04 март 2013, понеделник Имало "пръв български цар", според Паисий, който превзел Персия!   В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.


           „Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го...пръв български цар.” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).              Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него?             Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?


             Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения. Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.          Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през  559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”.          „Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.            Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.            Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:
           „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).                   Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г.          Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.                     И все пак, по-важното е друго.          Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.
         Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.? монета на Пероз
монета на Кавад
         Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)              Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.          Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с. 178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).
         С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...            Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация. Публикувано от Kiril Milchev в 01:12

http://kirilmilchev.blogspot.com