Постинг
08.07.2014 22:55 -
Смърт за 50 милиона долара
“Митко Бретона и Васил Илиев създадоха заедно ВИС – разказват сподвижниците им. – Действаха на равна нога от самото начало – и на чейнджа на “Магурата”, и на терена на най-откровения рекет. По-нататък Васко се прочу, а Митко си остана в сянка. Такъв му беше на него стилът на работа. Мразеше около името му да се шуми. Но прякорът му оттогава всяваше страх и у най-големите мутри в България. За перчема му не пишеше във вестниците, но го знаеха всички, посветени в другата информационна система. Като отметне глава – да не му падат косите в очите – бягай, спасявай се, да не си му насреща!
Руснака беше редник в неговата бригада. Крадяха коли и изнудваха собствениците. Пребиваха и грабеха търговци, които не искат да си платят...
Бай Миле и Стоил Славов бяха привлечени от Бретона по-късно – когато във ВИС се заговори и за застраховане.
След като убиха Васил Илиев през април 1995 г., Митко Бретона сам колеше и бесеше между висаджиите. Той ги награждаваше и той ги наказваше, той им разпределяше задачите в работата. Георги Илиев още мигаше на парцали, жалеше за брат си. Доста по-късно пое той юздата.
Точно като беше най-силен Бретона, някой го натопи пред полицията. Уж че участвал в убийство в Бургас. Обявиха го за издирване. И той – нямаше как! – напусна България. Отиде в Унгария. По онуй време там българите си имаха явки, канали. Някои бяха останали още от командировката на Иво Карамански.
Бретона се установи в Будапеща. На тамошния адрес Руснака, Бай Миле и Стоил му пращаха проценти от тукашния си бизнес. Той фактически не беше техен. Митко им беше дал всичко в ръцете. Всичкият внос-износ минаваше през неговите хора в митниците. Той още не знаеше, че тия тримката са го натопили в полицията...
По едно време СИК се отдели от ВИС. Заедно с Руснака, Бай Миле и Стоил Славов. Бретона нямаше против. Той си запази всичките приятелства – и това с Георги Илиев.
Такъв човек беше: нарече ли те приятел, счита го до смърт.
Само че тримата му уж приятели – Руснака, Бай Миле и Стоил – го предадоха и втори път. През 1997 г. спряха да му се отчитат с процентите. Решиха, че вече са много велики. Че могат без създателя си. И че ще го изхвърлят от бизнеса.
Той обаче си водеше счетоводството. И ги предупреждаваше периодически – имате толкова и толкова дълг...
Междувременно човекът си направи друг бизнес – от базата в Будапеща, но в европейски мащаб. Пари имаше бол. Имаше си канали и по тях си вървеше всякаква стока: от пропан-бутана до колите, от китайските парцали до синтетичните наркотици.
Бретона обаче си искаше своето.
Точно на Новата 2004 г. прати устни депеши в България. Три отделни – до Руснака, до Бай Миле и до Стоил Славов: “Дължите ми общо 50 милиона долара. Искам си ги, и то веднага”.
Тримата си направиха оглушки. Добре. До деня, в който спряха да чуват действително”.
Стоил Славов е взривен на 20 януари 2004 г. в асансьора пред офиса си на столичния булевард “Джеймс Баучър”. Бай Миле е застрелян показно на 30 юли 2004 г. в ресторант “Славия” в София, където обикновено отсяда. Дмитрий Минев пада под куршумите на 24 октомври 2004 г. пред любимото си кафене “Нагоре по стълбите”.
Руснака беше редник в неговата бригада. Крадяха коли и изнудваха собствениците. Пребиваха и грабеха търговци, които не искат да си платят...
Бай Миле и Стоил Славов бяха привлечени от Бретона по-късно – когато във ВИС се заговори и за застраховане.
След като убиха Васил Илиев през април 1995 г., Митко Бретона сам колеше и бесеше между висаджиите. Той ги награждаваше и той ги наказваше, той им разпределяше задачите в работата. Георги Илиев още мигаше на парцали, жалеше за брат си. Доста по-късно пое той юздата.
Точно като беше най-силен Бретона, някой го натопи пред полицията. Уж че участвал в убийство в Бургас. Обявиха го за издирване. И той – нямаше как! – напусна България. Отиде в Унгария. По онуй време там българите си имаха явки, канали. Някои бяха останали още от командировката на Иво Карамански.
Бретона се установи в Будапеща. На тамошния адрес Руснака, Бай Миле и Стоил му пращаха проценти от тукашния си бизнес. Той фактически не беше техен. Митко им беше дал всичко в ръцете. Всичкият внос-износ минаваше през неговите хора в митниците. Той още не знаеше, че тия тримката са го натопили в полицията...
По едно време СИК се отдели от ВИС. Заедно с Руснака, Бай Миле и Стоил Славов. Бретона нямаше против. Той си запази всичките приятелства – и това с Георги Илиев.
Такъв човек беше: нарече ли те приятел, счита го до смърт.
Само че тримата му уж приятели – Руснака, Бай Миле и Стоил – го предадоха и втори път. През 1997 г. спряха да му се отчитат с процентите. Решиха, че вече са много велики. Че могат без създателя си. И че ще го изхвърлят от бизнеса.
Той обаче си водеше счетоводството. И ги предупреждаваше периодически – имате толкова и толкова дълг...
Междувременно човекът си направи друг бизнес – от базата в Будапеща, но в европейски мащаб. Пари имаше бол. Имаше си канали и по тях си вървеше всякаква стока: от пропан-бутана до колите, от китайските парцали до синтетичните наркотици.
Бретона обаче си искаше своето.
Точно на Новата 2004 г. прати устни депеши в България. Три отделни – до Руснака, до Бай Миле и до Стоил Славов: “Дължите ми общо 50 милиона долара. Искам си ги, и то веднага”.
Тримата си направиха оглушки. Добре. До деня, в който спряха да чуват действително”.
Стоил Славов е взривен на 20 януари 2004 г. в асансьора пред офиса си на столичния булевард “Джеймс Баучър”. Бай Миле е застрелян показно на 30 юли 2004 г. в ресторант “Славия” в София, където обикновено отсяда. Дмитрий Минев пада под куршумите на 24 октомври 2004 г. пред любимото си кафене “Нагоре по стълбите”.
Няма коментари
