Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990552
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
12.03.2013 15:20 - Писмо на Борис Дрангов до жена му Райна (17 август 1903г.) - Пример за безрезервна любов към Отечеството
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1628 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.03.2013 15:22


от Denis Metodiev

"Мойта невеста,

Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов.

Аз заминавам, мойта драга невеста!

В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.

Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят. Бъди разумна, живей економично, тури си за цел в живота - да отгледаш децата - и ти ще намериш в това щастието си.

Целувам теб и децата най-горещо.

Борис".

image

Полковник Борис Дрангов, загинал на завоя на Черна на 26 май 1917г. Роден на 3 март 1872 в семейството на богатия скопски търговец на дървен материал Стоян Дрангов, Борис от малък мечтае да бъде моряк. Със заповед номер 192 от 1891 е зачислен в първа юнкерска рота във Военното училище в София. Там дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов, Гоце Делчев и други борци за свободата на Македония. През 1894 заради конфликт със строеви офицер, Дрангов е освободен и изпратен във II-ри конен полк, където на 1 януари 1895 е произведен в чин подпоручик. Оттогава е и една* от крилатите му фрази: "Конете не разбират от патриотизъм – искат ечемик!" Четири години по-късно е назначен във втори пехотен полк в гр. Лом с чин поручик. Там, на брега на Дунава, Дрангов среща голямата си любов Райна. През 1903, тя вече го е дарила с две деца и трето е на път. Под предлог, че изпълнява служебни задължения той се отправя към поробена Македония. От Кюстендил пише до съпругата си: "Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят." Начело на чета Дрангов прехвърля границата и води ожесточени боеве с турския аскер при Плавица планина и Султан тепе. След неуспешния край на въстанието се завръща в армията. От 1904 до 1907 следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие. През 1910 е назначен за преподавател във Военното училище в София. Лекциите по тактика, които държи започва с думите: "Боже, удостои ме първият куршум във войната да целуне моето чело!" Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев, както и голяма част от българския обществен и политически елит между двете световни войни. Тогава започва да пише във военни издания, предимно в сп. "Народ и армия". През Първата Балканската война (1912–1913), вече майор, Дрангов служи като началник щаб на бригада в състава на I-ва пехотна софийска дивизия. Воюва при Булаир, Чаталджа, Одрин. През Втората Балканска война (1913) се сражава срещу сърбите на връх Бубляк. Първата световна война (1914-1918) е командир на V-ти пехотен македонски полк от XI-та Пехотна Македонска дивизия**. Воюва при Куманово, Криволак, гара Удово, Демир Капия. На Добруджанския фронт се сражава срещу румънци и руснаци. На 22 април, 1916 е назначен за началник на първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие. През 1917 отказва работа в Щаба на войската и поема командването на 9-ти Пловдивски пехотен полк. При завоя на река Черна, привечер, на 26 май 1917, на 45 години подполковник Борис Дрангов загива до кота 1050, наречена по-късно кота "Дрангов". Посмъртно е произведен в чин полковник. Погребан е до олтара на църквата "Св. Димитър" в Скопие. След краят на войната сърбите не могат да преглътнат, че гроба му е в църковната обител и заставят близките му да го преместят в общите гробища! Тялото умира, но неговия огнен дух продължава да бди. За Дрангов любовта към отечеството е всичко- религиозен култ и мистично просветление. Тази любов роди военния катехизис на Българската армия "Помни войната"! Дълбок поклон!








Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене