Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989550
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
10.02.2013 07:20 - Веда Словена - Разговори с Помаци (Българи - мюсюлмани!) - певци, записани от Илия Гологанов - 19-ти век: Разговор с Халил - Ага от село Осенова
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор: grigorsimov

Как ти е казувал дедо ти песните, та си ги изучил?
Той ми казуваше, че негов дедо, от когото той изучил песните, заръчел му, биле го и приклел, че ниша има хаир, ако не ги каже на друг, който има мерак; и тъй като ма гледаше че имам мерак, сека вечер ми казуваше, и за малко време научих лу колкото песни и да знаеше.

Такива зариени книги не знаеш ли нейде да са намират?

А бе, мой дедо как си урал еднъж на нивата, закачило му се уралото на един камен, който камен като искарал, не намерил друго нещо, а само девет книги в един железън съндък. Той ги зел със съндъка и ги донесе дома; тези книги беха големи и много дебели от кожа и с големи шарки; той ми заръче да ги чуваме добре и ги имахме заровени на едно место; я сега три години, чинки яз вейке устарех, казах ги на синът си; той като си учеше в Пазарджик, казал на хожата, че има дома му един съндък стари книги още от едно време; хожата като чул, станал много мераклия и дошел в селото със синът ми - аз бех тога в Демир-Хисарско със катран - и като ги искарали и ги видел хожата, рекъл: "тези книги са геурски и не е просто да ги държите дома си, я ги изгорите час по-скоро".  Тъй като кандърдисал синът ми, изгорили ги на дорът; Когато са завърнах и ми казаха, много са налютих и бих синът си, а повече какво да правя! До когато беха книгите в къщътъ ми, сичко ми на хаир утиваше, я от как ги изгоре син ми, работа ми назад зафана да утива; може че не сме сохранили дедовята поръчка; а бе, то ни е добре да потъптават и да не сайдисуват онова що поръчет старите, защото и Господ са налютева, та в оная къща нема никакъв хаир.

Моля ти са да питаш по секаде за такива книги, и ако са слаха да намериш, донеси ми ги, за които ща ти дам повече от 2000 грошове.

Ша питам, чорбаджи, и ша распитувам, дано Господ да ми помогне да испитам за да взема бакшишът! Да са стоели онези книги, сега бех станал чорбаджия, я късмете ми бил кьорав.

 

Разговор със Силим Ага от село Барутуново.

От кого си научил песните които ми си казал?

От един песнопеец Далим ага от село Баня, който беше веке устарел; има дваесте години как е умрел на сто години; аз когато бех на 20 - 25 години; като имах майчини роднини, чинки ма болеха и ногите, утивах много пъте в село Баня на тамошните бани, и са много конощисах със него, и чинки имах мерак на песните, много пъти утивах дома му, и лу коя песня ми кажеше, записувах я в главътъ като на некаф китап.

В тоето село има ли други песнопейци, и ако нема сега, знаеш ли да си имало боедно время?

Сега достун, нема, но едно време имало много прочути песнопойци; яз помня само един Исуф, който от как е умрел може да има 40 год.  Яз още малок помния, че го много фалеха и казуваха, чи знаел толко големи песни, щото кога ги пел трала по два дни дур да си свърши.

За други такива вещи ни ли си чувал нейде да е намерил некой?

Ни съм чул, достун, а бе, и да е имало нейде, ни ги ся оставили нашите душмане. Далим ага ми казуваше, чи нашите дедове, кога дошли от далечната земя, чинки били много укумуше, донели много китапе, в които били писани песните на (от) хадетето; и с тези китапе имали голем ихтибар. От това нашите душмане ся мъчили да ни ся потъпте ихтибарът, но пак тие сами не можели това да направет, затова са мъчили с нас си да ни потъптат ихтибарът, и като са мъчили най-сетне за таков нашли един наш цар, когото, като измамили да остави дедовата си вера, кандърдисали го да гори и китапете, и тъй сичко що било донесено от нашията земя загинало. Като изгорели китапето, я и между нас имало човеци, които съ са мъчили да скриет нещичко, както и скрили от китапето, но и тие сетне загинали, като гонили силно онойзи, в когото щеше да се намерет такива китапе, биле го и убивали. От Бога да найдат такива издайници!" – рече Далим-ага и на очите му видех чи затекоха сълзи.

 

Разговор с Мехмед от село Девлен

Амидже ти Алиа бил ли е много песнопоец?

Та како веке, чорбаджи! бил прочуен насекаде, на неговото време колели курбане нашите дедове, правили Божетня (две неясни букви) и други много хадете от старо време правили, и се него призовавали да пея песните, защото хем песни знаел хем бил гласувит; можел да трая на песните, да зафане да пея вечертя, ду удтринтя; той ми казуваше, че призовали го на свадба в Нврокопско село Плетена и ся обложил с бабайко му на зетът, че ако може да трая два дни и две нъщи да пея съвсем да не почине, само когато еде, ша му даде два вола по на четири години, той зафанал да пея, и песната му траела повече от два дни без да почине или да са умори, и той зел двата вола. Такав песнопеец прочуен бил амидже ми Алиа!!! За това имал голем ихтибар по околните села...

...Моля ти са, Халил Ага, като си стар и знаеш секакви работи, да ми кажеш за сичко що ша та питам, защото имам млого мерак да слушем онова що казуват старите человеци.

На тебе ли ниша каза, бе чорбаджи! Питай ма и онова що знам ша ти каза, а що ни знам халал да ми чините.

Яз са чудя, как си можел да изучиш толко млого песни, та и от толко години още да ги помниш, за това ти са моля да ми кажеш как си ги изучил и за колко време?

Та лу ти ли са чудиш, бе чорбаджи, колцина други ся са чудили като тебе! Я нее ни сме били като вас кабадани, за това и Господ ни давал сила на ума, та лу що чуехме запомнювахме го, като как ти писуваш на книгата, тъй и яз съм писувал на умът си онова що съм слушел, а бе и това е от Бога за да се учюва нещо от нашите дедове; имал съм толко мерак на песните, щото само еднъж да чуех неква песня, лу колко големя и да била, запишувах е като на книга, за това ся е чудил и дедо ми, и ми е думал, че съм бил като него на умът, ние сме имали мерак на песните, и драго ни е било да ги слушаме, но сега нашите момчета не щат да знает, защото хми казуват ходжите, че е гюнеф да пеет песни, а и кой пея имали го за безверник...

......................................
източник:
Научен Архив на БАН
– Архив на Стефан Веркович

 







Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене