Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988178
Постинги: 7845
Коментари: 3423
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
15.02.2013 17:29 - ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ - Или как Франция стигна до незапомнен деспотизъм! (поредица)
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор: padreantonii


image image
Якобински клуб

Това е най-известният политически клуб от Френската революция, в който участват голяма част от френските депутати по това време, включително Робеспиер и Мирабо. Веднага след събитията на 5—6 октомври 1789 г. се образува „Общество на приятелите на конституцията", което скоро след това приема името Якобински клуб. Сформиран е специално за дебати — обикновено на писатели, учени, техни симпатизанти чужденци и богати буржоа, които плащат висок членски внос. Членовете на Клуба са много внимателно препоръчвани и избирани. Претекстът за създаването на този Клуб е „страх от аристократическа конституция". Същият този претекст се използва от ултрабогатите много пъти след това и до днес за създаването на най-различни идеологии като социализъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм и др.
Още от самото начало в Клуба участват около 200 депутати, на които първоначалната цел е провеждане на социални дебати. Истинската цел обаче на този Клуб е депутатите от Париж да контактуват с останалите депутати от френските провинции и да съгласуват дейст-вията си. Не е никак случайно, че още от самото начало те се събират в Доминиканския манастир, тъй като самият им зародиш е оттам.
Много се мъчих и рових да разбера причината, поради която доминиканците им дават подслон в манастира си, тъй като съм завършил колежа на така наречените „Черни братя" и мисля, че познавам до известна степен тази доминиканска секта. Търсех нещо общо между тях и революционерите и установих, че то съществува. Когато Инквизицията е установена в Испания през XV столетие, доминиканците са натоварени с нейното изпълнение. Първият главен инквизитор в Испания е доминиканецът Томас де Торкмада — известен с приложението на зверства и терор. Пиер-Кошон, председателят на съда, който присъжда изгарянето на Жана д"Арк на кладата, е също доминиканец, както и другите членове на съда. Те построяват една мистична теология с много голямо влияние в Европа през XVI столетие. Дори и в момента в света са пръснати много доминикански училища, колежи и университети, известни със своето стриктно обучение.
Според речника на Уебстер името якобинци вероятно произхожда от името на улицата „Св. Якоб", на която се е помещавал Доминиканският манастир. Много по-вероятно е обаче то да произхожда от Якоб Исаак, един от последователите и учителите на юдейското движение хазидизъм, на което и старият Майер Ротшилд е бил горещ последовател.
Нека не се забравя, че Ротшилд е основател и финансов поддръжник на тази организация, чийто духовен баща и ръководител е Адам Вайшоп. Известните републикански манифести и нарежданията за някои кланета произлизат от решенията на този клуб. Всички предложения за Законодателното събрание са излизали оттук. От края на 1791 г. събранията на Клуба стават открити и публични. След като Конвентът обявява Републиката на 22 септември 1792 г., Клубът си сменя името на „Общество на якобинците, приятели на свободата и равенството". Целта е да се приобщят в Конвента депутатите от левицата и многобройните санкюлоти и да се изхвърлят жиронди- стите, и действително успяват да го направят.
След падането на монархията през 1792 г. якобинците, без да се обявяват официално за републиканци, ръководят революцията и фактически управляват страната. Ръководената от тях революционна диктатура и всичките им действия по време на революцията, които довеждат до царството на терора, ясно говорят за плановете и машинациите на някаква задкулисна сила, която ги насочва.
Робеспиер започва чистка в Клуба и през 1793 г. скъсва отношенията си с Корделиерите, Хебертистите и накрая с Дантонистите. Задачата на Робеспиер, който остава единствен водач на якобинците, е да ликвидира последователно другите фракции — цел, която в скоро време постига, след което поема пълния контрол на Конвента, Парижката комуна и местната администрация.
Революционната диктатура е творение на якобинците с помощта на санкюлотите. По-късно, когато санкюлотите правят предложение за увеличаване на заплатите и якобинците не ги удовлетворяват, същите заплащат много скъпо за тази своя грешка.
През юлските събития на 1794 г. общественото мнение е, че якобинците са главните виновници за всички злини на Франция. Санкюлотите оттеглят поддръжката си, тъй като виждат голямата разлика между двете съвсем различни социални общества.
Якобинските клубове във Франция обединяват аристократичните терористи. Те са тези, които физически направиха Френската революция, но никой не казва кой в действителност е давал заповеди на Дантон, Марат и Робеспиер — официалните лидери на Клуба. Членовете на тези клубове са най-богатите и влиятелни хора на Франция. През 1794 г. наброяват повече от 500 000 членове.
Истината е, че тези аристократи-терористи, наречени якобинци, са в действителност френските илюминати. С декрет от 11 ноември 1794 г. Конвентът забранява Клуба.

image

Максимилиян Мари-Изидор дьо Робеспиер е роден в Арас на 6 май 1758 г. Произхожда от средно буржоазно семейство. Още от много ранна възраст посещава колежа на ораторите в Арас. Получава стипендия от едно абатство за известен парижки лицей, който завършва с блестящ успех в 1780 г., а малко по-късно право и бързо става известен. Става съдия и работи върху научни есета, за които получава награди от Академията на изкуствата.
Политическата му кариера започва на 31-годишна възраст с избирането му за член на Събранието. В 1790 г. става председател на Якобинския клуб, чийто член е от самото му основаване. Той се обявява в защита на правата на човека и гражданите.
Суровият Робеспиер е с много морални устои и е против разгулния живот, воден от Дантон, Орлеанския херцог и много други революционери, с което си спечелва името „неподкупен" (непокварен). Парите не са негова цел. Единственото нещо, към което той се е стремял, е власт и то власт, дадена му от народа. Тъй като Робеспиер открива конспирацията на Капитала, насочена срещу краля, някои историци предполагат, че в душата си е монархист, което не е вярно. В един момент той се обявява в полза на несъществуващата монархия само защото мисли, че след детронирането на Людовик XVI във Франция ще последва едно управление, много по-малко демократично от стария режим. И в случая е прав. Самият той заявява: „Аз бях обвинен в Събранието, че съм бил републиканец. Те ми правят много голяма чест, но аз не съм такъв. Ако бях обвинен, че съм монархист, те биха ме опозорили. Аз не съм и такъв. . ., какво е настоящата Френска конституция? Това е една република с един монарх. Това не е нито монархия, нито република, а и двете заедно."
Робеспиер е горещ последовател на моралиста Жан-Жак Русо, който не е нито монархист, нито републиканец. С горните изказвания и едно друго подобно той сам си подписа смъртната присъда.
„ Струва ми се, че ние сме тласкани от някаква СКРИТА РЪКА, въпреки нашето желание. Всеки ден Комитетът за национално спасение прави точно това, което предишният ден е решил да не прави".
Този, който го нае (Ротшилд), му заплати за изневярата.
Една събота през юли 1794 г. в Деня на Шабат за пръв път Революционният трибунал е в почивка. Този ден е избран, за да се реши съдбата на Робеспиер. Тези „добри французи", лидери на Френската революция, бяха в синагогата, за да „решат" и дадат заповед за екзекуцията му. Той е тежко ранен, а не убит от някакъв полицай Меда, по прякор Мерда, и същия ден на 28 юли 1794 г. е гилотиниран.
Много френски и световни историци днес си задават въпроса защо непочтеният и неморален Дантон, който се е продавал на всички, е увековечен с паметник и улица на негово име в Париж, а Робеспиер не получава никакво морално възнаграждение или едно „благодаря" от Френската република. Естествено това е последица от неговата последна реч, в която той говори за „Скритата ръка".
Силната Ротшилдова фамилия е имала интерес името на Робеспиер да потъне в забвение.
Френската общественост, която се е гордяла и днес дори се гордее с революцията, ако възвеличае Робеспиер, значи да приеме (признае) неговото последно твърдение, че Френската революция не е дело на французите, тъй като е била подготвена и ръководена от чужденци. На тази тема французите са много чувствителни.

image

"Ще бъде наистина човешки целесъобразно да се избият 260 000 души за един ден"

Жан-Пол Марат е роден в Швейцария от майка швейцарка и баща сардинец. Следва медицина в Бордо и Париж, получава докторат в областта на медицината в Лондон, където се установява като лекар. По-късно се завръща във Франция, започва да практикува медицина и публикува научно-философски и политически памфлети. Най-голямото му желание е било да стане член на Френската академия на науките, където за негово най- голямо разочарование не е могъл да влезе.
През 1789 г. в началото на революцията започва дейност като политически журналист. След няколко памфлета в полза на революцията, той започва да издава ежедневен вестник „Приятел на народа". Заради нецензурните му статии и обиди е наредено да го арестуват, но той успява да избяга в Англия, откъдето само след три месеца се завръща отново в Париж. Той изоставя средната класа, която е поддържал до този момент и започва да защитава работниците и бедните. Със статиите си той спечелва доверието и поддръжката на бедните.
Повечето от неговите памфлети се стремят да подбудят масите към буйства и насилия. Така например в памфлета си „C"en est fait de nous" (юли 1790 г.) той пише: „Пет до шестотин отрязани глави ще осигурят вашата почивка, свобода и щастие. "134 Избягва отново в Англия и през 1792 г. се завръща в Париж. През голямата част от времето до септември 1792 г. той е нелегален, крие се от властта и често спи по мазетата, като същевременно издава своя вестник. Той е един от най-яростните подбудители за убийства и кръв. На 9 септември е избран от Конвента за депутат от Париж. Бори се от името на иай-нисшата класа хора, в които сам не вярва, че са в състояние да управляват една република, поради което многократно ги подтиква да изберат диктатор, надявайки се, че този диктатор ще бъде самият той.
Когато Републиката е вече неоспорим факт, Марат предупреждава своите сънародници за бедствията, които могат да я постигнат. „Ще прекарате петдесет години в анархия и от това ще се избавите с един диктатор." По негово настояване и предложение Людовик XVI е съден от Конвента и екзекутиран. Той също е инициаторът на Революционния трибунал и на Комитета за обществено спасение, които стават инструмент за нечувания терор. От 1788 г. го напада страшно кожно заболяване, дробовете му също са възпалени. По-голяма част от времето се е налагало да прекарва във вана с топла вода. което единствено го е успокоявало.
На 13 юли 1793 г. една млада французойка. Шарлота Корде успява да влезе в апартамента му и го убива с нож, както е лежал във ваната.
Комфортът, в който е живял Марат, съвсем не наподобява живота на тези, които е представлявал.

image

Жорж-Жак Дантон, роден на 28 септември 1759 г. в провинцията Шампан, Франция, е един от най-сложните, полемизиращи и противоречиви държавници от периода на Френската революция. Завършва право в Реймс и се установява на практика в Париж. Като млад адвокат започва революционната си кариера като уличен оратор под егидата на Орлеанския херцог. Много бързо изпъква със своите горещи и импулсиращи речи. Всеизвестно е, че той е поддържан и финансиран от херцога заради речите и агитациите му, които довеждат Франция до незапомнен деспотизъм.
През цялата революция никъде няма да срещнем Дантон да участва непосредствено в безредиците, които сам предизвиква и подготвя. Той не присъства на обсадата на Бастилията и я посещава едва на следващия ден.
Става министър на правосъдието и играе много важна роля по време на революцията, която — както многократно е подчертавал, не е негова политическа аспирация, а средство за удоволствие и облаги. В началото революцията е голямо разочарование за Дантон, тъй като още не е могъл да я използва за повече доходи и е трябвало да преживява от поддръжката, която получава от бащата на жена си. По-късно орлеанистите му подсигуряват порядъчно съществуване срещу неговата агитаторска дейност и писания.
Той получава от краля сто хиляди ливри в замяна на което обещава, че ще бъде по-умерен и няма да подклажда никакви анархистични прояви. Но както е присъщо на характера му, той не удържа обещанието си и се връща отново в шайката на орлеанистите.
Дантон, по-малко кръвожаден от Марат и по-малко язвителен от де Мулен, е най-користният от всички останали. Готов е всеки момент да се продаде на която и да е партия. Човек на удоволствията и разгулния живот. Парите никога не му стигат и постоянно живее със заеми.
Той е човек с необуздан ентусиазъм и буен темперамент, без всякаква интелектуална или морална дисциплина. Най-голямата му заслуга към Франция е тази, че действително е много привързан към страната си.
Осъден на смърт, той и приятелите му са гилотинирани на 5 април 1794 г. Преди да бъде екзекутиран, се обръща към палача и му казва: „Покажи главата ми на народа, заслужава си труда", на което обаче тълпата не реагира и остава безмълвна. Може да се спори дали неговото осъждане и ликвидиране е оправдано и необходимо.

Никола Николов




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене