Християни и мюсюлмани взаимно се бранят по време на Балканската война  (3 коментара)

 

Уникални свидетелства за взаимопомощта вади на показ директорът на архива в Кърджали Вълчо Златилов...

Привеждаме пасажи от доклада на Вълчо Златилов, впечатлил участниците на провелата се в Кърджали международна конференция, посветена на вековния юбилей на Балканската война:

 

Във войната вземат активно участие българо-мохамеданите от Смолянско. От този регион в Македоно-Одринското опълчение като доброволци се записват 210 човека... Асимилираните българи продължават традицията на активно участие в общата борба срещу султанската власт. Примерът на Асанджик воевода - легендарния българо-мохамеданин от с. Угурли, Гюмюрджинско, сражавал се рамо до рамо с Капитан Петко войвода десетилетия по-рано, сега се повтаря масово.

 

Новооткрити документи в Държавен архив - Кърджали разкриват множество случаи на активно съдействие на българската войска от страна на местни български патриоти от асимилираното население.

 

Така например, бащата на Хасан Сюлеймен от с. Стояново, Бял-изворска община – Сюлейман, “чувствувайки се българин, макар и на времето възприел мохамеданската религия, през 1912 г. по време на Балканската война се явил изцяло в услуга на българската армия и за тая му вина през 1913 г. по време на реокупацията е обесен в с. Бял извор”.

 

Поради оказана съпротива на представителите на султанската власт в опитите й да се противопостави на настъплението на българските войски с живота си заплатили през 1912 г. още ходжата в с. Чеганци /Хаджикьой/, Чернооченско/ и кмета на с. Текенелер.

 

Голяма част от войниците на опълченските полкове на турската армия, съсредоточени на този фронт и попълнени с войници от Родопите напускат още в началото на войната частите и се прибират по домовете си.  Тези българи, макар и вече в една или друга степен асимилирани от турската феодална държава не желаят да воюват за султана и не приемат войната като война за вярата си.

 

Два дни преди освобождението на Кърджали българският абаджийски еснаф, състоящ се от няколко българи от Смолянско и част от техните семейства, изпада в голямо затруднение. Напускайки панически града, една част от изселващите се в посока на турската граница военни и цивилни местни жители се отдават на грабежи и обири – най-вече на стоки и материални ценности на оставащите в града техни съграждани. Особено привлекателна за тези грабежи и обири става  съхраняваната в няколкото склада в центъра на града стока на българите абаджии.

 

За да се възпрепятства подобен грабеж на проведено на 6 Октомври заседание на представители на   българския абаджийски еснаф в дюкяна на Иван Папучаров, абаджия от с.Полковник Серафимово, се взема решение за пазачи на стоката в складовете да бъдат оставени Райчо Момчилов и Иван Папучаров – и двамата от гореспоменатото село, а децата на абаджиите да бъдат изпратени по родните им места в Смолянско. Въпреки поставената охрана обаче, складовете са нападнати на два пъти, с цел да бъдат ограбени.

 

При нападенията единият от пазачите – Иван Папучаров е заловен от нападателите, но благодарение на застъпничеството и защитата, оказана му от Халибрям Хаджиреджебов – униформен войник от турската армия от с. Орешене / Хасъмлар / и  цивилния гражданин Исмаил – местен рибар от Кърджали, успява да се спаси и запазва  живота си. Запазват живота си и другите останали в Кърджали българи абаджии.

 

Аналогичен на този е и другият случай на проявена взаимопомощ и разбирателство между българи и турци, станал по същото това време в с.Сярци /Мачиклар/, Момчилградско. Освобождаването на Кърджали на 8 октомври 1912 г. изненадва установилата се в това село българска общност от няколко зидари, абаджии и калайджии от Смолянско.

 

В спомените си за вълненията,обхванали ги в тези, ставащи пред очите им исторически за Родопите събития Георги Пеев Стоянов, 11 годишен младеж от с.Чокманово, Смолянско разказва:”…заедно с баща ми Пею Стоянов и калеко ми Манол Безергянов работехме като зидари за тогавашния  първенец и мухтарин на селото Молла Мустафа Халилов, който по-късно беше дълги години кмет на с.Гледка /сега квартал на Кърджали – б.а./

 

На 8 октомври Кърджали бе превзет от българските войски. Военните действия спряха и разузнавателни кавалерийски части почнаха да идват в близките до нас села... Помня като днес – бе неделя, селяните бяха разтревожени че наближавала българска кавалерия, извикаха ни и трябваше веднага да отидем да ги посрещнем /кавалеристите- б.а./ с цел да не сторят нещо лошо из селото... Ние отидохме при тях. Но, о чудо! Кавалерията се оказа, че е турска, идваща от Момчилград. Офицерът разбра, че сме българи и ни обвини, че сме били шпиони и че ще ни заколят... Потеглихме заедно с кавалерията и дойдохме в селото до мехтепа /селското училище/, където се бяха събрали всички селяни, начело с Молла Мустафа.”

 

Там, в разговор с турския офицер, Молла Мустафа и неговите съселяни се застъпват категорично в защита на българите зидари и ги спасяват от явна смърт. Три дни по-късно случаят се повтаря – но вече с разменени роли. При влизането на българска кавалерийска част в селото в крайно затруднено положение се оказват на свой ред Молла Мустафа и неговите съселяни – турци. Благодарение застъпничеството на българите, този път спасени от смъртта са местните турци.

 

Проявите на разбирателство и взаимопомощ между цивилното българско и турско население по време на военните действия от 1912г., /а и след това/, явно  не са били изолирано явление, характерно само за района на Кърджали. Сведения за такива прояви откриваме и за районите на Крумовград и Ивайловград, отбелязва Вълчо Златилов.

 

По в. "Нов живот" - Кърджали

http://bolgari.net

Защото търси стари мостове за обединение,отколкото да се стреми да изгори съществуващите....Само единството на нацията може да изведе страната напред...Нямам носталгия към старата система но тя умееше да впрегне потенциала и на малцинствените групи за общото благо!...