Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988879
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
01.02.2013 20:18 - Част от забравената научна дейност на професор Богдан Филов за България
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1323 Коментари: 0 Гласове:
1



(За втори път.)

Богдан Филов изтръгнал хиляди паметници на българската култура от огъня на войните за национално обединение  
Статията е видяна 4927 пъти Размер на шрифта:imageimage Сподели във Фейсбук! image

Митрата на охридските архиепископи е дарение от Венецианската република.
Снимка: Диана Николова

Балканската история е пълна с недоразумения. Толкова племена, народи, езици и лъжи са минали през нея, че всичко се е сляло в огромна полуистина, с която или можем да се примирим, или подобно на хилядите балкански национални герои - да се хвърлим в кървавата въртележка на историята. От тази въртележка обаче от време на време изскача и по някой бисер, рубин или златна корона – свидетелство, че историята може да бъде не само бреме, но и огромно богатство. Такъв е случаят и с ценните исторически паметници, които български учени събират през войните за национално обединение от началото на 20-и век. Днес те са изложени в българските музеи

Между Гърция, България и Македония от години продължава негласен спор за ценните български реликви, спасени от огъня през Балканските войни и Първата световна война. Много от тези исторически паметници, събрани от храмовете или открити при разкопки по времето на войните, се намират в български музеи благодарение на работата на тогавашния директор на Народния музей, историка Богдан Филов. От време на време гръцки свещеници или фондации предявяват искания към български институции да им бъдат върнати ръкописи или църковна утвар, “откраднати” от българската армия. "Новинар" реши да проучи за какви реликви става дума и

имат ли основание чуждите претенции

През размирните години на балканските войни и Първата световна бъдещият министър-председател на България Богдан Филов предприема рискована мисия за спасяването на ценни исторически реликви от българските етнически територии. Той издейства създаването на специален разузнавателен отряд, който да открива и пренася в България исторически ценности. С помощта на назначените към всяка дивизия щатни етнографи българската историческа наука се сдобива с хиляди паметници на нашата история и култура, които иначе биха станали жертва на военните действия или собственост на други държави. От нашите църкви в Македония и Беломорска Тракия експедициите на Филов спасяват ценни реликви като короната на охридския архиепископ и запазени църковни плащаници от 13-и век. Сред спасените реликви са и ценни илирийски находки от некропола край Требенище. Днес те се намират в Националния исторически музей, в Археологическия музей и по други институции у нас, но за тяхното намиране и съхранение разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Разузнаването търси реликвите

От територията на Османската империя са били спасявани исторически ценности още преди Балканските войни. Българското военно разузнаване, създадено през 1893г., е имало за задача да издирва и пренася в България паметници на културата от значение за страната ни. През 1906г., предрешен като търговски агент в Солун, младият още историк Йордан Иванов събира хиляди исторически ценности от цяла Македония. По време на Балканските войни Богдан Филов повежда много по-мащабна кампания. Неговите разузнавателни отряди и военни етнографи претърсват български църкви и манастири и дори правят разкопки из освободените от армията територии. За целта са използвани дори и самолети. Богдан Филов изтегля от армията множество български учени и ги зачислява към своя отряд.

Лъжлива заповед отървала находките от плячкосване

В края на Първата световна война българската Трета армия по споразумение е трябвало да остане заложник в западна Македония. В нея по това време са повечето реликви, събрани от Богдан Филов, и ако чуждите войски се бяха добрали до тях, едва ли България, Гърция или Македония някога щяха да ги видят на своя територия. Разбира се, много по-голяма е трагедията на войниците, които току-що са победили в битка, но разбират, че войната е свършила и трябва да се предадат. Ако българската армия заповяда подобно нещо, рискува открит бунт. Още по-лошо е положението заради бушуващото image

Реликвен кръст от Охрид може би съдържа частица от кръста на Голгота
Снимка: Диана Николова

в самата България войнишко въстание. Затова генералите решават да се измъкнат от ситуацията и да изпратят неутрална заповед – Трета армия да остане на място и да не допуска вражески части. Командирите са се надявали, че след като се изтощят, българските момчета ще се предадат сами. Това обаче ги обрича на военнопленничество. Положението спасява не друго, а една лъжа. Телеграфистът Георги Георгиев, който по късно описва случката в мемоарите си, разказва, че е бил натоварен със задачата да изпрати заповедта. В Трета армия обаче са негови близки роднини. След дълго колебание той решава да рискува всичко и да си направи своя заповед. Така до Трета армия отива команда “Пробивай си път с бой заедно с цялата материална част”. Изненаданите френски и английски войници се разбягват и дори не правят опит да спрат връщащите се българи. Нашите генерали обаче са бесни. Георгиев от Горна Оряховица отървава кожата само благодарение на признателността на войниците. Когато го съдят в София, пред съда излизат стотици бивши войници със сопи в ръце, които не правят нищо друго, освен да питат учтиво влизащите съдии: “Днес ще го съдите горнооряховчето, нали?”. Прикритата заплаха върши работа и вместо разстрела, който се полага по устав, Георгиев получава шест месеца затвор. Дори и затворът му се разминава, след като група офицери тайно го завеждат в Горна Оряховица и му заповядват да не се показва шест месеца. Абсурдно по балкански, спасителят на българските исторически ценности, които имат огромна материална и историческа ценност, дори и не чува за тях, а историята от своя страна чува за него само няколко думи...

Патриаршеската корона има 320 рубина

Сред най-ценните реликви, събрани от екипа на Богдан Филов, е златната корона на охридския архиепископ. Това е църковна митра от масивно злато с 320 6-каратови рубини и 70 6-каратови изумруда, която най-вероятно е била дарена на архиепископа в Охрид от Венецианската република през 17-и или 18-и век. По това време Венеция търси подкрепата на църквата в Западните Балкани, за да разшири влиянието си в Адриатическо море. Короната е била намерена в църквата "Св. Климент Охридски” в Охрид. По преценка на око само камъните имат стойност близо 40 милиона долара.

Когато Историческият музей разсекретява фондовете си, в сандъците са открити много корони и църковна утвар, като повечето са от 19-и век. По това време българската църква е била бедна и никой не е правел корони от истинско злато и с истински камъни. Вместо диаманти и рубини е използвано цветно бохемско стъкло и короните са били пиринчени. Това заблуждава историците, че тези реликви нямат голяма стойност, и никой не предприема мерки за тяхната охрана. Божидар Димитров изпраща реликвите една по една в музея “Земята и хората”, където да се установи от какъв материал са направени. Заедно с останалите находки скъпата патриаршеска корона отива към музея не с тежка въоръжена охрана, а в пазарската чанта на една асистентка, която по пътя дори се спира да напазарува. Шокът, когато се установява истинската стойност на короната, е огромен. Тогавашният директор на музея “Земята и хората” звъни притеснен в Историческия музей и моли да се прати въоръжена охрана. Полицаите не знаят за какво става въпрос и тръгват без оръжие. За щастие всичко минава благополучно и една от най-ценните находки на музея преминава в пазарска чанта и без охрана през центъра на София в “най-мутренското” време в началото на 90-те, когато непрекъснато стават обири и почти няма безопасно място в българските градове.

Кръст от Охрид може да носи частица от разпятието на Голгота

Богдан Филов донася със себе си и сребърен кръст - единствения известен с изображение на Свети Константин и Света Елена. Императрица Елена (247-327), майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила Свещения кръст, на който е бил разпнат Христос. Кръстът, намерен край Охрид, съхранява парче дърво, за което много богослови смятат, че може да е част от Светия кръст. Самият Божидар Димитров image

Македония си иска плащаница, дарена на охридския архиепископ от император Андроник ІІ Палеолог.
Снимка: Диана Николова

е скептичен и не желае да се рови в този въпрос. Запитан дали вярва в тази история, той цитира Марк Твен, според когото, ако се съберат на едно място всички парчета от Светия кръст, не се знае колко кръста могат да се сглобят. Въпреки това дори учени твърдят, че кръстът има целебна сила.

Плащаница издържа 700 години

Две средновековни плащаници, които са били подарени на българските духовници от Византия през 13-и век, също са част от спасените наши реликви. И те са намерени в Охрид и към тях е проявявал претенции охридският архиепископ Тимотей. Националният исторически музей обаче няма намерение да се разделя с тях. На плащаниците пише, че са дарения за българския патриарх в Охрид, а македонският архиепископ не иска да се смята за български духовник. Плащаниците са изключително ценни, защото са запазени много добре за възрастта си. Текстилът оцелява най-трудно, а тези плащаници са на повече от 700 години. Те са изработени от коприна с вплетени златни и сребърни нишки и са дарения от Андроник ІІ Палеолог и от Теодор Комнин с пожелания охридският патриарх да споменава императора в молитвите си.

Дарохранителница носи мощите на Св. Йоан Златоуст

Сред най-ценните реликви в Националния исторически музей са дарохранителниците. Една дарохранителница от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма е пазела мощите на Св. Дионисий I патриарх Константинополски, на Св. Йоан Златоуст и на Св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници, са предадени на съхранение в Рилския манастир, а обкованият със злато и сребро череп на Дионисий І още се пази в историческия музей. Той беше и една от потенциалните "разменни монети" в преговорите за мощите на цар Самуил. Тогава обаче нито гръцкото правителство, нито патриархът се съгласиха на подобна сделка. Сред другите ценни дарохранителници е тази от манастира Дечани, създадена от Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро с позлата и скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, върху нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

Историческите ценности вече са законна българска собственост

Самите находки сега са законно български. Въпреки негласните опити на Гърция и Македония да преговарят за някои от тях, българските институции са непреклонни, че тези свещени за историята ни реликви по право принадлежат на България. Дори Ньойският договор признава това. Според неговите клаузи в края на Първата световна война България наистина е била длъжна да върне взетите през войната реликви. Ако не го стори в двугодишен срок, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Гърция са имали право да свикат арбитражна комисия. Тъй като те не са свикали такава, всички останали след 1925 г. находки остават по право българска собственост. Въпреки това те не са разсекретени чак до наши дни. Онези от тях, които са стигнали до Националния исторически музей, се появяват отново през 1992 г. Проф. Божидар Димитров разказва, че някои от сандъците дори не са били отваряни. По-късно Археологическият музей, Църковният музей, и Центърът за византийско-славянски изследвания “Иван Дуйчев” в София също разкриват своите секретни фондове, но общият брой на находките е трудно да се определи, защото разпределението и съхранението им е било секретно. Знае се, че църковната утвар е в НИМ, иконите са в криптата "Александър Невски", а ръкописите - най-вече в Центъра за византийско-славянски изследвания. Всъщност точно тези ръкописи са най-големият обект на спорове, защото много отговорни фактори в Гърция ги смятат за исконни паметници на гръцката култура.

Гърция си иска реликвите чрез църкви и фондации

Самият Божидар Димитров се учудва, че най-малко са изисквали реликви от него, въпреки че в НИМ се намират image

Сребърна дарохранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид, изработена през 1833 г.
Снимка: Диана Николова

най-ценните неща. Той обаче твърди, че Гърция никога не е претендирала официално за тези находки. Това става непряко чрез мощни гръцки фондации или чрез църквата. Гръцкият митрополит Панталеймон след 1997 г. е искал да бъдат върнати 44 пергамента от 11-и век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус, а митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес е заявявал, че оттам са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети. Всъщност манастирите в Серес и Кавала наистина са били сред основните цели на експедициите на Богдан Филов. Никой от войниците обаче не се е чувствал като крадец. В крайна сметка пренасянето на тези реликви ги е спасило от огъня на войната, опустошил района. Серес и Кавала са се намирали съвсем близо до фронта и манастирът “Тимиу Продомис” е изгорял при бомбардировка. Основните доводи за гръцките искания са, че взетите оттам паметници и ръкописи са намерени на исконни гръцки земи и са написани на гръцки език. Мадарският конник обаче също има надписи на гръцки, а би било много трудно да го признаем за паметник на гръцката култура. Шефът на историческия музей коментира проблема така: “Една моя статия на английски език не означава, че аз съм англичанин”.

Говори се и за размяна за костите на цар Самуил

Последният опит да се преговаря по темата бе през тази година, когато България си поиска костите на цар Самуил. Тогава срещу останките на българския цар беше предложено връщането на гръцки ръкописи от Серес и Драма.

Преговорите за връщането на костите продължават и замяна е възможна. Проф. Божидар Димитров обаче подчертава, че не трябва да се търгува с останките на един християнин. Търговията на Балканите винаги е вървяла добре, а науката някак си винаги е... оцелявала. Благодарение на смели постъпки и мъжество обаче все още пазим някои паметници, които могат да ни открехнат вратите към света на миналото и богатата ни европейска култура.

Димитър Николов, вестник Новинар

източник: www.novinar.net

Взето от: bg-history.info



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене