Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991210
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
05.02.2013 03:02 - Заселват ли се българите на Алцек на кимерийска земя в Италия?
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор: letopisec

Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.
 

         От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

          Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

            Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

          Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

   Страбон счита, че омировите кимерийци са обитавали днешна Кампания (в Южна Италия) близо до ез. Авернус (Lago D’Averno), където се е смятало, че е входът към Хадес. Тъй като тези места са разположени близо до залива на Неапол, разположен точно там, където е описано от Кратет (атински философ от I в. пр. Хр., създател на глобуса), е възможно Омир да е имал предвид точно този залив. Това мнение на Страбон, е онаследено от елинистичната традиция преди н.е., която разполага кимерийско поселение на същото това място, където се заселват по-късно българите на Алцек...


image

             Дали това е случайно или не?

          Защо Алцековите българи се заселват на същото място, където според традицията има кимерийско поселище и където е вратата към отвъдния свят, вратата към Хадес?
           Българите на Алцек сами ли пожелават да отидат по тези места?
            Това ли е "областта България", която упоменава в началото на своята "Лангобардска история" Павел Дякон и можем ли да допуснем, че тази област е носила това име не след, а преди алцековите българи?

     Според учените, напр. В. Паркер, Омир в прословутите си стихове за кимерийците в "Одисея", има предвид не север, а запад...

             
       
„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла. Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

          Давайки това описание, Омир ги редопоставя до вратата на Хадес, а тя, както се е знаело по-късно, е в Италия...В Паркер, в своя статия преведена на руски, отбелязва: "
Мы уже отмечали, что малоазийские греки считали набег киммерийцев значительным событием. В этом контексте приобретает смысл одно любопытное замечание Страбона, а именно, что Гомер перенес места обитания киммерийцев с севера на крайний запад, поместив их рядом со входом в Аид, "согласно общему мнению ионийцев, ненавидящих это племя"...

           
 Загадката остава: били ли са кимерийците в областта около Неапол или не? Откога там съществуват топоними,image насочващи към българите, чиито предци са кимерийците, както открива в ръкопис от Атон през ХІХ в. Г.С.Раковски?

Много малко знаем за древната кимерийска история, независимо, че през VІ в. Прокопий Кесарийски дава сведение, че утигурите-българи произхождат от кимерийците. „Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”. В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.

image
image

image

image

Благодаря за съдействието на  sandlih                       

     





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене