Цар Филип сон сонил,

чи йе от коремо на любо му лоза изникнала,

Лоза изникнала и йе поле засенила.

Люто се йе разболел

И са чюди що да йе този сон.

Любо му вели ютговори,

Що са царю за сон чюдиш,

Рукай сички тои биларе,

Тия за сон ща ти кажат,

Дал йе убав ил йе зал.

тогава си негови биларе рука,

Та хми вели ютговори.

Ои мои билари!

Кой ми сон право кажа,

Убав ли йе или йе зал,

На една трапеза съ меня ща руча,

Съ меня руйно вино ща пия,

И на златна потсйела ща спия.

Сон сум сонил,

Чи йе от коремо на любо ми лоза изникнала,

Лоза изникнала и йе поле засенила.

Биларе му велет отгоорет,

"Сон йе царю много убав.

Лозата казува,

Чи тое любо син ща роди,

Що йе поле засенила,

Тоот син много силан ща си биде,

И много кралщини ща запусти".

Цар Филип са за син зарадува,

Та си на слуги вели ютговори.

"Ой вийе мои верни слуги,

премените се наредите се.

С най-убавата, с най-гиздавата си руба,

Та си чакайте вашо млади крал,

Що ще го породи мойе любо, ваша царица,

Аз тога ща ва дарба дарам,

Ду товар дукати,

Дур до товар дукати,

Биларе що ми су сон казали,

Чи йе много убаво,

Съ по десет товара дукати,

Още и съ меня сладки манджи да ядат,

Руйну вину да пият,

И на златна потсйела да спият.

.................

Цар Филипа служба служи

Цар Филипа служба служи,

Служба служи ду три месеци,

Чи му са е дете родило,

Дете родило съ златни криля,

На служба скалеса до седемдесе краля,

Сички ся краля на служба дошли,

Ал Харапина Краля, нит йе дошел,

нит хабер йе пратил.

Цар Филипу ся йе нажалило,

и на Крали отговори.

Ой вия ду седемдесе краля, почакайте,

Зер му йе земля мощна далечна,

Мощна далечна през река йе минал.

Цар Филип още на крали говореше,

И Харапина Краля съ ойска стигна.

Цар Филипа на слуги си отговори,

Да положет ду седемдесе чаши

Ду седемдесе трапези от камен изсичани,

Да измият ду седемдесе чаши,

Ду седемдесе чаши, от злато излияни,

На трапези да положет благи манджи,

Благи манджи три дни готвени,

Чаши да напалнет руйно вино,

Руйно вино тригодишно.

Си седнали на трапеза ду седемдесе краля,

Ядоха и пиха мало много,

Мало много три месеци,

Вейке искат да си идат,

Чи йе лято поминало.

Изнесаха малко дете Александра,

Да го седемдесе краля дарба дарет.

Сички крале си го дарба дарили,

Дарба дарили съ по товар жалтици.

Харапина краля ни йе малко дете дарба дарил,

Как е малко дете видел съ златни криля,

Силно си издахна и барзо си коня вяхна,

Та утиде на далечна земя,

На далечна земя харапска.

Щом от коня слезе и на двори стапна,

На кралица и слуги си отговори.

Малко дете Александра,

Мощно силно ке си биде,

Мое царство ке запусти,

Знак на мишница носи,

Ду две златни криля.

Кралица го миреше и говореше,

Ми ся кралю бои от малко дете Александра,

Яз ке си мома спроти него родя,

Мома нему ке дадеме,

Сватове ас него ке си бидеме,

Царство наше ни ке запусти,

Ал съ негова сила, честити ке си бидеме.

Малко дете Александра,

години,

На майка си отговори.

"Собери ми десет хиляди ойска все юнаци,

Юнаци все спроти мене,

Що са от заход слънце на наше царство".

На слуги си отговори,

"Изходите от коница ду барза ми коня,

И го скоро наюздите наседлите,

Съ среберна юзда съ златно седло".

Александра майчина ръка цалива,

Барза си коня вяхна,

И съ ойска на Харапска земя ойде.

Сичка Харапска земя запусти,

Дур до Харапска столнина достигна,

Харапина краля погуби,

Седя тамо мало много ду три месеца.

Ойска му зе каде татковина да поглева,

И за нея солзи да си ронет,

На Александра ся вярно молеха,

Да ся вейке у татковина ворнат,

Той издъхна и хми отговори,

Меня татковина йе мила и драга,

Ала ми йе по драго и мило,

Да си по земля още походе,

Яз да си земля добия,

Виа честити да бидете.

Кога си у татковина поеме

Яс ке ви дарба даря ду сабля кулаклия,

Сабля кулаклия съ злато окована.

Майка ке ви дарба дари ду ленени кошули,

Ленени кошули, що ги е сама на разбой турила,

Ойскя все юнаци пак каде татковина погледаха,

И по неволя съ Александа наворвиха.

Де си стигнаха ду голяма ряка,

Ду голяма ряка Жабарска,

Сички стоет и съ чюдет како да река заминат,

Де си излезоха ду големи риби,

На Александра си отговориха.

Нея (ние) вас през ряка ке прикараме,

Ал вия кога покрай ряка съ душмани ся биете,

Душмански глави по ряка да фарлете,

По ряка да фарлете, нас да нахраните.

Как си риби ойскя през ряка прикараха,

Утидоха ду земля Харбалия.

Харбалийски цар как йе за Александра дочул,

Сичка си ойскя събра и на среща му излезе,

Александра си му сичка ойскя подроби,

Царство му запусти,

И деца му роби закара.

Тога си за татковина наворви,

От де да заминаваше дарба го даряваха,

Кога си на татковнина стигна,

Найде майка си умряла,

И си сам силно царство управляваше.

Три скоро публикувани и три непубликувани песни за Александър Македонски, записани 19-ти век от Гологанов

Насъбирали се все Кралеве и Банове,

На широко поле, на зелени ливади,

Де си текли студените кладенци,

Си цафтели големи дрве миндалови,

И се зеленели дребните севлии,

Да са с кони борба борат,

С ръки камани да си фърлят,

с ноги место да си прерипват.

Кой с коня борба надбори,

Вода студна го напойвали.

Кой съ ръка камен надфърли,

Цвете от миндал му на ръка давали.

Кой с ноги место надрипвал,

С вейка от севлия го накитвали.

Сички се Кралеве и Банове събрали,

На големия крал Лександър хабер не пратили,

И той на борба да дойде,

Душа да си увесели.

Като е дочул Лаксандр,

На тато си е тъжно казал,

Чи са го Крале на борба не канили,

Да иди и той душа да си весели,

Силно юнаштво да покаже,

Съ три байраци да го накитят.

Тато му вели отговори,

Ой ти сино, мои сино!

Ми се тъжиш, ми се жалиш,

Кралеви хем Банови тебе са каскандисали,

Каскандисали хем са се бояли,

Да не ги с коня борба надбориш,

Да ни ги с ноги место надфърлиш,

Та и трите байраци ти да обземеш,

За това не са ти хабер пратили,

И на борба не са те канили.

Ляксандр ни постоя, нито се почуди,

На слуги си вели говори.

Да му бърза коня от яхъри изведат,

Да му седемдесе ока ечмик дадат,

Вино с чаша да го напоят,

С чаша що бере осамдесе ока,

Да го скоро наседлат наездат,

Съ златно седло, съ сребърна юзда,

Тогаж си яхна бърза си коня,

И отиде на широко поле, на зелени ливади,

Де се Кралеве и Банове борба съ кони бореха,

Съ ръки камен фърлеха,

Съ ноги место прерипваха.

Как си Ляксандр с коня видеха,

Сички си на место останаха.

Ляксандр изведнаж съ коня борба надбори,

Съ ръка камен надфърли,

И съ ноги место надрипна,

Та си обзе трите байраци,

За първи байрак, съ студна вода го напоиха,

Че е борба надборил.

Втори байрак, цвете от миндал на ръка му дадоха,

Че е съ ръка камен надфърлил.

Трети байрак, с вейка от севлия го накитиха,

Че е с ноги место надрипнал.
...........................................................
Песента съм преписал от ръкописния текст, с леко осъвременен език, за по-лесно разбиране.

Още една стара песен за Александър Македонски

Седел е седел Александрия,

На голема града Бабадата,
Веке му се додеяло,

Поиска да се разшета покрай Дунав.
Си яхна бързата коня,

Си опаса сабя кулаклия,
Си закара милун аскер,

И утиде на край Дунав.

Как се съ коня покрай Дунав разшета,

Виде в Дунав риба како дълъг кораб,

На аскер си вели говори.

Яз ща влеза въ Дунав,

Да ловим тази риба,

Тази риба що е како дълъг кораб

Или нея да уловим

Или тая мене да погълне.

Ако не я ловим, сам ща са в Дунав фърлим,

Само да не кажете чи сум риба не уловил.

Ако са в Дунав удавим,

Снага да ми земете,

И на татковина да я закопате.

Това като рече и се в Дунав фърли,

Само що се фърли и си риба улови,

Изкара я отвън при аскера,