Снимка: архив, Булфото

Между 27 и 37 процента от българите декларират готовност да участват в предстоящия референдум, сочат данни на НЦИОМ от национално представително проучване, направено между 16 и 20 януари сред 1000 души.

Социолозите уточняват, че последната седмица от кампанията може да предизвика известни промени в декларираните намерения.

Засега категорично намерение да гласуват изказват две трети от привържениците на БСП, 59 на сто от тези на "Атака", близо половината от тези на ГЕРБ, 42 на сто от привържениците на "България на гражданите" и 35 процента от тези на ДПС.

Основният аргумент на нежелаещите да участват в предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл, коментират от НЦИОМ.

За последните три месеца социолозите регистрират известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2.

С "да" на референдума ще отговорят от около 60 процента, от заявилите, че ще гласуват. А тези, които твърдят, че ще отбележат "не", са 40 на сто.

Тези, които възнамеряват да гласуват с "да" на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас в сравнение с онези, които биха гласували с "не".

Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас твърдят, че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина.

Две трети от българите отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.

Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В областните центрове декларираната активност е по-ниска от средната.

Най-ниска се очертава избирателната активност в столицата. В сравнение с ноември 2012 г. , сега НЦИОМ отчита, че повече българи определят информираността си по темата като "висока" или"средна". Определящите информираността си по темата като "ниска" за същия период намаляват с осем пункта - от 36 на 28 процента.

За последните три месеца напълно неинформираните и незаинтересовани от темата намаляват почти двойно.
Нисък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума - 11 процента. В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации - с изключение на тези на ДПС, се самоопределят като "средно информирани", т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава.

Сред симпатизантите на ДПС най-голям е делът на хората, определящи се като "ниско информирани" по въпросите за ядрената енергетика.

Социолозите намират зависимост между самооценката за информираност и стандарта на живот на анкетираните. Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите  респонденти и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация и се определят като високо информирани. Жените, хората с основно образование и с ниски доходи най-често определят информираността си като "ниска".

Социолозите не отчитат пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват.