция Раковски се връща в родния Котел, където местните еснафи водят активна борба срещу чорбаджиите. Те, заедно с Георги, са наклеветени и осъдени като бунтовници. Раковски е изпратен в затвора в Цариград, където излежава присъдата си близо 3 години, но престоят му там далеч не успява да повлияе на родолюбивите му идеали. Веднага щом излиза на свобода, Раковски се захваща още по-пламенно с революционната дейност и продължава да търси пътища за освобождението на България.
В началото на 50-те години между Русия и Високата порта избухва Кримската война. Тогава в столицата на султана група българи начело със самия Георги създават Тайно общество, което да предава информация на руснаците. Съзаклятниците заедно с Раковски постъпват като преводачи в турската армия, но делото им скоро е разкрито и те са арестувани. Георги успява да избяга и се спасява от съда. Преминава на българска територия и повежда чета от 20 момци, с която действа из Балкана и отново прави опит да съдейства на руснаците. Великите сили обаче застават на страната на Османската империя, императорските войски на Петербург са отблъснати и Раковски се вижда принуден да разпусне своята чета. Той се връща за кратко в родния си Котел, където написва прословутата си поема „Горски пътник“, заминава за Букурещ и я редактира, а по-късно се премества в Нови Сад (Австро-Унгария) и я отпечатва заедно с първия брой на вестник „Дунавски лебед“ .
През 1857г. от Високата порта решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на „Дунавски лебед“.
През 1861г. революционерът изготвя два много важни документа, „План за освобождението на България“ и „Статут за привременно българско началство в Белград“. Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен, но той допринася за това българската революционна борба да започне да се организира. Стихийните проявления на четничеството в следващите години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци, а планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски.
В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които и самият апостол на свободата Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщене, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането й – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.
Въпреки неуспеха на легията, Раковски продължава да защитава вярванията си. Заминава за Влашко и се установява в Букурещ, където издава вестниците „Бъдущност“ и „Бранител“, както и списанието „Български старини“. Той продължава да вярва, че Османската империя трябва да бъде сломена с помощта на всички балкански държави. Раковски има идеи за създаване на Балкански съюз и дори се опитва да ги приложи на практика, като води разговори с редица гръцки и сръбски политици, но това не дават резултат. Опитва се да създаде и българо-румънски съюз, но идеята му отново не среща успех. През 1866г. революционерът създава Върховно българско гражданско началство и Таен централен български комитет (ТЦБК). Някои историци твърдят, че самият Раковски не знае за създаването на ТБЦК. Организацията започва да функционира и да координира действията на българските чети, изпращани отвъд Дунава. През 1867г., на 1 януари, е издаден т.нар. „Привременен закон за народните горски чети за лето 1867-мо“, в който са записани правата и задълженията на четите и техните войводи, както и организационните им особености. Големият идеолог обаче така и не доживява да види своята родина свободна. Той ляга болен от една от най-страшните болести по онова време – туберкулозата. Тя отнема живота му на 9 октомври 1867г. Фигурата на героя обаче остава да блести в родната история и до днес, дълги години след неговата смърт. Георги Раковски е една от най-светлите личности на революционното движение и от неговия опит и идеи са се учили герои като Васил Левски и апостолите на Априлското въстание, за които заветът му остава отчетлив и ясен.www.bulgarianhistory.org/people/revoliucioneri/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0/