Сичка зимя дур града Будима.


Още една песен за Симеон

Влашка краля си сабира

Негова верна савета,

Да са пита що да стори,

Що да стори що да чични,

Цар Симон си йе ду Дунава дошел,

Десна си йе нога на Влашко турил,

Въ рака си сабя тищи,

И си гледа Влашко да си земя,

Ойскя му йе Дунав заградила,

Ни гимия дават да помине,

Ни пиле да прифаркне.

Совета вели отговори,

Ой ти Кралю наша Кралю!

Цар Симон си сичка земя заптиса,

Дал ки наше земя да ни земе

                                                                                            и пр.
(така е записана)

Разлошка песен за цар Шишман

На Сифийско поле ойскя си ся бере,

Зададоха ся пусти кляти турци,

Та си обзеха сичка земля,

Забра са силна ойска и на софийско поле,

Да си обземет и Шишманова столнина.

Шишман си са брату моли,

Да му на помощ дойде.

Брат му молба ни услуша.

Шишман си са чюди що да прави,

Що да прави, що да стори,

Сам си ойскя собира,

Та утиде на Софийско поле,

Да са с турци люто бия,

Или царство да си свободи,

Или да си на поле падне,

И нимай да си гледа,

Чи по негова земля си турци ходет.

Как си стигна на Софийско поле,

Сам си войска командуваше,

Сабля си в рака тищеша,

И са с турци люто биеша.

Клети турци си надвиха,

Шишмана си погубиха,

И сичка му ойскя погина,

За татковина си на бойно поле падна.

От мал душа приговори,

Бог да бия моя брата,

Що нищя да ми помогне

На турци да си надвиеме,

Татковина да свободиме,

Това рече ни отрече,

И ся закопа на Софийско равно поле,

На гроба му излезе даро дафиново,

На даро си утром галапча гукаша,

И си му съ крила сенка правеша,

Кой през тамо минеша,

Каде гробу са обращаша,

Да си види даро дафиново,

Да си чюе жално гукане,

И той си са съ голапча сожалавашя,

Та си на гробу утиваша,

И си гу съ салзи поливашя.

източник:

Научен Архив на БАН
– Архив на Стефан Веркович